Джуд Деверо
Съкровени желания (9)

15.

Колин излезе неохотно от колата и тръгна по стълбите към апартамента си. Мерцедесът на Джийн беше паркиран долу, значи тя го чакаше.

Отвори вратата на апартамента си и първото нещо, което видя, беше куфарът си на пода. Джийн излезе от спалнята му с миниатюрна туба паста за зъби.

— Дойде си значи — каза весело. — Вече си мислех, че ще се наложи да шофирам до вкъщи през нощта. Надявам се, че нямаш нищо против да взема назаем един куфар.

— Джийн, аз…

Не знаеше как да започне. През това време тя ровеше в стария шкаф до стената.

— Скъпи Колин, ти да не се тормозиш за това? Естествено. Сигурно те човърка вечното ти желание да вършиш добро. Та как мина малката ти сбирка с едилинските приятели, след като ме отпрати?

— Добре — каза той. Макар че с месеци не беше идвала в апартамента му, очевидно търсеше някакви забравени вещи. — Какво ще кажеш да седнем и да поговорим?

— Не. Мисля, че вече си казахме всичко. Просто ми се ще… — Джийн вдигна ръце. — Не, обещах си да не правя това. Каквото е, такова.

— Джийн, моля те, да седнем и да поговорим.

Тя го изгледа гневно.

— Няма за какво да говорим. Ти избра друга жена. Край. „Това е всичко, приятели.“

— Държиш се, все едно двамата сме били стабилна двойка и аз съм те зарязал.

— Пак.

— Какво?

— Заряза ме пак. За втори път. Първият път беше, когато ми предложиха работа във Вашингтон. Толкова ми завиждаше, че ме заряза.

— Това ли си помисли?

— Не просто си го помислих, знаех го. Ти мразеше работата си, а аз обичах своята. А като получих по-хубава, ти ми завидя и ме напусна. Заряза и баща си.

Колин си пое дъх, неспособен да отвърне на обвиненията й.

— Сега си се запознал с някаква студентка и ме напускаш. Пак. Сигурно си мислиш, че тази ще търпи пренебрежението ти към жената, с която живееш.

Колин дойде на себе си. В него бушуваше гняв.

— Никога не съм те пренебрегвал. Аз живеех твоя живот — каза тихо.

— Не е вярно. — Тя спря и го погледна. — Ти се скри в моя живот. Смяташе, че си прекалено добър, за да продаваш коли, но търпеше и правеше всички нещастни, включително и мен. Толкова ми беше жал, че те взех да живееш вкъщи с мен и споделих живота си с теб.

— Така ли виждаш нещата? — попита кротко Колин. — Нищо ли не ти донесе това? Нищо ли нямаше между нас?

— Имаше, разбира се. Известно време. Съжалявам, че… — Тя го изгледа гневно. — Съжалявам, че ти дадох най-хубавите си години. Ако не трябваше да се занимавам с теб, сега щях да съм като онези жени на барбекюто. Щях да имам две деца и да живея в Джорджтаун. — Джийн повишаваше глас все повече и повече. — Знаеш ли защо напуснах работата във Вашингтон?

— Моля, кажи — изрече студено той.

— Заради теб. Ти така и не си даде сметка, че оставих всичко заради теб. Липсваше ми и исках да съм с теб. Знаех, че си сам, затова се върнах.

Погледът му стана още по-студен.

— Уволнили са те заради слуховете в съда. Чух, че си спала с един от партньорите в кантората и жена му го заплашила с развод, ако не те махне.

За момент тя загуби ума и дума от гняв, после се усмихна.

— Използваш си значката да душиш, така ли?

— Джийн, налага ли се да се разделяме така? Когато се върна при мен, ти казах, че няма да се получи.

— А аз твърдях обратното.

Тя отиде да си вземе чаша и си наля едно питие.

— С колата си — напомни й Колин.

— Спокойно, газирана вода е. — Тя отпи голяма глътка. — И сега какво? Ще се отървеш от мен и ще изтичаш при онази твоя мъжкарана? — Джийн присви очи. — Трябваше да ми кажеш, че си падаш по такива. Щях да се дегизирам и да ти спретна представление. И по камшици и вериги ли си падаш?

