Джейн Ан Кренц
Не се доверявай на никого (21)

21.

Тя първа се върна в кухнята и се обърна с лице към Джулиъс.

— Следователите наистина ли са убедени, че Спраг е използвал парите на компанията, за да прикрива загубите си от хазарт? — попита тя.

— На този етап това е просто една теория. Казаха ми, че има доста силни индикации, че случаят е точно такъв. Но не съм приел тази теория напълно, още не. Казах на моите специалисти да поровят по-дълбоко.

— Направо не мога да повярвам, че Спраг е бил комарджия. Но ако това е вярно, много неща се променят, включително и списъкът на заподозрените за убийството му.

— Не — възрази Джулиъс. — Заподозрените си остават същите. Остава и детайлът с бутилката водка. Никой професионален убиец, нает да очисти някого, не би си направил труда да проучи миналото ти, за да открие точно тази подробност. Не е имало нужда да го прави. Професионалистите успяват да свършат работата си, без да оставят улики. Мисля, че убийството е на много по-лична основа. Да не забравяме и въпроса с преследвача ти.

— Нещата стават все по-объркани.

— Не, мисля, че най-после започваме да откриваме някакъв модел. Но междувременно се радвам, че не прие веднага предложението на Рейнър, защото не ми харесва идеята да работиш за него.

— Защо не?

— Нещо у този човек не ми харесва.

— Той е професионален мотивационен лектор. Знаем твоето отношение към този бизнес.

— Той има талант да продава — отбеляза Джулиъс. — Що се отнася до мен обаче, той все още е в списъка със заподозрените за убийството на Уидърспуун.

— Спраг и Ларсън се скараха много жестоко малко преди Спраг да бъде убит — разказа Грейс. — Кавгата стана в личния офис на Спраг, но ние с Милисънт и Кристи бяхме в съседния офис по това време. Чухме виковете.

— За какво се караха? — попита Джулиъс.

— Спраг тъкмо беше спечелил договор за важен семинар в Лос Анджелис. Ларсън смяташе, че договорът е трябвало да бъде негов. Той обвини Спраг, че го саботира. Беше сигурен, че Спраг е използвал връзките си, за да внуши на клиента, че „Рейнър Семинарс“ изпитват финансови затруднения.

— Защо това би имало значение за хора, които наемат мотивационен лектор? — учуди се Джулиъс. — Нали финансовите проблеми биха направили един мотивационен гуру още по-мотивиран?

Тя го изгледа укорително.

— Не е смешно. Доколкото си спомням, темата на семинара беше „Подходът на позитивното мислене за успешно управление на финансите“.

Джулиъс се засмя.

— Добре, разбрах какъв е бил проблемът.

— Не би наел лектор по темата, чиято собствена компания е застрашена от банкрут.

Джулиъс се замисли.

— Вярно ли е, че Рейнър има финансови проблеми?

— Слуховете плъзнаха преди няколко месеца. Не знам дали са истина или не.

— Доколкото разбирам, Рейнър и Уидърспуун са имали сложни отношения?

— О, да — отвърна Грейс. — Двамата започнали като партньори и после нещо се прецакало. Откакто двамата са се разделили, в света на мотивационния бизнес се носят слухове за враждата помежду им.

Джулиъс се разсея за момент.

— Има свят на мотивационния бизнес?

— Да, и той не е малък — поне на нивото, на което се намираха Спраг и Ларсън.

— Имаш ли представа какво е причинило разрива помежду им?

— Била замесена жена. Втората съпруга на Спраг, не майката на Нийла. Доколкото знам, госпожа Уидърспуун била около трийсет години по-млада от него и доста привлекателна. Очевидно Ларсън имал връзка с нея. Чувала съм, че мъжете се бият само за две неща — пари и жени.

— И аз съм чувал тази стара поговорка. Но не бих залагал твърде много на нея.

— Така ли? — Тя се вгледа в лицето му. — Защо?

