Джейн Ан Кренц
Не се доверявай на никого (12)

12.

Когато Грейс приключи с пазаруването и се настани зад волана на колата си, дъждът беше спрял. Високата облачност си оставаше обаче и пропиваше атмосферата с особено заслепяваща сива светлина, която налагаше носенето на слънчеви очила дори и през зимата.

Грейс не беше виждала скъпия сребрист седан, паркиран пред къщата й, но познаваше прекалено добре блондинката на предната му седалка. Нийла Уидърспуун.

Първо посещение при шефа на полицията, а сега Нийла. Денят не се развиваше добре, реши Грейс. Опита да измисли утвърждение, приложимо към ситуацията. Не й хрумна нищо.

Спря колата си и мислено се мобилизира за сблъсъка. Нийла изскочи от предната седалка на седана.

Тя беше слаба жена с остро лице, което, ако се усмихваше по-често, би изглеждало доста привлекателно по един изтънчен, ефимерен начин. Но когато не се усмихваше, което беше през повечето време, доколкото Грейс беше установила — Нийла изглеждаше така, сякаш й липсваше само една метла, за да довърши вида й на вещица. Горчивината и гневът, които кипяха в очите й, сякаш изригваха отнякъде дълбоко в нея.

Тя се доближи с решителна крачка до колата на Грейс точно когато тя отвори вратата си.

— Смяташе, че можеш да се скриеш тук в Клауд Лейк ли? — Слънчевите очила скриваха очите й, но яростта в гласа й беше непогрешима. — Мислеше, че няма да те намеря ли?

— Не знаех, че ме търсиш — отвърна Грейс. Тя свали собствените си очила. — Можеше да се обадиш. Какво искаш, Нийла?

— Знаеш защо съм тук. Искам парите на баща ми — парите, които по право ми принадлежат.

— Вече ти казах, не са у мен.

— Лъжеш. Ти си ги присвоила с измама. Сигурно си ги скрила в някоя офшорна сметка.

Грейс затвори очи за секунда-две и си напомни, че Нийла си има сериозни проблеми.

— Не знам нищо за изчезналите пари. — Опита да говори с успокояващ тон. — Между другото, казах на полицията за онези имейли, които ми изпращаш от името на баща си. Това се брои за тормоз, ако не знаеш.

— Какви ги дрънкаш? Какви имейли?

— Нийла, ако ти ми изпращаш онези имейли, това трябва да спре. Полицаите се опитват да заловят убиеца на баща ти. Те се нуждаят от помощта ти. Няма никаква полза да насочваш гнева си към мен.

Острите черти на Нийла се напрегнаха.

— Много хора, включително и от полицията, смятат, че може би ти си убила баща ми.

Грейс разпери ръце.

— Защо да го убивам, за да спра да получавам заплатата си? Помисли си, Нийла. Спраг беше човекът, който печелеше парите на фирмата, не аз. Неговото име стоеше на блога и готварската книга. Аз бях просто негова асистентка. Повярвай ми, след смъртта на баща ти притокът на пари ще пресъхне много бързо.

— Ти си го застреляла, защото е открил, че крадеш от парите му. Сигурно ти е казал всичко в очите, може би е заплашил да те издаде на полицията. И се е наложило да се отървеш от него.

— Това просто не е вярно — заяви Грейс. — Бях си вкъщи в нощта, когато баща ти е бил убит.

— Така нареченото ти алиби няма да издържи. Знам, че записът от охранителните камери показва колата ти паркирана в гаража на блока през цялата нощ, но това не означава, че не си напускала сградата. Би могла да се измъкнеш пеша и да вземеш такси до къщата на баща ми.

— Не можеш да докажеш подобна теория. Не можеш да я докажеш, защото не се е случила.

— Отпечатъците от пръстите ти са открити на сцената на местопрестъплението. — Нийла вече не звучеше толкова убедена.

— Отпечатъците ми са там, защото аз намерих трупа — отвърна Грейс, като се стараеше да запази спокойствие. — Мисли трезво, Нийла. Това не е никакво доказателство.

— Някой трябва да те е видял как излизаш от сградата, където живееш, в онази нощ.

— Не лъжа — настоя Грейс, като се стараеше да успокои ситуацията. — Когато ченгетата заловят убиеца на баща ти, сигурна съм, че ще намерят и парите.

