Нора Робъртс
Слава в смъртта (17)

17.

Рурк продължи да отпива от виното си, докато Ив подреждаше новите материали на таблото.

Работеше привидно спокойно и въпреки събуждането си утринта, изглеждаше по-отпочинала от който и да било друг път след завръщането им от Далас.

Раните й бяха зараснали. Той мислеше, надяваше се, че и невидимите рани са започнали да заздравяват.

— Чувам тревогите ти от тук — каза тя.

— Всъщност просто гледах съпругата си с наслада и си мислех, че изглежда добре.

— Беше първата ми сериозна тренировка от… известно време. Имах нужда от нея. — Ив продължи с таблото. — Поговорих с Майра.

— Така ли?

— Даде ми някои насоки за размисъл и ще помисля. Справям се, Рурк.

Той стана, приближи се зад гърба й и обви ръце около нея.

— Аз също. — Целуна върха на главата й и се отдръпна назад. — Ако не мислех, че се справяш, щях да се оставя да ме победиш в играта.

— Друг път.

Той се засмя и отново я прегърна, по-силно.

— Права си. Но това само показва, че никога не бих те глезил. Изпитвам твърде голямо уважение към теб.

— Наслушах се на глупости. Просто имаш твърде силно его, за да го преглътнеш.

— И егото, и уважението ми хвърлят дълга сянка.

— С каква форма е сянката на уважението ти?

— Моля?

— Защото тази на егото ти е с форма на пенис. Просто се запитах.

Той я дръпна, накара я да се обърне и потърка трапчинката на брадичката й, когато срещна широката й слънчева усмивка.

— Ще отнеса сянката на пениса си в своя офис. Има ли нещо по-конкретно, което искаш да потърся?

— Секс и пари.

— Мислех, че сме приключили разговора за моето его.

— Това е добра насока. Секс и пари, доколкото са свързани със Стейнбъргър и/или Валъри. Защото там има нещо. Тази сутрин тя изглеждаше твърде самодоволна. Сякаш е правила страхотен секс или е получила голяма премия. Има нещо.

— Ще видим дали ще го намеря.

— Една мисъл не ми излиза от ума. Ако убиецът си беше уредил среща с Аснер с намерението да го убие, щеше да вземе оръжие. А е използвал статуетка. На малтийския сокол.

— Сериозно? Убива днешния Сам Слейд^[1] с черния сокол. Хубава ирония.

— Едва ли Аснер е мислел така, но да. Важното е, че или убиецът е заложил на тази ирония и удобството, или не е носел оръжие. Ако не е имал оръжие, значи, срещата не е била, с цел да го убие. Просто е завършила така.

— Още едно разклонение по пътя, още един избор — кимна Рурк. — Може би целта е била да се договорят, но условията не са се понравили на убиеца.

— Тогава майната ти. Ще ти пръсна мозъка. За много хора е по-лесно да убият за втори път. Щом веднъж са взели това решение на проблема си, защо да не го направят отново?

Ив се загледа в снимките на двете жертви от местопрестъпленията.

— Мисля, че никое убийство не е било планирано — и двете са били импулсивни решения. Отново се връщаме на играта. Щом си взел един завой, трябва или да вземеш друг, или да се върнеш обратно. След убийството няма връщане назад, така че той е взел следващия завой.

— Обикновено следват още. Ако е Стейнбъргър и е използвал Валъри за прикритие, тя също представлява заплаха. Нов завой може да я отстрани.

— Да, може. Да го направи сега е рисковано, но по-нататък по пътя, при друго разклонение, отново може да види в това надеждно решение. Трябва да разбера защо, за да мога да го притисна. Иначе всичко, което имам, са само впечатления.

С ръце в джобовете, тя се залюля на пети, мислейки за завоите по пътя, изборите, последиците.

— За аматьор, се е справил доста добре със заличаването на следите. До сега.

— Може би го е правил и преди — предположи Рурк. — Избирал е тази посока, тази възможност.

Ив спря и се обърна рязко.

— Да го е правил и преди? Би било интересно, нали? Възможно ли е? Секс и пари — заговори тя на Рурк, докато вървеше към бюрото си. — Ще се поровя в миналото му, да видя кой друг е умрял.

— Идеално. За мен сексът и парите, за теб труповете. Страхотен екип сме.

— Най-добре е всеки да се придържа към силните си страни.

