Нора Робъртс
Слава в смъртта (3)

3.

Вечерята се оказа по-малко официална и по-непринудена, отколкото Ив бе очаквала. Навярно заслугата бе на Кони — за богатото меню, разнообразието от вина и задушевните разговори.

Тъй като бе настанена в ъгъла между Раундтрий и Джулиън, Ив се досети, че идеята е реалните хора да бъдат до партньорите си или актьорите, изпълняващи ролите им. Или срещу тях. Пийбоди между Матю и Макнаб, Денис между Майра и Андреа Смайт, която имаше характерен похотлив смях и често го използваше.

Раундтрий, очевидно човек, който харесваше живота си и приемаше положението си на капитан на кораба като нещо, което му се полага по право, беше пълен с истории за разказване. Ив бе чувала за повечето хора, които споменаваше, но се запита дали не трябваше да прочете справочник „Кой кой е от холивудския елит“ преди приема.

— Чух, че с Рурк сте се запознали, когато той е бил заподозрян в убийство.

Джулиън й се усмихна по начин, който би трябвало да накара една жена да се почувства изцяло обект на внимание и възхищение.

Може би дори беше искрено.

— Просто беше под полицейско наблюдение.

— Романтично е.

— Повечето хора не виждат никаква романтика в това да бъдеш под полицейско наблюдение при разследване на убийство.

— Всеки мъж би видял, ако разследването се води от красива жена. Той е късметлия.

— Има късмет, че не беше извършил убийството — каза Ив и накара Джулиън да се засмее.

— Бих казал, че и двамата сте късметлии.

— Прав си.

След тези думи Ив започна да го харесва малко повече.

— Как стана ченге?

— Завърших Полицейската академия.

— Но защо? — Той наклони глава към нея, с почти недокоснатата си чаша вино в ръка. — И то в отдел „Убийства“? Винаги ли си искала това?

О, да, изглеждаше искрен. Ив престана със сарказма.

— Откакто се помня.

— Марло беше убедена, че е така, и си личи по начина, по който играе. С енергията и ентусиазма на ченге до мозъка на костите. И аз се опитвам да вляза до такава степен в образа на Рурк — богат, влиятелен и загадъчен мъж. С Марло сме на мнение от самото начало, че вие двамата сте сърцето на историята. Центърът й.

— Бих казала, че центърът са двамата Айкоув.

— Аз гледам на тях по-скоро като на вътрешностите й. Както се изрази Марло, „ракът в стомаха“. Мисля, че така беше. — Той сви рамене. — Но вашата любов е сърцето.

— Нашата…

Ив онемя, раздвоена между ужас и неудобство.

— Това не бива да те стряска. — Джулиън сложи ръката си върху нейната. — Истинската любов е нещо прекрасно. И… необяснимо, не мислиш ли?

— Джулиън е романтик по душа. — Марло, която седеше между Раундтрий и Рурк от другата страна на масата, закачливо се усмихна на Джулиън. — Но не греши.

Джулиън отвърна на усмивката й с онзи поглед, който сякаш казваше: „Ти си целият ми свят“.

— Романтиката носи сладост във всичко.

— А ти си сериозно пристрастен към сладките неща — отбеляза Марло.

— Да, любовните аспекти на сценария са любимата ми част от ролята.

— О, господи — бе единственото, което Ив можа да каже.

— Между тези двамата има химия — заяви Раундтрий. — Ще изгорят екраните.

— О, господи — повтори Ив и този път Рурк се засмя.

— Спокойно, лейтенант.

— Виждате ли как го казва? — Въодушевен, Джулиън стисна ръката на Ив, преди да се наведе с поглед, прикован в Рурк. — Лейтенант — повтори той, имитирайки Рурк. — Издава едновременно любов, страст и интимност.

— Това е полицейският ми чин — промърмори Ив.

— Той уважава чина ти. Уважаваш чина й — разпалено продължи Джулиън, като се обърна към Рурк — толкова, колкото я обичаш.

— Почти — поправи го Рурк.

