Метаданни
Данни
- Серия
- Едилин (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Heartwishes, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Росица Златанова, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 23 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джуд Деверо
Заглавие: Съкровени желания
Преводач: Росица Златанова
Година на превод: 2014
Издание: първо (не е указано)
Издател: Издателска къща Плеяда
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска
Редактор: Лилия Анастасова
ISBN: 978-954-409-342-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8321
История
- — Добавяне
10
На другата сутрин Колин отново се обади. Връзката не беше по-добра от предишния път.
— Майка и другите си тръгнаха — каза той. — Скоро ще дойдат да те видят.
— Ами ти? — извика тя в слушалката. — Ти кога се връщаш?
— Не знам, след няколко дни. Помагам с разчистването. Липсвам ли ти?
— Да — отвърна тя.
От другата страна на линията се чу трясък. Колин се върна на телефона чак след минута.
— Трябва да вървя, но исках да ти кажа, че няма пострадали. Ще се видим, щом се върна.
Джема затвори и притисна за миг телефона до себе си. Почувства се добре при мисълта, че при цялата си заетост е намерил време да й се обади.
Следобед напредна доста с проучването. Докато се ровеше в книжата, трябваше да си напомня, че задачата й е да изготви история на семейството. Не се налагаше да бъде прецизна, както обикновено. Това беше за развлечение, да достави удоволствие на едно семейство — или по-точно, на госпожа Фрейзиър.
Истината беше, че се опитваше да си намери оправдание. Вместо да се рови в Средновековието, предпочиташе да чете за XIX век. Интересуваше я извадката от онова писмо. Кой беше Джулиан? Коя беше „онази жена“, която не я било грижа за смъртта му?
Джема вече беше прегледала родословните схеми на Джослин; двете дори си бяха писали, но не намериха човек на име Джулиан.
За сметка на това имаше две жени, наречени Тамсен. Едната носеше фамилията Олдридж, а другата — Фрейзиър. Не знаеше дали са се омъжвали и имали ли са деца. Ако споменатата война беше Гражданската, тогава авторът трябваше да е Тамсен Фрейзиър, защото Тамсен Олдридж беше починала преди избухването й. Имената обаче наведоха Джема на мисълта, че има връзка.
Изпрати на Джослин имейл, в който я попита дали знае нещо за жените Тамсен. Джослин отговори, че е намерила само някакви дати. Не знаеше дали някоя от двете е била омъжена и е имала деца. „В семейство Олдридж често се срещат деца без бащи“, писа й Джослин. „Всички се шегуваме с Трис за това. Семействата Фрейзиър и Олдридж са приятели и се женят помежду си още от времето на основаването на града.“
„Приятелството им не изглежда да се е променило“, отговори й Джема.
„Нищо в този град не се променя“, писа й в отговор Джослин. „Аз кръстих дъщеря си Едилин“.
В един от имейлите Джос спомена, че тя и семейството й ще ходят на барбекюто. „Всички в града искат да се запознаят с теб. Дори Рой те похвали, че си спасила момчето, а тя смята, че повечето жени се държат като бъдещи жертви. Там ще са Сара и Тес, най-близките ми приятелки. Двете са бременни и се състезават коя ще изяде повече. Тес води.“
Джема се усмихна и й писа, че с удоволствие ще се запознае с всички, после се върна към работата си.
Госпожа Фрейзиър дойде с червен пикап със златна корона, нарисувана върху покривалото със златна боя.
— Синът ми Лани си направи шега — поясни тя без видимо недоволство.
Госпожа Фрейзиър слушаше очарована всяка дума на Джема, особено за желанията от сърце.
— Трябва ли да си Фрейзиър по кръв? — попита тя. — Задължително ли е да си роден Фрейзиър, за да ти се изпълни желанието?
— Не знам — отговори Джема, изненадана от бурната й реакция.
Мислеше да й каже, че разказът за вълшебната сила на Камъка е само мит, но се отказа. Явно госпожа Фрейзиър имаше желание и държеше то да се сбъдне. Джема не можеше да си представи какво може да иска жена, която има всичко.
— Работи си, скъпа — каза госпожа Фрейзиър и й подаде кредитна карта. — Рейчъл я използва, когато пазарува за вкъщи. Купи всичко, което ти потрябва.
— Какво стана с пожара? — попита Джема.