Дали наистина го бе правил и преди, запита се тя. Случайно, предумишлено, импулсивно.

И се бе отървавал безнаказано.

А ако Харис е разбрала или е подозирала? И е накарала Аснер да се порови по-дълбоко?

Ив се облегна назад за миг. Сега кой поемаше прибързано по разклонение на пътя? Ако се бе излъгала, щеше да загуби време и да не стигне доникъде. Но без доказателства какъв избор имаше, освен да продължи на сляпо?

— Компютър, търсене за Джоел Стейнбъргър, със самоличността от тези файлове. Справка за смърт на лица, свързани с него.

Прието. Изпълнение.

— Втора задача. Търсене за неразкрити убийства, във връзка с които лицето е било задържано, разпитано или посочено. Трета задача. Търсене за самоубийства или нещастни случаи, свързани с това лице или „Биг Бенг Пръдакшънс“.

Стана, когато компютърът прие задачите. Влезе в кухнята, програмира кафе и го взе със себе си пред таблото.

Факти, помисли си тя. Харис заплашва Матю, Джулиън, Престън, Андреа, Кони.

Харис се заяжда или спречква с Матю, Джулиън и Кони в нощта на смъртта си.

Харис прекарва известно време под купола на покрива в пушене на билкови цигари със „Зоунър“.

Харис получава нараняване на тила в резултат от падане.

Смърт чрез удавяне.

Беше само предположение, че е носела линк в чантата си и откъс от записа. Основателно предположение, голяма вероятност, но не и факт.

Куполът остава частично отворен.

Кръвта е отмита с парцал от бара и вода от басейна.

Докато мислено преповтаряше най-важното, Ив поразмести бележките на таблото.

Харис наема Аснер да сложи камери в мансардата, в която съжителстват Марло и Матю.

Аснер свършва работата си, взема камерите и предоставя на Харис копие от записа.

Отново беше само предположение, че е задържал оригинала.

Твърдение на свидетел, а не неоспорим факт сочеше, че Аснер е получил обаждане на личния си линк и си е уговорил среща.

Аснер се среща с убиеца в офиса си. Това беше факт.

Аснер умира вследствие на множество силни удари с бронзова статуетка.

Убиецът — защото кой друг, по дяволите — отнася всички записи и електрониката, като използва колата на Аснер за транспорт.

Колата на Аснер е намерена на пристанището за яхти.

Първа задача — изпълнена…

— Добре, да видим какво имаме. Резултат на екрана.

Списъкът се оказа дълъг, както бе очаквала. Нарочно бе въвела широки параметри за първото търсене.

Трима от четиримата му баби и дядовци, баща му, мащехата му, един брат, множество братовчеди, лели, чичовци и една бивша съпруга — Ив даде гласова команда за поставяне на роднините в отделна категория.

Списъкът с лицата без роднинска връзка беше по-дълъг. Съквартирант от колежа, неколцина актьори, други професионалисти от индустрията, градинарят му, дългогодишен семеен лекар, бизнес партньор, бивша преподавателка по вокално майсторство на сегашната му съпруга (починала след излизането си в пенсия).

Ив подреди в отделни подкатегории професионално свързаните и лицата извън бизнеса и индустрията.

След това даде команда за съпоставки между категориите и поставяне на откритите съвпадения в отделна подкатегория.

Докато преглеждаше списъка, компютърът я осведоми, че няма неразкрити убийства, свързани с лицето, освен разследваните в момента.

— Много жалко — промърмори тя.

Със злополуките и самоубийствата беше съвсем различно. Имаше множество.

Ив стана за още кафе и започна да ги отсява.

По някое време Рурк й изпрати сведение за паричен превод предната вечер. Петдесет хиляди от сметката на Стейнбъргър в тази на Валъри.

Запази копие във файловете си, преди да се залови с второто табло.

Вярваше, че случайното съвпадение е нещо толкова рядко, колкото честния крадец, и че ако почовърка достатъчно дълго и упорито, всяко съвпадение ще й разкрие модел.

В този случай видя модела, когато се отдръпна крачка назад от новото табло.

— Мамка му! — Влезе през отворената врата на офиса на Рурк. — Моля те, ела да видиш нещо. Имам нужда от свеж поглед.

— Мога да ти дам своя назаем. Поиграх си малко с финансите — каза той, докато ставаше.

