Джуд Деверо
Съкровени желания (10)

16.

Докато се прозяваше, Джема разбърка две яйца и пъхна две филийки пълнозърнест хляб в тостера. Предната вечер Рамзи и Тес я бяха докарали вкъщи. Тя не искаше, но Джос я беше побутнала да върви. Джема изпитваше приятелски чувства почти към всички в Едилин, но у Тес усещаше известна враждебност.

Тес заговори веднага щом Рамзи потегли:

— Мисля, че малко прекалих и направих лошо впечатление.

— Направо я уплаши до смърт — добави Рамзи.

— Не е така… — започна Джема.

— Майк те харесва — каза Тес.

— Което значи, че и човек да убиеш, Тес ще свидетелства в твоя полза — обясни съпругът й.

— Ще ме оставиш ли да говоря? — попита го Тес. — Опитвам се да се извиня. — Погледна отново към Джема, но явно не знаеше какво да каже.

Джема се опита да се сети за нещо общо с Тес.

— Всичко е наред. Когато родиш, може да тренираме заедно.

— Ако зависеше от Майк, двете със Сара щяхме да сме във фитнеса още сега — каза Тес.

— Добра идея — отбеляза Джема. — Можеш да правиш леки упражнения за краката и ръцете.

— Ох, вие двамата с Майк! — възкликна другата жена, клатейки глава.

Когато Рамзи я остави пред къщата за гости на Фрейзиърови, Джема изпита облекчение. Благодари им, каза им „довиждане“ и отключи вратата. Тръгнаха си едва когато тя беше вътре, в безопасност.

След дългия ден се зарадва на тишината. Сложи телефона си и кутия с писма от 1775 година в една платнена торба и излезе навън да чете.

Продължаваше да търси информация за Уини и Камъка на желанията. Беше решила темата на дисертацията й да не е Камъкът. Предвид колко се вълнуваха жителите на Едилин от сбъдването на мечти и как всеки се чудеше какво да си пожелае, идеята й се струваше опасна. Ами ако се разчуеше, че желанието на Нел се е сбъднало? Колкото и да повтаряш на хората, че всичко е просто съвпадение, Едилин щеше да е окупиран. Ако не града, то поне семейство Фрейзиър.

На Джема не й се мислеше какво би станало, ако светът научеше за съществуването на камък, който изпълнява желания.

Решението да не пише за Камъка не беше лесно. Изборът на оригинална тема, чиято информация беше подкрепена от факти, щеше да й осигури много добра оценка — а оттам и прекрасна работа.

„Не си струва“ — каза си тя. Нито добрата оценка, нито дори страхотната работа си заслужаваха риска. Пък й предпочиташе да си ги заслужи, вместо да ги дължи на някакви размирици в града.

В десет часа вече си беше легнала. В полунощ се събуди от звука на телефона си. Беше есемес от Колин, който питаше дали ще му помогне да си избере мебели за новата къща. Джема разбираше какво има предвид, но не се сдържа и му отговори:

„В момента магазините са затворени. Върви да си лягаш.“

Отговорът му гласеше:

„Много смешно. Среща утре в 9 пред Фреш Маркет?“

„Ще дойда“ — написа тя и изключи телефона си.

Сутринта закуси и се замисли какво да облече. Това първа среща ли беше? Къде щяха да ходят — в някой разкошен скъп магазин или в един от онези складове без отопление и климатизация?

Посегна да извади единствената си копринена блуза, но си каза, че по лъскавите магазини си падат госпожа Фрейзиър и Джийн; Колин сигурно предпочиташе складовете. Избра дънки и розова ленена риза.

Когато стигна до магазина — намери го с помощта на навигационната система, — Колин не беше там. После го видя да слиза от голям черен пикап и се усмихна.

— В твоето семейство сигурно често си сменяте колите.

— Какво? А, да, така е. Готова ли си? В кабината има напитки.

Той влезе в колата и остави Джема сама да се качи. Наложи се да вдигне високо крак. На пода имаше сак за фитнес, косата му беше мокра. Явно сутринта беше тренирал. Тя съжали, че не я беше поканил да отиде с него, но съдейки по мрачното му изражение, реши, че е искал да остане сам. Очевидно нещо го притесняваше.

