Нора Робъртс
Слава в смъртта (21)

21.

Държа се пред медиите като по учебник. Не беше трудно да изглежда леко раздразнена и да проявява признаци на нетърпение. Беше повече от леко раздразнена — налагаше се да повтаря един и същ отговор отново и отново. „На този етап не можем да дадем конкретни подробности за разследването.“ Искаше да поговори с водолазите, с Рио, да получи съдебните си заповеди и напълно да съсипе деня на Стейнбъргър.

Както и останалата част от жалкия му живот.

Можеше само да се надява изявлението й да му е причинило поне лошо храносмилане.

— Отново ще кажа, въпреки че не мога да коментирам конкретни подробности, че разследването напредва. С новата информация, която имаме, вярваме, че сме близо до извършване на арест. Но близо не е достатъчно добре за нас, ето защо, след като казах всичко, което имам право да кажа, с партньорката ми се връщаме на работа.

Ив слезе от подиума и за миг хвърли поглед към Надин. Докато множество други журналисти продължаваха да крещят въпроси, навярно хранейки надежда, Надин стана и едва забележимо й кимна.

Още докато вървеше към вратата, извади джобния си линк.

— Обажда се на Стейнбъргър — каза Ив на Пийбоди. — Очакваме потвърждение къде ще се срещне с него за интервю. Когато получим заповедите, ще действаме в негово отсъствие. Няма смисъл да узнава за претърсването, преди да се наложи.

— Може да не се съгласи да даде интервю на Надин или да я накара да се откаже.

— Тя не приема отрицателен отговор. И няма да се откаже. Като хрътка е. И Валъри няма да го прикрива — добави Ив. — Би изглеждал слаб и глупав, ако се опита да я отмъкне от Кони. Не може да си позволи да изглежда слаб и глупав.

— Мисля, че е и двете. Но идва някой, който не е.

Ив видя Рурк да върви към тях.

— Понякога се случва да изглежда глупав. Поддържай връзка с бреговата охрана, Пийбоди. Може би още една тресчица ще накара Рио да си размърда задника за проклетата заповед.

— Лейтенант, детектив. И двете изглеждате сериозни, официални и привлекателни за медиите. Хубави ботуши, Пийбоди.

— Не я насърчавай. Знаех си, че розовото беше грешка.

— Напротив. Стоят й очарователно.

Пийбоди не можа да се сдържи и се завъртя като на ревю.

— Обожавам ги.

— Използвай розовите си ботуши за ходене, Пийбоди. Бреговата охрана.

— Обожавам ги — повтори Пийбоди и леко се усмихна на Рурк, преди да използва ботушите си по предназначение.

— „Очарователно“ — промърмори Ив. — Очарователно не означава подобаващо за ченге, а тя заплаши, че ще ги носи всеки ден. Тази седмица наистина ги носи всеки ден.

— Радвам се, че подаръкът е оценен. Успях да се освободя за малко, защото проявявам личен интерес към това разследване.

— Вечното извинение.

Той й се усмихна.

— Помислих си, че Фийни може да ми намери нещо интересно за вършене.

— Следи комуникациите на Стейнбъргър и ще държим Надин под наблюдение, когато се срещне с него за интервю. Но по-хубавото е, че получихме електрониката на Пърлман. Надявам се електронният отдел да проследи движенията по тайната сметка, която ти откри, да свърже присвояването на средства със Стейнбъргър.

— Виждаш ли? Достатъчно забавления за всички. Ще се радвам да продължа с финансите. А ти?

— Чакам Рио да ми уреди заповеди за претърсване. Ще преобърна резиденцията, колата и офиса на копелето с главата надолу, докато намеря нещо, което ще вкара жалкия задник на този убиец зад решетките за няколко живота.

— Още по-забавно. И на мен би ми харесало да ровя и тършувам из нечии лични вещи.

— Имаш богат опит. — Ив се замисли. — Можеш да ми бъдеш полезен.

— Мисията на живота ми.

— Ще спестя на Фийни изпращането на човек от отдела, ако имам придружител, който да се заеме с електрониката на Стейнбъргър. Нали това е любимата ти област за ровене и тършуване.

— Толкова добре ме познаваш.

— Когато приключим, можеш да поемеш Пърлман.

