Джейн Ан Кренц
Не се доверявай на никого (31)

31.

Джулиъс стоеше под душа и наблюдаваше как Грейс се наслаждаваше на горещата вода, която ги обстрелваше от всички посоки. Изглеждаше толкова секси с тяло, по което се стичаха струйки вода, капеха от върховете на нежните й гърди, губеха се в падините. Косата й беше залепнала за главата и очите й бяха затворени, за да се предпазят от силата на водата.

Той искаше да я притисне към стената и отново да се загуби в нея, но знаеше, че е изтощена. Би трябвало и той да е изтощен. И щеше да бъде, впоследствие, увери се сам. Бурният, енергичен, удивителен секс беше отнел част от напрежението му, но щеше да мине още време, докато успееше да заспи.

Бавно слизаше от горящата планина на възбудата и адреналина, предизвикани от бруталната случка в гаража и първичния акт на чифтосване, който беше последвал. Но сега осъзнаваше още едно усещане и то беше също толкова първично.

— Гладен съм — каза той. — И съм готов да пийна нещо. Ами ти?

— И аз съм гладна — призна тя и сбърчи нос. — Странно.

— Не и като се сетиш колко много енергия изразходвахме тази вечер. — Той излезе изпод душа, позволявайки си един последен поглед към личната си русалка. Тя беше толкова красива, застанала там гола, насред изкуствения водопад.

Принуди се да се обърне и да започна да се суши. Когато беше готов, уви кърпата около кръста си. Разсеяно приглади с пръсти косата си назад. Чувството, че е пропуснал нещо, го накара да остане на място.

Грейс спря душа. Той й подаде чиста хавлия и тя бързо се уви в нея. Когато усети, че той продължава да я гледа, повдигна вежди.

— Нещо не е наред ли? — попита тя. — Ако оставим настрана факта, че тази вечер ни нападнаха.

— Не съм сигурен. — Той отвори един шкаф и погледна кафявия изпран халат вътре. — Ето, вземи това. — Погледна лявото й коляно, което още кървеше леко. — Най-добре да му сложим лепенка. Седни.

Тя пристегна халата.

— Благодаря, мога да си сложа лепенка и сама.

Той не беше в настроение да спори. Вдигна я и я настани да седне върху плота. Тя въздъхна, но не опита да протестира.

Той отметна халата от коляното й и огледа ожуленото.

— Не изглежда много зле. Но сигурно боли ужасно.

— Малко — призна тя. — Но ще мине.

Той отвори едно чекмедже и извади тубичка с антибиотичен крем. Тя се напрегна, докато той мажеше раната с памучен тампон, но не каза нищо.

Той извади кутия с няколко размера лепенки и избра една, която изглеждаше достатъчно голяма, за да покрие раната. Залепи я грижливо на мястото.

Когато вдигна поглед от коляното й, забеляза, че тя го наблюдава с много напрегнато изражение. Меката прелъстителна интимност на ситуацията разбуди сетивата му. Опита да се отърси от надигащата се вълна на желанието. След преживяното нападение тя беше ранена и скоро щеше да изпитва още по-силна болка. Сигурно беше изтощена. Сексът щеше да почака.

— Това би трябвало да е достатъчно за раната — каза той. — Сигурно утре ще бъдеш цялата в синини, но не мога да помогна за тях.

— Благодаря. — Гласът й прозвуча дрезгаво, а очите й горяха знойно.

Той трябваше да бъде силен и за двама им, каза си Джулиъс.

Свали я от плота и я постави да стъпи на пода.

— Ще направя сандвичи и ще изровя бутилка уиски, докато ти се дооправиш тук.

— Добре. — Тя се засуети с колана на халата си, така че за момент оголи гърдата си. — Този халат е много… голям.

— Мой е. Съжалявам, нямам по-малък.

Тя, изглежда, се зарадва да чуе това.

— Добре.

— Добре?

Тя се усмихна някак доволно.

— Няма значение.

Жени. Човек има нужда от преводач, като говори с тях.

— Ще отида да се заема със сандвичите.

Когато се колебаеш, говори за храна.

Той излезе от банята, прекоси спалнята и влезе в дрешника. Отвори едно чекмедже, извади чиста черна тениска, слип и чифт доста износени дънки. Не си сложи колан.

Бос мина по коридора до кухнята, включи лампите и отвори хладилника. Беше предупредил икономката си, че ще прекара нощта в града. Забележителната Рене, която идваше веднъж седмично да почисти, беше напазарувала и храна. Освен парчето чедър, буркан кисели краставички, хляб и майонеза, имаше кутия яйца и няколко други неща.

