Джейн Ан Кренц
Не се доверявай на никого (33)

33.

— Мислех си за бившата ти съпруга и бившия ти вицепрезидент — каза Грейс.

— Не мисли за Даяна и Едуард — каза Джулиъс. — Аз със сигурност нямам желание да мисля за тях.

— Но има проблеми, които не можеш да пренебрегваш.

— Само гледай.

Тя правеше точно това, гледаше го, приседнала на едно от високите столчета край кухненския плот. Джулиъс чупеше яйца в една купа. Правеше го непринудено с една ръка. Мъж, който е свикнал да си готви сам — помисли си тя. Мъж, който е свикнал да живее сам.

— Приемам, че не вярваш в поставянето на точка?

— За мен няма никакво поставяне на точка. — Джулиъс пусна още едно яйце в купата. — Нещата са такива, каквито са. Справяш се с реалността и продължаваш напред.

— Слушай, господин Реалист. Аз съм тази, която се сблъска с бившата ти жена в женската тоалетна снощи. Имам право да ти кажа какво мисля, че става и трябва да ме изслушаш.

— Защо?

— Защото сега спим заедно, ето защо — отвърна тя. — Това е връзка. При връзките хората си говорят един с друг.

Джулиъс изстена.

— Добре, говори. Но говори бързо, защото имаме да свършим куп неща днес.

— Знам. — Тя скръсти ръце върху гранитния плот, докато той се зае да разбива яйцата с малко сметана. — Ето какво мисля за Даяна. Според мен тя се чувства виновна.

— Затова, че ме е напуснала? Съмнявам се. Пък и тя си имаше причина. Питай я.

— Не мисля, че се чувства виновна, че те е напуснала — каза Грейс търпеливо. — Сигурна съм, че тя осъзнава, че е постъпила правилно — освободила е и теб, и себе си от една нещастна връзка, която никой от двама ви не би могъл да поправи. Нещо повече, тя е имала здравия разум да разбере, че нещата няма да се получат, преди да са се родили деца.

— Тук си права. — Джулиъс изсипа яйцата в тигана. — Тогава защо се чувства виновна?

— Вини себе си, че е причината ти да опитваш да съсипеш компанията на мъжа й.

— Само че аз не опитвам да унищожа „Хейстингс“.

— Точно това й казах.

— Чудесно. Направила си каквото си могла, за да й изясниш този въпрос. — Джулиъс взе една шпатула и започна да разбърква бавно яйцата. — Можем ли вече да сменим темата?

— Мисля, че трябва да говориш с Едуард.

— За това, че трябва да продължим напред? Повярвай ми, той е достатъчно зает в момента със спасяването на компанията си. Няма време за терапия.

— Мислех, че можеш да предложиш да му помогнеш да спаси компанията си.

Джулиъс я погледна, сякаш е загубила ума си.

— В случай че не си забелязала, и аз имам да се погрижа за куп неща в момента.

— Да, знам и оценявам това, което правиш за мен, но мисля, че проблемът ти с Едуард и Даяна е важен.

— Вече ти казах, нямам никакъв проблем с тях.

— Ти каза, че според теб затрудненията им идват отвътре. Ако това е така, може би Едуард е прекалено близо до ситуацията. Не можеш ли да предложиш да ги консултираш?

— Той няма да пожелае помощта ми, повярвай ми.

— Знаеш ли това със сигурност, или просто приемаш, че той ще откаже предложението ти?

Джулиъс дръпна тигана от котлона.

— Мисля, че е време да поставим точка на този разговор и да сменим темата.

— И на каква тема искаш да говорим?

— Проблемът с преследвача ти? Трябва да направиш списък на хората, свързани с Уидърспуун, забрави ли?

— Вече го направих, полицаите ме накараха.

— Полицаите търсят убиеца. — Джулиъс сипа бърканите яйца в две чинии. — Двамата с теб трябва да се заемем с преследвача.

— Ами ако това е един и същи човек?

— Това със сигурност ще опрости нещата — каза Джулиъс. — Мисля, че има връзка между убийството и преследвача, но дали са замесени един човек или двама, все още не е ясно.

