Джуд Деверо
Съкровени желания (6)

12

Гостите седяха около масата. Джема се удиви на красотата й — в зелено и жълто, като тези в шикозните мебелни магазини.

— Прекрасна е — каза и седна от дългата страна на масата, до мястото, което се падаше на Майк. Колин обаче се настани до нея.

— Така няма да се налага да ме гледаш — каза тихо, така че да не чуят другите.

— Благодаря — отвърна Сара на комплимента на Джема.

Сара седеше в единия ъгъл на масата, а Майк — в другия. Рамзи, Тес, Люк и Джос заеха останалите места и започнаха да си подават купите с храна. Бяха приятели и се познаваха добре, така че Джема се хранеше и слушаше. Похвалиха Майк за храната, а Сара — за обзавеждането на къщата.

Джема не можеше да не мисли за близостта на Колин и когато му подаваше някоя купа, избягваше погледа му.

— Как да ти се извиня и да си върна доброто име? — попита той, докато Рамзи разказваше за някаква кавга в адвокатската си кантора.

— Казах му, че ако той съди Дон, после Дон ще съди него и обратно, а аз ще съм единственият печеливш — обясняваше адвокатът.

— И тази ужасна мисъл ги убедила да се разберат извън съда — добави Тес, при което всички се разсмяха.

— Няма нужда да се извиняваш — обърна се Джема към Колин. — Просто смятам, че е по-добре да не се виждаме.

— Ние не се виждаме. Ние… — Колин не можа да продължи, защото останалите бяха млъкнали. — Извинете ме, за какво ставаше дума?

— Искаме да разберем за Камъка на желанията. Научи ли нещо ново за него? — Сара попита Джема.

— Не, нищо ново. — Тя им разказа за писмото на Тамсен. — Каза, че е записала историята и я прибрала на „сигурно“ място, но не виждам кое може да е то.

— Ами ако го е дала на адвоката си? — намеси се Рамзи, а думите му накараха останалите да изсумтят. — Не се шегувам. В Едилин открай време има адвокатска кантора, може да е оставила писмото там. Има един склад, пълен със стари книжа. Май никой не знае какво има в него.

— Как да… — започна Джема.

— Недей — прекъсна я Тес. — Ще го поставя за задача на някое от момичетата в офиса и ще видим какво ще излезе. — Погледна към Колин: — Имаш ли някакво желание, което ти се е сбъднало?

— Мога да си намисля едно сега — рече той с такъв покъртителен вид, че другите едва потиснаха смеха си.

— Добре, Джема, трябва да ни кажеш с какво те е ядосал Колин — намеси се Рамзи.

Тя усети как лицето й пламва.

— Ами… Ъ-ъ…

— Оставете я — обади се Люк. — Тя е нова и не е свикнала да я разпитват за личния й живот.

— То и аз никога няма да свикна — отбеляза Майк така прочувствено, че всички се засмяха.

— Като стана дума — каза високо Джема, — иска ми се да разбера как са намерени картините и да видя тайната стаичка.

Както и се беше надявала, всички заговориха в един глас и взеха да разказват някаква сложна, заплетена А история, която тя не можеше да проумее. Споменаха за някаква жена на име Мици, която била осъдена за убийство.

— Добре се измъкна — измърмори Колин. — Дали ще ми отделиш пет минути, за да ми кажеш какво съм ти направил? Нямах намерение да оставам гол в къщата ти.

Другите бяха спрели да говорят и чуха последното изречение.

Колин се изправи и въобще не се опита да обяснява.

— Някой да иска друга бира? — попита.

Излезе, а когато се върна, вместо бира носеше по едно бебе във всяка ръка.

— Отегчаваха се — обясни.

— Колин, мисля, че си готов да станеш баща — каза Сара. — Реши ли вече коя да е майката?

— Днес не ми е ден с жените — поклати глава Колин. — Вие, мъжете, наясно ли сте защо ви се ядосват жените?

— Идея си нямам — отвърна Майк.

— Нито пък аз — добави Рамзи.

