Джейн Ан Кренц
Не се доверявай на никого (35)

35.

— Когато я видях легнала на леглото, я помислих за мъртва — прошепна Грейс. — Беше толкова неподвижна. Толкова бледа. Едва дишаше. Почти не можех да напипам пулса й.

Тя стоеше с Джулиъс и портиера в коридора пред апартамента на Милисънт и гледаше как парамедиците вкарват носилката на колелца в асансьора. Неколцина от обитателите на съседните апартаменти се бяха събрали и също наблюдаваха процеса. Милисънт беше в безсъзнание. На лицето й имаше кислородна маска.

— Чух един от парамедиците да говори с болницата — каза портиерът тихо. — Спомена нещо, че приличало на съзнателно приета свръхдоза. Боже, никога не бих си помислил това за нея.

Джулиъс погледна портиера.

— Колко добре я познавате?

Портиерът сви рамене.

— Тя е една от приятните наематели. Държи се дружелюбно. Дава щедри бакшиши. Но не сме имали някакви по-специални отношения.

Приглушеният вой на сирената на линейката се разнесе и после заглъхна по улицата пред сградата. Тълпата в коридора се разпръсна, хората се прибраха в апартаментите си.

— Трябва да се обадя на шефа — каза портиерът и извади телефона си. — Дано не се ядоса много.

— За бога, вие помогнахте да спасим Милисънт — увери го Грейс. — Ако оцелее, то е защото направихте проверката за сигурност или както там я наричате.

Портиерът се ободри малко от този довод и се отдалечи на няколко крачки, за да говори по телефона.

Трийсет и няколко годишната жена, която се беше появила от апартамента до този на Милисънт, поклати глава.

— Чудя се дали се е депресирала заради мъжа, когото доведе снощи.

Грейс бързо се обърна към нея.

— Какъв мъж?

— Не знам кой беше, но предполагам, че е бил женен заради начина, по който се държеше. Влязоха в сградата към девет. И друг път й се е случвало да води вкъщи мъже, с които се е запознала в някой бар. Но по смеха й усетих, че този мъж е различен. Тя изглеждаше много развълнувана, сякаш е много специален.

Джулиъс погледна към апартамента.

— В колко часа си тръгна мъжът?

— Не знам. Трябва да е било към десет и половина, защото се приготвях да си лягам. Обаче той се върна по-късно.

Грейс се намръщи.

— Какво значи това?

— Мисля, че чух някого в коридора по-късно. Вратата й се отвори и затвори. Предположих, че е същият мъж. Но може да е бил някой от другите й случайни познати. Кой знае.

— Колко време остана вторият посетител? — попита Джулиъс.

— Не знам. Заспала съм.

— Има ли дежурен портиер нощем? — попита Джулиъс.

— Не, само през деня.

— Значи Милисънт сама е пуснала посетителя си да влезе — каза Джулиъс. — Знаела е кой е.

— Разбира се. — Жената сви рамене. — Но както ви казах, тя постоянно води разни мъже в апартамента си.

Грейс отиде до прага на апартамента. От там се виждаше празната чаша от мартини на масичката в хола. Трябваше да разбере. Трябваше да бъде сигурна.

— Май си забравих телефона в спалнята на Милисънт — каза тя достатъчно високо, за да я чуят двамата или трима души, които още се мотаеха в коридора. — Ще отида да го взема, сега се връщам.

Джулиъс я погледна бързо.

— Ще дойда с теб.

Тя влезе в апартамента и го погледна.

— Какво? — попита тихо.

— Не видях никъде компютър — каза той. — Никога не съм срещал счетоводител, който да няма компютър край себе си.

— Разбира се, че Милисънт имаше лаптоп.

— Ще погледна дали е тук.

Той изчезна в спалнята.

Грейс се отправи към малката кухня, обзета от ужас.

Не беше си въобразила. Шишето с алкохол беше върху плота. Беше го зърнала по-рано, когато се втурна в спалнята на Милисънт, но тогава нямаше време да погледне по-внимателно. Сега го виждаше съвсем ясно. Беше права за етикета. Побиха я ледени тръпки.

— По дяволите — продума почти недоловимо.

Джулиъс се приближи зад нея.

— Никъде няма компютър.

Тя усети как и той застина при вида на бутилката.

— Същата марка водка като тази, която преследвачът ти беше оставил в хладилника — отбеляза мрачно той.

— Същата марка, която намерих в спалнята на Спраг. — Тя посочи бутилката на плота. — Милисънт пие мартини с водка, но това не е любимата й марка. Моят преследвач е опитал да убие Милисънт снощи.