Нора Робъртс
Слава в смъртта (15)

15.

За разлика от сутрешното оживление и шум, по пладне кооперацията на Аснер беше тиха. Всички бяха на училище, на работа, по магазини, по задачи.

Още щом отстрани запечатващата лента и отключи вратата, Ив забеляза, че и някой друг е имал задача за изпълнение тук.

— Е, или Аснер е бил изключително разпилян, или някой ни е изпреварил.

Пийбоди остана с присвити устни, докато оглеждаха безпорядъка в малкия хол.

Съдържанието на извадените чекмеджета бе изсипано на пода и се смесваше с дребни вещи от гардероби и шкафове. Пълнежът от разпорените възглавници на избелелия диван и фотьойл излизаше на сиви кълбета като изтръгнати вътрешности.

— Празно е, но все пак да проверим.

Ив извади оръжието си и тръгна към малката спалня.

Не би имало значение, ако бяха дошли по-рано, помисли си тя, докато прибираше оръжието си. Все пак беше вбесяващо.

— Убиецът е искал да се увери, че е получил всички копия от записа. Или Аснер не е държал оригинала в офиса си. Както и да е, претърсването е било щателно. И е действал предпазливо — забеляза Ив, докато си проправяше път, — въпреки цялата разтурил. Не е повдигал тежки предмети. При твърде много шум по това време на нощта някой би могъл да се оплаче.

— Убива Аснер, претърсва офиса. Взел е портфейла му, а жертвата не е носела кодова карта със себе си. Значи…

— Да. И аз пропуснах нещо. Колата. Не е нужно убиецът да е имал собствен превоз. Никой частен детектив не може да упражнява дейността си без свое возило. Възможно е да е откраднал колата на Аснер. — Ив мислено проследи стъпките. — Натоварва я, идва дотук с нея, претърсва апартамента, а след това я зарязва някъде, хвърля или унищожава електрониката. Този път е имал повече време да обмисли действията си.

— Все пак е глупаво, Далас. — Пийбоди побутна с крак купчина вехтории от чекмеджетата. Толкова труд заради някакъв запис на две холивудски звезди в леглото. Просто… не е нещо, което да си струва всичко това.

— Да, изглежда глупаво. Изглежда прекалено, няма спор. Следователно някъде има нещо повече. Възможно е Харис да е възложила на Аснер друга работа и той да е открил нещо за убиеца. Възможно е записът да е бил примамка за нас. Да ни праща за зелен хайвер или това да е само началото от историята.

— Хонорарът му е бил доста висок.

— Да, може би по петдесет за всяка от задачите. Мамка му. — Ив удари с длани по бедрата си. — Въртим се в кръг. Да повикаме оперативна група тук, за да си спестим време. Трябва да потвърдим, че Аснер е имал кола, и ако е така, да я обявим за издирване. Искам оперативната група да дойде със сензори. Възможно е Аснер да е имал таен сейф, който убиецът не е потърсил или може би не е открил. Тук няма компютър и никакви линкове, което означава, че ги е взел. Били са нужни няколко курса, за да ги свали. Да поразпитаме наоколо, да видим дали някой е видял някой да товари багаж.

След като загубиха доста време, за да узнаят, че никой не е видял или чул нищо, че никой не знае нищо, тук и в сградата, където се намираше офисът, и получиха предложение за татуировки с десет процента отстъпка, Ив и Пийбоди се върнаха в колата.

— Понякога се замислям.

— За какво?

— Дали да не си направя татуировка — отвърна Пийбоди. — Само една мъничка. Нещо забавно, някакъв символ или…

— Защо да плащаш на някого да издълбае картина в плътта ти?

— Е, от тази гледна точка…

— Задоволи се с временни. — Сигналът на комуникатора на Ив прозвуча. — Далас. Да — каза тя след миг. — Да я докарат. Трябва да бъде претърсена. — Обърна се към Пийбоди: — Намерили са колата на Аснер, паркирана на пристанището за яхти до Батъри Парк.

— Пристанище, вода, изоставена кола.

— Да. Мисля, че трябва да направим справка кой от нашите приятели притежава яхта. Какъв по-добър начин да се отървеш от куп електроника от това да я хвърлиш от кея?

— Да я хвърлиш в реката.

— Може би този път нашият човек е използвал мозъка си. Да тръгваме към Централата.