Колин запали и потегли.

— Пътят до склада е около час. Надявам се, че нямаш нищо против.

Джема отговори, че няма, после двамата замълчаха. След десет минути тя вече не издържаше.

— И ти ли си от онези мъже, които искат жената да ги моли да й кажат какво не е наред?

Колин я погледна.

— Какво значи това?

— Ами мъжът въздиша така, че ще издуха списанията от масичката за кафе, тя го пита какво има, той отговаря „нищо“ и така нататък. Може да отнеме часове, докато й признае, че е ядосан на шефа си.

— Аз не съм такъв — отвърна Колин. — В повечето случаи поне. Само че щом коства такова усилие, защо тя се мъчи да го накара да й каже?

— За да оцелее! Той няма да я остави на мира, докато тя не го изкопчи от него, затова! Няма да я остави да чете, да гледа телевизия, да говори по телефона, докато не й каже какво го тормози.

— Така ли беше с последния ти приятел? — вдигна вежда Колин.

— С последните ми двама приятели!

— Добре, няма да ставам третият. Вчера с Джийн се сдърпахме и нещата, които тя каза, още ме притесняват.

Джема зачака той да продължи, но Колин не каза повече нищо.

— Значи наистина си от мъжете, на които трябва да се молиш?

— Чудя се откъде да започна.

— И аз имам такъв проблем — каза тя. — Искам да разбера за Камъка на желанията, но май трябва да започна от самото начало, от първия Фрейзиър, пристигнал в САЩ.

— Опитваш се завоалирано да ми кажеш да започна отначало ли?

— Не знаех, че изглежда завоалирано.

Той не се усмихна.

— Истината е, че връзката ми с Джийн беше необичайна, и се притеснявам, че ако ти разкажа, няма да имаш високо мнение за мен.

— Вярвам, че човек е сбор от нещата, през които е преминал. Доколкото виждам, ти си посветил живота си на това да помагаш на другите. Каквото и да си преживял с Джийн, щом те е довело дотук, не може да е било толкова лошо.

Той откъсна за момент очи от пътя и я погледна.

— Харесва ми твоята философия — каза. „Харесвам и теб“, помисли си след това. — Добре, ще ти разкажа — рече и започна.

Нямаше нужда да й казва, че не е споделял това с никого. Съдейки по общуването му с приятелите и жителите на Едилин, явно хората смятаха, че Колин Фрейзиър няма проблеми в живота. Беше израснал в охолство, в училище беше страхотен спортист, имаше добри оценки, а сега работеше онова, което обича. Къде е бил проблемът?

Нещата обаче не бяха толкова прости. Докато разказваше как баща му го „убедил“ да работи за него, Колин се опитваше да звучи безгрижно, но тя се досещаше, че господин Фрейзиър може да бъде тиранин. Съдейки по думите на Колин, бащата беше тормозил и мачкал големия си син, докато не се съгласи на омразната работа.

Колин й разказа колко зле се е справял. Веднъж дошла една майка с три деца, която карала таратайка на 250 000 километра. Той й дал кола за по-малко пари, отколкото автокъщата била платила за нея. Баща му удържал разликата от заплатата му.

— Баща ми обича да дава на хората уроци и държи на справедливостта. Щеше да накаже по същия начин всеки от служителите си, синът му не можеше да е изключение.

— Разбира се — каза Джема, макар да не беше съгласна. Колин работеше там, за да направи услуга на баща си. Не можеше ли услугата да му се върне?

После Колин й разказа как се запознал с Джийн, така бил възхитен от красотата и излъчването й, че загубил ума и дума.

— Ако не ми се беше обадила, повече никога нямаше да я видя.

Съдейки по настроението му, Джема се зачуди дали това щеше да е толкова лошо.

Докато й разказваше как се преместил в Ричмънд да живее с Джийн, беше тъжен, но се оживи, щом заразправя как й помагал за някои дела.

— Научих много за законите, какво можеше или не можеше да се направи; понякога дори отивах да разследвам на място.

Джема се сдържа и не му каза, че Джийн го е използвала като безплатен следовател.

— Рой твърди, че те бива да разкриваш загадки. Разнищи ли някои от случаите на Джийн? — попита тя.