— Прав си, прав си, почти толкова. Освен това се харесвате. И доверието помежду ви. Двамата слизате в онази тайна лаборатория с риск за живота си и…

— О, стига четки, Джулиън. — Кей Ти отпи глътка вино и стовари чашата си върху масата. Буквално щракна с пръсти на един от сервитьорите да я долее. — Не ти ли се изприщи устата от целуване на задници?

— Водим разговор — започна Джулиън.

— Така ли го наричаш? Държиш се, сякаш вие с Марло сте единствените в проклетия филм, а хората, които се опитвате да имитирате, са единствените значими. Обидно е. Защо не престанеш и не си направите тройка с Марло и Далас в удобно време? Някои от нас се опитват да ядат.

Последва миг на ужас и пълна тишина. Ив изпитателно изгледа Кей Ти от другата страна на масата.

— Пийбоди?

— Да, лейтенант — каза Пийбоди и изправи гръб.

— Нали понякога споменавам, че има вероятност да сритам задника ти?

— Бих казала, доста често, но да, лейтенант.

— Може би ще имаш шанса да видиш как сритвам фалшивия ти задник, докато ти седиш удобно на своя. Не всеки ден възниква подобна възможност.

— Няма да затреперя — озъби се Кей Ти.

— А би трябвало. Всеки, който показва толкова голям задник на публично място, си проси да бъде сритан. Но може би е по-добре да го оставя да се мъдри тук, розов и лъскав, докато възрастните разговарят.

— Браво — каза Рурк, когато Ив се облегна назад и взе вилицата си.

Джулиън повдигна чашата си с вино, отпи голяма глътка, докато разговорите около масата ту затихваха, ту се усилваха.

— Съжалявам. — Веднага след като сервитьорът доля чашата му, отново отпи доста наведнъж. — Съжалявам повтори. — Не бях…

— Няма нищо, приятел. — Ив опита още от пастата от омари в чинията си. — Ако имаше, Рурк вече да те е сритал. — Усмихна се на Рурк над масата. — Истинската любов е прекрасна, необяснима и коварна като змия.

— Аз ще се оправя с нея — каза Раундтрий с хладен, равнодушен тон, който издаваше, че намеренията му са сериозни.

— Голяма работа. Всъщност всичко това вече не ми се струва чак толкова странно.

— Може ли да попитам нещо?

Марло се наведе напред, сниши глас.

— Разбира се.

— Ако решиш да сриташ нечий задник, вместо да го оставиш да се мъдри тук, може ли и аз да гледам?

— Колкото повече хора, толкова по-весело.

 

 

След вечерята преминаха към шведска маса с десерти, бренди, ликьори и кафе, всичко подредено със стил в киносалона на Раундтрий на приземния етаж.

— Страхотия — отбеляза Ив.

— Да.

Видя как Рурк огледа огромния екран, множеството кожени кресла с меки тапицерии, удобните дивани, осветлението, бара.

— Знам какво се върти в главата ти.

— Мислил съм си за нещо подобно, но не съм решил за дизайна, разположението и мястото.

— Просто ти харесва големият екран. Мъжете винаги си въобразяват, че размерът е най-важното.

— Може би. Лично аз просто обичам да си угаждам.

— Разбира се. — Ив нехайно се огледа наоколо. — Къде, мислиш, Кони отведе Кей Ти и колко ще й запари на лъскавия розов задник?

— Някъде насаме, на много уединено място. Впрочем той те сваляше.

— Рефлекс, никакъв умисъл.

— Съгласен съм. Явно за това живее.

Надин, която бе заложила на малката черна рокля и няколко реда перли, допря чашата си с бренди до кафето на Ив.

— Раундтрий обещава забавно видео шоу след малко, но едва ли ще може да се сравни с кратката сцена по време на вечерята.

— Фалшивата Пийбоди е груба и празноглава. Нямам нищо против грубост, но когато е съчетана с празноглавие, ми се иска да разбия физиономията й.

— Не си нито първата, нито последната, нито единствената в това отношение. Раундтрий работи с нея, защото въпреки репутацията си на актриса с труден характер, носи приходи. А и изгледах няколко откъса. Страхотно се превъплъщава в Пийбоди.

