Нора Робъртс
Слава в смъртта (8)

8.

Облечена в искрящо червено, с коси на лъскави златисти вълни, вместо изисканото самуреночерно на Майра, Андреа Смайт седеше на очуканата маса в стаята за разпити. На ушите си носеше големи черни халки, а на шията — късо колие от черни камъни, образуващи издължено сърце.

Тя наклони глава встрани, когато Ив и Пийбоди влязоха.

— Впечатлена съм колко точно художникът ни по декорите е пресъздал обстановката. Тук изглежда почти като в нашето студио.

— Няма много за пресъздаване — отбеляза Ив. — Запис, включен. Лейтенант Ив Далас и детектив Делия Пийбоди, начало на разпит на Андреа Смайт във връзка с убийството на Кей Ти Харис, случай номер Н-58091.

— Толкова официално.

— Никой не носи костюм, но гледаме на убийствата доста сериозно. Благодарим ви, че се отзовахте.

— Реших, че е разумен избор предвид обстоятелствата.

— Вече бяхте осведомена за правата и задълженията си. Бихте ли искали да ги повторя?

— Не. Имам отлична памет.

— Това би трябвало да е от полза. — Ив и Пийбоди заеха местата си. — Има ли какво да добавите към показанията си от снощи? Някакви корекции или промени?

— Не.

— Искаш ли нещо, преди да продължим? — попита Пийбоди. — Кафе? Газирано?

Андреа отново се усмихна.

— Опитваш се да ме успокоиш, докато лейтенантът ме държи на тръни. Добър ритъм. Мисля, че Марло и Кей Ти са го уловили добре за пред камерите. Не идеално, но доста добре. Не искам нищо, но благодаря за предложението.

— Това не е сцена от филм — напомни й Ив. — Няма сценарий и трупът е съвсем истински.

— Знам. Роля ли трябваше да играя? — Андреа сви рамене. — Да се облека в траурно черно и да бъда с мрачно изражение? Бих могла и да пролея една-две сълзи. Но черното не е любимият ми цвят и не е тайна, че с Кей Ти не бяхме близки. Съжалявам, че е мъртва. Съжалявам, във философския смисъл, че смъртта е част от живота, и мисля, че извън киното убийството е ход на шибан страхливец. Егоистичен, користен ход на шибан страхливец. Освен това, смъртта й не означава почти нищо за мен.

— Дребно неудобство, а? Предвид това, че снимките не са приключили.

Андреа отново сви рамене, кръстоса крака.

— Почти всички сцени с нея вече са заснети, а Раундтрий ще се справи с останалите. Той е гениален режисьор, новатор.

— И медийният шум дава тласък.

— Абсолютно вярно. Това е най-добрата реклама. Машината ще извлече много повече от смъртта й, отколкото е извличала от живота й. Каква ирония, а? Най-сетне ще получи вниманието и славата, за които копнееше. Но трябваше да бъде убита, за да стане. Твърде студено от моя страна — добави Андреа с въздишка. — Дори за нея. Съжалявам, че го казах.

— Вече стана ясно, че не си харесвала Харис и в личен, и в професионален план, и си я смятала за… първата дума, която ми идва наум, е „трудна“. Точна ли е?

— Право в десетката.

— Понякога помежду ви са възниквали противоречия?

— Понякога. Съмнявам се, че е имало човек, работещ по проекта „Айкоув“, който да е избегнал противоречия с Кей Ти. Отново заради отвратителния й характер.

— Откровена си за тона на взаимоотношенията ви с жертвата, мнението и чувствата си към нея. Затова ми е трудно да разбера защо не сподели, че снощи сте имали спречкване малко преди да бъде убита.

— Спречкахме ли се снощи? — Андреа разпери ръце и се усмихна. — Не мога да кажа. Толкова често разменяхме неприятни думи, че забравям кое кога е било.

— Не мисля. Не и при отличната ти памет. Смятам, че кавга с нея във вечерта на смъртта й би лепнала петно върху теб.

— Тя нарочно се държа грубо на вечеря, разстрои Кони. Нарекох я „шибана никаквица, която заслужава хубав пердах по дебелия задник“. Беше пияна и ми каза да се разкарам. Това беше, не означаваше нищо за мен.

