Нора Робъртс
Слава в смъртта (4)

4.

Ив започна с Матю. Седнаха на масата в трапезарията, където всички бяха вечеряли. Храната бе заменена с ниска аранжировка от бели лилиуми и къси свещи, а костюмът на Матю — със сива тениска и анцуг.

— Кони ми даде дрехи за преобличане. Имат домашна фитнес зала и пазят няколко тренировъчни екипа за гости. Макнаб каза, че може да се преоблека. Дрехите ми бяха мокри. На Марло също. Мокри. И тя се преоблече.

— Няма проблем. Искам да запиша този разговор и само, за да действаме по протокола, ще прочета правата ти.

— Мина много време.

— Моля?

— Арестуваха ме за употреба на алкохол и нарушаване на обществения ред, когато бях на шестнайсет. Събиране у приятел, „докато родителите ги няма да купонясваме“. Твърде шумно, твърде глупаво и се разбъбрих пред ченгето. Хиляда долара глоба, поправително училище и три месеца общественополезен труд. За капак, бях наказан да не излизам три месеца. Съжалявам — добави той и потърка лицето си с длани, — това няма никаква връзка, нали? Никога преди не бях виждал мъртвец. Умирал съм, убивал съм хора, държал съм умиращата си сестра в ръце, но на екрана. Човек си мисли, че го е преживял, но не е. Колкото и добри да са гримът, осветлението, ъглите, не е същото. — Тежко въздъхна. — Беше толкова бледа. А очите й…

— Искаш ли вода, Матю? Чай?

Той погледна Майра с благодарност.

— Чай, ако обичате. Нали може?

Ив кимна и Майра стана.

— Ще донеса.

— Не мога да се стопля. Водата беше малко хладна, струва ми се. И… Съжалявам — отново каза той на Ив.

— Има ли нещо, за което да съжаляваш?

— Не се справям много добре. Мислех, че мога да запазя самообладание при криза, но явно не е така.

— Добре си. — Ив включи на запис и прочете обновената версия на правата. — Разбираш ли, Матю? Разбираш ли правата и задълженията си?

— Да, напълно.

— Какво правехте с Марло на покрива?

— Излязохме да подишаме малко въздух, да постоим няколко минути.

— И какво стана?

— Обувките й убиваха. На Марло. Каза, че обувките й убиват, и предложих да ги свали и да топне краката си в басейна. Тъкмо се канехме да седнем на ръба. Смеехме се на гафовете, когато влязохме под купола. Отначало дори не я забелязах. Секунди, мисля, че минаха няколко секунди.

Майра се върна с поднос с малък чайник и няколко чаши.

— Кафе? — попита тя Ив.

— Благодаря. Какво стана по-нататък?

— Марло изпищя. Тя я видя първа, доколкото си спомням, и изпищя. Без да мисля, просто скочих. Без да мисля. Беше по очи и… и я извадихме.

— И Марло ли влезе в басейна?

— Не. Не. — Матю отпи от чая си. — Издърпах Кей Ти до ръба и Марло ми помогна да я извадим. Тежеше. Направих сърдечен масаж. Бил съм спасител в гимназията и колежа, така че знам какво се прави при удавяне, но беше мъртва. Не можах да я съживя. Марло ми помагаше и плачеше, но не можахме да я спасим. Дотичахме при вас. Трябваше да се обадим на деветстотин и единайсет от покрива. Но дотичахме при вас.

— Видяхте ли някого там горе, докато се качвахте и слизахте?

— Не. Видяхме Джулиън, проснат на дивана, и Анди да излиза от тоалетната във фоайето. После се качихме с асансьора направо горе.

— Познавате ли някой, който би искал да навреди на Кей Ти?

— Господи. — Матю стисна клепачи, отпи още чай. — Понякога трудно се общува с нея, а когато е пила твърде много, става още по-трудно. Ако има търкания на снимачната площадка, обикновено причината е тя, защото останалите се разбираме. Но не, никой от нас не би й навредил по този начин. Вече е заснела повечето си сцени, така че скоро щяхме да се отървем от нея. Трябваше да я търпим само при медийните изяви.

