Нора Робъртс
Слава в смъртта (2)

2.

След като Хавъртоу бе арестуван и регистриран, докладите подадени и случаят приключен, Ив не можа да намери оправдание, за да не присъства на вечерята с холивудските знаменитости.

Все пак потърси.

Порови се в текущите случаи на детективите си, като се надяваше да попадне на следа, която изисква незабавното й лично внимание. Когато това се оказа безрезултатно, реши да избере произволно някое старо неразкрито убийство. Но никой нямаше да повярва, че е неотложна задача, особено когато Пийбоди дишаше във врата й.

— С какво ще си облечена довечера?

— Не зная. Нещо, което да прикрива голотата.

— Дълго или късо?

— Дълго или късо какво?

— Тоалетът ти. Късо, за да показваш крака, а ти имаш хубави крака. Или дълго и прилепнало, защото си слаба и можеш да си го позволиш.

Ив се съсредоточи върху доклад, който Дейвид Бакстър й бе изпратил. Съвестно го прочете три пъти.

— Твърде много мислиш за моята фигура.

— Мисли за фигурата ти ме преследват денонощно. Но сериозно, Далас, секси ли искаш да изглеждаш, или сдържана и елегантна, или шик?

— Може би сдържано секси, елегантно шик. Каквото и да означава всичко това. — Бавно и спокойно Ив подписа доклада на Бакстър. — Защо толкова се интересуваш с какво ще съм облечена, за бога?

— Защото имам два тоалета, между които трябва да избера, и ако разбера в каква посока клониш, ще ме улесниш. Единият показва и подчертава тези момичета, но ако ти ще бъдеш сдържана, мисля, че е по-добре да не излагам момичетата на показ. Така че…

Истински смаяна, Ив се завъртя на стола си.

— Нима искаш от мен съвет дали да се перчиш с циците си на вечерята?

— Няма значение. Ще попитам Мейвис.

— Добре. Сега би ли разкарала супермомичетата си от офиса ми?

— Защото наближава краят на смяната, а се опитваш да протакаш и търсиш уважителна причина да не присъстваш на приема.

— Права си.

Пийбоди понечи да каже нещо, но само се засмя.

— Хайде, Далас, ще бъде забавно. Надин ще бъде там, Мейвис и Майра. Колко често получаваме покани за партита със знаменитости?

— Дано е за последен път. Вземи момичетата си и тръгвай.

— Наистина ли? Има десет минути до края на смяната.

А шансовете да попаднат на нещо горещо за десет минути бяха нищожни.

— Кой е шефът? — попита Ив.

— Вие, лейтенант. Благодаря! Ще се видим довечера.

След като Пийбоди излезе, Ив нямаше избор и подписа още един доклад. Загубила надежда да получи сигнал на линка си, че някой психопат е затрил половината туристи на Пето Авеню, тя се примири и приключи за деня.

Само една вечер, напомни си Ив, докато слизаше към подземния паркинг. Вероятно храната щеше да бъде вкусна, а и Пийбоди имаше право, щяха да дойдат много хора, които познава. Нямаше през цялото време да се мъчи да завърже разговор с непознати.

Но отново бе започнала да мисли за Айкоув, бащата и сина, уважаваните лекари, които се правеха на Господ в тайната си лаборатория. Създаваха човешки клонинги, отърваваха се от несъвършените и копираха останалите, за да ги образоват, обучават и превръщат в роби.

Накрая и двамата бяха убити от собствените си творения. След тази вечер, напомни си тя, край. Всъщност вече бе приела да присъства на нюйоркската премиера на филма. Но след нея наистина щеше да приключи със знаменитостите. И най-сетне да остави случая „Айкоув“ зад гърба си.

Колко ли бяха те, запита се Ив, клонингите — творенията на Айкоув. Замисли се за момичето и бебето, които бе освободила — по-скоро, които Рурк бе освободил, — за Аврил Айкоув, трите Аврил Айкоув, всичките омъжени за младия Айкоув.

Дали бяха прочели книгата на Надин? Където и да се намираха сега, дали обръщаха внимание на нестихващия интерес към начина, по който са се появили на бял свят?