— Някои — сви скромно рамене Колин. — От време на време. Не много. Спомням си как веднъж тя защитаваше мъж, които твърдеше, че когато жена му била убита, той бил в друг щат. Извлеченията по кредитната му карта обаче показваха, че е бил близо до местопрестъплението. Аз се представих за шофьор на камион и поразпитах там. Разбрах, че я е използвала любовницата му. Бутнала някаква поставка, за да не обърнат внимание на подписа й. Убила жена му за отмъщение, защото решил да се върне при нея.

— Явно си вършил работата на шериф, преди да станеш такъв.

Колин се усмихна за първи път този ден.

— Накара ме да си спомня неща, за които не се бях сещал от години.

— Кога скъса с Джийн? Първият път, искам да кажа — попита Джема.

— Когато лошото в живота ми стана повече от доброто. С татко все се карахме, защото цели шест месеца кажи-речи подарявах коли.

— Удържаше ли ти пари за това?

— О, да, но мен не ми пукаше.

— Защото двамата с Джийн се издържахте с нейната заплата? — попита Джема, като неволно се намръщи.

— Не. Заплатата й си беше за нея. Аз плащах всичко, освен дрехите й. Ако плащах и тях, щях да фалирам.

Явно смяташе, че ще я разсмее, но това не стана.

— Не разбирам — каза тя. — Баща ти е удържал пари от заплатата, а ти въпреки това си издържал Джийн? О, чакай. Сигурно имаш фонд, учреден от някой прадядо.

Колин й разказа за софтуерната програма, която сега се използваше от многото автокъщи в цялата страна.

На Джема й трябваше малко време да осмисли казаното.

— Е, предполагам, че тогава можеш да си позволиш къща и обзавеждане.

Колин я гледаше, за да види какво е отношението й към новата информация, но Джема се постара лицето й да остане безизразно.

— Какво стана с теб и Джийн? — попита тя.

Той й каза за първата им раздяла, как просто си беше тръгнал.

— Проявих се като страхливец. Ако бях останал и бях говорил с нея, може би тя нямаше да си мисли онова, което ми каза снощи.

Най-накрая стигна до думите на Джийн, които толкова го бяха разстроили.

Джема слушаше внимателно, удивена как тази жена беше изопачила всичко, така че беше изкарала себе си жертвата. Едва сдържаше гнева си. Нищо чудно, че Джийн я беше яд, че го е загубила. Къде ще намери друг да й плаща наема, да й помага със съдебните дела и да я забавлява нощем?

Джема обаче реши, че ще е най-разумно да не изказва мнението си.

— В един момент се оплакваше, че съм прекалено добър — каза Колин, — а в следващия, че съм превъплъщение на злото.

— Ако е била наясно с положението — че ти мразиш работата си и се криеш в нейния живот, както казва, — защо тогава иска да се върнеш при нея? Какво ти харесва тя тогава?

— Изглеждам добре в смокинг.

Джема не се засмя на опита му да се пошегува.

— Какво друго? — попита.

Колин я погледна многозначително.

— Все казваше, че ме бива в леглото. Издръжлив съм.

— Е-ха — възкликна Джема с разширени очи. — За колко минути говорим — четири или цели пет?

Колин избухна в смях.

— Джема, ще унищожиш мъжката ми увереност.

— Поне те разсмях — каза с усмивка тя.

Той взе ръката й и я целуна.

— Благодаря. Знам, че Джийн беше наранена и ядосана, но…

— Още те боли от думите й. Нали си даваш сметка, че противоречивите й думи показват, че лъже?

— Така ли мислиш?

— Определено. — Джема замълча за миг. — Как ще се оправиш с родителите си? Те много я харесват. Баща ти ще се разстрои, когато разбере, че тя повече няма да му готви.

— Приучих татко на болка още когато напуснах работа в автокъщата.

— Носиш много вина, нали?

— А ти не носиш ли? Никога ли не ти е тежало, че си разочаровала някого?

Джема не отговори.

— Хайде де — каза Колин. — Щом аз мога да си разголя душата, значи и ти можеш.

— Когато баща ми почина, майка беше съсипана. Обичаше го безкрайно, а и разчиташе на него за всичко. Искаше аз да поема задълженията му вкъщи.

