Нора Робъртс
Слава в смъртта (14)

14.

Тъй като Пийбоди бе по-добра с ридаещи свидетели и намираше начин да извлече информация между хлипанията, Ив възложи на нея да разговаря с Барби, докато тя разпита Боби.

Разположението в адвокатската кантора бе същото като офиса на Аснер, без никаква натруфеност в интериора. Ив остави Пийбоди със Съни и обляната в сълзи Барби на рецепцията и седна с Боби в офиса му.

— Какво знаеш, Боби?

— Може би нищо. Знам, че през последните няколко дни Ей го беше ударил на живот. Голяма пачка от клиент. Не знам подробности и не съм сигурен дали ако ги знаех, щях да ви кажа.

— Добре. Вече узнах повечето.

— Добре. — Той сви рамене. — Често играеше комар и явно му беше провървяло. Знам, че вчера се канеше да играе, защото се отби при мен и ме покани да отида с него, щял да гарантира за мен. Не се занимавам с подобни неща, с комар. Не мога да си го позволя. И на първо място, не бих играл с пари, които нямам. Казах му, че ще пропусна. И без това имах работа.

— Добре.

— Може да е затънал твърде дълбоко, да е загубил сума, която няма, или да се е наложило да вземе още пари от офиса си.

— Държеше ли пари тук?

— Не зная. Може би.

Плъзна поглед към вратата, когато Барби избухна в нова ария ридания.

— Партньорката ми е добра с опечалени — увери го Ив.

— А, добре. — Боби потърка очи, бавно вдиша и издиша. — Добре. — Отпусна ръце на бюрото. — Както и да е. Може да се е увлякъл в залаганията и онзи, на когото е бил длъжник и е трябвало да прибере печалбата си, да го е убил. Но…

— Ако го убие, никога нима да си получи дължимото — довърши Ив. — Все пак трябва да проверим тези неща. Знаеш ли къде е играл вчера?

— Събират се на различни места. Доколкото си спомням, каза, че тръгва към Китайския квартал. Работата е там, че… лейтенант, нали?

— Точно така.

— Работата е там, че Ей обичаше да играе, но не беше глупав. Няколко пъти съм ходил с него и никога не съм го виждал да превишава лимита си, никога не е използвал маркер и не си е падал по игри с високи залози, при които човек може да затъне. Просто обичаше да играе за забавление. Затова не вярвам да е станало така.

— Хрумва ли ти друга вероятност?

— Може би. Слушайте, искате ли кафе?

— Няма нужда, благодаря.

— Все пак ще донеса. — Той стана и отиде до малък плот с автоматична готварска печка, голяма колкото кутия за обувки. Тя издаде страховити стържещи звуци, след това дрънчащи. — Трябва да сменя този боклук.

Боби извади голяма чаша, димът, над която разнасяше по-ужасен мирис и от кафето на Морис в моргата.

— Не знам дали става за пиене, но…

— Но?

Боби седна, отпи и направи гримаса.

— Господи, отвратително е. Ей ми зададе няколко правни въпроса — хипотетично. Онзи ден ме почерпи бира, зададе ги уж нехайно, като проява на любопитство. Но и аз не съм глупав.

— Нае ли те?

— Не, иначе нямаше да разговарям с вас. Дори сега ми се струва непочтено, но той е мъртъв. Не просто мъртъв. Убит. Харесвах го, много. Всички харесваха Ей.

— Каква беше хипотетичната ситуация?

— Питал се, ако някой случайно се е добрал до нещо, за което да поиска парична компенсация от заинтересована страна, с колко правни усложнения ще се сблъска? Попитах го направо дали говори за открадната собственост и той отрече. Просто нещо като сувенир. Не точно незаконно.

— „Не точно незаконно“ — повтори Ив и Боби успя леко да се усмихне, докато преглъщаше още кафе.

— Да, и аз реагирах така. Казах, че не мога да му отговоря конкретно, защото не знам какви са конкретните обстоятелства, но ако се е натъкнал на нещо, без да прекрачва границата на закона, не би трябвало да има проблем, ако поиска компенсация. Но ако това нещо е законно притежание на заинтересованата страна или се е добрал до него с незаконни средства, навлиза в много сенчеста зона. Спомена за възнаграждението на откривателя, че му се полагат десет процента от стойността на находката. Разбирам, когато някой търси изход. Знам, че понякога Ей действаше на ръба на закона. Знам и че искаше да се оттегли в пенсия.