— Джийн, по-добре да си тръгваш. Или по-добре да си тръгна аз. Ти остани да спиш тук. Не искам да шофираш, докато си така ядосана.

— А ти къде ще отидеш? При мама ли? Или при приятелката си боксьорка?

Той сложи ръка на дръжката на вратата. Повече не можеше да слуша. Ако продължаваше така, щеше да й отвърне по същия начин и да каже неща, за които после да съжалява.

— О, ами да. Нали си си купил къща? Аз месеци — не, години — се опитвам да те убедя да купиш къща за нас двамата, но ти не искаше. После се запознаваш с тази… този хермафродит и купуваш къща на нея?!

Изведнъж целият й гняв сякаш се изпари, тя рухна на дивана и заплака.

Колин можеше да подмине гнева и неоснователните й обвинения, но не и сълзите й. Затвори неохотно вратата и седна до нея. Раменете й се тресяха от плач. Тя се облегна на него и той я прегърна през раменете.

— Джийн, съжалявам. Съжалявам за цялата болка, която съм ти причинил. Не те напуснах, защото ти завиждах за работата.

— Тогава защо? Мислех, че ни е добре двамата заедно; че имаме всичко.

Ако избереше да бъде искрен, трябваше да й каже, че онова, което имаха, не беше на двамата, а изцяло нейно. Или на баща му. Колин си тръгна, за да следва мечтите си, което може би беше научил именно от нея. Джийн никога не би приела работа, която не харесва.

— Виж, защо не останеш да спиш тук? — попита я съчувствено.

— В къщата си ли отиваш? Онази, която си купил за нея?

Колин свали ръка от раменете й.

— Купих къщата в Едилин, преди да се запозная с Джема. Джийн, аз искам да живея тук, в този град. Как го беше нарекла ти? „Кръвосмесителен“, нали? Каза ми, че не би дошла тук дори в ковчег. Разбери — двамата с теб нямахме бъдеще.

— Защо не ми го каза преди години? Сега съм вече на трийсет и шест и…

Колин се изправи.

— Ако знаех, щях да ти кажа. И моля те, не се опитвай да ме убедиш, че си толкова стара и скучна, че не можеш да си намериш мъж. Дочух, че вече си имаш. Или той наистина ти е брат?

— Елиът ми е колега. Аз съм му ментор.

— Доколкото си спомням, ти си страхотен ментор на млади мъже.

Двамата си размениха многозначителни усмивки и Колин разбра, че е време да си тръгва.

— Джийн, аз ще си вървя. Иска ми се да кажа, че ще ти се обадя, но мисля, че не бива. Колкото и да се гневиш, ти знаеше, че ще се стигне дотук. Моята грешка беше, че твърде дълго отлагах раздялата. Ще се видим по съдилищата — каза Колин от прага.

Тръгна си отчасти тъжен заради онова, което си беше отишло, отчасти въодушевен от загадката, която криеше бъдещето.

Щом той излезе, Джийн мигновено спря с гнева и сълзите.

— Копеле! — извика, после отиде до шкафа и си наля уиски. Колин определено разбираше от алкохол — пък и можеше да си позволи най-доброто.

Огледа малката грозна кухня, чудейки се какво би могла да сготви. Не беше яла гнусните бургери у онези скучни приятели на Колин. Апетитът й окончателно се беше изпарил при вида на момичето, което налагаше здравеняк като Майк Нюланд в оскъдни шорти и още по-оскъден потник.

После, когато Колин я разкара като някаква незначителна особа, направо побесня. Не го показа обаче. В този затънтен град се налагаше да се усмихва, докато не я заболи устата.

Когато преполови питието си, се обади на чичо си.

— Вечеря ли вече? — попита възможно най-небрежно, като междувременно се постара да звучи леко задавено.

— Не. Джийн, добре ли си?

— Беше тежък ден.

— Ела и ще поговорим.

Тя затвори с усмивка.