Нора Робъртс
Слава в смъртта (16)

16.

Трябваше да се върне на местопрестъплението, затова реши да посети и трите ключови места на път за къщи. Там щеше да подходи към случая със свеж поглед.

В кооперацията на Аснер отново разговаря със съседа, с когото бяха ходили заедно на фитнес. Разтърсен, но готов да съдейства, мъжът не можа да добави нищо съществено към по-ранните си показания.

Почука на няколко врати. Всички харесваха Ей, но никой не бе видял никого да влиза или излиза от апартамента му, или да се навърта около сградата предишната вечер.

Обиколи жилището, докато докладът на криминалистите беше още свеж в паметта й. Не бяха открили дори хвърчащ диск с информация. Извадени снимки — да. На жертвата, на другарчето за фитнес, на друг съсед и на лицензирана компаньонка на име Дела Макгру. Ив реши да се отбие да поговори и с Дела.

Представи си апартамента, преди да бъде претършуван. Оскъдно обзавеждане, помисли си. Евтини мебели, но огромен стенен екран — мъжкарско перчене. Две репродукции на стените за украса, посредствени пейзажи.

Два комплекта чаршафи, единият вероятно постлан на леглото, преди убиецът да го дръпне, за да провери матрака. Оскъдни и семпли облекла в гардероба и чекмеджетата. Два костюма — черен и кафяв, шест ризи, няколко чифта чорапи, боксерки. Три чифта обувки, четири с онези, с които бе обут при убийството. Официални черни, ежедневни мокасини и кецове.

Анцузи, къси панталони, тениски, две вратовръзки.

Тоалетни принадлежности в същия стил, нищо луксозно. Нищо луксозно и в интимния сектор. Таблетка за сексуална мощ, кутия презервативи, три липсващи.

Ив седна на ръба на леглото. Скромен човек, който обича хазартните игри, сутрин ходи на фитнес, а вечер се събира с приятели да пийнат и погледат мач на огромния му екран. Понякога се обажда на лицензирана компаньонка.

Частен детектив, който понякога прекрачва границата на закона в работата си. Може би леко сенчестата страна му харесва. Мечтае да притежава малко собствено казино в някое топло тропическо кътче.

Приятен човек, който бе предизвикал искрена скръб у съседите си и истински сълзи у своята подчинена.

А. А. Аснер. Дали Харис го бе избрала, защото името му излиза първо в списъците? Навярно доста клиенти се бяха обърнали към него благодарение на това.

— Загубих си времето тук — промърмори Ив.

Дела Макгру живееше само на три преки, така че следващата й спирка бе при нея.

Кооперацията бе в същия стил, но когато Дела й отвори с подпухнали очи, Ив забеляза, че апартаментът й е коренно различен от този на Аснер.

Цветове и дрънкулки, писклив лай на пухкаво кутре, което Дела притискаше към пищната си гръд. Възглавници за цял харем, струпани върху червения диван, дебели свещи, декоративни купи, лъскави стъклени животни по множеството маси.

Дела стоеше срещу нея. Буйните и руси коси се спускаха на вълни покрай лице с чип нос, кукленски устни и зачервени от плач сини очи. Ласкаво загука на кучето да кротува.

— И двете сме толкова разстроени — каза тя на Ив. — Фриски обожаваше Ей. Може ли да поседнем? Не се чувствам добре, откакто чух за Ей. Ще пийна коктейл за успокоение. Искате ли?

— Не, добре съм. Връзката ви с господин Аснер професионална ли беше?

— Донякъде, но не само. — Дела притисна вече тихото кученце с една ръка, докато отпиваше розово питие от висока чаша. — Ако правехме секс, трябваше да го таксувам. С това изкарвам прехраната си и Ей го знаеше. Но винаги му правех отстъпки. Ала понякога просто излизахме на вечеря или на кино. Само за да прекараме вечерта заедно като приятели. Много го харесвах.

— Съжалявам, че сте загубили приятел.

— Беше в рискован бизнес предполагам. Искам да кажа, търсеха го главно във връзка със застраховки или разводи. Но детективската работа е рискована. Въпреки това, никога не съм предполагала, че…

— Кога за последен път се видяхте или разговаряхте с него?