— Аз просто се извинявам и поемам вината — каза Люк.

— Бедничките вие — намеси се Джос. — Защо, недооценени съкровища такива, не излезете да се забавлявате, за да можем ние, властните лоши жени, да почистим?

— Идеята ми харесва. — Рамзи взе от ръцете на Колин едно от бебетата. След две минути четиримата мъже и двете бебета бяха навън.

Джема знаеше какво предстои — разпит, и затаи дъх в очакване на въпросите. Щяха да искат да разберат с какво толкова може да я е ядосал обичният, добродетелен Колин.

За нейно облекчение обаче трите жени не я питаха нищо. Дори Тес си замълча. Вместо това се захванаха бързо да разчистват масата. Действията им показваха, че се познават от дълго време. Джема занесе две купи в кухнята и Сара й подаде ролка найлоново фолио. Джема покри съдовете, а Джос ги прибра в хладилника.

— Ти какво би си пожелала? — обърна се Сара към Джема, докато слагаше мръсните чинии в съдомиялната.

— На Камъка на желанията ли?

В интерес на истината след разказа на Трис се боеше да каже, но после си напомни, че не носи името Фрейзиър.

— Сигурно да си намеря добра работа в някой страхотен университет. Изглежда, цял живот все към това се стремя.

— Сара е разочарована, че не си пожела да срещнеш истинската любов — каза Тес. — Тя е непоправима романтичка.

— Майк с кикбокс ли те ухажва? — обърна се Джема към Сара.

Трите жени се спогледаха така, сякаш зад ухажването между Майк и Сара се криеше някаква голяма тайна.

— Извинявай. Не исках да съм нетактична.

— Не им обръщай внимание — каза Сара. — Присмиват ми се. Готови ли сте да отиваме при мъжете?

— Разбира се — отвърна Тес. — Самата миризма на бира е достатъчна да ми повдигне духа. — Потърка големия си корем. — Джема, имаш ли други гаджета, освен Колин и Трис?

— А ти имаш ли си любовник, освен съпруга си? — не й остана длъжна тя.

Жените се разсмяха.

— И с мен беше такава отначало — прошепна й Джос на излизане. — След известно време ще се кротне.

— Всъщност на мен взе да ми харесва — каза Джема.

Колин я чакаше на вратата отвън и щом останаха сами, веднага се обърна към нея:

— Ако ми кажеш какво съм направил, може да успеем да решим проблема.

Джема не искаше да го поглежда в очите от страх, че той ще разбере всичко.

— Казах ти, че не искам да си рискувам работата по никакъв начин. По-добре е двамата да стоим далече един от друг.

— Значи е заради Джийн — заключи той. — Щом искаш да знаеш истината, защо не пита мен?

— И щеше ли да ми отговориш? — поиска да знае тя.

Колин се поколеба, сякаш се чудеше какво да отговори.

— Да, мисля, че щях.

Той я гледа известно време, сякаш не знаеше какво друго да каже.

Джема отиде при останалите под сянката, взе си стол и седна до Майк. Около час седяха на удобните столове и си бъбреха приятелски. Тя не пи алкохол от страх да не се отпусне прекалено и да издрънка станалото между нея и Колин. Бебетата бяха на одеялото и всички се редуваха да си играят с тях.

Джема слушаше тихо как говорят за хора, които познаваха от години, цял живот дори. Разговорите й бяха интересни. Люк искаше Майк да му помогне да измисли фабулата за нова книга. Сара говореше на Джос за някаква стара сграда наблизо, а Тес и Рамзи, както го наричаха, приказваха с Колин за споменатия от Трис господин Ланг.

„Толкова добре се познават — каза си Джема. — С лекота минават от една тема на друга. Ето, това искам — помисли си тя. — Искам да съм част от такова непринудено приятелство, от общност, в която хората се познават и ги е грижа един за друг.“

За Джема единствената сянка в този ден беше Колин. Щом той заговореше, тя извръщаше очи.

— Джема, ние май те забравихме — каза Сара.

— Не, приятно ми е. Толкова често съм сама, че ми харесва да слушам другите как си говорят.

