Джуд Деверо
Съкровени желания (8)

14

Колин неохотно остави приятелите си и си тръгна от „фермата на Мерлин“. Искаше да закара Джема вкъщи, но тя отказа. Колин знаеше защо — не желаеше да остава насаме с него, докато той не се изясни с Джийн.

Макар да си даваше сметка, че Джема е права, това не намаляваше страха му от конфронтацията с Джийн. Паркира пред офиса си и тръгна да излиза от колата, но се върна на седалката и погледна към прозорците на апартамента си. Джема искаше да й разкаже за живота си, но той нямаше желание. Толкова години беше вървял в погрешната посока и се беше опитвал да бъде някой друг. Заради вечната си мания да помага на хората понякога забравяше за себе си.

В миналото беше подчинен на задълженията си към семейството, на хората, с които беше израснал, на родния си град и най-вече на любимата. Не искаше да споделя тези неща с жената, с която може би имаше бъдеще.

Докато гледаше прозорците на потискащия си и омразен апартамент, си представи какво предстои. Джийн обичаше драмата и сцените (затова беше толкова добра в съдебната зала) и той не знаеше какво представление го чака този път. Дали щеше да има сълзи, което означаваше, че ще трябва да я утешава? Или гняв, крясъци и обвинения, че я е предал?

Когато беше по-млад, имаше нужда от тези сцени. Сърцераздирателните скарвания с Джийн, която знаеше как да отвърне, му даваха възможност да излее своя гняв срещу живота, който водеше.

След една такава кавга — и съответно одобряването в леглото — той успяваше да изтърпи работата в автокъщата на баща си още месец и нещо. Нараснеше ли напрежението в него дотолкова, че да избухне, знаеше как да ядоса Джийн и двамата отново да се скарат.

Всичко това обаче беше далечно минало, каза си, облягайки се на седалката. Беше си тръгнал точно когато тя реши да започне работа във Вашингтон.

Той затвори очи и се замисли за началото на връзката им.

Когато беше студент последна година в Университета на Вирджиния, баща му започна да го моли да започне работа при него, в бизнеса с коли.

— Ще ти дам каквото поискаш — казваше баща му. — Наеми адвокат да изготви договора. Давам ти петдесет процента, осемдесет — колкото пожелаеш. Ако искаш, ще се оттегля и ще оставя всичко на теб и братята ти.

Единственото, което Колин искаше, беше да е шериф на Едилин. Фактът, че в града по принцип нямаше такъв пост, въобще не го притесняваше.

В опит да спори с него — тоест да го накара да възприеме неговата гледна точка — баща му каза: „Трябва ти работа, от която да печелиш. Това е въпрос на гордост.“

Последното добави, защото знаеше, че синът му няма нужда от пари. Когато Колин беше на шестнайсет, Перигрийн Фрейзиър се оплака от софтуера, който поддържаше данните за всички продадени коли. Негодуваше как програмата била направена за една автокъща със стотина коли. „Щом вкарам повече, се обърква“, отбеляза насмешливо той.

По онова време Колин беше последна година в гимназията и се беше записал на курс по информатика. На следващата сутрин сподели проблема с учителя си и двамата написаха нова програма.

Колин я предостави на баща си в деня на завършването си.

— Предполага се аз да ти направя подарък, сине — каза господин Фрейзиър, като гледаше объркано четирите диска. — Това музика ли е?

— Пъхни един в компютър и ще видиш — отвърна му Колин.

Когато видя каква работа върши софтуерът, баща му купи авторските права, плати голяма сума на някакви програмисти да усъвършенстват програмата и я въведе в експлоатация. Всяко пени от правата се поделяше поравно между Колин и учителя му, които можеха да си позволят да не работят до края на живота си.

Когато завърши университета, Колин не искаше да продава коли, но не устоя на молбите на баща си. Нямаше как да му откаже. Тежеше му и отговорността към предците, които поколения наред се бяха занимавали с неща на колела. Така че се съгласи да опита. Постъпи в автокъщата в Ричмънд и вложи всичките си усилия в продажбата на коли.