— Вчера. Получил голям хонорар от някаква клиентка и щял да залага. Поиска чукане за късмет преди това. Не работя толкова рано през деня, освен ако е приятел или редовен клиент.

— Каза ли ви нещо за клиентката си?

— Нищо особено, освен че не я харесва. Изглеждала гаднярка, но парите били добри. А и не била тази, за която се представяла. Тя ли го е убила?

— Не, но всяка информация за нея би могла да помогне да открием кой е убиецът.

— Наистина не каза много. Беше в страхотно настроение. Донесе на Фриски от любимите й кучешки лакомства, а на мен — шоколадови бонбони. Беше много мил.

— Каза ли ви защо е в добро настроение?

— Всъщност не. Каза само, че е взел някои решения и че понякога лошите неща се случват, за да те събудят, да ти кажат, че трябва да играеш честно — дори ако това те поставя в трудно положение.

— Сподели ли ги, спомена ли някои подробности?

— Не, само това, че е доволен. И че ще се оттегли в пенсия. Често го казваше, но този път прозвуча сериозно. Другата седмица щял да замине за островите, да огледа някакъв имот. Покани ме да отида с него. Може би щях да отида. Беше забавен. После си легнахме за малко. След това му направих сандвич и… о, щях да забравя. Някой му звънна. Отговори с делови тон и помислих, че е клиент.

— Чухте ли част от разговора?

— Не. Той влезе в спалнята с линка си. Чух го да казва нещо за среща в десет. Мисля, че беше в десет. Когато излезе, беше някак… замислен. Така бих го определила. Даде ми голяма целувка, почеса Фриски и тръгна. Никога вече няма да го видя.

Ив подпита от още няколко ъгъла, но осъзна, че е извлякла всичко, което може от този източник. Аснер не беше казвал имената на клиентите си и не бе обсъждал конкретните им случаи с приятели.

Но бе получила нещо свежо. Изглежда, убиецът се бе свързал с Аснер, а не обратното.

Когато пристигна в къщата на Раундтрий, домашният андроид я осведоми, че господин Раундтрий все още е на снимки и госпожа Бъркет също не е у дома. Още по-добре, реши Ив.

— Трябва да огледам киносалона и покрива.

— Да се обадя ли на госпожа Бъркет?

— За какво?

— Не… не е обичайна практика да позволявам на някого да обикаля из къщата в отсъствието на госпожа Бъркет и господин Раундтрий.

— Аз не съм кой да е, а ченгето, което се явява главен разследващ на убийство, извършено в тази къща.

— Всички сме много разстроени.

— Не се и съмнявам. Вероятно ще бъдете по-малко разстроени, когато лицето, което е убило госпожица Харис, бъде идентифицирано, арестувано и изправено пред съда. Затова ще поработя за тази цел, като огледам местата, за които споменах.

— Разбира се. Ще ви придружа до киносалона.

— Знам пътя. — Ив извади джобния си компютър и зареди паспортната снимка на Аснер. — Изглежда ли ти познат?

— Не. — Андроидът превключи на пауза, докато сканираше паметта си. — Не. Не го познавам.

— Не се е навъртал наоколо?

— В паметта ми няма нищо за него. Мога ли да ви помогна с нещо, докато… правите повторен оглед?

— Не, но благодаря. Ще си тръгна, когато свърша.

Ив отиде право в киносалона. Постоя няколко минути, извика сцената от онази вечер в съзнанието си. Всички се тълпяха вътре, вземаха си напитки или десерт и разговаряха на групи, или се разполагаха на столовете си.

Голяма весела компания, помисли си тя. С изключение на Харис, която бе стояла настрана, намръщена и самовглъбена.

„Пиеше и гледаше“, спомни си Ив сега и съжали, че не й бе обърнала повече внимание.

Разбира се, тогава никоя от двете не знаеше, че след по-малко от час Харис ще бъде мъртва.

Ив угаси осветлението, седна на стола, на който бе седяла в онази вечер, и отново мислено се върна назад.