— Със сигурност в компютъра му ще има информация за сметката на Би Би Джоел. Все пак човек трябва да следи какво се случва с парите му.

— Да, предполагам.

Ив му разказа за работата си сутринта, докато го водеше към конферентната зала вместо към офиса си. Там просто постоя с него, като се взираше в таблото.

— Изглежда убедително и смущаващо.

— Има нужда от актуализиране. Открихме яхтата, която е ползвал.

Докато добавяше новата информация на таблото, тя го осведоми и за това.

— И все още не е достатъчно за арест — отбеляза Рурк.

— Не мога да докажа, че той е ползвал яхтата. Мога само да покажа, че е имал възможност, знаел е кодовете. Не мога да докажа и че е подкупил Валъри. Мога само да покажа парите.

— Но моделът започва да проличава. Всичко се подрежда.

— Парче по парче. — Ив пъхна палци в джобовете си. — А Валъри? Мога да я пречупя. Още няколко неудобни въпроса и ще проговори. Точно сега пази собствената си кожа, обмисля кое е най-добро за нея. Ще се добера до още нещо за него, ще го хвърля в лицето й, ще я заплаша с обвинение в съучастничество за убийство и ще се разбъбри като клюкарка в тоалетната.

— Мислиш ли, че той възнамерява да я очисти?

— О, да. Но не сега. Ще бъде твърде подозрително, ако се отърве от нея сега. По-нататък ще я сполети ужасна злополука или ще вземе свръхдоза. Зависи от обстоятелствата. Не може да се опита да я уличи, защото ще му се нахвърли като бясно куче. Затова мисля, че е в безопасност, но Кони е добър буфер, в случай че се паникьоса.

— Кого ще уличи? Към кого ще насочи подозренията?

— И аз се питам. Вероятно Кони. Сцената по време на вечерята, разговорът насаме по-късно. Освен това тя призна, че е излизала от залата, така че е имала възможност. Стейнбъргър не знае за купола и че твърденията му няма да издържат в съда. Но това е подробност. Навярно предполага, че ще лепнем на Кони и убийството на Аснер, защото Харис го е наела и е имал нещо срещу нея и Раундтрий. Тя познава собственичката на яхтата. Става — заключи Ив. — Същото, в общи линии, се отнася и за Андреа, а и знаем, че е имало проблем с кръщелника й. Сигурно е знаел и за това. Марло и Матю — едва ли, защото ще трябва да уличи и двамата. Твърде сложно. Но Джулиън е подходящ.

— Питах се дали ще стигнеш до него.

— Пиян, засрамен, обвинен в секс с непълнолетна. Също разбира, че Аснер държи уличаващата информация. Ядосва се. Убива Харис, излиза на чисто, като ликвидира Аснер. Проблемът е, че момчето няма никаква склонност към убийство. Не и като това на Аснер предумишлено, съзнателно пребиване до смърт. Освен това просто не е достатъчно умен, за да извърши две убийства за два дни и да се прикрива.

— Чувствам се леко обиден.

— Щеше да се издъни и да се затвори в себе си от чувство за вина и страх. — Ив с насмешка хвърли поглед към Рурк. — Това не си ти, баровец.

— Все пак съм леко обиден. — Той сложи ръка на рамото й и го разтри. — Нуждаеш се от всички тях. Трябва да го хванеш заради всички тях. Можеш да го повикаш за разпит с всичко, което имаш, и да го измъчиш. Можеш да пречупиш Валъри и да стане още по-мъчително за него. Имаш добри шансове да приключиш случая за Харис и Аснер.

— Доста добри. — Беше мислила за това, беше преценила възможностите. — Да, доста добри. Не е съвсем сигурно, защото имам само косвени доказателства, съвпадения и предположения за още седем случая. Дори опровержението от Холмс няма особена стойност, само засилва подозренията. Повече, ако се върнем трийсет години назад и докажем, че в онази нощ не е пътувал до Мексико.

— Ще успеем — увери я Рурк. — Но и това не е равносилно на доказателство, че е убил Колфийлд.

— Би добавило още тежест. При достатъчна тежест ставите и мускулите започват да поддават. Може би няма да успея с всичките. Шансовете са нищожни.

— Трябва да опиташ.

