Джейн Ан Кренц
Не се доверявай на никого (50)

50.

Офисът на президента и главен изпълнителен директор на „Хейстингс Инкорпорейтид“ се намираше в югозападния ъгъл на четирийсет и седмия етаж на лъскавата офис кула. Дъждът беше спрял, но скоро щеше да се завърне. Дъждът винаги се връщаше в Сиатъл. Но засега облаците се разпръсваха. Слънцето огряваше покрития със сняг връх на Маунт Рейниър и блестеше върху водите на залива Елиът Бей.

Панорамната гледка е като от пощенска картичка, помисли си Джулиъс. Това беше Сиатъл в най-прекрасния му вид. Разбира се, Маунт Рейниър — активен вулкан, смятан за един от най-опасните на света — се намираше само на сто километра. А водите на Пъджет Саунд бяха достатъчно студени, за да убият за половин час човек, паднал от някой от фериботите. Освен това районът беше осеян от сеизмични линии на разломи. Експертите постоянно предупреждаваха, че е въпрос на време да настъпи следващото голямо земетресение. И какво? Това правеше живота много по-интересен.

— Какво правиш тук? — попита Едуард.

— Консултирам — отвърна Джулиъс.

— Никой не те е викал да консултираш „Хейстингс“.

— Това не е съвсем точно. Някой ме помоли да го направя. Моят клиент.

Едуард седна по-напред на стола си и сплете пръсти върху бюрото.

— Надявам се клиентът ти да ти плаща, защото аз със сигурност не възнамерявам да го правя. Не мога да си позволя тарифата ти.

— Не се тревожи. Тарифата ми е покрита. Сега искаш ли съвета ми или не?

Едуард обмисли отговора си няколко минути, после се облегна на стола си.

— Добре, ще клъвна. Какъв е безплатният съвет, който ми предлагаш?

— Казах ти, не е безплатен.

Едуард изсумтя тихо.

— Всяко нещо си има цена. От теб съм го научил.

— Трябваше да научиш нещо друго от мен. Не се доверявай на никого.

Едуард присви очи.

— Включително и на теб?

— Изборът е твой, разбира се. Знам, че се носят слухове, че опитвам да съсипя „Хейстингс“ през последните осемнайсет месеца. Но наистина ли вярваш, че аз стоя зад проблемите ти?

Едуард го гледа мълчаливо дълго време.

— Не — каза накрая. — Не го вярвам. Никога не съм го вярвал.

— Защо не?

Устните на Едуард се извиха в мрачна усмивка.

— Поради същата причина, която новата ти приятелка е изтъкнала пред Даяна — ти би се справил по-добре. Щях да съм останал само с димящите останки от компанията, ако ти се опитваше да ме съсипеш. Вместо това аз бавно се обезкървявам. Това не е в твой стил. Ти си хладнокръвен, но не би причинил дългосрочна болка и страдание.

— Какви мерки за сигурност си предприел?

— Обичайните. Наех външен финансов експерт, който направи пълен одит. Освен това накарах охранителната фирма да направи нови проверки на миналото на всички служители. Нищо. Клиентите просто бавно се топят. Договорите не се подновяват. Не се подписват нови договори. Нося се в спиралата на смъртта. Нуждая се от финансиране и не мога да го получа заради слуховете за проблемите ми. Някои от най-добрите ми хора си търсят работа в други компании. Искаш да чуеш истината? Започвам да си мисля, че единственото ми спасение е сливане с друга компания.

— Ти не си в положение да преговаряш за сливане, което да бъде изгодно за теб и служителите ти — каза Джулиъс.

— Да не мислиш, че не го знам? Но алтернативата е да оставя компанията да рухне, което ще бъде още по-лошо за всички, включително за служителите ми и за семейството.

— Каза, че си наел фирма за сигурност да провери служителите ти.

Едуард изпъна пръстите си.

— Не откриха нищо.

— А бордът на директорите? Тях провериха ли ги всичките?

Едуард не помръдна.

— Сериозно ли говориш? Много добре знаеш, че всички членове на борда са от семейството. Всеки един от тях има сериозен финансов интерес от успеха на компанията.

— Знаеш какво казват за семейните вражди. От скорошните си преживявания мога да ти кажа, че хората рядко разсъждават логично в ситуации, които им предоставят възможност да накажат някого, който според тях заслужава наказание.

Едуард барабанеше с пръстите си, дълбоко замислен.

— По дяволите — каза тихо той.

— Хората твърдят, че се ръководят от логика и разум, но всъщност изобщо не е така. Мислех, че си научил и това от мен. Истината е, че повечето хора вземат решенията си, основавайки се на емоции. След като вземат решението си, винаги могат да измислят доводи, с които да оправдаят действията си.

— Всеки има скрита цел. Правило номер две на Аркрайт. — Едуард се изправи. Отиде до прозореца и погледна към града. — Вярно е, че не всички от борда одобряват това, че сега аз съм начело. Но едно нещо е да бъдеш засегнат или огорчен. Съвсем друго е да опиташ да унищожиш цялата компания.

