Джейн Ан Кренц
Не се доверявай на никого (24)

24.

Това беше моето пътуване. Нямаше да бъда тук днес, ако не бяха нещата, на които ме научи Харли Монтоя. Мнозина могат да обърнат поглед назад и да назоват хората, които са им дали шанса и напътствията, от които са се нуждаели в някой критичен момент от живота си…

Грейс най-после си позволи да диша. Джулиъс се справяше добре на подиума. Разбира се, от него нямаше да излезе мотивационен лектор или политик. Но изнасяше новата версия на речта си с увереност, която се възприемаше добре от публиката.

Нищо не привличаше вниманието на хората така, както силна доза страст, а Джулиъс беше вложил в думите си повече от достатъчно, за да развълнува публиката си. Затъмнената бална зала беше притихнала от самото начало, когато стана ясно, че речта няма да съдържа скучни факти и числа. Не се чуваше дори подрънкване на чаши или вилици, откакто Джулиъс беше започнал да говори. Дори сервитьорите бяха спрели и слушаха в дъното на залата.

… Тези от нас, които сме постигнали успех в света на бизнеса, сега сме изправени пред възможността да упражним истинска власт — такава, която оставя трайно наследство, която променя живота на хората.

Огледайте се и намерете поне един човек, който ви напомня за вас самите, когато сте започвали. Спомнете си какво сте направили правилно и какво сте сгрешили по пътя си. Фокусирайте се върху нещата, които си спомняте с чувство на гордост, защото знаете, че сте постъпили правилно, почтено, дори и това да ви е струвало пари или сключването на някой договор. Предложете тези уроци на човека, който ви напомня за вас самите, този, който още опитва да реши точно какво представлява и какъв иска да бъде. Мисията ви е да помогнете в оформянето на бъдещето.

Джулиъс вдигна листите с бележките си, обърна се и прекоси повдигнатия подиум. Минаха няколко секунди преди публиката да осъзнае, че речта е свършила. Добър знак, помисли си Грейс доволна. Винаги си оставяй копнеещи за още.

Аплодисментите избухнаха в залата точно когато Джулиъс тръгна да слиза от подиума. Когато той вече беше долу, половината хора в залата бяха на крака. Докато той стигна до масата, където седеше с Грейс и останалите, цялата публика се беше изправила и го аплодираше бурно.

Грейс знаеше, че буквално сияе. Тя се усмихна на Джулиъс.

— Това беше чудесно — каза му тихо тя. — Беше великолепен.

— Чак великолепен, надали. Но поне този път не заспаха.

Без предупреждение той я издърпа в прегръдката си и я целуна. Не беше дълга, страстна прегръдка, просто кратка триумфална целувка, която създаде непогрешимото усещане за интимност. Целувка, каквато си разменят влюбените.

Това се хареса на тълпата. Може би още повече от речта, помисли си Грейс.

Целувката я остави изчервена, без дъх и смутена от това, че всички наоколо се усмихваха.

Джулиъс дръпна стола й, за да седне.

— Благодаря — каза той, така че само тя да го чуе. — Длъжник съм ти.

— Не — отвърна бързо тя.

— Да — настоя той шепнешком и стисна облегалката на стола й. — Седни, моля те. Никой няма да седне, докато не седнеш ти.

— А, да. — Тя се огледа наоколо. Хората още стояха прави, но аплодисментите стихваха. Определено беше време да седне.

Настани се на стола си. Джулиъс го намести напред и седна до нея. Всички останали заеха местата си.

Тихи поздравления прозвучаха на масата им. Един банкер, който седеше през две места, искаше да чуе мнението на Джулиъс за някакви предстоящи финансови регулации. Грейс посегна към чашата си с вода — и едва не я изпусна, когато ръката на Джулиъс намери нейната под масата.

Той нежно стисна пръстите й. Това дребно движение беше не по-малко интимно от целувката, може би дори повече. Той ти благодари, че го спаси от адски скучната реч. Облекчен е, че речта е зад гърба му. Благодарен ти е за предложенията. Не влагай прекалено много в това стисване на ръката.

Водещият търга зае отново мястото си, благодари на Джулиъс за речта и премина към следващата точка от програмата за вечерта — заключителните думи и напомнянето, че търгът ще започне след двайсет минути в главното крило на музея. И че ще се приемат и наддавания в последния момент.

Отново всички се изправиха на крака. Около Джулиъс бързо се събра група хора. Сякаш половината зала искаше да говори за нещо с него. Мнозина от хората й се струваха смътно познати. Грейс знаеше, че е виждала лицата им във вестниците и по местните телевизионни канали.