— И пак не мисля. Ако беше толкова просто, нямаше да лъжеш и увърташ. Явно е било много, много по-лично, по-въздействащо. Казват, че обикновено те е избягвала, но снощи са ви видели да се карате ожесточено, за което пропусна да споменеш в показанията си. Сега лъжеш за това. Какво имаше тя срещу теб, Анди? Какво навираше в лицето ти?

Андреа погледна Ив право в очите.

— Нямам представа за какво говориш.

— Това ме кара още повече да се питам. А какво се случва, когато започна да си задавам въпроси, Пийбоди?

— Когато си задаваш въпроси, започваш да ровиш. А когато ровиш, обикновено намираш неща, които хората биха предпочели да не излизат наяве. Доста неща — добави Пийбоди. — Понякога нямат нищо общо със случая, но след като бъдат разкрити, засегнатите трябва да се изправят срещу тях.

— Да, и когато започнеш да разкриваш това-онова, се налага да задаваш още въпроси, да разпитваш още хора. А медиите слухтят. Всъщност днес следобед имам пресконференция. Кой знае какви въпроси ще изникнат?

— Сега кой кого заплашва? — попита Андреа.

— Не е заплаха. Просто очертаване на това, което предстои. Колкото повече се опитваш да криеш, толкова по-дълбоко ще ровя. Ще стигна до дъното и ще излезе доста мръсотия.

Ив се облегна назад и се залюля на стола си. Кракът на Андреа, в червена обувка с тънък черен ток, трепереше.

— И ще се запитам дали не сте пренесли кавгата си на покрива, за да се разберете насаме. Може би е станало по-разгорещено, може би се е стигнало до физически сблъсък. Блъсваш я, удря си главата. Потича кръв, изпада в безсъзнание. Бясна си. На тази кучка просто не трябва да й се размине. Писнало ти е от обидите й. Какво е още едно побутване, този път към басейна? Тя го заслужава. Сама си го е изпросила, мамка му.

— Никой не заслужава да бъде убит и трябва да си напълно смахната, за да мислиш, че съм готова на всичко за славата. Не съм я убила. Изобщо не съм се качвала на покрива снощи. И няма какво повече да ти кажа.

— Твое право. Ще се поровим и ще открием, защото каквото и да се е случило между теб и жертвата, е било от значение. Това те плаши.

— Не ме беше страх от нея.

— Може би. Но те е страх от мен. — Ив се наведе напред. — Мислиш, че щом си публична личност, медиите вече са излъчили всичко, което има да се знае. Нищо подобно. Ако на шест години си откраднала ледена близалка, ще открия. Ако някой от съпрузите ти е укривал данъци, ще открия. Ако някое от децата ти е преписало на контролно по правопис в началното училище, ще открия.

Андреа на свой ред се наведе напред и отново впери поглед в очите на Ив. Но този път в нейните се четеше ярост.

— Не забърквай децата ми в това.

„Ето — помисли си Ив. — Слабо място.“

— Имаш син горе-долу на годините на жертвата.

Ив погледна Пийбоди.

— Сайръс Дрю Пилинг, на двадесет и шест. Единствено дете от втория ти брак с Маршъл Пилинг. Сключен през октомври трийсет и четвърта, разтрогнат през януари трийсет и шеста. Нямаш деца от първия си съпруг, Бю Сампсън, с когото сте се оженили през юни трийсета и сте се развели през април трийсет и втора. Близначки от третия ти и сегашен съпруг, осемнайсетгодишни. Омъжена си за Джона П. Кетълбру от септември четиридесета.

— Семейството ми няма нищо общо. Не ми харесват тези проклети инсинуации.

— Обзалагам се, че децата ти са идвали на снимачната площадка. Може би Харис е сваляла сина ти… или съпруга ти. По дяволите, може би е искала да опита и с две момичета. Може би някой от тях… или всичките са се хванали на въдицата. Това би вбесило всеки.

— Говориш мръсотии за почтени хора. Хора, които дори не познаваш.

