Нора Робъртс
Слава в смъртта (7)

7.

— Стартирай по-подробна справка за жертвата — нареди Ив, докато с Пийбоди се качваха с асансьора в полицейската централа. — Да видим дали ще открием връзка между нея и другите хора, които бяха у Раундтрий снощи, включително и от обслужващия персонал и фирмата за кетъринг.

— Веднага.

Когато излязоха, Ив забеляза двама от детективите си, приведени пред автомата за напитки до общото помещение.

Кармайкъл се обърна.

— Лейтенант. — Косите й бяха усукани и прихванати над тила с някаква шнола.

— Детективи.

— Санчес прави подробен анализ на асортимента ни от напитки.

— Просто изтъкнах, че лимонадата, която се продава тук, не съдържа никакви лимони. Ако търсите газирано с истински лимони, трябва да отскочите до закусвалнята зад ъгъла. Там приготвят прясна лимонада.

— А моят контрааргумент е: и без това организмът ни вече е пълен с химикали. Какво толкова ще стане, ако добавим още малко?

— Интересно.

— Е, дойдохме за по нещо ободряващо, преди да довлечем тук тайфа отрепки — сподели Кармайкъл. — Снощи получихме сигнал. Двама убити гангстери на онова баскетболно игрище, което е прикритие за нелегален пазар на дрога на Авеню Б. Единият беше умрял на място от множество прободни рани. Другият все още дишаше, макар и надупчен и халосан с желязна тръба. По нея имаше негова кръв и кожа, но никакви отпечатъци.

— По-интересно от лимонадата — реши Ив.

— Тъй като халосаният издъхна тази сутрин, имаме двойно убийство, което на пръв поглед изглежда, сякаш двата трупа взаимно са се трупясали.

— Но тъй като онзи труп, който беше само надупчен, не носеше ръкавици, не се беше запечатал и наистина беше съвсем мъртъв при пристигането ни — добави Санчес, — трудно е да приемем, че сам е заличил отпечатъците си от желязото, преди да умре. Освен това медицинският екип не откри никакви следи от плат, парцал или парче от дреха в стомаха на жертвата, което изключва вероятността да го е глътнал, и не намерихме нищо на местопрестъплението, което би могло да послужи за заличаване. Заключението ни е, че трети участник е извършил халосването и заличаването.

Санчес беше сравнително нов в отдела й, но Ив харесваше стила му.

— На този етап съм склонна да се съглася с вашето заключение.

— Затова ще довлечем тайфа гангстери, за които се знае, че са били свързани с двете жертви, а това означава дълъг ден в слушане на глупави брътвежи.

— От тук идва желанието за освежаващо питие преди старта — довърши Санчес.

— Желязната тръба от местопрестъплението ли е била взета?

— Наоколо се въргаляха няколко такива — потвърди Кармайкъл. — Били са част от ограда.

— Търсете новак в бизнеса, млад пласьор или женчо, който не е напълно приет в бандата. Ако беше конкурент, щеше да се запечата. Тръбата е оръжие под ръка, а всеки уважаващ себе си гангстер намушква с нож, не халосва.

— Добра насока — кимна Кармайкъл. — И вероятно по-малко глупави брътвежи.

— Все пак няма да пия лимонада менте.

— На Авеню Б има закусвалня, където все още правят истински крем карамел — каза им Ив. — Струва десетаче, но си заслужава.

— Зная кое е заведението. — Кармайкъл посочи към Санчес. — Знам и къде е.

— Добре. Ти черпиш.

На път към асансьора спореха кой да избере маса. Според Ив това беше стабилно, обещаващо партньорство, изградено за съвсем кратко време.

— И на мен ми се яде истински крем карамел — промърмори Пийбоди. — Пропуснах закуската, защото ме попитаха дали бих искала да получа предложение за брак и правих секс.

— Ще трябва да се задоволиш с лимонада менте, защото няма да ходиш до Авеню Б. Направи справката, уреди повторните разпити. Аз ще се заема с таблото и документацията.