Спомни си за онова, което двамата с Рурк бяха оставили — нямаха избор, след миг сградата щеше да избухне — в стъкленици и контейнери в подземната лаборатория. Декорите, атмосферата и актрисата с дългия черен шлифер, бяха възкресили в съзнанието й спомена за живота, създаден и унищожен на онова кошмарно място.

Да, искаше да престане да мисли за случая „Айкоув“.

Мина през портала, разкърши рамене. Само една вечер, отново си напомни тя при вида на великолепния си дом.

Следващия път, когато има свободна вечер, ако времето се задържи приятно, с Рурк щяха да вечерят на някоя от терасите. С вино и свещи. Може би щяха да се разходят под звездите из имението си.

Никога не си бе представяла тези неща, преди да срещне Рурк, не ги бе искала. Но сега имаше него и този дом. И желанието да се наслаждава и на двете винаги, при всеки удобен случай.

Паркира пред къщата, която представляваше внушително здание с причудливи кули. Може би приемът нямаше да продължи дълго. Може би щяха да имат време за разходка под звездите, когато се приберат.

Докато слизаше от колата, почувства леко пробождане в рамото си и разсеяно го потърка. Раните, които бе получила в Далас, бяха зараснали… почти напълно. Но споменът за тях… е, тя искаше да го запази.

Както очакваше, Съмърсет — кльощавият, и котаракът Галахад — дебелият, чакаха във фоайето.

— Очевидно не си успяла да скалъпиш извинение, за да пропуснеш официалното събитие тази вечер.

Не й стана приятно от факта, че досадният иконом и личен асистент на Рурк я познава толкова добре.

— Все още има време за едно убийство. Може дори да стане тук и сега.

— Има съобщение от Трина за теб на домашния линк.

Ив застина на стъпалата. Кръвта й замръзна във вените.

— Ако я допуснеш в тази къща, наистина ще има убийство. Двойно, когато пребия и двама ви до смърт с тухла.

— Заета е в центъра с разкрасяването на Мейвис и Пийбоди и няма да успее да стигне тук за твоята прическа и грим преди приема. — Когато сред паниката се прокрадна облекчение, той добави: — Но ти е оставила подробни инструкции.

— Знам как да се подготвя за някаква скапана вечеря — промърмори Ив, докато гневно се качваше по стълбите. — Нямам нужда от подробни инструкции.

В спалнята тя свали сакото си и кобура с оръжието. И намръщено погледна към домашния линк.

— Нима мислиш, че не зная как да взема душ и да наплескам лицето си с грим? — попита тя котарака, който я следваше по петите. — Правила съм го и преди.

През последните две години повече, отколкото през всички предишни взети заедно. Все пак…

Галахад впери в нея различните си на цвят очи. Тя изсъска, решително тръгна към линка и пусна съобщението.

Просто направи каквото ти казвам и всичко ще бъде наред. Ако се опиташ да хитруваш, ще разбера, така че недей. Сега започни с дълъг горещ душ и ексфолиант с нар.

Докато гласът на Трина не спираше да дава нареждания, Ив седна на ръба на леглото. Имаше толкова много процедури, че загуби броя им. Никой здравомислещ човек не би изпълнил всичко това само за да се издокара за прием.

А и кой щеше да разбере дали е ползвала от ексфолианта с нар, по дяволите?

Може би Трина, помисли си.

Както и да е, мисълта за дълъг горещ душ изглеждаше примамлива. Никакъв проблем.

Докато приключи с душа, ексфолианта, лосиона за тяло, тоника за лице и стилизиращия продукт за коса, чиято консистенция бе твърде близка до тази на сополи, за да й носи приятни усещания, сериозно бе започнала да се замисля за убийство.

Нанесе грим на клепачите си, на бузите, начерви устните си и изрече безброй ругатни по адрес на онзи, който е измислил декоративната козметика.

Достатъчно, реши тя и се върна в спалнята точно когато Рурк влезе.

