Нора Робъртс
Слава в смъртта (5)

5.

Надин стовари чантата си на масата, отвори я и извади куп салфетки.

— Виж как съм принудена да работя. Да пиша с химикалка върху салфетки. Казах на Макнаб, че няма да използвам комуникатора си и да се обаждам.

— И ако те беше послушал, щях да го пратя в Пътна полиция. Първо ми кажи едно, този път официално и при включен запис. Вие с Джулиън Крос чукате ли се?

— Имаш страхотен подход. Не, както вече ти казах. Той е изключително красив, чаровен, забавен. Богат е, известен. Въобразявах си, че можем да опитаме в тази сфера. Но е и малко глуповат. Сладък е, но аз си падам по умни мъже. Освен това Джулиън би се чукал, с която и да е, когато и да е, където и да е. Предпочитам мъж, който подбира партньорките си малко по-внимателно. Не беше твърде настоятелен и не се нацупи при учтивия ми отказ. Харесва ми. Но не искам да спя с него. За съжаление. Освен това — продължи тя — рекламната машина започва да бълва слухове за страст между Марло и Джулиън на екрана и извън него. Изпитан рекламен трик. Оказва се сполучлив, въпреки че извън екрана помежду им има само топли чувства, в смисъл — приятелски.

— Защото страст извън екрана има между Марло и Матю.

— Какво? Не. Така ли? — Надин отметна косите си и втренчи поглед в Ив. — Откъде разбра? Не знаех.

— Просто се досетих. — Ив сви рамене. — Трябва да поговориш с тях за това.

— Мамка му. Мамка му!

Надин извади химикалка от чантата си и нахвърли бележка върху една от салфетките.

— Впрочем — спокойно заговори Ив — ти си прекарала доста време на снимачната площадка. Кой би искал да убие Кей Ти?

— Потвърдено ли е, че е убийство?

— Не. Но…

— Всъщност отговорът ми е: Кой не би искал? Самата аз съм се изкушавала да я халосам по главата и да я удавя. Това ли е станало?

— Без коментар. Защо?

— Добре. Защото е кучка. До мозъка на костите, ако питаш мен. Себична, хленчеща, груба. Цупи се, избухва, сопва се, заяжда се. Смяташе се за най-великата актриса в този проект и го показваше при всяка възможност. Неведнъж се е обръщала към мен за ролята на Пийбоди. Искаше промени, повече екранно време. Искаше любовна сцена с Матю и упорито настояваше за сцена, в която Пийбоди се противопоставя на Далас във връзка с разследването. Никое от желанията й не беше изпълнено, но Раундтрий, Валъри, Стейнбъргър, Престън или някой нещастен асистент трябваше да се разправят с нея почти всеки ден. Забавяше продукцията, а това не се харесва на костюмарите.

— Нещо конкретно? Виждала ли си я да напада някого?

— Далас, нападала е всички в един или друг момент. После се укротяваше за няколко дни и си намираше друга жертва.

— Добре, да се съсредоточим върху тази вечер. След изблика й на вечеря видя ли я да се спречква с някого?

— Спречка се с мен.

Надин огледа сладките, внимателно си избра една и отхапа малко парче.

— За? — подкани я Ив.

— Останали са й само две кратки сцени и искаше да бъдат удължени. Настоя да седна с Раундтрий и да ги преработя, като използвам нейните идеи за промени. Казах й — не за първи път, че промените, както ги иска, няма да станат. Заяви — не за първи път, че не разбирам нищо от бизнес и изкуство. Предложих й да напише своя книга, свой сценарий и да остави моя на мира. Но не толкова учтиво.

— Качвала ли си се на покрива тази вечер.

Надин се усмихна самодоволно.

— Не, тази вечер не.

— Тя скара ли се с още някого?

— Предполагам, че са разменили остри реплики с Кони, когато я изведе от стаята след вечеря. Размени няколко и с Анди. Кей Ти не можеше да й съперничи по остър език и го знаеше, затова бързо се отказа. Забелязах, че притисна Престън в ъгъла малко преди вечерята и че той не изглеждаше никак доволен. Иначе в интерес на истината, не й обръщах особено внимание.