Беше съсредоточена върху екрана, но Раундтрий не се бе отдалечавал. Седеше наблизо по време на прожекцията. Хората се смееха или подхвърляха забележки. Ив затвори очи, чу характерното кикотене на Мейвис, гласа на Андреа, която направи някакъв коментар. Но кога? Кога?

Не можеше да бъде сигурна.

Много смях — гърлен, писклив, плътен. Рурк прошепна в ухото й, когато Марло се засуети с реквизитното си оръжие по време на дубъл.

Много бе не онова, което бе чула тогава, а пропуснатото. Никаква реплика от Харис, поне която да се чуе до предната част на залата. Никаква и от Валъри, Престън, Стейнбъргър. Или поне нищо не бе достигнало до нея. Нищо и от Кони след първите няколко минути.

Джулиън? Беше казал нещо със сънен от виното глас. В началото, каза си Ив. Може би.

Светна лампите, огледа разположението. Просторно помещение с наклонен под, който осигуряваше идеален изглед към екрана от всяко място. Един изход отстрани, главният — отзад.

Лесно влизане и излизане, а хората не бяха седели плътно един до друг. Бяха разпръснати и след като Раундтрий бе настанил нея и Рурк отпред, не бе видяла кой къде сяда.

Извади записките си, грубо начерта плана и отбеляза местата на разпитаните според показанията им. Отново угаси осветлението, поседя във всяка част на залата, провери какво се вижда, от какъв ъгъл.

Интересно, реши тя, но не й разкри нищо.

Излезе от киносалона и се отправи към покрива.

Качи се с асансьора. Със сигурност убиецът го бе ползвал, помисли си. Най-бързият начин, с най-малък риск да бъде забелязан от другите гости или персонала. Право във всекидневната на покрива.

Най-много две минути тук — и навън към басейна.

Харис може би крачи нервно? Пуши от билковите си цигари с примес на наркотик. Заядлива, заплашителна, сприхава.

Дали убиецът се бе скарал с нея? Невъзможно бе да се каже, както и ако са имали спречкване, дали е било кратко, или продължително. Падането, решението. Довлича я до водата, претърсва чантата й. Взема парцала от бара, забърсва кръвта с вода от басейна, след това го хвърля в огъня. Хваща асансьора обратно надолу.

Минути. Бяха нужни само няколко минути. Почти колкото човек да отскочи до тоалетната. Кой би забелязал?

Ив вдигна глава. Спомни си, че тогава куполът беше леко отворен. Приятна октомврийска вечер, но…

Обзета от любопитство, отново слезе долу, потърси домашния андроид.

— Въпрос. Обикновено по това време на годината куполът отворен ли стои, или затворен?

— О, затворен. Госпожа Бъркет ползва басейна всеки ден… поне доскоро го ползваше. Есента не е студена, но тя обича вътре да е топло, а водата — доста загрята. И механизмът се нуждае от поправка.

— Защо?

— Не прилепва плътно. Не се затваря напълно, освен ако не го изключите и включите отново. Госпожата щеше да повика някого да го ремонтира, но от вечерта на приема не се е качвала на покрива. Не сме пускали никого там горе.

— Някой друг знаеше ли малкия трик за затваряне?

— Господин Раундтрий, разбира се, част от персонала, работниците по поддръжката на басейна.

— И никой друг?

— Никой, доколкото знам.

— Добре, благодаря.

Значи, убиецът бе отворил купола, помисли си Ив, докато шофираше към дома. Ако е била Харис, защо да го затваря? Или да се опитва. Новата информация изпращаше Кони в края на списъка. Ако бе искала да е затворен, знаеше как да го затвори.

А убиецът не знаеше. Може би не бе забелязал, че не прилепва плътно. Просто задейства механизма и изчезва. Първо, защо го е отворил?

Заради дима от билковите цигари с примес на „Зоунър“. Доста вероятно, реши тя. Може би убиецът не харесва мириса, алергичен е или просто е искал да влезе свеж въздух.

Докато размишляваше върху тази подробност и какво би могла да означава, премина през портала на дома си.

Дъждът биеше в лицето й, докато тичешком изкачи стъпалата до вратата. Вътре фоайето бе празно.