Как бе възможно да изглежда толкова красив без всичките процедури и мазила, запита се тя. Дори Трина не би могла да измисли нищо, което да направи това лице по-съвършено — правилните черти, изсечени от ангели благодетели, сините очи с дяволит израз и прелестно изваяните устни, които сега се извиха в усмивка, когато я видя.

— Ето те и теб.

— Как позна, че съм аз? С толкова много грим самата аз не мога да се позная.

— Да видим. — Рурк се приближи и нежно я целуна по устните. — Ето те и теб — повтори той с онзи шепот от Ирландия в гласа. — Моята Ив.

— Не се чувствам нито като твоята Ив, нито дори като своята. Защо не мога просто да отида със собственото си лице?

— Скъпа, всъщност си е твоето лице. Само леко подчертано. Секси. Така и ухаеш.

— На нар от ексфолианта и други неща, които Трина ми нареди да ползвам. Защо й позволявам да ме командва?

— Не мога да кажа. — И не желаеше. — Как мина в студиото?

— Странно, но Дърн се оказа свястна. Не останахме до края, защото поехме случай.

— И?

— Вече го приключихме.

Той се усмихна широко.

— Може би трябва да кажа, че съжалявам, че нещата са се развили толкова добре. Ще ми разкажеш ли за Марло Дърн и останалите, докато вземам душ?

— Сигурно познаваш някои от тях. Често попадаш в една компания с холивудски звезди.

— Хм — бе уклончивият му отговор, докато се събличаше. — Във всеки случай, не и с Марло Дърн, което би трябвало да бъде облекчение за всички ни след медийните й изяви, които видях. Сега може да мине за твоя сестра.

— Предполагам. Странно. — С ръце в джобовете на халата си, Ив се облегна на касата на вратата и проследи с поглед почти съвършения му задник, докато вървеше към душа. — Онази, която играе Пийбоди, е кучка.

— Такива слухове се носят — извика той през шуртенето на водата. — А и двете с Дърн никога не са се обичали. Очертава се интересна вечер.

— Може би ще си разменят по някой юмручен удар. — При тази мисъл Ив почувства лек прилив на ентусиазъм. — Ще бъде забавно.

— Можем само да се надяваме.

— Декорите са невероятни — продължи тя. — В общото помещение липсваха само трохите по бюрото на Дженкинсън. И миризмата, но за да се постигне, трябва години наред да бъде обитавано от ченгета.

Когато Рурк излезе от банята с кърпа около кръста, тя се намръщи.

— Това ли беше? Само това ли трябваше да направиш? Не е честно.

— Като известна компенсация ще изтъкна факта, че не е нужно да си бръснеш лицето.

— Не мисля, че е достатъчно. — Ив решително тръгна към гардероба и го отвори. Отново се намръщи. — Какво да облека? Имам твърде много дрехи. Ако човек има само една, не се налага да умува. Просто я изважда и я облича. Така е твърде сложно. Пийбоди не престана да ме тормози с това, докато ми се прииска да изтръгна езика й и да й го увия около врата. От тях двете с Трина главата ми ще се пръсне.

С усмивка той се приближи и застана до гардероба.

— Това.

Откачи една рокля.

Къса, забеляза тя, с нещо като шлейф на полата, започващ отстрани на талията, с цвете от същата материя и в същия цвят като роклята. Синьо-зелена, с лъскави нишки. Огледа я цялата, широкото овално деколте, тънките презрамки.

— Как реши, че трябва да бъде тази?

— Неслучайно малката черна рокля е класика, но често е твърде предвидима, особено в Ню Йорк. Затова е по-добре да избереш цвят, ярък цвят и лек блясък. Женствена е, без да е претенциозна, секси, без да е натрапчиво.

Ив взе роклята, обърна я и повдигна вежди, когато видя изрязания гръб.

— Без да е натрапчиво.

— Не е. Имаш и подходящи обувки.

— Така ли?

— Да, и сложи диаманти. Нека цветът на роклята да изпъква.

— Кои диаманти? Знаеш ли колко си ми подарил? Защо го правиш?

Укорът в тона й бе почти толкова забавен, колкото подаряването на диаманти.

— Сигурно съм пристрастен. Ще ти ги донеса, когато се облечеш.