— Колко дълго са били креватни дружки с Джулиън?

— Досети се за това, а? Няколко пъти преди време. Джулиън е красавец, добродушен и с вроден чар. Върши работата си много добре и би си легнал с всяка по всяко време. Лекомислен е, но много сладък.

— Отличен опит ли го знаеш?

— Не, засега… и едва ли някога. Изкушавам се, но ми се струва твърде предсказуемо. Той се изненада, но прие отказа ми без лоши чувства. — Надин огледа стаята и хората, разговарящи на малки групи. — Джоел пуска слухове за връзка между Дърн и Крос в медийната машина. Класическа тактика и никога не вреди на приходите. Джулиън, естествено, лесно би се впуснал в подобна авантюра, освен това мисля, че си е самовнушил, че е влюбен в нея. Част от процеса. Наистина си личи на екрана.

— Това филм за убийство ли е, или за секс? — попита Ив.

— И двете зареждат машината — отбеляза Рурк. — Изглежда, нашата домакиня е приключила със смъмрянето на невъздържаната си гостенка.

— Фалшивата Пийбоди не изглежда да се е разкаяла — изтъкна Ив, когато двете влязоха в киносалона. — Изглежда само ядосана. И продължава да налива гориво в машината — добави тя, когато Кей Ти тръгна право към бара.

После сви рамене и си каза, че тази жена не заслужава повече внимание.

През следващия половин час имаше още празни приказки и шеги за убиване на времето и още храна. Хората обикаляха из стаята или влизаха и излизаха. Ив реши, че вече започва да й писва, когато Раундтрий застана в предната част.

— Всички да се настанят удобно. Далас и Рурк — тук, отпред. Спретнах кратък преглед на „Аферата Айкоув“ за прожекция в тесен кръг тази вечер. Приятно гледане на всички, особено на специалните ни гости.

— Да видим колко ще бъде приятно — каза Рурк и хвана ръката на Ив, докато Раундтрий ги водеше към креслата им на първия ред.

Ив се наведе към Рурк, докато хората се настаняваха на столове и дивани зад тях.

— Трябва ли да се преструваме, че ни харесва, ако е ужасно?

— Колко си позитивна само!

Той стисна ръката й, когато осветлението угасна и зазвуча музика.

Ив реши, че музиката е добре подбрана. Въздействаща, пулсираща и завладяваща. В мига, когато се отпусна, лицето на Марло — което удивително приличаше на нейното — изпълни огромния екран.

— Запис, включен — каза тя. — Лейтенант Ив Далас.

Камерата се плъзна надолу и обратно нагоре, докато се задържа на Марло и трупа на въртящия се стол с висока облегалка.

— Самоличността на жертвата е Уелфорд Б. Айкоув.

Когато тя приклекна, трупът се раздруса от мощна кихавица.

— Наздраве — каза Марло, без да трепне. Вдигна поглед, когато хората зад камерата избухнаха в смях. — Изглежда, жертвата има алергия към смъртта.

Беше глупаво, помисли си Ив, но й помогна отново да се отпусне. На екрана се заредиха гафове, лапсуси, важни моменти, прекъсвани от издънки. Анди, в ролята на Майра, сбърка реплика и избълва порой от цветисти и находчиви ругатни. Марло и актрисата, която играеше Надин, прекъснаха диалога си по средата и последва прегръдка и гореща целувка.

Тази сцена предизвика бурни овации.

Матю падна от стола си, когато компютърът, на който работеше като Макнаб, блокира. Джулиън сгреши реплика — превключи на бруклински акцент.

Публиката в киносалона реагираше със смях, аплодисменти, подвиквания.

— Как успяват да свършат някаква работа при толкова гафове? — запита Ив.

— Затова винаги има втори дубъл — изтъкна Рурк.

Струваше й се, че е имало безброй втори, трети и още дубли. Но очевидно на всички им бе забавно да преповтарят сцените отново и отново.

Поредицата гафове завърши отново с Марло, този път с дългия черен шлифер, насочено оръжие и бриз, развяващ късите й коси.