„Този път те изпреварих, плашило“, помисли си тя и нарочно свали сакото си и го преметна върху парапета на стълбището. Това действие й бе липсвало през по-топлите месеци, защото знаеше, че дразни Съмърсет.

Доволна от себе си, тръгна нагоре по стъпалата и към спалнята, за да се преоблече в тренировъчен екип.

Час фитнес и няколко бързи дължини в басейна щяха да отпуснат тялото и ума й. За да избегне среща със Съмърсет, слезе с асансьора и изведнъж се спря, когато видя Рурк, вече потен, да вдига тежести от лег.

— Добре дошла тук.

— Не знаех, че си се прибрал. — Ив се приближи и се надвеси над него. — Купи ли вече целия свят?

— Всичко, което си струва да притежавам… днес. А ти залови ли всички лоши.

— Запълних квотата си. Реших да се поизпотя, докато обмислям някои теории и вероятности, и да взема душ, преди да тръгна по петите на нова партида лоши.

— Добър план. Радвам се да те видя. — Той остави щангата на стойката и посегна към бутилката си с вода. — Ще бягаш ли?

— Като за начало.

— И аз бих потичал. Къде ще отидеш?

— Не съм решила.

— Имам нова програма за виртуални тренировки, може да се играе и от двама.

Ив присви очи.

— Не съм дошла за секс тренировка.

Той повдигна бутилката и я погледна с насмешка. Бе вързал косата си отзад и кожата му блестеше.

Може би щеше да я накара да промени решението си за вида тренировка, помисли си тя.

— Странно защо в ума ти толкова често се въртят мисли за секс.

— Може би ти ме провокираш.

— Може би. Но не и сега. — Той стана от лежанката и застана до вградения шкаф с екипировката за виртуална тренировка. — Това е нещо повече от бягане. Има разнообразни препятствия, можеш да избираш посоката, като всеки избор води различни последици. Различни сценарии. Имаме градска обстановка, дива природа, предградия, безброй видове привидно пусти пейзажи. Нощ, ден, комбинация. Общо взето всичко, което поискаш.

— Това тренировка ли е, или е игра?

— И двете. Защо да не се позабавляваме? Къде предпочиташ?

Ив понечи да избере градска обстановка, това, което познаваше. Но щом беше игра, значи, щеше да има състезание.

— Сред природата.

— Изненадваш ме.

— И двамата няма да бъдем на своя територия. Комбинация от ден и нощ.

Той й подаде чифт очила за виртуална реалност и започна да въвежда параметри.

— Целта е да достигнеш мястото, което ще бъде показано на картата в долната част на екрана ти. Ако не успееш да преодолееш препятствие или пострадаш, губиш точки и изоставаш. Когато успееш, ги печелиш. След поредица преминати препятствия получаваш нещо полезно.

— Колко пъти си играл на това?

— Няколко, но не и със сценария, който заредих. Започваме наравно. Трийсет минути стигат ли ти?

— Да, достатъчно са.

Ив намести очилата, огледа обстановката, в която попадна, погледна приложената карта и видя криволичещите пътеки, разклонения, кръстопътища и пулсиращата светлина, която сочеше целта.

Гъсти гори, сумрак и неравна пътека между треви и храсти. Място, където бродеха диви животни. Животни със зъби.

Би се чувствала по-спокойна, ако бягаше из тъмен склад, пълен с въоръжени наркомани.

Именно затова бе избрала друг тип обстановка. Щеше да й бъде по-трудно.

— Внимавай за пулсиращите точки на картата, те сочат препятствия или някакъв елемент на трудност. Готова ли си?

— Да.

Обстановката около нея оживя. Засвири вятър, който брулеше дърветата. Чу пращене, падащи клони, бучене и тътен като от водопад.

Но какво знаеше тя?

Започна с лек джогинг за загряване, като избра лявото разклонение на пътеката. Чу се още по-силно изпращяване и падна дърво, което препречи пътя само на няколко метра пред нея. Ив го прескочи и спечели няколко точки. Ускори темпото.

Зави надясно, чу гръмко, отекващо ръмжене и реши да се върне назад. Просто щеше да избере по-дългия маршрут.