Но Нийла вече не я гледаше. Беше се втренчила някъде зад рамото на Грейс. На лицето й се изписа колебание. После отново насочи вниманието си към Грейс.

— Готова съм да се договорим — каза Нийла бързо. — Ще ти дам процент. Ще кажем, че е комисиона или такса за намирането на парите. Кълна се, няма да си тръгнеш с празни ръце. Върни парите и няма да предявя обвинение за злоупотреба. Помисли си. Давам ти четирийсет и осем часа.

Без да изчака отговор, тя се обърна и бързо закрачи към колата си.

Любопитна какво или кой беше разсеял Нийла и я беше принудил да се изнесе така бързо, Грейс се обърна и видя Джулиъс, който се задаваше покрай къщата. Тя осъзна, че той беше дошъл пеша по пътеката край езерото.

Не изглеждаше забързан, но напредваше със стабилно темпо. Беше облечен с дънки, кафеникава риза, боти и черно яке. Слънчевите му очила проблясваха зловещо в сивкавата светлина. Цялостният ефект беше доста страховит. Грейс разбра защо Нийла беше решила да си тръгне така бързо.

Джулиъс стигна до Грейс секунди преди Нийла да профучи край тях. Гумите й разхвърляха чакъла. Джулиъс хвана Грейс за ръката и я дръпна настрани, за да я предпази от едно хвръкнало по-високо камъче.

— Това случайно да беше Нийла Уидърспуун? — попита Джулиъс.

— Отгатна. Нийла Уидърспуун. — Грейс опита да издърпа ръката си от пръстите на Джулиъс. Той сякаш беше забравил, че я държи. — Убедена е, че аз съм откраднала парите на баща й и съм го убила. Но интересното е, че ми предложи сделка.

Джулиъс най-после забеляза опитите й да освободи ръката си и я пусна.

— Каква сделка?

Грейс обмисли отговора си, докато отключваше багажника и вадеше торбата с покупките.

— Иска да получи парите си толкова отчаяно, че ми предложи комисиона, ако й ги върна. Без да задава въпроси. Обеща да не предявява обвинения в злоупотреба.

Джулиъс взе торбата с продуктите от нея, като я хвана с една ръка въпреки тежестта й.

— Тя каза ли нещо друго?

— Изглежда смята, че алибито ми за нощта на убийството на Спраг е много неубедително. Напомни ми, че отпечатъците от пръстите ми са открити на местопрестъплението.

— Но се интересува единствено от това да си получи парите?

— Това е единственото, което й е останало от баща й — обясни Грейс. — Мисля, че тя скърби за загубената връзка с баща си, макар че никога не е имала такава. Смята, че парите по някакъв начин ще компенсират загубата.

— Знаеш ли причината за проблемите й?

— О, да. Всички в офиса знаехме, че Нийла вини баща си за самоубийството на майка й преди години.

Грейс отвори предната врата на къщата. Джулиъс я последва вътре и двамата отидоха в кухнята.

— Тук е хладно, нали? — попита Грейс.

Отиде до термостата и провери настройките му. Бяха на обичайната дневна температура.

— Това не е добре. Май има проблем с отоплението. Ще трябва да се обадя на фирмата за поддръжка след обяд. За късмет имам камина като резервен вариант.

— Опитай първо да рестартираш системата — предложи Джулиъс.

— О, да, все едно знам как се рестартира централното отопление.

— Ще погледна контролите след обяда.

Тя се обърна към него.

— Благодаря.

— Няма гаранция, че ще го оправя.

Той остави покупките на кухненската маса и свали очилата си. Пусна ги в джоба на якето си и загледа Грейс, която извади кутия с яйца и пакет с екологично чисти червени чушки от торбата. Остави ги на плота до хладилника и се върна при масата.

— Да се върнем на Нийла Уидърспуун — каза Джулиъс. — Твоята теория е, че тя се интересува повече от парите, отколкото от това кой е убиецът на баща й?

— Мисля, че парите са важни и поради емоционални, и поради финансови причини. Но не бих се изненадала, ако тя самата е под напрежение да получи наследството си.

— Какво напрежение? — наостри уши Джулиъс. — Дългове ли има?