— Не мога да забравя тези лица. Младият, възрастният, известната, обикновеният. Може би само ще му дам да разбере, че зная. Че няма да престана да ровя, докато не го закопая. Но преди да се задоволя с това, ще направя опит за грандиозен удар.

Тя извади линка си с рязко движение.

— Далас.

— Заповедите идват — каза й Рио. — Повярвай ми, дори с твоите тресчици не беше никак лесно. Откъде, по дяволите, да знам, че съдията, към когото се обърнах, е киноман и изпитва огромно възхищение от Джоел Стейнбъргър? Господи!

— Може би ще направи още филми от кафеза. Ще ти се обадя отново, когато намерим нещо.

Затвори и със злорадство се усмихна на Рурк.

— Стягай се.

 

 

Надин се настани на удобния стол в офиса на Стейнбъргър, вдигна поглед към него с отрепетираната си чаровна усмивка за пред камера и кръстоса крака. Забеляза, че събеседникът й не е въодушевен от ситуацията, но се прикрива добре. Седеше срещу нея от другата страна на масичка с красиви цветя, а на заден план бе изложен един от „Оскарите“ му.

Стейнбъргър се облегна назад и сложи ръце на широките странични облегалки на стола си — типичният образ на човек, който владее положението при трудни обстоятелства.

— Оценявам това, Джоел. Знам колко си зает, особено сега. Но съм сигурна, ще се съгласиш, че точно заради това „особено сега“ е важно да поговорим за случилото се, как се чувстваш, как се справяш. Като шеф на студиото, всички разчитат на теб.

Той повдигна ръка от облегалката с жест, който сякаш казваше: „Какво да се прави?“.

— Не можем да издигнем стени между себе си и публиката.

— Именно. Готов ли си?

— По всяко време.

— Добре.

Надин погледна към оператора и му кимна: „Започваме“.

— Здравейте. Аз съм Надин Фърст. Разговарям с уважавания продуцент Джоел Стейнбъргър в офиса му в „Биг Бенг Студиос“, Ню Йорк. Джоел, много ти благодаря, че се съгласи да разговаряш с мен днес.

— За мен винаги е удоволствие, Надин, дори при тези обстоятелства.

— Знам, че убийството на Кей Ти Харис разтърси из основи цялата индустрия и екипа на филма, който трагично се оказва последният й. Джоел, ти си известен с личната си ангажираност към проекти като „Аферата Айкоув“ и знам, че с Кей Ти през цялото време работехте заедно върху ролята й. Как го изживяваш?

— Това е дълбока рана, Надин. Дълбока рана. Да знаеш, че тази талантлива актриса, тази очарователна жена с многопластов характер, тази приятелка, си е отишла завинаги, откъсната от нас по такъв безсмислен и трагичен начин. Човек не може да го проумее.

Той се наведе напред с леко насълзени, но съсредоточени очи и я накара да се запита защо никога не се е пробвал от другата страна на камерата.

— Кей Ти толкова се вживяваше в тази роля, в реалността и сложността на характера. Работеше неуморно, за да я изиграе съвършено, да извлече най-доброто от останалите актьори. Не мога да опиша колко много ще ни липсва.

— Но продукцията продължава.

— Разбира се. Кей Ти би искала на всяка цена да продължи. Беше истински професионалист.

— С репутация за труден характер.

Стейнбъргър се усмихна с известна тъга.

— Много от най-великите звезди си спечелват този етикет според мен, защото са перфекционисти. Да, хвърлят някой и друг фойерверк на снимачната площадка, но тази светлина, тази енергия, носят големия блясък.

— Би ли споделил някой свой ярък спомен за нея?

Остави го да разказва, убедена, че съчинява забавната история в момента. Но постигна целта си да го предразположи и отпусне. Накара го да се размекне, да намери спокоен ритъм.

— Признанието, което получава от теб — продължи Надин, когато разказът му свърши — като актриса, като жена, е знак на почит.

— Важно е, от моя гледна точка, да познавам всички страни на хората, с които работя. За известно време ставаме едно семейство, което означава близост, конфликти, шеги, разочарования. Мисля за себе си като за бащата, онзи, който определя тона, държи волана. Трябва да предвиждам и разбирам потребностите на всички от семейството си, за да извличам най-доброто от тях. Сега загубихме човек от семейството — внезапно и шокиращо. Всички сме дълбоко разтърсени.