— Ти имаше ли някакви проблеми с нея по-конкретно?

Той се загледа в чая си.

— Не зная как да ви наричам.

— Далас става.

— Далас. — Дълбоко си пое дъх. — Излязохме заедно няколко пъти. Беше преди месеци, преди да започнем тази продукция, преди да получа ролята. И докато бяхме заедно, тя не пиеше. Не пиеше и когато получи ролята. И Раундтрий се застъпи за нея пред хората с парите. Трябваше да се яви на кастинг, което не я зарадва особено, но беше избрана и каза няколко думи за мен. Помогна ми да стигна до кастинг за Макнаб. Търсели друг актьор за ролята, но тя ми помогна и я дадоха на мен. Това е пробив за мен. Тогава престанахме да се виждаме.

— Защото ти получи ролята?

— Знам, че може би изглежда така. Искаше й се да мисли, че е така. Искаше й се да мисли, че просто съм я използвал, за да ми даде едно рамо.

— А всъщност защо скъсахте?

— Добре… — Матю потърка ръце в бедрата си, сложи ги на масата. — Отначало ни беше забавно. Срещахме се само три седмици и беше забавно. Заедно отидохме на кастингите и всичко мина добре. И двамата бяхме добри. После, след като получи ролята, тя започна да пие. Да прекалява. И стана… параноичка със силно чувство за собственост.

— В какъв смисъл?

— Настояваше да знае къде съм във всяка секунда. Къде съм, какво правя, с кого съм. А когато не ми звънеше или изпращаше съобщения, просто се появяваше там, където съм. Ако сме на вечеря и се усмихна на сервитьорката, било, защото искам да я чукам или вече съм я чукал. Нали видяхте как се държа по време на вечерята? Правеше подобни сцени на обществени места. — Той взе чашата си, завъртя я в ръце. — Беше смущаващо, изнервящо. Ако не й обърнех достатъчно внимание, ме обвиняваше, че й изневерявам, че я лъжа и използвам. Излизахме само няколко седмици, както ви казах, и не беше сериозно. Поне за мен, а мисля, че и за нея. После тя стана толкова сериозна, че започна да ме плаши. Идваше в дома ми посред нощ, за да види дали съм с друга. Нападаше ме физически, блъскаше ме, удряше ме, хвърляше разни неща. Казах й, че късам с нея. В самото начало на продукцията се опита да предизвика уволнението ми. Наложи се да отида при Раундтрий и да му разкажа всичко. Той ме подкрепи и каза, че не е първият й подобен срив.

— Сигурно не е било лесно да работиш с нея.

— Това е част от актьорската работа — каза Матю с лека усмивка. — Ако беше лесно, всеки щеше да я върши. Както и да е, успокои се за известно време, сякаш нищо не е било. Е, по-добре за мен. Получаваше се, имам предвид ролите. За всички беше очевидно, че между нас се случва нещо по време на този проект. Наскоро отново я прихвана. Може би защото сме към края. Миналата седмица изпотроши караваната ми. Знам, че е била тя. Счупени неща, разкъсани дрехи. Започнах да я заключвам, когато съм на снимки. Нямаме повече сцени заедно — добави той и потръпна. — Искам да кажа, бяхме приключили със сцените заедно, преди да се случи. — Матю замълча за миг, взирайки се в празната чаша. — Свършихме добра работа. Въпреки всичко, свършихме добра работа.

— Добре, Матю. Това е всичко засега. Ако обичаш, изпрати Марло тук и си свободен.

— Искате да кажете, че мога да си тръгна?

— Засега — да.

— Предпочитам да изчакам, докато… Мога ли да остана още малко?

— Както решиш, но кажи на Марло да дойде.

Той стана, погледна първо Майра, после Ив и отново Майра.