— Не съм чула да има — отвърна Грейс. Тя бръкна в торбата и извади бадеми, слънчогледови семки и лешници, с които смяташе да направи домашни зърнени блокчета. — Нещо ми подсказва, че годеникът й я притиска да намери парите.

— Дев спомена за годеника, да.

— Казва се Бърк Марик. Спраг не го одобряваше. Ние с Кристи и Милисънт също имахме някои резерви. Марик се появи в живота на Нийла преди няколко месеца и направо я помете от краката й. Беше шеметно ухажване. Сгодиха се само след няколко седмици. Според нея той е Господин Перфектен.

Джулиъс я гледаше с разбиране.

— Но ти и колежките ти смятате, че Марик иска да се ожени за Нийла поради традиционната причина — парите й.

Грейс отвори един шкаф и прибра ядките и семките вътре.

— Не си романтик по природа, а?

— Реалист съм.

— Както и да е. — Грейс извади брюкселското зеле от торбата и го нареди до останалите продукти, които трябваше да прибере в хладилника. Спря за момент и срещна погледа на Джулиъс. — Ето какво мисля: Нийла се страхува, че ако загуби парите, ще загуби и Господин Перфектен. А тази възможност, в комбинация със скорошното убийство на баща й, й идва прекалено много. Тя се разпада — изпълнена е с гняв, огорчение и дълбоко чувство за загуба. Като кипящо гърне от емоции, затова търси на кого да излее напрежението си.

— Хората, които изливат негативните си емоции върху другите, са опасни, Грейс.

— Знам.

Джулиъс замълча за момент. Тя го погледна крадешком, докато вадеше последните неща от торбата с покупките. Почти си представи как щрака компютърът в главата му, за да обработи огромно количество информация. Аркрайт Алхимика беше зает с пресмятания, сигурно обмисляше стратегия. Не беше сигурна, че това е добре. Вярно, че го беше поканила в живота си, подкупвайки го с кошницата за пикник, но знаеше, че трябва да бъде много предпазлива с него. Мъжете като Джулиъс бяха склонни бързо да поемат контрол над нещата. Това беше в природата им.

Изневиделица едно от утвържденията на Уидърспуун блесна ярко като халогенна крушка в съзнанието й. Прегърни непознатото. То е единственото сигурно нещо.

— Какво мислиш? — попита тя.

— За липсващите пари на Уидърспуун. — Джулиъс погледна през прозореца към сивата повърхност на езерото, сякаш там се отразяваха отговорите. — Това сякаш е един от ключовете към случващото се. Ти си експертът по просветляващи утвърждения. Обзалагам се, че знаеш някое, което подхожда на ситуацията.

— Проследи парите?

— Да, в това утвърждение вярвам и аз — каза той и срещна погледа й. — Никога не ме е предавало.

— Сигурна съм, че и ченгетата го знаят — изтъкна Грейс. — Сигурно гледат телевизия точно като всички останали.

— Може и те да са се заели да проверят въпроса с парите, но няма да навреди още някой от нас да огледа нещата.

— Някой от нас? — попита тя изненадана.

Джулиъс повдигна вежди и я погледна развеселен.

— Ако има едно нещо, което „Аркрайт Венчърс“ може да осигури без проблем, то е финансова експертиза. Сред служителите ми има хора, които са много, много добри в проследяването на пари.

— Ясно. — Грейс не беше сигурна как да реагира.

— Сега да се върнем на обяда и твоя бизнес план.

— Леле. — Грейс вдигна ръка с изпъната длан. — Чакай малко. Трябва да помисля за предложението ти.

Джулиъс някак успя да придобие изненадано и леко засегнато изражение.

— Не искаш ли да проуча въпроса с парите?

— Не е това. — Тя замълча, опитвайки да измисли разумно обяснение на възраженията си. Истината беше, че импулсивната й реакция беше емоционална, а не логична.

— Какъв е проблемът? — попита Джулиъс.

Това беше основателен въпрос.

— Знам, че го правиш с добри намерения и ги оценявам — каза тя внимателно. — Наистина.

— Това не е въпрос на добри намерения. Това е прост, логичен подход към проблема. — Той огледа кухнята. — Какво планираш за обяда?