Тя не каза нищо и остана на мястото си, докато той избра един тъмен костюм от многото, които притежаваше, светлосива риза и оловносива вратовръзка.

— Защо и ти не облечеш нещо цветно?

— По-добре да служа за фон на прелестната си съпруга.

Тя присви очи.

— Имаш готов отговор.

— Истината винаги е готова.

Размаха пръст срещу него.

— И тази реплика беше предварително съчинена.

— Циничка.

Той леко я тупна отзад, докато минаваше покрай нея. Ив също имаше какво да спомене на тема цинизъм, но реши да си го спести. Когато най-сетне се облече и с извинение към краката си се покатери на токчетата, тънки като шишове, и премести оръжието, значката и комуникатора си в безполезната дамска чанта, каквито жените носят на официални събития, Рурк подреди диамантите пред нея.

— Всичките?

— Да, всичките — решително заяви той, докато оправяше вратовръзката си.

— С тях можеш да купиш целия щат Ню Джърси.

— Предпочитам да ги гледам върху съпругата си, вместо да купя Ню Джърси.

— Ще ме видят и от Космоса — промърмори Ив, докато закопчаваше бляскавите обици, гривната и накрая часовника.

— Не, не така — каза Рурк, когато тя се засуети със закопчалката на триредното колие. — Ето така.

Той нагласи верижките така, че да падат отпред и отзад.

Ив понечи да каже нещо по повод големите колиета, но когато се завъртя пред огледалото, трябваше да признае, че изглежда страхотно.

— Вечерите захладняват.

Рурк й подаде къс прозрачен жакет. Върху роклята изглеждаше като ефирен воал, обсипан със звезди.

— Нима съм имала това?

— Вече го имаш.

Очите й срещнаха погледа му в огледалото. Имаше готова остроумна реплика, но когато той й се усмихна, си помисли: „Какво, по дяволите?“.

— Изглеждаме доста добре.

С ръце на раменете и, той потърка буза в нейната.

— Мисля, че сме на ниво.

— Да вървим да си поиграем на холивудски знаменитости.

 

 

Сякаш участваха в пиеса — обстановката, костюмите, осветлението. Въпреки че основното жилище на Мейсън Раундтрий се намираше в Ню Ел Ей, явно той не се скъпеше и за нюйоркския си дом.

Къщата на Парк Авеню се издигаше на три етажа и впечатляваше с разкошна тераса на покрива, където имаше покрит басейн и градина. Беше се придържал към минималистичен съвременен стил с много стъкло, хром, открити пространства и дърво в светли нюанси. Тук-там някой малък прожектор осветяваше уникална скулптура или лъскава топка в ярък цвят. Произведения на изкуството се редуваха с цветни петна и драматични черно-бели фотографии.

От преддверието, в което имаше един-единствен тънък лъч светлина, се влизаше в приемна с висок таван. В лъскавата камина тлееше огън.

— Най-сетне.

Безцеремонен, в черен костюм, Раундтрий сграбчи ръката на Ив. Козята му брадичка бе съвършен искрящо червен триъгълник, а косата — облак от буйни къдрици.

Хрумна й, че би изглеждал по-естествено с брадва в ръцете сред някоя планинска гора, отколкото в изискана модерна приемна в Ню Йорк.

— С вас не може да се излезе на глава, лейтенант Далас.

— Предполагам.

— Изпуснах ви днес на снимките. Исках да поговорим.

— Разследвах убийство.

— Вече чух. — Искрящо сините му очи се впериха в лицето й. — Много неудобен момент. Дано намерите време да наминете към студиото — каза той на Рурк, отново с отривисто ръкостискане и широка усмивка.

— Ще видя какво мога да направя.

— Почти сме готови. Не искам да предизвиквам съдбата, но досега проектът върви като по вода. — Раундтрий отново прикова проницателен поглед в Ив и поглади козята си брадичка. — Вие сте единственият проблем. Не можем да ви хванем за консултация, съвещание, обяд или интервю.

— Разследвам убийства.

— Ха!