— А по време на видеото с гафовете? Видя ли я да излиза от стаята?

— Не. Седеше отзад, доколкото си спомням, а аз бях до Анди, защото винаги е най-интересната събеседничка. Джулиън вече беше доста пиян и кисел, затова не исках да седя до него. Само няколко минути по-късно ми се обадиха на линка. Подготвяме онова предаване на живо от Далас, интервютата с близначките Джоунс. Трябваше да отговоря и излязох, отидох в малкия хол долу. Разговарях с продуцента и режисьора си около десет минути. Когато се върнах, просто седнах отзад и забелязах… Кей Ти я нямаше — каза Надин и присви очи, сякаш за да види по-ясно. — Огледах се, преди да се настаня на седалката, за да се уверя, че не съм близо до нея, но я нямаше там. Предположих, че се е преместила, но явно не беше. Беше излязла. Може би преди мен. Не съм видяла. Съжалявам.

— Забеляза ли да липсва още някой?

— Не, а веднага щом лампите светнаха, отидох до тоалетната. Когато се върнах след няколко минути, все още всички бяха там или наблизо. Освен Кей Ти, но забелязах отсъствието й само защото не исках отново да си бъбря с нея.

— Добре. Какво е настроението оттатък, докато хората чакат реда си да бъдат повикани при мен или Пийбоди?

— Шокирани, разстроени, нервни. Всеки е нервен, когато има труп и ченге в къщата, Далас. Раундтрий замислено крачи насам-натам, Кони се опитва да успокоява всички. Джулиън лежи мъртвопиян, Марло и Матю се прегръщат — мислех, че за да си вдъхват кураж, защото заедно са открили трупа, и изглеждат ужасени. Анди забавлява Денис, Майра или казва на Кони да седне и да си почине. Стейнбъргър се прегръща с Валъри — нищо ново, или мърмори, че Макнаб е взел електрониката му, за което не го упреквам. Престън разговаря с Раундтрий, с мен или Стейнбъргър, или седи, вперил поглед в бирата си. Напрегнато, неловко, изнервящо и трудно. Всеки вярва или иска да вярва, че е било трагична злополука, но никой не е сигурен.

Пийбоди прекрачи прага, но спря, когато видя Надин.

— А… Може ли за минута, лейтенант?

— Това ми е достатъчно засега, Надин. Можеш да изчакаш в хола. Скоро ще ти върнем електрониката.

— Стига, Далас. Каза, че аз ще получа новината.

— И ще я получиш. Но трябва да поговоря с партньорката си за минута.

— Добре. Вземам сладките.

Пийбоди се загледа след сладките и Надин с тъга.

— Изглеждаха вкусни.

— Вкусни бяха. Докладвай.

— Взехме всички показания. Макнаб направи копие, за да ги прегледаш и добавиш към документацията. — Подаде диск на Ив. — Няма нищо, което да сочи някого като примигваща стрелка с надпис „Виновен“. Единственият, който изглеждаше истински натъжен, беше Раундтрий. Не мисля, че я е харесвал, но не я е ненавиждал колкото очевидно всички други. Криминалистите приключват. Имаше кръв.

Ив рязко вдигна глава от записките си.

— Къде?

— Откриха я с лампите на ръба на басейна. Малко количество на перваза. Или е била забърсана, или се е отмила с водата, когато са извадили тялото, но след като намериха нещо, което прилича на въглени останки от парцал в камината, гласувам за забърсана.

— Два гласа.

— Екипът от моргата потвърди и разкъсване отзад на главата на жертвата, от което навярно е потекла кръв. Отпечатъците по бутилката на бара горе, чието съдържание ще бъде потвърдено от лабораторията, са нейни, както и по тирбушона. Ще направят и ДНК експертиза на следите по фасовете, но марката цигари съвпада с кутията в чантата й. Имало е дванайсет. Останали са две. Отпечатъците по чашите до басейна са на Марло и Матю.