— Да поправяш колата и разни такива?

— Общо взето. Искаше да плащам сметките, да помня кога трябва да платим осигуровката. Когато се спука тръба в кухнята, настоя аз да се обадя на водопроводчика. Обясних й, че имам много домашни, а тя се ядоса. Каза, че не съм добра дъщеря.

— На колко години беше тогава?

— На дванайсет.

— Била си прекалено малка за такива неща — каза Колин. — Тя е трябвало да ти помага, не обратното.

— Невинаги става както „трябва“. А в моя живот — никога. Не можех да се справя с онова, което майка искаше от мен, затова намерих убежище в книгите. Постоянно четях, учех и се ровех. Татко толкова ми липсваше, направо боледувах. Трудно ми беше да мисля ясно.

— Какво направи майка ти?

— Обърна се към по-малката ми сестра, която оправда всичките й надежди. Двете намериха начин да се оправят с домакинството. — Джема го погледна. — Виждаш ли? Много добре познавам вината.

— Знаеш ли какво мисля аз? Мисля, че всъщност майка ти трябва да се чувства виновна. Редно е било да мисли най-вече за теб и сестра ти. Не е имала право да стоварва отговорностите на възрастен върху децата си, все едно кое от двете.

— Благодаря — рече Джема. — А аз мисля, че всяка дума, която ти е казала Джийн, е лъжа. Толкова е искала да се върнеш при нея, че е опитала всичко, за да те накара да се чувстваш виновен и да не я напуснеш.

— Да — отвърна с усмивка Колин. — Е, какви мебели да купим?

Тя го изгледа.

— Здрави — каза тя.

— Мускулите ми ли? Бива ги. Веднъж…

— Не, имам предвид, че трябва да купим здрави мебели.

Колин отново се засмя.

— Няма да ми подхранваш егото, нали? Първо ме изравняваш със земята по темата за секса, а сега казваш, че само да седна върху мебелите, и ще ги счупя.

— Можеш да ме обориш и по двата въпроса — отвърна меко тя.

— Много бих искал. Искрено и от все сърце.

Тя извърна глава, за да скрие руменината, която се разля по лицето й.

— Благодаря ти — каза той.

Джема го погледна.

— Казвам го сериозно, Джема. Благодаря, че ме изслуша. Снощи не можах да мигна и в пет сутринта вече бях в залата за фитнес на Майк.

— Сам ли?

— Да. Кофти, нали?

— Много. Щангата може да те затисне и да умреш.

Той продължаваше да държи ръката й.

— Явно ще трябва следващия път да дойдеш с мен.

— Утре ще бъда там в шест и половина.

— Ще те чакам — отвърна той.

Както беше предположила, магазинът за мебели представляваше огромен склад, който сякаш нямаше край. Тя не се сдържа и каза на Колин за дилемата си какво да облече.

— Правилен избор си направила — каза той, после слезе от колата и измъкна изпод седалката чертежи.

— Колко мебели мислиш да купуваш? — попита тя. Колин й подаде найлонов плик с линия, автоматични моливи и триъгълници.

— Знаеш ли как се използват? — попита той.

— Горе-долу. Нали не смяташ да купуваш мебели за цялата къща днес?

— Напротив. Не искам да прекарам и една нощ повече в онзи апартамент, затова държа да приключа с това. Освен това сигурно всички в Едилин вече знаят, че съм купил къщата. Имаш ли любими цветове?

— Какъвто и цвят да е подвързията на една книга, все ми харесва — отвърна Джема.

Искаше й се да му каже, че предпочита да изчака в камиона. Знаеше как изглеждат отвътре складовете за мебели само защото беше ходила с приятели преди сватбата им.

— Колин… — започна колебливо. — Наистина не мисля, че…

Той отвори стъклената врата и Джема видя пред себе си едва ли не акри с мебели. На тавана бръмчаха вентилатори. Вдясно имаше дълга редица старинни магазини, а вляво — полилеи.

— Хайде, Ранфорд, събери смелост — каза Колин.

— Не знам откъде да започнем.

— Искам диван — заяви твърдо Колин — на който да мога да си дремвам.

— Дневната ти не ми изглежда достатъчно голяма за такова нещо — каза тя със сериозно изражение.