— Мейсън, не обсебвай звездата на вечерта. — Пищна брюнетка с яркочервено червило и блестящи сапфирени бижута грациозно се приближи към тях. — Аз съм Кони Бъркет, съпругата на Мейсън. Добре дошли.

— Ваш почитател съм — каза Рурк.

Кони замърка от удоволствие.

— Най-хубавото, което мога да чуя от красив мъж. Позволете ми да върна комплимента и на вас — обърна се тя към Ив. — От близо година Мейсън изцяло се е потопил в този проект. А когато той нагази в дълбоки води, и аз подгизвам. Имам чувството, че вече познавам и двама ви. Е, шампанско, вино? Нещо по-силно?

При едва забележимия знак, един от сервитьорите, които поднасяха шампанско, се приближи.

— От това, благодаря.

Ив си взе чаша.

— Роклята ви е зашеметяваща. Носите „Леонардо“, нали?

— Малко тежичък е за мен.

Кони отвърна с искрен, заразителен смях, от който кафявите й очи със сънен израз заблестяха.

— Определено. Радвам се, че се запознах с него и Мейвис. Тя е толкова сладка. А бебето! Малка красавица. Е, елате с мен да видите старите си приятели, както и новите.

— Далас! — Марло, бляскава с тъмнозлатистия си шлейф, забърза към тях. — Много се радвам, че успя да дойдеш. Пийбоди каза, че вече сте приключили случая. Удивително, нали? — каза тя на Кони. — Заловиха убиец за часове.

— Не е трудно, когато убиецът е идиот — отбеляза Ив.

— Вие двете сте невероятни.

Кони хвана едната ръка на Ив, след това на Марло, което накара Ив да се запита дали всички в Холивуд изпитват непреодолима нужда от докосване.

— Познавам Марло от години — продължи Кони, — но да ви гледам една до друга е… сюрреалистично. Има някои разлики, разбира се. — Наклони глава встрани и огледа и двете от главата до петите. — Марло е малко по-ниска, а вие имате по-издължени очи. И без грим Марло няма трапчинка на брадичката, но на пръв поглед е…

— Малко стряскащо — довърши Ив.

— Да.

— Джоел, продуцентът, искаше да ми направят трапчинка с пластична операция — добави Марло.

— Шегуваш се.

— Не. Джоел често прекалява, но затова е най-добрият.

— Обръснах си главата заради него за „Неоснователно съмнение“ — добави Кони. — Но в онзи случай двамата с Мейсън имаха право. „Оскарът“ ми го доказва.

— Не обръснатата глава ти донесе „Оскар“, а изключителният ти талант.

— Виждате ли защо държа това прекрасно младо създание близо до себе си? — попита Кони. — О, това сигурно е Шарлът Майра.

Ив хвърли поглед назад.

— Да, доктор Майра и съпругът й Денис.

Господи, колко беше сладък, помисли си тя, със стилен костюм и различни чорапи. Почувства се по-спокойна още щом го видя.

— Ще им се представя. Погрижи се за звездата ни, Марло.

— Разбира се. Тя е страхотна — каза Марло, когато Кони тръгна към семейство Майра. — Най-великата актриса и жена, която познавам. С Раундтрий са женени, и на двамата е първи брак, от над двайсет и пет години. Това е добро постижение за всеки, а в нашето съсловие е направо чудо, особено когато и двамата са в бизнеса. — Погледна над рамото на Ив и добави: — Мили боже!

— Дами.

— Рурк — представи го Ив.

— Разбира се, че е той. Не успяват да пресъздадат очите. Почти същите са, но не съвсем. Извинявайте. С Джулиън работим заедно от месеци и започнах да мисля за него като за вас. А ето ви сега и вас.

— Приятно ми е. Възхищавам се на работата ви.

— Вече сте тук. — Пийбоди, с „момичетата“, гордо издути над корсет като звездно нощно небе, побърза да се присъедини към тях. — Ще ни разведат из къщата, която наистина е невероятна.

— Пийбоди. — Рурк взе чаша с шампанско от поднос и й я подаде. — Изглеждаш апетитно.