— Добре. Да повикаме Джулиън. Дай ми минута да съобщя всичко това на Надин, за да се разкара от тук. — Ив се обърна към Рурк. — Искаш ли да останеш и за последния разпит?

— Скъпа, за нищо на света не бих пропуснал да видя как разпитваш двойника ми.

— Ха! Пийбоди, доведи го. Прочети му правилата и го успокой, че няма да трае дълго.

Ив откъсна Надин от Раундтрий и Кони, докато Пийбоди отвеждаше значително по-трезвения Джулиън в трапезарията.

— Изглежда, си е ударила главата в ръба на басейна, когато е паднала или някой я е блъснал. Възможно е да е паднала. Или да се е опитала да се изправи след падане, пияна и замаяна, и да се е озовала във водата. Ще узная повече след медицинската експертиза.

— Това ли е?

— Това е на този етап. Ако някой й е помогнал, имам показания, разпити, впечатления и ориентировъчен отрязък от време. Ако е било злополука, имам същото и можем да приключим случая. Но засега остава неизяснен. И в двата случая се налага да изчакаш трийсет минути, преди да съобщиш и да задействаш машината. Искам да запиша показанията на Джулиън и някой да го откара преди истерията.

— Какво значение има…

— Надин, ако не мога да ти имам доверие, че ще изчакаш половин час, защото ти казвам, че ми е нужен, ще бъдеш задържана тук без електрониката си, не се знае докога. Но вярвам, че ще изчакаш.

— Разбрано — въздъхна Надин. — Благодаря. Ако не вярвах, че няма да ме прецакаш просто ей така, отдавна да съм намерила начин да се добера до линк и новината вече да е гръмнала.

— Също разбрано. И благодаря.

— Има още една причина да не искам да спя с Джулиън.

— Добре.

— Не е като Рурк, но създава илюзията, че много прилича на него, когато влезе в образ. Затова идеята да спя с него ми се струва като проява на нелоялност и просто… неприемлива.

Ив понечи да се засмее, но осъзна, че Надин изглежда съвършено сериозна.

— Наистина ли?

— Да, наистина.

— Е, добре, не напълно разбрано, но все пак благодаря.

— Разбрах, че в леглото е като звяр.

— Нали каза, че не бил като Рурк?

— О, това беше жестоко. Може би все пак ще го изпробвам. — Надин оправи прическата си. — Ще кажа лека нощ на Раундтрий и Кони. Имам служебна кола с шофьор, така че, ако си приключила със семейство Майра, мога да ги откарам до дома.

— И ще изкопчиш от нея впечатления.

— Естествено. — Надин леко усука едната от висулките си с перли. — Все пак ще ги откарам.

Когато Ив се върна в трапезарията, Джулиън седеше приведен, пребледнял и очевидно разстроен, с чаша кафе.

— Вече са ти прочели правата — започна тя.

— Да. Партньорката ти каза, че е за моя защита.

— Точно така. — Ив седна срещу него. — Знаеш ли какво се случи?

— Какво?

— Узнал си, че Марло и Матю намериха трупа на Кей Ти на покрива.

— Да. — Той завъртя глава, сякаш за да се разсъни. — Господи! Ужасно е! Не знам какво да правя.

— Правиш, каквото трябва, като разговаряш с нас. Качвал ли си се на покрива тази вечер, Джулиън?

— Не… всъщност да. — Жално погледна Ив. — Обърках се. Пих твърде много. Не биваше, но се разстроих след сцената на вечеря. Искам да разбереш, че не съм… никога не бих се опитал да… започна нещо с теб, и то пред теб — добави той, обръщайки се към Рурк.

— Но би опитал зад гърба ми?

Джулиън видимо пребледня още повече.

— Не исках да кажа…

— Майтапя се, приятел — каза Рурк с равнодушна усмивка.