— Аз съм ченге — каза тя с настървение и ярост в очите. И когато отметна шлифера назад, за да прибере оръжието си, не улучи кобура и електрошоковият пистолет се търкулна в краката й на земята. — О, мамка му. Не отново.

Раундтрий включи осветлението с гласова команда и застана ухилен, поглаждайки козята си брадичка, докато аплодисментите отзвучаваха.

— Не беше лесно да направя подбор при толкова много издънки. — Той се отпусна до Ив и се обърна към нея: — Трябва да ви е било забавно.

— Бих казала, че на вас ви е забавно.

— Ще подбера и добавя още. Ще бъдат приложени като бонуси към дисковете за домашно гледане. На хората им харесва да гледат как актьорите правят гафове, бъркат репликите си, падат по задник.

— Признавам, че на мен ми хареса.

— Ще проведем индивидуални интервюта с изпълнителите на главните роли. Няма да ви убеждавам, това е територия на Джоел, но искам и аз да дам своя принос. Продажбите на домашния пакет ще бъдат значително по-големи, ако и вие дадете интервю. Още по-добре и двамата. Готов съм да поостана в Ню Йорк, след като приключим със снимките, ако е нужно, или да дойда отново, когато можете да отделите време. Помислете. Вие сте го преживели. Уверявам ви, че се стремим към правдивост, но вие сте го преживели. Всеки, който гледа този филм, ще поиска да чуе вашия разказ.

— За мен случаят е приключен.

— Не, не е. — Той поклати глава и ярките му сини очи я пронизаха като стрели. — Ако съдя по това, което узнах за вас. Айкоув са злодеите в тази история; трите Аврил и другите са жертвите. И все пак жертвата е убила злодея и вие е трябвало да разследвате случая. Оцелелите са някъде по света. Всичко е свършило благодарение на вас и това е важно. Неизмеримо. Но въпреки че сте сложили край, не можете просто да го оставите зад гърба си. Така че… — Грубовато потупа ръката й. — Помислете.

— Добър е — промърмори Ив, когато той стана и отиде да поседи при Анди.

— И е прав, че не можеш просто да оставиш случая зад гърба си.

— Когато се съгласих да сътруднича — донякъде, на Надин за книгата й, знаех, че това ще разчовърка раната. Част от мен искаше да приключи веднъж завинаги, но е невъзможно. Останалата част мисли, че е добре хората да знаят кои са истинските жертви в този случай. Как да говоря за това? Не е моя работа да решавам за вина и невинност.

— В правно отношение не е. Но трябва да знаеш. И го знаеш.

Ив въздъхна, извърна глава и срещна погледа на Рурк.

— Искаш да кажеш, че трябва да се съглася?

— Искам да кажа, че ако се съгласиш и имаш контрол над онова, което ще кажеш, и начина, по който ще го кажеш, би могло да излекува незарасналата рана в теб. Не само рекламата на книгата те кара да мислиш за това, Ив. Не си забравила за случилото се… за тях. Аз също.

— По дяволите. Ще помисля. Може ли вече да си тръгваме от тук?

— Бих казал, че можем да започнем да се придвижваме към изхода.

Придвижването започна. Но трябваше да пожелаят лека нощ на всички, което означаваше още разговори. Ив със завист видя как Мейвис и Леонардо се измъкнаха, споменавайки бебето като оправдание, а тя и Рурк отново бяха обсадени.

Изминаха още цели двайсет минути, докато най-сетне стигнат до приемната, където Джулиън се бе изтегнал на един диван.

— От това се страхувах — въздъхна Кони. — Подозирах, че ще се напие преди края на вечерята.

— Доста налиташе на виното — потвърди Ив.

— Кей Ти го засрами. Джулиън има склонност да удавя срама и мъката в алкохол. Бих се извинила още веднъж за държанието й, но тя си е такава.

— Няма проблем — успокои я Ив.

— Можем да се погрижим да се прибере невредим — предложи Рурк.