— Джема — надигна се Майк, — мога ли да поговоря с теб за малко?

Тя имаше желание да заобиколи тичешком къщата, да излезе на пътя и да се впусне по него. Значи с това, че игнорираше Колин, си беше навлякла специален разговор? Последва Майк в къщата и затвори вратата.

— Виж, съжалявам за това с Колин, но…

— Мислиш, че те извиках заради него ли? — попита той и отвори капака на един стар сандък. — Колин може сам да се оправя с проблемите си. Пък и каквото и да му изсипеш на главата, сигурен съм, че си го е заслужил. — Извади боксови ръкавици. — Реших, че ще ти хареса да правиш нещо познато.

— По принцип да — отвърна тя, после погледна дънките и ризата си на цветя. Щяха да й пречат да се движи свободно.

— И аз си го помислих, затова сме ти приготвили подарък за добре дошла. — Подаде й хартиена чанта. — Сара избра размера.

В торбата имаше нов комплект шорти и тениска и дори спортен сутиен, а на дъното — меки обувки за бокс.

— Не мога да ги приема — каза тя. — Прекалено много е.

— Нищо особено. Смятала си, че можеш да ме победиш.

— Ама че голяма уста има Люк — ухили се Джема.

— Хайде, преобличай се.

Тя отиде бързо в близката баня. Не беше свикнала да тренира в такова оскъдно облекло, но си напомни, че сега не е в компанията на група момчета с бушуващи хормони, неспособни да контролират инстинктите си.

Тръгна из къщата да търси Майк и видя, че е отвън — боксираше се с Люк, който неохотно удряше с голи ръце.

Запъти се към вратата и в следващия момент видя нещо да проблясва на слънчевата светлина. Гривна, и то на ръката на Джийн. Беше пристигнала и седеше близо до Колин. Изглеждаше по-хубава, отколкото си спомняше, ако това въобще беше възможно. Не колкото Тес, но пък Джийн беше по-възрастна. Джема се сепна. Досега не си беше дала сметка, че Джийн е по-възрастна от Колин с поне шест-седем години. Може би дори повече, в случай че си е правила нещо на лицето.

Джийн се разсмя на нещо, което Рамзи разказваше, и потупа Колин по бедрото. „На бас, че й се иска Колин да е като Трис“, измърмори Джема, при което изпита вина. Джийн беше невинната страна в цялата история. Джема отвори вратата и излезе навън.

Щом я зърнаха в оскъдните дрешки, разговорите секнаха. Тя се зарадва. Този единствен миг си струваше годините потене. Продължи към Майк, без да поглежда встрани.

Щом Майк свали боксовите ръкавици, Люк се обърна към Джема и я огледа.

— Ако с бокс се прави такова тяло, веднага ме запиши на уроци — каза, после се сепна. — Имам предвид… — Погледна към жена си. — Имах предвид…

— Всички сме наясно какво имаше предвид — каза Джос, когато съпругът й седна до нея. — Хайде, Джема, нокаутирай Майк.

— Залагам петачка на брат ми — каза Тес.

— Петдесетачка на Джема — обяви Люк.

Майк се усмихна на Джема и й помогна да сложи тежките ръкавици. Двамата вече се чувстваха свързани от онова специално доверие между треньор и ученик. Ако един боксьор се оплачеше от тежък удар, треньорът не му съчувстваше, но при нокаут пръв му се притичваше на помощ.

— Удари ме няколко пъти — каза меко той. — Искам да видя в каква форма си. Умееш ли да риташ?

— Да.

— Добре, донесох голямата възглавница. — Доближи глава до нейната. — Покажи на Колин какво губи; какво не си спомня.

Тя го изгледа изумено.

— Нали съм детектив. Досетих се.

— Всички ли знаят?

— Съмнявам се — каза Майк, докато връзваше връзките на ръкавицата й. — Никой нищо не е казал. Готова ли си?

Тя кимна. Майк взе тежките ръкавици и ги нахлузи.

