Нора Робъртс
Слава в смъртта (23)

23.

Естествено, той поръча достатъчно за всички, но Ив не можеше да се оплаче, защото се тъпчеше с пилешко с розмарин, докато седеше в стаята за наблюдение.

— Не мога да повярвам, че все още не е повикал адвокат.

Пийбоди грабна тънка картофена пръчица.

— Твърде бесен е за адвокат все още. И трябва да докаже властта си. Той е Джоел Стейнбъргър, мамка му. Обзалагам се, че все още се надява да изопачи нещата по някакъв начин. Да разпитаме първо Валъри, нека се поизпоти още малко.

— Изплашена е — каза Пийбоди на Ив. — Униформените казаха, че е треперела през целия път, след като са я арестували за съучастничество. И докато са я регистрирали, е плакала.

— Тогава да задействаме отново помпата.

Сълзите потекоха по лицето на Валъри в мига, когато Ив и Пийбоди влязоха в стаята за разпити.

— Моля ви, правите ужасна грешка. Това може да съсипе кариерата ми.

— Господи, убедена съм, че Кей Ти се е чувствала по същия начин, когато със Стейнбъргър сте я убили.

— Какво говорите! Не сме направили нищо подобно. Искам адвокат.

— Добре. — Ив сви рамене и се надигна. — Ще трябва да почакаш няколко часа, предвид кое време стана. Пийбоди, отведи Валъри обратно в ареста.

— Не! Не! — Сякаш търсейки опора, Валъри се вкопчи в масата. — Не ме връщайте там.

— Там ще изчакаш, докато адвокатът ти дойде. Между временно ще поговорим със Стейнбъргър. Сигурна съм, че ще ни каже интересни неща за теб.

— Това е лудост! Не съм направила нищо.

— Съжалявам, не можем да разговаряме с теб, след като си поискала адвокат. Трябва да изчакаме, докато адвокатът ти пристигне. Пийбоди.

— Не! Няма да се върна в онази килия. Ще разговарям с вас сега.

— Отказваш ли се от правото си на адвокат?

— Да. Да. Нека само да изясним това.

— Кой излезе от залата в нощта на смъртта на Кей Ти Харис?

— Кей Ти. — Валъри се приведе, скръсти ръце. — Видях я да излиза веднага щом осветлението угасна. Джулиън излезе няколко минути по-късно. Не съм сигурна колко, но беше скоро. След това, след още няколко минути, излезе Джоел.

— Още някой?

— Да. Кони излезе през страничната врата. Забелязах, само защото се канех да отида при нея, за да й задам няколко въпроса за храната за една статия. Но се измъкна още преди Кей Ти. Надин Фърст също излезе. По-късно от всички други.

— Сега опитай обратно. Кой от тях се върна?

— Кони, но чак към края на прожекцията. И Надин. Тя не се забави много. Може би десетина-петнайсет минути. Не обърнах внимание.

— Продължавай.

— Кей Ти и Джулиън не се върнаха, само Джоел. Нямаше го съвсем кратко. Петнайсет минути може би. Не много по-дълго. Но не съм сигурна. В интерес на истината, опитвах се да свърша малко работа.

— Защо не ни даде тази информация по-рано?

— Джоел ме помоли да не го правя. Каза, че Кей Ти и Джулиън са се скарали и с нея е станала злополука.

— Кога ти каза това?

— Вечерта, когато се случи. Работехме върху изявление за медиите и споменах нещо за хората, които бях видяла да излизат и да влизат. Попитах дали се е погрижил за Джулиън и как иска да действаме, ако се разчуе, че е бил пиян. Бях разстроена, както всички, и се питах дали полицията ще го нарочи, защото беше излязъл и не се бе върнал. Затова попитах Джоел дали е бил с него.

— И какво ти отговори?

— Каза, че сега всички трябва да правим най-доброто един за друг и за проекта. Да се защитаваме взаимно. Тогава ми каза какво се е случило. Било злополука, за която самата тя била виновна, но Джулиън щял да плати, ако полицията узнае, че е излязъл след нея. Каза, че той ще се погрижи за всичко, а аз трябва само да кажа, че не съм видяла никого да излиза.