— Когато става въпрос за отмъщение, хората са способни да стигнат много далече. — Джулиъс стисна облегалките на стола си и се изправи. — Говоря като външен консултант: наблюденията ми през последните няколко месеца подсказват, че проблемите ти са много близо до дома.

Настъпи тишина, после Едуард издиша бавно.

— Ричард — каза той.

— Доведеният ти брат? Съгласен съм. И аз бих започнал търсенето точно оттам, ако бях на твое място.

Едуард кимна по-скоро вглъбен, отколкото разстроен.

— Винаги ме е мразел. Нещата се влошиха, когато семейството ме постави начело след смъртта на татко. Имало е моменти, когато съм се чудел дали той не е по някакъв начин свързан с проблемите на „Хейстингс“, но все си казвах, че не би направил нещо срещу собствените си финансови интереси.

— Той сигурно си казва, че ако успее да убеди останалите от семейството, че не си подходящ да управляваш „Хейстингс“, ще те свалят от поста и ще поставят него начело.

— Това е точно недалновидното мислене, което може да съсипе една компания от рода на „Хейстингс“.

— Така е. — Джулиъс прекоси стаята и застана до Едуард пред прозореца. — Какво ще правиш?

— Ще си поговоря с Ричард. — Едуард разтри тила си. — Ще му дам да разбере, че ако не се съгласи доброволно да се оттегли от борда на директорите, ще отнеса въпроса до останалите от семейството. Той ще се отдръпне. Няма да иска останалите да научат, че е саботирал основния им източник на доходи — да не споменаваме, че е застрашил и социалния им статус.

— Мисля, че си прав. Ричард ще напусне. Но от сега нататък си пази гърба по-добре.

— Ободряваща мисъл. — Едуард се намръщи. — Мога да се справя с Ричард. Но ще бъде добре, ако знам, че имам на кого да се доверя да го държи под око, някой външен човек, който явно добре се оправя в морето с акули.

— Аз?

— Ти.

— Ще направя каквото мога, за да ти пазя гърба — каза Джулиъс.

— Благодаря. — Изражението на Едуард стана напрегнато. — А за Даяна…

— Двамата с Даяна не бяхме един за друг от самото начало. Аз бях виновен за това. Убедих и двама ни, че мога да бъда мъжът, който тя искаше да бъда. Това нямаше как да стане. Вие двамата сте родени един за друг.

— Просто искам да знаеш, че въпреки подозренията ти или слуховете, които се носеха навремето, ние никога не сме били заедно — имам предвид физически — преди Даяна да те напусне и преди аз да те информирам, че се оттеглям.

— Да не мислиш, че не знам? — усмихна се Джулиъс. — Ти беше рицарят в блестящи доспехи — и за двама ни. Спаси и Даяна, и мен от един брак, който беше обречен от самото начало.

Едуард го изгледа предпазливо.

— Много великодушно от твоя страна, че смяташ така.

— Напоследък мисля по различен начин. Имах много време да обмисля миналото и да видя нещата в перспектива. — Джулиъс замълча и после се ухили. — Какво става? Страхуваш се, че те занасям?

— Не. Мисля, че ми казваш истината. Опитваш да затвориш вратите към миналото, за да можеш да продължи напред, нали? Затова дойде тук днес.

— Трябва да ме извиниш. Напоследък се мотая с експерт по позитивно мислене. Уча се да търся доброто, да виждам чашата наполовина пълна и всички останали глупости.

Едуард повдигна вежди.

— Всички останали глупости?

— Не се тревожи, не съм превъртял напълно. Просто се насочвам в нова посока. — Джулиъс понечи да се отправи към вратата, но спря. — Още едно нещо. Ще ти трябва финансиране, за да изплуваш.

Едуард го погледна.

— Предлагаш да ми осигуриш свеж приток от пари?

— Искаш ли?

Едуард помисли и кимна.

— Няма друг човек, с когото бих работил с по-голямо желание в момента. На никого другиго не бих се доверил. Ситуацията е много… крехка.

— Знам.

— Цялото семейство и повече от хиляда служители зависят от теб, Джулиъс.

— Можеш да преобърнеш нещата.

— С малко помощ от приятел — усмихна се Едуард. — Благодаря.

— Няма нищо.

— Няма да забравя никога какво направи за мен. Ако някога се нуждаеш от мен, кажи ми.

— Благодаря. Оценявам го.

Стояха мълчаливо известно време, загледани във фериботите, които прекосяваха залива Елиът.

— Онази вечер изнесе страхотна реч — каза Едуард накрая. — Определено най-добрата ти реч някога. Мисля, че нито един човек от публиката не заспа.

— Консултираха ме.

Едуард се подсмихна.

— Грейс Елънд?

— Да.

— Според медиите вие двамата живеете доста опасно напоследък.

— Добрата новина е, че вълненията свършиха.

— Не само речта ти беше различна — каза Едуард. — Ти също си различен.

— Грейс промени всичко.

Едуард се засмя.

— Даяна каза, че според нея е станало точно това.

— Така ли?

— Звучиш изненадан. — Едуард се засмя. — Понякога другите виждат нещата по-ясно отстрани. Твоят съвет от днес е идеален пример за това.