— Вече си преживявал няколко загуби. Като баща, това би трябвало да помага и на теб, и на другите — фактът, че си ги превъзмогнал, оцелял си и си си стъпил на краката. Трагичната смърт на Шери Уендъл. С нея сте били нашумяла двойка по време на брака си, и двамата сте били обект на медийното внимание при бурния си развод. Вече не сте били заедно, когато е починала, но въпреки това, сигурно загубата е била мъчителна.

— Шери беше една от най-интересните жени, които съм познавал и обичал. А талантът й? — Той поклати глава. — Кой знае какво би постигнала, ако беше жива.

— Били сте в Кан — и двамата, когато се е удавила. Бяхте ли се сдобрили преди смъртта й?

Стейнбъргър се раздвижи, смутен само за миг.

— О, мисля, че да. Голямата любов почти винаги означава големи конфликти. Между нас имаше и от двете.

— Отново злополука, нелепа, трагична. Подхлъзване, падане и удавяне. В някои отношения същата като смъртта на Кей Ти Харис. Не може да не е събудила спомените.

— Да… Едното беше злополука, другото убийство. Но да, две ярки звезди, отишли си твърде рано.

— Загубил си и още една ярка звезда. Голяма загуба за всички, но отново лична за теб. Анджелика Колфийлд. Били сте близки, приятели и колеги. Някои твърдят, че помежду ви е имало нещо повече от приятелство.

Надин забеляза как ръцете му стиснаха облегалките, лицето му застина за миг. Камерата също щеше да улови това.

— Анджелика беше скъпа приятелка. Жена с лабилна психика. За съжаление, беше твърде крехка, за да носи този голям талант, да издържа на натоварването и глада на публиката.

— Остават безкрайните спекулации дали смъртта й е била самоубийство, или нещастен случай, и разбира се, за бащинството на детето, което е носела при смъртта си. Били сте близки, както казваш. Знаеше ли задушевното й състояние? Беше ли ти се доверила за бременността?

— Не — рязко каза той, твърде рязко, след което очевидно се овладя. — Боя се, че тогава бях твърде зает със собствения си живот. Жена ми очакваше първото ни дете. Винаги съм се питал, ако бях по-заинтересован за това какво се случва около мен, по-малко вглъбен в собствения си свят, дали щях да видя, или да усетя нещо… иска ми се тя да беше почувствала, че може да ми се довери, да се обърне към мен като към приятел. Ако ми се беше обадила…

— Все пак е дошла при теб, според репортажите от онова време, няколко дни преди смъртта си. В студиото.

— Да. Да, дойде. Като мислено се върна назад не мога да не се запитам… и се питам, дали ми се стори угрижена? Дали трябваше да забележа обземащото я отчаяние? Знам само, че не забелязах нищо. Добре се прикриваше. Беше актриса до края.

— Значи, вярваш, че е било самоубийство.

— Както казах, беше крехка и лабилна.

— Питам, само защото според репортажите и твоите твърдения си бил убеден, че смъртта й е резултат от случайна свръхдоза.

Стейнбъргър вече се потеше — леко, но видимо.

— Трябва да ти кажа, че освен че лекува, времето прояснява ума. Със сигурност мога само да заявя, че смъртта й беше тежка загуба. А сега. Надин…

— Само да затворя кръга. Три жени, талантливи и известни, които по някакъв начин са били част от живота ти. Злополука, вероятно самоубийство и убийство. И още едно самоубийство — на твоя партньор и дългогодишен приятел Бъстър Пърлман.

Той видимо се притесни и Надин остана с поглед, прикован в очите му.

— Преживял си удивително много трагедии и лични загуби, Джоел. Можем да се върнем още по-назад, до нелепата смърт на приятел и съквартирант в колежа, и разбира се, до трагичната злополука, отнела живота на твоя наставник, великия Марлин Дреслър. Тежко ли ти е и заради тях?

Последваха няколко мига мълчание.

— Животът продължава. Смятам се за късметлия, че съм ги познавал и че имам работа, която обичам и която ми дава възможност да бъда близо до толкова талантливи хора. Предполагам, че когато човек е работил през повече от половината си живот в индустрия, населена с толкова много таланти, всеки със свое его, слабости и проблеми, загубите са неизбежни.