Ив искаше да опре крака на бюрото си и да започне да използва своя.

Намери доклада от медицинската експертиза в офиса си съжали, че не бе имала време да разговаря лично с Морис. Все пак докладът потвърди заключенията й от първоначалния оглед. Удари, нанесени изотзад със статуетката на сокол. Възстановката сочеше и два удара със значителна сила, получени, след като жертвата е паднала, въпреки че първите два от общо четирите са били смъртоносни. Никакви други следи от насилие или съпротива.

Резултатът от токсикологичния анализ показваше, че в часа на смъртта жертвата е имала известно количество бърбън в организма.

Ив добави доклада, снимката на Аснер и тези от местопрестъплението и апартамента му на таблото си.

След това си направи дълго кафе, седна и опря ботушите си на бюрото.

Загледа се в таблото, докато отпиваше от чашата.

Всевъзможни връзки, помисли си тя. Всевъзможни проблеми с егото, преплетени със секс, пари и слава.

Щеше да започне със секса, реши.

Връзките на Кей Ти с Джулиън и Матю. Косвената връзка с Престън заради заплахата й да се разкрещи за сексуален тормоз. Засега щеше да забрави за алибито му. В сплотена група като тази, хората лъжеха заради другия.

Възможно бе Харис да е имала сексуални отношения и с други от списъка, помисли си тя. Сексът винаги беше вероятност.

Връзката на Матю с Марло и отново косвената връзка с Джулиън заради слуховете в медиите. Това означава, че Кей Ти и Марло са били свързани чрез секс два пъти.

Връзката между Раундтрий и Кони. Вероятност за изневяра на единия от двамата с жертвата или с някого от другите. Харис твърдеше, че е имала връзка с Раундтрий, което не можеше да се докаже. Твърденията й за сексуални отношения на Марло с Раундтрий също бяха непотвърдени.

Връзката между Стейнбъргър и Валъри, независимо дали сексуалните им отношения са били в настоящето или миналото. Харис бе имала дарба да изравя кирливи ризи! Доста вероятно бе да е знаела нещо, да е заплашвала, че ще използва информацията по някакъв начин.

Никаква ясна връзка в това отношение за Андреа.

Пари.

Ив просто нямаше чувството, че е заради пари. Тези хора имаха достатъчно, въпреки че още пари винаги бяха добре дошли. Те бяха причината за пускането на слухове в медиите за връзка между Джулиън и Марло, както и за машинациите за прикриване на безкрайните проблеми с Харис.

Значи, пари. Трябваше да открие нещо повече за значението им за всеки от засегнатите.

Слава. Тя беше като секса, нали? Импулс, жажда, особено характерни за всеки от тази група личности. Популярност. Жаждата за постигането й, за запазването или увеличаването й. Също като секса и парите, славата носеше власт. Можеше да бъде използвана за упражняване на контрол.

Безкрайно въртене в кръг, помисли си тя. И все пак…

Секс, пари, слава, власт. Всичко бе свързано, всичко бе част от света, в който работеха и живееха тези хора. И всяко от тези неща можеше да бъде оръжие или слабост. Можеше да бъде застрашено, загубено, накърнено.

Мотив. Запазване на властта на всяка цена.

Първото убийство. Изблик на гняв или собствената тромавост на жертвата. Последвана от импулс или пресметливост. Бързо възползване от случайна възможност, никакъв реален план или предварителен умисъл.

А второто, удар след удар? Това бе гняв, осъзна тя, принесен с леко отчаяние. Изотзад, не лично. Отново е използвана възможността, убиецът грабва тежката статуетка. Но не лице в лице. И внимателно, подробно претърсване след второто убийство.

Доста трудоемко пренасяне на електрониката, натоварване в колата на убития, след това същото в апартамента му. И известен риск, макар и малък. Зареждане с адреналин, ясна цел, план за действие.

Със сигурност бе търсил нещо по-важно от секс видео с двама души, напълно свободни да правят секс.

Към секса, парите и славата трябваше да добави изнудване.

— Далас?

Потънала в размисъл, Ив намръщено извърна глава към Пийбоди.

— Работя.

— Знам, но дойде братът на Кей Ти Харис. Попита дали може да разговаря с теб. Бил е в моргата, утре ще му предадат тялото. Предположих, че ще поискаш да се срещнеш с него, но едва ли ще го приемеш тук.

