Джуд Деверо
Съкровени желания (18)

27

Когато Джема спря колата до къщата за гости, Колин вече беше там и я чакаше. Щом влязоха вътре, той започна да обяснява:

— Допуснах много грешки. Трябваше още в началото да ти разкажа за Джийн. И на нея трябваше да й кажа за теб в деня, когато се запознахме. Не трябваше да ревнувам от Тристан. Не трябваше…

Джема допря пръсти до устните му и той замълча.

— Ако искаме да имаме бъдеще заедно, трябва да знам какво става. Имам нужда да знам какво съм аз за теб. Един ден си с мен и си прекарваме фантастично, на следващия отиваш при Джийн. Наистина трябва да знам какво означавам за теб.

Колин сложи ръка на бузата й.

— Обичам те — каза нежно. — Трябваше ми време да го разбера, но е истина.

Джема не можа да му отвърне със същите думи, защото болката от обвиненията му още беше жива. Може би защото обичаше научната работа, тя имаше нужда от факти.

— Искам да знам какво правиш. Целият град знае, че си бил с Джийн, и ми омръзна да ме гледат със съжаление.

— Права си.

Двамата седнаха на дивана и той започна да разказва какво е открил във Вашингтон и какво е измъкнал от Джийн.

— Още не знам какво цели онзи човек. Джийн казва, че и тя не знае.

Слънцето изгря, а двамата продължаваха да говорят.

— Нали няма пак да ме изоставиш? — попита Джема.

— Никога — отвърна Колин и я целуна.

Двамата нежно правиха любов, после той сподели, че мисълта да я изгуби едва не го е подлудила.

— Никога не съм се чувствал така. Мисля само за това, че искам да си говоря с теб, да бъда с теб. Цял живот съм се чувствал самотен — дори със семейството си и през всичките години с Джийн. Но когато съм с теб…

— Знам — прошепна тя, положила глава на гърдите му. — И аз се чувствам така. Обичам те, Колин. Мисля, че те обикнах в мига, когато те видях да стоиш на прага. Не знам какво щях да правя, ако майка ти не ме беше взела на работа.

— Аз щях да тръгна след теб.

Джема вдигна глава и го погледна.

— Щеше да напуснеш любимия си Едилин? Да, бе!

Колин я погали по косата и се вгледа в очите й.

— Ако не си намериш работа тук или градът не ти харесва, ще отидем, където поискаш.

Тя отпусна усмихнато глава. Ето това искаше. Имаше нужда да знае, че той я обича, преди да му каже за детето. Не желаеше цял живот да се чуди дали не е с нея от чувство за дълг.

— Трябва да ти кажа нещо — изрече, като погали голата му гръд.

— Каквото поискаш. — Целуна върха на пръстите й.

— Аз…

Прекъсна я звънът на мобилния му телефон, но Колин не се пресегна за него.

— Не трябва ли да вдигнеш? Може да е нещо важно.

— Предпочитам да чуя онова, което имаш да ми казваш.

— Ще почака.

Телефонът продължаваше да звъни. Той се пресегна и го извади от джоба на панталона си.

— Рой е.

Прие разговора, изслуша я и й каза, че веднага тръгва.

— Проблем с едно семейство, което живее тук отскоро — обясни. — Петнайсетгодишната им дъщеря била изчезнала.

— Върви! — каза му Джема, като се изправи и се загърна с чаршафа. — Веднага. Върви да намериш детето.

— Двамата с теб…

— … можем да почакаме. — Тя сложи ръка на рамото му.

Колин целуна дланта й.

— Знаеш ли, че те обичам? — попита той.

— Мисля, че го разбрах, когато те видях толкова нещастен в закусвалнята.

— А ти? — поиска да знае той, без да пуска ръката й.

— Да — отвърна просто тя. — Обичам те.

— И аз.

Наведе се да я целуне, но Джема се дръпна.

— Трябва да поговорим за Трис и за всички други мъже в живота ми — настоящия и бъдещия. Не харесвам ревността.