— Две леви крошета, десен удар, ляв удар, навеждаш се, десен, ляв, навеждаш се, повтаряш. Ясно ли е?

Джема кимна отново и бавно удари Майк. Правилната стойка й беше станала навик. Повечето хора не знаеха, че в някои случаи долната част на женското тяло е силна колкото горната на мъжкото. Средностатистическата жена не би могла да победи здрав мъж, разчитайки само на ръцете си; номерът беше да вложиш мускулната сила на долната част на тялото в ударите с ръце. Беше й отнело месеци да научи как се прави. Ударите й с ръка увличаха ханша и крака, все едно беше кукла на конци. При правилен удар усещаше напрежение в седалището и бедрата си, където жените имаха много мускули.

— Добро момиче — каза Майк в края на бавната серия.

Джема разбра, че й прави комплимент за техниката.

— Смачкай буболечката — каза тя. Изразът означаваше начина, по който боецът свива пръсти, за да вложи сила в юмрука си.

Майк отстъпи назад.

— Чувам, че си била по-бърза от мен — каза високо.

Това не беше така, но нямаше да е зле да се престори, че не го знае.

— Много ясно, старче — отвърна тя също така високо.

Противникът й примигна и отново вдигна ръце.

— Люк! Засечи три минути!

Джема знаеше, че да се боксираш три минути на бързи обороти без правила, са голямо изпитание. Не беше тренирала от седмици, но беше решена да се справи.

Майк вдигна ръкавиците, Люк извика „Старт“ и последва триминутна серия от светкавични удари. Джема не изпускаше от поглед лицето на Майк, като следеше ръцете му с периферното си зрение. Той беше решил, че техниката й е достатъчно добра, за да поеме и някой друг удар. Не й каза, че ще се цели в главата и ще й се наложи да се навежда светкавично. Вдигаше ту лявата, ту дясната ръка, а понякога изстрелваше удари право в лицето й. Така й се налагаше да се снишава рязко, после да отвръща с ляво кроше. Ако се наведеше напред, Майк я бръсваше в брадичката, за да й напомни, че това е проява на лоша техника.

Когато Люк обяви, че времето е изтекло, лицето й беше плувнало в пот. Опита се да го избърше с ръкавицата, но не успя.

Майк взе голямата боксова лапа, облегната на едно дърво, и извика Колин.

Едва сега Джема погледна към другите — все още седяха и я гледаха, всеки с различно изражение. Сара изглеждаше разтревожена, че Джема може да пострада; Джос се мръщеше, а Тес се усмихваше одобрително. Лицето на Джийн пък беше напълно безизразно.

Мъжете се бяха ухилили — всички, освен Колин. Той отиде при Майк и му закопча боксовия щит.

— Тя има рана отстрани — рече. — Не съм сигурен, че идеята е добра.

— Мисля, че точно това й трябва — отвърна Майк.

Колин се обърна към Джема:

— Ако не искаш…

— Мислиш, че не мога ли? — попита войнствено младата жена. — Нали ти самият каза, че съм била „умна и смела“?

Отначало той изглеждаше объркан, после изражението му показа, че си е спомнил.

— По дяволите! — измърмори. — Не е било сън. Ти си била.

— Искаш ли да си го върнеш? — попита я Майк.

— Джема, много съжалявам. Не исках да… — каза Колин.

Майк застана между тях с лапи на ръцете и боксов щит, който да го предпазва от ритниците.

— Три минути — каза на Люк.

Джема заудря отново ръцете на Майк, после той се извърна наляво и тя заби левия си крак в дясната му страна. Изплющяването отекна в дърветата и всички ахнаха.

Колин се беше отдръпнал назад към дървото, но стоеше точно зад Майк и Джема нямаше как да не го вижда.

— Хайде, Джема, покажи му! — изкрещя Рамзи.

Ритниците й станаха по-бързи и по-силни. Тя знаеше, че Рамзи има предвид Майк, но си представяше, че рита Колин. Как е посмял да я забрави? Все едно не съществуваше! Ами да, нали той беше богатият Фрейзиър, а тя…

Заблъска лудешки, все по-силно и по-силно. Когато Люк обяви края, тя не го чу и продължи да удря и да рита.