Ив тръгна към офиса си през общото помещение с познатите звуци и миризми — фалшива захар, фалшиви мазнини, фалшиво кафе, истинска пот, гласове, звънящи линкове, бръмчене на компютри.

Лампичката за съобщения на настолния й линк примигваше като неонов надпис във Вегас II. Намръщи се, когато я видя, програмира кафе на автоматичната готварска печка и даде гласова команда за списък на повикванията, без съобщенията.

Журналисти, помисли си тя с леко раздразнение, когато списъкът се зареди. И още журналисти. Надин, разбира се, два пъти. Трябваше да поговори с тях, и то възможно най-скоро. Но просто трябваше да изчакат, докато подреди материалите на таблото си и нахвърля записки.

Когато започна, почувства лек глад за онзи истински крем карамел, който я подсети за шоколад и десертчето, което успешно бе скрила — отново, от ненаситните ръце на тайнствения крадец на сладкиши.

Хвърли поглед към разклатения си стол за посетители, където се надяваше шоколадчето да стои сгушено под седалката, която внимателно бе свалила и сложила обратно.

И десертчето щеше да почака, реши тя.

Довърши таблото, на което сложи снимки на жертвата от личната й карта и от местопрестъплението, портретни снимки на всички, присъствали на вечерята, още снимки от местопрестъплението — на чантата, фасовете от билкови цигари със „Зоунър“, счупените стъкла, — първите доклади на криминалистите, докладът на Картър от медицинската експертиза и резултатите.

Седна на бюрото си и допи останалото кафе, докато разглеждаше таблото.

Едва бе започнала записките си и отбелязваше времевия отрязък, когато чу приближаващи се стъпки.

„Не е Пийбоди“, нехайно си каза тя. Пийбоди имаше характерни отчетливи стъпки. Това бе решителна походка.

„Уитни“, помисли си и изправи гръб, преди командирът да влезе.

— Далас.

— Сър.

Ив стана смутена от стола. Командир Уитни рядко идваше при нея. Още по-рядко влизаше в офиса й и затваряше вратата след себе си, както сега.

— Кей Ти Харис — каза той.

— Сър. Заключението от медицинската експертиза е убийство. Бях на местопрестъплението в часа на смъртта, с детективи Пийбоди и Макнаб успяхме да разпитаме всички присъстващи.

— Включително и себе си?

— Ще напиша всичко, сър. Скоро ще ви изпратя подробен доклад.

— Седнете, лейтенант. — Уитни седна на стола й за посетители и се намръщи. — Защо не наредиш да сменят това нещо, за бога? Все едно седиш върху тухли.

Ив се почувства странно при мисълта, че между задника на началника й и шоколадовото й десертче има само една скапана възглавница.

— Защото никой не седи върху тези тухли твърде дълго. Заповядайте на стола зад бюрото, командир Уитни.

Той махна с ръка, замълча за миг и се загледа в таблото й. Имаше широко мургаво лице с дълбоки бръчки от годините и тежестта на ръководния пост. Сред косите му, подстригани съвсем късо, се забелязваха все повече сребристи нишки.

— Сблъскваме се с известни усложнения в този случай. — Той кимна към примигващия й линк. — Медиите?

— Да, сър. Ще се справя.

— Разбира се. Това е едно от усложненията. Другото е връзката ти с жертвата.

— Не съм била свързана с жертвата по никакъв начин.

— Далас, вечеряла си с нея малко преди да бъде убита.

— Вечерях с няколко души. Запознах се с жертвата, разговаряхме само веднъж. Не сме били свързани, сър.

— Разменили сте остри реплики.

Лицето на Ив не издаде нищо, но дълбоко в себе си беше изненадана и изпита раздразнение.

— По-точно тя отправи остри реплики към мен, командир Уитни. Жертвата беше пила и според твърденията на всички е имала труден характер. Изрече неуместни и обидни твърдения, не точно по мой адрес. Вярвам, че отговорът ми беше кратък и уместен. Това беше всичко.

