Нора Робъртс
Слава в смъртта (18)

18.

Когато усети, че тя се раздвижи до него, Рурк я притегли по-близо до себе си и й разтри гърба.

— Шшшт — прошепна той. — Тихо сега. Стой до мен и спи.

Ив леко потръпна и се притисна към него още по-силно.

Бе запалил камината, преди да се промъкнат в леглото. Сега, само няколко часа по-късно, огънят тлееше и изпълваше стаята с червеникава светлина със златисти оттенъци.

Тишина, топлина, спокойствие. Това искаше за нея в съня й.

Все пак тя търсеше опората му срещу сънищата.

Той плъзна устни по косите й и му се прииска да прогони напрежението от тялото й със силата на волята си, да заличи тези образи и емоции, които й даваха толкова малко покой.

Със затворени очи, продължи да гали гърба й с леки и ритмични приспиващи движения.

В тъмнината, сгушено до него, тялото й изглеждаше толкова крехко. Знаеше, че не е. Неговата Ив беше силна, корава, атлетична. Неведнъж я бе виждал да понася юмручни удари, още по-често да ги нанася. Първия път потърпевшият бе той, така че можеше да свидетелства за силата й.

Беше се грижил за раните й, както и тя за неговите, и знаеше, че се възстановява бързо и напълно. Неговото непримиримо, твърдоглаво ченге.

Но имаше части от нея, в това кораво, закалено тяло, които оставаха крехки, може би завинаги. И тези уязвими кътчета го привличаха да закриля и утешава, да прави всичко възможно, за да й спести някоя синина или удар.

Уязвимостта го плашеше дори когато силата му носеше гордост. И цялостната й личност го изпълваше с любов, която не би могъл да опише с думи.

От всичко, за което бе копнял в живота си, всичко, което бе мечтал да има и за което се бе борил с почтени и непочтени средства, нищо не можеше да се сравни с реалността да има човек като нея до себе си. Никога не си бе представял, че ще стане такъв, какъвто бе сега, благодарение на нея.

Усети как започна да се отпуска отново, малко по малко, и се надяваше да се е понесла към онази топлина, сред която няма удари и контузии. Предаде се на усещането да се носи заедно с нея, обвит около нея като защитна броня.

Затова, когато тя повдигна лице към неговото, когато устните му се сляха с нейните, беше като друг сън, спокоен и прекрасен като танца на светлината на огъня по стените.

Сърцето му се вля в нейното с поток от думи, изречени на ирландски, докато тя се разтапяше под него.

Някои от думите й бяха познати; беше ги изричал и преди. Но този път бяха повече. Сякаш винаги имаше още нещо, което искаше да й даде. Сега и дари нежност, когато не бе предполагала, че се нуждае от нея. Дари й единение, когато самотата й причиняваше болка.

Докосване, целувка, толкова бавни, толкова ласкави, сякаш търпението и любовта се сливаха в съвършения ритъм на едно сърце.

Тревогите, които я бяха измъчвали в съня, се разсеяха, изчезнаха, и остана само приятната тежест на тялото му, бавните ласки на ръцете му, възбуждащият му вкус върху устните й.

Понесе се с леещия се поток от усещания, спокойното му издигане и плавно спускане. Вдъхваше от уханието му, отвръщаше на всяко докосване. Сякаш нищо на света не бе по-важно от този единствен миг. И нищо друго не съществуваше в този миг, освен те.

Разтваряше се за него и той я изпълваше. Изпълваше я и тя го обгръщаше.

Докато се поклащаха заедно на светлината на танцуващите пламъци, нежността я накара да се просълзи, дъхът й да потрепери.

— Обичам те. — Поразен, пленен, той потърка лице в рамото й. — А гра. А гра мо крий.

— Любов моя — въздъхна тя, докато се издигаше към върха, лека като перце върху облак.

— Любов моя — повтори той, докато лежеше затоплена до него. Сложи ръка на бузата му. Той обхвана китката й.

Най-сетне Ив заспа сред тишината и топлината.