Тя започна да се отдръпва настрани, за да пусне другите да се приближат до Джулиъс. Той не обърна глава, но протегна ръка и стисна китката й.

Тя спря, наведе се към него и прошепна в ухото му:

— Отивам до тоалетната.

Той прекъсна разговора, който водеше по темата за липсата на държавни субсидии за високотехнологични изследвания, и я погледна.

— Ще те чакам във фоайето — каза и пусна ръката й.

— Няма да се бавя — обеща тя.

Грейс си проправи път през тълпата. Усещаше любопитните погледи, които привличаше, преди да успее да се скрие в спокойствието на празния коридор. Спря за момент, за да се овладее, забеляза табелката на тоалетната в дъното на коридора и се отправи натам.

Имаше три други жени на дългата редица с мивки, когато Грейс влезе. Те й кимнаха, сякаш я познаваха, и се усмихнаха. Тя беше напълно сигурна, че не е срещала никоя от тях, но им отвърна с усмивка и се отправи към една от кабинките. Така става, като прекараш цялата вечер до Джулиъс, помисли си тя. В Клауд Лейк беше лесно да се забрави колко важно място заема той в бизнес общността на северозападните щати.

Когато излезе от кабинката, жените си бяха тръгнали. Тя въздъхна облекчено, че е сама и отвори чантата, за да извади червилото си. Вратата отново се отвори, точно когато попиваше със салфетка нанесеното червило.

Новодошлата беше впечатляваща жена на около трийсет и две-три години. Русата й коса беше стегната в красив кок. Носеше елегантна черно-бяла коктейлна рокля и черни обувки с висок ток.

Очите на жената подсказаха, че е разпознала Грейс точно както бяха реагирали и трите жени по-рано. Но новодошлата не се усмихваше.

— Ти си с Джулиъс тази вечер. — В гласа й прозвуча някаква мрачна решителност, сякаш се конфронтираше с враг и се готвеше за битка.

— Той ме покани да го придружа тази вечер — отвърна Грейс.

Напрежението в атмосферата беше смущаващо. Тя изчака, несигурна как да постъпи. Жената препречваше пътя й навън, може би случайно, а може би нарочно.

— Аз съм Даяна Хейстингс — представи се жената. Думите й звучаха натъртено, сякаш опитваше да потисне някаква бурна емоция. — Бившата съпруга на Джулиъс.

— Разбирам. — Грейс погледна към вратата. Неловката ситуация ставаше критична. Трябваше да се измъкне възможно най-бързо. Каквото и да се заформяше тук, беше сигурна, че то нямаше да свърши добре. — Аз съм Грейс Елънд. Приятно ми е да се запознаем. Ако нямате нищо против, трябва да се върна във фоайето. Някой ме чака.

— Джулиъс. Той те чака.

— Да, всъщност.

— Значи ти си новата приятелка. — Даяна изглеждаше развеселена. — Не си точно неговия тип, нали?

— Нямам представа какъв е неговият тип и освен това грешите. Двамата с Джулиъс сме само приятели. Той ме консултира за един бизнес план.

Това беше отчасти вярно, помисли си Грейс. Бяха си разменили няколко целувки, но не спяха заедно. А частта с бизнес плана беше относително точна.

— Джулиъс не целува приятелите си така, както целуна теб пред публиката тази вечер — заяви Даяна. — Никой мъж не целува жена по този начин, освен ако не иска всички да разберат, че спи с нея.

— О, за бога, госпожо Хейстингс, Даяна. С Джулиъс се познаваме съвсем отскоро. Беше среща с непознат, уредена от приятели. Тази вечер просто правя услуга на Джулиъс. Имаше нужда от дама за това събитие и аз… се съгласих.

— Не. — Даяна поклати глава убедено и пристъпи навътре. — О, не се съмнявам, че си се съгласила. Джулиъс е много добър в манипулирането на хората, за да получи това, което иска. Но знам, че вие двамата спите заедно. Това беше очевидно тази вечер.

Грейс усети как губи търпение.

— Не е вярно, но дори и да беше, това вече не ви влиза в работата, нали?

Даяна стисна ядосано златистата си чантичка.

— Не ми пука изобщо дали спиш с него. Предполагам, че би трябвало да изпитвам някакво съчувствие. Сигурно си същата наивница като мен, когато се омъжих за него. Но знаеш ли какво? Не мога дори да те съжаля. Не ми пука дали вие двамата имате връзка. Ясно ли е?

Ситуацията ставаше все по-взривоопасна. Лицето на Даяна беше зачервено, очите й гледаха диво. Грейс инстинктивно смекчи гласа си.