Само че мразеше работата си. Продаването не му харесваше и въобще не го биваше в това. Продажбите му бяха толкова ниски, че останалите му се подиграваха.

Джийн промени всичко.

Колин беше завършил едва преди няколко седмици, беше само на двайсет и една и работеше за баща си. Джийн дойде в автокъщата да си купи кола — беше толкова красива, че Колин само я зяпаше, а продажбата извърши брат му.

Колин реши, че с това нещата са приключили, но после Джийн му се обади и го покани на среща. Вечерта завърши в леглото, а след два месеца той се премести да живее в апартамента й.

Подобно на баща му, Джийн го насърчаваше да продължи да работи в автомобилния бизнес. Двамата бяха заедно четири години. Животът му се въртеше около нейния — вечери на свещи и излизания. Той беше очарован от съдебните й дела и се случваше двамата да работят по тях цели нощи. Дотогава не беше имал друга реална възможност да се занимава с правораздаване — любимата му област. Нейният свят стана и негов, но това не беше проблем, защото погълнат от нея, не забелязваше колко е нещастен в работата си. А и беше толкова млад и неопитен, че всичко, свързано с Джийн, му се струваше страхотно.

В университета беше толкова ангажиран със спорта и учението — всичко дори бегло свързано с криминологията, че почти не му оставаше време за друго. Случваше се да излиза с момичета, но никое не задържа дълго вниманието му. Искаше интригуваща жена, чийто интерес към живота да не се свежда до това какво да облече.

Джийн запълваше тази му нужда, понеже беше с шест години по-възрастна от него, адвокат и беше пътувала по света. Няколко години животът им заедно беше хубав.

Без да си дава сметка, Колин очакваше, че един ден двамата ще спрат да излизат толкова, да летят до Напа за уикенда и да се карат яростно. Мислеше, че ще улегнат и ще се преместят в Едилин, където ще живеят в къща с голям двор вместо тераса с гледка към града; ще имат деца и ще ходят на църква.

Всичко се промени една вечер, когато Джийн се прибра и въодушевено му съобщи, че са й предложили работа във Вашингтон.

— Още не съм приела, разбира се — добави тя.

Колин се усмихна — явно искаше да го обсъди с него, преди да вземе такова важно решение. Само че тя не каза това. Не го попита абсолютно нищо.

— Искам да видя дали ще измъкна от Бригс същите пари. Ще ги изправя един срещу друг. Да проведат аукцион за мен — който предложи повече, печели. О, трябва да се обадя и да кажа на мама. Тя ще се побърка от вълнение.

При тези думи Джийн го потупа по крака, стана от дивана с чашата вино в ръка и отиде да позвъни на майка си.

Колин остана да седи безмълвно и изведнъж видя живота си кристално ясно. Вършеше работа, която ненавиждаше, и живееше там, където не искаше — и всичко това, за да угоди на другите.

Даде си сметка, че Джийн смята да започне нова работа, без да потърси мнението му, защото е сигурна, че той ще тръгне с нея.

А и защо да не е сигурна. Той можеше да отиде навсякъде. Баща му без съмнение щеше да се зарадва на повода да купи автокъща във Вашингтон. И в Италия да отидеше Колин, господин Фрейзиър сигурно щеше да купи шоурум там.

Джийн се върна в стаята още по-въодушевена, без въобще да си дава сметка, че той не казва и дума. Поръчаха си китайска храна за вкъщи и докато вечеряха, тя не спря да говори. Укроти се едва когато се нахраниха.

— Много си се умълчал. Нищо ли няма да кажеш за страхотната новина?

— Връщам се в Едилин.

— Прекрасно. Вашите много ще се развълнуват от повишението ми. Три години и ще стана партньор в кантората.

И Джийн продължи да говори за своите планове, за своя живот.

Докато Колин разчистваше масата, тя взе да звъни на разни познати да им съобщи добрата новина. Той отиде в спалнята и започна да си приготвя куфарите.