Ив отново се загледа в таблото, в снимките от местопрестъплението и на трупа на Харис.

— Нека някой да го заведе в стаята за отдих. Идвам веднага.

Остана на бюрото си за миг и прегледа информацията за семейството на Харис, за да се увери, че правилно е запомнила подробностите. Когато стана, с изненада видя, че по прозореца й се стичат дъждовни струи. Беше се вглъбила толкова, че не бе забелязала, че вали.

Когато влезе в стаята за отдих, с въртящите се маси и столове и автоматите за напитки, веднага позна Брайс ван Хорн. Никак не приличаше на ченге. Едър, широкоплещест, с тъмна коса, късо подстригана очевидно наскоро, той седеше унило приведен над кутия джинджифилова бира. Имаше сурово, закалено лице на фермер. Беше облечен с дънки, карирана риза и ботуши, които навярно бяха изминали множество километри.

Вдигна глава, когато Ив се приближи към масата, и срещна погледа й с очи, бледосини като дънките и обградени с бръчки от присвиване от силното слънце.

— Господин Вам Хорн, аз съм лейтенант Далас.

— Госпожо.

Той стана и издърпа другия стол. Едва след миг Ив осъзна, че го е направил за нея. Седна и изчака и той отново да седне.

— Много съжалявам за загубата ви — започна тя.

— Загубихме Кейти преди доста време, но благодаря. — Вам Хорн прочисти гърлото си и скръсти едрите си загрубели ръце. — Почувствах се задължен да дойда. Не исках майка ми… Предполагам, че за една майка няма значение какво прави или не прави детето й. Винаги ще го обича. Не исках да идва с мен и я помолих да остане у дома с жена ми и децата, казах й, че се налага да помогне във фермата, докато дойда да прибера Кейти. — Отново се загледа в бирата си, но не отпи. — Отидох там, където я държат. Докторът…

— Доктор Морис.

— Да, доктор Морис. Беше много любезен. Всички са любезни. Никога преди не съм идвал в Ню Йорк и не очаквах хората да се държат така. Човек не бива да има предубеждения за места, където не е бил, за хора, които не познава, но…

— Далече е от Айова.

— Господи, да. — На устните му се появи лека усмивка, която бързо изчезна. — Знам, че вие сте поели грижата за нея.

Ив бе впечатлена от израза.

— Точно така.

— Искам да ви благодаря. Кейти имаше труден характер, но ми беше сестра. Знаете ли, не я бях виждал от пет години. Не мога да направя нищо. Не мога да променя това, че през цялото време й бях сърдит, че изпитвах лоши чувства към нея. Но не заслужаваше да умре така. Знаете ли кой я е убил?

— В момента водим разследване… — Изглеждаше толкова тъжен, помисли си Ив, толкова странно за това място, толкова изгубен. — Мисля, че знам, но все още не мога да го докажа. Работя по случая. Ще направим всичко по силите си да открием убиеца, да постигнем възмездие за сестра ви.

— Не можете да сторите нищо повече. Дори след всичко, което направи Кейти, майка ми следи кариерата й. Всички холивудски филми и прочее. Мама ги гледа. Каза ми, че Кейти участва в игрален филм за вас.

„Старомодният израз му подхожда“, помисли си Ив.

— Не за мен. За случай, по който работих.

— Казаха, че сте били там, когато се е удавила.

— Да, бях.

Той кимна, извърна глава.

— Мама иска да я погребем у дома. Кейти мразеше всичко в нашия край, но това е желанието на мама, така че… Познавахте ли я?

— Всъщност не.

— Мисля, че и ние не я познавахме… имам предвид, сега. Познавахме я само преди. — Той отпи глътка, отново остави кутията. — Баща ми беше грубоват човек. Имаше тежък живот, умря мъчително. Кейти го обичаше. Впрочем не зная дали е било обич. Тя беше като него и мисля, че затова стана такава.

Ив не каза нищо. Щом чувстваше нужда да говори, можеше да узнае нещо от него.