— И си събрал две и две — подкани го Ив.

— Да, и тогава му казах, че може би трябва да помисли повече върху тази идея, но явно не остана доволен. Беше си наумил да се премести на островите и да открие малък клуб или казино. Имах чувството, че вижда в това голямо постижение, нещо, което ще доизглади плана му за пенсиониране. Помислих, че затова вчера беше толкова въодушевен, и го попитах дали е получил компенсацията за своя сувенир. Каза, че работи по въпроса. След това… — Боби потърка очи. — Съжалявам. Все още не мога да го проумея… Вчера, когато спомена за играта, леко го сръчках. Просто изгарях от любопитство. Каза, че има промяна в текущите събития, как се изрази… „промяна на обстановката“. Преосмислил положението си и може би просто щял да предаде ценния сувенир на заинтересованата страна, да се задоволи с питомното и да не гони дивото. Каза, че утре… тоест днес, ще пийнем кафе заедно и ще ми каже как е минало.

Боби се загледа в ръцете си.

— Явно, за жалост, не е минало никак добре. Чувствам се виновен, че не му отговорих достатъчно ясно и убедително, когато ме попита.

— Хипотетично? — Ив изчака, докато той отново вдигне поглед към очите й. — Бих казала, че ходът на събитията вече е бил задействан и не е имало нищо, което ти би могъл да направиш, за да го спреш. Съжалявам, че си загубил приятел.

— Ще ме уведомите ли за тялото му, кога ще бъде предадено на близките? Има две бивши съпруги, няма деца. Не мисля, че която и да е от бившите ще поиска да уреди погребението. Той имаше много приятели. Вярвам, че с общи усилия можем да се погрижим за него.

— Ще ти се обадя. — Ив тръгна към вратата, но се спря… — Какво правиш на това място, Боби?

— Прилича на бордей, а? Но е моят бордей. Няколко години бях служебен адвокат. Необходима работа, но човек няма избор. Може да не съм постигнал много тук, но поне подбирам клиентите си, когато имам такива.

— Късмет. Ще те държа в течение.

Отвън Пийбоди си пое глътка въздух.

— Беше истински съкрушена. Останах с впечатлението, че е гледала на него като на любим и уважаван чичо. Не знаеше нищо, Далас. Нищо повече от онова, което ни каза вчера.

— Боби знаеше някои неща.

По пътя към студиото Ив я запозна с подробностите.

— Това до голяма степен потвърждава, хипотетично, че се е опитвал да изтъргува записа. Или може би, след като е чул за смъртта на клиентката си, просто да го предаде.

— И втория път заинтересованата страна е решила, че е по-лесно да го убие. Глупаво и алчно. Изглежда, е видял нова възможност за печалба за същата работа. Искал е да подплати пенсионния си фонд. Е, вече е в пенсия — завинаги. Сигурно убиецът е намерил записа. Ако Аснер го е пуснал в офиса си, значи, е бил там.

— Ще претърсим апартамента му. Може би все още е бил в режим на преговори, опипвал е почвата. Изпратих униформените да го запечатат. Трябва да разпитаме нощната смяна в ресторанта, в бара. „Нищожен шанс“, помисли си Ив, но сви рамене. — Може да ни провърви.

— Това не е заради секс видео на двама необвързани актьори, които не са нарушили никакъв закон или морална норма.

— Права си. Тук има борба за власт, станала доста жестока. Има алчност, маниакална потребност от контрол. Отстраняване на пречки или проблеми.

— Което отново води до заключението, че може да е бил всеки от тях. Ако убиецът е искал записа — поради каквато и да е причина, и при убийството той е бил притежание на Аснер, имал е достатъчно време да го унищожи, заключи или извади милион копия. Повтарям — поради каквато и да е причина.

— Да — каза Ив и се замисли върху това.

 

 

Асистент на нечий асистент ги посрещна при охраната и ги придружи през лабиринта до сектор с декори, представляващ копие на конферентната зала в дома на Ив. Там, в реалността, година по-рано бяха разпитали трите клонинга, носещи името Аврил Айкоув.

