Емили Гифин
Там, където принадлежим (35)

Благодарности

Преди всичко бих искала да благодаря на моите предани читатели от Атланта, Рио до Варшава и навсякъде по света, затова че придават смисъл и удоволствие на работата ми. Общуването с вас чрез Фейсбук, Туитър, в самолетите и на представянията на тази книга ми помагат да преодолявам всички болезнени творчески кризи и ми напомнят защо продължавам да разказвам истории. Благодаря ви, че ги четете.

Безкрайни благодарности на Дженифър Ендърлин, моя редакторка от началото на това пътешествие. Благодаря за всичко, особено за компетентните препоръки (най-добрите забележки, които някога съм виждала!), които издигат книгите ми на едно по-високо ниво.

Благодаря на Стивън Лий, мой издател и близък приятел. Колко далеч стигнахме заедно след подписването на първия ни договор в „Бордърс“, когато управителят помоли хората да отидат на втория етаж, за да послушат Емили Гифин.

Благодаря на още толкова много хора в печатница „Сейнт Мартинс“, включително на Сали Ричардсън (как е възможно да си толкова елегантна жена!), на Матю Шиър (заради невероятния му смях) и на любимеца ми Джон Мърфи. Благодаря също на Джес Доудс, Мат Балдачи, Джийн-Мари Хъдзън, Пол Хочман, Нанси Трипък, Ан Мари Толбърг, Сара Гудман, Кейти Джинда, Бейли Ъсдин, Стефани Дейвис и целия Бродуей и всички разпространители на Пето авеню. Едно голямо браво на Олга Гарлик за артистичния й талант — и невероятния прасковен коктейл за корицата.

Изключително съм благодарна на Тереза Парк, моята агентка от световна класа и екипа й — Емили Суит, Абигейл Куунс и Пит Нап. Никой друг не би свършил по-добра работа за клиента си — искрено ви харесвам.

Благодаря на всички онези, които ми помогнаха за ръкописа, особено на Кевин А. Гарнет за въвеждането ми в света на телевизията; на Лиза Елин Пондър, Дъг Елгин и Макгро Милхейвън за всичко, свързано със Сейнт Луис; на Алисън Уениг Жакатот и Дженифър Ню за бележките ви, свързани с Ню Йорк (иначе Кърби щеше да си е още на моста Трайбъроу); Адам Дюриц и Ивон Бойд за четирите цента за барабаните; на Александра Шели за помощта й в първите етапи на тази книга. Благодаря и на Моли Смит и Мора Лъбел за красивия ми и добре функциониращ сайт. (Посетете www.emilygiffin.com!)

Нямам достатъчно думи да изкажа своята благодарност към семейството и приятелите си — за моралната ви подкрепа и за търпението да изслушвате всичките ми оплаквания за това как няма да успея в срок. (Един съвет към колегите писатели: нощувки в хотел, румсървис и пиене на вино, докато гледате филмите на Дженифър Анистън няма много да ви помогнат да се справите навреме.) Признавам си за една редакционна бележка, която не поправих: Кърби е зачената през 1995 по време на дългата гореща вълна в Чикаго, но в книгата е на осемнайсет. Просто я прочетете пак след две години и всичко ще си дойде на място.

Дълбок поклон към моята асистентка и довереница Кейт Браун Бакдейвид, както и на удивителната Марта Ариас, за всичко, което правите, за да поддържате ред и чистота в живота ми. Щастлива съм да ви виждам всяка сутрин.

Специални благодарности на Нанси Лекрой Молър, Мери Ан Алгин и Сара Гифин за неуморния ви принос към многобройните чернови на този ръкопис (както и на всяка книга преди тази). Преди десет години вие, трите, първи се запознахте с Рейчъл и Дарси. Благодаря ви, че ме окуражихте да ги представя на света.

И преди всичко, изказвам огромна благодарност и безкрайната си любов към четирите ми най-скъпи същества — Бъди, Едуард, Джордж и Хариет. Мощно ура за отбор Блаха!