Докато правеше сандвичи с чедър и кисели краставички, имаше време да помисли за нещо различно от факта, че Грейс беше с него и че току-що бяха правили най-хубавия секс, който му се беше случвал от много дълго време, а може би най-хубавия секс в живота му. Да, в живота му, заключи бързо.

Когато Грейс се появи по коридора, увита в халата му и също с боси крака, той беше приготвил сандвичите, а уискито чакаше върху дългия блестящ плот от гранит, който служеше и като кухненска маса за закуска. Всъщност той се хранеше тук и на обяд, и вечер, когато беше в града. Никога не използваше полираната маса от тик в трапезарията.

— Провери си имейла — каза той.

Грейс спря, напълно слисана за миг. После очите й се присвиха, когато осъзна какво й казваше той.

— Гадост. Мислиш ли…?

— Провери го.

— Бях изключила телефона си по време на речта ти и после забравих да го включа покрай всички вълнения.

Тя отиде до масата, където беше оставила чантичката си и извади телефона. Включи го и провери съобщенията си. Когато вдигна поглед, изглеждаше озадачена.

— Няма имейл от преследвача — каза тя. — Но какво означава това?

— Означава, че преследвачът ти е опитал да ти изпрати поредното си послание тази вечер. Той или тя може би не знае, че имейлът не е пристигнал, както е било планирано. Съмнявам се, че мъжът с тръбата се е обадил на клиента си, за да му съобщи, че са изникнали някои проблеми и че приятелчето му е в ареста.

Грейс си пое дълбоко дъх и се настани на едно от високите столчета. Видя го как наля уиски в две чаши. Гледаше го като хипнотизирана от движенията му.

— Мислиш, че има връзка между случилото се тази вечер и човека, който ми изпраща имейлите, нали?

Той отпи от уискито си и остави чашата.

— Залагам на това предположение, докато не се докаже, че греша.

Тя подпря лакът на плота и отпусна брадичката си върху дланта.

— Попадна в тази каша заради мен.

— Спри — каза строго той. — Вече водихме този разговор. С теб съм, защото искам да бъда с теб.

— Да, но…

— Млъкни и си пий уискито.

Тя посегна към чашата.

Той заобиколи плота, седна до нея и си взе сандвич.

— Има малка вероятност нападението да е било заради мен. Запозна се с бившата ми съпруга тази вечер.

Грейс замълча, защото още не беше преглътнала уискито си. Изгледа го видимо шокирана.

— Не може тя да наеме двама главорези да те пребият.

— Вероятно не — съгласи се той. — Даяна води доста уединен живот напоследък. Не би могла да знае как да намери подобни хора от улицата.

Грейс го погледна странно.

— Кой би могъл да знае как да наеме такива хора?

— Добър въпрос. — Той отхапа от сандвича си. — Мисля си, че вероятно е същият негодник, който не се страхува от мъртви плъхове.

— Моят преследвач.

— Да. — Джулиъс отново отхапа от сандвича и се замисли за събитията от вечерта, докато дъвчеше.

— Имаш ли нещо против да ти задам един личен въпрос? — попита Грейс след малко.

Той сви рамене.

— Давай.

— Каза по-рано, че семейство Хейстингс сами копаят гроба си. Наистина ли вярваш в това?

— Хейстингс са в лоша форма и съм сигурен, че проблемите са вътре във фирмата.

— Възможно ли е Едуард Хейстингс да е изпратил двамата биячи, които да те накажат за това, което му се случва?

— Ако Ед ме вини за проблемите си, е напълно възможно да предприеме драстични мерки. Но помежду ни има дълга история. Аз го наех, след като се беше скарал с баща си и чичовците си. Ед искаше да промени из основи компанията и да я изведе в двайсет и първи век. Но старите не му позволиха. И той си тръгна.

— Напуснал е семейната фирма и е дошъл да работи при теб?

— Да, за около две години. После баща му получи инфаркт и беше принуден да се пенсионира. Чичовците осъзнаха, че не могат да се справят с фирмата сами. Помолиха Ед да се върне и да поеме контрола над компанията. Той прие предложението. Няколко месеца по-късно „Хейстингс“ започна да плава в бурни води. Инстинктът ми подсказва, че ако Ед е убеден, че аз стоя зад проблемите му, е много по-вероятно лично да дойде в офиса ми и да ми забие някой юмрук.

— Не би наел друг човек да го извърши?

— Ако наистина беше наел някого да свърши работата, щеше да ангажира някой истински професионалист. Аз го научих, че ако се налага да използва човек за някоя мръсна работа, трябва да наеме най-добрия.

Грейс го погледна изненадана.

— Леле. Звучи жестоко.

Той сви рамене и дояде сандвича си. Отказваше да се преструва, че е нещо различно от това, което беше — не и пред Грейс. Веднъж вече беше опитал да бъде някой друг — с Даяна. Нещата не се бяха развили добре.