— Загуби — да. Но убийство? Да се надяваме, че убийствата не са неизбежни.

— Определено не исках да кажа, че са, но за съжаление, те са част от реалността в нашето общество, в нашия свят.

— И храна за развлекателната индустрия, като ролята на Кей Ти на полицай Пийбоди, в екранната адаптация на нашумелия случай „Айкоув“, която доведе и нея, и теб в Ню Йорк точно сега. Лейтенант Ив Далас заедно с Пийбоди и нюйоркската полиция разкриха този случай. Далас разследва и убийството на Кей Ти. Днес тя даде изявление, че са получили нова информация. Твърди, че вярва, че са близо до арест. Какво мислиш за това?

— Дано не се окаже театър.

— Театър?

— Разбирам, че натискът от началниците и медиите е голям. Дано разследващите наистина да са на път да разкрият кой уби Кей Ти. Това няма да направи загубата по-малко мъчителна, но може би ще донесе на всички ни чувство за завършеност.

— И облекчение? — каза Надин с лека усмивка. — Като един от присъствалите на приема онази вечер, ти си сред заподозрените.

— Както и ти — изтъкна той в отговор.

— Невинна. — Надин повдигна дясната си ръка. — Знам, че ще изпитам облекчение, когато лейтенант Далас извърши арест. Смущаващо е да бъдеш под подозрение, не мислиш ли Джоел? И твои приятели и колеги също да са в списъка?

— Не мога и няма да повярвам, че някой от нас е убил Кей Ти. Нашата сестра, дъщеря и приятелка. Предполагам, че тази „нова информация“ се отнася за външен човек.

— Външен?

— Някой, който е проникнал в къщата като лице от фирмата за кетъринг, паркинг служител или нещо подобно. Психично болен почитател например. Така че — да, ще изпитам облекчение, когато всичко бъде изяснено, всички въпроси получат отговор и животът ни може да продължи нормално. Разбирам, че лейтенант Далас си върши работата, но да нарочи нас? Абсурдно. Все пак всички бяхме събрани на едно място, когато Кей Ти е била убита. Самата ти също беше там. Трябва да вярвам, че някой друг се е качил след нея на покрива и е предизвикал трагедията. Ако… без да снимате.

Надин се облегна назад и кимна на оператора. Но не каза нищо, защото знаеше, че подслушвателното й устройство ще продължи да записва.

— Няма да изразя подозрения или предположения за приятелите и колегите си по телевизията.

— Разбирам.

— Лошо е за бизнеса — равнодушно каза той. — Придържам се към твърдението, че според мен е външен човек. Но съм обезпокоен, сериозно обезпокоен, че в онази нощ се е случило нещо между Кей Ти и… един от нас.

— Подозираш някого? — Надин широко отвори очи. — Джоел!

— Няма да го обсъждам — дори без да снимаш. Може би е само от нерви. Истината е, че ако тя не беше отишла там горе заради ужасния си навик да пуши, може би все още щеше да е жива.

— Казват, че дори билковите цигари са вредни.

— Още повече, когато ги пушиш една след друга, смесени със забранени вещества като „Зоунър“. — Стейнбъргър махна с ръка пред лицето си. — Отвратителна комбинация. Съжалявам. Разстроен съм, уморен. Не искам да говоря лоши неща за мъртвите, ти също не би искала. Отново лошо за бизнеса.

— Джоел, и аз бях там. — За да направи връзката още по-силна, тя се наведе напред и сложи ръка върху неговата. Солидарност. — Аз съм част от това. Ако има причина да вярваш… ако мислиш, че знаеш кой я е убил, кажи ми. Няма да се разчуе.

— Струва ми се нередно. Дай ми ден-два. — Той обърна ръката си, потупа и стисна нейната — Трябва да помисля. Може би си въобразявам. А сега Надин, наистина е време да приключваш. Беше дълъг ден.

— Разбира се.

Надин се облегна назад, отново даде знак на оператора. Продължи с няколко лесни въпроса, за да възстанови темпото и да го накара да се успокои.

Независимо дали беше истинско интервю или работа под прикритие, получаваше се доста добре.