— За мен тя е ново чувство. Никога преди не съм ревнувал.

— Дори и Джийн?

— Определено не.

Колин понечи да я целуне, но в същия момент телефонът му отново зазвъня, този път с пронизителна мелодия на тромпет.

Джема се дръпна от него.

— Пак е Рой — каза той, като видя екрана. — Вече е там. По-добре да тръгвам. — Притегли я отново към себе си. — Обичам те, Джема. Ти си всичко, което някога съм търсил у една жена. Налудничаво ли ще ти прозвучи, ако кажа, че сякаш цял живот съм те чакал?

— Не — прошепна тя, доволна, че отново е в обятията му. — Знам какво е чувството.

— Сигурно съм имал нужда от Джийн да… да съм с някого, докато се появиш ти. — Целуна я по челото. — Пожелах си да срещна истинската любов и я намерих. — Телефонът му отново зазвъня — сега с натрапчивия звук на клаксон. — Татко е.

— Тръгвай, ще говорим после.

Колин я целуна с дълбок копнеж.

— Обичам те, Джема. Не го забравяй.

— Няма.

Той излезе, качи се в джипа си и потегли. Джема го гледа как се отдалечава, после заключи вратата. Докато беше студентка, оставаше да учи по цяла нощ. Заради бременността обаче сега се нуждаеше от дванайсет часа сън.

Преди това, когато госпожа Фрейзиър се обади да търси Шеймъс, тя тъкмо беше заспала. Провери дали момчето не е заспало на дивана й, после й каза, че не знае къде е.

След това се опита пак да заспи, но заради шума от бурята и тревогата не можа. Час по-късно стана, облече се и потегли към склада с един от пикапите. Не се учуди, като завари там Шеймъс да рисува един от вагоните на предците си. Няколко минути след това се появи и Колин.

Сега, няколко часа по-късно, умираше за сън. Какво нещо е бременността, помисли си тя, отпусна се на леглото и мигновено заспа.

Когато се събуди, беше шест вечерта. Беше спала цял ден! Успя да стане и взе телефона си. Имаше четири имейла и шест есемеса. Научният й ръководител беше одобрил темата за дисертацията, а един преподавател й съобщаваше, че има познати в колежа „Уилям и Мери“.

Четири от есемесите бяха от Колин. Изчезналото момиче било намерено с приятеля й, родителите й я наказали за идните двайсет години. Пишеше, че ще се върне след половин час, но в следващото съобщение казваше, че някой изрисувал с графити магазина на Ели и трябвало да отиде на място. „Ще се върна, щом свърша.“

Последното съобщение беше от Трис и гласеше: „Трябва да се видим веднага.“

Както си ядеше втората препечена филийка, Джема се намръщи. Ревността на Колин беше нелепа, но нямаше нужда тя да я разпалва, като се втурне у Трис.

„Важно ли е?“, писа му тя.

„Много. Трябва веднага да дойдеш у нас.“

Това не й се стори в негов стил. Заради ревността на Колин или може би защото в нея растеше нов живот, Джема реши да действа предпазливо.

„Нали знаеш какво става в седем?“, написа.

Докато чакаше Трис да й отговори, видя кутията за моливи на Шеймъс на малката масичка, където стоеше от няколко дни. Взе я и махна тиксото, за да види какво й има. В края се беше отчупило парче. Докато я въртеше в ръце, забеляза вътре някаква хартия. „Сигурно са други тайни рисунки“ — каза си тя и се зачуди чий ли точен портрет е нарисувал Шеймъс този път.

Телефонът й даде сигнал, че е получила ново съобщение, и тя остави кутията.

„Пак ще ти държа главата. Моля те, ела ВЕДНАГА.“

Явно наистина беше Тристан. Пък и каква по-подходяща компания при „сутрешното“ гадене от един лекар?

Позвъни на Колин, но се включи гласовата поща, затова му писа, че отива у Трис да проучи някои документи. „Моля те, ела там“, добави тя.

