Павлина Михайлова
Следа от носорог (11) (Зимбабвийски етюди)

Кът свиден и мил

Не е къща или село. Нито колиба, махала, квартал. Наричат я с нежност муша. Като че е просто да бъде построена…

… На малка височина, за да се наблюдава околността, близо до река или поток. Теренът — естествено наклонен. В противен случай през дъждовния сезон непрекъснато ще бъде кално. Всички храсти и дървета се изсичат. За да се образува празна и чиста площадка. Тя се премита ежедневно — така случайните пожари могат да бъдат задържани. А ако горските зверове и влечуги дръзнат да припарят през нощта, техните следи ще бъдат разпознати още на следващата заран.

Една муша се състои от десетина стаи, пардон, колибки — без прозорци и комини, само с дървена врата. Стая, пардон, колиба, за момичетата; друга — за момчетата; отделна — за по-малките деца; за бабата и дядото; за майката и таткото; за останалите майки и татковци. Ако някой татко има повече жени, те живеят в отделни стаи, пардон, колиби, и той оставя през деня възглавницата си там, където иска да прекара следващата нощ.

За да се построи една колиба, са необходими: здрави, прави колове, може и от бамбук, еднакви по дължина и дебелина; стъбла от тръстика, с които се оплитат коловете; дълга, тънка трева; смес от говежди тор и пръст от термитник.

От коловете се прави кръгла конструкция с радиус метър и половина, и коничен покрив с радиус три метра. Изсушените снопове трева се фиксират за покрива от долу на горе, а върхът се заздравява с допълнителна „шапка“. Така се получава толкова плътно и дебело покритие, че водата се стича по него, без да прониква в стаята.

Пръстта, взета от термитници, се отличава с особена твърдост, когато се смеси с вода. Тя се намазва отвън и отвътре върху стените. За цвят се слага повече говежди тор. Подът, пейката, лавицата за съдове и прагът се правят от същата смес.

Димът излиза през цепнатината между покрива и стената като прогонва и всички гадинки. В така построеното жилище през зимата е топло, а през лятото е прохладно. Тясната дървена врата се отваря на запад, защото ветровете духат обикновено откъм Индийския океан.

В кухнята е най-приятно. По средата е огнището, гърнето с царевичната каша къкри върху три големи камъка. На лавицата са наредени съдове от глина. Лъжици не се използват. Всички обичат да седят на пейката край огъня и да си приказват. Пред вратата жените чукат царевица в големи дървени съдове. Или мелят просо между два гладки камъка.

Никой не стои през деня в спалните. Те са част от скромния интимен свят на хората. В тях се пази личното оръжие на всеки мъж, мънистените бижута на жените, постелките от кожа и тръстика, и дървените възглавници, които се предават по наследство.

Най-скъпоценното нещо — царевичното зърно, се съхранява в плътно затворени кръгли постройки, с много малък отвор, поставени върху каменни основи. Така то се предпазва от влага, мравки и гризачи.

Недалеч от колибите се намира свещеното дърво, където се провеждат различни церемонии за умилостивяване на мхондоро, духа-защитник на племето. След молитвата всички присъстващи хапват и пийват, но първо оставят под дървото печено месо и бира за духа. В края на сухия сезон се правят молебени за дъжд, които се извършват от специален човек, наречен дъждосътворител.

Първата оран се извършва от мъжете със сечиво, подобно на плуг. В него се впрягат говеда или хора. След като зърното е засято, грижата за реколтата се поема изцяло от жените. Те окопават нивите с мотики. В малки зеленчукови градини отглеждат сладки картофи, тикви, дини, фасул, рапица. През това време мъжете ходят на лов с лъкове и стрели, на риба с въдици и мрежи, да секат дърва.

В една муша живеят роднините по бащина линия, те образуват така нареченото разширено семейство. Понякога броят на отделните семейни двойки достига двадесет и повече. Няколко муши формират едно село. То се ръководи от вожд и съвет на мъжете. Много села, разположени в един район, се управляват от старейшина. Той решава всички по-дребни съдебни дела. Старейшината се старае да живее като останалите членове на рода, но получава поста по наследство. И районът носи неговото име.

Ако почвата е плодородна, дъждовете — обилни и има много дивеч, хората са доволни и щастливи. Те се раждат в мушата и тук идват да умрат. Греховете им се опрощават и след една година техните духове напущат гробището, за да могат всички — живи и мъртви, да продължат да бъдат заедно.