— И пак много благодаря за отделеното време. Знам, че е ужасен момент за всички.

— Животът… и работата продължават. Ще те изпратя до изхода.

— Не е нужно, благодаря.

— Тръгвам си. Както казах, дълъг ден.

Когато отвори вратата, Джулиън престана да крачи отвън и тръгна към него.

— Джоел. Извинявай, Надин, трябва да поговоря с Джоел.

— Няма проблем, Джулиън. — Поразена, тя повдигна ръка и докосна бузата му. — Изглеждаш толкова уморен.

— Всичко ми се струва ужасно. Не мога да работя така. Не мога да понеса всичко това, Джоел…

— Ела в офиса ми. Ще поседнем, ще поговорим. Лека нощ, Надин.

Джоел й хвърли дълъг, жален поглед през рамо.

— Какво беше това, по дяволите? — промърмори Надин, когато той затвори вратата на офиса. — Какво става тук?

Вътре Джулиън отново закрачи.

— Седни, за бога, Джулиън, изнервяш ме…

— Не мога да седя на едно място. Не мога да работя. Не мога нито да мисля, нито да спя. Кълбо от нерви съм, Джоел. Гледа ли Далас? Чу ли какво каза? Че скоро ще извърши арест. Какво ще правя? Трябва да поговоря с нея, да й обясня…

— Няма да правиш нищо подобно. Стегни се. Нали ти казах, аз ще се погрижа. Станало е случайно и няма причина ти да плащаш за една злополука. Нима това ще я върне?

— Не, но…

— Да не искаш да влезеш в затвора, Джулиън?

— Не, не, за бога, но…

— И да се простиш с кариерата си, с всичко, което имаш, което можеш да имаш. За какво?

— Не знам. — Джулиън подскочи и притисна слепоочието си, докато още крачеше нервно. — Всичко е толкова объркано. Не преставам да го прехвърлям в съзнанието си, и не виждам никакъв случай.

— Беше пиян, Джулиън. Не може да се очаква да си спомняш ясно. Пиян, после в шок. Момчето ми — каза Стейнбъргър с такова съчувствие, че Джулиън се спря и въздъхна дълбоко. — Слушай сега. Ти не си виновен. Обеща, че ще направиш каквото ти казвам, че ще ми се довериш.

— Да. Имам ти доверие. Не знам какво щях да правя без твоята помощ и твоята подкрепа.

— Тогава ме послушай. Върни се в хотела си. Налей си чаша — две от онова превъзходно вино, което опитахме снощи.

— Ти каза да не пия повече.

— Отнасяше се за снощи. — Джоел потупа Джулиън по гърба за кураж. — Утре не си на снимки. Можеш да се поглезиш. Чаша хубаво вино, докато си почиваш в джакузито. Знам, че си подложен на ужасно напрежение. Забрави за всичко това за известно време.

— Толкова е объркано, Джоел.

— Знам. Вслушай се в съвета ми. Вино и джакузи.

— Вино и джакузи — въздъхна Джулиън, кимна и го повтори още веднъж, когато Стейнбъргър прикова поглед в него. — Да, добре. Вино и джакузи.

— Ще видиш. Това е идеалното решение. Утре всичко ще бъде наред. Нещата просто ще си дойдат на мястото.

— Струва ми се, че никога вече няма да бъде както преди. — Мъка, чувство за вина и съжаление плуваха в очите на Джулиън. — Джоел, никога преди не съм наранявал никого. Никога…

— Тя сама се нарани — равнодушно каза Стейнбъргър. — Помни това. Знаеш ли какво, ще те откарам. Шофьорът ми ме чака. Ще те оставя до хотела.

— Добре. Може да влезеш за малко. Мразя да съм сам.

— Най-доброто за теб. Разбрахме се, нали? Следвай предписанията на доктор Джоел за тази нощ. Утре ще вечеряме, ще обсъдим всичко. Ако все още не се чувстваш на себе си, ще поговорим за алтернативи.

Добре. Да. Алтернативи. Благодаря, Джоел.

— За какво са приятелите?

 

 

Ив стоеше в главната спалня в жилището на Стейнбъргър. Изслуша Фийни, който накратко й преразказа интервюто на Надин, докато Рурк претърсваше шкафчетата.

