Джейн Ан Кренц
Не се доверявай на никого (39)

39.

— Ралф Трейгър имал две деца от предишния си брак, момче и момиче — каза Грейс. Тя изучаваше информацията, която беше изтеглила на компютъра си. — Имената им са Рандъл и Кристъл. Първата му съпруга не се омъжила повторно, но имала поредица от приятели, с които живяла за известно време.

— Обзалагам се, че това не е свършило добре — каза Джулиъс.

— Изглежда, че е имала много лош вкус за мъже. Двама-трима от приятелите й продавали дрога, за да се изхранват, а един бил арестуван за насилие над дъщерята. — Грейс се облегна назад. — Колко пъти сме чували тази тъжна история?

Джулиъс взе каната с кафе и я занесе на кухненската маса.

— Какво се е случило с жената и децата?

— Да видим. — Грейс се наведе и продължи да преглежда информацията. — Изглежда, бившата госпожа Трейгър и дъщерята Кристъл умрели в катастрофа. Рандъл, синът, попаднал у приемно семейство, сменил доста домове и после изчезнал за няколко години.

— Сигурно е решил, че животът на улицата е по-хубав. Нещо друго?

Грейс изчете още няколко реда.

— Рандъл се хващал на поредица от временни работи, повечето свързани с компютри и програмиране. Изглежда, имал талант за това.

Джулиъс погледна към езерото.

— Продължавай.

Грейс отново впери поглед в екрана.

— Свършил зле. Бил арестуван за измама и го осъдили на шест месеца. Загинал при инцидент с лодка малко след като го освободили.

— Значи, изглежда, всички от семейство Трейгър са мъртви?

— Да. — Грейс взе чашата си. — Какъв трагичен сценарий.

Джулиъс се облегна на стола си и отпи от кафето.

— И много удобен сценарий.

Грейс го погледна над ръба на чашата си.

— Върнахме се на правилото: Не се доверявай на никого ли?

— Да — отговори Джулиъс. — В светлината на това ново доказателство трябва да преосмислим всичко научено за героите в тази малка драма.

— Какво да преосмисляме? Вече проверихме всички замесени.

— Но сега ще го направим от друга гледна точка. Имаме ситуация, в която е замесена измама, и поне един от героите в историята ни е лежал в затвора за това.

— Да, преди няколко години, но Рандъл Трейгър е загинал след излизането си от затвора.

— Може би.

— Девлин е прав. Ти наистина мислиш като ченге. Може би си сбъркал призванието си.

— Не харесвам оръжията — обясни Джулиъс.

— Добре, това може би щеше да е проблем, ако беше станал полицай.

Звънна телефон. Този път беше джиесемът на Джулиъс. Той погледна екрана и отговори.

— Какво ще ми кажеш, Юджийн?

Слуша съсредоточено няколко минути.

— Това би обяснило някои неща. Включително и кариерата, която си е избрал. Благодаря ти, Юджийн. Свърши страхотна работа. Да, ще те информирам какво е излязло в крайна сметка. Не, не може да напуснеш, за да отидеш да работиш във ФБР. Там не плащат така добре като в „Аркрайт Венчърс“. Не може да има и сравнение.

Джулиъс затвори и погледна Грейс.

— Е? — подкани го тя.

— Изглежда, Спраг Уидърспуун е имал тайно минало, такова, което е опитал да погребе много отдавна. То може би обяснява изнудването.

Грейс помръкна.

— О, не. Моля те, не ми казвай, че Спраг е бил престъпник.

— Лежал е в затвора за измама.

— По дяволите. — Грейс затвори очи. — Аз истински, истински му се възхищавах.

— Знам — каза Джулиъс внимателно.

Тя отвори очи.

— Обзалагам се, че след като е излязъл от затвора, си е създал нова самоличност и се е посветил на това да помага на хората да градят наново живота си. Като се замислиш, това също е много вдъхновяваща история.

— Това със сигурност е една от възможните интерпретации на фактите — каза Джулиъс.

Тя сбърчи вежди.

— Това е моята интерпретация на фактите и ще вярвам в нея, докато не се докаже, че не е истина.

— Не забравяй малкия проблем с евентуалната му пристрастеност към хазарта и злоупотребата с парите.

Тя го изгледа навъсено.

Той махна небрежно с ръка.

— Чудесно. Невинен до доказване на противното. Както и да е.

Шумът от кола, паркираща отпред, попречи на Грейс да започне да задава въпроси. Тя се изправи и отиде в дневната. Познатото лого на една куриерска фирма беше изрисувано отстрани на големия бус, спрял пред къщата. Грейс видя как униформеният шофьор слезе от колата. Качи се по стъпалата към вратата с кутия в ръка.

Тя му отвори.

— Грейс Елънд?

— Аз съм.

— Нося пакет за вас.

— Благодаря — каза Грейс. Тя погледна адреса на изпращача и разпозна името на магазин за шоколад в Сиатъл. — Бонбони. Това е изненада.

— Подпишете тук, моля.

Грейс надраска името си и пое пакета. Доставчикът се върна зад кормилото и потегли обратно към шосето.

Грейс занесе кутията с шоколадови бонбони в кухнята и я остави върху масата. Разкъса външната опаковка.

— Трюфели. Любимите ми. Някой ме познава добре.

Джулиъс гледаше кутията с присвити очи.

— Приятел?

— Казах ти, нямам приятел в момента. — Тя взе плика, закрепен за кутията. — Освен, теб, искам да кажа.

— Радвам се да разбера, че се броя за приятел.

Тя не обърна вниманието на сарказма му и отвори пакета. За момент се взира слисано в подписа.

— По дяволите.

— Повечето хора не реагират точно така, когато отварят кутия с трюфели — вметна Джулиъс. — Не ме дръж в напрежение. Кой ти е изпратил бонбоните?

— Милисънт.