Павлина Михайлова
Следа от носорог (15) (Зимбабвийски етюди)

Проблемът за земята като част от английската граматика

Пиеска с две участващи лица: Белият заселник (БЗ) и Християнският мисионер (ХМ), които разясняват на главния герой от името на Великата империя.

1890

БЗ: Ние сме умни, знаещи, прекрасни, добре въоръжени и най-вече бели. А пък на вас носим огледала, за да се видите какви сте — невежи и некултурни. С една дума — нецивилизовани.

Аз ще си оградя това местенце, ти — онова.

ХМ: За да можете да чуете Божието слово, ще ви научим да четете библията — първо на вашия див диалект, а после — на езика на великия английски народ.

1892

БЗ: И тъй като във всяка модерна държава населението плаща данъци, ще ви помолим от утре нататък да имате това предвид.

Ето ги нашите ферми и рудници, работете при нас и ние ще ви се отплатим, за да можете да ни плащате данъците си.

1893

БЗ: Щом като цяла Родезия е в наши ръце, край на варварщината, войните и мизерията в тази част на Африка.

1896

БЗ: Втора причина за размириците: „Неспособността на една аристократична и войнолюбива раса да заеме естественото място, което й се полага в мирната индустриална организация на установената цивилизована общност.“

1905

ХМ: Според мен необразованият африканец е много по-честен, лоялен и полезен. Но все пак — как ще се развива тази част от най-великата английска империя, ако вие ни що не умеете? Ето така се правят тухли, пътища, траверси, а така се обработва дърво и се копае злато.

1907

БЗ: Който иска да работи в града, например в столицата Солсбъри, има право да живее в специални тухлени постройки, на 4 км от центъра, номерирани и подредени като на картинка. Без семейства, магазини и градинки. Чисто и просто. За да бъдат в безопасност здравето и сигурността на белите заселници.

1908

БЗ: Заповядайте като наематели на територията на нашите ферми. Хем няма да се налага да пътувате, хем ще си работите от сутрин до вечер.

Стоп — само 40 възрастни на 1350 ха. За останалите няма място.

1915

БЗ: Най-добре е да оградим един резерват с цеце, суша и треска, където ще живеете задружно. Една пета от цялата страна смятаме, че ще е достатъчна.

1923

БЗ: Нали виждате колко добре се справяме — щом Нейно величество Кралицата на Великобритания ни разреши да управляваме Южна Родезия като автономна английска колония. И понеже бъдещето на нашата страна зависи от вашето образование, хиляда училища до четвърти клас са ви предостатъчни.

1930

ХМ: Малко английски, малко математика, създаване на хигиенни навици. И най-вече дисциплина. Подчинение без никакви въпроси. Абсолютно послушание!

БЗ: И въобще се налага пак да се разместим. За да сме географски заедно — на нас — 20 млн. ха; на вас — 8,5 млн. ха за общи стопанства и други 3 млн. ха, които имате право да продавате; 7 млн. ха — за ничия земя. И така, ако обичате, сега в срок от шест години да си отидете по вашите места, това племе да се премести там, онова племе да дойде на неговото място, наемателите да напуснат фермите.

Освен това имаме нужда от специален отдел за африканско образование, различно от европейското. Защото, представете си, колко проблеми биха възникнали, ако африканското дете се научи да изпълнява същите социални функции, както бялото?!

(На това място ХМ заднешком излиза от сцената.)

1944

БЗ: Само 50% от вас имат право да учат до седми клас. А 12,5% от тях ще бъдат допуснати до академичните изпити за средно образование. Държавата има нужда от труда на африканеца, не от неговата интелигентност.

Ако таксите ви изглеждат толкова високи, може да не учите — никой не ви задължава. В края на краищата ние трябва да осигурим прилично образование на нашите деца, бъдещите ръководители на Южна Родезия.

За какво говорите? За вашата култура? Най-добре започнете с английски приказки и стихотворения, а вместо майчиния си език всеки може да учи дървообработване.

И въобще какво сте се хванали с това образование, сякаш то е единственият ви шанс за социален прогрес. Не знам защо се опитвате да докажете, че и вие сте човешки същества.

БЗ: Направихме си федерация. Ето вашите вестници, вашето литературно бюро, вашата граматика и ортография — пишете и учете на стандартен шона и ндебеле. Превеждайте световните класици — никой няма да ви пречи, но без политически истории, нали? Само сантиментални разказчета за лошите жени, лошия град, за славното минало на вашия велик род, и неговите готварски рецепти. За да основем едно справедливо много расово общество, в което всички цивилизовани хора ще имат равни права.

1956

БЗ: Имате си вече и първите романи на вашия роден език. Браво, колко са прекрасни, защото не са политически!

Ето ви и университет, кралицата майка ни помогна да го построим — тук 10% от вас ще могат да учат и живеят заедно с нас.

1958

БЗ: Досега нямахте право да гласувате, затова сега слушайте: всеки, който има достатъчно добър доход и образование, ще може да гласува.

1963

БЗ: Щом не искате федерация, ще се наложи пак да се разместим. И така — ограждаме 4 млн. ха за национални паркове, ничията земя си я преразпределяме. Всички ваши вестници ги спираме, а тези книги ги забраняваме. И въобще най-добре е да си учите вашите езици, защото май множко станахме образованите.

1965

БЗ: Колкото и да ви е неприятно, и ние не желаем да сме повече колония. Затова обявяваме едностранно независимост.

1969

БЗ: Може да ви е омръзнало да се местите, но земята наистина трябва да е по равно, защото ние сме 200 000, а вие сте 5 милиона. Значи за вас — 18 млн. ха и за нас — 18 млн. ха, ничията земя свърши, общата — също. И това е. Ако притежавате земя на погрешно място, може да я продадете само на човек от вашата раса.

1972

БЗ: Протестирате, готвите се за война?! Срещу нас, дето дойдохме тук, за да ви приобщим към световната цивилизация и нейните блага? И ограмотихме половината от вас!

1979

БЗ: Добре, ще се съгласим да ни управлявате, ако ни оставите земята и двадесет места в парламента.

1992

БЗ: Помощ! Искат да ми я вземат, като ми дадат „приемлива компенсация в разумен период от време“! Земята на моите деди! Не било справедливо да имам толкова много земя! И най-плодородната!

Ние сме четири хиляди фермери и имаме една трета от цялата обработваема земя. Без нас държавата ще бъде разорена, икономиката ще банкрутира! Помощ, ограбват ме!

1993

БЗ: O.K. Да предположим, че ви я дам — а кой ще стопанисва тази най-прекрасна ферма? Хора, които имат завършен само четвърти клас, не говорят добре майчиния си език, нито английски. Не познават собствената си история. Искали да бъдат погребвани в земята на своето племе, за да се превърнат после в духове. Няма духове, има само бог. И винаги са предпочитали да слугуват на белия човек, вместо да управляват те самите. Могат да се движат по First Street, но нямат пари за нищо.

На тези недостойни африканци ли ще дадете собствената ми земя? Ще ви осъдя!

На това място президентът Робърт Мугабе не се стърпява и се провиква от залата: Няма съд, пред който аз, Робърт Габриел Мугабе, да бъда изправен от който и да е бял заселник.

Завесата се спуска.

Всички ръкопляскат.