Заедно с оперативната група вече бяха претърсили хола, трапезарията, офиса, кухнята и дори терасата.

Имаше по-голяма надежда за втория етаж, но досега резултатът беше голяма, тлъста нула.

— Добре. Дръж ме в течение — каза му тя и пъхна комуникатора обратно в джоба си. — Казал е на Надин, че си тръгва, уморен след дълъг ден, а се е обадил на приятел, някакъв друг продуцент, и го е убедил да пийнат и вечерят заедно навън.

— Значи, имаме още време, преди да дойде тук и да се разфучи.

— Да. Или търси компания, или търси алиби. Според Фийни, Надин се е справила страхотно. Намерила е начин да спомене за покойната му бивша съпруга, за бременната любовница и дори за бизнес партньора, съквартиранта в колежа и прадядото на първата съпруга. Изпотила го е?

Рурк хвърли поглед към Ив, когато тя влезе при него.

— Ще изгледаш интервюто с удоволствие, но не е това причината за блясъка в очите ти.

— Помолил я е да престане да снима. Силно бил притеснен. Тя е умна, накарала е оператора да изключи камерата, но не е изразила гласно съгласие. Адвокатите може да възразят относно подслушвателното, но имахме съдебна заповед за това. Както и да е, опитвал се е да си играе с нея. Може би знаел нещо, безпокоял се, защото подозирал нещо, но не можел да го каже. Нямало да хвърля камъни по приятелите си. Такива неща.

— Мислиш, че е избрал изкупителната си жертва.

— Мисля, че много скоро ще реши да действа. Аз го разтърсих с изявлението за предстоящ арест, след това Надин го е подложила на още натиск. Но още по-добре, че се е измъкнал. Прикривайки въпросния приятел, е казал, че Харис е щяла да бъде жива, ако не се била качила на покрива да пуши.

Рурк помълча за миг, после повдигна рамене.

— Това е вярно и общоизвестно.

— Но не и за „Зоунъра“. А той е споменал за него. Че билковите цигари с примеси на „Зоунър“ са „отвратителна комбинация“, както се е изразил.

— Глупаво е да допусне ненавистта му към този навик да го издаде. Все пак не искам да помрача радостта, но ако е било обществена тайна, че тя пуши смесени с дрога цигари, това не е особено уличаваща улика.

— Нещата се натрупват. Казал е още, че ги е пушела една след друга. Ако не се е качвал там, откъде знае? Стъписал се е, когато Надин е споменала за бременната любовница. Малки подхлъзвания, едно след друго, докато накрая падне на земята. — Тя се обърна, тръгна обратно към спалнята.

— Организиран е в начина, по който мисли, живее и работи. И убива. Не педантичен, но внимателен. Все пак има някои малки неща. Твърде много секс аксесоари и играчки.

— Възможно ли е да са твърде много?

— Съдейки по колекцията му, не е срещал жена, която да не харесва. Сексът е власт. Във всяка стая има негови награди и почетни отличия. Изпитва нужда да ги вижда навсякъде, където влезе. Запазил е в компютъра си, както изглежда, всяка статия, споменаване на името му в пресата и публикувана снимка през цялата му кариера. Сметката на Би Би Джоел е тук, в компютрите му, както ти предвиди.

— Което трябва да помогне да направим връзката с присвояването, когато отново се заема с това. Но засега е просто втора банкова сметка. Нищо незаконно.

Думите му наистина помрачиха блясъка в очите й. Но Ив продължи:

— Ти намери файлове с подробни биографични бележки за всеки от участващите в този проект, до последния помощник-асистент. Това също е средство за упражняване на власт.

— Но не е незаконно.

— Не, не е незаконно.

— Но това тук може би е.

— Какво откри?

Ив подскочи и едва не го събори, когато се обърна.

— Спокойно, скъпа. Този шкаф е с фалшиво дъно, под което има малък сейф. Който сръчно отворих. И вътре…

— Кодове. Пароли, карти за достъп, ключове, всичките със старателно поставени етикети. Ето тук е кодът за портала на пристанището, за охранителната система на яхтата. Опа! Кодове за дома на Раундтрий за офиса му в студиото, за колата му.

— Може би открихме изкупителната жертва.