— Пак ме обиждаш — отвърна Колин с ръка на сърцето. — Идвай или ще ти скрия ръкавиците и няма да можеш да се боксираш.

Джема сви юмруци.

— Тогава с голи ръце — рече.

— Мога ли да ви помогна? — попита една жена зад тях.

Джема свали смутено ръце.

— Искаме да обзаведем цялата къща днес — обясни Колин. — Доставката е безплатна, нали?

— Разбира се — усмихна се жената. — С какво ще започнете?

— С дивана — отговориха в един глас Колин и Джема.

Продавачката тръгна да им показва, те я следваха.

— Кожен или от плат? Със заоблени или прави подлакътници? Висока или ниска облегалка?

— Плат, със заоблени, висока — отвърна Джема.

— Кожен, с прави, ниска — произнесе в същото време Колин.

— Ах, тези младоженци — каза продавачката. — Елате, имам богат опит в решаването на спорове.

Те не я опровергаха, че са младоженци.

 

 

— Гладна ли си? — попита Колин и извади от хартиения плик два големи сандвича, купени на връщане от склада. Беше пратил есемес на Люк и когато се върнаха в къщата, Люк и Рамзи ги чакаха там. Тримата мъже внесоха големия матрак и пружините.

— Можехме да ги пренесем и двамата с теб — каза Джема на Колин.

— Не, благодаря.

Тя вървеше след мъжете, понесла торбите с чаршафи и кърпи. Свали им етикетите и ги сложи в пералнята. През това време мъжете сглобяваха леглото. После Люк и Рамзи си тръгнаха и ги оставиха сами в кухнята.

— Гладна съм като вълк — каза тя, взе си сандвича и бутилка вода и отиде да седне на хубавия килим в дневната.

Колин я последва с бутилка шампанско и две чаши.

— Рамзи ги остави. Каза, че били от Тес. С какво толкова й се хареса, че да прати шампанско?

— Той каза, че било, защото Майк ме харесва.

— Ясно. Тес има много високо мнение за брат си. — Колин отхапа от сандвича и отпи от бутилката с вода. — Наздраве за още такива дни!

— Всъщност предпочитам да прекарам четири часа във фитнеса — отвърна Джема.

— И аз.

Двамата се спогледаха и се усмихнаха.

Припомниха си изминалия ден. Двамата много се смяха, докато се опитваха да си представят как ще стоят мебелите в къщата — и двамата не ги биваше в това. Продавачката, госпожа Елис, която се занимаваше с тази работа от трийсет години и беше свикнала с двойки като тях, им показа как да вземат необходимите мерки и да преценят къде да сложат мебелите във всяка стая.

Отне им час, за да схванат какво да правят, но бързо свикнаха да работят в екип. И двамата умееха да правят компромиси, пък и Джема поясни, че къщата е на Колин. Госпожа Елис каза, че все пак и тя ще живее там, и те не я поправиха. Двамата отклониха погледи, после продължиха сякаш нищо не е било.

Затрудниха се единствено с третата спалня. С втората беше лесно — щеше да е за гости, така че купиха две единични легла.

— Какво ще кажете да е детска стая? — попита госпожа Елис.

Джема и Колин стояха и я гледаха мълчаливо.

— Ами стават такива неща — разсмя се продавачката.

Те продължиха да мълчат.

— Добре, засега ще я оставим празна — каза накрая жената.

През целия ден Джема не можа да се отърве от близостта на Колин — нито от постоянните забележки за бъдещия им живот. Когато се заеха да търсят нощно шкафче, госпожа Елис поиска да знае кой от коя страна спи. Кой обича да чете в леглото? Гледат ли телевизия късно вечер?

Те все поддържаха версията, че отдавна са заедно и наскоро са се оженили.

Щом обаче госпожа Елис намекнеше за физическата близост, двамата се споглеждаха. Отначало бяха срамежливи, но с течение на времето взеха да спират погледи един върху друг. Когато продавачката спомена детската стая, Колин взе ръката на Джема и я задържа няколко мига. Веднъж, докато се бяха надвесили над чертежите на една маса, а госпожа Елис беше с гръб, той целуна бързо Джема — подобно на ученик, издебнал учителя си, докато не гледа. Тя се засмя. После двамата на няколко пъти се хванаха за ръце, а на два пъти той я прегърна през раменете.