— Значи, си прикривала убийство.

— Той каза, че е било злополука, но ще изопачите нещата и ще го обявите за убийство. Защото така ще получите повече популярност покрай всички звезди, които са замесени, и ще бъдете в центъра на вниманието месеци наред. Освен това Кей Ти беше жалко подобие на човек, нали? Скъсвах си задника от работа, за да скривам издънките й от медиите, а тя никога не намери добра дума за мен или към мен. Джулиън е сладур. Затова, когато Джоел ме помоли да си мълча, за да спася кожата на Джулиън, мълчах.

— Срещу известна сума.

Валъри стисна устни.

— Той предложи премията. Да, знаех, че е подкуп. Щях да го направя и без това, но не отказах парите.

— И отново излъга заради него на следващия ден.

— Бях в резиденцията му. Работех, но… той излезе за известно време. Каза, че има интимна среща и се нуждае от дискретността ми. Със съпругата му са разделени, но все още е женен. Разбираемо е да не иска да се разчуе, че се среща с жена. Има право на личен живот.

— В колко часа се върна?

— Не знам. Кълна се. — Закри лицето си с ръце. — Господи, до каква бъркотия се стигна!

— Така става, когато човек лъже и прикрива.

— Просто се опитвах да си върша работата. Онази нощ си легнах около дванайсет и проверих, но лампите във фоайето все още светеха. На следващия ден, преди да разговаряте с нас за детектива, Джоел ме повика в офиса си. Каза, че ще бъде по-лесно и ще има по-малко усложнения, ако и двамата си осигурим алиби за предната нощ. Иначе никой от нас нямаше, което би означавало, че оставаме под подозрение за смъртта на този човек, когото дори не познаваме. Каза, че знае, че може да разчита на мен, и вече е уредил преместването ми във ВИП апартамент, защото ще бъда много заета, и че находчивостта и лоялността ми ще бъдат възнаградени. Той гради и съсипва кариери. В момента градеше моята.

— И понеже ти излъга, Джулиън Крос едва не умря тази вечер.

Шокът й бе очевиден и в гласа й се долавяше паника.

— За какво говорите? Какво се е случило? Добре ли е?

— Помисли. Помисли колко живота струва кариерата ти.

Ив излезе и я остави да ридае.

— Ще я обвиним ли в съучастничество и прикриване на престъпление? — попита Пийбоди.

— Ще оставим това на Рио и шефа й. Готова ли си за кулминацията?

— О, да. Има крем брюле. Скрих си малко, за да не го излапат всичкия. Надявам се по време на този разпит да изгоря достатъчно калории, за да си го хапна спокойно.

— Тогава ти започни с него.

— На бавен огън! Лошото ченге?

— Не, Пийбоди.

— По дяволите. — Лицето на Пийбоди помръкна. — Искаш да го размекна, за да дойдеш и да нанесеш фаталния удар.

— Да се придържаме към силните си страни и да закопаем това копеле.

— А после крем брюле.

— После крем брюле.

 

 

Пийбоди влезе първа, сама. Постара се да изглежда леко респектирана, докато прочиташе данните за записа.

— Лейтенант Далас ще дойде след няколко минути. Да ви донеса ли нещо за пиене, господин Стейнбъргър?

— Не искам нищо друго, освен обяснение за тази дивотия. Ще разговарям не само с командира ви, а и с началника на полицията и кмета.

— Добре, сър. Трябва да ви уведомя, че в показанията ви има някои несъответствия. Разбирам, че може би лейтенантът… Разбирам, че може да ви се струва прекалено издребняване, но има такива несъответствия.

— За какво говорите? — Той удари с ръце по масата. — Бъдете по-конкретна.

— Конкретно, разпитахме Валъри Зейвиър. Сега твърди, че е видяла Джулиън и вас да излизате от киносалона малко след жертвата. Освен това твърди, че сте й казали, че жертвата е претърпяла злополука. Преди откриването на трупа. Така че…

— И приемате нейната дума за истина, а не моята?

— Съжалявам, сър, но беше много… конкретна. Освен това факт е, че сте превели петдесет хиляди на нейната сметка. И че сте имали сметка, открита под фалшиво име. Ммм… — Пийбоди затършува из папките, сякаш търсеше името. — Би Би Джоел.