— Вероятно ще има още.

— Обичам да ми се удава законна възможност да се ровя в личните дела на хората. Така оставам честен.

— Донякъде.

— Разширила си се, както виждам — отбеляза той, по повод второто й табло. Бе сложила паспортната снимка на Стейнбъргър в средата и подредила останалите като ветрило около нея. Под всяка от тях имаше дата. — Какво общо имат тези хора със Стейнбъргър и сегашния ти случай?

— Странно, всичките са умрели. В хронологичен ред, първо Брайсън Кейн, съквартирант. Двамата, заедно с още двама, са живели в обща частна квартира. Кейн е починал от наранявания, получени при падане по стълби. Смъртта му е била обявена за злополука с допринасящ фактор високо ниво на алкохол в кръвта. Поради приблизително същото количество алкохол, съквартирантите му, включително и Стейнбъргър, спели и не чули шума от падането. Трупът бил открит на сутринта от единия от другите двама. Кейн бил на двайсет години.

— Млад.

— Следващият не е бил толкова млад. Марлин Дреслър, на осемдесет и седем, прадядо на тогавашната годеница на Стейнбъргър, първата му бивша съпруга. Освен това важна клечка в „Хърайзън Студиос“, където Стейнбъргър е получил първата си работа в индустрията, в общи линии като асистент на асистента на Дреслър. Дреслър имал вила в Северна Калифорния. Паднал от едни скали.

— Така ли?

— Бил запален турист, любител ботаник. Според свидетелски показания се изкачил нагоре от вилата си в каньона, за да събира екземпляри от растения. Загубил равновесие, счупил си крак, няколко ребра и получил вътрешен кръвоизлив. Според медицинската експертиза се е мъчил дванайсет часа, преди да умре. След смъртта на Дреслър, Стейнбъргър се е издигнал с две стъпала по стълбицата.

— Удобно за него.

— Да, безспорно. Дреслър е умрял шест години след Кейн. Три години по-късно… Ще добавя, че междувременно Стейнбъргър се оженил за годеницата и отново се изкачил нагоре в „Хърайзън“. Анджелика Колфийлд, актриса…

— Да, гледал съм я във филми.

— Била известна колкото с ролите, толкова и с ексцесиите си. Никой не се изненадал особено, когато умряла от свръхдоза. Изненадващото било, че е била бременна от около пет седмици. Баща — неизвестен. Носели се слухове за романтична връзка между нея и Стейнбъргър, които той упорито отричал и останали непотвърдени. Освен това се говорело, че Колфийлд се среща с много други мъже. Но Стейнбъргър бил един от продуцентите на последния й проект и горещо се бил застъпил за нея в студиото. При смъртта на Колфийлд съпругата му също очаквала първото им дете. Въпреки че официално смъртта й била обявена за нещастен случай, имало — и все още има — подозрения за самоубийство.

— Но не и за углавно престъпление.

— Все още. Четири години напред. Джакоби Майлс, папарак, който започнал да преследва единствено Стейнбъргър сред цяла армия други, бил пребит до смърт с петкилограмова гира в дома си. Всички камери и електроника били отнесени. От полицията решили, че Майлс е заварил взломаджия в дома си, и няколко седмици по-късно арестували рецидивист, който се подвизавал в същия квартал. Въпреки че отричал, че е извършил този взлом и убийство, лежал в затвора двайсет и седем години. По-малко от месец след убийството, Стейнбъргър и съпругата му се разделили и подали документи за развод. Два дни след като разводът станал окончателен, Стейнбъргър се оженил за втората си бивша съпруга. — Ив потупа по следващата снимка и продължи: — Шери Уендъл. Актриса, известна с комедийните си роли и огнен темперамент. Бракът им продължил четири години и бил описван като бурен. Три години след развода Уендъл се удавила, според заключението, при злополука — поради падане след консумация на алкохол. Било голяма трагедия и скандал по време на фестивала в Кан през онази година. Стейнбъргър присъствал като един от партньорите в новоизлюпената компания „Биг Бенг Пръдакшънс“.

— Беше страхотна, наистина. Гледала си някои от филмите й.

— Да. Забавна дама. Пет години след удавянето на забавната дама в Южна Франция, Бъстър Пърлман, един от съдружниците на Стейнбъргър, погълнал смъртоносен коктейл от барбитурати и малцов скоч. Заключението за самоубийство било последвано от спекулации, че е присвоявал средства на компанията, и според показанията на Стейнбъргър, който изразил съжаление, ги заплашвал одит.