— Тя играе ролята на партньорката ти в очакван кинохит. — Уитни посочи към таблото й. — Сред заподозрените на този етап са актьорите, съпругът ти, други представители на този отдел и хора, свързани лично с теб.

— Да, сър.

— Медиите ще използват тази благодатна почва, за да посеят какво ли не. — Той сложи широките си длани на бедрата си. — Трябва да бъдем с един ход напред. Ако поверя случая на друг екип, няма да има полза, а и… — продължи, преди Ив да каже нещо — … разследването може да забуксува. Но това не е за пренебрегване. — Уитни посочи към линка й. — Нужно ни е ясно изявление от теб и Пийбоди. Свикваме пресконференция днес следобед. Ще се консултирате с човек от пресцентъра за изявлението и подхода ни.

— Сър — каза тя, мислейки, че би предпочела да забият игла в окото й.

— И двамата сме убедени, че с партньорката ти трябва да вложите цялата си енергия и внимание в това разследване, но е необходимо. Някои медии вече споменават за вражда между теб и жертвата, други залагат на новината, че ти ще ръководиш разследването. Всички предъвкват факта, че си била на вечерята, че си присъствала при смъртта на Кей Ти Харис. Ще овладеем положението и ще го владеем, докато приключиш случая, а вярвам, че ще го приключиш. — Уитни стана. — Конферентна зала А. Сега. С Пийбоди.

— Да, сър. — „По дяволите“, помисли си Ив, докато вървеше с него през общото помещение, и когато той забърза напред, повика Пийбоди: — С мен.

Тези глупости вече забавяха работата.

— Какво има? — попита Пийбоди.

— Шибаните медии — промърмори Ив под носа си. — Консултант от шибания пресцентър, шибана пресконференция, шибани изявления в началото.

— Ох — въздъхна Пийбоди. — Очаквахме го.

— Да, но мислех, че ще имам време да довърша първия си доклад преди това, да получа лабораторните резултати. Някой вече е разтръбил, че съм разменила „остри реплики“ с жертвата.

— Нищо подобно. Тя просто беше гаднярка.

— Помни това.

Влязоха в конферентната зала. Там стоеше друго табло, което вбеси Ив веднага щом видя своята снимка до тази на Марло, на Рурк до тази на Джулиън и останалите по реда си.

Мъжът, който бе подредил таблото, беше висок, с елегантен оловносив костюм. Лъскавите му черни коси се виеха на къдрици над тила. На маншетите му блестяха сребърни копчета.

Обърна се, непознат, с екзотично лице, което издаваше смесен произход — кожа с цвят на мока крем, леко дръпнати тъмни очи и дълги гъсти мигли. Когато се усмихна, устните му се извиха на дъга и до крайчеца отляво се появи трапчинка.

— Лейтенант Далас. — Гласът му беше като цвета на кожата, богат и плътен. — Детектив Пийбоди.

— Това е Кюнг Бийвъртън — представи го Уитни. — Работи за началника Тибъл, който го зачисли към нас за хода на това разследване.

— Нека бъде само Кюнг. — Той подаде ръка на Ив, после на Пийбоди. — Ще се радвам да ви помогна да се измъкнете от медийния лабиринт, който очакваме и в който всъщност вече навлязохме. Бихте ли седнали?

Ив не обърна внимание на въпроса.

— Като за начало, кажете ми защо сте ни сложили там, наред със заподозрените.

— Защото медиите ще го направят и навярно вече са го направили. Неприятно е, но реалността често е такава. Вие и тя не сте един и същ човек, но връзката ще бъде направена неведнъж. Затова ще ви подготвим. — Той разпери ръцете си с дълги пръсти. — Уважавате актрисата, която изпълнява ролята ви, но тя просто представя един вече разследван и приключен случай. Очаквате Марло Дърн да продължи да се превъплъщава в други образи, реални и измислени, а вие да продължите да разследвате убийства. Приоритетът ви в момента е трагичният инцидент с…

— Медицинската експертиза е установила убийство — осведоми го Уитни.