— Ползвам я за поверителност, а Валъри заслужи премията си. Въпреки че вече не съм толкова убеден.

— Да, сър. Освен това тя спомена, че сте излизали в нощта на убийството на А. А. Аснер.

— Греши.

— Даде ни информацията с неохота. Лейтенантът й вярва. Особено след инцидента с Джулиън Крос тази вечер.

— Какво искате да кажете? Бъдете конкретна. — Този път Стейнбъргър удари с юмрук по масата. — Вечерях с приятел, както много добре знаете. Не съм виждал Джулиън, откакто тръгнах от студиото късно следобед.

— Но снощи сте го посетили. — Когато се поколеба, Пийбоди леко го притисна. — Охранителните камери на хотела са ви заснели. Занесли сте му бутилка вино.

— Искаше компания. Не желаеше да прекара вечерта сам. Затова занесох вино. Ограничих количеството до една чаша, защото напоследък пие повече, отколкото е нормално. Не… не беше на себе си.

„Разиграва ме“, помисли си Пийбоди и почувства изгарянето на калориите.

— Тази вечер е погълнал още две чаши от същото вино… с все още неустановено количество „Сомнипоушън“.

— О, господи! Добре ли е? В болница ли е? Трябваше да се досетя, трябваше да се досетя, че може да…

— Боите се, че се е опитал да си навреди?

Стейнбъргър поклати глава и отмести поглед встрани.

В стаята за наблюдение Рурк отпи от своята чаша вино.

— Не е редно да пиеш алкохол тук — напомни му Ив.

— Арестувай ме. Но първо ме остави да допия това. Няма ли да влезеш?

— Пийбоди си играе с него така умело. Мисли си, че я манипулира, че той режисира шоуто и ще извърти нещата така, че да натопи Джулиън, жив или мъртъв. А всъщност тя му залага капани. Справя се дяволски добре.

— Вино? — попита Рурк и повдигна бутилката.

— Не, за бога. — Но Ив взе неговата чаша и отпи съвсем малка глътка. — Доста е добро. Ще я оставя да го води за носа още малко. Искаш ли, когато се приберем у дома, да отворим още една бутилка и да правим полупиянски секс.

— Във всеки миг от деня мисля само за това.

Той обви ръка около раменете й, докато наблюдаваха работата на Пийбоди.

— Сър — каза Пийбоди с поглед, издаващ пълна откровеност. — Трябва да бъда честна с вас. Загазили сте. Противоречивите показания, парите и… Искам да кажа, ако знаете нещо, сега е моментът да ни кажете. На мен. Лейтенант Далас бърза да приключим случая.

— Тогава ще трябва да успокои темпото! Искате да натопя приятел? Или човек, който разчита на моята подкрепа?

— Може би този приятел се нуждае от помощ. Може би ще се нуждае от нея, ако… може да не оживее, господин Стейнбъргър. Шансовете не изглеждат добри. Джулиън е в кома, от която лекарите казват, че може да не излезе.

— Господи! О, господи.

— Позволете ми да направя каквото мога тук. Докато имам шанс.

— Джулиън. — Той закри устата си с ръка. Горкият Джулиън. Не биваше да го оставям сам тази вечер. Каза, че ще се оправи, че иска малко време да си почине. Толкова е… толкова се измъчваше заради Кей Ти. Не беше виновен, детектив Пийбоди. Трябва да разберете, беше злополука.

— Кое?

— Оставете ме да обясня. — Пое си дъх. — Ще ви обясня какво се случи. Когато Джулиън не се върна обратно в залата, започнах да се тревожа. Знаех, че с Кей Ти имат търкания, а и двамата бяха пияни. Качих се на покрива.

— Защо на покрива?

— Кей Ти беше отишла там да пуши от проклетите си билкови цигари. Когато стигнах… се оказа твърде късно. — Протегна ръка над масата. — Тя беше във водата, на повърхността, с лицето надолу, а Джулиън беше в шок. Отмиваше кръв от перваза на басейна и едва говореше.

— Била е на повърхността, с лицето надолу, когато сте стигнали до покрива?

— Да, да.