— Да — промърмори Рурк, — ще трябва да се поровя още във финансите.

— Следва пауза от седем години. Доста дълго време, но ще направя нова справка за този период. Алис Бийкър, на двайсет и две. Стажантка в студиото, намерена мъртва в апартамента си. Подхлъзнала се в банята, според доклада, и получила фрактура на черепа. Бившият й приятел бил задържан и разпитан, но нямало никакви улики, за да бъде обвинен в каквото и да било. В показанията си заявил, че е подозирал, че Алис има връзка с друг мъж, по-възрастен и женен. Това предположение било подкрепено от приятелка на покойната, според чиито показания Бийкър вярвала, че мъжът, с когото се среща, ще напусне съпругата си и ще се ожени за нея. Стейнбъргър бил женен от две години за последната си бивша съпруга.

— Което ни връща към сегашните събития. Е, с тази нова информация, какво виждаш тук на таблото?

— Модел.

— Мислиш, че той убива от… Господи, четиридесет години? Без пропуск, без да събуди подозрение?

— Престанах да мисля, когато стигнах до половината от четиридесетте. Зная го. Това е начин за решаване на проблеми, избор. Ще бъде нужно още време, за да открия какъв може да е бил проблемът във всеки от случаите. Някои са очевидни — продължи тя и посочи към таблото, докато крачеше пред него. — Връзка, довела до бременност, от която другата страна не е желаела да се откаже. Финансови трудности, стоварени върху партньор, който или е участвал в схемата, или е узнал за нея. Нахален фотограф, видял или заснел нещо изобличаващо. Глупаво младо момиче, настояващо за брак и вероятно заплашващо, че ще каже на съпругата му.

— Секс и пари, както ти вече каза неведнъж.

— Повечето са агресивни, някак импулсивни деяния. Блъсване, удар. Прикриване. Може дори да ги смята за злополуки. Или самозащита, според извратените му представи.

Рурк сложи ръка на рамото й, когато тя спря до него.

— Девет души.

— Вероятно и повече, но е страхотно начало. Той е сериен убиец, който не се вписва в стандартния профил. Няма ескалация или придържане към определен тип, определен метод. Връзките му с всяка от жертвите изникват, когато подредиш всичко в една линия, но иначе това са просто четири десетилетия, изпълнени със злополуки, самоубийства и нещастни случаи. Просто лош късмет. Кой би свързал близо деветдесетгодишен турист, паднал от пътека в каньон, с пияно колежанче на двайсет, паднало по стълбите шест години по-рано?

— Ти.

Ив поклати глава.

— Не знам дали бих направила връзката. Подходих към този случай — убийството на Харис, като към първо убийство. Преглеждах списъка със заподозрените и мислех за кавга, импулс. Точка. Паника, прикриване. Майра също мислеше така, въпреки че според нея има два различни стила, импулсивност и пресметливост. И го видях, и не. Неясно. После ти каза, че може да го е правил и преди. Не ми беше хрумнало. Не се бях сетила за това.

— Какво виждаш сега, когато се вгледаш в модела?

— Амбиция, алчност, самодоволство, маниакална потребност от запазване на положението и репутацията. Наклонности на социопат и нужда от пълен контрол. Убил е Аснер, вместо да му плати, поел е риск с второто убийство. Но тук има пресметливост. Има алиби и освен с Харис, Аснер е бил свързан с множество съмнителни типове предвид сферата си на дейност. Платил е на Валъри за алибито. Не може да си позволи трето убийство засега. Но рано или късно и с нея ще се случи нещастие. Ще се погрижи да бъде възнаградена и доволна, докато реши да се отърве от нея.

— Убил е Харис, защото е видяла модела.

Ив кимна.

— Или част от него, дори един елемент, и е наела Аснер да се порови. Може би е открил нещо повече. Вероятно никога няма да узнаем какво точно са знаели той и Харис. — Тя седна на ръба на бюрото си, взе празната си чаша от кафе и се намръщи над нея. — Не мога да докажа нищо.

— Все още.

— Хубаво е да имам до себе си човек, който вярва, че съм способна на малки чудеса.

