Джейн Ан Кренц
Не се доверявай на никого (38)

38.

— Това място беше като магнит за тийнейджърите в онези дни — каза Грейс. — Но вече не толкова. Местните младежи са си намерили други места, където да се веселят.

Стояха на пътеката пред стария приют. Джулиъс носеше малка кутия с инструменти в ръка. Грейс се изненада на вътрешното си спокойствие. Чувстваше се забележително спокойна и абсолютно решена да направи каквото бе необходимо. Разбира се, беше възможно чувството за клаустрофобия и придружаващата го паник атака да я връхлетят, щом влезеше в старата сграда. Но засега убедеността на Джулиъс, че завръщането на местопрестъплението ще им даде някакви отговори, засилваше решимостта й.

Няма да има никаква полза той да влезе вътре сам, каза си Грейс. Нуждаеше се от нея, за да го ориентира. Тя можеше да се справи с това.

Беше спряло да вали, но от дърветата още капеше и повърхността на езерото отразяваше стоманеносивото небе. Задаваше се нова буря.

— Мога да разбера защо поредица от собственици са опитали да превърнат приюта в хотел. — Джулиъс изучаваше фасадата на рушащата се структура. — Добра конструкция, както биха казали. Класическа викторианска архитектура.

— Строена е по времето, когато хората са вярвали, че болниците, предназначени за пациенти с психични проблеми, трябва да бъдат част от лечението — обясни Грейс. — Теорията била, че големите прозорци, високи тавани и балансирана околна среда повдигали духа и успокоявали нервите.

— Не е лоша теория, като се замислиш. Вероятно е трябвало да я построят на някое по-слънчево място обаче.

— Да. Тук в края на езерото е много тъмно заради гората и околните хълмове. — Грейс го погледна. — Как искаш да го направим?

Джулиъс обмисли вариантите за момент.

— Какво те накара да влезеш вътре в онзи ден?

— Чисто тийнейджърско любопитство. Онзи следобед отивах на гости у Айрийн. Тръгнах по пътеката край езерото както обикновено. Когато стигнах дотук, спрях, за да огледам вътре.

— И това ли беше както обикновено?

— Обикновено не спирах — увери го тя. — Но се носеха слухове, че няколко от най-популярните младежи са си направили парти в приюта онази седмица. Говореше се, че имало секс и наркотици. Въпросът, който вълнуваше всички, беше кое от популярните момичета с кое от популярните момчета спеше. Реших да огледам, за да видя дали не са оставили някакви следи. Когато видях, че шперплатът на една от страничните врати е свален, разбрах, че съм попаднала на нещо. Така че влязох вътре.

— Коя врата?

— Онази. — Тя посочи шперплата, който покриваше вратата. — Сега е закована.

— Да вървим.

Джулиъс я поведе към страната на сградата. Когато стигна до закованата врата, спря и остави кутията с инструменти на пода. Отвори я и извади един железен лост.

Не му отне много време да изкърти листа шперплат и да го пусне отстрани. Грейс пристъпи и застана до него. Заедно надникнаха в дълбокия мрак, който някога беше представлявал просторна кухня. Вратата беше провиснала на ръждясалите панти. Всички стари електроуреди бяха изчезнали отдавна. Стените бяха очукани и разбити.

Джулиъс извади два фенера от куфарчето с инструменти. Подаде единия на Грейс.

— Готова ли си? — попита я той.

Грейс осъзна, че той беше загрижен и напрегнат. Но виждаше, че не очаква тя да се изплаши. Мисълта, че вярваше в нея, й помогна да бъде по-смела.

— Да.

Тя включи фенера си и влезе в кухнята.

— Добре, влязла си тук, за да видиш дали ще откриеш някакви следи от купона — каза Джулиъс. — Разкажи ми какво стана след това.

— Минах през кухнята и се озовах в коридора. Помня, че стъпките ми отекваха.

Тя повтори движението си от онзи ден. Хладината на мрачните спомени и старите кошмари я накараха да настръхне, но тя продължи напред. Джулиъс я следваше по петите.