— И не се опитахте да я извадите?

— Беше твърде късно. Вече беше мъртва.

— Как разбрахте това?

— Джулиън каза. Каза, че е паднала. Скарали се, разменили удари и паднала. Когато се опитал да я повдигне, припаднал. Причерняло му и когато дошъл на себе си, тя била мъртва в басейна. Боя се, че докато е бил в шок, под влиянието на алкохола, я е довлякъл до водата. Опитал се е да го прикрие. Не можеше да си спомни ясно, нали разбирате.

— Какво направихте тогава?

— Отведох го долу. Не беше в състояние да разговаря с никого. Просна се почти в безсъзнание на дивана.

— Не сте отишли да повикате помощ.

— Моята помощ беше нужна, детектив. Исках да защитя Джулиън. Той се нуждаеше от закрилата ми. Беше твърде късно за Кей Ти. Станало е случайно, детектив Пийбоди.

— Нека уточним подробностите, за да обясним на Далас. Качили сте се след Джулиън на покрива, където той се е срещнал с Кей Ти до басейна, под купола, нали?

— Да, да.

— Куполът е бил затворен.

— Да, разбира се. Октомври е. В цялото помещение вонеше на билковите цигари на Кей Ти. Беше отвратително.

— Предполагам, че не ви е хрумнало да отворите купола.

— Кони предпочита да е затворен през есента и зимата. Плува всяка сутрин.

— Вижте, тук има още едно несъответствие. Куполът е бил отворен и отново затворен. Но механизмът е повреден. Не прилепва плътно. Не беше напълно затворен след откриването на трупа. И под купола нямаше мирис на дим. Беше проветрено.

— Може би съм го отворил. Самият аз също бях в шок.

— Разбира се. Е, отворихте ли купола?

— Сега, като се замисля, да. Миришеше ужасно. Имах нужда от свеж въздух.

— Кога го отворихте? Преди или след като довлякохте тялото на изпадналата в безсъзнание Кей Ти Харис до водата?

— О, стига. — Ив удари с юмрук по дланта си. — Тук започва моята роля.

Тя излезе от стаята за наблюдение и влезе в стаята за разпити.

— Влиза лейтенант Ив Далас. Трябваше да се примириш с дима, Джоел, и да повдигнеш Харис, вместо да я влачиш. Голяма грешка беше да кажеш, че е била на повърхността с лицето надолу. — Тя сложи кутия с доказателства на масата и прониза Стейнбъргър с поглед. — Първо, това, че не си се опитал да я извадиш и да я свестиш, говори много лошо за теб. Второ, времето не пасва. Ако беше излязъл на покрива, след като Джулиън, както твърдиш, я е довлякъл до водата, отишъл е да вземе парцала от бара, върнал се е и е започнал да отмива кръвта, тя нямаше да бъде на повърхността. Първо, щом дробовете се изпълнят с вода, тялото потъва. Те са като гъба. Минава известно време, докато газовете изтласкат всичката тази гадост навън и трупът изплува… А също така — добави и сложи видеозапис на масата. — Трябваше да унищожиш това, вместо да го прибираш в сейфа си. Взел си го от чантата й, след като си я убил. Предполагам, че не си искал да стигне до медиите. Да, но първо си искал да го изгледаш. Извратеняк. — Ив нехайно сложи линка на Кей Ти на масата. — Взел си и това и по-късно си го хвърлил заедно с всичката електроника от офиса на Аснер, която си отнесъл, след като си го убил. Знаем за яхтата, която си взел „назаем“, знаем часа и координатите. Водолазите се надяват да извадят още неща утре. Създаваш работа на бреговата охрана.

— Нямам представа за какво говориш. Разбирам какво се опитваш да направиш, повярвай ми. Отчаяно хвърляш всичко, за което се сетиш, към стената и се надяваш нещо, каквото и да е, да се задържи.

— О, задържа се, Джоел. Задигнал си и рецептата за приспивателни на Харис, като си използвал една от удобните си карти за отключване. Запазил си и кода за колата, който си взел от трупа на Аснер. Разкрихме те, Джоел. Не можеш да намериш обяснение за всичко това.

Ив стовари целия плик с кодове и карти за достъп на масата.