И Рурк заспа с нея.

 

 

Когато се събуди в слънчевото утро, Ив се зарадва, че го вижда седнал на дивана, с котарака в скута си да пие кафе, докато гледа финансовите новини на мултимедийния екран. Беше вече напълно облечен и носеше един от костюмите си на бог в света на бизнеса.

Това означаваше, че е станал преди час, може би и повече, за да се погрижи за част от владенията си.

Явно вече не се тревожеше толкова за нея.

Тя погледна часовника, изсумтя и се измъкна от леглото, за да вземе душ. В сушилната кабина затвори очи, докато топлият въздух я обгръщаше. „Време е да влезеш във форма“, заповяда си Ив.

Но кой можеше да мисли за каквото и да било, по дяволите, преди да е пил кафе?

Грабна халата от закачалката на вратата, облече го в движение, докато вървеше към спалнята, и продължи право към автоматичната готварска печка.

Изпи половината от първата чаша, сякаш от това зависеше животът й, обърна се и отново се загледа в Рурк.

— Добро утро.

— Тя говори.

— И ще се наложи да говори още доста.

Ив застана пред гардероба и започна да рови за дрехи напосоки.

— Не и днес — каза Рурк зад гърба й.

— Какво? Няма да нося дрехи ли?

— О, само да можеше. Днес, както рядко се случва, ще отделиш малко време да помислиш за дрехите си.

— Мисля за тях. Пазят ме от арест за непристойно поведение. И ако се наложи да се бия с някой негодник през деня, няма да ме вземе за секс демон.

— Чудесни предназначения на дрехите. Още едно е да придават представителен вид. Ще представяш случая си и себе си на началника и другите.

— Което е полицейска работа. — Макар и боса, бе готова да тропне с крак. — Няма да се издокарвам за пред ченгета.

— Лейтенант, има съществени разлики между непристойно поведение на секс демон и издокарване. Например…

Той избра еластичен панталон в шоколадовокафяво на едва забележими релефни шарки, съчета го с жакет с три копчета в наситено тъмносиньо и успя да добави риза в оксфордски стил на райета, които подхождаха и на двата цвята.

— Чиста, уверена представителност на човек, който владее положението и е готов за важни дела.

— Всичко това?

— Сложи новите си ботуши. — Подаде й дрехите. — Ще стоят добре с всичко това, както и с новото ти сако.

— Какви нови ботуши? — Тя събра вежди, докато Рурк ти сваляше от един рафт. — Откъде се взеха?

— От елфите обущари, предполагам.

— Елфите обущари ще се ядосат, когато ги видят издраскани и очукани само след седмица.

— О, мисля, че са по-благосклонни.

— Ако тези елфи продължават така, ще имам нужда от по-голям гардероб.

Но се облече, както я бе посъветвал, и седна да обуе ботушите, докато той програмира закуска за двама.

„Заспаха“ на краката й, както би се изразила Пийбоди.

— Добре. — Ив стана, направи няколко крачки. Страхотни са. Стабилни… определено бих могла да сритам някого в зъбите.

— Това беше главният приоритет на елфите.

— Ха. — Приклекна, стана и потропа с токовете. — Но не са груби или тежки, така че могат да издържат на сериозно преследване пеша.

— Втори приоритет. Ще предам на елфите, че си доволна. — Рурк сложи две порции гофрети на масата, хвърли хладен предупредителен поглед на Галахад, а след това я огледа от главата до петите. — Изглеждаш уверена, целенасочена и абсолютно способна да сриташ някого в зъбите.

— Последната част ми харесва най-много.

— Само една от безброй многото причини да те обичам.

Ив седна и когато той се присъедини към нея, сложи ръка върху неговата.

— Чувствам се уверена и целенасочена. Събудих се така, защото снощи ти беше до мен. Защото ме обичаш. И защото тази сутрин седиш тук и правиш това, което винаги си правил, вместо да се тревожиш за мен.