— Благодаря, че ми донесохте чай.

Ив изключи диктофона.

— Мнение? — обърна се тя към Майра.

— Изглежда по-млад, отколкото ми се стори на вечеря. Все още е шокиран и разтърсен. Откровен и малко гузен. Не може да реши дали наистина я е използвал, за да се домогне до ролята, но знае, че тя е била убедена в това, и се чувства виновен. Предполагам, че е решил да мисли за нея колкото е възможно по-малко, а сега нека да му излезе от ума.

Ив отново включи на запис, когато влезе Марло. Беше облечена с черен клин и потник за йога и на лицето й нямаше никакъв грим.

— Значи, аз съм следващата.

— Ще се наложи да записвам — започна Ив и премина през същата процедура, както с Матю, докато Марло седеше с широко отворени очи и ръце в скута. Пръстите й бяха преплетени. — Защо с Матю бяхте на покрива?

Разказа същата история, с несъществени разлики.

— Беше прекрасна нощ. Малко хладна. До басейна беше по-топло, но все пак хладно. После стана толкова студено, когато Матю я извади. Мислех, че отново ще започне да диша. Че ще се закашля и ще изплюе вода. Но не помръдна. Той толкова се мъчи да я накара да диша, но не успя. Било е злополука, нали? Видях счупените стъкла. Сигурно се е подхлъзнала и е паднала. Главата си ли е ударила? Цяла вечер се наливаше.

— Все още не можем да кажем.

— Трябва да е станало случайно. Никой тук не би… не сме убийци.

В очите й, със същия цвят като на Ив, отново проблесна предишната страст.

— Ти присъства на сцената, която тя направи на вечеря, така че няма смисъл да се преструвам, че сме били приятелки. Кей Ти нямаше приятели. Имаше съперници, придобивки, завоевания, но не и приятели. Но никой не би посегнал на живота й. Обожаваме драмата и бихме излъгали, ако твърдим друго. Храним се от нея. Но не по този начин.

— Имаше ли ясни проблеми между теб и нея? Лично?

— О, нека преброя. — Марло отметна косите си по начин, който странно напомни на Ив за собствения й жест на нетърпение. — Тя ме мразеше.

— Поради някаква конкретна причина?

— Отново, нека преброя. Получих номинация за „Оскар“. Не спечелих, но съм актриса, номинирана за награда на Академията, и това я вбеси. Даде ми да разбера, че знае с кого съм спала, за да получа онази роля. Излизах със сценариста, преди да напише сценария, преди кастинга, преди всичко, но се срещахме известно време и останахме приятели. Според нея съм спяла с него, за да ме номинират за „Оскар“. При този проект съм изяждала екранното време, подтиквала съм Раундтрий да съкращава нейната роля и така нататък. Тази вечер ме притисна — малко преди поредицата гафове. Искаше да узнае как ще се почувствам, когато до медиите достигне слух, че съм духала на Раундтрий, Матю и Джулиън. Каза, че Кони знае всичко, а Надин ще разкрие в следващия брой на „Сега“ как съм заслужила всяка роля със „свирки“.

— Как отговори на това?

— Казах й да върви на майната си. Това бяха последните ми думи към нея. „Върви на майната си, Кей Ти, и се оправяй сама, защото никой няма да поиска да те оправи.“ — Марло стисна клепачи. — Господи.

— Ако някой ме е обидил така, най-малкото би ми се приискало да му смачкам физиономията.

— Ако бях в образ, щях да смачкам нейната. — Марло въздъхна и прикова поглед в Ив с отчаяние. — Тогава сигурно щях да се чувствам още по-зле.

— Добре, достатъчно засега. Можеш да си вървиш. Кажи на Кони да дойде, преди да тръгнеш.

— Това ли беше?

— Засега.

— Ще ни кажеш ли, когато разкриеш какво се е случило?

— Да. Ще се обадя.

Марло стана, тръгна към вратата.

— Заподозрени сме, нали? — попита тя Ив.

