Джейн Ан Кренц
Не се доверявай на никого (17)

17.

Минаха покрай къщата й, покрай дома на Агнес Гилрой и после продължиха към малката ниша, където се намираше къщата на Джулиъс.

Джулиъс се качи по стъпалата към задната веранда и отвори вратата на кухнята. Светна лампите и се дръпна настрани, за да направи път на Грейс да влезе първа. Завладя я някакво странно, нервно чувство, когато влезе в кухнята му. Дълбоко любопитство пропи сетивата й.

Вярваше, че кухните разкриват много за личността на човек. От тях можеше да се научи доста. Тази имаше ретро излъчване. Стари електроуреди, шкафове и плотове, сякаш беше попаднала в машина на времето. Но всичко — от старомодната газова печка и хромирания тостер до античната кафемашина — изглеждаше чисто, поддържано и готово за употреба.

Тук живееше бивш морски пехотинец, помисли си тя и едва прикри усмивката си. Електрическите кабели бяха грижливо обезопасени. Кутиите бяха прецизно подравнени и подредени по височина. Дори солницата и мелничката за черен пипер бяха строени. Грейс подозираше, че офисът на Джулиъс, както и апартаментът му в Сиатъл излъчваха същото чувство за ред и дисциплина.

— Ще приготвя няколко неща в една чанта и ще взема бръснарските си принадлежности — каза Джулиъс. — Изчакай тук. Няма да се бавя.

Тя обиколи бавно кухнята, попивайки излъчването на пространството. Всяко нещо й нашепваше тайните на Джулиъс — той беше човек, който отдавна се беше научил да живее сам.

Той се появи в кухнята с черна чанта в ръка.

— Готов съм.

Грейс го погледна.

— Не е необходимо да си ми бавачка тази нощ. Искам да кажа, че е много мило от твоя страна и го оценявам, но…

Той прекоси разстоянието помежду им с две крачки и я накара да замълчи с една решителна и пряма целувка. Когато вдигна главата си, очите му бяха тъмни и напрегнати.

— Напротив — каза той. — Необходимо е. Приеми, че това е част от консултантските услуги, за които ме нае.

— Това е доста свободно тълкувание. Колко пъти си прекарвал нощта при някой свой клиент?

Той се усмихна бавно и дяволито, от което пулсът й се ускори, но по добър начин. Аркрайт Алхимика.

— Всяка работа си има своите уникални изисквания — отвърна той. — Старая се да съм гъвкав и приспособим.

Никой от двамата не си мислеше за секс, каза си Грейс. Но знаеше, че тази идея витаеше на заден план като тлеещ огън, който можеше да изригне и стане неконтролируем, ако тя не внимаваше. Беше твърде скоро. Имаше твърде много неизвестни.

Излязоха на задната веранда. Джулиъс заключи. Задната врата на съседната къща се отвори, докато слизаха по стъпалата. Плешивата глава на Харли Монтоя блесна под лампата на верандата. Носеше кафяв панталон и избелял пуловер. Придвижи се до ръба на верандата и стисна парапета.

— Стори ми се, че чух нещо — избоботи той. — Добър вечер, Грейс. Какво правите вие двамата? Малко е късно за разходка край езерото, не мислите ли?

— Никога не е твърде късно за разходка край езерото — отвърна Джулиъс.

— Не ми пробутвай тези глупости — сряза го Харли. — Извини ме за грубия език, Грейс. Виждам, че носиш пътна чанта, Джулиъс. Двамата сте решили да прекарате нощта в къщата на Елънд.

— Това е планът — потвърди Джулиъс. — Сигурно си чул, че някой я преследва.

— Да. — Харли погледна Грейс. — Агнес ми каза за плъха в хладилника ти. Наоколо има пълни откачалки. Но не се тревожи, Джулиъс ще се погрижи за теб.

— Джулиъс любезно предложи да остане при мен тази нощ, за да не бъда сама.

— Утре сутрин целият град ще знае — предупреди ги Харли.

Грейс отвори уста да обясни: Той ще спи в спалнята за гости, но това щеше да прозвучи, сякаш се оправдава, така че реши да си замълчи. Харли все едно сигурно нямаше да повярва. И никой в града нямаше да повярва на сутринта.

— Смятам да си прекарам алармена инсталация и може би да си взема куче — каза тя вместо това.

Харли изсумтя.

— Джулиъс е достатъчен. Доколкото го познавам, той може да замести и алармена система, и куче.

— Благодаря — обади се Джулиъс. — Ще приема думите ти като голяма похвала.

— Непременно. Грижи се за Грейс. Ще се видим утре.

Харли се върна в къщата. Вратата се затръшна зад гърба му.