Грейс забарабани с пръсти по гранитния плот.

— Не си първият човек, който измисля тази теория. Кристи направи предположение, че Нийла и Господин Перфектен може да са замислили заедно убийството на Спраг. Милисънт е на същото мнение.

— Напълно възможно е.

Грейс се пресегна към бележника и химикалката, които Джулиъс беше оставил върху плота.

— Добре, ще видя дали мога да разширя списъка.

Телефонът й иззвъня точно когато тя изписа Нийла Уидърспуун. Погледна дисплея и видя името на сестра си. Отговори.

— Здравей, Алисън, какво става?

— Не знам — каза Алисън. — Ти ми кажи какво става, сестричке.

Гласът на Алисън беше твърде хладен и някак подчертано неутрален. Беше в режим адвокат. Грейс пребледня.

— Не разбирам. Нещо не е наред ли? Алисън, добре ли си? Итън и малкият Хари добре ли са?

— Всички сме добре. Ти си тази, която тази сутрин е във всеки блог за бизнес и финанси, да не споменаваме социалните медии.

— Какво?

— Била си заедно с Джулиъс Аркрайт на бизнес вечеря в Сиатъл снощи, както и на благотворителния търг след нея. — Алисън започна да повишава глас. — Има снимки, Грейс. Той те целува пред цяла зала, пълна с най-успелите бизнесмени в града. Има и слухове за някаква сцена с бившата му жена, и то в тоалетната, представи си.

— О, боже.

Грейс погледна Джулиъс. Той седеше до нея. От развеселения му поглед стана ясно, че е чул казаното от Алисън.

— Изчакай секунда, Алисън.

Грейс скочи от столчето си, бързо прекоси дневната и застана до панорамните прозорци. Реши, че Джулиъс няма да може да чува разговора от такова разстояние.

— Успокой се, Алисън — каза тихо тя. — Казах ти, че Айрийн и съпругът й ми уредиха среща с непознат в Клауд Лейк. Освен това ти споменах, че мъжът на срещата се казваше Джулиъс.

— Не ми каза, че името му е Джулиъс Аркрайт — сопна се Алисън.

— Не мислех, че е толкова важно. Освен това, не си ме питала.

— Мили боже, имаш ли представа с кого излизаш?

Грейс погледна към Джулиъс, който пиеше кафе и се преструваше на разсеян.

— Да, имам много добра представа за това — каза тихо тя.

— Шепнеш ли? Чакай! Къде точно си в момента?

— Още съм в Сиатъл.

— Ти освободи апартамента си в града. Мили боже. Ти си с него, нали?

— Спри да говориш, сякаш собственоръчно ще предизвикам армагедон.

— Твърде късно е. Ако спиш с Джулиъс Аркрайт, светът такъв, какъвто го познаваме, скоро ще се промени драстично. Чуй ме, наивнице, за Аркрайт се носят разни слухове.

— За клюката, че опитва да съсипе семейния бизнес на „Хейстингс“ ли говориш? Да, знам за нея. Но не е истина.

— Чух, че си защитила Аркрайт пред бившата му жена. И съм склонна да се съглася с теб. Предвид репутацията му, ми се струва, че „Хейстингс“ щяха да имат много по-сериозни проблеми, ако Аркрайт наистина беше решил да ги съсипе.

— Точно — потвърди Грейс.

— Но това не означава, че няма опасно напрежение между Хейстингс, Аркрайт и бившата му съпруга. Не ти трябва да заставаш помежду им в тази война. Чуваш ли ме? Това не е нещо, което можеш да оправиш с някое от тъпите си утвърждения и с прилагане на позитивно мислене.

— Тъпи утвърждения?

— Внимавай, Грейс. Говорим за твоя живот.

— Алисън, оценявам загрижеността ти, наистина, но нещата са под контрол. Повярвай ми.

— Казало зайчето точно преди вълкът да го изяде.

Грейс се усмихна.

— Червената шапчица.

— Какво?

— Няма значение. Явно не си чула, че двамата с Джулиъс бяхме нападнати в гаража под апартамента му след приема.