Затича с равномерни крачки, намери ритъма си, усети загряването на мускулите.

Видя тесния въжен мост пред себе си, който висеше с няколко липсващи дъски над широка бездна. Река с цвят на кал течеше с грохот и водовъртежи далеч под нея. Тя се втурна по моста, прескачайки пролуките, и едва не падна, когато една дъска се пропука под краката й.

След това цялата картина завибрира. „Мамка му“, помисли си Ив, когато изтънелите въжета се скъсаха, а дъските зад гърба й полетяха надолу и с плясък потънаха в бурните води на реката.

Скочи нагоре, вкопчи се във висящо въже и се залюля напред. Поривът на вятъра и бързината на движението бяха колкото страховити, толкова и опияняващи. Приземяването на тесния ръб я разтърси от глезените до коленете.

Отдясно ръбът се разширяваше и стигаше до стръмни каменни стъпала. Над тях стоеше виеща глутница вълци. Още докато обмисляше възможностите си, те заслизаха към нея.

Остана на мястото си, помисли и започна да се катери нагоре по скалната стена.

Плувнала в пот от усилие и напрежение, стигна до върха. На екрана светна надпис: „Награда. Получавате нож“. Потупа по хълбока си, напипа калъфа.

Супер.

Леко задъхана, побягна наляво, далеч от вълците. Точно когато отново намери ритъма си, нещо се уви около глезена й. След миг висеше с главата надолу от клон на дърво. Отнякъде зазвуча биене на барабани.

Може би канибали, помисли си тя. Логично.

Когато успя да се надигне като напрегна коремните си мускули до болка, за да пререже въжето, и се приземи с трясък на земята, барабаните вече звучаха много по-близо.

Ив затаи дъх и хвърли поглед към картата, за да избере посока.

Една стрела се заби с тъп звук в дървото, на което се беше подпряла. На сантиметър от ръката й.

Тя побягна с всички сили. Изкачи се по скалист склон, падна в блато и скочи в река от скала, за да избяга от доста едра мечка.

Следващата й награда — фенерче, се оказа доста полезна, когато като лавина се спусна мрак.

Мокра, задъхана и изгубена за миг, Ив се изненада, когато на екрана светна: „Времето ви изтече“.

Повдигна очилата си, обърна се към Рурк и се зарадва, когато го видя задъхан колкото нея.

Освен това Ив водеше с три точки.

— Със счупена ръка съм — каза й той. — Очевидно е дало отражение.

— Едва не станах следобедна закуска за една мечка и загубих ножа си при падане в блато. Беше забавно.

Рурк се усмихна широко.

— Да. Искаш ли още трийсет минути?

Беше възнамерявала да тренира един час, напомни си тя, така че защо не?

— Давай. След това искам да поплувам, по-късно ще работя. Имам въпроси. Много. Може би ти ще намериш отговор на някои от тях.

— Добре тогава. Който загуби, ще се погрижи за вечерята. След това ще ми се хапва сочна пържола.

— Отново, давай.

— От началото или оттам, докъдето стигнахме?

— Оттам, докъдето стигнахме.

 

 

Когато трийсетте минути свършиха, тя се отпусна изтощена на пода.

— Нападна ме прасе.

— Глиган — поправи я Рурк.

— Прасе мутант. Винаги съм знаела, че в горите има прасета мутанти с много остри зъби. Защо хората обичат да ходят там? Имаше и поляна. Красива. Изглеждаше безопасна. Змии. Трябваше да се досетя, че ще има змии.

— Аз имах мачете. Беше много ценно. — Седнал до нея, той погледна резултатите. — Искам пържолата алангле. Нали ще я направиш, скъпа?

— По дяволите! Бях върхът, докато се появи онова прасе! Шибаното животно ми коства играта. И никой от двама ни не достигна целта.

— Следващия път. — Рурк стана и й подаде ръка. — Все още ли ти се плува? — попита я, докато й помагаше да се изправи.

— Вече поплувах. В река. С остри скали. Може да е имало и алигатори. — Ив разкърши рамене. — Впрочем беше страхотна тренировка.