— Това означава ли, че ти ще престанеш да се тревожиш, че аз се тревожа?

— Натам вървят нещата. Може би просто трябва добре да се поскараме за нещо, за да приключим. Хубавата кавга прояснява ума като хубав оргазъм.

— Е, сега с нетърпение ще очаквам тази хубава кавга. Трябва да я заплануваме.

— Мисля, че е по-добре, когато е по-естествено.

— Естествен оргазъм след изблик на гняв. — Той се засмя, докато й подаваше сиропа, с който знаеше, че обилно ще полее закуската си. — Изпълнен съм с очакване.

— Спомни си това следващия път, когато те ядосам.

Ив удави гофретите си в сироп.

 

 

След половин час, заредена с енергия от гофретите, провери съобщенията на линка си.

— Всички ще дойдат на съвещанието. Ще отида рано, за да видя дали всичко е организирано така, както искам.

— Късмет. Надявам се следобед да намеря време за онази кавга, от която имаме нужда, или да помогна малко на Фийни.

— Може би ще вместим и двете.

Леко го целуна, преди да тръгне към вратата.

— Грижи се за моето ченге — извика той след нея. — Само посмей да оближеш тази чиния, момчето ми — чу го да говори на котарака, — и ще видиш какво ще ти се случи.

Усмивката не слезе от лицето й чак до долния етаж.

Нямаше голям късмет с уличното движение, за разлика от предишната сутрин, но използва времето, докато се влачеше през задръстванията, за да изясни подхода си. Искаше съдебна заповед за претърсване на резиденцията на Стейнбъргър, офиса и колата му, и още една, за да стовари всичката му електроника на Фийни и отдела му.

Знаеше, че шансовете да ги получи са нищожни. Можеше и щеше да успее, по дяволите, да убеди всички присъстващи, че Стейнбъргър убива хора, които го дразнят, стоят на пътя му или просто му създават сериозно неудобство от четиридесет години. Все пак оставаше досадният въпрос за вероятната причина.

Упорито щеше да настоява и за заповед за подслушване на линковете и следене на данните от компютрите му. Искаше да уреди това, преди да разговаря с бившите съпруги — живите, — приятелката му с яхтата, някогашните му съквартиранти, вдовицата на Бъстър Пърлман. Преди още една поредица от разпити на холивудската тайфа.

Доста хора щяха да усетят новите й ботуши на врата си, преди да приключи.

Паркира на мястото си в подземния паркинг на Централата. Качи се с асансьора, който постоянно спираше, за да влизат и излизат ченгета. Съжали, че не бе избрала ескалаторите, когато детектив, работещ под прикритие, когото познаваше, влезе, влачейки някакво джудже.

Джуджето се перчеше с бръсната глава, цялата в татуировки, и ръмжеше, показвайки множество изпопадали зъби. Плешивата глава стигаше едва до кръста на Макгрийди, но притежателят й изглеждаше зъл като змия. И двамата воняха силно и характерно на канал.

— За бога, Макгрийди, да не си спал в канализацията?

— Преследвах това нищожество там. Хванах те, нали, шибан дребосък. Шибанякът ме ухапа по глезена. Имам белези от зъби на джудже.

Докато изричаше това, арестантът му нанесе жесток удар по ранения глезен, още един в пищяла и с боен вик се хвърли, бърз и пъргав като паяк, на гърба на униформеното ченге, което стоеше пред него в асансьора. Сред суматохата и натрапчивата воня Ив се замисли. Две ченгета се мъчеха да издърпат обезумялото дребно копеле, докато скубеше, риташе и впиваше зъби. Реши, че е нужен друг подход. Извади оръжието си и запазвайки безопасна дистанция, се наведе и го допря до главата на дребосъка.

— Искаш ли да вкусиш от това?

Джуджето рязко се завъртя, оголи оределите си зъби и тя се досети, че възнамерява да използва униформения като трамплин към лицето й.

— Ще те тръшна на земята — предупреди го Ив. — Не, ще те хвърля като камъче. Грозно, смрадливо камъче. После лично ще натикам задника ти с ритници в килия.