— А! Убийството на Кей Ти Харис. Ще проверите всички възможни следи, но не можете да обсъждате подробности по текущо разследване.

— Добре.

Ив леко се успокои. Не изглеждаше негодник като повечето пресаташета, с които си бе имала работа досега.

— Получена е информация, че с жертвата сте си разменили обиди малко преди смъртта й.

— Това е неточно.

— Добре. — Той я посочи с пръст, както учител изключително схватлив ученик. — Всъщност отлично. Моля ви, седнете. Успях да уредя да доставят от марката кафе, която предпочитате. Ще пием кафе и ще ми кажете дословно какви реплики разменихте с жертвата. Детектив Пийбоди, чувствайте се свободна да добавите свои размисли или нещо, което сте чули на масата по време на този диалог.

— „Диалог“. — Ив се загледа в Кюнг, който програмира кафе за всички. — Подходяща дума. Добър ход.

— Добрите, бързи и уместни ходове са специалността ми. Бива ме в работата ми, лейтенант, както вас и партньорката ви във вашата. — Усмихна се предразполагащо. — Не харесвате, дори се съпротивлявате срещу всичко това. Не ви упреквам. Не сте длъжна да харесвате медийния лабиринт и затова е най-добре да ми позволите да ви дам напътствия. — Отново се усмихна, когато сложи кафеварката на масата. — А на мен ми харесва. Всеки е добър в работата си, когато я харесва, нали?

Не беше негодник, но беше манипулатор. Ловък. Това будеше уважение.

— Добре, Кюнг, ето какво си казахме.

Предаде му „диалога“ дума по дума.

— Уместен отговор на неуместни твърдения — отбеляза Кюнг. — Имаше ли други реплики?

— Не и между нас двете. Разбрах, че е имала проблеми с актьорския състав, задълбочени от пиенето й. Тъй като не знаех, че скоро ще бъде мъртва, не й обърнах особено внимание.

— Нарекла те е кучка. — Пийбоди сви рамене, щом всички отместиха поглед към нея. — Когато разговорите на масата продължиха, промърморила под носа си: „Кучка“. Макнаб ми каза по-късно. Той седеше до нея. Ядосал се, но казва, че си е замълчал, защото знаел, че не искаш нов… диалог.

— Прав е. Освен това, ако никой не ме наричаше кучка поне по веднъж на ден, бих си помислила, че не си върша работата както трябва.

Това накара Кюнг да се усмихне.

— Мисля, че ще се справите много добре с медиите, ако запазите този тон и отношение.

Ив го изгледа учудено.

— Обикновено от пресцентъра настояват да любезнича, да бъда дипломатична. И да сложа червило.

— Различни обстоятелства, различен стил. — Той само сви рамене. — Смятам, че трябва просто да бъдете себе си и да имате готови отговори на въпросите, които очакваме да зададат. Когато ви попитат за случката по време на вечерята, което е неизбежно, трябва да отговорите както на мен. „Размяна на обиди“ е неточно. Госпожица Харис е изрекла неуместна забележка, на която сте отвърнали нехайно. Този кратък диалог е бил единственият ви разговор с госпожица Харис за цялата вечер. Ако кажете това със спокоен, делови тон и преминете към следващия въпрос, трябва да бъде достатъчно. — Кюнг повдигна ръце с дланите нагоре, копчетата на маншетите му проблеснаха. — Ако все пак продължат да човъркат, повторете същото и добавете, че с госпожица Харис сте имали само две кратки срещи и просто не сте се познавали. На този етап сте съсредоточена върху разкриването на виновника за смъртта й. Чувал съм ви да казвате в други изявления, че носите отговорност пред жертвата. Ако решите, че е уместно, кажете го и сега.

— Наистина нося отговорност пред нея сега.

— Придържайте се към това твърдение и към резултатите от разследването, които можете да оповестите. Ще питат, и то често, какво е да разследвате убийството на жената, която играе партньорката ви и прилича на нея.

— Кей Ти Харис не беше моя партньорка. Беше актриса, която върши работата си. Моята работа е да открия кой е отнел живота й.