— Не е толкова зле. Щетите са много, но поне няма пострадали. Всичко е под контрол.
Колин каза, че помага да разчистят.
Значи ти се е обадил? — подсмихна се майка му.
Само два пъти — отвърта Джема и съжали, че го е споменала. Семейството обичаше Джийн.
— Ами че това е чудесно! — възкликна госпожа Фрейзиър, после се качи в пикапа и потегли доволна.
Джема не губи време в опити да разгадае загадъчната й усмивка, а продължи с работата.
Господин Фрейзиър се отби да й даде чека за заплатата. Джема започна да му разказва за откритото, а той я гледаше така, сякаш щеше да заспи. Щом тя спомена „Морган“ обаче, моментално се оживи.
— Основана през 1909 година от Хенри Фредерик Стенли Морган в Малвън Линк, Уочестършир. Купих две от сина му Питър преди няколко години, преди да умре. Поръчал съм един „Аеро Суперспорт“.
— Тези коли не струват ли… — изненада се Джема.
— Шшшшт. Кажеш ли на Алия, ще те накарам да я караш.
— Чули сте колко ми хареса да карам джипа на Колин, нали?
— Чух, че си се возила с него, без да пищиш — отвърна той с поглед, който сякаш казваше, че се е справила страхотно. После се качи в пикапа си — черен с червени ивици на платнището и добави: — А, да. Лани видял клипа, където се качваш върху Колин, и казва, че е влюбен в теб.
— Айла ще е съкрушена — отвърна тя.
Господин Фрейзиър се засмя и замина.
Шеймъс също я посети, два пъти. Той беше тих младеж, който почти не говореше, но според Джема беше наблюдателен. Първия път тя взе да му разказва какво е научила за предците му, но и той като баща си не прояви интерес.
Имаше обаче поне едно нещо, което Джема знаеше за едрите, атлетични момчета — винаги бяха гладни. Каза му да седне на дивана, а тя ще му приготви сандвич. Докатр нареждаше върху хляба месо и какво ли не друго от хладилника, той взе да рисува в скицника, който неизменно носеше със себе си. Тя нямаше картофи, затова му наряза моркови. Сложи чинията и един литър студен чай на малката масичка, после седна отново на пода и продължи работата си, заобиколена от книги и документи.
След около час вдигна глава и видя, че Шеймъс се е преместил на стола и рисува. Джема се съсредоточи отново върху проучването, без да му обръща повече внимание. След още един час той стана и безмълвно си тръгна, като й махна с ръка за довиждане.
На следващия ден отново се отби. Джема четеше едни писма и колкото и да не й се искаше да прекъсва работата си, стана да му отвори. Той явно разбра това, защото й даде знак да се върне на мястото си и отиде в кухнята. След няколко минути се върна и сложи до нея поднос със сандвич и чай. Джема му се усмихна, а той седна на стола със своя сандвич. Следващия път, когато тя вдигна очи, видя, че рисува. Не разбра кога си е тръгнал. Когато вечерта намери пред вратата две огромни възглавници, беше почти сигурна, че са от Шеймъс. Признателна, тя сложи едната на пода в библиотеката, а другата облегна на секцията.
Лани и Пери, другите членове на семейството, така и не видя. Рейчъл намина да вземе купите и й донесе „недоизядена храна“. Чиниите обаче изглеждаха недокоснати и Джема разбра, че жената ги е приготвила специално за нея.
— Желания от сърце, а? — каза Рейчъл без предисловие.
— Значи си чула?
— Госпожа Ф. само за това говори. Притеснява се, че от нея няма да подействат, затова накара господин Ф. да каже три пъти: „Искам да имам внуци.“ Вече чакам Лани да се появи и да каже, че е направил дете на някое момиче.
— Само да не е Айла — отвърна Джема и двете се засмяха.
Рейчъл се качи в джипа си в камуфлажни цветове и се приготви да тръгва.
— Колин не се е обаждал няколко дни — каза Джема. — Нищо лошо не се е случило по време на пожара, нали?
— И ние нямаме новини. Колин обаче управлява хеликоптер, така че трябва да е доста зает. Липсва ли ти?
— Просто… — Джема поклати глава. — Просто искам да знам, че е добре.
— Как ще избереш между Колин и доктор Трис?