Вратата към мазето беше затворена. Тя спря пред нея.

— Чух някакво блъскане — каза тя.

— И?

— Нещо в това блъскане ми се стори трескаво, отчаяно. Отворих вратата.

— Беше ли заключена?

— Не. Сигурно не е имало как Трейгър да я заключи в онзи ден. Но не мисля, че той се е тревожел, че някой ще слезе в мазето. Знаел е, че момчето не може да избяга, защото го беше оставил с вързани ръце и крака. На устата на Марк беше залепена лепяща лента. Не можах да повярвам, когато видях бедното дете в мазето. Помислих, че някой побойник го е вързал там.

— Той как беше успял да привлече вниманието ти?

— Чул ме да влизам в къщата. Не можел да извика за помощ, но с крака започнал да рита по една дървена кутия на пода. Продължил да рита, докато не отворих вратата.

— Умно момче.

— Да. После ми каза, че вдигал шум, защото доловил, че стъпките ми са различни от тези на Трейгър.

— Ти познаваше ли Марк?

— Не. Семейството му живееше в другия край на града, в съседната къща до тази на Трейгър, както се оказа.

— Хайде да слезем да огледаме — каза Джулиъс.

Мога да го направя — каза си Грейс.

Тя включи фенера и тръгна надолу по стълбите. Когато стигна до дъното, спря и се огледа.

— Отначало не видях трупа. Освободих Марк и той заплака. Той се вкопчи в мен и не искаше да ме пусне. В този момент още си мислех, че това е дело на някой местен хулиган. Но Марк все повтаряше: Госпожа Трейгър е ранена. Госпожа Трейгър е ранена. Видях нещо, което ми заприлича на спален чувал. Оказа се тялото на госпожа Трейгър, увито в найлон.

— Марк беше ли разбрал, че Трейгър е убил жена си?

— Не точно. Каза ми, че господин Трейгър е ранил госпожа Трейгър и сега тя спи и не иска да се събуди. По онова време не знаех много за домашното насилие. Бях чувала израза, но не го разбирах напълно. Не беше нещо, с което се бях сблъсквала, слава богу.

— Къде беше тялото? — попита Джулиъс.

Спокойният му делови тон й помагаше да се съсредоточи.

— Ей там. — Тя бавно отиде до мястото и спря, връхлетяна от спомена. — Когато се доближих, видях лицето на госпожа Трейгър през пластовете найлон. Очите й бяха отворени. Никога няма да забравя как изглеждаше. Най-после осъзнах, че тя е мъртва. Понечих да кажа на Марк, че трябва да излезем навън и да потърсим помощ. И точно тогава го чухме.

Джулиъс насочи фенера към сенките.

— Какво чухте?

— Двигател на пикап в двора отпред. Казах на Марк, че това е добре. Мислех, че това означава, че някой възрастен идва да ни помогне. Но Марк изведнъж се вцепени от страх. Той разпозна шума на двигателя.

— Какво стана?

— Той каза, че господин Трейгър се връща и че ще нарани и двама ни така, както е ранил госпожа Трейгър. Момчето говореше толкова спокойно. Мисля, че в онзи момент вече беше изплакал сълзите си. В края на краищата чудовището идваше за него. Какво можеш да направиш, когато се изправиш пред чудовище?

— Къде беше водката? — попита Джулиъс.

— До тялото. Грабнах бутилката, защото наоколо нямаше нищо друго, което бих могла да използвам като оръжие.

— Къде се скрихте с момчето?

— Ей там, под стълбите.

Грейс се принуди да прекоси циментовия под до тъмните сенки покрай стълбите.

— Казах на Марк, че ще успеем да избягаме, но че засега не трябва да издава нито звук. Казах му, че когато му кажа бягай, трябва да хукне нагоре по стълбите, да излезе от къщата възможно най-бързо и да не спира, докато не намери някой възрастен.

— Той направи ли каквото му каза?