Накрая Майк я прегърна и притисна ръцете й към тялото.

— Стига — прошепна й в ухото с онзи специален тон на треньор — отчасти диктаторски, отчасти на ангел-пазител.

Джема скри лице в потната му шия.

— Като глупачка ли се държах? — попита.

— Съвсем не. Дори сестра ми те гледа с уважение, а Сара иска да те осинови.

— Така ли? — Тя се дръпна.

Публиката заръкопляска на шоуто и двамата с Майк пристъпиха напред.

— Беше страхотна — каза Джос.

— Майк се опита да ме научи — отбеляза Тес, — но мен не ме бива в това.

— Ще се видим във фитнеса другата седмица, нали? — попита Люк Джема, после смушка Рамзи. — Ако дойдеш, Джема може да направи няколко рунда с теб.

— Не, благодаря — отвърна той с такъв искрен тон, че всички се разсмяха.

Джема се зарадва на поздравленията, но после видя Джийн, която седеше и ги гледаше. Когато стана от стола, жената сякаш не знаеше какво да каже или да направи. Колин пък продължаваше да стои до дървото.

Сара извади чиста кърпа от сака с екипировката на Майк и я подаде на Джема.

— Кой иска диня? — попита после тя. — Люк, ще ми помогнеш ли с динята?

След минута всички се отдалечиха и Джема остана сама с Колин. Понеже не можеше да свали сама боксовите ръкавици, тя се огледа за Майк, но той говореше със Сара.

Колин пое ръката на Джема и се зае да развързва връзките.

— Съжалявам — каза тихо. — Наистина. Ще те разбера, ако решиш да повдигнеш обвинение срещу мен.

— Обвинение ли? За какво?

Голяма част от гнева й се беше изпарила заедно с потта и усилието.

— За изнасилване — отвърна сериозно той. — Ако съм те придърпал към себе си, не си могла да се измъкнеш. Това, че съм спял и съм сънувал, не е извинение. От гледна точка на закона това си е изнасилване.

— Не беше насила — поклати глава тя. — Или ако беше, аз бях тази, която… нали разбираш?

— Наистина ли? — вдигна учудено вежди той. — Щом като ти… Тогава защо си ми ядосана?

— Защото забрави!

На Колин, изглежда, му се искаше да се засмее, но не посмя.

— Само донякъде — отвърна. — Ти преследваш сънищата ми. Можем да…

— Колин — намеси се Джийн, хващайки го под ръка. — По-добре да оставиш Джема да се измие, нали така? — Тя погледна Джема. — Беше наистина впечатляваща, а и изглеждаш страхотно в тези шорти. Нали, Колин?

— Да, така е — отвърна той, докато се мъчеше да си спомни как изглежда без тях. — Джийн, трябва да поговоря с нея. Насаме.

— Да, разбира се — отдръпна се тя. — Ще те чакам в апартамента ти, става ли?

— Добре — отвърна той, без да сваля очи от Джема.

Джийн тръгна към колата си и двамата останаха сами.

— Искам да поговорим — каза Колин.

— Сега трябва да си взема душ и да се преоблека. Може би после…

— Ще намериш начин да ме избягваш — прекъсна я. — Какво ще кажеш да си упражниш ударите върху мен?

— Къде да се запиша за това удоволствие? — попита тя без усмивка.

— Отзад има малка беседка. Можем да поговорим там. Моля те.

Колин погледна над главата й и тя се досети, че дава на Майк знак, че скоро ще отидат при тях.

Джема въздъхна и кимна.

Колин я заведе до красива малка беседка, боядисана в синьо-зелено. Наоколо имаше висок жив плет, а вдясно — огромно дърво, чиито тежки клони се простираха над главите им.

— Много е красиво — каза Джема. — Прилича на вълшебна градина, където не може да се случи нищо лошо.

— Нищо подобно — отвърна той с почти заплашителен тон.

— Значи ли това, че тук се е случило нещо лошо?