Ив стана, опря длани на масата и заплашително се наведе напред.

— Ще ги опозная, щом така искаш. Било е нещо лично между теб и Харис, нали? Не е било свързано с работата или нейния гаден характер. Било е лично. Сериозен проблем за теб.

— Винаги съм се грижила и съм полагала усилия да защитавам децата си и да ги държа настрана от общественото внимание. Няма да ти позволя да ги изложиш на тази гадост, защото стреляш напосоки.

— Голяма част от полицейската работа е да стреляме напосоки. Семейството ти ли застрашаваше Харис, Анди?

— Нямаше нищо общо със семейството ми. Поне не с близките ми, за които има информация. — Тя прокара ръка по челото си и назад през косите, докато поглеждаше ту Ив, ту Пийбоди. — Нали не се заблуждаваме за теб? Да вярвам ли на онова, което съм чела? Че мога да ти се… че мога да ви се доверя?

— Няма човек, който заслужава повече доверие от нея. — Ив посочи към Пийбоди.

Андреа се засмя насила.

— Беше свързано с кръщелника ми. Обичам го като свое дете. По-голям е от Сай с две години и са приятели, откакто са се родили. С майката на Дориан бяхме заедно в гимназията. Като сестри сме.

Ив отново седна.

— Добре.

— Той е добро момче, добър младеж. Но преди години се забърка в неприятности. Дойде в Калифорния да търси пробив, както много други. Остана при нас известно време и успях да му намеря работа. Но… беше млад.

— Добре — отново каза Ив. — В какви неприятности се забърка?

— Твърде много купони, твърде много хора с желание и възможност да го снабдяват със забранени вещества. Нищо не можехме да направим — нито ние, нито майка му. За година, близо година и половина, се плъзна по наклонената плоскост. Измъкнахме го от затвора под гаранция. Ходеше на групови сеанси, а после отново по клубове, купони, затънтени улици. Престана да работи.

— Трудно е — каза Пийбоди със съчувствие, — когато човек, когото обичаш, си вреди, а не можеш да го спреш.

— Да. — Андреа се изправи. — Адски жестоко е. Той крадеше или се продаваше, за да си осигури поредната доза. Лъжеше, мамеше и… чувствах се отговорна. Беше дошъл при мен, толкова буден, енергичен и млад. Скоро почти не познавах онзи, в когото го бяха превърнали наркотиците. Лъжец, крадец, измамник. Агресивен младеж. Един ден всичко това го застигна и пласьорът, от когото беше откраднал, го преби почти до смърт. Беше като… — Замълча, поклати глава. — Както и да е, полицията се свърза със сина ми. Дориан имаше номера на линка на Сай. Както се казва, беше стигнал до дъното, но се оказа за добро. Когато отново можеше да ходи, Дориан се включи в рехабилитационна програма. Знаех една клиника с отлична репутация. Дискретно място в Северна Калифорния. Върнаха го в правия път, помогнаха му да намери себе си.

— Как е разбрала?

— Била е там. Съдбата е студена, безчувствена кучка. — Зад думите на Андреа прозираше огорчение. — Кей Ти е била в същата клиника по същото време. Няколко пъти са посещавали заедно групови сеанси и Дориан е споделял всичко с групата. Както казах, върнаха го в правия път. Сега живее в Лондон, където е адвокат. Сгоден е за прекрасно момиче. Преди около седмица дойдоха в Ню Йорк и разбира се, на снимачната площадка. Тя го позна. Когато разбра за връзката помежду ни, явно е решила, че ще бъде забавно да подхвърли какво би могло да последва, ако историята за неговите неприятности достигне до медиите.

— Изнудваше ли те?

— Не. Предизвикваше ме. Забеляза, че това ме разстройва и изважда от равновесие, както почти нищо друго, което можеше да каже или направи. Дориан превъзмогна този период от живота си. Защо да причинява такъв срам на него, семейството и годеницата му? За да засегне мен, разбира се.

— Качи ли се с нея на покрива, Анди? Нападаше ли те отново и отново, докато ти отвърна?