— Мили боже. — Алисън прозвуча слисана. — Сериозно ли?

— Да, но не се тревожи, двамата с Джулиъс сме добре. Малко насинени, но сме добре. Техниките за самозащита, които учих толкова време, най-после ми послужиха. За нещастие прекрасното стъклено произведение на изкуството, което Джулиъс купи на благотворителния търг, се разби на парчета по време на сблъсъка. Но Джулиъс успя да залови единия от двамата нападатели. Надяваме се полицаите да успеят да изкопчат от него някаква информация, която да доведе до залавянето и на другия.

— Не мога да повярвам. Мисля, че трябва да си полегна с мокра кърпа на челото. За бога, какво ще правиш?

— Не съм съвсем сигурна, но Джулиъс е адски добър бодигард.

— Така ли? — изненада се Алисън.

— Бивш морски пехотинец. После е работил като момче за мокри поръчки за един бизнесмен, който се занимавал със строителни проекти в най-различни части на света. Както и да е, в добри ръце съм. Но не казвай на мама, разбра ли? Поне засега. Тя ще се побърка от тревога.

— И аз се побърках от тревога.

— Животът ми ще се успокои веднага щом полицаите заловят убиеца на Спраг Уидърспуун.

Последва кратка пауза от другия край на линията.

— Имат ли някакъв напредък? — попита Алисън с адвокатския си тон.

Грейс реши да наблегне на позитивното.

— Очакват да направят пробив всеки момент.

— С други думи, нямат никакъв напредък.

— Виж, трябва да тръгвам.

— Обещай ми, че ще внимаваш.

— Обещавам. Ще ти се обадя по-късно. Обичам те. Чао.

Грейс прекъсна връзката и погледна Джулиъс.

— Сестра ми.

Джулиъс я гледаше с непроницаемо изражение.

— Да, досетих се. Оставам с впечатлението, че тя не одобрява връзката ни?

— Няма проблем. Алисън просто е леко шокирана, защото научи новината първо от социалните медии, а не от мен. Което е разбираемо. И естествено се тревожи за липсата на напредък в разследването на убийството.

— Аз също се тревожа за това — кимна Джулиъс. — Но да се върнем на темата за връзката ни.

Грейс прекоси стаята и седна до плота.

— Какво за нея?

— Ти приемаш ли я?

Настоящето е единственото сигурно нещо. Живей го пълноценно.

Тя се усмихна.

— Нямаше да бъда тук, ако не я приемах.

Джулиъс не изглеждаше напълно доволен от отговора й, но сведе поглед към кафето си. Тя посегна към бележника и химикалката.

Ново телефонно обаждане. Този път звънеше телефонът на Джулиъс. Той погледна екрана и отговори.

— Няма проблем, Юджийн. Казах ти да ми се обадиш веднага, щом изскочи нещо интересно. Какво откри?

Грейс остави химикалката си и изчака.

— Благодаря — каза Джулиъс. — Да, това е важно. Свържи се с Накамура в полицията на Клауд Лейк и му съобщи какво сте открили. Той координира нещата със Сиатъл. Браво, добра работа.

Джулиъс приключи разговора.

— Обаждаше се Юджийн, един от експертите, които помолих да проучат въпроса с липсващите пари.

— Помня. Какво е открил? — попита Грейс.

— Казах ти, че ги помолих да се поровят по-дълбоко във финансовите отчети на Уидърспуун. Открили са един интересен разход, обозначен като „Медицински разноски“.

— Какво му е необичайното?

— През последните няколко месеца от личната сметка на Уидърспуун са превеждани по няколко хиляди долара към една и съща сметка в Ню Йорк. Името на собственика на тази сметка е Уилям Дж. Купър. Юджийн твърди, че не може да открие такъв човек по данните, посочени при откриване на сметката.

— В това няма никакъв смисъл. Защо Спраг ще плаща някакви медицински разноски в Ню Йорк? Не мисля, че имаше някакви връзки на източното крайбрежие. — Грейс застина. — Чакай, това да не е липсващото наследство на Нийла?