Джийн дойде при него чак след час, когато вече беше приключил.

— Мога ли да ползвам твоя телефон? — попита тя. — Батерията на моя се изтощи, а съм прекалено развълнувана да говоря, както е свързан със зарядното. Какво правиш?

— Казах ти. Отивам си вкъщи.

— Добре, ще се видим през уикенда. Предполагам, че телефонът ще ти трябва.

— Да, ще ми трябва.

Колин взе двата куфара и излезе.

Когато Джийн се появи в града с фантастичната новина, че е приела работата и след две седмици се мести във Вашингтон, Колин вече беше наел офис в града и беше свалил картите пред баща си. Преди това учтиво беше изслушал всичките му аргументи да се върне в Ричмънд.

— Имаме нужда от теб! — умоляваше го баща му.

Колин не беше загубил дори за миг самообладанието и твърдостта си. Беше взел решение и нямаше да го промени. „Ти нямаш нужда от мен, а хората в Едилин имат“, каза той на баща си.

Джийн пристигна ядосана в градчето, нахлу в новия му офис и веднага му се нахвърли.

— Какво, по дяволите, правиш? — изкрещя тя. — Цели две седмици сама уреждам преместването ни. Егоист такъв! — После се огледа. През петдесетте години от съществуването си сградата беше служила за много неща. При последното й превъплъщение в нея се продаваха сандвичи и безалкохолни напитки. Колин беше дарил мебелировката на старчески дом и беше купил от разпродажба две стари бюра, няколко стола и шкаф. Трите стаи още не бяха боядисани.

— Що за място е това? — изви тя презрително устни. — Отвратително е. И мръсно.

— Какво ще кажеш да купя парцал и кофа и да го почистим заедно?

— Точно в момента нямам време за твоето странно чувство за хумор. Багажът ти готов ли е?

Две седмици не се бяха виждали, нито бяха говорили по телефона и явно Джийн беше решила, че досега Колин си е приготвял багажа за заминаването им.

Понеже той не помръдна, тя седна на един от старите дървени столове.

— Този път какво има? — попита, сякаш беше изтърпяла какво ли не от него.

Сега, когато вече не вършеше работа, която мрази, Колин се учуди колко различни са чувствата му към Джийн и към живота като цяло. Само за две седмици беше постигнал повече удовлетворение, отколкото за няколко години работа при баща си.

— Това е офисът ми — отговори той със спокойствие, каквото Джийн долавяше у него за първи път.

— Не разбирам. Как ще държиш офис тук при положение че ще живеем във Вашингтон? Или смяташ да идваш тук събота и неделя?

Говориха и плакаха три часа, докато тя осъзнае напълно, че той къса с нея.

Последната сламка, в която се вкопчи Джийн, беше гневът. Тя беше зарязвала мнозина, но това на нея никога не й се беше случвало. Така и не можа да разубеди Колин — нито със сълзи, нито с гняв. Той не отстъпи дори когато му предложи да се върне на старата си работа.

На никого от двамата не му хрумна тя да се премести в Едилин.

Колин съжаляваше за цялата неприязън, с която беше изпълнена раздялата им. Отне му доста време да я забрави. Тя често му липсваше и понякога той едва се сдържаше да не й звънне, за да й разкаже за някоя случка.

Зарови се в работа. Отиде при областния шериф Том Уилдърсън и дълго разговаря с него. Понеже Едилин нямаше собствен шериф, човекът нямаше какво друго да направи, освен да назначи Колин там за свой заместник.

— Само че областният бюджет не позволява… — започна Том.

— Аз ще платя — намеси се Колин. — Аз ще поема разноските.

Щом успя да затвори уста, Том се съгласи, понеже хареса младия мъж. Знаеше, че Колин е от богато семейство и реши, че след някой месец и без това ще напусне. Кой би предпочел да потушава домашни свади, вместо да си седи край басейна?