— Не. Не — повтори тя. — При кавгата, за която говориш, й казах да изпълни гнусната си закана и тогава ще се погрижа медиите да узнаят как е получила информацията, след което тя ще бъде тази, която ще трябва да изплува от мръсотията. Сутринта бях разговаряла с Дориан и му бях казала какво става. — Очите й се насълзиха, но преглътна сълзите. — Увери ме, че няма за какво да се тревожа. Да не й позволявам да ме тормози и да го използва като оръжие. Казал е всичко на момичето дълго преди да й предложи брак. Разкрил е цялата истина за себе си пред партньорите си в кантората още на интервюто за работа. Щял да съжалява, в случай че тя изпълни заканата си, само ако донесе срам на мен. — Този път Андреа не сдържа сълзите си. — Не се тревожех заради срама.

— Искала си да го защитиш — тихо каза Пийбоди.

— По-рано никак не бих се справила с това. Но той не се нуждаеше от моята защита. Затова, когато Кей Ти започна да се заяжда с мен снощи, й казах всичко, което имах за казване. Накратко: „Върви на майната си, грозна курво“. Това бяха последните ми думи към нея и не съжалявам. Ни най-малко.

Когато приключиха с разпита и Андреа бе придружена до изхода, Ив остана на мястото си за миг.

— Вярваш ли й?

— Да Фактите лесно могат да се проверят. Клиниката, периодът, дали двамата са били там по едно и също време и така нататък. Глупаво е да лъже за това.

Ив кимна в знак на съгласие.

— Все пак да проверим.

— Ти не вярваш ли?

— Бих казала, че е доста вероятно наистина да има кръщелник, който е бил в една и съща клиника с Кей Ти, посещавали са заедно групови сеанси и Кей Ти го е познала, когато е дошъл на снимачната площадка.

— Значи, я поставяме в края на списъка.

— Не. Вярвам и че „Върви на майната си, грозна курво“ са били последните думи на Анди към Кей Ти Харис. Но може да й ги е казала на покрива, след като е блъснала изпадналата в безсъзнание Харис в басейна.

— Мили боже!

— Семейството е слабото й място, и Харис го е напипала, разчовъркала е раната. Затова да, може би Смайт е отвърнала на нападките. „Давай, разприказвай се, кучко, и лошо ти се пише.“ Харис е пияна и агресивна, и двете пренасят кавгата си на покрива. Смайт не иска свидетели на този скандал. Положението става напечено. По дяволите, може би Харис първа е посегнала физически, но когато Кей Ти пада, Андреа е бясна, чашата е преляла. Довлича Харис до басейна и я побутва към водата, забърсва кръвта и слиса долу за още едно питие. И светът, какъвто тя го вижда, остава с една курва по малко.

— Наистина ли мислиш, че е способна?

— Мисля, че има куража за това. Не знам дали има и хладнокръвието. Но остава в началото на списъка.

 

 

Следващият беше Матю. Имаше небрежен вид — носеше тъмнозелена риза върху по-светла тениска, дънки и високи кецове. Веднага прие предложението на Пийбоди за питие, избра студена цитронада. После се загледа в огледалната стена и се раздвижи на стола си.

— Винаги съм се питал как се чувства човек в някоя от тези стаи. Изнервящо е. Сякаш въздухът е леко разреден и се диша трудно.

— Има ли за какво да си нервен? — попита го Ив.

— Всеки е нервен, когато ченге иска да разговаря с него в такава стая. Това е част от тактиката, нали? Разпитваният вече е с един ход назад. — Той отпи глътка от питието си. — Ще мога ли да надникна в електронния отдел, докато съм тук? Уговарях се с Макнаб преди… преди.

— Ще попитам капитан Фийни. — Небрежно облекло и държание, помисли си Ив. Разпитът щеше да продължи в същия дух. — Как си, Матю?

— Добре. Всъщност не съвсем. Била е мъртва, когато я извадих от водата. Знам, че може би е глупаво, но го осъзнах едва по-късно. Била е мъртва, когато я извадих, докато й правех сърдечен масаж и изкуствено дишане. През цялото време е била мъртва. Не преставам да мисля за това. Не заради напразните опити, а че вече е била мъртва.