— Ти не виждаше истината за проблема, защото не искаше да търсиш на правилното място.

— Не е ли винаги така?

— Да. — Джулиъс му намигна. — Звучи като едно от проклетите утвърждения на Уидърспуун.

Едуард се разсмя.

— Така е.

Джулиъс погледна часовника си.

— Най-добре да си тръгвам. Ако се задържа още малко, ще пуснат слух, че съм дошъл да превзема компанията.

— Нямаш желание да я погълнеш?

— Не. — Джулиъс се отправи към вратата. — Имам предвид друг проект.

— Така ли? — Едуард го гледаше с любопитство. — Какъв е?

— Грейс ще си основе фондация. Аз ще я консултирам.

— Така ли. Фондация за добри дела?

Джулиъс сви рамене.

— Някакво разнообразие за мен.

— Не се засягай, но не ти отива да работиш за благотворителна фондация, Джулиъс. Така няма да печелиш пари. А точно в това е дарбата ти.

— Същото казва и Грейс. Ще се възползва от таланта ми да печеля пари, за да финансирам фондацията й.

— Явно е прекарала твърде дълго при онзи гуру на позитивното мислене Уидърспуун.

— Да ти кажа ли една малка тайна? — попита Джулиъс. — Грейс е била мозъкът на „Уидърспуун Уей“.

— Нима? — Едуард беше заинтригуван. — Как така?

— Тя е написала готварската книга и блога. Тя е измисляла утвържденията. Набелязвала е целевата аудитория. Ръководела е онлайн маркетинга. Извела е Уидърспуун от играч на средно ниво до звезда от първа лига.

— Грейс е толкова добра в бизнеса?

— Тя има естествен талант за маркетинг. За нещастие се интересува единствено от бизнес модели, свързани с правене на добро.

— Оттук и твоят новооткрит интерес към благотворителността — каза Едуард. — Разбрах. Какво ще правиш, освен че ще й осигуряваш финансиране?

— Инстинктите й по отношение на маркетинга са страхотни, но не я бива никак да преценява хората. Все се фокусира върху позитивното. Прекалено е доверчива. Склонна е да вижда най-доброто у всеки.

Едуард кимна разбиращо.

— Подобна наивност създава проблеми всеки път.

— Ето защо аз ще се занимавам с персонала на фондацията, аз ще отсявам кандидатите за финансиране. На Грейс й трябва някой, който да разпознава измамниците и мечтателите.

— Каква ще бъде целта на фондацията на Грейс? — попита Едуард.

— Много хора мислят, че искат да стартират собствен бизнес.

— Разбира се, това е част от американската мечта. Статистически погледнато, повечето предприемачи обаче фалират.

— Обикновено това е, защото няма кой да ги научи как да правят бизнес. И точно с това ще се занимава фондацията на Грейс. Нещо като университет за начинаещи предприемачи — хора, които иначе не биха могли да успеят, защото нямат връзки, опит и финансиране, за да се справят със системата.

Едуард се засмя.

— Искаш да кажеш, че наистина смяташ да изпълниш съвета, който даде в речта си онази вечер? Смяташ да предложиш услугите си като ментор?

— Грейс казва, че титлата ми ще бъде консултант. Засега ще се придържам към нея.

— Ти, Джулиъс Аркрайт, ще предлагаш безплатни консултантски услуги — повтори Едуард с равен тон.

— Не казвам, че ще имам нещо против да печеля пари покрай другото — усмихна се Джулиъс. — Определен процент от предложенията, които фондацията финансира, ще пожънат успех. Сигурен съм.

— Това вече ми звучи повече в стила на този Джулиъс Аркрайт, когото познавам.

— Чакай да кажа на Грейс.

— Какво да й кажеш?

— Тя казва, че никой никога не помни подробности от речите на такива събирания. Твърди, че публиката си спомня емоциите, които са изпитали по време на речта, не думите.

— Зависи от речта — отвърна Едуард. — Между другото така и не ми каза името на клиента, който те е наел да консултираш „Хейстингс“ днес.

— Грейс.

Елънд го погледна многозначително.

— И аз така подозирах. Да попитам ли каква е тарифата ти?

Джулиъс отвори вратата и погледна през рамо.

— Ще ме черпи обяд днес.

Едуард се разсмя. Джулиъс видя как няколко глави се завъртяха към него във вътрешния офис. Израженията на секретарката и на тримата души, които чакаха за среща с Едуард, бяха безценни.

Той автоматично разви сценария в главата си. Новината, че Аркрайт и Хейстингс отново са в добри отношения, щеше да гръмне из целия Сиатъл до края на деня. Внимателно обмислените стратегии, целящи да се възползват от краха на „Хейстингс“, щяха да се провалят. Експертите по сливания и придобивания щяха да потърсят други мишени. Ловците на персонал щяха да размислят дали да предлагат нова работа на най-ценните служители на „Хейстингс“. Работниците, които не можеха да спят нощем от тревоги, че ще загубят работата си, можеха да си отдъхнат.

Джулиъс прекоси смълчаната приемна леко усмихнат. Грейс беше права за едно — бъдещето можеше да се промени. А тя беше точно жената, която можеше да го направи.