Зад огледалните стъкла Марло и Анди разиграваха напрегнатата емоционална сцена между Ив и Майра. Раундтрий прекъсна дубъла, обяви нов, отново прекъсна и даде наставления и на двете. В края на поредния дубъл Марло пристъпи към стъклата и впери поглед през тях със сурово изражение.

От другата страна Ив не виждаше нищо. Предположи, че и това ще бъде добавено с някаква кино магия. Джулиън влезе, застана до нея и двамата останаха загледани през стъклата.

— Стоп! Идеално. Преминаваме към реакциите.

В този момент Ив пристъпи напред.

— Налага се да ви прекъсна.

Раундтрий се обърна и я изгледа намръщено, с изражение на човек, вглъбен в работата си и нежелаещ да се откъсне от нея.

— Пет минути, докато пренастроим… Престън…

— Няма да ми бъдат достатъчни.

— Щом се налага да задавате въпроси, задайте ги на някого от нас, който не се опитва да работи. Загубихме човек от екипа, медиите, папараците и проклетите ченгета дишат във врата ни. Ще завърша тази сцена, преди…

— Медиите, папараците и проклетите ченгета, особено аз, ще дишаме във врата ви още доста време. Има ново убийство.

Гневът на лицето на Раундтрий постепенно премина в искрен ужас, а другите на снимачната площадка реагираха с въздишки, мърморене и проклятия.

— Кой? — попита той и започна да се оглежда трескаво наоколо като баща, преброяващ челядта си. — Кой е убит?

— А. А. Аснер, частен детектив.

Нещо като облекчение, последвано от раздразнение, пролича в изражението, гласа и нехайния му жест.

— Какво общо има това, с когото и да е от нас, по дяволите?

— Много. С партньорката ми можем да се постараем да разпитаме лицата, които смятаме за засегнати, така че да им отнемем възможно най-малко време и да причиним минимално неудобство за продукцията ви, или да спрем тази продукция, докогато сметнем за необходимо.

Не бе сигурна дали може да изпълни тази закана, но прозвуча достатъчно заплашително. Лицето на Раундтрий стана червено като рак.

— Престън! Свържи се с адвоката ни, онзи негодник Фарнсуърт, когото ни натресоха от студиото. Писна ми от глупости. Стига!

— Мейсън! — Преди Ив да отговори, Кони се втурна на снимачната площадка. — Какво става тук? Поеми си дъх. — Посочи го с пръст. — Говоря сериозно. Поеми си дъх.

Изглеждаше, сякаш по-скоро ще експлодира, но си пое дъх, и още веднъж, когато Кони размаха насочения си пръст. Руменината му леко избледня.

— Тя иска да ни спре, защото някакъв шибан частен детектив е бил убит. Няма повече да търпя този тормоз.

— Частен детектив? Убит?

Нещо в тона на Кони привлече вниманието на Ив.

— А. А. Аснер. Не мисля, че името е непознато за вас. Нямам намерение да спирам нищо, ако получа разумно съдействие. Трябва да си свърша работата — обърна се тя към Раундтрий, който отново дърпаше рижата си козя брадичка. — И двамата можем да свършим своята, но моята е с предимство. Това не подлежи на обсъждане.

— Час — каза й той.

— Става, като за начало. Трябва да поговоря поотделно с всеки, който беше на приема.

— Стейнбъргър и Валъри не са тук. Опитват се да се оправят с тази скапана бъркотия. Надин вероятно се е скрила някъде да пише друга книга за тази скапана бъркотия. Матю днес не е на снимки по график.

— Да ги повикаме. Колкото по-бързо приключим, толкова по-скоро ще ви оставим на мира.

Устните му трепнаха в нещо, което би могло да се нарече усмивка на умело прикрита неохота.

— Престън.

— Ще се погрижа за това.

— Един час почивка! — обяви Раундтрий на висок глас. — След час искам всички отново тук, готови за работа.

— Никой да не напуска студиото — добави Ив. — Ще разговаряме с всеки от актьорския състав в караваната му. Вървете там — нареди тя. — Изчакайте. Нужно ми е място, където да разговарям с другите от снимачния екип — каза на Раундтрий.

— Имам офис тук. Можеш да го използваш.

— Ще свърши работа. Ще започна с теб — обърна се Ив към Кони.

— Добре. Ще те заведа до офиса.

— След това ще разговарям с теб — каза тя на Раундтрий. — И с Престън. Искам да узная, когато другите пристигнат в студиото.