— Той нараняваше майка ми, удряше я. Беше едър, като мен. Искам да кажа, какъвто съм сега. Мама не е едра. Казваше ми да се грижа за Кейти, защото е по-малка. Когато се прибираше пиян и сърдит, тя ме умоляваше да отведа Кейти и да я държа настрана. Бях дете. С нищо не можех да помогна на майка си тогава. А Кейти? Не искаше да стои далеч от него. — Ван Хорн стисна устни и поклати глава. — В очите на Кейти нищо, което правеше той, не беше лошо. Не виждаше вината му дори когато мама имаше кървящи рани. Когато порасна, му казваше, ако мама си е поговорила по-дълго с приятелка или не е свършила някаква домакинска работа. Понякога дори си съчиняваше, за да го настрои срещу нея, особено ако мама й откажеше или не й позволеше нещо.

„Рано се е научила помисли си Ив. Бъди с властта, за да имаш власт.“

— Той я наричаше „моята принцеса“, казваше й, че е по-добра от всички, че трябва да получава всичко, което поиска, сама да си го взема, ако се наложи. Приемаше го буквално. Беше дете, така че може би вината не е била само нейна. Купуваше й разни неща за награда, когато му кажеше нещо за мама. Стигна се дотам, че мама започна да й дава почти всичко, което поиска. Нямаше избор. Но винаги имаше още нещо, никога не й беше достатъчно.

— Било е трудно за теб — отбеляза Ив — да бъдеш по средата, безсилен да спреш това.

— Един ден си помислих, че вече съм достатъчно голям, за да го спра. Не бях, и така ме преби, че пикаех кръв… извинявайте.

Ив само поклати глава.

— Тогава ли майка ви го напусна?

— Явно знаете нещо. Търпеше побоите, но когато пребитият бях аз, не можа да го понесе. Изчака, докато заспи, заведе ме в болницата и повика полиция. Кейти се разкрещя, нарече я лъжкиня и заяви, че татко дори не ме е докоснал. Хората наоколо познаваха баща ми, знаеха, че налита на бой. Тогава тя… — Замълча, плахо отпи от питието си. — Каза, че я е защитил, защото аз съм й посегнал. По онзи начин. — Наведе глава, поклати я. — Собствената ми сестра. Отново не й повярваха и продължи да променя разказа си. Но трябваше да задават въпроси, да направят изследвания, такива неща. Както и да е, накрая го затвориха.

— И майка ви ви е отвела в Айова.

— Да, събра багажа и заминахме. Една жена поговори с нея, каза й какво може да направи и й даде името на място, където можем да отидем и да поживеем известно време, докато се устроим. Останах в болницата около седмица, но когато можех да пътувам, тръгнахме. Кейти я намрази, мразеше и двама ни и превръщаше живота ни в ад, когато можеше. Но трябваше да остане при нас, докато завърши училище, и да ходи на консултации с психолог, защото съдията нареди така. А старият не искаше да има нищо общо нито с нас, нито с Кейти, когато излезе от затвора. Тя обвиняваше мама и за това. — Отново вдигна поглед. — Ще ви кажа нещо, госпожо. Когато се преместихме, за първи път мама не беше удряна цяла седмица. Как може някой да я упреква, че е поискала да поживее поне седмица без побой?

— Не знам. Мисля, че за някои насилието се превръща в начин на живот. В нещо нормално.

— Предполагам, че сте права. Впрочем той се забърка в нови неприятности, след като излезе. Сигурно си е навлякъл гнева на някой по-лош от него и това е бил краят. Кейти обвиняваше нас двамата. Предполагам, че да обвинява, също е станало нещо нормално за нея. Имаше неприятности в училище, крадеше, често се напиваше и започна да пуши „Зоунър“ или каквото намери. И при първа възможност отпраши за Калифорния. Мама беше променила имената ни законно, но Кейти си върна неговата фамилия. Сигурно това ви разкрива нещо. Не зная защо ви разказвам.

— Помагаш ми да я опозная. Каква е била, как е постъпвала. Постепенно я опознавам, което ще ми помогне да открия кой я е убил.

Очите му се насълзиха и за момент мълчаливо се опита да възвърне самообладанието си.

— Не зная как би трябвало да се чувствам. Мама скърби, а аз не мога. Не мога да скърбя за сестра си.

— Изминал си целия път дотук, за да я откараш у дома. Това ми разкрива нещо.

— Заради мама. — Една сълза потече от окото му. — Не заради Кейти.

— Няма значение. Дошъл си и ще я откараш у дома.

Той затвори очи и въздъхна.