Вместо да отговори, той седна на тревата под дървото. Джема се настани на около метър от него.

— Обикновено аз не… — започна той. — Досега не съм…

— Виж, няма нищо. Не беше кой знае какво. В днешно време на жените не им трябва много да си легнат с някого. Ти си първият, с когото… правих секс за една нощ. Разстроих се, това е. Да оставим нещата така, съгласен ли си?

Джема понечи да се изправи, но Колин я хвана за ръката.

— Не искам това между нас да свърши — каза.

— Джийн — отвърна просто тя.

— Джийн ли е единствената пречка?

— Това подвеждащ въпрос ли е?

— Имам предвид дали ме харесваш. Притеснявам се, че не се представих в най-добрата си светлина. Вече видя с каква скорост карам, когато ме повикат спешно. Поисках да ми помогнеш и после се наложи да те шият. А след станалото едва ли ще искаш бис в леглото.

— Прав си — каза сериозно тя. — Когато някой има нужда от помощ, бих предпочела да не бързаш, да си караш спокойно. А онова момченце трябваше да го оставиш да седи на клона, докато той се отчупи, вместо да рискуваш някой да се одраска.

Колин се ухили.

— Що се отнася за двете и половина минути в леглото… — продължи тя.

— Ох! Това не е честно.

— Добре де, три минути.

Колин простена с ръка на сърцето.

— Наранен съм. Искам да опитам пак, да покажа, че мога повече.

Джема не обърна внимание на намека.

— Какво ще стане, ако зарежеш Джийн, която няма никаква вина, и започнеш да излизаш с мен, една пришълка? Ще изглеждам като най-долната… мръсница. Не искам това. Да не говорим, че майка ти ще ме уволни и така ще загубя най-хубавата работа, която съм имала.

— Майка ми те нае, защото ти харесва да се занимаваш с исторически проучвания. Решението й няма нищо общо с личния ти живот.

— Ако изоставиш жената, с която майка ти е свързана от толкова отдавна, която обожава, заради някоя непозната, тогава ще разберем истинските й чувства. — Тя си пое дъх. — А ако скъсаме? Това е доста вероятно, двамата с теб едва се познаваме. След това как ще продължа да работя в дома ви?

— Познавам те достатъчно, за да знам кое те ядосва. Ударите ти… — Погледът й го възпря. — Добре, разбирам. Ще ти кажа истината. Първо, тук не може да става дума за „изоставяне“ или „зарязване“. Двамата с Джийн не сме истинска двойка. Знам, че приличаме на такава, но не сме. Семейството ми я харесва, както ти самата каза, и понеже аз не излизам с жени, които попадат под моята юрисдикция, оставихме хората да смятат, че с нея сме двойка. Освен това — ухили се той — досега нямаше жена, чиято компания да ми харесва. Мислиш ли, че можем да бъдем повече от приятели?

Тя се замисли, преди да отговори. Искаше й се да изкрещи „Да!“, но не го направи. Трябваше да подходи трезво.

— Мисля, че да… След известно време. Преди да оставим целият свят — тоест Едилин и семейството ти — да вярва, че сме заедно, трябва да се опознаем. — Тя стана и го погледна. — Ако с Джийн наистина не сте двойка — а това никой не го знае, — по-добре първо да кажеш на хората, че си скъсал с нея. Най-вече на родителите си. Ако те страшно се ядосат… — Джема не се доизказа.

— Знам — отвърна Колин. — Понеже те я обичат, се страхувам да им кажа, че няма да сбъднем съкровеното желание на майка ми за женитба и внуци. Налага се обаче да го направя. Тогава двамата с теб ще се опознаем. Ще бъдем само приятели и аз ще гледам да стоя далеч от убийственото ти тяло. Това ли искаш да чуеш?

— Добре е за начало.

Джема неволно се почувства обнадеждена от думите му. Не би понесла той да я използва просто да излекува раните си и после да я зареже. Но може би за двамата наистина имаше надежда. Стигаше да го погледне, и кръвта й кипваше. Тя стоеше изправена, а той беше седнал — ако се приближеше, щеше да се озове право в обятията му. Вече знаеше какво е да я прегръща, какво е тя да го докосва.