— Преди време сте имали интимна връзка.

— Да. Познавах извивките на тялото й, допира на кожата й, устните й. Снощи я докосвах, допирах устните си до нейните. А е била мъртва. Но… ми се струваше същото. Не мога да се отърся от това.

— Снощи каза, че не сте имали сексуални отношения от няколко месеца.

— Да.

— Но тя е искала да имате.

— Мисля, че просто искаше нещо, което не можеше да има. Някои хора са устроени така. Може би.

— Били сте в удобно положение да подновите връзката си, особено докато играете влюбени.

— Не бих казал, че с нея беше лесно, но беше много амбициозна. Не би провалила работата само за да се чука с мен.

— Каза, че е изпотрошила всичко в караваната ти.

— Да. — Матю отпи още една глътка. — Трябваше да го очаквам. Всъщност нито ме желаеше, нито държеше на мен толкова много. Просто… — Поклати глава. — Трябваше да я оставя тя да скъса с мен. Сега съжалявам, че не потърпях още малко, докато ме зареже. Тогава нямаше да бъде толкова бясна.

— Начинът, по който се изрази снощи, ни кара да мислим, че е била обсебена. Всъщност мисля, че ти употреби тази дума.

— Не знам. — Очите му, зелени като ризата, отново се отместиха към огледалната стена. — Може да се каже. По-скоро бих казал, че не можеше да се примири, че не тя е скъсала с мен. Като се замисля — продължи той, — беше по-напред от мен в кариерата. Можеше да настоява някой друг да играе Макнаб. Вероятно си е въобразявала, че ако отново се съберем по време на снимките, ще може да ме зареже. Не знам. Не знам дори защо мисля за това. Кей Ти е мъртва.

— Сигурно е побесняла още повече, когато с Марло сте започнали да спите заедно.

Погледът му бе празен — буквално, когато остави питието си.

— Не знам за какво говориш.

— Не знаеш, че спиш с Марло Дърн, или не разбираш израза.

— Слушай, не знам откъде имаш тази информация, но…

— Отричаш ли? — Ив продължи с равен тон. — Защото лъжа по време на полицейски разпит не води до нищо добро. Само ни кара да бъдем подозрителни и да ровим по-дълбоко.

Той се поколеба и пак се раздвижи на стола си.

— Връзката ми с Марло няма нищо общо с Кей Ти или с когото и да било. Тя е нещо лично.

— Креватните ви игри с Марло нямат нищо общо с жена, която, по твоите собствени думи, е била обсебена от теб? Преследвала те е? Съсипала е караваната ти? Звучи ли ти правдоподобно, Пийбоди?

— Никак. — Тонът и изражението на Пийбоди издаваха тихо съчувствие. — Съжалявам, Матю. Смущаващо и неловко е, когато трябва да говориш за лични неща, но ако се опитваш да усукваш и увърташ, просто изглежда зле. Доколкото виждам, и двамата с Марло сте зрели хора, свободни да се радват на връзката си.

— Разбира се — промърмори той. — Няма нищо общо с Кей Ти. Всичко помежду ни беше свършило още преди с Марло да се запознаем.

— Но Кей Ти не е искала да е свършило — изтъкна Ив.

Тонът и изражението му станаха по-сурови.

— Това си беше неин проблем.

— Направила го е твой.

— Просто ми досаждаше, разбирате ли? Сериозно, дори преди да узнае, че с Марло сме двойка. Когато узна, че се виждаме, нещата загрубяха.

— Кога стана това?

— Преди две седмици, мисля. Отишла в караваната на Марло, изприказвала й куп глупости за мен. Че съм я използвал, че двамата с нея, с Кей Ти, все още го правим. Не беше истина. Направихме няколко рекламни снимки в образ, просто като част от работата, но не се срещахме. Всъщност бяхме стигнали до етап, когато едва издържах да снимам сцени с нея.

— Тези дрязги създадоха ли проблеми между вас с Марло?

— Не. Марло не повярва на брътвежите й.

— Но това ви е разстроило — продължи да го притиска Ив.