— Хванах го, лейтенант. — Задъхан, озъбен и потен, Макгрийди дръпна арестанта от униформения и го повали по очи на пода на кабината. — Шибаняк.

— Полицай?

— Мамка му. Мамка му! Бингли, лейтенант.

— Полицай Бингли, тъй като вече се нуждаете от душ и смяна на униформата, бихте ли помогнали на детектив Макгрийди да усмири това дребно нищожество и да го довлече до отрезвителното?

— Да, лейтенант. Мамка му.

— Не ухаем на рози — съгласи се Макгрийди.

— Дръпнете го назад, ако обичате — помоли Ив и изскочи от асансьора.

„Нито миг скука“, помисли си тя, докато внимателно помирисваше, за всеки случай дрехите си.

Подмина своя отдел и продължи към конферентната зала, където подреди копия на таблата си и въведе информацията в компютъра.

Очакваше, когато приключи, Пийбоди вече да е пристигнала. Реши, че има нужда от още една доза свястно кафе, преди да се започне, заключи залата и тръгна към офиса си.

Забеляза Марло — въпреки дългата кестенява перука на светли кичури и големите слънчеви очила — да идва откъм ескалаторите.

— Далас.

— Не си ли на работа днес?

— Трябва да отида за грим и прическа едва в девет и реших да намина за няколко минути, в случай че си тук.

— Тук съм и имам само няколко минути. — Ив кимна на Пийбоди и Макнаб, които се качиха с ескалатора. — Изчакай за минута — каза тя на актрисата.

— Това Марло ли е? — попита Пийбоди.

— Да. Ще поговоря с нея. Вие двамата можете да отидете направо в конферентната зала. Таблата са подредени. Прегледайте ги, помислете, подгответе се за обсъждане. Какво има в кутията?

— Понички — усмихна й се Макнаб. — Казахме си — ченгета, време за закуска, съвещание. Това е необходима съставка.

— Няма да навреди. Ще бъде кратко.

Ив се сети, че таблото за убийствата е в офиса й, реши, че това би могло да се окаже предимство, и поведе Марло натам.

— Благодаря за… — Марло замълча и прикова поглед в таблото. — Господи, зловещо е. И истински разтърсващо да видя своето лице тук, както и тези на хора, които познавам и обичам. Може ли да седна?

— Разбира се.

Когато тя седна, Ив се облегна с хълбок на бюрото. Със съжаление се замисли за броя на задниците, които бяха седели върху десертчето й през последните няколко дни.

— Знаеш ли, мислех, че съм получила закалка, докато се готвех за тази роля. Винаги съм поддържала форма, но, господи, сега тренирах упорито. Имам предвид, физически. Вярвах, че съм станала по-силна и психически. Но бързо осъзнах, че не съм и наполовина толкова корава, колкото си мислех. Мога да работя, мога да се превъплъщавам в теб, но щом изляза от този образ и вляза в своя, отново съм просто Марло Дърн и се страхувам.

— От какво?

— Няма начин да загърбя факта, че един от нас… — Погледът й отново се плъзна към таблото. — Един от нас е убил Кей Ти и не мога да престана да мисля за това. Знам, че ти смяташ, че който го е извършил, е убил и детектива, нает да шпионира мен и Матю. Страхувам се, защото работя с някого, който е способен да го стори.

— Аснер свърза ли се с теб или Матю, за да поиска пари в замяна на записа?

— Не. — Марло се загледа в неговата снимка на таблото. — Никога не съм го виждала. Влизал е в мансардата, в спалнята ни. А сега е мъртъв.

— Някой обади ли ви се?

— Не. Щях да ти кажа. Има нещо повече от навлизането в личното ни пространство. Повече от срама. Дори от гнева. Исках да дойда тук, да се видя с теб и да попитам дали сте на път да разкриете кой е. Знам, че вероятно не можеш да ми кажеш, но мразя да се чувствам така. Мразя да се страхувам и да се съмнявам в хората, които познавам и обичам. Мразя да заключвам вратата на караваната си дори когато съм вътре.