Той обаче не напусна и с годините Том започна да цени интелигентността и спокойния му характер. През първата година Колин се справи много добре с един инцидент. Докато ловили риба в пуста местност край Едилин, двама братя се скарали и единият застрелял другия. Обзет от мъка и угризения, стрелецът заплашил да убие едно семейство, излязло на пикник. Колин успя да го разубеди.

Но макар да вървеше добре, професионалният му живот се отрази на личния.

С Джийн не се бяха виждали, откакто се разделиха. Оттогава беше излизал с няколко жени — не от Едилин, но не се получаваше. Едната мразеше работата му на шериф и беше загрижена за собствения си престиж, тоест съжаляваше, че той не е лекар или адвокат. Онова, което обаче го ужаси, беше очакването й, че след четири срещи двамата ще се оженят.

Другата приличаше на онази ужасна Айла, която майка му едва не беше наела на работа. Когато видя имението на Фрейзиър, беше направо заслепена от алчност. Колин скъса с нея още на следващия ден.

След толкова неуспешни връзки Джийн се беше върнала в живота му.

Преди около година беше отишъл в областния съд и разглеждаше някакви стари документи, когато вдигна очи и я видя. Беше забравил колко е красива и колко представителна изглежда винаги. Знаеше колко се грижи тя за външния си вид, понеже беше живял с нея, но щом я видя, забрави всичко.

Минути по-късно двамата вече обядваха заедно. Джийн му каза, че се е върнала на работа във фирмата в Ричмънд.

— Реших, че е по-добре да съм голяма риба. Във Вашингтон има прекалено много хора като мен.

Час по-късно двамата се озоваха в хотелска стая.

Отначало Колин помисли, че се е променила. Вече не изглеждаше така напрегната, така решена да победи всеки, изпречил се на пътя й към върха.

— Разбрах кое е важното в живота — каза тя, отпивайки глътка вино. — Ами ти — ти най-накрая си пораснал!

Тази жена умееше да поднася обидите така, че да звучат като комплименти.

— Преживях много през последните години — каза той.

— Дано не съм те наранила, когато скъсах с теб.

Колин не я поправи. Щом предпочиташе тази версия, така да бъде.

След няколко седмици двамата отново бяха заедно. Той не разбра как стана така. Джийн положи всички усилия да го остави с впечатлението, че е готова на компромис, за да създадат семейство.

— Толкова ми липсваше — каза му тя. — Не знаех, че някой може така да ми липсва.

Срещаха се още няколко пъти, но не беше същото. Колин вече не беше някогашният нещастен младеж, нито беше така заслепен от Джийн, от работата й и дори от красотата й.

Права беше, когато каза, че най-накрая е пораснал.

Знаеше, че трябва да скъса окончателно с Джийн, но не можа. Когато не преследваше дадена цел, тя беше забавна и интересна. Клиентите й даваха билети за театър и концерти, на които Колин ходеше с удоволствие. Пък и семейството му я обожаваше. С Дани Джийн си правеше неприлични шеги, а с госпожа Фрейзиър ходеше на пазар. Двете заедно обзаведоха къщата за гости. На Шеймъс Джийн купуваше книги за изкуството, а за господин Фрейзиър изнамираше редки издания за историята на автомобилите.

Колин не искаше да им отнема това, а и не искаше да е сам. Освен това друга в живота му тогава нямаше.

За да запази здравия си разум, той се отказа от секса с нея. Джийн искаше да е с него, но той беше наясно, че вече не я обича, и не желаеше тя да живее с илюзии за връзката им.

Преди три месеца Том му беше казал, че я е видял в Ричмънд с мъж, когото представила за брат си. „Хубав млад тип на име Елиът“ — спомена той. — „С около десет години по-млад от нея?“ — попита Колин. „Да, явно го познаваш.“

Колин искаше да отвърне, че просто някога е бил на мястото на онзи мъж, но си замълча. Знаеше, че Джийн няма братя и сестри, нито други роднини, освен майка си. „Единствено дете на родители, които са единствени деца“ — твърдеше тя.