— Да. Е, добре, когато Марло ми каза, побеснях. Разкрещях се на Кей Ти. Не биваше. Трябваше просто да изслушам Марло и да си трая, но не можах. Казах на Кей Ти да го духа и да не се бърка в личния ми живот. Да стои далеч от Марло извън снимачната площадка. Тя започна да ме предизвиква, разправяше, че Марло се чука с Джулиън. Можел съм да го попитам, щял да ми каже.

Лицето, тялото и гласът му вече издаваха ярост.

— Казах й, че е жалка. Господи, последва грозна сцена с писъци, плач и заплахи, че ще съсипе живота ми, кариерата ми. Само влоших нещата.

— В какъв смисъл ги влоши?

— С Марло живеем в една мансарда. На мой приятел е, извън бизнеса. Той е извън града за няколко месеца и я ползваме. Внимавахме, дегизирахме се, когато влизаме и излизаме, не се издавахме.

— Заради Харис?

— Не. Е, и заради нея. Но костюмарите и медиите искат да извлекат колкото може повече от връзката Ив/Рурк/Марло/Джулиън. — Едва успя да се усмихне. — Няма да изглежда толкова секси, ако връзката е между Ив и Макнаб.

— Обиждаш ме, Матю.

Този път той се усмихна широко.

— Виждаш ли? Ние с Марло сме част от отбор. Факт е, че този проект е голям пробив за мен. Решихме да бъдем дискретни заради това, а и защото искахме връзката ни да потръгне. Лесно е човек да бъде увлечен от медийната машина, когато чете какво ли не за себе си. Искаме само шанс, за да видим как ще се развият нещата помежду ни, без шумотевицата и цирка. Знам, че много хора мислят, че това е Холивуд и животът на актьорите е една голяма оргия, в която няма място за истински чувства. Но вярвам, че между нас с Марло има нещо истинско. Когато я видях за първи път… не съм изпитвал подобни чувства към никого. Просто искаме шанс. Пазим го в тайна заради себе си и заради проекта.

— Кей Ти е разбрала за мансардата.

— Предполагам, че сме станали небрежни. Знам, че изглежда глупаво да слагаш перука и дегизировка само за да се прибереш от работа. Но отначало беше и забавно. Сигурно някога сме се издали. Скоро приключваме с този проект и си мислехме, че всичко това най-сетне ще свърши. Явно ме е проследила. Не можехме да си обясним по друг начин откъде знае всичко за мансардата. Каза… — Лицето му поруменя и той повдигна питието си и отпи голяма глътка. — Каза, че има снимки. Че ни е заснела на клип. В леглото.

— Вътре в мансардата?

— Намерила кодовата ми карта, когато влязла в караваната ми. Клонирала я. И наела частен детектив да монтира камера в спалнята, над гардероба. Може би е блъфирала, а може би не. Но знаеше подробности за мансардата, за цветовете, разположението. И когато проверихме дисковете от охранителните камери, имаше бели полета в записите от два различни дни.

— Сигурно е било голям удар за вас.

— Да, може да се каже. — Матю сви ръка в юмрук върху масата, отпусна я и отново посегна към питието си. — Исках да я сритам, наистина. Никога през живота си не съм удрял жена, но исках да я пребия. Все пак не го направих. Знаете ли какво каза?

— Цялата съм в слух — каза Ив.

— Че трябва да зарежа Марло и да я накарам да страда. Щели сме да продължим оттам, докъдето сме били стигнали, но от сега нататък тя щяла да командва. Искаше голямо изявление пред медиите как сме се влюбили на снимачната площадка. Кой постъпва така? — попита той. — Кой принуждава някого да бъде с него, когато не го желае?

— А ако откажеш?

— Щяла да пусне клипа в мрежата. Познавала цяла опашка мъже, желаещи да разкажат как са правили секс с Марло, всякакви извратени игри. — Гневът му сякаш отшумя и той каза тихо: — Мисля, че си беше загубила ума. Кълна се в бога, мисля, че просто беше превъртяла.

— Кога ти постави този ултиматум?