— Забрави за обяда — заяви решително тя.

Ако той беше изглеждал изненадан и леко засегнат преди малко, сега беше направо съкрушен.

— Мислех, че ще има обяд.

— Внимавай какво ти говоря, Аркрайт. Това не е корпорация и никой не те е избрал за изпълнителен директор. Това е моят живот и моето бъдеще. Ако ще правиш неща, които могат да ми повлияят, трябва първо да ги обсъдиш с мен. Не може просто да влезеш с валсова стъпка в дома ми и да съобщиш, че ще възложиш на някого, когото дори не познавам, да проверява финансите на човек, когото според някои хора съм убила аз. Може да е добра идея, а може и да не е. Въпросът е, че трябва да участвам в разговора. Разбра ли?

В кухнята се възцари напрегнато мълчание, докато Джулиъс осмисляше нейната декларация за независимост. После очевидно стигна до някакъв извод.

— Добре.

Тя го изгледа с дълбоко подозрение.

— Добре. Това е всичко? Просто добре?

Джулиъс я гледаше с любезно недоумение.

— Още нещо ли трябва да кажа?

— Не, предполагам, че не трябва.

— Е — продължи Джулиъс. — Какво мислиш по въпроса някой от финансовите експерти на „Аркрайт“ да опита да проследи изчезналите пари на Уидърспуун?

Тя вдигна поглед към тавана.

— Това е нарушение на поверителността, за бога. Да не говорим, че сигурно е незаконно.

— Не е проблем — настоя Джулиъс.

— Моля?

— Не за пръв път „Аркрайт Венчърс“ предлагат професионалната си помощ на полицията за целите на някое разследване. Ще говоря с Дев. Той ще ме свърже с когото трябва в Сиатъл. Работил е с тези хора по разни случаи, които са излизали извън рамките на града.

— Разбирам. — Тя обмисли обяснението му. — Добре, тогава съм съгласна.

— Отлично. Ще се заема веднага след обяда. — Джулиъс се прокашля. — Бих ти напомнил, че не съм влязъл с валсова крачка в кухнята ти. Просто влязох. Носейки торба с покупки.

— Както и да е. — Тя се отблъсна от плота. — Добре, разбрахме се. Нов ден, нови възможности да промениш бъдещето си.

— Това някое от утвържденията на Уидърспуун ли е?

— Да, точно така. Вървеше заедно с рецептата за зърнени блокчета в готварската книга на Уидърспуун. — Тя замълча, докато се чудеше с какво да се заеме. Джулиъс стоеше насред кухнята и не даваше вид да се кани да ходи някъде. Трябваше да направи нещо с него. — Докъде бяхме стигнали?

— До обяда — отвърна той с надежда.

— Да. Обядът. — Тя се отправи към хладилника, благодарна, че има конкретна работа, с която да се заеме. — И после с плана за търсенето на работа.

— Ще започнем, като съставим подробен списък на ученията ти. Но първо имам един страничен въпрос към теб.

— Какъв? — попита тя, докато посягаше към дръжката на хладилника.

— Трябва ми дама за утре вечер — каза Джулиъс, без да отмества поглед от очите й. — Налага се да присъствам на една скучна делова вечеря с благотворителен търг. Вече ти споменах за това. Освен това трябва да изнеса една скучна реч по скучната тема за инвестиционния климат в Тихоокеанския северозапад. Би ли ме придружила, за да не се налага да седя начело на масата сам? Може да ме пазиш да не задремя.

Тя отвори хладилника, опитвайки да осмисли поканата.

Но всичките й рационални мисли се изпариха, когато видя нещата, подредени на средния рафт.

Няколко секунди стоя неподвижна. Мозъкът й отказваше да приеме реалността на гледката. Сигурно беше халюцинация.

Но не беше.

Тя изпищя, изтърва кутията с яйца и затръшна вратата.

— Не се надявах точно на такъв отговор — каза Джулиъс.

За секунда той вече беше до нея. Отвори вратата на хладилника. Двамата погледнаха заедно мъртвия плъх, сложен в плато за сервиране. Около него бяха подредени клонки магданоз. В устата имаше резен лимон. До платото имаше неотворена бутилка водка.

— Вече е сигурно — заяви Джулиъс. — Някой те преследва.