Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Trust No One, 2015 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Дори Габровска, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 21 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джейн Ан Кренц
Заглавие: Не се доверявай на никого
Преводач: Дори Габровска
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Алианс принт“
Отговорен редактор: Ивелина Балтова
Коректор: Юлиана Василева
ISBN: 978-954-26-1470-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2136
История
- — Добавяне
40.
— Това е зловещо — каза Грейс.
Тя седеше на кухненската маса и се взираше в редиците изящни бонбони. Със същия успех в кутията можеше да има змии или скорпиони, помисли си тя. Добре, може би не беше толкова зле. Все пак тя със сигурност нямаше да хапне и един от трюфелите.
— Според етикета, кутията е била изпратена вчера директно от магазина — каза Джулиъс. Той погледна бонбоните от отсрещната страна на масата.
— С доставка на следващия ден — кимна Грейс. — Но Милисънт е била в безсъзнание целия ден вчера и снощи. Доколкото знаем, тя още не се е събудила. Не би могла да ми изпрати бонбоните.
— Ти получи имейл от нея вчера сутринта, а по всичко изглеждаше, че е била в безсъзнание в момента на изпращането му. Ако Милисънт е изпращачът, тя би могла да зададе час на изпращане на имейла, както и да уреди доставката на бонбоните, преди да бъде дрогирана. Сигурно е мислела, че може да канселира и двете, ако всичко се развие по план.
— Но нещо се е объркало, така че имейлът и бонбоните са потеглили автоматично. Но защо ги е пратила на мен?
— Изглежда, ти си била резервният й план — каза Джулиъс. — Я огледай по-внимателно бонбоните.
— Не бонбоните. — Грейс вдигна малката бяла картичка. — Всичко е тук, в бележката. Тя я прочете на глас:
Грейс, ако четеш това, значи вероятно съм мъртва. Не мисля, че има подходящи позитивни утвърждения за тази ситуация. Всичко е прецакано. Приеми това за мое завещание. Оставям на теб спестяванията в пенсионния си фонд, макар че сигурно ще ти се наложи да ги отстъпиш на онази неблагодарна кучка Нийла. Аз не мога да го направя доброволно, това е сигурно. Надявам се, да задържиш поне комисионата за себе си, но вероятно няма да направиш и това. Сигурно е трудно винаги да се стараеш да постъпваш правилно. Но аз ще кажа, че беше доста забавно да те гледам как го правиш. Беше хубаво, че те познавах през последната година и половина, затова поне ми направи услугата да се насладиш на бонбоните.
Бележката беше последвана от име на банка, за която Грейс не беше чувала, и дълга поредица от цифри.
— Офшорна сметка ли е? — попита Грейс.
— Мисля, че при тези обстоятелства можем да приемем, че случаят е точно такъв. — Джулиъс седна на масата и отвори лаптопа си. — Лесно ще проверим.
Малко по-късно вече разполагаше с отговора.
— Наистина е офшорна сметка. За достъп до нея е необходим единствено номерът, който тя ти е написала. Става въпрос за солидна сума. Няколко милиона.
— Значи тя е присвоявала пари от Спраг. — Грейс подпря лакти на масата и отпусна брадичката си в дланите. — Тя изглеждаше — изглежда — толкова приятен човек. Винаги весела. С много позитивна енергия.
— Имам предчувствието, че е била толкова весела и позитивна, защото е знаела, че трупа чудесно малко състояние настрани за пенсия.
— Е, това дава отговор поне на един въпрос. Знаем къде са отишли парите. И знаем, че Спраг не е крадял от собствената си фирма.
— Знаем и нещо друго — каза Джулиъс. — Госпожица Весела вероятно не е опитала да се самоубие. Тя е очаквала с нетърпение ранното си пенсиониране и удоволствието да си харчи парите, които е скрила в онази офшорна банка. Чудя се как е планирала да върне парите в Щатите, без да предизвика интереса на властите.
— В куфар? — предположи Грейс.
— Да пренесеш няколко милиона през митницата е изключително рисково. — Джулиъс поклати глава. — Подобни суми пари трябва да бъдат изпрани.
— Предполагам, сега трябва да се обадим на Девлин — каза Грейс не особено ентусиазирано. — И после ще трябва да си поговоря и с полицаите в Сиатъл. Отново.
— Първо с Дев. — Джулиъс извади телефона си. — Някой ще натрупа точки за този сериозен пробив по случая. По-добре да е той.
— Сигурно.
Джулиъс се усмихна леко.
— Повярвай ми, Девлин е на наша страна.
— Ще ти повярвам. Но ще се обадя на Нийла и ще й кажа, че май сме намерили наследството й.
— Бележката и номерът на банковата сметка са доказателства — каза Джулиъс с равен тон. — Ще ги предадем на Дев.
— Добре, както кажеш. — Грейс извади телефона си. — Но Нийла има право да знае, че сме намерили парите й.
Джулиъс погледна часовника си.
— Имам една среща в Сиатъл днес следобед. Няма смисъл да идваш с мен. Мога ли да те оставя при Айрийн в магазина?
Грейс го изгледа навъсено.
— Не съм дете. Не ми трябва бавачка.
— По петите ти дебне преследвач — и то преследвач, чиито действия вероятно ескалират. Трябва ти бавачка.
— Аха. Да, разбира се, ще остана при Айрийн в магазина. Кога ще се върнеш?
— Би трябвало да съм тук за вечеря. Ти просто не се отделяй от Айрийн и Дев, докато не се върна.