Взе душ вместо плуване. И както бе честно, приготви вечерята. Отново, за да бъде честно, я сервира в своя офис. Но не възрази, когато Рурк отвори бутилка вино.

Бяха я заслужили.

— Е… — Ив бавно отпи голяма глътка. — Можеш ли да кажеш кого чу и може би кого не, докато бяхме в залата и гледахме гафовете?

— Не със сигурност, не. Не обръщах внимание.

— И аз. Тази точка от дневния ми ред не даде никакъв резултат. Разговарях с лицензирана компаньонка, която Аснер е посещавал като приятел и за секс.

— Винаги е хубаво да правиш секс с приятелка.

— Правила е секс с приятелчето си в деня на убийството му, после му приготвила сандвич.

— Това се казва приятелка.

— Казва мъжът, който яде пържола.

— Къде е моят секс?

— Ще си го получиш — закачливо се усмихна тя. — Значи, Аснер е казал на приятелката си, която му е приготвяла сандвичи, че е решил да постъпи почтено, въпреки че би могъл да изпадне в неудобно положение.

— Интересно. Мислиш ли, че е решил да предаде записа?

— Може би. Опитвам се да си представя душевното му състояние, като събера парчетата от секретарката му, от разговорите му с неговия приятел адвокат, а сега и от този, и съм склонна да мисля, че когато е узнал за убийството на клиентката си, в която съм убедена, че е разпознал Харис, изведнъж е размислил относно евентуална допълнителна печалба от записа. Играе по правилата, предава го, оттегля се в пенсия и заминава да живее на островите.

— Но вместо това намира смъртта си.

— Да. Дружката му за секс каза, че някой му се е обадил на линка малко преди да си тръгне. Не чула разговора, освен че се съгласил да се срещне с човека в офиса си в десет вечерта.

— Което означава, че убиецът се е свързал с него.

— Именно. Означава, че убиецът е знаел за него и как да го открие.

— От линка на Харис?

Хубаво бе да има на разположение някой, който прави връзката бързо.

— Така предполагам. Уговаря срещата, убива Аснер, изнася всичката документация и електроника, подсигурява се за всеки случай. Хората убиват поради какви ли не странни причини, но не вярвам това да е заради онзи запис.

— Мислиш, че Аснер чрез Харис, или обратното, е имал нещо срещу убиеца.

— Нещо, което е възнамерявал да предаде наред с видеото на М и М, да. Или убиецът се е страхувал, че ще го направи. Ровене в кирливи ризи, такъв е бил почеркът на Харис и това се връзва. Брат й дойде да разговаря с мен днес.

Разказа му за срещата, докато вечеряха.

— Тъжен развой на един живот, нали? — отбеляза той. — Не само се е обърнала срещу онези, които са я обичали, а и ги е използвала за своя изгода. Предпочела е тази изгода, тази власт, вместо истинска привързаност, истинско приятелство.

— Избрала ли е да бъде като баща си, или се е родила същата като него?

Рурк сложи ръка върху нейната.

— Ти си живото доказателство за силата на избора.

— През повечето време вярвам в това. Човек сам взема решения. Както при виртуалната тренировка. Дали да тръгнеш надясно, наляво, нагоре или надолу, и да се справиш с последиците. Така че — да, мисля, че тя е направила избора си. Мисля, че така й е харесвало. Но не е била щастлива. Личеше си, че не е доволна.

— И все пак е продължавала.

— Докато някой друг е избрал да я убие. Не са Раундтрий или Кони. Мога да кажа, поне с това, което имам сега, че не са и Марло или Матю. Не е и Престън.

— Значително скъсяваш списъка.

— Убиецът е отворил купола на басейна.

— Откъде знаеш?

— Опитал се е да го затвори. Ако Харис го е отворила, не е имало причина убиецът да го затваря. Поне не виждам такава. Беше леко открехнат, когато открихме трупа.

— Помня това, да.

— Прави номера и не се затваря добре. Трябва да изключиш механизма и отново да го включиш. Убиецът не е знаел. Кони е знаела, тъй като е ползвала басейна всеки ден.

— Мислиш ли, че някой е влязъл отвън?

Ив замълча, с пържен картоф на сантиметри от устата си.