— О… Добре. Да не си помислиш, че свалям съпругата ти. Очарователна е… искам да кажа, очарован съм, а и докато играя теб, с Марло става доста горещо. Но аз… ние с Марло не сме… не наистина. Само като част от работата, за пред хората. Искам да кажа, бих… и двете са красиви жени, но…

— Задължително ли е? — попита Ив. — Да бъдат красиви.

— Всички жени са красиви — каза той и за първи път се усмихна.

— Включително и Кей Ти?

— Разбира се. Е, можеше да бъде красива.

— Имаше ли нещо между вас?

— Напоследък — не.

— Какво означава това „напоследък — не“?

— Ами, преди няколко години имаше. Позабавлявахме се известно време. И преди два месеца отново. Беше потисната и повдигнах настроението й.

— Тя искаше ли отново да го повдигаш?

Джулиън се раздвижи на стола, прикова поглед в чашата си.

— Проблемът е, че всъщност не искаше това. Искаше да се оплаче от Марло или да накара и мен да се оплача… от Марло, имам предвид, на Раундтрий. — Джулиън вдигна глава и срещна погледа на Ив със сънените си, замъглени сини очи. — Никога не бих го направил. Тя не се отказваше, буквално ме преследваше. Накрая отидох при Джоел и го помолих да я държи далеч от мен. Не исках, но тя наистина ме вбесяваше и разсейваше. Мисля, че тогава стана още по-упорита. Не знам защо е такава. — Отново сведе поглед, поклати глава. — Не разбирам защо хората не могат просто да бъдат добри и да се забавляват.

— Защо се качи на покрива тази вечер?

— Гледката е великолепна.

— Сам ли беше с великолепната гледка?

Той дълго не каза нищо. Пийбоди се наведе, докосна рамото му и тихо го подкани:

— Джулиън?

Той я погледна.

— Не приличаше на теб, когато не беше гримирана. Имаш по-хубави устни и очите ти са по-красиви. Твоите очи ми харесват повече.

— Благодаря.

Въпреки че Ив видя руменината, която изби по лицето й, партньорката й се държеше.

— Кой беше с теб на покрива? — попита Пийбоди.

— Когато се качих, тя, Кей Ти, беше горе. Не исках да разговарям с нея, особено когато е в такова настроение. И двамата бяхме пили. Не исках да разговарям с нея.

— Но си разговарял?

— Малко. Попитах я защо се държа така на вечеря. Кони толкова се беше постарала. От нас се искаше да бъдем приветливи, да се погрижим всички да си прекарате добре. А тя се заяде с Марло, с теб, с Матю, с всички. Не исках да съм близо до нея, затова се върнах долу.

— Скарахте ли се? — попита Ив.

— Не обичам да се карам.

— Но тя обичаше.

— Изглежда, просто не можеше да бъде щастлива. Не разбирам защо, след като има толкова много неща, които би трябвало да й носят радост. Вижте с какво изкарва прехраната си. Да, понякога е трудно, но през повечето време е забавно. И сме доста добре платени. Всичко е по-лесно, когато човек си позволява да бъде щастлив. Явно тя не може. Имаш ли болкоуспокояващо? — Джулиън потърка тила си. — От хапчетата за изтрезняване винаги ме боли глава, имам махмурлук и се чувствам някак тъпо. Когато просто поспя, не е така.

Рурк извади опаковка от джоба си и му подаде едно, от малките сини хапчета.

— Благодаря. — Джулиън му се усмихна. — Чувствам се ужасно.

— Кога беше на покрива с Кей Ти? — попита Ив.

— Тази вечер.

Ив се убеди, че преценката на Надин за умствените способности на Джулиън е съвършено точна.

— В колко часа?

— О, не знам. Бях пил и… след вечерята.

— Гледа ли поредицата гафове?

Той се загледа пред себе си и смръщи вежди.

— Отчасти. Искам да ги изгледам отново, когато мога да се съсредоточа. Просто не можах. Излязох за малко въздух, преди да започнат, но все пак не можах да се съсредоточа. Спеше ми се и слязох да полегна на дивана.