— С Трис сме само приятели. Почти не го познавам. Колин също ми е приятел, него също не го познавам много добре, но… — Джема млъкна, като видя усмивката на другата жена.
— Страхотно нещо е приятелството, нали? — каза Рейчъл и потегли към къщата.
Никой не помагаше на Джема да стои далеч от Колин.
Събуди се в четири призори и повече не можа да заспи. Последните няколко години започваше деня с енергична тренировка и сега не можеше място да си намери заради липсата на движение. В пет часа се предаде и стана. Облече се и отиде в кухнята да си направи закуска. Навън още беше тъмно, затова подскочи, като видя на прозореца човек с маска. Отне й няколко секунди да разбере, че е Колин. Отиде да отключи вратата.
— Радвам се, че държиш заключено — каза той на влизане.
Видът му беше ужасен. „Маската“ представляваше пласт сажди и дим, толкова плътен, че кожата му не се виждаше.
— Ела да седнеш — предложи Джема. — Изглеждаш изтощен.
— Не, не искам да ти изцапам мебелите. Закарах Пери и тръгнах към къщи, но видях, че свети, и реших да проверя да не е станало нещо. На какво мирише?
— Ох! — Тя се втурна в кухнята. — От бекона е.
Обърна се и видя гладния му поглед.
— Откога не си ял?
— Не знам. От вчера по някое време. — Той сложи ръка на вратата. — Трябва да се прибера вкъщи и…
— Нарязала съм червени чушки и лук, имам сирене и яйца. Правя страхотен омлет. Освен това купих хляб със семена от Ели. Отпреди няколко дни е, но ако сложиш повече масло, ще е като пресен.
Видя, че той е готов се предаде, и го подкани да отиде в кухнята. Колин седна на един от високите столове, а тя му наля чаша портокалов сок, който той изпи на един дъх. Докато тя разбиваше четири яйца, Колин ядеше препечени филийки, обилно намазани с масло. Джема сложи чушките и лука да се запържат, после ги смеси със сиренето. Накрая му сервира чинията с готовия омлет.
Колин не продума, докато не изяде всичко.
— По-добре ли си сега? — попита Джема.
— Много по-добре — отвърна той и се прозя широко. Опита се да закрие уста, но така само размаза мръсотията по лицето си.
— Откога не си спал?
— Май стават три дни. — Той се надигна от масата. — Джема, ти си истинско съкровище. Много ти благодаря. Трябва да си отида вкъщи и да се измия. Направо ме сърби кожата. Трябва и да се наспя.
Направи крачка и залитна. Джема се уплаши, че няма да може да шофира, и го побутна към спалнята.
— Душът е вдясно. Стой колкото искаш.
— Ами дрехи?
— Имам една фланелка, в която ще се съберете двамата с Шеймъс. Към нея има и долнище. Щом се измиеш, ще те закарам до вас, за да си легнеш.
Колин се ухили и белите му зъби блеснаха на фона на мръсното лице.
— Десет минути — каза.
Джема се загледа след него и когато чу шума на душа, едва сдържа желанието си. Колин — гол, само на няколко крачки разстояние. Направи си бъркани яйца, изяде ги и разчисти кухнята. Когато чу, че водата спря, се сети, че трябваше да приготви дрехите предварително и да му ги остави. Може би щеше да успее да се вмъкне в спалнята и да ги вземе, докато той се суши.
Надникна в стаята си и видя Колин проснат по лице напряко на леглото, чист, препасан с хавлията, дълбоко заспал.
Пристъпи към гардероба, но полуголото му тяло я привличаше.
Макар че лампата в спалнята не беше включена, от кухнята идваше мека светлина, на която кожата му изглеждаше златиста, а мускулите изпъкваха. По тялото му още имаше влага и тя искаше да усети топлата му кожа.
Затвори за миг очи и вдъхна аромата му. Мъжествеността му сякаш изпълваше стаята. Можеше да я помирише, да я докосне, да я вкуси; беше навсякъде около нея.
Отвори очи и видя, че Колин я гледа. Очите му бяха полуотворени и изпълнени със същото желание.
Той протегна към нея ръка с няма молба тя да я поеме. Джема докосна дланта му с пръсти и усети как голямата му ръка обгръща нейната.
Колин се обърна по гръб и я притегли към себе си. Другата й ръка падна върху гърдите му.