— Да. Беше толкова изплашен, че щеше да се подчини на всекиго в онзи момент. На Трейгър му трябваха няколко секунди да осъзнае, че Марк го нямаше там, където го беше оставил. Трейгър очевидно предположи, че момчето се е скрило в някой ъгъл и започна да обхожда мазето с лъча на фенера. Аз избутах Марк от сенките и му казах да тръгва. Той побягна нагоре по стълбите. Аз опитах да го последвам, но Трейгър успя да сграбчи края на якето ми. Аз разбих бутилката в парапета и замахнах към лицето на Трейгър с нащърбеното шише. Нарязах лицето му.

— Смело момиче — каза тихо Джулиъс.

— Навсякъде имаше кръв. Сякаш валеше дъжд от кръв.

Джулиъс не каза нищо, но застана до нея и я прегърна през раменете.

Дишай.

Тя се овладя.

— Трейгър изпищя, когато срязах лицето му. Той пусна якето ми и се свлече назад. Аз продължих нагоре по стълбите. Когато стигнах горе, Марк беше вече навън и тичаше по пътеката край езерото. Аз го настигнах. Най-близките къщи бяха празни. В онези години те се използваха като летни вили, а това се случи през зимата. Майка ми и сестра ми не си бяха вкъщи в онзи ден, но госпожа Гилрой беше у тях.

— Тя ли се обади на полицията?

— Да. Тя заключи всички врати, за да бъдем в безопасност, в случай че Трейгър ни преследваше. После извади градинарските си ножици от килера. Никога няма да забравя вида й, стиснала градинарските ножици, готова да ни защити от Трейгър. Но той не дойде да ни гони. Защото е бил мъртъв в мазето, в основата на стълбите.

— Ти си направила услуга на света, Грейс. Но винаги има цена, която се плаща за подобно нещо.

— Да.

Джулиъс дръпна ръката си и бавно закрачи из мазето. Лъчът на фенера му се местеше систематично напред и назад, Джулиъс претърсваше навсякъде.

— Няма никаква логика в случилото се, когато погледнем нещата от позицията на настоящето — каза Джулиъс.

— Трябва да ги погледнем откъм миналото.

— Как ще го направим?

Джулиъс дълго мълча.

— Каза, че госпожа Трейгър е гледала момчето на съседите в онзи ден.

— Точно така. Бедното дете просто е било на неподходящо място в неподходящ момент. Както каза Девлин, според полицията Трейгър е възнамерявал да удави Марк с надеждата властите да приемат смъртта му за нещастен случай.

— Ами семейството? — попита Джулиъс.

— Семейство Рамшоу? Не знам много за тях. Те се преместиха в Калифорния скоро след убийството на Трейгър. Мама каза, че смятали, че трябва да отведат Марк далече от града, където е бил отвлечен. Сигурна съм, че и той е имал кошмари през годините.

— Не питах за семейство Рамшоу — обясни Джулиъс. — Семейство Трейгър. Той и жена му имали ли са деца?

— Не — отвърна Грейс. Тя спря за миг, спомняйки си разни неща, които беше дочула навремето. — Но Трейгър бил женен и преди. Помня, че майка ми говореше за това с Билингс, който беше шеф на полицията по онова време. Чух го да казва нещо, че Трейгър имал и преди история с домашно насилие и че първата му жена се развела с него. Защо?

— Не съм сигурен. Просто търся някакви връзки.

Грейс успя да се усмихне несигурно.

— Така ли анализираш инвестициите си?

— Общо взето. Номерът е да търсиш нещата, които се крият в сенките.

— Знаеш ли, има едно утвърждение на Уидърспуун, което обобщава подхода ти към решаване на проблемите.

— Какво е?

— Вгледай се дълбоко. Важните неща винаги са под повърхността.

— Мисля, че ще се придържам към собствените си правила.

— Не се доверявай на никого и Всеки си има скрити цели?

— Като става въпрос за мото, вярвам в простите неща — отвърна Джулиъс.

— Както и да е.

— Не ми казвай, че това е някое от утвържденията на Уидърспуун.

— Понякога това е единственият подходящ отговор в някоя ситуация — обясни Грейс.