— Снощи си изпратил Джулиън в другата стая, сипал си хапчетата във виното, което си му донесъл от загриженост, затворил си бутилката и си я прибрал. Очаквал си тази вечер послушно да изпълни заръките ти. Да пийне няколко чаши вино във ваната. Иронията да се удави би допаднала на медиите и би се вписала в рамката, която си искал да очертаеш. „Самоубил се е от чувство за вина, че я е убил.“

Стейнбъргър остана с поглед, прикован в купчината кодове и карти. Руменина от гняв изби от врата до скалпа му.

— Претършували сте дома ми.

— Да. Дома, офиса, колата. И калифорнийските ченгета са заети със същото там. Имал си достъп до яхтата, до караваните, до домове, офиси.

— Разбира се, че имам достъп. Имам право да влизам, където се налага. Всъщност знаеш ли кой съм аз?

— Напълно. Ти си убиец. О, но тази вечер не можа да добавиш нова точка на таблото. Джулиън е доста по-добре, отколкото Пийбоди те накара да мислиш.

— Леко преувеличих сериозността на състоянието му.

— Той ни каза всичко. Както и Валъри.

— Джулиън би казал всичко, за да прикрие стореното, а Валъри лъже заради него. Влюбена е в него.

— Не, не мисля. Валъри лъжеше заради теб, защото е амбициозна и малко алчна. Джулиън е правел каквото му кажеш, защото ти има доверие като на баща. А за теб, Джоел, убиването е втора природа. Джулиън щеше да бъде последният в дълга редица, започнала с Брайсън Кейк, съквартиранта ти. — Ив застана зад него и се наведе близо до ухото му. — Ще те накараме да отговаряш за всички тях. С Божията помощ.

— Нямате нищо.

— На Кейн му е писнало да гледа как с подкупи си проправяш път в колежа. И след като е отказал да ти съдейства повече, е бил блъснат по стълбите и си е счупил врата.

Извади снимка на трупа на Брайсън Кейн от местопрестъплението, сложи я на масата.

— Марлин Дреслър, богат старец, който все още диша и стои на пътя ти към парите и властта, които искаш. И може би не се радва особено, че се каниш да се ожениш за правнучката му.

Сложи и снимката на Дреслър.

— Едно блъсване от скали решава проблема. Анджелика Колфийлд, бременна, не желае да се откаже от детето, заплашва да каже на богатата ти, също бременна съпруга. — Ив добави снимката на Колфийлд към останалите. — Получава лечението, което може да се каже, че си предписал и на Джулиън, но при нея е успешно. Мога да продължа нататък. Медиите ще те разпънат на кръст. А аз ще им подам чука и гвоздеите, докато с партньорката ми се погрижим да бъдеш заключен в кафез за всеки живот, който си отнел.

— На кого мислите, че ще повярват? Аз съм най-влиятелният човек в индустрията. Ти си обикновено ченге, омъжило се за пари.

— Прав си. Обикновено ченге съм.

— Опитах се да ти помогна — каза Пийбоди с тъга в очите. — Имаме свидетел, който те е видял да влизаш в офиса на Аснер в нощта на убийството.

— Лъжете. Никой не ме е видял.

Пийбоди кимна.

— Понякога хората работят до късно.

— Ако си въобразявате, че думата на евтин адвокат или мазен собственик на заложна къща ще има по-голяма тежест от моята, грешите.

— Откъде знаеш кой държи другите офиси на етажа на Аснер? — попита Ив. — Опа! Бил си там, Джоел. Бил си на този етаж, защото си се обадил на Аснер и сте си уговорили среща в офиса му. Случайно е бил с жена, когато си му позвънил. Имам и нейните показания. Обадил си му се, уредил си срещата, а по-късно си го убил.

— Това е абсурдно. Отидох… да разговарям с него, защото Кей Ти ми каза, че го е наела. Отидох само да поговоря с него, да откупя информацията, която вероятно беше събрал.

— И той ли вече беше мъртъв?

— Не. Да. Да.

— Не? Да? Трудно е да мислиш под натиск, а? Трудно е да мислиш, когато всичко се стоварва върху теб. Обикновено имаш повече време, повече пространство. Успяваш да планираш нещата по-добре. Не си забърсал онази птица толкова старателно, колкото си мислиш.

