Джейн Ан Кренц
Не се доверявай на никого (42)

42.

Беше четири и половина, когато Джулиъс излезе от офиса си. През зимата и без това се смрачаваше рано, а сега, заради гъстите облаци над града, беше почти тъмно. Спря до вратата на подземния паркинг и огледа набързо. Имаше доста други хора, които вървяха към колите си. Служители от офисите в сградата, реши той. Никой не изглеждаше подозрителен.

Едно дребно нападение и започваш да се държиш като във военна зона всеки път, щом минаваш през паркинг. Овладей се, човече.

Огледа се, преди да отвори вратата на джипа. Отново не видя нищо, което да изглежда не на място. Настани се зад волана, извади телефона си и се обади вкъщи.

Вкъщи. Откъде му хрумна тази мисъл? Не се обаждаше вкъщи. Звънеше на Грейс. Но някак това беше едно и също.

Тя вдигна на първото позвъняване.

— Как мина срещата? — попита Грейс.

— Добре. Сделката ще ни донесе солидна сума пари през следващите пет години. Служителите ми отидоха да празнуват в близкия бар.

— Но ти си отегчен.

— Беше много скучна среща. Сега потеглям за Клауд Лейк. Трябва да съм там след час и нещо, в зависимост от трафика. Ще се отбия вкъщи, за да се преоблека. После ще дойда пеша до твоята къща. Ти още ли си с Айрийн?

— Да, както ти обещах. В магазина й сме. Девлин ще дойде след работа. Ще вземем храна за вкъщи и ще отидем у нас.

— Добър план. Доскоро.

— Карай внимателно — каза Грейс. Гласът й прозвуча, сякаш се канеше да каже още нещо, но после се отказа. — Доскоро.

— Чао.

Той затвори и се зачуди какво се канеше да му каже Грейс. Може би липсваш ми. Или чакам те с нетърпение. Сигурно беше това. Вероятността да се е канела да каже обичам те беше почти несъществуваща. Още беше рано. А Грейс явно беше много предпазлива по отношение на връзките. Все пак нищо не му пречеше да си помечтае.

Той не правеше нищо друго, освен да си мечтае, откакто Грейс се беше появила в живота му. Тя беше променила всичко.

Той запали двигателя и изкара колата на заден ход от мястото, където беше паркирал. Беше в странно настроение, което не можеше да определи точно. Каквото и да беше, не беше предизвикано от сключването на сделката преди малко. Тя беше свързана само с пари.

Когато излезе от паркинга и се вля в трафика, осъзна, че притокът на енергия, който изпитваше, беше нетърпеливо очакване. Скоро щеше да се върне в Клауд Лейк, където Грейс чакаше. Засега тя беше в безопасност с приятелите им.

Беше съвсем тъмно, когато стигна до изхода от магистралата към Клауд Лейк. Отново го завладя нетърпение, когато зави към градчето. Не оставаше много.

Прибираше се вкъщи.

Петнайсет минути по-късно беше прекосил градчето и беше завил по шосето край езерото. Провери къщата на Елънд, когато мина край нея и доволен видя осветените прозорци през клоните на дърветата. Служебната кола на Дев беше паркирана отпред. Грейс беше където трябваше да бъде и беше в безопасност.

Ако имаха късмет, Девлин щеше да открие някаква неоспорима връзка между престъпленията и Бърк Марик. Трябваше да има такава. Никой измамник не беше неуловим. На теория сега, когато Марик се надяваше да пипне парите, щеше да спре да убива хора, които му пречеха. На теория.

Джулиъс зави към къщата си, паркира и слезе. Грабна лаптопа си и се отправи към стъпалата на верандата.

Вратата на съседната къща се отвори рязко. Появи се Харли. Лампата на верандата освети плешивата му глава.

— Стори ми се, че те чух — извика Харли малко прекалено силно. — Как мина сделката с Банър?

— Както обикновено. Банър е щастлив. Моите инвеститори са щастливи. Служителите ми са щастливи.

— А защо ти не си?

— Развълнуван съм, не виждаш ли?

— Знаеш ли какъв е проблемът ти?

— Грейс ми казва, че съм отегчен. Ти как мислиш?

— Не градиш нищо. Само печелиш пари. След известно време това не е достатъчно. Когато аз се занимавах с бизнес, строяхме разни неща по целия свят, забрави ли? Заводи за пречистване на води. Болници. Хотели. Апартаменти. И те още си стоят. Хората получават чиста вода, работа, жилища, защото ние сме осигурили инфраструктурата, необходима за всички тези неща.

— Малко бързам, Харли. Давай направо.

— Мисля, че Грейс е права. Единственото, което правиш, е да печелиш пари за себе си и за инвеститорите си. Отегчен си.

Джулиъс се качи по стъпалата и отключи входната врата.

— Виж сега, ето тук грешиш. Не съм отегчен, вече не.

Харли се засмя.

— Защото отиваш да прекараш нощта при Грейс.

— Не искам тя да остава сама, докато ченгетата не заловят онзи психар, който я преследва.

— Аха. И ти вършиш това дело като истински бойскаут. — Харли се засмя. — Признай си, хлътнал си. Плашещото е, че тя те разбира по-добре, отколкото ти разбираш самия себе си. Такава жена е опасна.

Джулиъс спря на прага и погледна Харли.

— Някакви съвети?

— Разбира се. Същият съвет, който винаги ти давах, когато те пращах да спасиш някой проект, застрашен от провал. Не се издънвай.