— Аз ще се погрижа — отново каза Престън и се отдалечи.

— Пийбоди, върви с Престън и виж дали всеки ще отиде, където трябва да бъде. И за да спестим време, ти се обади на Надин. Разбери къде се намира и подробности.

— Да, лейтенант.

— Насам.

Кони, с удобни равни обувки и спортен панталон, тръгна пред нея.

— Защо си тук днес? — попита Ив, докато излизаха от сектора.

— Всички са напрегнати и разстроени, както би могло да се очаква. Опитвам се да помогна. Актьорите и снимачният екип могат да поговорят с мен. Всеки може да поплаче на рамото ми.

— И пазиш съпруга си да не експлодира.

Кони въздъхна и сви покрай един ъгъл.

— Вчера беше адски изтощително. В нашия бизнес сме свикнали да бъдем наблюдавани под микроскоп от медиите. Но вчера, въпреки всички буфери, беше изтощително. Не знам колко опити за контакт отклоних или прехвърлих на Валъри. Не само репортери, блогъри, автори на сайтове за развлечения, а и хора от филмовата индустрия. Актьори, режисьори, продуценти, колеги, които или са познавали Кей Ти, или искаха да узнаят какво става.

Кони отключи една врата и влезе в просторен офис с огромен мек диван, три дълбоки кресла, лъскав кухненски бокс и самостоятелна баня.

— Искам кафе. Да направя ли и за теб? Вече изпих доста, но е твърде рано за алкохол, нали?

— Не бих отказала кафе. Чисто.

— Мейсън се чувства отговорен — заговори Кони, докато програмираше кафе. — Няма да признае, но аз го познавам. Бяхме домакини на приема, тя умря в дома ни. Бяхме раздразнителни и нетактични с нея и той съжаляваше, че я е включил в този проект. И двамата знаехме, че е с труден характер, но в началото се държеше доста добре. — Кони поклати глава и прокара ръка по косите си, пригладени в небрежна опашка. — Беше толкова амбицирана, сериозна. Отначало. Но през последните два-три месеца постоянно имаше спорове, капризи, недоволство, забавяния.

— Трудно се работи така. Трудно е било за Раундтрий да поддържа огъня.

— Така е… беше. Той не е от хората, които потискат чувствата си и не споделят мислите си, както сигурно си забелязала. Затова й даде ясно да разбере как гледа на поведението й. Закле се, че никога повече няма да работи с нея. А сега разбира се, няма да работи. И се чувства отговорен.

— Не е отговорен, освен ако не я е удавил той.

— Не би могъл. — Спокойна, сдържана, Кони пристъпи към дивана и сложи двете чаши на масата пред него. Седна, скръсти ръце. — Искам да ме изслушаш. Той крещи, хока, тропа с крак и ръмжи. Би сринал репутацията й, ако можеше, а не беше невъзможно. Но никога не би наранил никого физически.

Ив седна.

— А ти?

— Да, аз съм способна. Мислила съм за това. Смятам, че повечето от нас са способни да убият при определени… лоши обстоятелства. Аз бих могла. Мисля, че бих могла. Знам, че с удоволствие бих я влачила по земята, а после бих танцувала танца на победата. Толкова й бях ядосана на приема. Но мога да те уверя, че не съм аз. Искам да откриеш кой е, но не ми се иска да е човек, на когото държа. Ще ми бъде трудно да го приема.

— Кажи ми за Аснер, частния детектив.

— Знаеш за Марло и Матю.

— Очевидно ти също.

— Тя ми се довери вчера. Разказа ми всичко. Как са се влюбили, къде живеят заедно в Сохо, че Кей Ти е узнала и наела детектив. Каза ми за записа. Както казах, всеки може да поплаче на рамото ми. Сигурно е същият детектив, който е убит. Иначе нямаше да дойдеш тук и да задаваш въпроси. Все пак не разбирам.

— Оригиналният запис е бил у него и съдейки по това, което открих, предполагам, че е възнамерявал да го продаде на заинтересована страна.

— Медиите.

— Не мисля.