— Всеки ден. Сигурно е имало и други плащания за мълчание. Мога да проверя за такива близо до датата на смърт на всеки от тези хора. Мога да проверя и за присвояването на средства, като потърся банкови сметки, открити през онзи период. И като започна със съквартиранта от колежа, да проуча академичното му досие.

— Имам две бивши съпруги, с които мога да поговоря, полицейски доклади, които трябва да прегледам отново, да сръчкам хората, водили разследванията. Няма перфектно убийство, по дяволите! Винаги има грешки, още връзки. Може да се е отървавал безнаказано по-дълго, отколкото съм живяла, но времето му изтича. Изтича — промърмори тя. — И ще си плати за всяко от лицата на тези табла. Трябва да пийна още кафе. След това ще започнем с опитите да вършим малки чудеса.

Старите неразкрити случаи имаха свой тон, подход, динамика. Спомените избледняваха или се изопачаваха. Изчезваха доказателства, умираха свидетели.

Поне имаше късмет с часовата зона. В Калифорния беше достатъчно рано, за да започне да се обажда, да задава въпроси и да иска допълнителна информация.

Имаше късмет с детектив Макхоун, вече сержант, втори разследващ по случая със самоубийството на Бъстър Пърлман.

— Разбира се, че си спомням. Пърлман беше глътнал достатъчно барбитурати, за да умре два пъти. Жалко за хубавия скоч, според партньора ми, който беше главният разследващ. Вече е пенсионер, живее в Хелина, Монтана. Прекарва цялото си време в риболов.

— Информацията, до която достигнах, сочи, че според показания, Пърлман е присвоявал средства от студиото.

— Същата сутрин беше измъкнал пет хилядарки, преведени на сметка на съпругата му с моминското й име. Тя се закле, че съпругът й не би откраднал и дъвка. Живеели според чергата си. А чергата им беше доста широка. Присвоените средства се оказаха десет пъти повече от онова, което открихме. Така и не успяхме да засечем останалите.

— Какво ви наведе на мисълта за присвояване?

— Съпругата. С децата гостували на родителите й за няколко дни. Открили го, когато се върнали. Тя твърдеше, че не е възможно да се е самоубил, че никога не би посегнал на живота си, не би изоставил нея и децата. Настояваше за разследване. Не след дълго попаднахме на парите и надушихме проблем в студиото. Имаха одит, насрочен за следващата седмица.

— Кажете ми за Стейнбъргър.

— Той ли е един от списъка ви за Кей Ти Харис?

— Беше там, така че е в списъка ми.

— Помня, че упорито твърдеше, че Пърлман е невинен. Че е просто голяма трагедия. Много се ядосваше, че опетняваме името на добър човек и че разстройваме семейството му. Заяви го дори пред медиите. Доста показно се застъпваше за своя приятел и съдружник и парадираше с подкрепата си към съпругата и хлапетата.

— Хрумна ли ви, че може да е постановка?

— Случаят изглеждаше ясен. Къде бяха по-голямата част от парите, остана загадка, но според онова, което изровиха счетоводителите от криминалния отдел, беше пипал от тук от там от години. Би могъл да ги изпере по десетки различни начини.

— Никаква документация? — подкани го Ив. — Никакво двойно счетоводство?

— Беше изтрил електрониката си. Вкарал вирус във всяко устройство. Тогава не можехме да възстановим толкова голяма част от информацията, колкото можем сега.

— Пазите ли ги все още?

— Господи, беше толкова отдавна, преди… около петнайсет години. Не мога да ви кажа.

— Ще ви бъда благодарна, ако проверите, сержант Макхоун. И предвид онова, което можем сега, ако онази електроника все още е налице, може да откриете нещо в нея.

— Не съм се сещал за този случай бог знае откога. Мога да проверя. Набелязали сте Стейнбъргър за Харис.

— Да. И ако е убил моята жертва, бих се обзаложила, че е убил и вашата.

— Мамка му!

— И аз реагирах така.

Разговаря с още ченгета, нахвърля записки, изпи още няколко кафета.

Рурк влезе, видя каната с кафе на бюрото й и донесе бутилка вода от кухнята.

— Смени питието за малко.

— Ти какво, от кафе полицията ли си?

— Ако беше така, щеше да лежиш до живот без право на помилване. Имам няколко потенциално интересни трансакции. Един превод от сметка, която Стейнбъргър тихомълком е замаскирал под името Би Би Джоел.