— Когато съпругата ми носеше първото ни дете, бях много изплашен. Страхувах се, че ще бъда като него, че ще правя каквото правеше той. Че е в кръвта ми, както и на Кейти. После се роди момчето ми. — Обърна длани нагоре сякаш държеше новородено. — И така и не разбрах как един баща може да стори това. По-скоро бих отрязал ръката си. Кълна се в Бога. А Кейти просто не можеше да бъде друга. Сега някой я е убил, както някой уби него. Дали е било писано от самото начало?

— Не. Не вярвам в това. Никой не е имал право да отнеме живота й. Направила е лоши избори и ти е трудно да го приемеш. Убийството също е избор. Ще сторя всичко възможно човекът, който е направил този избор, да си плати.

— Предполагам, че това трябваше да чуя. Затова поисках да се срещна с вас. Мога да предам думите ви на мама и дано й донесат утеха.

— Дано.

Той отново въздъхна.

— Сега трябва да реша какво да правя до утре, когато заминавам.

— Имаш две деца, нали?

— Момче и момиче… и чакаме трето.

Ив извади визитка, последната си, и мислено си набеляза да поръча нови.

— Има едно хлапе. Тико — каза тя и написа адрес на гърба. — Продава шалове и други неща на този ъгъл в центъра. Добро момче е. Отиди да купиш шал за жена си, за майка си. Кажи на Тико, че аз съм те изпратила, и ще ти направи отстъпка. И го попитай откъде да купиш за децата сувенири от Ню Йорк на добра цена. Той ще знае.

— Благодаря. Ще го направя.

— Можеш да ми се обадиш, ако имаш нужда от нещо. Информацията е на визитката.

— Хората не бива да говорят, че нюйоркчани са студени и груби. Вие се държахте много мило и приятелски.

— Не го разгласявай. Трябва да поддържаме репутацията си.

Когато Ив се върна в общото помещение, Пийбоди стана от бюрото си и я пресрещна.

— Как мина?

— Трудно му е. Чувства се виновен, защото мисли, че не скърби, а не е така. Пълна противоположност на Харис. Сякаш той е голямо жилаво дърво, а тя е досадната лоза, която се вие около него. Сподели някои прозрения за нея.

— Като заговорихме за прозрения, Майра е в офиса ти.

— Мамка му. Забравих за консултацията.

— Дойде преди няколко минути. Каза, че има час с някого в този сектор и просто е решила да намине.

— Добре. Поддържай връзка с криминалистите. Може би убиецът е проявил небрежност с колата на Аснер. Искам и от оперативната група да ми съобщят, ако в апартамента намерят дори засъхнала капка слюнка, която не е на Аснер.

— Разбира се. Впрочем проверих за яхта. Никой от тях не притежава плавателен съд в Ню Йорк.

— Мамка му!

— Но и Раундтрий, и Стейнбъргър имат яхти в Ню Ел Ей, а Джулиън и Матю са опитни ветроходци, както и Андреа Смайт. Със съпруга й имат спортна яхта в Хамптън. Затова си помислих, че може би някой от тях има приятел с лодка, закотвена в пристанището, и я е взел назаем. Или просто е откраднал нечия, за да изхвърли електрониката.

— Добро предложение. И добра гледна точка. Поработи върху това.

— Мога ли да ползвам Макнаб?

— Казах ти, не желая да слушам за сексуалния ти живот.

— Ха-ха. Ще бъдат нужни доста справки и съпоставки. Той има забележителни умения. Опа, забравих, че не бива да споменавам за сексуалния си живот.

— Отново ха-ха. Попитай Фийни ако искаш преди края на смяната. Когато и двамата приключите тук, правете каквото искате. И край на намеците.

Ив продължи към офиса си. Майра стоеше до жалкото й прозорче.

— Ужасен дъжд. Карането към къщи през трафика ще бъде ад.

— За сметка на лесното и спокойното придвижване сутринта. Извинявай, че те накарах да чакаш. Щях да дойда.

— Имах път насам и Пийбоди ми каза, че разговаряш с брата на Кей Ти Харис. — Майра се обърна, беше красива с розовия си костюм и любимите си перли. — Подобна среща рядко минава лесно и спокойно.