— Боиш ли се от някого конкретно?

Марло поклати глава.

— Матю се справя по-добре, както и Анди. Джулиън е по-зле от мен. Изглежда съсипан. Кони трябваше да лети до Париж, за да снима някакви реклами. Дъщеря им щеше да я посрещне и да прекарат няколко дни заедно. Отмени пътуването, защото не иска да остави Раундтрий. Знам, че това не е толкова важно, но…

— Трудно е да преподредиш живота си — дори в краткосрочен план. Трудно е да живееш с мисълта, че някой от хората, които познаваш, не е този, когото познаваш.

— Да. — Марло затвори очи. — Да, за бога. Можеш ли да ми кажеш нещо? Каквото и да е?

— Тази сутрин ще имаме важно съвещание във връзка с разследването и някои нови насоки.

— Добре тогава — въздъхна Марло. — Добре.

Това щеше да стигне до целия екип, помисли си Ив. Как ли щеше да го приеме Стейнбъргър, когато узнае?

— Има една подробност, която на всяка цена трябва да проверя — продължи тя. — Може би знаеш и ще ми спестиш някои стъпки.

— Всичко, с което мога да помогна.

— Някой друг, освен Харис, пуши ли? Билкови или други цигари?

— О! — Марло леко се приведе. — Аз. Доста. Понякога. Не билкови, а тютюн. И знам, знам, знам. Вредни са, ужасно скъпи. И човек трябва да се крие като крадец. Почти ги отказах заради това или по-скоро, защото на Матю никак не му харесва. Твърди, че мога да получа същия ефект с йога дишане, което само доказва, че никога не е пушил нищо.

— Значи, той възразява?

— Не одобрява. Тревожи се. Опитах се да премина на билкови, защото не им е толкова върл противник, но не е същото, по дяволите.

— Някой друг? Да пуши или да е против?

— Анди си дръпва понякога или от моите, или билкови. Много хора от екипа се промъкват да изпушат по някоя билкова в почивките. Раундтрий обзаведе ниша за пушене, въпреки че студиото не одобряваше. А Джоел изпадна в истерия.

Дълбоко в себе си Ив се усмихна.

— Така ли?

— Той е гестапо за пушачите. — Марло застана изправена и драматично завъртя очи. — Кълна се, че от километър ще разбере, ако си дръпнала дори само веднъж час по-рано. — Присви ноздри, смръщи вежди и заговори с по-плътен глас, и да имитира Стейнбъргър. — Кой е пушил? Няма да търпя това. Престън! Валъри! Проветрете тук веднага! — Енергично размаха едната си ръка, докато закриваше уста с другата. — Някой да ми донесе таблетки за гърло и изворна вода!

Марло се засмя и се облегна назад.

— Кълна се, очите му започват да сълзят само ако някой си помисли за пушене. С Кей Ти все се караха за това. Беше… О, не исках да кажа, че би убил някого. Просто не може да понася дима, очите му се зачервяват.

— Ясно — усмихна се Ив. — Знаем, че Харис е пушила билкови цигари на покрива, под купола на басейна. ДНК. Съдейки по това, което узнахме от вас за нея, едва ли ги е взела от някого на приема.

— Не би поискала от никого, повярвай ми. Нито пък би дала от своите.

— Тогава това е достатъчно. Само дребна подробност, както казах. Трябва да тръгвам за съвещанието, Марло.

— Добре. Благодаря. Искрено. — Тя стана и хвана ръката на Ив. — Може би е глупаво, но се чувствам по-добре, след като поговорих с теб.

— Радвам се, че успях да помогна. Ще те изпратя.

— Сигурно ти се струва наивно — каза Марло, докато наместваше перуката си. — Перуки, слънчеви очила и твърде големи палта.