— Господи! — Той потърка лицето си. — В деня, когато беше убита. Сутринта. Казах, че не й вярвам. Обвини ме, че съм я водил за носа, че съм я направил за смях и нямало да ми се размине. Вечерта щяла да ми изпрати откъс, за да повярвам, че има запис.

— Тя ли те повика на покрива, Матю?

— Каза ми, че е най-добре да отида. Казах на Марло. Не исках да я забърквам. Щях да се справя сам, но едно от нещата, които си обещахме, беше да бъдем откровени един с друг. Никакви преструвки, никакви игри. Затова й казах. Това, че сме част от един отбор, не означава, че бихме позволили на някаква кучка да ни командва. Ако има запис и го пуснеше в мрежата, щяхме да повдигнем обвинение. — Матю въздъхна и побутна питието си встрани. — Марло беше надъхана — може би защото от няколко месеца насам влиза в кожата на ченге. Но каза, че ако Кей Ти е платила на някого да проникне в апартамента ни, да нагласи това и да го използва по този начин, ще се погрижи да видим задника й на топло и ако на продуцентите, Раундтрий, зрителите и медиите не им харесва, е, и те да вървят по дяволите.

— Но сте се качили на покрива — напомни му Ив.

— Да. Имахме план. Бяхме се качили горе по-рано, малко преди вечерята, само за да поразгледаме, да поседим и да го обсъдим. Решихме заедно да се изправим срещу нея и да я предизвикаме отново да ни заплаши, да заговори за частния детектив и камерата. Марло носеше камера в чантата си. После щяхме да кажем на Кей Ти, че ако изпълни заканите си, ще отнесем записа в полицията. Може би на хората щеше да им бъде забавно да ни гледат в леглото, но още по-забавно щеше да бъде да видят Кей Ти Харис зад решетките за изнудване и съучастничество в… не знам какво. Марло имаше цял списък.

— Как мина това пред Харис?

— Никак, защото, когато стигнахме горе, беше мъртва. Слушайте, скарах се с нея по-рано вечерта. Казах й да забрави за всичко, да прояви малко здрав разум и да се откаже, преди да е стигнала твърде далеч. И тя ме сграбчи за чатала. — Матю наклони глава назад и се загледа в тавана. — Господи. Хвана ме за топките и каза: „Това тук е мое, скъпи, не го забравяй“. — Пое си дъх, отново погледна Ив. — Трябваше да ви кажем. Веднага трябваше да ви кажем, но ни се струваше толкова… чудовищно. А и нямахме доказателства. След като разбрахме, че е мъртва, след като сърдечният масаж не помогна, Марло претършува чантата й. — Матю направи гримаса. — Знам, че е безчувствено от наша страна, но беше мъртва и искахме да… Вие как бихте се почувствали? — попита той. — Как бихте се почувствали, ако множество непознати гледат теб и Рурк в леглото… или теб и Макнаб?

— Вероятно бих накарала отговорното лице да си плати.

— Това се канехме да направим. Както искаше Марло, по вашия начин. Но в чантата й нямаше нито филм, нито откъс. Явно през цялото време ни е лъгала. Кълна се в бога, не знам за какво й е било да лъже. Може би си е въобразявала, че ще се предам, и когато не отстъпих, е трябвало да запази достойнството си. Не знам.

— А може би на теб ти е писнало. Вбесил си се и си я блъснал. Кой би те упрекнал? После всичко е станало толкова бързо. Импулс и гняв. Може би не си искал да я убиеш, не си искал да се удави. Искали сте само видеозаписа, за да защитите себе си, личния си живот и проекта. Но не си я извадил навреме.

— Не. Не. Не. Тя беше в басейна, по очи, когато стигнахме. Дори не се сетихме за записа, докато се опитвах… докато двамата се опитвахме да я спасим. Всичко стана точно както ви казахме. Премълчахме за изнудването и за заплахите. Но стана точно както ви казахме. Кълна се!

— Премълчахте и за камерата в чантата на Марло.

— Да, както казах, щяхме да… — Изведнъж започна да му просветва. — Господи, ние сме идиоти! Толкова сме… Имаме запис. Марло я включи още докато се качвахме. Първо я изпробвахме. Имаме запис.