— Биг Бенг Джоел? Наистина ли?

— Не особено оригинално, но Би Би плаща данъците си като добро момче. В деня на смъртта на Анджелика Колфийлд е прехвърлил двайсет хиляди на нова сметка, открита от Вайълет Холмс.

— В същия ден?

— Да. Трупът е бил намерен на следващия.

— Вероятно предварително подсигуряване. Урежда си алиби. Почакай. — Ив се завъртя към компютъра си и зареди файловете, докато слушаше Рурк. — По онова време е била новоизгряваща звезда. Млада, свежа, готова за първата си голяма главна роля. Стейнбъргър и „Биг Бенг“ са я направили завършена звезда. С Холмс са били двойка няколко години между браковете му. Тя притежава яхта, закотвена тук, в пристанището, където открихме колата на Аснер. Пийбоди и Макнаб са засекли четири възможни връзки между собственици на плавателни съдове тук със Стейнбъргър и другите от списъка.

— Холмс и Стейнбъргър са живели заедно няколко месеца — каза й Рурк. — Явно са останали приятели.

— Обзалагам се, толкова близки, че той знае къде Холмс държи яхтата си и умее да я управлява.

— Не бих се изненадал. Имало е и изтегляне на десет хиляди от сметката на Би Би Джоел ден след удавянето на бившата съпруга. Не банков превод, но някои хора упорито настояват за пари в брой.

— Каприз. Откъде идват парите в тази сметка?

— Работя по въпроса. Назад във времето малки суми, под пет хиляди, са били депозирани през първите месеци след откриването й. Което е било около двайсет месеца преди предполагаемото самоубийство на съдружника. Вноските постепенно са нараснали, но сумата остава под десет. Често тегли от тази сметка. Сигурно я има за нещо като малък резерв. Искаш пари за нещо, за което предпочиташ счетоводителят ти да не узнае? Теглиш.

— Пред обществеността той води охолен живот. Власт, блясък, известни приятели, разточителни пътувания. Но нищо незаконно или неморално. Може би Би Би Джоел си позволява някои малки прегрешения. — Ив отново прегледа таблата си. — Време е да събера и оформя всичко така, че да има достатъчна тежест, за да убедя Уитни и прокуратурата.

— Ив — каза Рурк, когато тя се обърна към линка. — Минава полунощ. Кого ще събудиш?

— Пийбоди. Нужна ни е конферентна зала за сутринта с Уитни. Рио, ако успее да дойде, Майра…

Тя замълча и хвърли въпросителен поглед към него.

— Имам няколко запланувани стъпки по пътя към световно финансово господство, насрочени за сутринта, но…

— Не, кой би искал да пречи на това? Можеш ли само да копираш всичко за Фийни? Ще повикам и него заедно с любимеца му.

— Ще се погрижа.

Отначало по линка прозвуча учестено дишане, после дрезгав глас и блокирано видео:

— Пийбоди.

— Издири Вайълет Холмс — нареди Ив.

— А? Кого? О… Лейтенант?

Ив не обърна внимание на шумоленето на чаршафи, съненото мърморене на мъжки глас и тихата гневна въздишка.

— Холмс, яхтата. Искам местонахождението й. Уреди конферентна зала за осем часа. Бъди там. Доведи и Макнаб.

— Добре. Какво… Извинявай, точно сега…

— Не искам да знам какво съм прекъснала. Всъщност ще те отстраня от работа за тридесет дни, ако споменеш за това. Холмс, конферентна зала. Яви се в офиса ми трийсет минути по-рано за нова информация.

— Да, лейтенант.

— Добра работа за яхтата.

— Благодаря.

— Продължавайте със заниманието си — каза Ив и затвори.

Изпрати молба за присъствие до другите, които искаше на съвещанието, но само със съобщения.

— Боиш се да не прекъснеш и тях ли? — пошегува се Рурк.

— Няма да отговоря, защото не желая да си го представям. Трябва да въведа известен ред тук. Почти съм готова, но искам да го доизгладя.

— И аз ще направя същото, за да бъде разбираемо за Фийни.

— Оценявам помощта. Да кажем, че съм ти задължена.

Рурк се засмя, наведе се и я целуна.

— Друг път ще прибера дълга си. Междувременно се откажи от кафето за известно време.

Ив изчака, докато той влезе в офиса си, и завъртя очи. Все пак посегна към водата.