— Правила си проучвания за ролята. Какво мислиш?

— Че ти мислиш, че Кей Ти е убита, и го е извършил един от нас. — Марло потръпна. — Все още очаквам някой да извика „Стоп“.

 

 

— Не може да понесе мисълта, че последните й думи към покойницата са били грозна обида — отбеляза Майра. — Не е харесвала жертвата, никак, но вярва, че я превъзхожда. Смятала я е за недодялана, жалка и грозна, както издава онази последна реплика.

— И за потенциална заплаха за репутацията й.

— Нали не вярваш, че Марло е имала връзка с Раундтрий, Джулиън и Матю?

— С Джулиън и Раундтрий не, но с Матю има.

Изненадана, Майра се облегна назад.

— Защо мислиш така? Не долових у никого от двамата признаци на подобен интерес.

— Да, добри са. Това ще бъде проблем тук. Актьори, и то добри. Пазят го в тайна. Но не беше трудно да се досетя, че двама души ще пропуснат купона — със светлините, питиетата и смеха, за да топнат краката си в басейн на покрива, освен ако не искат да се усамотят за малко. А и той остана да я изчака, вместо веднага да си тръгне от тук. — Ив заудря с пръсти по масата. — Може би греша. Но той казва, че му е помогнала, че е плакала, а тя изтъква колко се е мъчил да спаси жертвата.

— Защото са влюбени — замислено каза Майра. — И гледат един на друг като на герои.

— Може би.

Когато Кони влезе, Ив отново посегна към диктофона.

— Преди да започнем, да ви донеса ли по нещо?

— Няма нужда — отвърна Ив.

— Мога ли да поръчам още кафе и може би нещо за хапване за другите? Трудно е да чакат там отвън.

— Добре.

— Аз ще се погрижа за това. Седни, Кони. — Майра докосна ръката на домакинята и стана, преди Кони да възрази.

— Не знам какво да правя — сподели Кони.

— Ще ти задам няколко въпроса и ще се постарая да бъде възможно най-кратко. Записвам и прочитам правата на всички, за да спазваме протокола.

Напрежението пролича, докато Кони кимаше по време на процедурата и чупеше пръсти върху масата.

— Ще ми кажеш ли какво се случи между теб и Кей Ти, когато я отведе от масата?

— Казах й кратко и ясно да внимава с езика и държанието си в дома ми, защото, ако отново говори по този начин на някого от гостите ми, ще наредя на охраната да я изхвърли и никога вече няма да бъде допусната тук. — Кони извърна глава и прехапа устни. — Но и това не беше достатъчно.

— Какво друго?

— Не искаше да се извини, отказа да се извини на теб или другите, и тогава чашата преля. Избухнах, защото бях много ядосана, много засрамена, заплаших я, че вече няма да работи със съпруга ми и с когото и да било от хората, на които мога да повлияя, а трябва да има предвид, че имам доста голямо влияние в бизнеса. — Леко потръпна и изтри сълза. — Щях да го направя. Възнамерявах да изпълня заканата си.

— Как го прие?

— Отначало? Не много добре. Разкрещя се, че й е писнало да й казват какво да говори, какво да прави. Имала много неща за казване и никой нямало да я спре. После ми каза, че Марло въртяла „свирки“ на Мейсън между сцените.

— Повярва ли й?

— Кей Ти е талантлива актриса, пияна или трезвена — започна Кони. — Трезвена е поносима, и като човек понякога дори забавна. Пияна е злобна, безразсъдна и на моменти агресивна. Повечето от това е прикривано от множество агенти, мениджъри, пиар съветници и продуценти, така че цялата истина да не достигне до аудиторията, така да се каже.

— Това отговор ли беше?