— Кой друг? Марло или Матю? — Очевидно разгневена, Кони повдигна ръце. — Моля се да са имали повече здрав разум или да съм успяла да им влея поне малко вчера. Кой се интересува?… Да, да, медиите ще точат лиги, блоговете, ще раздуват. Записът ще бъде изгледан от милиони потребители. Дали е нечестно? Разбира се. Дали е отвратителна намеса в личния им живот? Безспорно. Но който иска честност и право на личен живот, да си намери друго поприще.

— Това прагматизъм ли е?

— По-скоро оцеляване — равнодушно отвърна Кони. — Бях бясна заради тях, отвратена от Кей Ти, въпреки че е мъртва. Било е ужасно незряло и егоистично от нейна страна. Но те двамата са млади, чаровни, щастливи и талантливи. И не се е случило нищо, от което биха могли да пострадат. Ако записът стигне до медиите — да стигне, тогава ще се справим с положението. Някой като Валъри ще поеме тази топка и ще я отиграе.

— Дори ако се случи, преди проектът да бъде завършен, докато Джулиън и Марло минават за страстна двойка.

— Това е пълна глупост, нали? Може би вдига приходите — поне в началото, но е глупост. Зрителският интереси от тази гледна точка се дължи отчасти на чудесната химия между Марло и Джулиън, отчасти на това, че героите им са действителни лица, страстна двойка, към която медиите и зрителите изпитват искрени симпатии. — Усмихна се при изражението на Ив. — Ако ти искаше да бъдеш извън общественото внимание и съзнание, да си беше намерила друг съпруг и да не беше толкова добра в работата си.

Малко бе трудно да се спори с непоклатим здрав разум, осъзна Ив.

— Съпругът ти споделя ли твоето мнение за пълната глупост?

— Хареса му идеята за интимна връзка между Марло и Джулиън извън екрана. Смяташе, че това ще ги държи в образ по-дълго време. Но не знае за Матю. Не мисля, че някой е знаел.

— Къде беше ти между десет часа и полунощ?

— У дома. Беше тежък ден, неподходящ за излизане и общуване с хора.

— Раундтрий с теб ли беше?

— Разбира се. Отмениха вчерашните снимки поради очевидни причини. Както и от съображения за сигурност. Освен това имаше логистичен проблем със заснемането на няколкото сцени с участието на Кей Ти. Мейсън, Надин и сценаристът поддържаха видеовръзка със студиото през целия ден и търсеха решение. След вечеря Мейсън слезе долу да преглежда и редактира, да доизглади част от промените. Мисля, че си легна чак в два, а искаше да бъде в студиото преди шест за работна закуска с Джоел и двама от изпълнителните директори, които трябваше да пристигнат от Калифорния.

— Какво прави ти, докато той работеше?

— Програмирах андроида да отговаря на линковете и да ме свързва само при спешен случай. Беше ми писнало. Четох сценарии в леглото… или поне така възнамерявах. Сигурно съм заспала преди девет.

— Значи, със съпруга ти не сте били в една и съща част от къщата във въпросния интервал от време?

Кони остана мълчалива за миг.

— Не. Ако питаш дали всеки от двама ни има алиби, трябва да призная, че аз нямам. Не съм водила никакви разговори и не съм виждала никого от осем и трийсет вечерта до около два сутринта, когато Мейсън взе сценария, който четях от ръцете ми и се пъхна в леглото.

— Добре. Благодаря за отделеното време.

— Това ли е?

— Засега. Ако изпратиш Раундтрий тук, скоро ще приключим, за да може да продължи работата си.

Докато чакаше, Ив нахвърли записки и се разходи из офиса. По стените висяха множество снимки в рамки. Раундтрий с различни актьори, някои от които й бяха познати, други — не. Раундтрий по време на снимки на открито, качен високо на кран, с обърната бейзболна шапка, намръщено вперил поглед в монитор. Един от „Оскарите“ му за най-добър режисьор стоеше на лавица наред с други награди и тя забеляза футболен трофей за най-ценен играч от гимназията в Сакраменто, получен, както пресметна, в последния курс.

На бюрото бяха подредени семейни снимки.

Той влезе, заплашително приведен като разярена мечка.

— Би трябвало да се извиня, но майната му. Не обичам някой да идва на снимачната ми площадка и да ми заповядва.

— Да, разбрах това.

— И ако се опиташ да ни спреш, просиш си боя.

— Тогава какво ще кажеш да извадиш бастуна от задника си и да седнеш, за да приключим по-скоро и да не се стигне до това?

