Павлина Михайлова
Следа от носорог (34) (Зимбабвийски етюди)

Златото и хлябът

Когато свършихме всичко, което можеше да се яде, взех лопатата и отидох да копая, разказваше ми един от нелегалните златотърсачи за голямата суша през 1990–1992 г.

Двеста хиляди не чакат този момент, те си копаят постоянно. Дори не поединично, а семейно — навсякъде, по гори и полета, около реките, през шосета и села. Канали плитки и дълбоки, дупки тесни и широки, изсечени дървета, храсти, отровени с живак реки. Такава е картината след тяхното нашествие.

… Увлечени в копаене златотърсачи пресекли двора на селското училище и спрели едва, когато стигнали основите на една от сградите, която междувременно се срутила…

Като няма хляб, яжте само пасти! Но златото и пастите остават фикс идея за отчаяните.

Самата работа е изнурителна, защото се използуват сито, корито и лопата. От един тон скала късметлиите изкарват между два и четири грама злато. Посредникът им плаща 10 щатски долара за грам, а го препродава на банката за 12–15.

Периодично се появяват реклами на новоизобретени уреди за получаване на злато, но те не са по джоба на нашите приятели. Тях могат да ги купят собствениците на четиринадесетте големи златодобивни мини. За да получат още повече от двадесетте хиляди килограма злато — целият годишен добив на страната.

Междувременно полицейските протоколи се пълнят със сведения за убити, прободени и ограбени златотърсачи. От други златотърсачи. А най-много са глобените.

… Как да не се изкушиш от мисълта за златото, заровено в задния ти двор?! Но обикновено оставаме и без злато, и без хляб. А пастите са винаги за някой друг.