— Първата част. Не повярвах на пиянските й обвинения, защото съпругът ми не е женкар или мъж, който би поискал „свирки“ на снимачната площадка от актриса, която режисира. Освен това Марло има твърде високо мнение за себе си, за да падне толкова ниско. Има високо мнение и за мен, и за Мейсън. Втората част от отговора е, че с Мейсън сме женени от дълго време и сме се разбрали. Ако някой от нас се влюби, да бъде честен. Ако някой от нас иска да си дадем почивка, даваме си я. Ако някой изневери, край. Никакъв втори шанс.

— Струва ми се добра политика.

— Досега се оказва добра за нас.

— Какъв беше проблемът на Кей Ти с Марло? Защото очевидно е имала такъв.

— Твърде очевидно след онази грозна реплика на вечеря. Истината? — каза Кони, отново със сухи очи. — Кей Ти завиждаше на Марло, ненавиждаше я поради много причини. Външността й, таланта, чара, популярността й не само сред почитатели, а и сред други професионалисти в индустрията. Мисля, че Кей Ти те нападна, защото в този проект Марло играе теб. Онова, което изпитва… изпитваше към Марло, се прехвърли и на теб. Бъркам времената. — Замълча, сложа ръка пред устата си. — Минало, сегашно. Толкова е сложно. Не знам как ще се справя с това.

— Справяш се добре.

Докато Ив я превеждаше през събитията от вечерта, Майра се върна.

— Господи. Благодаря — каза Кони, когато Майра сложи чаша кафе пред нея.

— Съпругът ви добави няколко капки бренди.

— Познава ме.

— Помниш ли да си видяла Кей Ти да излиза от киносалона? — попита Ив. — Или някой друг да излиза по време на видеото?

— Вече бях гледала гафовете и се измъкнах по време на началните надписи, отидох да поговоря с доставчиците. Останах в кухнята известно време. — Докато отпиваше кафе, Кони сбърчи чело. — Върнах се към края, отидох до бюфета, за да видя дали има достатъчно от почерпката за след прожекцията. Тогава не видях никой да влиза или излиза.

— А когато лампите светнаха? Всички ли бяха там?

— Кей Ти не беше. Знам, защото я наглеждах. Пи твърде много и не исках нова сцена. Възнамерявах да я изпратя до вратата, да я кача в такси, но не беше в залата.

— Липсваше ли още някой?

— Не съм сигурна. Вниманието ми беше насочено към нея заради онова, което стана по-рано, и необуздания й гняв. Не можех да рискувам да направи нова сцена. Канех се да изляза, да видя дали си е тръгнала, или все още е в къщата, но Валъри ме забави. Помоли за списък на десертите за материал, който искала да пусне в пресата за събитието. После Надин дойде при мен и се заговорихме. Отказах се.

Ив зърна Рурк и му даде едва забележим знак да влезе.

— Извинявайте за прекъсването.

— Нищо. Спираме засега, Кони. Ще повикам още някого след минута.

— Криминалистите и екипът от моргата пристигнаха — осведоми я Рурк, когато остана насаме с нея и Майра. — Качиха се на покрива.

— Да действаме. Кажи на Пийбоди, че искам тя да поеме Раундтрий, Денис Майра и пиар агента — в какъвто и да е ред, някъде другаде. За мен остават Андреа Смайт, онзи мръсник продуцентът и Надин. Ще разпитаме Джулиън последен. Когато видиш, че приключваме с другите, ще те помоля да му дадеш хапче за изтрезняване. Няма смисъл да разговаряме с пиян.

 

 

— Беше курва. — Андреа отпиваше кафе. Очите й бяха бистри. — Така наричам особено гадните хора и от двата пола, а тя беше курва от класа. Не я харесвах в тази роля, защото Пийбоди ми се струва много приятна. А за Кей Ти не мога да кажа нищо добро. — Замълча за миг, усмихна се. — Коравосърдечно, предвид обстоятелствата. — Тръсна глава назад и се засмя. — Изобщо не ми пука, че е мъртва. Една курва по-малко.

— Много категорично мнение.