Той отново се усмихна.

— Чувствам се излишен. Марло Дърн заподозряна ли е?

— Госпожица Дърн, както и всички, присъствали в часа на убийството, бяха разпитани. Тя оказа пълно съдействие. Разследването е на твърде ранен етап, за да се посочи конкретен заподозрян.

— Как се чувствахте, докато разпитвахте жената, която играе вашия образ в „Аферата Айкоув“?

— Повтарям, това не съм аз, но честно казано, беше малко странно. При разследването на повечето убийства има странни моменти.

— Не мислите ли, че тази необичайна връзка може да повлияе върху обективността ви и да се отрази на работата ви?

— Защо?

— Ето тук мога да помогна. — Той събра ръце пред гърдите си и допря дланите им като при молитва. — В отговор на този естествен въпрос ще заявите, че ако вярвахте, че разследването може да бъде повлияно, по какъвто и да е начин от факта, че актьорите в „Аферата Айкоув“ играят вас и екипа ви, не бихте поели случая.

— Защото сега Кей Ти Харис разчита на мен — довърши Ив. — И откриването на лицето, причинило смъртта й, изправянето му пред правосъдието е това, което съм се заклела да върша като служител на нюйоркската полиция. Точка. Сега се разкарайте, за да мога да продължа работата си.

— Идеално. Ако запазите последната част за себе си, вместо да я изречете на глас, идеално. — Кюнг я възнагради с ослепително бяла усмивка. — Не мога да разбера защо колегите ми ви смятат за толкова труден за консултиране човек.

— Защото повечето от тях са негодници. Засега смятам, че вие не сте.

— Дано продължите да мислите така. Детектив Пийбоди, да преминем към вероятните въпроси към вас и вашите отговори.

— И аз ли ще трябва да говоря пред медиите?

Въпросът й прозвуча почти като писък.

— Харис е играла вас, присъствали сте на приема, когато е била убита. Вие сте вторият главен разследващ. По-добре е да си кажете всичко по време на тази пресконференция, отколкото на части.

Ив проследи консултирането на Пийбоди. Кюнг изглеждаше доволен от отговорите й, пипна ги тук-там и й помогна да бъде кратка и точна.

— Ще се справите — заяви той. — Трябва да ви предупредя, че медиите ще изцедят всяка капка сок от тази пикантна история и ще намерят начин да произведат още. Лейтенант, знам, че съпругът ви има свой пресцентър и че човек с неговото положение знае как да се държи с медиите. Но в този случай бих искал да се координирам с неговите хора.

— Това зависи от него.

— Да, но ако ви разкрия намеренията си откровено, няма да ме смятате за негодник.

Ив леко се засмя.

— Ще го убедя, че не сте.

— Благодаря. Ще бъда с вас преди и по време на пресконференцията. Ако мога да ви бъда полезен с нещо дотогава, на разположение съм. — Кюнг се изправи. — Командир Уитни, залавям се за работа.

— Благодаря ви за отделеното време. — Уитни остана на мястото си, след като Кюнг излезе. — Кого ще призовете за повторен разпит?

— Андреа Смайт, Джулиън Крос, Матю Занк. За начало, сър — каза Ив.

Той кимна.

— Нека бъдем възможно най-дискретни. Уредете да влязат през строго охранявания паркинг. Ще дам разрешение. Изпратете някого, който няма да бъде заслепен от звездите, за да ги придружи до стаята за разпити.

— Да, сър.

— Към някого от тримата ли клониш?

— Засега не. — Ив знаеше, че очаква поне кратък устен доклад, и й се искаше да му го даде. Но се почувства неловко. — Ще потърсим връзка между жертвата и някого от обслужващия персонал, фирмата за кетъринг. Но и никой от присъстващите от актьорския състав и снимачния екип не е хранел особени симпатии към нея, по-скоро обратното. Това често е достатъчен мотив за убийство, особено когато смъртта изглежда, както в този случай, следствие от кавга или спречкване. Блъсване, падане, влачене и търкулване в басейна. Вероятно алкохолът е оказал влияние. Бил е в голямо количество. Жертвата е била конфликтна личност, трудна за общуване. Причинявала е забавяния и търкания по време на снимки, капризничела е. — Ив кимна към таблото. — Имала е интимни връзки по различно време и със Занк, и с Крос. И двамата доброволно споделиха тази информация. Занк твърди още, че жертвата е продължила да го преследва, след като е прекратил връзката им, и е проявявала агресивна и натрапчива ревност.