— Мисля, че не бих понесла да не мога да вървя по улицата, да си купя соев хотдог, да изляза на разходка или да хапна парче пица, без хората да ме зяпат, да ме обсаждат и да ме снимат.

— Това е част от пакета.

— Всеки си има пакет. Не е нужно всичко в него да ти харесва.

— С Матю решихме да обявим публично, че сме заедно. Какво иска студиото, сега просто не ни се струва важно. Двама души са мъртви. Това е важното, така че… Знаеш ли какво още? — Марло дръпна перуката и разтърси късите си коси, докато я прибираше в чантата си. — Господи! Така е по-добре. Мамка му! Аз съм Марло Дърн.

Тя се обърна към Ив с усмивката си на мегазвезда и с нехайна походка тръгна към ескалатора.

Въоръжена с добавената информация, Ив закрачи към конферентната зала. Вътре Макнаб натъпкваше последното парче от поничка в устата си.

Пийбоди извърна глава от таблото с ококорени очи.

— По дяволите, Далас.

— Убедително ли е?

— Шегуваш ли се? Моделът е тук. Просто е тук. Той убива хора.

— Не е точно навик — обади се Макнаб. — Но е нещо повече от хоби. Може би има и други — хора, които не са били свързани с него. Междувременно убива напълно непознати.

— Възможно е. Но ми се струва по-вероятно за него убийствата да са част от бизнеса. Понякога уволняваш. Понякога разтрогваш партньорство. Понякога убиваш.

— Това е по-извратено. — Пийбоди отново погледна към таблото. — Ако се вписваше в стандартния профил на сериен убиец, поне щяхме да кажем, че се е превърнало в зависимост. Но човек не може да е зависим, когато издържа години, без да убива. По-скоро е…

— Удобство.

— Извратено. Само като си помисля колко бях въодушевена, когато ме покани да участвам в сцена от филма.

— Ще го пипнем, Сексибоди.

— Искам поничка, по дяволите.

— Ето една от любимите ти, със сметанов пълнеж и захарна глазура.

Макнаб я извади от кутията и й я подаде.

Отхапваше първата голяма хапка, когато Уитни влезе.

— Командир Уитни — започна Ив. — Благодаря, че успяхте да отделите време.

— Съобщението ти звучеше, сякаш е спешно. Това понички ли са?

Пийбоди не можа да отговори с пълна уста и само кимна.

— Детективи Пийбоди и Макнаб смятат, че са необходими — каза му Ив.

— Кога не са били?

Уитни избра със сладко и захарни пръчици. Но таблото привлече вниманието му, преди да я опита. Мълчаливо осмисли информацията, модела.

— Девет?

— Да, сър. Възможно е да са повече, но това са датите, времето и обстоятелствата, за които мога да получа потвърждение. Очаквам доктор Майра, капитан Фийни, заместник областен прокурор Шер Рио и бих искала да осведомя всички за откритията и заключенията си наведнъж.

— Да. Кюнг ще се присъедини към нас в девет. Мога да му кажа да изчака, ако се нуждаеш от повече време.

— Не, да се надяваме.

Уитни поклати глава.

— Ще избухне ужасен скандал.

„Неизбежно е“, помисли си Ив.

Остана настрана, когато Фийни влезе, въодушеви се при вида на поничките и хапвайки лакомо, огледа таблото. Майра и Рио влязоха заедно и Ив чу части от разговора им за някаква разпродажба на обувки.

Изчака, докато всяка от тях погледне таблото. Майра прие чашата чай, която Пийбоди й донесе — отпиваше и разглеждаше.

Ив прецени най-подходящия момент и застана пред таблото с лице към залата.

— Информацията, интуицията ми и вероятност от седемдесет и три цяло и осем процента сочат, че Джоел Стейнбъргър е убил деветте лица на тези табла. Мотивите все още са неясни, но убийствата започват с Брайсън Кейн, когато жертвата и заподозреният са съответно на двайсет и двайсет и една години, и заподозреният е получил предупреждение за прекратяване на студентските права поради нередовно присъствие и влошаващ се успех. Сведенията сочат, че не е настъпило съществено подобрение с присъствието му, но за четири седмици застрашеният от изключване е станал отличник.