— Само такова си струва да имаш. Вчера я заплаших, че ще пъхна клечка в онази й работа и ще я запаля. Или май беше онзи ден. Губя представа, защото рядко минава ден, без да ме предизвика така, че да ми се иска да я удуша с голи ръце, след като я фрасна в лицето с ръждива лопата. — Андреа отпи кафе, усмихна се над ръба на чашата. — Имаше страх от мен.

— Сигурно.

— Нямам нищо против да бъда заподозряна, когато трупът е на безмозъчна скапанячка, но ако я бях убила аз, щеше да бъде шумно и кърваво. И щях да се чувствам твърде доволна от себе си, за да го крия.

Поне за момента Ив й повярва и я освободи.

Още щом влезе, Джоел Стейнбъргър се опита да командва:

— Трябва да изясним няколко неща.

— Така ли?

— Нищо да не бъде оповестявано в медиите без позволение от мен, Валъри или някого от хората ми. Тази информация иска внимателно отсяване. Имам нужда от мобилния си линк. Не мога да не поддържам връзка с хората си в такъв момент. Освен това ще се наложи всеки тук, включително и персоналът, полицията и всички гости, да подпише съгласие, че няма да разкрива нищо. Няма да допуснем някой сервитьор да изтича при таблоидите и да продаде изопачена версия за вечерта или нископлатено ченге да напълни джоба си с клипче от линк с мъртвото тяло на Кей Ти в кадър. Разбрах, че ще наредиш да я откарат в моргата. Не можем да позволим това.

— Така ли?

— Мога да се свържа с частна морга, да уредя частна експертиза. Господи, знаеш ли колко биха платили онези хрътки от интернет за снимка на Кей Ти гола върху маса за аутопсии?

— Още нещо?

— Да. Трябва…

— Трябва само да почакаш, защото имаш право да мълчиш. И предлагам да го използваш, докато ти прочета останалата част от правата.

— За какво говориш? Изглеждаше истински шокиран. — За какво говори тя? — обърна се той към Майра.

— Джоел — заговори Майра, докато Ив рецитираше правата му. — Поеми си дъх. Успокой се за момент. Лейтенант Далас трябва да си свърши работата.

— А аз — своята! За всички, участващи в тази продукция, е важно да посветя цялото си внимание на инцидента и да се погрижа да бъде отразен както трябва.

— Разбираш ли правата и задълженията си? — попита Ив.

— Няма да се държите с мен като с престъпник. — Той скръсти ръце. — Искам адвокатите си.

— Добре. Обади им се. Ще те откараме в Централата и ще ги почакаме там. Няма проблем.

— Не можеш…

— Напротив, мога. — Ив стовари значката си на масата. — Аз се разпореждам тук. Това и мъртвата жена на покрива ми дават право. Можеш или да дадеш показания тук, или да отидем в Централата и да изчакаме адвокатите ти. Ти решаваш.

— Внимавай с какъв тон ми говориш или ще се обадя на началниците ти.

— Командир Джак Уитни. Давай.

Стейнбъргър въздъхна дълбоко. Руменината, избила по лицето му, леко избледня.

— Искам да разбереш, че това е моят проект, моите хора. Просто се опитвам да ги защитя.

— А аз се опитвам да открия как жена, която беше сред нас на вечеря преди няколко часа, се е озовала по очи в басейна. Аз печеля. Тук или там, Джоел. Избирай.

— Добре. Какво искаш? Никой от нас не е сторил нищо на Кей Ти. Очевидно е било злополука. Не искам медиите да разтръбят, че е била пияна. Не искам Раундтрий и Кони да пострадат, защото се е напила и е била безразсъдна в дома им.

— Качвал ли си се на покрива тази вечер?

— Не.

— Имаше ли някакви проблеми с покойната?

— Не.

— Последното със сигурност е лъжа. Или си единственият в тази къща, който не е имал проблеми с нея?

Джоел тръсна ръце и въздъхна.

