Павлина Михайлова
Следа от носорог (30) (Зимбабвийски етюди)

Пушка дай ми, мила мамо

„Оръжието, което Ви е нужно, за да убиете слон, трябва да бъде с калибър не по-малък от 9,3 мм и реактивна енергия, равна или по-голяма от 5,2 килоджаула. За тази година разрешените бройки са: 250 слона, 500 леопарда, 50 гепарда и неограничено количество крокодили. Побързайте“ — чете Големият ловец от САЩ или Германия в рекламната брошура, поглеждайки към трофеите си.

Колкото и да е световноизвестен, Големият ловец знае, че няма право да ловува сам. От първата минута, в която кракът му стъпи на ловното поле, до него ще стои Професионалният ловец. Той ще му помогне да проследи слона с най-тежки бивници или антилопата с най-прекрасните рога, заедно ще направят подслон за през нощта и ще наглеждат огъня. През тези няколко дни или седмици Професионалният ловец ще поеме грижата за неговия живот и за доброто оползотворяване на вложените в сафарито пари.

Благодарение на гъвкавата политика на няколко организации, дивите животни в Зимбабве не само че запазиха своя брой (с изключение на носорога), но някои достигнаха максимума си за последните сто години. Поради това професията „ловец“ става все по-популярна и се смята за твърде перспективна. Основната заслуга за това принадлежи на Зимбабвийската ловна асоциация, която има претенциите да обучава най-добрите професионални ловци, ако не в света, то поне в Африка.

„Той трябва да бъде чист и спретнат, за да внушава доверие. Ексцентричност и индивидуализъм може да си позволи, едва когато натрупа богат опит. Трябва да умее да слуша, да обяснява с приятни и спокойни маниери, да владее добре невербалната комуникация — жестове, гримаси, да е находчив, дружелюбен и състрадателен, търпелив, с чувство за хумор и самоконтрол“, — по-строги не биха могли да бъдат изискванията към един кандидат за поста „началник на бюро за безработни“ или за свещеник.

Ако бъде одобрен, желаещият да се посвети на ловното изкуство трябва да живее сред дивата природа и да учи под ръководството на професионален ловец. За да може след две години да демонстрира основни познания по: астрономия, метеорология, екология, ботаника, геология, местно законодателство, фотография, балистика, счетоводство, разпознаване и оценка на ловни трофеи, следи на животни и екскременти, биология на местните бозайници, птици, влечуги, земноводни и насекоми. Да представи свидетелство за оказване на първа помощ (включително и във вода), за управление на МПС, и списък на убитите от него екземпляри. Миналата година от 47 явили се 12 са получили диплома, 6 са скъсани, а на останалите е било препоръчано да допълнят знанията си.

Вземе ли в ръце мечтания документ, професионалният ловец се чувства като цар на животните и хората. След пет-шест години регистрира собствена агенция. И всяка година сключва договори със селските общини и със собствениците на сафари-паркове за право на ловуване в техните земи срещу наем. Отделно за всяко убито животно плаща и комисионна.

На практика колкото по-ценно е трофейното животно, толкова повече пари получават селяните. Поради което хората започват да се убеждават, че е по-добре да се откажат от най-примамливите екземпляри в полза на Големия ловец, отколкото да продължат да се придържат към ловните традиции на племето си.

Предпочитаните от Големия ловец слонове са на възраст 28 години, с тегло на бивниците 40 кг. За информация на тези, които вече са хванали пушките — не забравяйте чековите книжки. За да убиете слон с подобни параметри, трябва да заплатите 10 000 щ.д. За гепард — 4000, лъв и слоница — по 3000; леопард — 2500. За хипопотам, жираф, крокодил — по 1500, а за маймуни — само 20 долара парчето.

Побързайте, професионалните ловци на Зимбабве ви очакват!