Джулиъс хвана Грейс за ръката. Минаха през градината до портата, която водеше към пътеката.

Грейс огледа гъстата растителност.

— Ти ли се грижиш за двора си?

— Разбира се, че не. Харли поддържа и моята градина, и неговата.

Двамата поеха към къщата на Грейс.

— Харли беше прав — каза Грейс след няколко минути. — Фактът, че си прекарал нощта в дома ми, ще бъде известен на всеки жител на Клауд Лейк утре до обяд.

— Това проблем ли е за теб?

Тя се замисли.

— Не. Не е проблем. Проблем ми е да намирам мъртви плъхове и бутилки с водка в хладилника или някой да ми праща психарски имейли. Не ми е проблем, че ти си прекарал нощта в свободната спалня в дома ми.

— Харесва ми, че знаеш как да подредиш приоритетите си.

Когато стигнаха до къщата й, Грейс извади чисти чаршафи от един шкаф. Заедно оправиха леглото в спалнята за гости.

По-рано Джулиъс беше заковал парче шперплат, за да покрие счупения прозорец. Другият прозорец беше цял, така че стаята не беше напълно изолирана от външния свят. Виждаха се облаците, които се движеха по нощното небе и скриваха луната. Отново се задаваше буря.

Оправянето на леглото се оказа смущаващо интимно занимание, поне за нея. Когато довърши пъхането на възглавниците в калъфките, вече усещаше как атмосферата в стаята е заредена с електричество.

Джулиъс се настани като у дома си с лекотата на бездомна котка — или на човек, свикнал да живее с вещи, побиращи се в един куфар. Тя го погледна върху широкото, прясно оправено легло.

— Банята за гости е в дъното на коридора — каза тя, твърдо решена да демонстрира същото невъзмутимо отношение към ситуацията, което Джулиъс демонстрираше. — Има и крекери със сусам, ако огладнееш.

— Благодаря — каза той.

Тя тръгна към вратата.

— Тогава ще ти пожелая лека нощ.

Джулиъс я последва до вратата.

— Лека нощ.

Тя се поколеба, сякаш трябваше да каже още нещо. Но не знаеше как да повдигне темата за разгорещената целувка край езерото.

Грейс се обърна и тръгна по коридора. Усещаше очите на Джулиъс върху гърба си, докато не се скри в убежището на собствената си спалня.

Съблече се, нахлузи нощницата си, халат и чехли и отиде в банята, за да си измие зъбите.

Когато се появи от банята след малко, вратата към стаята на Джулиъс беше леко открехната, но лампите бяха изгасени. Тя изчака малко. Като не чу никакъв звук откъм спалнята за гости, бързо се зае с ритуала си да провери всички ключалки и резета в къщата.

Поне не се налагаше да изпълни целия ритуал тази вечер, помисли си тя. Нямаше нужда да проверява дрешника в стаята на Джулиъс, нито да наднича под леглото му. Нещо й подсказваше, че дори и там да се криеше чудовище, Джулиъс можеше да се справи с проблема.

Накрая изгаси лампите. Нощното осветление, което беше разположила стратегически из цялата къща, се включи и изпълни всички помещения, освен стаята на Джулиъс, с мекото си успокояващо сияние. Джулиъс явно беше изключил малката нощна лампа в стаята си.

Грейс се върна в спалнята си и известно време поседя на ръба на леглото, докато правеше упражненията си за дишане. По време на тази медитация, разни мисли винаги започваха да се вихрят и да й пречат да се съсредоточи. Номерът беше да се фокусира отново и отново върху дишането.

Когато приключи и с това, се пъхна под завивките и се загледа в тънещия в сенки таван. Замисли се за решението да позволи на Джулиъс да прекара нощта в стаята за гости. За кратко успя да се убеди, че няма нищо лошо в това, че се беше съгласила, но бързо беше принудена да заключи, че това не беше особено добра идея. Нарушаваше едно от собствените си правила.

Но й действаше успокоително, че нямаше да бъде сама тази нощ, ако чудовището се появеше от мрака.

Накрая се спря на едно от утвържденията на Уидърспуун: Приемай предизвикателствата с творчески подход. Нямаше представа какво означаваше това по отношение на Джулиъс, но й звучеше успокоително.

Джулиъс се протегна на леглото, скръстил ръце под главата си, и се загледа в тавана на стаята. Мислеше за това как Грейс беше обиколила цялата къща, за да провери всички ключалки и резета, които той беше заключил по-рано. Освен това тя беше отворила и затворила всички шкафове и дрешници. Звучеше съвсем методично, сякаш го правеше всяка вечер.

На някои хора тази проверка би се сторила прекалено придирчива, но той я разбираше. Врагът можеше да се крие навсякъде.