— Изглежда свестен човек и се самообвинява, защото сестра му не е била особено свястна жена. Баща му редовно е пребивал майка му. Харис не само е заставала на негова страна, но и му е предоставяла информация, често невярна, за да има повод да налага майката и да възнаграждава дъщерята за лоялността й. Когато синът пораснал достатъчно, за да се опита да го спре, се озовал в болница. Тогава майката най-сетне се обадила на ченгетата и задържали негодника. Харис недоволствала и твърдяла, че нищо не се е случило, а брат й пикаел кръв в болницата. После заявила, че братът се опитал да й посегне и бащата я защитил.

— Лъжи, обвинявай и пак лъжи, за да прехвърлиш вината и да запазиш удобното си положение.

— Каквото е нужно. Отново недоволствала, когато майката се преместила в друг град с децата. Изглежда, си е поставила за цел да върви по стъпките на татенцето.

— Приемането на неговата фамилия законно и за професионалните й изяви говори много — съгласи се Майра. — Гледала е на майка си като на слабата страна, а на баща си — като на силния. Взела е страната на силата и се е радвала на наградите. Когато майка й е прекратила този цикъл, го е приела не само като наказание, а като отнемане на нейната собствена сила и власт.

— И през остатъка от живота си се е посветила на намирането на начин да я получава и запазва. Лъжи, изнудване, заплахи. Всички казват, че е имала талант и сигурно е обичала работата си. Но това е било на заден план след властта, която е имала над околните. И мисълта, че ги кара да се страхуват от нея. Страх и уважение? Приемала ги е като едно и също.

— Съгласна съм. Компенсирала е с наркотици и алкохол, което вероятно я е карало да се чувства по-силна. Братът намекна ли за някакъв сексуален елемент между бащата и дъщерята?

— Не, но мисля, че баща й е бил първата й мания.

— Малките момичета често си фантазират, че се омъжват за бащите си. Безобидна фантазия, не сексуална, която нормално отминава, когато пораснат. При Харис може би е било по-сложно. Тя е черпела силата си от него, от връзката на насилие и предателство. Мъжете, с които по-късно е имала връзки — като Матю да кажем — са били нови мании, а не заместители. Искала е да бъде по-силна от мъжете, с които се обвързва, да поеме ролята на баща си и да ги държи под контрол. Майка й е отнела властта на баща й, като го е напуснала. Не би допуснала това да се случи с нея. Не би го понесла.

Ив се обърна към таблото. Към лицето, което — странно нещо — вече с нищо не й напомняше Пийбоди.

— Колкото повече я обсъждаме, толкова повече прилича на убиец, не на жертва.

— Ако беше останала жива, би могла да стигне и до това. При убиеца има ескалация с второто убийство. Повече насилие, по-сложен план. Първото е било пасивно. А това, с множеството удари, издава гняв, какъвто не е изпитвал или може би не е признавал, че изпитва към Харис. Има модел. Взема линка й, отнася електрониката на Аснер. Опитва се да направи така, че убийството на Харис да изглежда като нещастен случай, а на Аснер — като обир.

— Скапани опити — и двата пъти.

— Също модел. Твоят убиец се смята за умен и съобразителен, вярва, че може да създаде тази заблуда. За Аснер дори е вложил доста време и усилия. Интелигентен е, организиран, съсредоточен. В убийствата има целенасоченост, заради която търсенето на онзи видеозапис изглежда слаб мотив.

— Господи, напълно съм съгласна.

— За убийството на Харис бихме могли да заключим, че е било импулсивно деяние, породено от гняв, последвано от непохватен опит за прикриване на следите. При Аснер има преминаване на друго ниво.

— Мисля, че Харис е наела Аснер за поне още една задача и че той е открил нещо по-сериозно от секс сцена. Може би Марло и Матю са използвали този запис като параван, за да не надникна зад него. Или ако те не са замесени, има нещо, което застрашава убиеца. Нещо, заради което богатите и известните биха рискували да убият.

— Може би си права. Знаем, че това се вписва в патологията на Харис. Вече си открила, че е държала примката над няколко глави.

— И отново, както с Марло и Матю, нищо, заради което да си струва да убият Аснер, щом хората разказаха за тези заплахи в показанията си. Аснер й е дал нещо друго или убиецът се е страхувал, че ще й го даде. Нещо, за което никой не спомена при разпитите.

Ив хвърли поглед към таблото.

— Трябва отново да прегледам всичко. Казах на брат й, че не е заслужавала да бъде убита.