Харли се върна в къщата си. Вратата хлопна зад гърба му.

Джулиъс влезе в стаята и светна лампите. Постоя на място известно време, вслушвайки се в тишината. Мястото беше празно, също като апартамента му в града. Но това вече нямаше значение. Скоро щеше да види Грейс.

Независимо от всичко, празнината на къщата му се стори почти страховита тази вечер. Прекоси стаята и стъпките му отекнаха по дървения под.

Трябваше да има връзка с Бърк Марик. Защо на сиатълската полиция им трябваше толкова време, за да я открият?

Въображението му се развихри. Трябваше да се преоблече и да отиде при Грейс и приятелите си.

Хвърли пътната си чанта на леглото в спалнята. Тъкмо отваряше ципа й, когато чу съскащия звук на експлозия.

Инстинктът и старите навици се пробудиха моментално. Без да се замисля, се притисна до най-близката стена, инстинктивно намирайки прикритие. Наведе се и извади пистолета от кобура на глезена си, още преди да обмисли вариантите. Пулсът му се ускори и сетивата му се изостриха като на бойното поле.

Сигурно преувеличаваш. Просто някой си играе с фойерверки край езерото. Няма да помогнеш на Грейс, ако не можеш да се владееш.

Нощта навън изведнъж се огря от пламъци. Надникна през завесата и видя, че навесът за лодки на Харли гори.

Харли изскочи от вратата на кухнята и се втурна през верандата. Грабна един маркуч и го завлече към кея.

— Аркрайт, домъкни се тук и ми помогни. Има пожар.

Джулиъс се замисли за горивото, пламъците и множеството лесно възпламеними неща, които бяха струпани в навеса и на самата лодка.

Пъхна пистолета си в кобура и се отправи към вратата. Когато излезе навън, извади телефона си, да набере 911.

— Харли, махни се от проклетия навес — извика той. — Цялото нещо ще хвръкне във въздуха всеки момент.

Харли продължи да дърпа маркуча към кея.

— Вътре е лодката ми, по дяволите.

— Имаш застраховка. Освен това имаш пари да си купиш още две-три лодки.

Джулиъс набра номера.

— 911. Какъв е случаят?

— Пожар. Дванайсет единайсет Лейк Съркъл Роуд. Къщата на Харли Монтоя. Навесът за лодки гори.

— Изпращам пожарникарите.

Джулиъс завърши разговора и се втурна по стъпалата.

— Забрави, Харли. Не можеш да направиш нищо. Стой настрана. Пожарникарите идват.

— Ще ми помогнеш ли, или ще стоиш там да повтаряш, че пожарната идва? — извика Харли.

— Стой настрана от навеса, упорит…

Джулиъс долови движението с ъгълчето на окото си точно когато стигна до най-долното стъпало. Сигурно някой съсед идваше да помогне. Но най-близката къща беше на известно разстояние. Никой не би могъл да дотича толкова бързо.

Лампата на верандата освети металния предмет в ръката на новодошлия.

… И Джулиъс рязко се върна на бойното поле.

Той се хвърли на земята точно когато изстрелът отекна. Усети как куршумите попадат в дясната страна на тялото му. Знаеше, че болката ще дойде по-късно. В този момент се носеше на вълната на адреналина.

Нов изстрел се заби в дъските на верандата точно над главата му. Лежеше по корем встрани от стъпалата. Хрумна му, че е бил идеална мишена, докато стоеше под лампата на верандата и се обаждаше на 911. Идиот.

Издърпа пистолета от кобура на глезена си и видя как тъмната фигура се придвижва предпазливо през двора. Когато стрелецът стигна до ръба на верандата, спря, търсейки жертвата си в сенките.

— Какво, по дяволите, правиш, Джулиъс? — извика Харли. Той тръгна през чакълената алея, която разделяше двете къщи. — Стреляш ли? Аз имам проблем тук, ако не си забелязал… По дяволите.

— Харли — извика Джулиъс. — Залегни.

Харли най-после видя стрелеца.

— Кучи син! — изруга той. — Ти си запалил пожара, нали?

Стрелецът вече се обръщаше към Харли, който се очертаваше ясно на фона на пламъците.

Джулиъс си пое дъх, издиша наполовина и натисна спусъка.

Силата на куршума събори стрелеца. Той се срина точно в кръга, осветен от лампата на верандата.

Джулиъс се надигна на колене, стиснал оръжието в ръка. С другата си ръка притискаше раната.

— Пистолетът — каза той.

— Взех го. — Харли вдигна оръжието, което стрелецът беше изпуснал, и се забърза към Джулиъс. — По дяволите, синко, негодникът те е прострелял?

Джулиъс обмисли въпроса. Беше му трудно да се съсредоточи, но усещаше топлата течност, която течеше в ръката му, беше сигурен в това.

— Някъде вдясно май. Нещо ми мокри.

Сирените отекнаха в нощта.

— По дяволите, кървиш силно. — Харли свали ризата си и я направи на топка, за да я сложи на раната. Притисна я силно. — Пожарната ще дойде всеки момент. Те ще имат комплекти за първа помощ.

— Добре. — Джулиъс не отместваше очи от падналия мъж. — Наглеждай този негодник.

— Не се тревожи, наблюдавам го. Познаваш ли го? Не е тукашен, това е сигурно.

— Бърк Марик — каза Джулиъс. — Грейс… Кажи й…

— Млъкни и се съсредоточи да не губиш съзнание. Сам ще кажеш на Грейс, каквото искаш. Сигурен съм, че тя ще се появи скоро.