Взе си варено яйце от хладилника и бутилка плодов сок и потегли.

Когато наближи, не пое по отбивката за къщата на Трис. Не й харесваше, че Колин ревнува, но и не искаше да го поставя в неловко положение. Може би половината град следеше стъпките й. Подмина отбивката и продължи нататък, после зави по друг чакълест път. Вдясно видя покрива на нещо, което приличаше на голяма бяла къща, и се сети, че трябва да е на госпожа Уингейт, която според Колин живеела близо до Трис.

Джема зави и излезе на поляна в гората. Храстите закриваха колата от евентуални минувачи.

Ако чувството й за ориентация не я лъжеше — а то беше добро, къщата на Трис трябваше да е право срещу нея. Писа отново на Колин къде е, но не можа да изпрати съобщението. Дърветата спираха сигнала.

Неочаквано зърна сребристия мерцедес на Джийн, скрит под дърветата. От пътя нямаше да го види. Веднага разбра, че трябва да се махне оттам. Трябваше да изтича до колата си и да изчезне.

Но тя беше сигурна, че съобщението е от Трис. Само той знаеше за гаденето й в седем вечерта. Той се нуждаеше от нея.

Приближи се тихо до колата на Джийн и видя, че е празна, фактът, че е скрита обаче, затвърди подозрението й, че нещо не е наред. Все си мислеше, че ставащото е свързано с Камъка на желанията. Щом като чичото на Джийн беше крадец, издирван в целия свят, нямаше ли да иска да открадне нещо, смятано за вълшебно?

Джема се опита да изпрати още един есемес на Колин и имейл на Джос.

„Моля те, прати помощ в къщата на Трис. Прати въоръжени полицаи.“

Ако всичко се окажеше наред, щеше да излезе глупачка, но по-добре така, отколкото нещо лошо да се случи на Трис.

Бързо прекоси горичката и спря, когато видя къщата на Трис. Беше проектирана така, че да гледа към езерото, затова на гърба нямаше много прозорци. Вдясно се намираше оранжерията, Джема виждаше орхидеите. Вляво имаше три прозорчета — на банята и пералното помещение, а в средата — две остъклени врати, водещи към голямата стая, пристроена към къщата.

Ако тръгнеше право натам, щяха да я видят. Отне й няколко минути да заобиколи и да се озове встрани на вратите. Долепи се до стената, наведе се и надникна вътре.

Гледката я накара да затаи дъх. В стаята имаше двама души — Джийн и един мъж, за когото предположи, че е чичо й. Смайващото беше, че мъжът седеше на дървен стол в средата на стаята със завързани на гърба ръце. Джийн стоеше с гръб към чичо си, на около метър от него, и пишеше съобщение на телефона си. На масата до нея имаше пистолет.

Джема се облегна отново до стената. Познаваше мъжа — беше онзи ужасен така наречен професор, който се държа отвратително в магазина на Ели. Дегизировката му беше частично смъкната и се виждаше, че не е нито толкова стар, нито толкова болен, за колкото се представяше.

Джема се колебаеше какво да прави. Погледна телефона си и видя, че нито едно от съобщенията й не е било изпратено. Трис явно имаше нужда от нови интернет рутери — освен ако някой не беше прерязал жиците.

Пое си дълбоко дъх и отново погледна през остъклената врата. Джийн взе пистолета и тръгна да излиза от стаята, вероятно за да намери по-добър обхват за телефона си. Дали се опитваше да се свърже с Колин?

Джема знаеше, че най-разумното нещо е да се върне в колата и да се махне. „Нека Колин се заеме с това“ — помисли си тя.

Хвърли последен поглед през остъклената врата и гледката я накара да застине. Мъжът беше с гръб към нея и яростно се опитваше да разхлаби тиксото, с което Джийн беше вързала ръцете му. След няколко минути сигурно щеше да се освободи.