— Не твърдя, че не ми е било трудно с нея. Беше човек на изкуството. В известен смисъл актьорите си остават деца, често не само в едно отношение. Кей Ти беше нещо като трудно дете. Добър съм в общуването с хора, сработването с творчески натури и трудни деца, иначе нямаше да стигна дотам, където съм сега.

— Чух, че е имала лошо пиянство.

Той отново въздъхна.

— Ето такива клюки не искам да се разнасят. Не носеше на пиене и имаше избухлив характер. Не беше много щастлива, но вършеше добра работа. Не искам името й да бъде опетнено.

— Имахте ли някакви разногласия с нея?

— Не бих ги нарекъл разногласия. Както казах, не беше много щастлива и непрекъснато мърмореше за сценария, режисурата, актьорите, с които си партнираше. Свикнал съм актьори да идват при мен с оплаквания.

— Как ги приемаше?

— Потушавах нещата, когато е възможно; бях суров, когато се налага. Кей Ти разбираше, че ако не сътрудничи, това няма да се отрази добре на кариерата й. Беше добра, много добра, но не незаменима. Разбирам, че тази вечер изпусна малко пара и се държа грубо. Беше неуместно. — Джоел повдигна рамене в жест на безсилие. — Възнамерявах да поговоря с нея за това утре, да я посъветвам да се подложи на лечение, на сеанси за овладяване на гнева. Иначе…

— Иначе?

Кротката снизходителност плавно премина в хладна пресметливост.

— Има много гладни актьори, очакващи пробив. Получих зелена светлина за друг проект и тя искаше да участва. И аз я исках за него. Но както казах, не беше незаменима и щях да й напомня това.

Ив го освободи и хвърли поглед към Майра.

— Позиция на власт и политика — заключи Майра. — Възползва се от положението си и му харесва. Гледал е на нея като на ценна придобивка, но не би било проблем да я замени или да заплаши, че ще го стори, ако тази придобивка загуби стойността си.

— Да. Освен това е самонадеян и лесно се пали. Човек не може да не се запита какво би направил, който и да е от тези хора, ако жертвата е имала нещо, представляващо заплаха за кариерата му, а това означава и за егото и банковата му сметка. Или за този конкретен проект. Засега е ясно, че никой не я е харесвал и никой не се преструва, че е било другояче.

— Беше направо непоносима.

— Няма спор. Но да бъдеш непоносим не е достатъчно, за да се озовеш върху маса за аутопсии в моргата.

— Имала ли е семейство?

— Все още не съм проверила. Ще направим справка, ще уведомим близките й.

— Винаги е трудно. Искаш ли да започна да детоксикирам Джулиън?

Ив се усмихна на израза.

— Да. Ще поговоря с Надин, докато той изтрезнее. Благодаря за помощта. Предполагам, че с господин Майра искате час по-скоро да си тръгнете от тук.

— Всъщност на него всичко това му се струва доста интересно. На мен също.

— Чорапите му са различни.

— Моля?

— Господин Майра е с различни чорапи.

— По дяволите. — Психоложката се засмя с раздразнение. — Знам, че той не обръща внимание, но как аз не съм забелязала?

— Просто е… — Ив потърси дума. — … сладко. — Беше най-подходящата, за която се сети, и накара Майра да се усмихне.

— Умът му винаги е някъде другаде. Може да изкара цял живот с една размъкната жилетка и всичките му панталони са с протрити джобове. Все не може да намери портфейла си или нещо в хладилника. И точно когато си мислиш, че не обръща внимание на това какво говориш или правиш, веднага ти дава най-разумния отговор или решение. — Майра се изправи. — Хората, които искат от партньора си съвършенство, пропускат най-забавната част… и най-сладката. Ще се погрижа за Джулиън. Да изпратя ли Надин?

— Да, благодаря.

Ив се замисли за Рурк, в когото навярно много виждаха самото съвършенство. Тя знаеше истината и реши, че в живота й има безброй забавни и сладки моменти.

Точно когато тази мисъл мина през ума й, той влезе с огромна чаша кафе.