Той оголи зъби срещу нея, а след това се усмихна.

— Мамка му. Харесваш ми. Ядосваш ме, но живея с теб вече над шест месеца. Ти си вироглава, непреклонна и неуморно работеща кучка. Ето това ми харесва.

— Да. Къде беше между десет и полунощ?

— Работех. Аз съм вироглав, непреклонен и неуморно работещ кучи син.

— У дома. Сам.

— Не обичам някой да ми диша във врата. Имаме дяволски голям проблем. Трябва да го реша. Актьорският състав и екипът са изнервени. Кони… — Раундтрий се отпусна на едно от креслата и за първи път допусна умората му да проличи. — Тя обожаваше онзи шибан басейн.

Остана замислен, поглаждайки козята си брадичка.

— Изненадах я с него преди няколко години. Поръчах да го направят, докато бяхме на западното крайбрежие. Обича да плува и го ползва всеки ден, когато сме в Ню Йорк. Всяка сутрин, дори когато работи и е на снимки от шест. — Проницателните сини очи се приковаха в Ив с нескрит гняв и огорчение. — Мислиш ли, че от сега нататък ще може да се качва там и да изпита удоволствие от сутрешното плуване? Чувства се отговорна за случилото се с Кей Ти.

Ив наклони глава встрани, мислейки как Кони бе казала същото за него.

— Защото?

— Тя смъмри Кей Ти след вечерята. Тя организира приема — до последната подробност. Цялата скапана работа беше нейна идея и сега не може да си го прости, опитва се да поеме върху плещите си болката на всички. Такава си е. — Раундтрий разкърши рамене. — Сега, какво е станало с онзи шибан детектив и какво общо има това с някого от нас?

— Харис е наела Аснер да сложи камера в мансардата в Сохо, където живеят Марло и Матю.

Той смръщи вежди.

— Какво? За какво говориш, по дяволите?

Ив му изложи фактите, доколкото бе склонна да ги разкрие. Проследи реакциите му, докато ги възприе и осмисли, след което стана и закрачи из офиса.

— Идиоти. Всички сте идиоти. Какво ме засяга, ако Марло и Матю искат да се чукат като колежанчета през пролетната ваканция? Господи! Кълна се, мамка му, ако онази тъпа, себична, откачена кучка не беше мъртва, щях да я удуша.

Раундтрий ритна бюрото си — импулсивно действие, което Ив напълно разбираше, защото самата тя би реагирала по същия начин.

— Защо не арестувахте онзи негодник Аснер, за бога?

— Щях да го направя, но е трудно да арестувам мъртвец.

— Мамка му. — Той отново се отпусна на стола. — Каква шибана бъркотия.

— Колко голяма вреда би причинил записът, ако бъде разпространен?

— Откъде да знам, по дяволите? Зрителите са непредвидими. Вършиш добра работа, опитваш се да подбираш добри актьори, добри сценарии, накрая хвърляш заровете. Това ще донесе малко срам на Марло и Матю, а и на Джулиън, но не задълго. Ще бъде шамар за студиото, поне за онези, които знаят как се фабрикуват подобни слухове. Иначе нищо не се знае.

Пийбоди надникна вътре, когато Ив освободи Раундтрий.

— Искаш ли новини?

Ив я подкани с пръст.

— Надин все още е малко ядосана, че не е засякла връзката на Марло и Матю преди теб. Иска изключителни права от всички страни. Вчера се е свързала по линк с всеки, когото разпитваме, и дори е успяла да проникне в хотелската стая на Джулиън, с негово разрешение, за разговор на четири очи следобед. Не можа да добави много, което предполагам, че си искала да разбера, но слухти като ловджийско куче.

— Добре.

— Престън има алиби. Проверих. С Карманди са били в нейната стая до след полунощ. Можем да се обърнем към охраната на хотела относно това, но ми се струва солидно.

— Ясно.

— Матю е в студиото, в караваната си. С Марло са дошли заедно сутринта. Стейнбъргър и Валъри също са тук. Обсъждат подхода към медиите в офиса му.

— Можеш да поемеш влюбените гълъбчета поотделно. После Андрея. Аз ще разпитам първо Валъри, след това Стейнбъргър, ти завърши с Джулиън.

— Устройва ме. Ще изпратя Валъри.