Въпреки неприязънта между двете жени и вероятността Джийн да е замесена в обирите, не можеше да не я предупреди.

Зад ъгъла се намираше стаята за прегледи на Трис, която имаше прозорец. Джема изтича до него с надеждата, че ще е отворен. Така беше. Тя го избута нагоре, прехвърли крак и влезе вътре. Вдясно беше дневната, а в дъното — кухнята.

Когато стигна до прага, видя как Джийн, застанала до плота, поднася чаша към устата си. Чичо й се промъкваше незабелязано зад нея. Във вдигнатите си ръце държеше колан и се канеше да го прехвърли през врата на племенницата си.

Без да се замисли, Джема изтича към тях и изкрещя:

— Ей, професоре!

Когато той се обърна, тя се завъртя и го ритна в корема, както с Колин във фитнеса. Мъжът се приведе от болка, а тя повтори движението, като този път го ритна с всички сили в челюстта. Колин можеше да устои на такъв удар, но не и чичото. Той политна, удари главата си в каменния плот и се смъкна на земята, оставяйки кървава следа по кухненските шкафчета.

Джийн стоеше като закована, с чаша, поднесена към устата, и разширени очи.

— Къде е Трис? — попита Джема.

Джийн остави с трепереща ръка чашата, без да откъсва очи от тялото на чичо си, изпаднал в безсъзнание. Коланът все още беше увит около китката му.

— Трис е при сестра си в Маями — отвърна тя.

— Не е вярно. Написа ми съобщение за нещо, което само двамата с него знаем.

— Той ви следеше — кимна Джийн към чичо си. — Ако е написал нещо лично, то е, защото ви е видял заедно. Сигурно сте били някъде навън и той ви е видял.

Мисълта, че мъжът ги е дебнел в тъмното онази нощ, отврати Джема, но по-лошото беше, че не знаеше дали Трис наистина е в безопасност.

— Трис не би се качил на самолета без телефона си — каза тя.

— Може да се е върнал и да го е изненадал. Аз успях да издебна чичо си, но това не значи, че и друг би могъл.

— Тогава къде е Тристан?

— Не знам — отвърна Джийн и се свлече на земята. — Щеше да ме убие — добави, загледана в чичо си.

Въпреки че се притесняваше за Трис, Джема не посмя да остави Джийн и чичо й без надзор. Извади телефона от джоба си — съобщенията най-сетне бяха изпратени. За нейна радост беше получила две нови — едното от Рой, че Колин идва насам, другото от Джос, че полицията е на път.

— Чул е за намерените картини в Едилин — каза Джийн. — Знаеше, че имам познати тук. Останал е без пари и е дошъл да види дали тук има нещо ценно за крадене. В случай че не намери нищо, сигурно е смятал да измъкне пари от мен. Бива го да изпразва банкови сметки. Исках само да се махне.

— Щеше ли да те убие? — попита Джема. Колкото и да беше притеснена за Тристан, не можеше да зареже тези двамата.

— Сещаш ли се за онзи номер на Колин с ръцете? — попита тихо Джийн.

В първия момент Джема не разбра за какво говори тя, после схвана, че става дума за секс. Мисълта да дели любимия си с друга жена я накара да стисне по-силно дръжката на пистолета, който държеше до тялото си.

— Няма проблем — продължи Джийн. — Няма нужда да ми отговаряш. Аз научих Колин на това. А знаеш ли кой научи мен? — Погледна към чичо си на пода. — Той. Когато бяха на десет.

Джема ахна.

— Колин не знае, че бившето ми презиме е Уилоу^[1]. Чичо Ейдриън обичаше да ограбва семейства с десетгодишни дъщери и да оставя върбова клонка с розова панделка. Смяташе го за забавно.

— И въпреки това си се виждала с него като студентка.

— Да — усмихна се горчиво Джийн. — Мислех, че така ще предпазя мама и себе си. Смятах, че не знае колко го мразя.

