Павлина Михайлова
Следа от носорог (3) (Зимбабвийски етюди)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Форматиране
bdimov (2021)

Издание:

Автор: Павлина Михайлова

Заглавие: Следа от носорог

Издание: адаптирано онлайн издание

Издател: ГАЛ-ИКО

Година на издаване: 1996

Тип: научен текст

Националност: българска

Редактор: Вълчо Михайлов

ISBN: 954-8010-58-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16121

История

  1. — Добавяне

По-дълга ли е нощта от денонощието

Изведнъж нещо затрещява и от цепнатините на тръбата, която се скрива чак някъде зад хълмчето, запръсква вода. Пазачът е включил помпата.

Седим на брега на река Рууа. Часът е пет и слънцето залязва. Късна есен. Диви патици започват вечерното си кръжене над реката. Прибираме такъмите — и да имахме кюспе, вече бе твърде студено за риболов. А сега и тази пукотевица…

— Цяла нощ ли работи помпата?

— Не, сър, само 24 часа.

— Значи — не цяла нощ, а само 24 часа.

— Точно така, сър.

Пазачът е около двадесетгодишен, с униформа. Усмихва се спокойно — успял е да схване нашите въпроси и да отговори. Подобни смешки могат да те държат в добро настроение не часове, а седмици наред. Като все продължаваш да се чудиш — дали човекът разбира толкова английски или държи на хипотезата, че нощта е по-дълга от 24 часа. Но важното е разговорът да потръгне. Пазачът надзирава мястото за пикник, помпата, петте канута и малкия пластмасов сал, с който превозва пътници до другия бряг на реката.

От близката колиба излиза млада жена с кофа на главата.

— Нямате ли кладенец?

— Има един, но разрешават да ползваме водата само за пиене. За всичко останало носим вода от реката, — отговаря пазачът, като не откъсва поглед от жената.

— За какво се използува водата от помпата?

— С нея се напояват зеленчуците.

— Колко души живеят в тази ферма?

— Трийсетина. По-възрастните работят в зеленчуковата градина.

— В бунгалата за туристи има ли вода?

— Да, топла и студена.

Помпата бучи и е трудно да се разговаря. Сбогуваме се с момчето. Подреждаме кошницата, въдиците и хладилната чанта в колата и напускаме един от частните паркове в Зимбабве, който предлага (срещу заплащане) — бряг на река, скари за барбекю, кей за риболов, канута, коне за яздене, велосипеди, ресторантче и бунгала.

Смрачава се. Покрай пътя бързат жени с наръчи дърва на главите. По-малките деца ни махат с ръчички и се усмихват, като им отвърнем. Спирам в една царевична нива с желанието да потърся някой изоставен мамул. Пръстта се е превърнала на прах, стъблата стърчат прави, а листата са толкова изсъхнали, че приличат на хартиени. Освен това не се виждат никакви мамули, даже половин. Обхождам няколко реда — няма и едно зърно. Но всъщност, какво се чудя — царевичното брашно е основна храна на зимбабвийците. Сутрин, обед и вечер те приготвят от него каша. Когато имат.

До следващия дъждовен сезон остават пет месеца, до новата реколта — още осем. Вероятността да си побъбрим пак с пазача на частния парк през пролетта, когато времето стане подходящо за риболов, не е никак малка.