— И Занк е този, който твърди, че я е открил и извадил.

— Да, сър. Заедно с Марло Дърн. Подозирам, че в момента Занк и Дърн имат сексуална връзка. Ако жертвата е знаела, това би причинило още повече търкания. В часа на смъртта всички гости бяха събрани в домашния киносалон на Раундтрий и гледаха поредица гафове. Знаем, че Харис е напуснала салона по време на прожекцията, тъй като смъртта й е настъпила преди края. Не можем все още да посочим кой друг е излязъл и е отишъл при нея на покрива. Знаем, че е имал време да излезе, да се качи горе, да убие Харис и да се върне, преди шоуто да свърши. — Ив замълча за миг. — Ще проучим миналото на всички за предишни конфликти или агресивно поведение. Първото блъсване или падане изглежда импулсивно, изблик на гняв. Но хвърлянето на жена в безсъзнание във водата е съзнателно действие, както и бягството от мястото, докато тя се дави. Може би е било предумишлено, командир Уитни, а може би не, но е хладнокръвно.

— А вероятността някой от персонала да е имал взаимоотношения с нея, довели до убийство?

— Незначителна. Ще се окаже актьор или човек от снимачния екип, някой от хората, които са работили с нея и които е притискала, обиждала, заплашвала.

— И които са отвръщали. — Уитни стана. — Звезди убийци — промърмори той. — Може би ще направят още един филм. — При смаяното, леко ужасено изражение на Ив, командирът се усмихна. — Не е зле да бъдеш подготвена. Дръж ме в течение. И не закъснявай за пресконференцията.

— Мамка му — каза Ив, след като той излезе. — По дяволите! Възможно е да е прав.

— Коя би играла мен в този филм? Искам да кажа, пълна лудост, нали? Актриса, която играе мен при разследването на убийството на друга актриса, играла мен. Освен това…

— Недей. Ще ме заболи главата. Направи онези справки — Ив потърка тила си, когато се отправиха обратно към общото помещение на отдела. Вътре се спря, огледа всички, замисли се. — Полицай Кармайкъл. — Когато униформеният надникна от кабината си, тя му даде знак. — В офиса ми.

После продължи и изпрати съобщение на Рурк, за да го успокои, че Кюнг не е негодник.

— Лейтенант? — извика полицай Кармайкъл от прага на офиса й.

— Киноман ли си, Кармайкъл? От онези, които гледат всеки нов филм, следят клюките от Холивуд и четат за звездите?

— Когато имам време да гледам телевизия, предпочитам спорт. Там е истинският екшън.

— Добре. Ставаш.

Назначи го за придружител, предупреди го да не се хвали и го отпрати.

Доволна, препрати всички съобщения от журналисти на Кюнг и отново се залови за работа.

Довърши първия си доклад, добави своите показания и тъкмо стартираше подробна справка за Харис, когато на линка й прозвуча сигнал за входящо съобщение от Рурк.

„Не е негодник.“ От теб — страхотна препоръка. Ще се справя с това.

Облегна се назад и прегледа информацията за Харис.

Родителите й се развеждат, забеляза Ив, когато е на тринайсет години. Един брат, с две години по-голям. Отраснала в Небраска до развода. След като завежда дело и получава пълно попечителство поради домашно насилие, майката се премества с децата си в Айова.

Ив не виждаше голяма разлика между Небраска и Айова. Доколкото й бе известно, и двата щата бяха големи, с много пасища, обори и крави.