— Не, то определено е изчезнало сигурно в някоя офшорна сметка. Това по-скоро ми прилича на бавно кървене.

— Какво значи това?

— Изнудване.

Телефонът й сигнализира за получен имейл и я стресна. Грейс замръзна така, както се случваше всеки път напоследък, щом чуеше познатия звук. Джулиъс също застина.

И двамата погледнаха телефона й. Грейс го взе, погледна екрана и въздъхна облекчено.

— От Милисънт е. Не от изнудвача.

— Милисънт също е в списъка на заподозрените — каза Джулиъс мрачно. — Какво иска от теб?

Грейс отвори имейла и се усмихна.

— Животът е кратък. Яж повече шоколад.

Джулиъс се намръщи.

— Какво, по дяволите, означава това?

— Това е наша шега. Кристи, Милисънт и аз се забавлявахме да измисляме смешни утвърждения. Милисънт измисли точно това. Тя обожава шоколад.

Джулиъс погледна часовника си.

— Осем часа сутринта е. Защо ти изпраща този имейл сега?

— Нямам никаква представа.

— Има ли навик да ти изпраща подобни имейли?

— Не, няма. Утвърждението за шоколада беше просто малка шега, която си подхвърляхме в офиса, но Милисънт не би тръгнала да ми го пише в имейл. — Грейс погледна имейла и часа на изпращане. — Малко е странно, нали?

— Обади й се — каза Джулиъс. — Разбери защо ти го е изпратила.

От тревогата в тона му, Грейс усети как я побиват тръпки.

— Сигурна съм, че не е станало нищо — каза тя и погледна телефона. — Но признавам, че шеговит имейл по това време на деня е малко нетипичен за Милисънт. Освен ако… — Грейс направи гримаса. — Обзалагам се, че е чула за онази малка сцена на официалната вечеря снощи.

— Сцената между теб и Даяна?

Грейс се прокашля.

— По-скоро целувката пред всички онези хора е привлякла вниманието й. Алисън казва, че в интернет са качени снимки.

Джулиъс не изглеждаше развеселен. Беше много напрегнат.

— Защо Милисънт ще ти изпраща имейл с шеговито утвърждение, защото съм те целунал на проклетия банкет?

— Бих казала, че това й се е сторило… забавно. Милисънт все ме подиграваше за скучния ми социален живот.

— Не виждам връзката с шоколада.

— Защото не си жена.

— Доколкото съм чувал, Милисънт се оправя много добре с паричните въпроси. А неотдавна е изчезнала голяма сума пари. Освен това финансовите ми експерти са открили нещо, което им прилича на изнудване. А сега Милисънт, която е толкова добра във финансите, ти изпраща смешен имейл в осем часа сутринта. Обади й се. Разбери какво става.

Грейс си пое дъх.

— Добре.

Тя набра номера на Милисънт и веднага попадна на гласова поща.

— Опитай да й изпратиш имейл.

Грейс го погледна.

— Наистина смяташ, че трябва да се свържа с нея.

— Знаем, че току-що ти е изпратила имейл. Значи е на телефона или компютъра си. Хайде, натисни отговор.

Грейс написа: Всичко наред ли е?

Тя пийна кафе, докато чакаше отговора. Когато такъв не дойде, опита да остави ново съобщение на гласовата поща. После изпрати и есемес.

Важно е. Моля те, обади ми се.

Никакъв отговор.

— Знаеш ли адреса й? — попита Джулиъс.

— Разбира се. Канила ни е двете с Кристи в апартамента си на коктейли или да гледаме някой филм. Живее в района на „Саут Лейк Юниън“.

Джулиъс скочи на крака.

— Да отидем да видим дали си е вкъщи.

— Сега?

— Сега.

— Не съм сигурна дали това е добра идея, Джулиъс. Както не спираш да ми напомняш, още е рано сутринта. Милисънт може да не е сама. И дори и ако ми отвори вратата, какво точно ще говорим с нея?

— За Спраг Уидърспуун и липсващите пари — отвърна Джулиъс. — Имам много въпроси.