— Ако не спреш да ме гледаш така — промълви Колин, — няма да мога да продължа говоря.

Джема отново седна и загледа пейзажа наоколо.

— Ние от семейство Фрейзиър малко страним от жителите на Едилин — започна той. — Ние…

— Защо?

— Не знам, винаги е било така. Дядо ми казваше, че Фрейзиърови са различни от другите и винаги ще бъдат.

— Какво означава това за настоящето, за мен и теб? Не че сме двойка, но… — Самата тя не беше сигурна какво точно има предвид.

— Никога не съм искал хората в Едилин да ме познават добре. Мисля, че като се държа дистанцирано, им е по-лесно да се обърнат към мен за помощ.

— Разбирам. Затова ли си ги оставил да мислят, че с Джийн още сте заедно?

— Джийн… — Той сви рамене.

— Тя иска да се върнеш при нея — каза Джема.

— Искаше да опитаме, но не се получи. Нали ти казах, че миналата седмица имаше сватби, съобщения за бебета, аз…

— Ти си си купил къща. Не си й я показал — продължи по-тихо тя, — защото тя няма да живее там.

— Именно. Джема… — Той изчака тя да го погледне. — Спомням си онази нощ. Особено добре си спомням колко зле се представих. Мога и по-добре.

Джема извърна очи.

— Е, ще излезеш ли на среща с мен?

— На среща? — погледна го тя.

— На вечеря и после на кино.

— Защо не на езда? Видях ти трофея. Каква порода яздиш — калейдоскоп?

Колин не се засмя, но очите му проблеснаха.

— „Будвайзер“ използват мен и братята ми да тренираме конете. Ако успеят да изтеглят нас, значи могат да теглят вагони с бира. — Той протегна ръка към нея, но тя се дръпна.

— Как ще приеме Джийн всичко това?

— Джийн знае, че ще се стигне дотук. Отдавна нямаме… интимни отношения. Точно затова… Искам да изясня нещо.

— Какво?

— Ти не си ми се хвърлила на врата.

— Никога няма да го забравя — отвърна тя с пламнало лице. — Ти спеше, а аз ти се нахвърлих. Не ти оставих избор. Може би ти трябва да ми повдигнеш обвинение.

Колин протегна към нея длан и тя я пое, но без да го поглежда в очите.

— Джема — каза меко той, — харесах те от мига, в който те видях. Искам да прекарваме много време заедно, за да видим дали можем да сме повече от приятели. Знам, че няма да е лесно, но обещавам да не те докосвам, докато не кажеш, че си готова.

Джема беше доволна, че е свела глава и той не може да види изражението й. И за нея нямаше да е лесно да не го докосва. Издърпа ръката си от неговата.

— Трябва да уредиш нещата с Джийн. Не искам хората да говорят, че съм ви разделила. А ако тя се държи като дракон, няма да излизам с теб.

Колин потисна усмивката си.

— Значи си говорила с Рейчъл. Тя нарича Джийн жената-дракон, когато й разтури кухнята. С Джийн се познаваме от много отдавна. Между нас да си остане, мисля, че в живота й има друг.

Тя извърна рязко глава към него.

— Затова ли преследваш мен? За да си я върнеш? Да я накараш да ревнува?

— Това, че не ревнувам Джийн от новия й мъж, не казва ли достатъчно? — Той й се усмихна. — Е, искаш ли да излизаме и да видим дали ще се разбираме?

— Ще си помисля — каза тя и извърна очи, за да не види той ликуването й. — При едно условие.

— Какво?

— Да спреш да се държиш така потайно! Искам да те опозная. Омръзна ми да слушам колко затворени били Фрейзиър. Реших, че ще се жениш, и всички останали мислеха така.

— Исканията ти са разумни — съгласи се Колин. — Извинявам се за всичко. Просто ти си първата жена, към която след толкова време изпитвам интерес, затова правя грешки.