— Не може да натопи Раундтрий, но жена му — доста вероятно. Все пак има много други хора. Това е приятелят, на когото се е обадил тази вечер — посочи Ив. Кодът за входната врата на дома му, карта за шкафчето му в кънтри клуба. Кодове за всички каравани, доколкото виждам, които се ползват за тази продукция.

— Любопитно копеле, а?

— Трябва да контролира всичко. Нищо не може да остане в тайна от него. Трябва да има достъп — това му дава власт. И е полезно за осигуряването на изкупителна жертва. Изглежда, ще се наложи да дава доста обяснения.

— И то сериозни. Това доказва още, че е имал достъп до яхтата. Погледни тук.

— Няма етикет.

— 3АЧДПМ2С. Три „А“ — А. А. Аснер. ЧД — частен детектив, ПМ — паркомясто 2С. Обзалагам се, че е кодът за колата на Аснер. Може би го е пъхнал тук за всеки случай или иска да си напомня как се е отървал безнаказано. Но това означава още обяснения.

Ив отново се върна в спалнята за плик за доказателства.

— Ще хвърля тези пред него, ще добавя онова, което казва за „Зоунъра“, списъка на убийствата, яхтата. Ще го сразя. — Запечата плика, постави етикет. — Ще оставя колата на криминалистите. Да отскочим до студиото. След това ще направим посещение в „Се Соар“.

В момента тя изглеждаше като воин, който спокойно се готви за битка, помисли си Рурк.

— Мога да уредя хубава маса. Случайно познавам собственика.

— Случайно ти си собственикът, но няма да ядем. Ще прекъснем срещата на Стейнбъргър и ще съсипем шибаната му вечер.

— Звучи обещаващо.

— Ще си вземем нещо от автоматите, докато той се поти в стаята за разпити.

— Звучи отвратително.

— Не е толкова зле. Почакай. — Ив извади линка си. — Далас.

— Слушай, Далас…

— Надин, макар и да изяснихме, че не си падам по жени, бих те оправила. Заковала си ги на интервюто.

— Тръпна в очакване.

— Не, но Фийни ми разказа на кратко. Мога да уредя и той да те оправи.

— Ау, страшно ме глезиш. А Рурк?

— Не.

— Е, не чак толкова. Слушай, Далас, бях съвсем близо до управлението, но скочих от буса и хванах такси. Пътувам обратно към центъра, към хотела на Джулиън. Имам някакво натрапчиво чувство.

— За какво?

— Стейнбъргър сподели — при изключена камера — подозренията си, че нещо се е случило между един от тях и Кей Ти, и каза, че е обезпокоен.

— Да, да, мислиш, че е имал предвид Джулиън?

— Джулиън чакаше пред вратата на офиса. Изглеждаше ужасно, което е трудно, когато човек е толкова красив. Уморен, разстроен, изтерзан. Изплашен — като се замисля — стори ми се изплашен. И Джоел го прие в офиса си. Но преди да затвори, Джоел ми хвърли странен поглед, който не ми излиза от главата. Мисля, че искаше да ми каже нещо, Далас. Погледна ме, сякаш искаше да каже: „Това е човекът, за когото се безпокоя, когото се опитвам да предпазя“. И ако съм права…

— Значи, планира Джулиън да бъде сполетян от злополука или да се самоубие от чувство за вина. Ще проверим.

— Къде си?

— У Стейнбъргър. Намерихме няколко интересни неща.

— Аз ще стигна преди теб. Но нали ще дойдеш? Дори и да греша, мисля, че Джулиън знае нещо и е достатъчно уязвим, за да го издаде.

— Тръгвам веднага. Направи ми една услуга: убеди някой от охраната на хотела да дойде с теб. Измисли някаква причина, но не отивай сама.

— Джулиън не би навредил нито на мен, нито на когото и да било, но добре.

— Вярвам на инстинктите й — каза Рурк, когато Ив се намръщи срещу празния екран.

— Аз също. Засега ще оставим плана, ще отскочим до хотелската стая на Джулиън. Ще се обадя на Пийбоди.

Докато се свързваше с партньорката си, Ив се запита как е възможно Стейнбъргър да убие някого или да го подтикне към самоубийство, докато самият той с наслада хапва изискана вечеря с приятел на другия край на града.