— Благодаря. — Кони погледна към спящия Джулиън с майчинско умиление. — Мисля, че е по-добре да го оставим да поспи тук. Няма смисъл да го влачим до хотела му. Ще донеса великолепния ти жакет.

— Приликите стават все по-малко — тихо отбеляза Ив. — Ти носиш повече на пиене и все още не съм те виждала да спиш свит на кълбо и гушнал възглавница като плюшено мече.

— И дано никога да не ме видиш.

— Това нещо страшно ми харесва — каза Кони, когато се върна с жакета на Ив.

Точно когато Ив видя първия истински лъч светлина в края на тунела, Матю Занк, мокър до кости, дотича при тях от асансьора. Марло, бледа като платно, залиташе след него.

— На покрива. На покрива. Кей Ти. Тя… тя е на покрива.

— Мисля, че е мъртва. — Марло седна на дивана и прикова поглед в Ив. — Мъртва е. Мъртва е там горе. Трябва да дойдеш.

— Стойте тук. — Ив рязко се обърна към Кони: Не пускай никого да си тръгне, преди да проверя.

— Аз… не, сигурно е грешка — започна Кони.

— Може би. Само задръж всички тук.

Рурк влезе с нея в асансьора.

— Май някой се шегува с мен — беше първата й реплика.

Той даде гласова команда за покрива.

— Може би е мъртвопияна като Джулиън.

— Да се надяваме, защото ще ми бъде адски неприятно да разследвам убийство на прием, където съм поканена като гост.

— Не се случва често.

— Веднъж на безброй пъти.

Озоваха се на просторна веранда. Друга запалена камина, ниски дивани с множество меки възглавници, огледален бар, върху който стоеше отворена бутилка вино.

Стъклените врати към терасата на покрива тихо се отвориха при приближаването им. Когато я прекосиха, се отвориха други врати и ухание на нощ и цветя изпълни купола на покрития басейн.

Ив усети полъх, погледна нагоре.

— Куполът е леко отворен — забеляза тя и се запита дали цялата вечер е било така.

Мокрото тяло на Кей Ти лежеше с лицето нагоре до басейна с искрящо синя вода. Изцъклените очи бяха кафяви, същите като на Пийбоди, което накара Ив да потръпне за миг. Тя приклекна и провери за пулс.

— Мамка му. Не само е мъртва, а вече изстива. Извадил я е. Или я е блъснал вътре, удавил я е и след това я е извадил. И в двата случая е преместил трупа. Мамка му!

— В момента страшно прилича на нашето момиче.

— Но не е. Най-добре доведи нашето момиче и комплект принадлежности за оглед, ако ти се намират.

— В лимузината.

— Добре. Кажи на Макнаб да затвори къщата. Никой да не си тръгва. И да провери дали охранителната система работи. Не пускай никого, освен Пийбоди горе.

— Добре. — Той задържа погледа си върху трупа. — Лош край на вечерта.

— За нея със сигурност.

Когато Рурк слезе, Ив извади комуникатора си от глупавата малка чантичка и съобщи за смърт при подозрителни обстоятелства. След това закрепи диктофона за тънката презрамка на вечерната си рокля.

— Лейтенант Ив Далас, запис включен — започна тя.

Забеляза счупени стъкла и локва червено вино, вероятно от отворената бутилка на бара вътре.

— Самоличността на жертвата видимо е Кей Ти Харис.

Съобщи подробностите за записа: мястото, причината за местонахождението на жертвата, имената на другите присъстващи, включително своето и на Рурк.

— Счупени стъкла и разлято вино тук. Видях отворена бутилка вино на съседната веранда. — Направи крачка встрани, забеляза малък отворен пиедестал. — Шест фаса от билкови цигари в този съд. Чантата на жертвата е на масата, отворена.

Приклекна, като внимаваше да не докосне нещо, преди да се е напръскала със запечатващ спрей.

— Виждам гланц за устни, черно калъфче, неизвестна сума пари в брой и кодова карта. Жертвата е с роклята, с която беше цялата вечер, както и с бижутата и часовника. Лявата й обувка е на крака, токът е одраскан. Виждам дясната на дъното на басейна.