Въпреки че казаното я радваше, Джема беше предпазлива.

— По-добре да се връщаме — каза тя, като се изправи.

Колин не помръдна.

— Изтощих се да те гледам как тренираш. Помогни ми — каза той, протягайки ръка.

Джема я пое с усмивка — при което той я притегли към себе си, така че тя се озова изправена между краката му, лице в лице с него.

Преди да успее да си поеме дъх, той допря устни към нейните. Макар и нежна, целувката съдържаше цялата страст, която тя бе усетила у него от първата им среща. Силните му ръце я обгърнаха и я притеглиха по-близо. Джема почувства здравите му мускули, опрени в гърдите й.

Тя разтвори устни и простена, когато усети езика му. Отпусна се в ръцете му, слаба, омекнала и податлива. Покорна. Сякаш му казваше да прави с нея каквото поиска.

Колин рязко я отдалечи.

— Толкова стига ли ти? — попита прегракнало. — Искаш ли да ти кажа, че те желая от момента, когато те видях да се протягаш, за да стигнеш някаква книга на лавицата?

— Така ли?

Той я целуна по бузата.

— Харесвам ума ти. — Целуна другата. — Харесвам тялото ти. — Целуна я по носа. — Дотук няма нищо, което да не харесвам у теб. Ако ми дадеш малко време, сигурно чувствата ми ще прераснат в повече от харесване.

— Моите също — прошепна Джема.

Колин отново я избута.

— Това ли е всичко? — попита. — Няма ли да говорим още?

— Ако исках да има повече приказки, нямаше да искам теб, не мислиш ли? — отвърна тя, като се опитваше да звучи надменно.

— Значи такава била истината — каза със смях Колин. — Не умът ми те интересува, нали?

Джема прокара ръка по бицепса му до големия му, твърд делтоиден мускул.

— Ако исках само ум, щях да се хвана с Кърк — отвърна.

Колин се захили и стана.

— Хайде да…

— Съгласна съм — прекъсна го Джема. — Хайде да си мълчим, докато кажеш на Джийн. Наистина я харесвам и не искам тя да страда.

— Джийн е силна жена, но аз ще подходя внимателно. Всъщност исках да кажа: „Хайде да видим дали Сара е донесла десерта“. Прави фантастични плодови сладкиши.

Джема простена.

— Аз говоря за чувства, а ти се интересуваш само от корема си.

— И твоят корем не е лош. Когато се сближим достатъчно, ще ми доставиш ли удоволствието да сложиш онези ръкавици?

— Разбира се. Може да направим малко спаринг.

— Имах предвид да бъдеш само по ръкавици. Нищо друго.

— Колин! — долетя глас. — Там ли си?

— Това е Рамзи. Десертът сигурно е сервиран. Заедно ли ще тръгнем, или отделно?

— Ти върви — предложи Джема. — Аз идвам след няколко минути. — Дръпна се от Колин. — Не казвай нищо на никого.

— Щом така искаш — отвърна той и се отдалечи.

След малко го чу да говори с Рамзи.

Имаше нужда да остане сама и да помисли върху онова, което ставаше в живота й. Спомни си разказа на Трис как племенницата му си пожелала нещо и то се сбъднало. Джема имаше чувството, че нейните желания също са на път да се сбъднат. Беше получила работата, която толкова много искаше, и се наслаждаваше на ровенето в старите книжа. А сега мъжът, който я привличаше от самото начало, я беше поканил на среща.

Единственият проблем беше бившата му приятелка. Зачуди се дали тя наистина е наясно, че между тях е свършено.

Ами близките му? Те как щяха да приемат мисълта, че любимата им Джийн вече няма да е част от семейството?

Джема закри лицето си с ръце. Нещата не изглеждаха добре. Щеше да е най-разумно да каже на Колин да стои далеч от нея.

Обаче знаеше, че няма да го направи. Хубаво беше човек да е алтруист, но да остави мъжа, който явно имаше всичко, което тя търсеше, щеше да е чиста глупост.

Джема пое към къщата.