— Значи, когато си тръгнал надолу, Кей Ти все още е била на покрива.

— Да. Все още беше там.

— Видя ли някой да се качва нагоре?

— Не видях никой. Исках да си полегна, но Раундтрий настояваше да отидем в киносалона. — Отново срещна погледа на Ив. — Сигурна ли си, че е мъртва?

— Да, напълно.

— Не мога да повярвам, че това се случва наистина. Струва ми се нереално. Ти ли ми каза, че е мъртва? Не помня. Всичко е пълна бъркотия.

— Изглежда, се е удавила.

— Удавила се е? — Джулиън закри лицето си с ръце. — Удавила се е. — Потръпна. — Кей Ти се е удавила. Защото е била пияна и е паднала в басейна?

— Не мога да ти кажа.

— Защото е била пияна — повтори той, — паднала е в басейна и се е удавила. Господи! Ужасно е.

Вдигна глава, когато Пийбоди се върна с чаша вода.

— Благодаря. — Джулиън сложи ръка върху тази на Пийбоди. — Толкова съжалявам за случилото се с нея. Да не се беше качвала на покрива. Не си позволяваше да бъде щастлива. Сега никога няма да бъде.

Ив даде знак на Пийбоди да го изведе от стаята и остана на мястото си за момент, за да събере мислите си. Рурк се премести на стола срещу нея.

„Странно“, помисли си тя, странно бе да го гледа на същия стол, където преди малко бе седял Джулиън. И странно как сега разликите между тях двамата й се струваха по-очевидни. Езикът на тялото, ясният поглед, спокойствието и лекотата, с която го запазваше.

— Малко е кухичък, а?

— Не мога да кажа. Какво означава „кухичък“, за бога?

— Слабоумен. Не мисля, че е само заради махмурлука и внезапното изтрезняване.

— Не съвсем. Кухичък. — Тя поклати глава. — Дори кухичките убиват.

— Той прави впечатление на безобиден тип.

— Дори такива като него. Но засега е единственият, който признава, че е бил горе с нея. Може би защото е кухичък или безобиден. Или просто от откровена невинност. Качва се на покрива, мисли си: „По дяволите, няма отново да се занимавам с нея“, и тръгва обратно надолу. Някой друг се качва и я очиства. Или тя се препъва на високите си токчета и сама се очиства.

— Раундтрий най-сетне убеди Кони да вземе успокоително и да си легне — съобщи Пийбоди, когато се върна.

— Може би така е най-добре. Повече нямам нужда от нея или от него тази вечер.

— От какво имаш нужда? — попита Рурк.

— Да се прибера у дома, предполагам, и да оставя всичко това да улегне в главата ми. Рядко се случва да разпитвам толкова много свидетели и заподозрени наведнъж. Ние също сме свидетели и точно сега се чувствам една от най-безполезните.

— Защото не можеш категорично да посочиш убиеца, ако има такъв, преди още трупът да е стигнал до моргата?

— Ние бяхме тук.

— Не преставам да си припомням всичко — възкликна Пийбоди. — Питам се дали съм видяла, или усетила, че някой се промъква навън-навътре. Но бях погълната от клиповете. Бяха смешни и толкова вълнуващи. Помня отделни коментари на различни хора, но не мога да посоча моментите. През повечето време имаше само смях и добронамерени шеги. Нямам нищо.

— Ще се справим с това. — Ив стана, леко се олюля. — Забравих, че съм с тези проклети неща. — Намръщено погледна към обувките си. — Ще проверя дали криминалистите са блокирали достъпа до покрива.

— Блокирали са го — увери я Пийбоди. — Вече проверих.

— Тогава да се махаме от тук.

— Можете да пътувате с нас — предложи Рурк. — Колата ще ви откара до центъра, след като ни остави.

— Господи, благодаря. Ще се возим в лимузина! Знаете ли, като изключим частта с трупа и двата часа разпити, беше прекрасна вечер.