— Вярваш ли в това?

— Вярвам, че е трябвало да бъде спряна. Ти би казала, че се е нуждаела от помощ. Терапия, консултации. Аз съм склонна да мисля, че е заслужавала наказание. Не, не съм склонна да мисля, а съм убедена — осъзна Ив. — Изнудваните трябва да си плащат, но цената не е убийство. Затова съм убедена, че е заслужавала наказание, и все пак се застъпвам за нея.

— Аз мисля, че се е нуждаела и от помощ, и от наказание. В детството си е била жертва. Знам, че не гледаш на нещата по този начин — продължи Майра, когато Ив инстинктивно сви рамене, — но е така.

— Може би, но е намерила начин да се възползва от това. Питам се…

— Какво?

— Понякога се питам от какво семейство или среда е произхождала Стела. Дали се е родила такава себична, агресивна и безсърдечна? Или просто е попаднала в порочен цикъл? Както и да е, не намирам оправдание за онова, което беше и вършеше. Подобни цикли трябва да имат край.

— Със сигурност знаеш, че Рурк може да проучи.

— Не съм сигурна дали искам да узная. Може би. Някога. Той се тревожи за мен. Знам, че иска да поговоря с теб.

— Има ли причина?

— Не искам да се тревожи.

— Не отговори на въпроса ми.

Ив въздъхна. Осъзна, че този път не иска кафе, и донесе по една бутилка вода и за двете.

— Сънувам я. Не са кошмари, а странни, спокойни сънища. Обвинява мен, което се връзва с начина й на мислене, с характера й.

— А ти самообвиняваш ли се?

Ив остана мълчалива няколко секунди, преди да отговори.

— Братът на Харис? Част от него изпитва вина, защото не е можел да обича сестра си, а друга част скърби за нея. Аз не зная дали част от мен изпитва вина или просто осъзнаване. Няма скръб. Казвала съм ти го и преди и нищо не се е променило. Знам, че не нося отговорност за случилото се с нея. Виновната е тя. И Маккуин. Дори баща ми има по-голяма вина от мен. Но аз задействах веригата, когато я спипах в Далас, преди още да разбера коя е.

Ив се загледа в бутилката си с вода, когато онзи миг изплува в съзнанието й. Онзи съдбовен миг, в който бе принудила заподозряната рязко да се обърне и се бе озовала лице в лице с майка си.

— Аз задействах веригата, когато я притиснах да се разприказва за Маккуин. Веригата, която той прекъсна, когато преряза гърлото й. Няма да се преструвам, че е било другояче. Вършех си работата. И животът на други, невинни хора беше поставен на карта. Но моята работа се оказа фактор за смъртта й.

— Ти си я свършила и си спасила живота на онези невинни хора. Собствените й избори са довели до края на нейния.

— Знам го. Вярвам в това. Но съм замесена в смъртта и на двамата си родители. Пряко в тази на баща ми, защото моята ръка държеше ножа. Дете, самозащита — да, всичко е вярно, всичко е логично. Но… — Тя сви ръката си в юмрук, сякаш стискаше дръжка. — Моята ръка държеше ножа. С нея аз задействах събитията. Трудно е да го зная, въпреки всичко, което са ми причинили, въпреки че биха продължили да ми го причиняват. Трудно е да зная, че съм затрила или помогнала за затриването на двамата души, които са ме създали.

— Не са те създали. Извършили са акта, който е довел до зачатието ти, и то с цел инвестиция и печалба. Те не са твои родители, а твои майка и баща само в строго биологичен смисъл.

— Знам това.

— Така ли? Започна да я наричаш Стела, което издава емоционална дистанцираност. А него продължаваш да наричаш свой баща. Защо?

Ив понечи да каже нещо, запелтечи.

— Аз… не знам.

— Ето нещо, върху което си струва да помислиш, нещо, за което може отново да поговорим. — Майра стана от стола за посетители и сложи ръка на рамото й за миг. — Кажи на Рурк, че сме си поговорили. Може да се тревожи по-малко.

— Добре.

Когато остана сама, Ив смръщи вежди срещу таблото. Нейни майка и баща само в строго биологичен смисъл. По тази логика, Кей Ти Харис беше дъщеря и сестра също само в този смисъл.

По свой избор, реши Ив, Харис бе умряла като ничие дете.