— Предполагаш, че е преписвал — отбеляза Фийни.

— Да. Предполагам, че е плащал на жертвата, който е бил отличен студент, да пише курсовите му работи и да му позволява да преписва от него на тестове и изпити. Вярвам, че загиналият или е настоял да престане, или е поискал повече пари. Скарали са се и заподозреният го е блъснал по стълбите. Оценките му рязко са тръгнали и надолу през първите три седмици след смъртта на съквартиранта. Навремето това е било отдадено на естествен емоционален срив. Пълни глупости, бих казала. Оценките му са тръгнали надолу, защото е убил източника. Трябвало е да намери друг.

— Как ще го докажеш? — попита Рио.

— Като анализирам финансовата информация от периода. Като разпитам другите съквартиранти, преподаватели, състуденти. Втора жертва — продължи Ив. — Богатият, влиятелен прадядо на годеницата му и шеф на заподозрения. След смъртта му правнучката, която се е омъжила за заподозрения, е наследила завидно състояние. От модела, който се разкрива тук, става ясно, че заподозреният има слабост към жените.

— Женкарят си е женкар — отбеляза Фийни. — Изневерява на приятелката си, дядото узнава, казва му да го духа.

— Това предположение ми харесва — съгласи се Ив. — Заподозреният се сдобива с богата съпруга, високо положение в студиото и потенциал да стане очевиден наследник. Жертва номер три — каза Ив и продължи нататък.

Жонглираше с информация и теории, отговаряше на въпроси, уточняваше времето на събитията.

— Предвид дългия период, с който си имаме работа — заговори Рио, — ще бъде нужно чудо, за да стигнем до голата информация. Финансово състояние, пътувания, свидетелски показания. Още по-трудно е да се издирят и разпитат всички засегнати лица. После ще трябва да тичаме и да разчитаме на спомени и впечатления.

— Значи да продължи да се отървава безнаказано, защото убийствата му са през дълги интервали от време и променя метода си? Девет души, може би повече, са мъртви, защото Джоел Стейнбъргър е пожелал така. Защото е искал пари, секс, слава или репутация, която не е заслужил. Мъртви са, защото той е търсел лесен път към червения килим, дните и светлините на прожекторите, положение на влиятелна личност в бляскавата индустрия. И всички привилегии, свързани с това. Отново пари, секс, завистта на другите.

— Не че не съм съгласна с теб, Далас. Имаш модел. Логичен и убедителен модел. Но нямаш доказателства.

— Ще ги намерим.

— Колко близо си да ги намериш за Харис и Аснер?

— По-близо отпреди. Още по-близо, когато ги поставиш наред с другите, когато видиш модела. Уреди ми заповед за претърсване на резиденцията му, офиса му, колата му. Уреди ми и за конфискуване и преравяне на електрониката му.

— Искаш ли да ти уредя и пони? — Южняшката нотка в гласа на Рио стана стоманена. — Къде е основанието? Съдията и всеки кадърен адвокат, каквито, повярвай ми, Стейнбъргър ще има цяла свита, ще изтъкнат, че в хода на живота си много мъже на шейсет могат да бъдат свързани със смъртта на девет души. Че само един от тези случаи е бил обявен за убийство, за което обвиненото лице е излежало присъда. Мога да накарам съдия да погледне случая, да види това, което виждаш и което и аз виждам, по дяволите. И все пак няма да получим заповед за претърсване.

— Така ли? — сопна се Ив. — Значи, няма дори да опиташ?

— Разбира се, че ще опитам. Проклятие. Искам да пратя този изверг зад решетките до края на живота му. Казвам ти, че ще получиш голямо, тлъсто, категорично „не“ за съдебна заповед.

Ив гневно се отдалечи.

— Ще поговоря с шефа ти — каза Уитни на Рио — и с колкото съдии е нужно. Ако доктор Майра състави нов профил. Ако имате някакво мнение по въпроса, доктор Майра.