— О, господи — промърмори Марло под носа си, когато Пийбоди поруменя и засия.

— Благодаря. Толкова е вълнуващо. Прекарваме си чудесно.

До нея Иън Макнаб се усмихна широко. Представата му за подходящо облекло за прием бе риза в тиквено оранжево, резедав костюм и високи кецове в цвета на ризата. Русите му коси бяха пригладени на дълга опашка назад от издълженото му симпатично лице. Оставени златисти кичури се виеха покрай ушите му и блестяха на светлината.

Ив понечи да заговори, когато от другата страна на Пийбоди застана мъж, чиито руси коси бяха вързани на опашка, но без неприбраните кичури покрай издълженото симпатично лице. Костюмът, ризата и вратовръзката му бяха с цвят на нощна мъгла и идеално подхождаха на стройната му фигура.

— Макнаб, почти така щеше да изглеждаш, ако се обличаше като зрял човек.

— Много скучно — каза Макнаб и опита от хапката, която бе грабнал от друг поднос.

— Матю Занк, в ролята на детектив Иън Макнаб. — Подаде ръка на Ив. — Лейтенант.

Непринуденият му чар накара Ив да се усмихне.

— Може и Далас.

— Здравейте, всички!

Когато Ив се обърна при познатия глас, Мейвис щракна с фотоапарат.

— Супер! Сигурно се излагам, мам… но искам снимки.

— Не е нужно да внимаваш с неприличните думи, детето не е тук — напомни й Ив.

— Навик. Мамка му, задник, шибана работа. Господи, чувствам се толкова добре. Както и да е, Леонардо се заприказва с Анди за роклята й за премиерата. Запознахте ли се вече с нея? — Както Макнаб, и Мейвис грабна хапка. — Андреа Смайт, в ролята на доктор Майра. Не прилича много на Майра тази вечер, защото никога не съм виждала Майра с прилепнал черен тоалет и не съм я чувала да ругае с британски акцент.

— Анди има най-мръсната уста на света — обясни Марло. — Част от чара, който струи от нея. Всички я обожават.

— Кара Леонардо да се изчервява. Много е сладко.

Мейвис излапа хапката наведнъж.

— Това е „Леонардо“, нали?

При въпроса на Марло Ив я изгледа с недоумение.

— Да — отвърна Рурк вместо нея.

— Великолепна рокля. При проучванията си узнах, че дрехите не са ти любима тема, и в това отношение се различаваме. Аз ги обожавам. Дрехи, обувки, чанти, обувки и още обувки. Не мога да им се наситя.

— Значи, не можем да бъдем приятелки — мрачно каза Ив и накара Марло да се засмее.

— Все пак не мога да се сравнявам с Джулиън и манията му за дрехи.

— Още нещо, по което си приличат с Рурк. — Ив се огледа наоколо. — Няма ли го? Мисля, че веднага бих го забелязала.

— Винаги закъснява. Ще дойде с Надин.

— Така ли?

— Кой знае. — Марло сви рамене. — И Кей Ти все още не е пристигнала, така че…

— И двете ни звезди. Валъри, снимай. Джоел Стейнбъргър. — Високият широкоплещест мъж със стоманеносиви коси и черни очи със суров израз разтърси ръката на Ив, сякаш се мъчеше да изпомпа вода, след това се обърна, сграбчи я за рамото и оголи зъби срещу жената с фотоапарата. — Истинско удоволствие. — Отново показвайки зъбите си, той обви свободната си ръка около талията на Марло и я притегли към себе си. — Хареса ли ви днес на снимачната площадка? По-добре късно, отколкото никога! Престън ми каза, че детектив Пийбоди ще се появи в кадър. Много се радваме. Бихме искали да снимаме и вас.

— Не — заяви Ив.

— Ще бъде забавно. Ще изгреете в пълния си блясък. Кой не иска да бъде филмова звезда за един ден?

— Аз.

— Ще си поговорим. — Той й намигна, но черните му очи я пронизаха. — Валъри отговаря за връзките с обществеността и медийните изяви за проекта. Трябва да се срещнете на обяд, за да обсъдите рекламата.