Ако някой ги гледаше, въобще нямаше да заподозре, че не са двойка.

На път за къщата се държаха както обикновено — като приятели: говореха за покупките, за онова, което им беше или не им беше харесало.

Сега Джема си спомняше докосванията и разменените погледи; Колин явно също.

Миг по-късно двамата се прегръщаха и целуваха.

— Цял ден те желая — каза Колин.

— И аз теб.

Не му каза, че близостта му, дъхът му върху бузите й, когато той се навеждаше над чертежите, на моменти я караха да затваря очи.

— Казахме, че… — започна Колин и понечи да се отдръпне.

— Кой го е грижа? — отвърна Джема.

Харесваше й да усеща едрото му тяло. Когато той си свали ризата през главата и тя видя бронзовата му кожа, дъхът й секна.

— Нямам презерватив — каза й едва ли не отчаяно.

— Трис ми изписа противозачатъчни.

Той притисна силно устни към нейните.

— Искам да се представя по-добре този път — прошепна той, после я взе на ръце, занесе я в спалнята и я сложи внимателно на матрака.

Беше рано вечерта и светлината през щорите обагряше стаята в златисто.

— Искам да те видя — прошепна той и започна бавно да я съблича. Свали й ризата и зацелува раменете и ръцете й, после допря устни до пръстите й. Джема лежеше със затворени очи и се наслаждаваше на ласките му.

Той я вдигна и започна да милва гърба й, докато я целуваше и изследваше с език устата й. Разкопча сутиена й и обгърна гърдите й с едрите си ръце, при което тя застена от желание.

След това бавно разкопча дънките й и ги смъкна, като целуваше краката й. Когато я погали през бикините, тя впи нокти в него и го пожела веднага, в същия момент.

— Още не, сладка моя — прошепна той и измъкна дънките си.

Толкова беше хубаво да усеща докосването на кожата му. Тялото му беше твърдо, с едри мускули. Коремът му беше стегнат, без грам мазнини. Джема прокара пръсти по него, спускайки ръка все по-надолу.

Когато стигна центъра му, беше негов ред да простене. Тя го бутна по гръб на леглото и плъзна ръце по цялото му тяло. Беше съвършено изваян, като спортист от плакат.

Джема смъкна бикините си и го възседна. Той я нагласи върху себе си и тя за малко не загуби съзнание, когато проникна в нея. Толкова отдавна го желаеше.

Силните му ръце я държаха за кръста и я направляваха, галеха задните й части, бедрата, прасците й.

— Красива си — прошепна Колин. — Много си красива.

Обърна я по гръб и проникна в нея на кадифени, продължителни, дълбоки тласъци.

Съдейки по предния път, Джема очакваше той да свърши бързо, удоволствието да е краткотрайно. Колин обаче не свърши, а само се отдръпна и отново я зацелува. Спусна ръка надолу между краката й и й достави удоволствие по непознат за нея начин. Сякаш познаваше местенца по тялото й, за които тя не знаеше. Пръстите му знаеха къде да натиснат, какво да потъркат или да погалят.

Когато я изведе до непознат за нея връх, отново влезе в нея. Под въздействието на нежните му тласъци Джема впи нокти в гърба му и обви силните си крака около кръста му, за да го придържа към себе си.

И когато отново беше близо до кулминацията, Колин пак се отдръпна.

— Добре ли е? — попита той.

— Може да умра — едва промълви тя.

— Добре! — каза той, после я обърна по корем, хвана я през кръста и я повдигна. Когато проникна в нея отзад, Джема се подпря с ръце на стената. Тласъците му станаха по-силни.

— Да! Да! — промълви задъхано тя.

— Не искам да те нараня — каза нежно той.

— Мислиш, че не съм достатъчно силна да те поема ли?

— Така ли? Кажи ми кога да спра.

Колин се задвижи с такава сила, че тя едва се удържаше да не падне. Толкова беше хубаво!

Когато усети, че е близо до върха, легна по гръб и разтвори обятия.

— Готова ли си? — попита с усмивка той.

— Да.