— Защо започна да обира къщи в Едилин? Трябва да е знаел, че тук няма нищо ценно за него.

— Ами…

Джийн не я гледаше в очите и Джема се досети:

— Ти си извършила обирите, нали?

— Да. Надявах се той да напусне града, но пък тогава чу за онзи проклет Камък на желанията и взе да наблюдава теб и Трис. Сигурен беше, че сте намерили камъка, затова сте толкова потайни. Мислех, че ако обера няколко къщи по неговия метод, федералните ще дойдат тук, той ще се изплаши и ще си тръгне. Той обаче беше наясно какво върша и защо; забавляваше се. Изпълнението ми беше толкова аматьорско, той беше правил такива неща още като тийнейджър.

Джема беше отвратена от цялата история.

— Сигурно е имал купувач — предположи.

— Няколко. Ако беше продал камъка, никой по света с името Фрейзиър нямаше да е в безопасност.

Отвън рязко спря кола.

— Това е Колин — каза Джема.

— Виж, знам, че сбърках с обирите, но не знаех какво друго да направя. Щях да загубя всичко. Онази вечер, когато приготвих вечерята, видях колко те желае Колин. Досетих се, че майка му е планирала всичко. Понякога е лукава като змия.

Джема понечи да възрази, макар да знаеше, че този път тя казва истината.

— Моля те — каза Джийн, — оставям живота си в твоите ръце. Ако кажеш на Колин какво съм направила…

Джема погледна мъжа на пода — започваше да идва на себе си. В крайна сметка никой не беше пострадал при обирите.

— Ще намерят ли доказателства срещу него в обраните къщи? — попита тя.

— В последната оставих косъм и пръстов отпечатък.

Джема не можеше да вземе решение толкова бързо. Трябваше да помисли.

— Как намери пръстена в колоната на леглото?

Джийн изсумтя насмешливо.

— Леглото беше „направи си сам“. Колоната беше завинтена накриво. Той ме е учил да търся първо очевидното.

Колин отвори вратата със замах. Придържаше Трис, който беше пребледнял, а лявата му ръка изглеждаше счупена.

На Джема й идеше да прегърне и двамата и да заплаче от облекчение, но изведнъж й се догади и тя сложи ръка на устата си.

— Сигурно вече е седем — ухили се Трис въпреки болката и се дръпна от Колин, който гледаше уплашено Джема.

— Добре ли си? — попита той, като я хвана за раменете.

В отговор Джема повърна върху обувките му.

— Ще те убия, задето си я наранил — изрева младият мъж и се хвърли към чичото на Джийн, който се мъчеше да се изправи.

— Колин, недей! — извика Трис. — Повръща заради твоето дете.

Колин беше сграбчил мъжа за яката и беше вдигнал юмрук да го удари, но думите на приятеля му стигнаха до съзнанието му и той го остави да падне на земята.

— Джема? — погледна я въпросително.

Тя все още се мъчеше да потисне гаденето.

— Заведи я до мивката! — извика Трис. — Твой ред е да й държиш главата.

Отвън се чу воят на сирени. Полицаите бяха пристигнали.

 

 

— И ти си решила да го пазиш в тайна… — каза Колин, притиснал Джема към себе си. — Не знам как да ти се извиня за всичко това.

Зад тях полицаите слагаха белезници на Ейдриън, чичото на Джийн.

— Вече всичко е наред — отвърна Джема.

— Не, не е — погали я по бузата той. — Мислех, че ти и Трис…

— Знам.

Джема искаше да признае, че тя пък е ревнувала от Джийн, но сега не беше моментът за това. Толкова беше хубаво да бъде в прегръдките му, да я успокоява.

— Повече няма да ревнувам — каза й Колин. — Обещавам, че цял живот ще се старая да ти се реванширам.

— Няма да е зле.

Той я целуна.

— Обичам те, Джема. Винаги ще те обичам.

— И аз те обичам.

Засмя се, когато той настоя да я занесе на ръце до колата.