Ив се зае с още записки, свързване на имена, докато Валъри зачатка с токчета и важната си походка. Беше с линк на ухото, друг в ръката и джобен компютър, закачен на колан, който навярно бе последен писък на модата. Носеше две чаши с капачки.

— Сокове от манго — каза Валъри и остави едната чаша на масата. — Предположих, че и ти ще искаш. Сега — седна и кръстоса крака, — с какво мога да бъда полезна?

— Като за начало, би ли ми казала къде беше снощи между десет часа и полунощ?

Валъри й даде знак да изчака за момент и откачи компютъра от колана си.

— Само да погледна календара. Разбира се, има потвърждение в електронния ми бележник, който е в офиса на Джоел. Разговарях чрез холографски мост с репортери от западното крайбрежие до десет. Предполагам, че в бележника ми е отразено, че пресконференцията е свършила около десет и десет, защото продължи малко по-дълго, отколкото трябваше. Имах среща с Джоел в десет и трийсет. Мисля, че обсъждахме разни идеи и въпроси до около един сутринта.

— И къде беше тази среща за обсъждане на идеи и въпроси?

— В резиденцията на Джоел. Пренощувах в апартамента за гости, за да не усложняваме ситуацията още повече.

— Ситуацията?

Валъри запази приветливото си, леко самодоволно изражение.

— Убийството на Кей Ти Харис е ситуация.

— Най-малкото. Поддържаш ли сексуална връзка с Джоел Стейнбъргър?

— Не. Това е обидно.

— Обидно, защото вече не сте интимно близки? Защото, според показанията на двама души, по-рано сте били.

— Това не засяга никого и няма нищо общо с разследването ви. С господин Стейнбъргър нямаме такава връзка, каквато имаш предвид.

— Но сте имали?

— За кратко. Преди няколко месеца. Приключихме с тази фаза от взаимоотношенията си без лоши чувства и продължаваме да работим заедно. Нищо повече.

— Аха. И снощи двамата с господин Стейнбъргър сте работили заедно в резиденцията му от десет и трийсет до един.

— Точно така. През цялото време разговарях с асистентката си, доколкото си спомням. Всички полагаме доста извънреден труд.

— Във връзка със ситуацията.

— Да.

— Как ще се справите с връзката на Марло и Матю като част от ситуацията?

— Моля, за какво говориш?

— Кажи ми следното. Колко извънреден труд полагаше заради Кей Ти Харис, докато беше жива?

— Нямам представа за какво става дума.

— Как завоалираше, прикриваше и премълчаваше зависимостите й, заплахите й, всеобщата ненавист на всички работещи по този проект към нея?

— Кей Ти беше талантлива актриса, чиято работа будеше уважение и възхищение. Както обикновено се случва с хората на изкуството, темпераментът й често бе възприеман погрешно от околните.

— Нима някой наистина вярва на тези празни приказки? Удивително.

В отговор Валъри само преплете пръсти в скута си.

— Изпрати ми списък на участниците в холографската пресконференция и копие от записките си по време на съвещанието. Сега очаквам Стейнбъргър.

— Ще бъде доста по-удобно да разговаряш с Джоел в неговия офис. Тази сутрин сме претоварени.

— Добре. След теб.

Офисът беше в същия сектор, на малко повече от трийсет секунди път.

Парадиране с власт, реши Ив, когато влезе след почукването на Валъри и отговора на Стейнбъргър. Той седеше на бюрото си, очевидно зает човек. Офисът му впечатляваше със стена от екрани, няколко от които настроени на медийни канали с изключен звук. На огромното му бюро нямаше празно място — компютър, линк с множество линии, класьори с дискове и купчини листове.

При него също имаше диван, столове, награди, снимки и малка конферентна маса, сега отрупана с остатъци от храна след дългото съвещание.

— Да, да, заповядай. Идвам веднага. Валъри, не знам къде е отишла Шелби, по дяволите. Донеси кафе на лейтенант Далас.

— Не, благодаря. Можеш да излезеш — каза Ив на Валъри.

— Нужна ми е тук, за да…

— Каквото и да е, ще трябва да почака — прекъсна го Ив. — Това не е бизнес среща, а полицейско разследване. Имаш право да поискаш присъствието на адвоката си или да назначиш Валъри за свой законен представител. Но няма да бъде задължена да пази казаното в тази стая в тайна.