 

 

Ив се освободи от обувките веднага щом прекрачи прага. И направи гримаса.

— Защо, когато ги свалям, боли повече, отколкото докато са на краката ми? Може би Харис нарочно е скочила с главата напред в басейна, за да се избави от болките в ходилата.

Рурк я вдигна на ръце.

— Заслужаваш човек да те поноси.

— Съгласна съм — реши тя, докато вече се качваха по стълбите. — Знаеш ли, вероятността убийство или злополука е петдесет на петдесет.

— Звучи добре.

— Но не е било злополука.

— Защото?

— Просела си е боя и твърде много от хората, които бяха там, са били готови да й го хвърлят. Кръв по ръба на басейна, което, разбира се, би могло да означава, че е паднала, станала е, отново е паднала и този път не е станала. Одраскани токове на обувките, включително и на онази в басейна, и счупена закопчалка. Възможно е това също да е станало при падане. И следи от изгорен парцал в камината. Жертвата лази по нервите на всички, причинява грозна сцена на вечеря пред хора, които бих нарекла „цивилни“ пред нас.

— Хубаво е да не си единственият цивилен в компанията, за разнообразие — отбеляза Рурк и я отнесе право до огромното легло.

— След това се качва на покрива и удобно за всички се удавя.

— „Удобно“ е относително казано. — Той хвана ходилата й и ги сложи в скута си. — Удавяне, докато в къщата е най-умното ченге от отдел „Убийства“, не е особено удобно за убиеца.

— Напротив. Впрочем… — Ив издаде тих стон на наслада, когато той започна да масажира стъпалото й. — О, толкова е хубаво. — Почти замърка при допира на кокалчетата на пръстите му до свода. — Ще получиш много секс.

— Такъв е планът ми, както винаги. Приеми това като прелюдия.

— Кой не би го приел? Впрочем, умното ченге от отдел „Убийства“ вижда всички на едно и също място в отрязъка, когато всеки, който не я е убил, се опитва да си спомни къде е бил и какво е правил. И всички, освен убиеца и жертвата, са седели в тъмен киносалон цели четиридесет минути.

— Заети да гледат себе си.

— Именно. На Надин й се обаждат по линк, излиза да проведе разговора си на спокойствие и е твърде разсеяна, за да забележи дали някой влиза, или излиза. Никой не спомена да я е видял, когато е излязла, дори Андреа, а Надин е седяла до нея. Ние бяхме най-отпред, така че нямаше начин да видим каквото и да е движение зад гърба си.

— И най-вероятно никой от тях не вярва, че който и да е от другите е способен да го извърши. Всеки, който не я е убил, вярва или иска да повярва, че е злополука.

— Освен това всички са обединени от ненавистта си към нея и всеотдайността си към проекта. Винаги е хитро да убиеш сред тълпа, ако можеш да се слееш с нея.

Когато Рурк започна същата процедура с другия й крак, тя въздъхна.

— Знаеш ли, заради това изживяване почти… почти си струваше да обуя онези глезенотрошачки.

— Мисля, че съм ти задължен, след като имах удоволствието да гледам краката и задника ти, докато беше с тях.

— Честна сделка.

— Добре.

— Когато новината се разчуе, а щом Надин я е докопала, това сигурно вече се е случило, какво ще стане с проекта?

„Интересно“, помисли си той. Интересно бе да разговаря със своето ченге за убийство, докато лежи потънала в блаженство, в леглото им. Не можеше да се отрече, че животи им е интересен.

— Ако бъде хитро използвано, а то ще бъде, ще събуди интерес и очакване. Сега получават огромна безплатна реклама. Истинско убийство по време на заснемането на голям филм за убийство? Прототипът на героинята от филма води разследването в реалния живот. Златна мина.

— Така си и помислих.

— Разбирам, че търсите мотив, лейтенант, но ми се струва твърде крайно някой да извърши убийство за малко медиен шум, особено когато вече се шуми.