— Къде я намери? Тук получавам само от онези малки женски чашки.

— Затова поисках от домашната помощница нещо по-внушително.

Когато я сложи пред нея, Ив му даде знак да се приближи и той се наведе. Целуна го.

— Ти не си съвършен — каза тя.

— Ще видим дали скоро отново ще ти донеса голяма чаша кафе.

— Не си съвършен и затова си идеалният.

— По-добре да съм идеалният, отколкото съвършен.

— Няма съмнение. — Ив повдигна чашата и отпи голяма животворна глътка. — Искаш ли да присъстваш на разпита на Надин?

— Бих останал, ако си поделим това кафе. Ако искаш доклад, Пийбоди и Макнаб току-що приключиха със своята част от разпитите. Пийбоди не искаше да прекъсва твоите и помоли да ти предам, че те се връщат на покрива, за да видят докъде са стигнали криминалистите. Трупът е откаран.

— Да, получих съобщение от моргата. Причина за смъртта — неустановена. Не могат да дадат заключение дали е злополука, или е убийство. Бих изключила самоубийство, но трябва да се има предвид и тази версия.

Надин донесе своя чаша кафе и поднос със сладки. Сложи сладките на масата.

— Виж сега…

— Не, ти седни и виж сега. — Ив грабна сладка, в случай че Надин се разсърди и ги дръпне. — Свидетел си на смърт при подозрителни обстоятелства. Част от моите задължения е, да те разпитам и да запиша показания.

— Ще ти дам показания — мрачно я увери Надин. — Искам линка и комуникатора си, по дяволите. Нямаш право да…

— О, забрави. — Ив отхапа от сладката, не беше лоша. — Няма да получиш никое от двете, докато не дам разрешение, защото за нищо на света няма да се обадиш на продуцента, редактора или на когото и да било от Канал 75 със сензационната новина, че Кей Ти Харис е открита удавена в басейна на Мейсън Раундтрий. Очаквайте шибани подробности.

— Аз съм репортер и работата ми е да направя точно това, което току-що описа. Намирам се на мястото на събитието. Седях на една маса с трупа. — Надин тръсна косите си, изрусени на кичури, и присви котешките си очи до малки процепи. — Ако ти хрумне дори за минута, че ще допусна друг репортер, от друг канал или каквото и да било друго, да ми открадне тази новина, помисли хубаво. На какво се усмихваш? — сопна се тя на Рурк.

— Аз съм мъж, който седи тук, пие кафе и хапва сладки, докато две красиви жени са настръхнали една срещу друга. Като мъж не мога да не се запитам дали скоро ще има и физически сблъсък. Може би разкъсване на дрехи. Как да не се усмихна?

— Несъвършен — промърмори Ив. — Замълчи за пет секунди — нареди тя на Надин, — преди да си ни представи голи и намазани с машинно масло да се търкаляме на пода.

— Усмивката ми става все по-широка.

— Ще получиш новината — каза Ив, след като оголи зъби срещу Рурк. — Ще я грабнеш с моето съдействие, доколкото е възможно.

— Което означава?

— Каквото означава. Но ти наистина седя на една маса с трупа, а когато в интригата има труп, моята работа е по-важна.

— Искам интервю на четири очи с теб веднага щом приключим тук.

— Ще ти дам каквото мога, когато приключим. Няма да включваш камера, не и на този етап. Колкото повече спориш или се опитваш да преговаряш, толкова по-голяма е вероятността някой от персонала да се обади на някого от конкурентите ти. Нужно ми е твоето око, Надин. Ето какво знаем. Кей Ти Харис е мъртва. Тримата души в тази стая не са я убили или предизвикали смъртта й. Не са го извършили семейство Майра, Пийбоди, Макнаб, Мейвис и Леонардо. Друго? Нищо не е и изключено. Затова ми е нужно твоето око, твоите впечатления и котешкият ти слух за клюки, инсинуации и интриги. Е, да започваме.