— Да — Това бе първата дума, която изрече, откакто бе влязла в залата. — Имам мнение.

— Преди това, като резервен вариант — обърна се Ив, — мога ли да получа заповед за проследяване на трансмисиите му? Електронният отдел да следи обажданията на линковете му, данните от компютрите му. Всичко, Той е главният ми заподозрян по две текущи разследвания. Мога да изключа няколко от присъствалите при смъртта на Харис. Имам частично отворен купол и доказателство, че жертвата е пушила билкови цигари с примеси на „Зоунър“. И показание, което може да бъде и ще бъде потвърдено, че заподозреният изпитва силна непоносимост към цигарен дим. Куполът е бил затворен, механизмът — повреден. Заподозреният не е знаел това, когато е отворил, за да проветри, и не е успял да го затвори напълно, след като е убил Харис.

— Мога да работя с това — прецени Рио. — Мога да работя с косвени доказателства. И ще се свържа с прокурора по случая с Пърлман. Ако разследващият, с когото си се свързала, издири доказателствата, файловете, може да получим допълнително основание. Но ако не намериш нещо по-солидно от косвени доказателства много скоро, ще бъде трудно да удържим положението, когато той си тръгне от Ню Йорк. А относно останалите… — Шер отново се обърна към таблата. — … иска ми се да вярвам, че можем да го докажем, но да бъдем реалисти — нужни са години, за да събереш всичко.

— Той ще убие отново — заяви Майра. — Този път няма да чака години. Убил е двама за два дни. Това е ново усещане за сила. Убил е Аснер с изключителна агресивност, каквато е проявил, както виждаме тук, само още веднъж. И тук има модел. Личното му пространство е било нарушено. Реагирал е с насилие, а след това е взел и както предполагаме, унищожил всичко, което може да съдържа нещо, свързано с него. В този случай смъртта на Аснер не е краят. Ако Валъри е получила възнаграждение или компенсация, за да му осигури алиби, сега тя представлява нова заплаха. Налага се да я елиминира и не вярвам да чака. Нито години, нито месеци. Може би седмици. Трябва да довърши това, за да чувства, че отново има пълен контрол.

Майра погледна Ив.

— По-опасен е сега, когато е загубил чувството си за контрол. Организиран е, така че ще състави план. Самодоволен е и може да оправдае всяко свое действие като необходимо. И е безмилостен. Всичко, което пречи на удобството, успеха и амбициите му, трябва да бъде отстранено. Убива заради собствените си потребности от четиридесет години и е станал влиятелен, уважаван, известен и богат човек. От една страна, за него убиването е като за наемен убиец.

— Бизнес — каза Ив.

— Да. А от друга — нещо дълбоко лично. Приятели, любовници, бивши съпруги. Може би ще откриете, че някога е имал интимна връзка с Кей Ти Харис. Само два пъти жертвите не са от интимното му обкръжение.

— И са убити с изключителна жестокост.

— С тях е дал воля на агресивната си страна. Убедена съм, че когато разпитате бившите му съпруги и някоя от бившите или сегашните му любовници, стига да са искрени, ще ви кажат, че предпочита грубия секс, вероятно с ролева игра на изнасилвач и жертва. Насилието винаги присъства. Отнемането на живот му вдъхва чувство за контрол и същевременно изпитва потребност да ги отстрани, когато се опитат да го поставят под контрол.

— Ще бъде много нещастен, когато му отнемем контрола и го тикнем в бетонна килия. Уреди ми заповед — каза Ив на Рио. — Каквато успееш да издействаш.

След кратко почукване на вратата влезе Кюнг.

— Ако трябва, да изчакам?

— Не. — Ив извърна глава. — Тъкмо навреме. Ще помоля всички да останат още няколко минути. Ще предложа начин да дадем по-скоро на електронния отдел нещо за проследяване — Посочи с палец към кутията на конферентната маса и покани Кюнг. — Вземете си поничка.