Порови се малко по-дълбоко, прегледа някои полицейски доклади, съдебната документация за домашното насилие, смръщи вежди, когато видя снимките на Пайпър ван Хорн — майката, предоставени като доказателство, че е била пребита от съпруга си — Уендъл Харис. Документирано беше и счупване на китката, насинено око и леко мозъчно сътресение на Брайс Харис — сега Ван Хорн, защото бе приел фамилното име на майка си след развода. Уендъл бе положил общественополезен труд в животновъдна ферма в Омаха, посещавал сеанси за овладяване на гнева и лечение на зависимости. След още малко ровене Ив откри, че е починал от наранявания, получени при сбиване в бар, когато Брайс е бил на двайсет години.

Интересно, помисли си тя, че Кей Ти бе запазила фамилията на баща си. Интересно, че явно бе наследила или избрала — кой знаеше, по дяволите — неговите избухливост и склонност към насилие, подсилвани от големи количества алкохол.

Прочете набързо досиетата от училище. Средно добра ученичка с известни проблеми с дисциплината. Никакви извънкласни занимания до четиринайсетгодишна възраст, когато се записала в театрален кръжок в училището си.

— Виж ти — промърмори Ив. Харис бе имала поредица арести за шофиране в нетрезво състояние. На двайсет и две книжката й бе отнета. Също както бащата, и дъщерята бе включена в програма за лечение на зависимости.

Преди да навърши осемнайсет, Харис бе заминала от Айова за Ню Ел Ей. Към арестите за шофиране след употреба на алкохол бяха прибавени два за нападение, но и в двата случая обвиненията бяха снети. Още едно шофиране пияна, платена глоба и завършена рехабилитационна програма.

„Никаква полза“, помисли си Ив и си спомни лицето, гласа и скръбта на Пайпър ван Хорн, когато й се бе обадила, за да й съобщи, че Кей Ти е мъртва.

Майката скърбеше, помисли си тя. Както повечето майки, не всички, но повечето. Нейната напълно бе забравила за детето, което бе родила, измъчвала и оставила в ръцете на чудовище. Дори не я бе познала, когато бяха застанали лице в лице.

„Нищо общо със случая — напомни си тя. — Мисли за жертвата.“ Колкото по-добре разбереше жертвата, толкова по-добри бяха шансовете й да разбере убиеца.

Тук виждаше жена, отраснала сред насилие и гняв, която изглежда, е намерила изход или наслада в актьорската игра, но е продължила този цикъл на гняв и насилие до собствената си смърт.

„Защо?“, запита се Ив. Всъщност дали имаше значение защо.

Завъртя се на стола си към таблото. Дали жертвата бе имала нещо срещу някого от актьорите и екипа? Нещо, с което е заплашвала убиеца, изобличаваща информация, срамна тайна, застрашаваща кариерата му?

Или просто бе притискала някого твърде жестоко и твърде дълго?

Завъртя се обратно, за да прочете пристигащото съобщение от лабораторията.

— Далас?

Пийбоди застана на прага. Ив зачете резултатите:

— „Зоунър“, смесен с билките в цигарите. Почти петдесет на петдесет.

— Господи, с това и виното, не е бил нужен удар по главата, за да припадне.

— Почти е сигурно, че щом веднъж е паднала, повече не се е надигнала. Следи от кръв по възстановените парчета от изгорения парцал. Кръвта е на жертвата. Само нейна ДНК по фасовете, открити на местопрестъплението. Драскотините по обувките съответстват на материала и грапавината на настилката около басейни.

— Доста бърза работа.

— Както никога. Нека засега да си мълчим за „Зоунъра“, да видим дали някой ще спомене този неин порок.

— Да, лейтенант. В момент Кармайкъл води Андреа.

— Добре. — Ив стана с поглед, прикован в екрана. — Да й дадем няколко минути, за да свикне с обстановката.

Един по един, каза си ИВ. Малко по малко щяха да излющят част от холивудския блясък и да видят какво се крие под него.

Колкото повече узнаваше за Харис, толкова по-малко й харесваше. Но това не правеше отговорността пред мъртвата по-малка.