Ив се обърна и съзнателно закри трупа, когато дойде Пийбоди.

— Ако не можеш да го понесеш, трябва да зная. Разбираемо е. Приемливо е.

— Не съм пила толкова много. Бях твърде нервна и развълнувана. Все пак взех хапче за изтрезняване.

— Нямам предвид това.

Пийбоди овлажни устни и „момичетата“, изложени на показ, леко потръпнаха.

— Ще го понеса.

Без да каже нищо повече, Ив се отдръпна.

— О… — Пийбоди леко ококори очи. — Е, добре, може би ми трябва малко време.

— Имаш колкото ти е нужно. Влез вътре и опаковай бутилката от бара като доказателство. Рурк ще донесе принадлежности за оглед. Трябва да се запечатаме, преди да започнем. Вече съобщих. Ще изпратят няколко полицаи, за да блокират къщата.

— Разбрано.

Пийбоди тръгна обратно към верандата.

„Един възможен сценарий — помисли си Ив, докато оглеждаше помещението и трупа. — Харис се качва да изпуши някоя цигара, да пийне, да излее гнева си. Подхлъзва се благодарение на алкохола и километричния ток, пада с главата надолу в басейна и се удавя. Обикновена нелепа злополука. Би било чудесно, нали?“

— Възможно е да е злополука — каза тя, когато Пийбоди се върна. — Твърде много пиене, нестабилни обувки, опа. Водата е дълбока само около метър. Пада вътре и си удря главата в дъното.

— Обърна доста питиета на вечеря.

— Затова може би е злополука. Огледай около купола на басейна, да видим дали ще намериш нещо, което показва, че е имала компания тук горе.

— Ясно, но вече съм добре.

— Хубаво. — Ив кимна, когато Рурк дойде с принадлежностите за оглед. — Как са градусите долу? — попита тя.

— Макнаб държи нещата под контрол. Всички, включително и обслужващият персонал, са в хола. Каза, че ако не наредиш друго, ще премести персонала в кухнята, когато пристигнат полицаите.

— Става. Потвърдено е, че самоличността на жертвата е Кей Ти Харис — каза тя за записа, когато допря палеца на жената до скенера си за пръстови отпечатъци. — Жена кавказки тип, възраст двадесет и седем години. Малко по-голяма е от Пийбоди.

— Търсиш разлики.

Ив сви рамене.

— Най-голямата разлика е, че е мъртва. Час на смъртта — двадесет и три. — Намръщено погледна часовника си. — Било е малко след началото на видеошоуто. Хора влизаха и излизаха преди и след това. Поговорихме с Раундтрий, когато свърши, но не обърнах внимание на часа. — Затвори очи за минута, мислено се върна назад. — Той ни настани на първия ред. Не си спомням да съм я виждала, след като седнахме.

— Беше отзад. Забелязах, защото бях решила да я избягвам и да се погрижа ти също да стоиш далеч от нея.

— Бяхме с гръб към залата. Възможно е да е излязла и да се е качила тук, след като започна. Не се вижда никаква кръв. — Ив прокара ръка по главата. — Тук има оток, леко ожулване.

Затършува за микроскопски очила точно когато Макнаб излезе на покрива.

— Пристигнаха четирима униформени, лейтенант. Разпределих ги… — Замълча и всяка капка руменина изчезна от лицето му, докато очите му оглеждаха група. — Господи. Господи!

— По-голяма е — равнодушно заговори Ив. — Устните й са по-тънки, очите — по-кръгли. Има по-издължени, по-тесни ходила.

— Какво?

— Жертвата е Кей Ти Харис, на двадесет и седем, актриса.

— Има няколко чаши и салфетки на една маса в градинската ниша — започна Пийбоди, когато се върна. — Сложих им етикети за криминалистите.

— Ди.

Макнаб сграбчи ръката й.

Пийбоди издаде кратък вик. Ив си помисли, че може да й е строшил някоя кост, преди да я притегли към себе си и да зарови лице в косите й.

— Какво, по… О, досещам се. И аз се разтреперих. Вече съм добре. Виж.