— Не — повтори Ив и хвърли поглед към привлекателната жена с шоколадова кожа и тигрови очи. — Съжалявам, но нямам време за срещи по обяд и не участвам в реклами.

— Валъри ще се погрижи за всичко, ще се постарае да бъде забавно за вас. Разбрах, че нямате агент или мениджър. Без посредник се спестява известно време. Ще ни трябвате за няколко дни заради бонусите към домашните дискове, но с ежедневно облекло. Искаме да изглеждате като ченге, без блясък. Публиката иска истинския ви образ.

— Думата „не“ нищо ли не означава за вас?

— Не, не, скъпа, не е нужно да скромничиш. Валъри ще те придружава през цялото време. И се разберете за онази фотосесия, която днес не успяхме да направим. Веднага.

— Джоел. — С приятелска усмивка Рурк сложи ръка на рамото на Стейнбъргър. — Да намерим място, където да поговорим.

— Рурк, разбира се. Отново истинско удоволствие. Бизнесменът — каза той с още едно намигване към Ив, — съпругът. Помощникът.

— Дали знае, че Рурк току-що му спаси живота? — запита Пийбоди.

— Наистина ли ме нарече „скъпа“? Не вярвам на ушите си.

— Приемете извиненията ни, лейтенант — каза Валъри с хладна професионална усмивка. — Господин Стейнбъргър дава сто и десет процента от себе си за този проект. Очаква същото от всички участващи.

— Откъде взема допълнителните десет?

Усмивката на Валъри стана леко напрегната в краищата.

— А рекламата е част от цялото. Ако все пак намерите време, моля ви, обадете ми се. Обещавам, че ще уредя всички подробности, за да използваме времето ви възможно най-ефективно.

— Дали го е наричала „господин Стейнбъргър“, когато бясно са се натискали в холивудския му офис? — приглушено каза Марло, докато Валъри се отдалечаваше.

— Не, наричаше го „господ“ — отвърна Матю. — „О, господи, о, господи, о, да!“ Чувал съм я. За жалост, в офиса има затишие, откакто дойдохме в Ню Йорк.

— О, скъсаха месеци преди да отпътуваме за източното крайбрежие.

— Но тя получи мястото на главен пиар на проекта. Извинявайте. — Матю отново се обърна към Ив с непринудената си чаровна усмивка. — Ние сме повърхностни хора, които изгарят от нескрито любопитство кой е кого е.

— Като гимназисти — предположи Ив.

Той се засмя.

— Да, за жалост. Освен това клюките запълват времето между дублите.

— Скъпа Ив!

Ирландският акцент бе малко по-натрапчив, а очите — не, определено не така зашеметяващо сини. Но Джулиън Крос беше красив мъж с впечатляваща осанка.

Тръгна право към Ив и я притегли към себе си за кратка звучна целувка, и то с език.

— Хей!

— Не можах да се сдържа. — Не толкова зашеметяващо сините очи проблеснаха срещу нея. — Имам чувството, че сме страшно близки.

— Помисли си го отново и ще трябва да те снимат с подута устна в следващата сцена. — Видя Рурк да присвива очи в другия край на стаята. — А вероятно и със счупена челюст.

— Джулиън, дръж се прилично. — Надин Фърст завъртя очи със съчувствие, когато се облегна с цялата си тежест на ръката на Джулиън. — Ние ли сме последни?

— Кей Ти не се е появила — каза Марло и наклони глава назад, когато Джулиън се приближи да я целуне. — Джулиън, все още не си се запознал с детективи Пийбоди и Макнаб.

— Пийбоди! — Той енергично я сграбчи и вдигна във въздуха. Пийбоди издаде тихо възклицание, преди да я целуне. След това промълви: — Ммм.

— Моето момиче — каза Макнаб.

— Макнаб!

Джулиън не вдигна Макнаб във въздуха, но залепи една и на него. Ив се запита дали и тази е била с език.

— Холивуд. — Матю се засмя, повдигна ръце. — Всички сме мръсници.

— Някои от нас са по-големи от други — промърмори Марло, когато Кей Ти влезе и намръщено изгледа всички.