Колин беше наясно, че ако все още има чувства към нея, щеше да ревнува от мъжа, когото беше представила за свой брат. Той обаче се радваше и така разбра, че е време да сложи край на връзката им. Притесняваше се, че майка му ще се разстрои. Винаги беше смятала, че Джийн ще й стане снаха, но какво да се прави. Част от него знаеше, че докато е с Джийн, няма да търси жена, с която да сподели живота си.

Джема сякаш беше отговорът на молитвите му. Ако беше суеверен, щеше да си помисли, че се е намесил Камъкът на желанията.

Когато я видя за първи път, седнала на пода, заобиколена от химикалки и документи, той не можа да не се усмихне. Присъствието й го радваше — Джема беше уравновесена, за разлика от Джийн с нейните променливи бурни настроения и жажда за тръпка. Дори готвенето беше един вид театър за Джийн; никога не приготвяше обикновени бъркани яйца. „Ама че досадно — казваше тя. — Поръчай храна от ресторанта.“

Джема обаче му беше направила омлет и беше проявила загриженост, когато му предложи да се изкъпе преди нея. Освен това отиде с него до магазина, кара колата му, която Лани беше направил по-мощна, и му помогна да спаси едно дете. Въпреки страха, който личеше в очите й, тя се качи на раменете му и хвана момченцето. След това той гледа клипа в Ютюб поне петдесет пъти, но това нямаше да го сподели с никого.

Що се отнасяше за станалото онази сутрин, отначало наистина не си спомняше краткото им преживяване. После обаче спа неспокойно и сънува Джема. Съжали, че Лани е дошъл да го събуди. „Не знам какво сънуваш, но ми се ще и аз да бях там“ — каза тогава Лани.

Понеже още не беше съвсем буден, Колин едва не го удари. Замъгленото му съзнание реши, че брат му иска тройка с Джема.

Когато я видя след това, той се изненада на радостта, която го обзе. Не си спомняше някога да е бил така съкрушен и объркан, както когато Джема го погледна, сякаш е нищожество. Какво, за бога, я беше накарало да го презира?

Опита се да я убеди да му каже, но тя не искаше да има нищо общо с него. След това Джийн се появи на барбекюто неканена. На Колин му се искаше да й каже да си върви и повече да не се връща.

Когато Майк поиска от него да му помогне с големия боксов чувал, Колин беше доволен, че може да се махне от нея. Радостта му обаче се изпари при забележката на Джема, че била „умна и смела“.

Истината го осени изведнъж и го обзе истински ужас. Спомни си как в един сладострастен сън е притеглил Джема в леглото и… Не му се мислеше какво е направил. Тя едва ли е можела да му се измъкне.

След това сигурно се е притеснявала, че ако каже истината, ще загуби работата, която толкова искаше.

Той стоя до дървото, без да може да помръдне, и я гледаше как удря и рита яростно. А когато Люк обяви края, тя продължи. Прилошаваше му при мисълта, че именно той е причината за болката и гнева й. Наложи се Майк да я спре.

После Колин направи знак на Майк, че иска да го оставят насаме с нея. Тя не искаше нито да го вижда, нито да го чува, но той трябваше да й каже, че никой не може да нападне жена, а после да му се размине.

Когато тя му отвърна, че не е било „насила“, едва се сдържа да не я сграбчи и да я целуне. Оказа се, че тя го е пожелала.

Тогава в главата му нахлуха спомени за станалото между тях.

Когато Джийн дойде при него, Колин не можеше да я гледа. Знаеше, че с хващането под ръка иска да покаже, че той е неин. Толкова съжаляваше, че през последната година бяха приятели.

Отърва се от Джийн и дръпна Джема настрана, за да поговорят спокойно. Скоро разбра, че тя се противеше единствено заради Джийн. Тогава му се прииска да й каже цялата истина за себе си и за нея, но сподели само част. Първо трябваше да оправи нещата с Джийн. После щеше да разкаже на Джема.