— Желая те от мига, в който те видях — прошепна той.
— И аз — отвърна тя.
Колин я притегли в обятията си и устните им се сляха. Целувката не я разочарова. Често се беше улавяла как гледа устните му и се чуди какво ли би било да ги целуне. Сега тези устни се спуснаха към шията й и тя отметна назад глава. Беше облечена в широките си дрехи за тренировка, които едрите ръце на Колин свалиха без затруднение.
— Толкова си красива — промълви той и устните му затърсиха гърдите й.
След секунди Джема вече беше гола, разтворила ръце за него. Когато Колин легна върху нея, дъхът й секна от тежестта му — толкова беше хубаво да усетиш мъжко тяло. Тя обви крака около кръста му и той проникна в нея.
Няколко бързи, твърди тласъка и край.
— Мерси, скъпа — каза той и рухна върху нея.
Почти веднага след това Джема усети топлия му дъх на шията си. Беше заспал.
Тя остана да лежи така няколко секунди. Макар че определено не беше задоволена, й беше хубаво да усеща кожата му със своята.
След малко реши да стане, но се оказа доста трудно да го свали от себе си. Натисна рамото му, но това беше като да избуташ канара.
— Колин — повика го тихо Джема, но напразно. — Колин! — Той все така не помръдваше.
Тя се помъчи да се измъкне изпод него, при което усети остра болка в ребрата.
— Страхотно — измърмори. — Отвориха ми се шевовете.
Смушка го раздразнено в ребрата. Колин изсумтя и се изтърколи встрани, но я притисна до себе си с една ръка, сякаш Джема беше плюшеното му мече.
— Джийн, остави ме да спя — каза той и извърна глава на другата страна.
Тя застина.
— Аз съм Джема — отвърна тя ясно и високо.
— А, Джема. Умната и смела Джема.
Ако й беше казал това преди час, щеше да се зарадва, но не и сега, когато двамата бяха голи, бяха се любили набързо и на всичкото отгоре я беше нарекъл Джийн.
Макар и трудно, тя успя да се освободи от ръцете му и да се изправи. Докато стоеше до леглото и го гледаше, я обзе отвращение към самата нея, че е оставила желанието да надделее над разума й. Знаеше, че всички неомъжени, които познаваше, правеха секс за една нощ. Една приятелка й беше казала, че няма друг начин. „Никакви усложнения. Взимаш си своето и си тръгваш“, проповядваше тя.
Джема обаче не беше такава. Дали защото живееше в света на историята, тя смяташе, че сексът трябва да бъде нещо повече от физически акт.
Днес беше нарушила собствените си правила. Заради желанието се беше самозабравила.
Мислите й бяха прекъснати от усещането за нещо топло по ребрата й. В сумрака на стаята не можеше да види какво става, но щом докосна превръзката, усети, че е мокра. По дяволите! Раната й се беше отворила!
Със сигурност се налагаше да тръгне веднага. Облече се набързо, без да обръща внимание какво точно нахлузва, грабна си чантата и ключовете и излезе. Щом се качи в колата, се зачуди накъде да кара. Добре беше да отиде на лекар, който да прегледа раната.
Когато стигна до кабинета на Трис, още беше рано и по улиците не се виждаха хора. Ами сега? Щеше да стои в колата и да чака градът да се събуди ли?
Почукването на стъклото я стресна и тя извика.
Отсреща я гледаше красивото лице на Трис; в ръката му имаше димяща чаша кафе. Джема свали стъклото.
— Добре ли си? — попита той.
— Раната ми кърви.
— Влез и ще я погледна.
Трис отвори вратата на колата. Джема залитна, но той я хвана под ръка. След няколко минути тя седеше на кушетката за прегледи с вдигната блуза. Трис беше свалил превръзката й.
— Изглежда добре — каза. — Мокрото не е кръв. Да не си взела душ или вана сутринта?
— Ами… — Джема се опита да възпре сълзите си.
— Станало ли е нещо? Джема? Ще се обадя на Колин — каза той и понечи да отиде до телефона.
— Не! — почти извика тя.
— Добре. Няма да му звъня. Какво ще кажеш за едно уиски тогава?
— Не, благодаря — отговори със слаба усмивка.