— Съвсем ясно. Казахте ми какво мислите, така че сега искам да тръгвам.

Тя направи крачка напред, с намерението да заобиколи Даяна и да стигне до вратата.

— Не, не съм казала какво мисля. — Даяна не помръдна. — Твой е, нямам нищо против това. Джулиъс е студен, безмилостен и пресметлив, но това е твой проблем, не мой. Искам да му предадеш едно съобщение.

— Ако имате да му кажете нещо, защо не говорите лично с него? Можете да го направите веднага. Той чака във фоайето. Сега ще ме пуснете ли да мина?

Даяна не отстъпи. Стискаше чантичката си толкова силно, че кокалчетата й бяха побелели.

— Кажи на копелето, че знам какво прави — каза тя. — Кажи му, че всички в Сиатъл знаят.

Грейс се чудеше дали ще успее да мине покрай Даяна, без да я докосне. Съмняваше се. Усети, че отново е на ръба да избухне.

— Приличам ли ви на пощенски гълъб? — попита тя.

— Кажи на Джулиъс, че знам, че се опитва да отмъсти. Разбирам това. Но той трябва да отмъщава на мен, не на съпруга ми и на неговото семейство. Те са невинни. Това, което Джулиъс прави, е много нечестно. И безсмислено. Не че някога съм означавала нещо за него. Аз бях просто една сделка, една страница в неговото портфолио. Знам, че никога не ме е обичал истински. Кажи му, че дори и в кошмарите си не съм вярвала, че той може да бъде толкова жесток.

— Какво? — Грейс беше толкова шокирана, че не можеше да измисли как да постъпи, затова просто се взираше в Даяна.

Вратата на тоалетната се отвори без предупреждение и принуди Даяна да се дръпне настрани. Тя го направи, но сякаш не забеляза двете жени, които влязоха в помещението зад нея. Виждаше единствено Грейс.

— Джулиъс съзнателно опитва да унищожи фирмата на съпруга ми — каза Даяна с глас, пропит от ярост и отчаяние. — Всички го знаят. Джулиъс търси отмъщение, защото го напуснах. Не може да понесе да загуби. Той е Аркрайт Алхимика. Той винаги печели.

Двете жени зад Даяна наблюдаваха сцената очаровани. Даяна не им обърна внимание.

Грейс преценяваше възможностите. Сега три жени блокираха единствения й път за бягство. Едно от утвържденията на Уидърспуун проблесна в съзнанието й. Бъди окото на бурята. Само така можеш да контролираш хаоса около себе си.

Вложи цялото си самообладание, за да се усмихне на Даяна, и успя.

— Всичко това е недоразумение, госпожо Хейстингс. Слуховете грешат. Мога да ви уверя, че Джулиъс не се опитва да унищожи фирмата на съпруга ви.

В очите на Даяна проблеснаха сълзи.

— Тази вечер кучият син изнесе една прекрасна, много благородна реч за това колко е важно какво наследство ще оставиш след себе си, за честта и желанието да промениш света. Но това, което той причинява на Едуард и семейство Хейстингс, прави Джулиъс абсолютен лицемер. Кажи му това, по дяволите.

— Ако познавате Джулиъс толкова добре, колкото си мислите — каза Грейс, — би трябвало да знаете още нещо за него.

Даяна се намръщи.

— Какво?

— Джулиъс е много добър бизнесмен. Сама го казахте. Наричат го Аркрайт Алхимика.

— Знам това. — Даяна прокара опакото на ръката по очите си и размаза грима си. — Повярвай ми, много добре знам, че е легенда в света на бизнеса.

— Тогава спрете за момент и помислете — каза Грейс. — Ако Джулиъс Аркрайт наистина искаше да унищожи фирмата на съпруга ви, Хейстингс щяха да са обявили банкрут още преди месеци. Фирмата щеше да е срината до основи. Джулиъс не си поплюва. Странно, че не си спомняте този аспект от характера му.

Сега беше ред на Даяна да се почувства слисана. Тя не каза нищо. Другите две жени стояха като замръзнали на място. За момент никой не помръдна.

Грейс не се сети какво друго да каже, така че се обърна и взе една салфетка от автомата. Решително доближи трите жени, които препречваха пътя й.

— Извинете ме — каза тя.

Не спря. Трите бързо се разпръснаха. Грейс продължи. Тя се подчини на малката табелка на стената, която съветваше да се използва салфетка при отварянето на вратата. Хвърли салфетката настрани и излезе в коридора.

Вратата се затвори тихо и скри натюрмортът с чешми в женската тоалетна.