— Няма да трае дълго, Валъри. Ще продължим в… — Погледна часовника си. — Двайсет минути. Почини си.

— Ще бъда наблизо.

Валъри излезе и затвори вратата.

— Извинявай, че съм малко рязък — започна Стейнбъргър. — Сблъскваме се с огромни трудности… във всяко отношение. Казаха ми, че си тук във връзка със смъртта на някакъв частен детектив и смяташ, че е свързан с убийството на Кей Ти Харис.

— Точно така. Нужно ми е местонахождението ти снощи от десет часа до полунощ.

— Да видим. — Той прегледа бележника си, търсейки с премрежени очи. — Гледах пресконференцията на Валъри чрез холографски мост със западното крайбрежие. Трябваше да бъде от девет до десет. Прегледахме записа от нея и доста време обсъждахме как да се справим със ситуацията.

— Отново същата дума.

— Моля?

— Продължавай.

— Обсъдихме възпоминанието, което ще бъде тук, в студиото, и решихме да има още едно на западното крайбрежие. — Той се облегна назад и се завъртя на стола. — Говорихме за много подробности, как да отговаряме, кои интервюта да дадем лично и за кои да изпратим представители. Беше много натоварен ден, защото по-рано бях обсъждал с Раундтрий и някои партньори какви редакции и промени трябва да бъдат направени в сценария и вече заснетите сцени. Мисля, че с Валъри се съвещавахме до около един сутринта. Днес цял ден съм на кафе и енергийни напитки.

— Валъри е пренощувала в апартамента за гости в нюйоркската ти резиденция.

— Работихме до късно и искахме да продължим тук рано тази сутрин.

— По време на късното си съвещание решихте ли как ще подходите с медиите относно връзката на Марло и Матю?

— Искаш да кажеш, Марло и Джулиън.

— Не. — Ив стана. — Благодаря за отделеното време. — Спря се докато вървеше към вратата. — Канех се да попитам, имаш ли кола или какъвто и да е превоз в този град?

— Да, имам кола, но по-често ползвам служебен транспорт и шофьор, за да се придвижвам по-лесно. Защо?

— Просто любопитство.

Тя излезе.

Раундтрий и Кони имаха коли, както и Стейнбъргър. Лесно бе да се провери във фирмите за автомобили под наем за останалите.

Отново се срещна с Пийбоди.

— Отиваме в апартамента на Аснер. Какво узна?

— Анди и Джулиън нямат алиби. И двамата твърдят, че са останали в хотелските си стаи, избягвайки медийно внимание. Анди е разговаряла със съпруга си, но е било около девет вечерта. Днес той ще пътува за Ню Йорк, така че вече няма да бъде сама. Джулиън признава… или твърди, че е изпил бутилка вино и е взел успокоително. Помни, че вечерта се е обадил на няколко приятели у дома, но не помни на кого и кога заради виното и успокоителното. И че е изпуснал линка си, счупил го е и го е изхвърлил.

— Удобно.

— Да. А ти?

— Много спокойствие и състрадание от Кони, което изглежда искрено, но все пак. Много гняв от Раундтрий и изненада, която отново изглеждаше искрена, за двамата М. Кони знаеше. Марло й се доверила вчера. Семейство Раундтрий имат две коли в Ню Йорк и са били в различни части на къщата във въпросния интервал от време.

— Нямат алиби.

— Нямат. Валъри и Стейнбъргър твърдят, че са работили заедно до един. Разказите им съвпадат. И звучат достоверно.

— Охо.

— Тя е пренощувала в апартамента му за гости, за по-удобно.

— За втори път — охо.

— Той също има кола в Ню Йорк. Но най-интересното е, че никак не ги бива като актьори. И двамата трябва да останат верни на професиите си и да не се пробват. Валъри е в течение на всяка подробност от живота на всеки, а се преструва, че не знае нищо за двете влюбени гълъбчета. Бих се хванала, ако не беше направила толкова скапан опит да ме излъже. А щом тя е знаела, значи Стейнбъргър също знае. И обратното. Но и той предпочете да излъже и дори не си направи труда да попита за какво говоря. Просто си замълча.

— За трети път — охо, и заклинанието може да подейства.

— Може. Да видим дали апартаментът на Аснер ще ни разкрие нещо.