Джейн Ан Кренц
Не се доверявай на никого (41)

41.

Всичко се разпадаше. Най-голямото постижение в живота му се сриваше и гореше наоколо. Ако не излезете скоро, щеше да остане под отломките.

Бърк хвърли скъпите грижливо изпрани и сгънати ризи в куфара си и се върна в дрешника, за да прибере марковите си костюми в специалните калъфи. Беше похарчил цяло състояние за дрехи, които знаеше, че му трябват за работата. Нямаше да ги остави след себе си.

Беше обмислил плана си с точността на военен командир, който се подготвя за битка. Всеки детайл — от резюмето, което беше толкова желязно, че можеше да издържи и на най-високо ниво на проверка за сигурност от някоя държавна служба — до датите на шофьорската му книжка. Всичко бе измислено перфектно.

Планът се развиваше по график до онази първа грешка. Беше си казал, че оставянето на бутилката с водка край трупа на Уидърспуун е безобидна прищявка. Това беше грешка, но не беше фатална.

Обаче като откри, че наследството на Нийла се е изпарило, преживя истински шок. Едва не се оттегли от играта в деня, когато осъзна, че някой друг е пипнал парите преди него. Беше претърсил офисите на Уидърспуун и после хакна трите компютъра в отчаян опит да открие парите. Знаеше, че крадецът е някой от служителите на Уидърспуун. Това беше единственото логично обяснение.

После Милисънт му отправи предложение, което изглеждаше прекалено хубаво, за да е истина. За известно време му се стори възможно да спаси положението.

А сега Милисънт беше в медикаментозна кома и можеше да се събуди и разприказва всеки момент. Поредната грешка. Тя трябваше да умре. Беше претърсил апартамента й и беше проверил компютъра й, но не откри никаква следа от липсващите пари. Без данните за сметката, нямаше как да прибере парите. Все едно бяха потънали в морето.

Старата ярост се надигна изненадващо и го помете като червена вълна. Беше планирал всичко толкова внимателно.

Пусна чантата за костюми върху леглото и заби юмрук в стената на спалнята. Заболя го адски и събуди стари спомени от детството му — неща, които не понасяше да си спомня — но веднага се почувства по-добре. Сърдечният му ритъм се успокои и дишането му стана нормално. Понякога човек трябва да изпусне малко пара. Звънецът на входната врата звънна и го стресна. Зачуди се дали да отговори на домофона или не, но накрая реши да провери кой е.

— Аз съм Грейсън, портиерът. Госпожица Уидърспуун е тук и иска да ви види, сър.

По дяволите. Последното, което му трябваше сега, беше посещение от Нийла. Но той оцеляваше, защото винаги спазваше определени правила. Първото правило на опитния измамник беше да не излиза от ролята си, преди да напусне града. С един мъртвец зад гърба си и един в безсъзнание в болница, беше много, много важно да се придържа към правилата си.

— Моля те, изпрати я да се качи, Грейсън. Благодаря.

Той пусна копчето на домофона и се върна да огледа спалнята си. Трябваше да се увери, че Нийла няма да разбере за плановете му да избяга от Сиатъл същия следобед.

Излезе от спалнята и затвори вратата, за да скрие приготвените куфари.

Звънецът на вратата звънна. Пое си дъх и се съсредоточи върху образа си на Бърк Марик, наследника на богато семейство от Южна Калифорния, натрупало състояние от недвижими имоти.

Когато отвори вратата и видя лицето на Нийла, веднага разбра, че всичко се е променило. Тя плачеше, но това бяха сълзи от радост.

Тя се хвърли в обятията му.

— Току-що ми се обади Грейс — каза Нийла. — Не можах да повярвам, но тя каза, че е намерила парите ми. Онази кучка Милисънт Чартуел е присвоила парите. Трябваше да се сетя. Тя управляваше парите на татко. Скрила е милиони в банка на някакъв шибан остров, а после парите продължили да отиват там всеки ден с постъпленията от уебсайта и блога.