Тя леко го щипна отзад, на което Ив реши да не обръща внимание предвид обстоятелствата.

— Макнаб, докладвай. — Ив се изправи и отново застана така, че да закрива трупа. — Докладвайте, детектив Макнаб.

Той мълчеше.

— Погледни ме — рязко каза тя. — Гледай ме, когато ти говоря. Казвай.

— Отведохме персонала в кухнята — постоянния и от кетъринг фирмата. Останалите са в хола. По двама полицаи при всяка група. Разпитват всички, освен Крос. Все още спи дълбоко и реших, че е най-добре да го оставим, докато наредиш друго.

— Добре. Върви долу, изпрати единия от униформените от кухнята тук, да остане в тази част от къщата. Ти заеми мястото му и започни да записваш имена, данни за контакт и показания. Колко хора са там?

— Трима дежурни от постоянния персонал, десет от кетъринг фирмата.

— Добре. Пийбоди, помогни му с това. А охранителната система тук?

— Попитах Раундтрий. Нямат камери горе. Има на входовете, но вътре и на покрива — не.

— Жалко. Ще поискаме да прегледаме записите, които имат, за да изключим вероятността да е проникнало външно лице. Ще използваме трапезарията за разпит на собствениците и гостите. Върви и повикай Матю Занк там, сам. Аз идвам след малко.

Ив изчака, докато се отдалечат. Държаха се за ръце.

— Няма да излезе просто.

— Така ли?

— Би могло да е злополука. Но токът на обувката, която е останала на крака й, е одраскан отзад. И има лека драскотина на дясната скула.

— Мислиш, че е била довлечена до басейна?

— Може би довлечена и търкулната. Или ожулванията са получени при падане.

— Не вярваш в това — отбеляза Рурк.

— Не, приличат на следи от влачене. Изглежда, скулата й се е ударила в ръба на басейна при търкаляне. Но дори и да е било злополука, имаме труп, чиято прилика с един от разследващите е смущаваща; къща, пълна с холивудски звезди плюс репортерка, и медийна машина, която ще лапне това като топъл хляб.

— А главният разследващ, е звездата на шоуто.

Ив поклати глава и погледна назад към трупа.

— Точно сега бих казала, че рейтингът й ще скочи.

Когато слязоха долу, помоли Рурк да прегледа набързо записите от камерите, а след това влезе в хола. Всички заговориха едновременно.

— Стига. Седнете. Няма да мога да отговоря на никакви въпроси, така че не си правете труда. Потвърждавам, че Кей Ти Харис е мъртва.

— О, боже!

Кони закри лицето си с ръце.

— Преди медицинската експертиза не мога да ви кажа нищо повече. Ще разговарям с всеки от вас насаме.

Андреа държеше малка чаша. Изпи съдържанието й на един дъх и изгледа Ив с нескрито любопитство.

— Заподозрени ли сме?

— Ще разговарям с вас — повтори Ив. — Доктор Майра, може ли за момент?

— Разбира се.

Майра стана от мястото си на дивана, излезе след Ив.

— Какво мислиш? Реакциите, съвсем накратко.

— Убийство ли е?

— Не мога да ти кажа. Наистина. Има и белези на злополука… Затова, докато бъде установено, ще процедираме както винаги в подобни случаи. Какво мислиш?

— Поотделно и като група, всички са разстроени, неспокойни. Кони засега успява да изпълнява ролята си на домакиня. Раундтрий почти успя да убеди нея и всички останали, че Харис просто се е напила до забрава като Джулиън. Продуцентът и пиар съветничката се усамотиха за момент. Никак не беше доволен, и не само той, когато Макнаб конфискува всички линкове. Но никой не е създавал проблеми. Матю и Марло бяха най-разтърсени, но щом те са я открили, би могло да се очаква.

— Можеш ли да присъстваш на разпитите? Поне сега.

— Щом мислиш, че мога да помогна.

— Това е странна и объркана ситуация. Ти си психолог. Твоята област. Странности и обърканост, нали?

Напрежението изчезна от лицето на Майра, когато се засмя.

— Да, предполагам.