— Не казвам, че мъжете не се бият за жени и пари. Просто казвам, че няма смисъл да се биеш за жена, която не те иска. А пък парите — винаги има още и можеш да ги спечелиш. Защо да рискуваш да попаднеш в затвор заради тях?

— Нямам представа — отвърна Грейс развеселена. — Но хората продължават да го правят постоянно. Затворите са пълни с хора, които са застреляли други хора заради пари или дрога. Има и много хора, които са убили други хора в пристъп на ревност и ярост.

— Не мога да оспоря този факт. Просто казвам, че това не са добри причини да убиваш.

Тя го гледаше как пие кафето си.

— Това е много дзен отношение.

— По-скоро е здрав разум. — Джулиъс отиде до прозореца. — Другият проблем с тази стара поговорка е, че пренебрегва някои съвсем сериозни мотиви за убийство.

Грейс напълни своята чаша.

— Какви?

— Власт и отмъщение.

Грейс се облегна на плота.

— Добре. Но и двата мотива биха могли да участват в сценария, при който Ларсън убива Спраг.

Джулиъс отпи от кафето си.

— Кога точно Ларсън Рейнър е имал връзка с жената на Спраг Уидърспуун?

— Много преди аз да започна работа при него. Може би преди четири или пет години.

— Рейнър оженил ли се е за нея?

— Не. Явно тя е получила добри пари от развода си и е продължила напред.

— Това прави ревността още по-малко вероятен мотив. Значи се връщаме на парите. Уидърспуун крадеше ли клиенти на Рейнър?

Грейс вирна брадичката си.

— Честно, не мисля, че Спраг е правил нещо подмолно. Но някои от клиентите на Ларсън наистина го напуснаха и избраха Уидърспуун.

Джулиъс кимна замислено.

— Благодарение на теб.

— Аз успях да осъществя няколко идеи, които се отразиха добре на бизнеса — каза тя скромно. — Уменията ми са ограничени, но все пак ме бива за някои неща.

— А сега Ларсън Рейнър иска теб и уменията ти — каза Джулиъс. — Нищо чудно. Когато някой амбициозен политик загуби надпревара, едно от първите неща, които прави, е да опита да наеме ръководителя на кампанията на победителя. Същото се случва и в света на бизнеса.

Грейс махна с ръка.

— Мили боже, не съм някакво мотивационно оръжие, което се дава под наем.

— Трябва да признаеш, че би било интересен надпис върху визитката ти: Оръжие за позитивно мислене. Дава се под наем. Утвърждения за начинаещи мотивационни гурута.

— Понякога си мисля, че си готов на всичко, за да ме впечатлиш с цинизма си.

— Аз съм прагматик.

— Дрънканици.

Джулиъс повдигна вежди.

— Дрънканици?

— Какво? Изненадваш се, че използвам тази дума ли?

Той се усмихна.

— Не бях мислил по въпроса досега.

— Уверявам те, че имам богат речник, но обикновено го спестявам, ако случаят не го налага.

— Това, че се определих като прагматик, наложи да използваш тази дума? — Джулиъс не звучеше обиден, само любопитен.

— Да. Вярвам, че това е точната дума в случая — отвърна Грейс твърдо. — Сигурно се мислиш за прагматик, защото можеш да вземаш трудни решения, когато се налага. Стигаш до сърцевината на проблемите по-бързо от всеки друг и не виждаш смисъл да се интересуваш от емоциите, довели до определен резултат.

Джулиъс кимна замислено.

— Бих казал, че това е добро обобщение на личната ми философия.

— Чуй нещо, Джулиъс — ти не би хвърлил някой невинен човек под автобуса само за да сключиш дадена сделка или да постигнеш целите си. Може да си циник, но си имаш свой код на честта и се придържаш към него.

Той поклати глава, видимо изненадан от наивността й.

— Защо си толкова сигурна?

Тя се усмихна.

— Ако беше избрал да си лошият, щеше да играеш ролята си много по-добре.