Една лъжа заслужаваше още една, помисли си Ив. Защо да не добави измислен отпечатък към измисления свидетел на Пийбоди?

— Той ме нападна. Беше самозащита. Защитих се, когато се нахвърли върху мен.

— Като го повали на земята и го удря по главата, докато мозъкът му изтече? Не вярвам. Не мисля, че и заседателите ще повярват. Пребил си го до смърт — каза Ив и се наведе към него. — След това си отнесъл електрониката му, линка му… на който е запаметено обаждането ти. Специалистите от електронния ни отдел са способни на удивителни неща. Откраднал си яхтата на приятелката си, подкарал си я и си хвърлил всичко във водата. Приятелката ти Вайълет? Официално опроверга алибито, което ти е осигурила за нощта на смъртта на Колфийлд. И заяви, че ти си я помолил.

— Това е нелепо. Вай просто ми се сърди, защото напоследък получава роли само в семейни сериали. Не мога да поддържам кариерата на всяка изчерпана актриса, която познавам.

— Не изглеждаше сърдита, нали, Пийбоди?

— Точно обратното. Много е привързана към вас, господин Стейнбъргър. Изпитва огромна благодарност за пробива, който сте й осигурили толкова отдавна, като сте й дали пари да наеме онзи топ консултант. Помислила си е, че е много мило от ваша страна да изненадате съпругата си с голям прием в нейна чест. Искам да кажа, наистина е повярвала, че затова искате да ви прикрие, и с радост е излъгала, че сте били с нея и консултанта… в нощта, когато сте убили Анджелика Колфийлд.

— Алибитата ти се сриват, Джоел. От Вайълет, от Валъри. Вече има официално потвърждение и за петдесетте хиляди подкуп. Получаваме електрониката от реката. А, впрочем и от западното крайбрежие. Компютрите на Пърлман също вече са в електронния ни отдел. Технологиите са напреднали, откакто си го натопил и си нагласил самоубийството му. Проследяваме присвоените средства до онази твоя лична сметка.

— Анджелика беше невротичка, нещастница, пристрастена към наркотиците и алкохола. Пърлман беше слаб и алчен.

— Може би всичко това е вярно, но никой от двамата не е посегнал сам на живота си. Отървал си се от тях, както и от досаден папарак, млада асистентка, започнала да иска твърде много, и бивша съпруга, която вероятно те е настъпила по мазола. Открих девет от трофеите в колекцията ти, Джоел, и продължавам да търся още. Ако има, ще ги намеря.

— Нищо няма да намериш. — Стейнбъргър повдигна ръце и леко разхлаби вратовръзката си. — Няма нищо за намиране.

— Може би, а може би има. Но с теб е свършено. Край.

— В бизнеса съм повече време, отколкото ти си живяла! Имам повече власт и влияние, отколкото можеш да си представиш. Ще те смажа.

— С теб е свършено — повтори тя и видя как лицето му отново почервеня. — Край. Неочаквани свидетели, небрежност при заличаване на следи, несполучлив опит за убийство тази вечер, след който Джулиън остана жив и разказа всичко. — Ив се позасмя и нехайно подпря хълбок на масата с израз на неуважение и леко презрение във всеки жест. — А и просто не си се сдържал и си се размрънкал пред Надин, която, между другото, имаше подслушвателно. За вонята на „Зоунър“ в билковите цигари на Харис. Това беше една от малкото подробности, които запазихме в тайна. Станал си вироглав. След като толкова дълго си се отървавал безнаказано за убийства, си станал твърде самонадеян. Този път се опита да извършиш две за два дни и да ги прикриеш с трето! Хей, никой не би очаквал един зализан холивудски тип да успее.

— Никога няма да го докажете.

— Ще докажа всичко. — Ив повдигна плика с кодовете за достъп. — А това? Глупаво. По-умни сме от теб, Джоел. Не знаех колко по-умни, докато не открихме това.

Стейнбъргър се надигна и понечи да се втурне към нея. Тя светкавично скочи на крака.

