Джейн Ан Кренц
Не се доверявай на никого (45)

45.

Грейс добави останалите зеленчуци в тенджерата и остави супата да къкри. Седна на кухненската маса и отвори лаптопа си. Прегледа един по един имейлите от преследвача. Трябва да ги беше изпратил Бърк. Но той се интересуваше от парите и очевидно беше професионален измамник. Имейлите не й звучаха като нещо, което професионалист би рискувал да й изпрати.

Но в този случай професионалистът търсеше отмъщение. Беше оставил бутилката с водка на местопрестъплението, за да насочи полицията към нея. Да, той гонеше парите, но търсеше и мъст.

Едно нещо беше вярно за Бърк Марик — той беше професионален лъжец. Това означаваше, че всичко, което беше казал на Нийла, е било лъжа.

Думите на Джулиъс отекнаха безмълвно в кухнята.

Правило номер едно: Не се доверявай на никого.

Правило номер две: Всеки си има скрити цели.

Грейс стана и затвори лаптопа. Нямаше време да си губи времето с имейлите. Това беше страничен въпрос. Важното беше, че Бърк и Милисънт бяха под охрана в болничните си стаи.

От супата започна да се носи апетитно ухание. Бульонът с джинджифил, соя и комбу водорасли изпълваше въздуха в кухнята. Грейс стана и отиде при печката. Взе дървената лъжица и разбърка внимателно.

Кристи беше казала на Нийла, че Спраг й е бил като баща.

Но Кристи държеше снимка на чудесното си семейство на бюрото си в офиса. Нямаше нужда от бащинска фигура в живота си. Нейният баща беше идеален. Само я попитайте.

А Бърк беше съвършеният годеник. Само попитайте Нийла. Освен че той беше измамник и вероятно убиец.

Само попитайте Джулиъс и Девлин.

Бърк беше измислил историята на живота си, защо да не измисли две? Той не беше човек, склонен да прави услуги — освен може би на някого, който би могъл да направи услуга на него самия. Или на някой от семейството. Хей, дори и социопатите имаха семейства, нали?

Не се доверявай на никого.

Това не е добре, помисли си Грейс. Започваше да мисли като Джулиъс — същия Джулиъс, който сега беше в болницата и се възстановяваше от огнестрелна рана, получена, защото се беше замесил с нейния свят на позитивното мислене.

Кристи и Бърк се бяха срещали поне веднъж на кафе. Но Бърк не се е нуждаел от втори източник на информация за случващото се във фирмата, не и ако е работел с Милисънт от самото начало. Защо да рискува, като замесва Кристи? Знаел е, че Нийла ще се разстрои, ако научи — което очевидно се беше случило.

Но Бърк се беше появил на сцената преди около три месеца. Милисънт беше започнала да отклонява пари много преди това. Всъщност Бърк се беше появил малко след като Кристи беше започнала работа като секретарка в „Уидърспуун Уей“.

Спраг ми е като баща.

Това беше лъжа. Спраг беше добър работодател, но не се държеше бащински с никого от служителите си. Той си имаше достатъчно проблеми с истинската си дъщеря.

Грейс извади лъжицата от тенджерата и я остави върху малката чинийка на плота. Отиде до масата и взе телефона с намерението да се обади на Джулиъс. Звукът от тежки стъпки по задната веранда я спря.

… И отново беше на шестнайсет години, почти вкаменена от паника, заслушана в тежките стъпки на ботушите на убиеца. Трейгър се връщаше на местопрестъплението. Идваше да убие свидетеля.

Дишай.

Тя погледна вратата на кухнята, за да се увери, че е заключена. Резето беше на мястото си.

Това е абсурдно. Още не беше нощ. Не си и помисляй да проверяваш под леглата. Не отивай. Не искаш да влошиш манията си, като започнеш да й се поддаваш и през деня.

Трейгър беше мъртъв. Тя го беше убила. Синът му, който беше опитал да й отмъсти, беше в болницата. Нямаше начин някой от тях да е на задната веранда.

Оставаше да е Кристи, но това не бяха стъпките на Кристи, които отекваха навън.

Стъпките се чуха отново и разцепиха тишината.

Грейс притисна гръб към стената до прозореца и надникна през цепнатината между завесите.

Агнес, облечена с градинарските си налъми, светла шапка, за да се пази от слънцето, дънки и широка карирана риза, вдигна ръката си да почука на вратата.

Вълната от облекчение беше толкова силна, че Грейс се разтрепери. Не беше насред сцена от филм на ужасите. Отпусна ръката си с телефона и отвори вратата.

— Агнес. Добре ли си? Наред ли е всичко?

— Много съжалявам, скъпа — каза Агнес. В очите й имаше смесица от гняв, страх и вина.

— Какво, за бога?

Отекнаха нови стъпки — този път леки и бързи.

Кристи се появи от далечния край на верандата, където беше стояла скрита зад стария хладилник. Държеше бутилка с водка в едната си ръка. В другата имаше пистолет.

— Хвърли телефона — каза Кристи. — Направи го, или първо ще убия старата дама, а после и теб.

Грейс пусна телефона.