— Откъде?

— През купола, скъпа.

— Мамка му. Мамка му! Не се бях сетила за това. Как може да се е качил там горе?

— Всякак — усмихна се той. — Понякога най-добрият начин да стигнеш горе е да слезеш долу. Дистанционно за отваряне на купола — слабо място по отношение на сигурността, предполагам.

— Разсъждаваш като специалист по проникване с взлом.

— Вече не. Само когато мога да бъда полезен на съпругата си.

— Ха! Сега, като пусна тази муха в главата ми, ще трябва да проверя вероятността, но не мисля, че някой е влязъл отвън или отгоре. Харис е пушила от онези билкови цигари с примеси, а шест от тях биха задимили подобно малко затворено помещение. Не е стояла дълго там, а имаше шест фаса.

— Затворен купол, да. Да, разбирам. Искал е свеж въздух. Той или тя. В списъка ти остават по двама от двата пола. Джулиън и Стейнбъргър, Андреа и Валъри.

— Или комбинация. Възможно е някой да прикрива някого. И съм набелязала Стейнбъргър и Валъри, защото, доколкото знам, те са единствените, които ме излъгаха.

— По-вероятно е тя да прикрива него, отколкото обратното.

— Освен ако знае твърде много неща за него, които би предпочел да не излязат наяве. Тогава би се опитал да я прикрие.

— Да. Чукали са се, а след чукане хората често се разприказват.

— От сега нататък ще си държа езика зад зъбите.

— Обикновено е твърде уморен след чукане — изтъкна тя и го накара да се засмее.

— Вярно.

— Не разбирам само едно. Да кажем, че е Стейнбъргър. Защо да я убива? Искам да кажа, има много причини, но защо сега? Защо да не я изтърпи, да я остави да прави каквото иска, докато проектът бъде завършен? Създава си голямо главоболие, като ликвидира една от звездите си.

— Глиганът или реката — каза Рурк. — Никоя от двете възможности не е особено приятна, но се налага да избереш едната. Понякога под натиск.

— Добър довод. — Ив повдигна пръст срещу него. — Доста добър. От едната страна е прасето мутант с големите остри зъби, което иска да отхапе крака ти. От другата е реката със стърчащите скали, които могат да те разрежат на парчета.

— Повечето хора скачат.

— Защото заплахата от прасето мутант е по-непосредствена. По-добре да рискуваш с реката и скалите. А още по-добре да убиеш прасето мутант и да продължиш по суша.

— Започвам да съжалявам, че не предложих свински пържоли.

Когато Ив се засмя, той доля чашата й с вино.

— Стига с това — каза тя. — Ще премина на кафе. Трябва да се поровя за Стейнбъргър и Валъри. Ако съм права и са замесени в това, сигурно ще открия нещо. Щом един частен детектив е стигнал до него, и аз ще достигна.

— Напълно вярвам в това, както и че можеш да понесеш чаша и половина превъзходно каберне. Кажи ми защо се спираш на Стейнбъргър. Не е само защото не е бил напълно откровен.

— За да излъжеш ченге, трябва да имаш причина. Често причината е глупава, но все пак я има. Освен това при първия разпит беше нападателен.

— А нападението е защита.

— Така е. Още нещо. Всичко е борба за власт и контрол. Тя срещу целия шибан свят, както ми се струва. Кой от нашите играчи има най-голяма власт и контрол при този проект, както и в цялата киноиндустрия?

— Онзи, който държи парите. Почти винаги е така.

— Да, като богато копеле знаеш това.

— Естествено.

— Стейнбъргър е човекът с парите. Той притежава продуцентската компания и има най-дългата и най-бляскава репутация. Сочен е за един от най-влиятелните хора в Холивуд.

— Прочела си публикациите.

— Опознай територията, в която навлизаш — отбеляза Ив. — Обича светлините на прожекторите, влага много в реклама, пуска пикантни слухове. И е лъжец, отбранява се и държи кранчето на парите. Освен това има на разположение млада привлекателна лъжкиня в лицето на Валъри. Това ми е достатъчно, за да поема в тази посока. — Отново се усмихна. — Дори и да затъна в блато.