— Хайде — подкани го Ив — Давай. Ще добавим към обвиненията и нападение на полицейски служител. Нямам нищо против.

— Щях да те направя звезда. — Трепереше, но не от страх, забеляза Ив. От гняв. — Щеше да изгрееш с тази продукция и да станеш една от най-известните жени на планетата и далеч от нея. Най-възхваляваната жена полицай в историята.

— Благодаря, но аз съм обикновено ченге и това ми е достатъчно. Почувства се страхотно, когато уби Аснер, нали? Рядко получаваш възможност да изживееш такава физическа тръпка. Ударите, кръвта, отприщването на енергията. Усещането за мощ.

— Никой не ми е говорил така. — Той замахна с ръка, сви я в юмрук и удари по масата. — Казах му да ми даде всичко, което е събрал за Марло и Матю, за мен. Отказа. Внезапно пробудила се съвест, щял да отнесе всичко в полицията…

Юмрукът се стовари отново и отново.

— С кого мислеше, че си има работа? Нима си въобразяваше, че може да ме изнудва за още пари? Да ме прави на глупак? Той беше глупакът.

— И затова го преби до смърт.

— Защитих се. Защитих репутацията си, което за мен е като да защитя живота си.

— Кей Ти също е трябвало да бъде отстранена. Поради същата причина.

— Аз я създадох. Не проявяваше никаква лоялност, никаква благодарност, никакво уважение. Направих, каквото беше нужно и това трябваше да бъде краят.

— Не е краят. Опита се да натопиш Джулиън.

— Той е наивник. Талантлив, но наивен. И слаб. Накрая щеше да дойде при теб. Нямаше да издържи. Щеше да унищожи и себе си, и мен. По-добре беше да умре.

— Значи, си щял да му направиш услуга.

Ненавистта пролича в гласа му.

— Не може дори да умре, ако няма кой да му каже как. Защитавах себе си, инвестицията си, репутацията, която съм градил повече от половин живот. Имах пълното право.

— Не, нищо подобно. И това е краят.

— Властта носи отговорност и привилегии. Омъжена си за човек, който със сигурност го знае.

— Омъжена съм за човек, който знае повече за истинската власт, отколкото ти някога ще узнаеш.

— Няма какво повече да ти кажа. Отсега нататък ще разговаряш с адвокатите ми.

— Добре. — Ив започна да прибира пликовете с доказателства обратно в кутията, в която ги бе донесла. — Постарай се да кажеш на тези адвокати, че си обвинен в множество убийства, предумишлени и непредумишлени, и се подготви да бъдеш изпържен от медиите. — Усмихна се. — Ще получиш съвършено нова слава, но новият ти статут няма да ти осигури място във ВИП ложата. Уреди да се обади на адвокатите си, Пийбоди, отведи го да пренощува в ареста и върви да хапнеш своя крем брюле.

— С удоволствие, лейтенант.

Ив излезе от стаята и подаде кутията на полицая отпред, за да я върне в хранилището за доказателства. Усмихна се, докато Рурк вървеше към нея.

— Не очаквах наистина да си признае.

— Не можа да се сдържи. Всички имена, сведения, доказателства се сипеха толкова бързо. Изплаши се, а за него е немислимо да бъде изплашен. Накарах го да изглежда глупав и слаб — отново неприемливо състояние. Убиването му вдъхва чувство за сила. Изпитва потребност да се чувства силен.

— А сега ще узнае какво е пълно безсилие.

— О, да. Знаеш ли какво? — Влязоха в офиса й, откъдето тя взе сакото си. — Разкрихме две убийства и един опит за убийство и сме на път да приключим още седем случая. И никой не се опита да ме пребие, да ме намушка, зашемети или взриви. Мисля, че това е рекорд.

— В един момент там вътре изглеждаше напечено.

Когато излязоха, Ив изсумтя.

— Нямаше да посмее. Освен това опазих ботушите си без петно от повърнато или кръв.

— Очевидно имаме повод за празнуване. — Рурк плъзна ръка по гърба й, докато вървяха. — Полупиянски секс?

— Идеално.

По пътя към дома и полупиянския секс Ив се обади на Надин, за да й предаде останалата част от историята.

Реши, че така е най-честно.