Той навлезе отново в нея и този път свърши заедно с нея.

Тръпки разтърсиха тялото й.

След няколко минути Колин се претърколи до нея.

— Добре ли си? — попита.

— По-хубаво не ми е било — промълви тя.

Колин целуна дланта й.

— Май и на мен не ми е било по-хубаво — каза той.

Джема се изви и го погледна. Тъмната му коса беше разрошена, тялото му блестеше от пот. Никога не й се беше струвал по-привлекателен.

— Днес беше хубав ден, макар и изтощителен — каза тя.

— Въпреки споровете на тема дивани?

— Може би точно затова. — Джема прокара ръка по корема му. — Ще видиш, че съм права за кожената дамаска. Нямаше да отива на къщата.

— Но щеше да отива на стола ми.

— Не мога да повярвам, че намери стол с място за кутийки бира в подлакътниците.

— Или за чаша чай — каза той. — И да не мислиш, че не знам, че масичката за кафе, която избра, става и за бюро?

— Нали си купи бюро? — попита отбранително тя.

— Защото аз поне обичам да седя на стол. Ти слагаш прекрасното си задниче на килима.

— По стар навик — обясни тя и отметна ръката му така, че да облегне глава на рамото му. — Всъщност харесвам всичко, което купи.

— Което ние купихме — поправи я той. — Никога нямаше да се сетя да комбинирам старите мебели с новите.

— Сигурно още ми се привижда къщата на Сара.

— Според нея нищо не трябва да е ново. Мисля, че всички мебели ще стоят добре, пък и благодарение на експертното ти измерване ще се съберат.

— За разположението помогна и госпожа Елис.

— Бива я да трупа много неща на едно място, нали? — Колин я погледна. — Е, как ще напълним кухненските шкафчета?

— Не гледай мен — отвърна Джема. — Аз не мога да готвя.

— Вече знам, че правиш страхотен омлет, а и все се хвалиш с телешкото си печено.

— Само веднъж го споменах! И то в отговор на въпроса ти. Кой прави това телешко печено? Джийн ли?

— Нима вече ревнуваш? Тя не би сготвила нещо толкова тривиално като телешко печено. Не и ако не изисква някой специален тиган, донесен чак от Париж. Често ли ще си говорим за нея?

— Само ако ти настояваш — отвърна сериозно Джема.

Той отново целуна дланта й.

— Май се изчерпах по темата. Не знам за теб, но ми се отвори апетит.

— За храна или за друго?

— За храна!

Колин стана от леглото, нахлузи си панталона и тръгна към кухнята. Джема гледаше как мускулите на гърба му играят.

— Значи меденият месец свърши — извика високо след него.

Колин се обърна от прага.

— Нахрани ме и ще ти покажа, че едва започва — каза той.

Джема взе фланелката му от земята и я облече, докато отиваше към дневната.

Колин тъкмо беше започнал да яде, когато получи съобщение на телефона си.

— От Рой е — каза. — Трябва да вървя. В Едилин е станал обир.

— Трябва ли ти? — попита Джема, като стана и посочи фланелката му.

— Да — отвърна той, докато се обуваше.

Когато се изправи, тя стоеше гола пред него. Беше забелязал колко красиво е тялото й още под оскъдните дрешки, а в леглото го беше докосвал с наслада. Сега обаче, изправена гола пред него, приличаше на красавица от кориците на мъжко списание.

Колин стоеше и я гледаше с широко отворени очи, после отстъпи назад и се блъсна в стената.

— О-хххх! — изпъшка.

— Трябва да тръгваш — каза Джема засрамена, но и много доволна от реакцията му.

— Не мога. Не си чувствам краката. Мозъкът ми даде късо.

— Ще… — Тя пристъпи към него.

— Стоп! Разлюлееш ли нещо, ще тупна мъртъв.

Джема не се сдържа и се засмя.

— Добре, ще стоя мирно, а ти върви да спасяваш Едилин. Сигурно са откраднали нечий сладкиш, а?

— Не знам.

Колин се приближи и я целуна нежно по устните. Преди да се отдръпне, прокара ръце по тялото й.

— Дано Рой да има основателна причина да ме вика — изрече той с изражение на човек, който се кани да заплаче, после излезе.