Павлина Михайлова
Следа от носорог (21) (Зимбабвийски етюди)

Страната на духовете

След половин до една година от дупката, оставена между ковчега и повърхността на гроба, изпълзява червей. Като го видят, хората се събират и започват да му говорят: „Ние те викаме да дойдеш при нас и да ни защитаваш.“ И заливат гроба с бира. Червеят се превръща в някакво животно и духът на умрелия заема своето място сред другите духове-пазители на семейството.

Когато човек живее правилно и не обижда духовете на прадедите, те възнаграждават него или децата му с дълъг и спокоен живот. Ако ги наскърби, дори неволно, те си отмъщават: причиняват болести и смърт, могат да го накарат да извърши много лоши неща, даже да го оставят да се превърне във вещица.

Духчета малки, духчета страшни —

значителни и по-незначителни,

дух за семейството, дух за рода,

дух за дъжда, който не идва,

дух за мъжа, яздещ нощем хиена,

дух за предвиждане,

дух за отплата,

дух странстващ

и дух на животно,

дух за лекуване или

за полудяване,

дух, толкова опасен, че няма отърваване…

Може да се каже, че до идването на колонизаторите шоните имали елементарни научни познания за природата, защото: знаели да броят, имали понятия за ден, нощ, звезди, слънце, луна, месец; използувани много билки, за да лекуват разни заболявания; знаели някои начини за консервиране на хранителни продукти; ползвали злато, мед, желязо и можели да ги обработват; имали мотики, брадви, палешници, ножове, стрели и копия; знаели как да развъждат домашни животни и царевица и просо; плетели кошници от тръстикови пръчки; правели чудесни глинени съдове.

За всичко останало и необяснимо си имало отговорни духове. И така времената отминавали, племената оцелявали. Въпреки и с помощта на духовете.

Преди 100 години земите на днешно Зимбабве били обитавани от половин милион души. В края на XX век те са вече единадесет милиона. И всички, повече или по-малко, почитат духовете на прадедите и вярват, че те управляват съдбата им. А това вече е сериозно.