Грейс отпи още малко от уискито и замислена остави чашата си.

— Може би полицаите ще успеят да изкопчат нещо от мъжа с ножа.

Джулиъс разигра този сценарий в главата си така, както правеше, когато обмисляше някоя инвестиция, търсейки нещата, които се криеха в сенките.

— Бих предположил, че мъжът с ножа няма да успее да каже на полицаите кой го е наел. Сделката сигурно е сключена с плащане в брой. Без имена. Без документи за самоличност. Без описания. Така или иначе, смятам, че трябва да погледнем нещата от друг ъгъл.

— Какъв?

— Трябва да намерим начин да извадим преследвача от прикритието му.

— Как ще го направим? — попита Грейс.

— Още не съм сигурен. Но едно нещо е очевидно — негодникът си има причина да те преследва. Трябва да открием каква е тази причина.

— Ако е Нийла, знаем, че тя иска парите, които мисли, че съм откраднала от фирмата на баща й. Предполагам, че мога да опитам да говоря с нея, но нямам много възможности за преговори, защото нямам какво да й предложа.

— Ами ако целта на преследвача не са парите?

Грейс преглътна уискито си прекалено бързо. Задави се, закашля се и остави чашата.

— Какво друго би могло да бъде?

— Сигурна ли си, че не е някой твой бивш любим, който е вманиачен по теб?

— Преследвачите по дефиниция са луди и вманиачени — каза Грейс. — Предполагам, че е възможно някой от миналото ми да е превъртял и да е решил да се фиксира в мен, но трябва да ти кажа, че това е крайно невероятно.

— Дай ми списък.

Тя примигна.

— На всички мъже, с които съм излизала в миналото?

Той се усмихна.

— Толкова много ли са?

Тя се намръщи.

— Де да бяха.

— Спокойно, не мисля, че трябва да се връщаме чак до кавалера ти от абитуриентския бал.

— Добре, защото съм сигурна, че Андрю не е преследвачът ми.

— Андрю?

— Кавалерът ми от бала. Казах ти, той цялата вечер ми се оплакваше, че искал да бъде кавалер на Дженифър, но тя му отказала. Беше дълбоко депресиран от тази ситуация. Поиска да го посъветвам как да привлече вниманието й.

— Каза ли му да мисли позитивно?

— Общо взето. Първо му казах, че Дженифър по принцип не е за него. Той не искаше и да чуе, така че му напомних, че е компютърен гений. Казах му да измисли някоя пристрастяваща онлайн игра, да стане много богат и след това да отиде да ухажва Дженифър.

— Съветът ти проработи ли?

— Отчасти. Андрю наистина създаде една успешна програма за социални медии. Пусна компанията си на борсата, продаде акции за няколко милиарда и наистина стана много богат. Но не се ожени за Дженифър, което е добре, защото двамата нямаше да бъдат щастливи заедно. Ожени се за друга жена — много мила, много умна и също компютърен гений. Двамата си подхождат много повече.

— Какво стана с Дженифър?

— Омъжи се по сметка, и то неведнъж. Сега е със съпруг номер три и мисля, че живее в голямо имение на Мърсър Айлънд. Според Айрийн на кея пред къщата им има паркирана огромна яхта. — Грейс се намръщи на преполовената чаша с уиски. — Започнах да бъбря, нали. Разприказвах се прекалено. Скоро ще заспя.

— Това е добре.

Той отпи още от уискито си. Алкохолът го загряваше и му помагаше да се отпусне.

Грейс направи видим опит да се съсредоточи.

— Този списък, който искаш да направя.

Той остави чашата си.

— Не те питам за имената на старите ти гаджета. Трябва ми списък на всички, които са били свързани със Спраг Уидърспуун — с бизнеса му и със семейството му.

— Убеден си, че случващото се с мен е свързано с убийството, така ли?

— Мисля, че започва точно оттам. Бутилката с водка вече не може да се приема за съвпадение.

— Не — каза тя. — Сигурно не. Добре, ще съставя списъка. Но не мога да го направя тази вечер. Някак не мога да се съсредоточа.

— Мислиш ли, че ще успееш да заспиш?

Тя тъкмо се прозяваше и го погледна замислено.

— Какви са вариантите?

— От лявата страна на леглото или от дясната.

— Все трябва да избирам.

Джулиъс я гледаше откъм сенките на голямото легло, когато тя се появи от банята с красива жълта нощница. Движеше се леко като дух, прекоси стаята и се мушна под завивките от лявата страна.

Той изгаси лампите и се премести по-близо до нея. Тя се напрегна леко, когато ръката му се обви около кръста й.

— Заспивай — прошепна той.

— Добре — каза тя.

И после заспа.