— Но все пак е полезно. Ще помисля по въпроса. А сега бих казала, че трябва да ме освободиш от тази рокля.

— Вече обмислям метода.

— Почти съм сигурна, че можеш просто да дръпнеш ципа.

Той се усмихна, леко притисна прасците й няколко пъти и накара мускулите им да запеят.

— Тогава се обърни.

Тя се отпусна по корем.

— Раундтрий е знаел колко продължават клиповете, за колко време ще може да се измъкне от залата. Но мисля, че щях да забележа, ако беше излязъл. Беше отпред. Кони е знаела продължителността и според собствените й показания е излязла от киносалона. Със сигурност Престън не само е гледал поредицата гафове преди това, а и е участвал в подбирането им. Ако е било планирано…

Ив загуби нишката на мисълта си за момент, когато устните му се плъзнаха по прасците й, следвайки пътя на ръцете му, и изпита още по-голяма наслада.

— Те са най-вероятните кандидати. Стейнбъргър и Валъри. Може би също са си патили от нея, а всеки от тях знае в колко ценна реклама може да се превърне едно убийство.

Той напредваше нагоре по бедрата й с топли устни и закачлив език.

— А всеки от актьорите би могъл да се измъкне — промърмори тя, докато бавно потъваше в блажено опиянение.

— Откъде да знаят, че Кей Ти ще бъде на покрива?

— Може би убиецът си е уговорил среща с нея там. Или… — Ципът се разтваряше малко по малко, а устните му продължаваха да си играят с нея. — Или тя го е повикала, което би наклонило везните към импулсивно деяние или престъпление от страст. Или… Не мога да мисля, когато правиш това.

— Тогава ще трябва да зарежеш мисленето за малко, защото нямам намерение да спирам.

Той издърпа оскъдните бикини надолу по бедрата й. Докосна с устни талията й отзад и проникна с пръсти в нея.

Ръцете й сграбчиха чаршафа.

— Все още съм с роклята.

— Само отчасти. Толкова си гореща и влажна. Мека и гладка.

Оргазмът се разля из тялото й като необятна вълна, която я издигна до върха на насладата. Той си достави удоволствието да обходи с устни гърба й, строен и изваян под бляскавите диаманти, извивките на раменете, мускулите на ръцете й. Отново разпали огъня и я накара да издаде вик, когато поривът я завладя.

Преобърна я, свали роклята.

— Ти все още си с костюм.

Той се наведе, обиколи зърното на гърдата й с език.

— Нали ще ми помогнеш с вратовръзката?

— Подлудяваш ме — успя да промълви тя, докато се мъчеше да разхлаби възела, за да го развърже.

— Все още нямам намерение да спирам. — Но раздвижи рамене, за да се освободи от сакото, докато бавно плъзгаше устни по гърдите й. — Изглеждаш като дивачка. Като езическа кралица воин. — Закачливо докосна шията й със зъби. — Гола, сияеща, само по няколкото реда диаманти.

— Искам те в себе си. — Задъхана, тя засмука ухото му. — Горещ, твърд, вътре в мен.

— В момента ръцете ми са заети. — Обхващаха гърдите й. — Трябва ми помощ, за да се измъкна от тази риза.

Тя протегна ръце, разкъса я и копчетата се разхвърчаха.

— Да, и това е начин.

— Така действа една езическа кралица воин. Влез в мен. — Сграбчи косите му, впи устни в неговите. — Искам да се слееш с мен, сякаш отчаяно се нуждаеш от това.

— Така е. Отчаяно се нуждая от теб. Винаги само от теб.

Когато се отдръпна, за да се освободи от останалите си дрехи, очите му имаха същото въздействие върху нея, както ръцете му преди малко.

— Всичко в мен се преобръща, когато ме гледаш така.

— Моя си. — И това му носеше нещо повече от наслада, по-завладяващо от страст. — Моя си — отново каза той.

И когато ръцете й го обгърнаха, притеглиха и притиснаха, той се сля с нея, сякаш отчаяно се нуждаеше от това.