Трис й помогна да стане от кушетката и без да пуска ръката й, я заведе до големия стол и я сложи да седне. Той се настани срещу нея.
— А сега ми кажи с какво така те ядоса нашият славен шериф.
— Аз… — поколеба се тя, но сериозното изражение на красивото му лице я накара да му се довери. За няколко минути му разказа всичко. За времето, прекарано с Колин, и колко го харесваше.
— Показа ми къщата, която беше купил, преди да каже за нея на когото и да било. Когато отиде да гаси пожара, ми се обаждаше по телефона. Започнах да си мисля, че между нас има нещо, а после той ме нарече Джийн. Всички говорят за тях, като че ли ще се женят, но Колин въобще не я споменава, освен когато каза, че щяла да му помогне да избере мебели. — Джема закри лице с ръцете си. — Не знам какво става. А сега и това! — възкликна и му разказа за бързия секс с Колин.
— Браво! — ухили се той за неин ужас.
— Браво? — У нея се надигна гняв. — Ти не разбираш!
Госпожа Фрейзиър изключи една от кандидатките за работата, защото спа с Лани. Ако чуе какво съм направила, ще ме уволни, а аз тъкмо започнах проучването и…
— Познавам добре Алия Фрейзиър, а също и Лани. — Колин каза, че тя те е наела, защото документите наистина те интересуват. Освен това, ако се ръководеше от принципа с коя жена е спал Лани, щеше да изключи цялата страна. — Трис извади телефона от джоба си. — Ще се обадя на Рейчъл да махне Колин от къщата ти, после двамата с теб можем да закусим някъде.
— Вече ядох.
— Тогава можеш да си вземеш някой зловреден десерт. Най-добре нещо шоколадово.
При самата мисъл за това Джема се почувства по-добре.
— Каква добра приятелка си — каза му тя, после се усети. — Не исках да кажа…
— Няма проблем — вдигна ръка Трис. — Последното ми гадже каза, че съм бил „неосъзнат хомосексуалист“, понеже не исках да се оженя за нея.
— Искала е да си спаси гордостта.
— Моята обаче пострада — отвърна той, после заговори по телефона: — Рейчъл, ти ли си? Дано не те събуждам. С Джема имаме нужда от помощта ти. — После отиде да продължи разговора в чакалнята.
Двайсет минути по-късно те седяха един срещу друг на маса в супермаркета на Ели. Магазинът още не беше отворил, затова Трис я преведе отзад. Около тях сновяха работници, които зареждаха щандовете със стока. Ели беше твърде заета, за да се погрижи за тях, но явно Трис идваше редовно и знаеше кое къде е.
След малко сложи пред Джема чиния с парче шоколадов сладкиш, както и чаша с някаква гъста течност, почти чист шоколад. След четири големи хапки и две глътки Джема се чувстваше значително по-добре.
— Добър лекар си ти — измърмори с пълна уста.
— Научих за шоколада и жените още докато учех медицина. Винаги действа.
Той ядеше бурито с яйца, което, както Джема подозираше, Ели беше приготвила специално за него. Нямаше как да не забележи как всички служителки се стараят да минават покрай тях, за да ги види Трис. Няколко от тях я огледаха, сякаш се опитваха да разберат какво й е специалното.
— Не мисля, че ти трябва шоколад, за да имаш успех с жените.
Трис сведе стеснително очи към чинията си.
— Кажи ми сега, Джема, какъв вид контрацепция използваш?
Тя спря да дъвче за момент, после продължи и преглътна.
— Ами… свърших ги.
— И не си купила нови.
— Всичко приключи много бързо, така че едва ли е станало нещо.
— Говориш като тийнейджърка.
— Всичко е наред. С моите момчета сме търсили доста информация и знам в кой период от месеца обикновено става. Не е сега.
— Добре. Кажи ми за проучването.
— Засега се опитвам да добавя данни към родословието от Джос. Тя е приятелка на… Забравих къде съм. Ти сигурно я познаваш.
— Аз изродих близнаците й.
— Тогава знаеш за нея много повече, отколкото аз бих искала — отвърна Джема, с което разсмя Трис. — Не съм свършила толкова работа, колкото ми се искаше.
— Фрейзиър те побъркват ли?
Тя не смяташе, че е необходимо да говори повече за себе си и Колин. И без това беше казала твърде много.
— Наистина идват доста често.
— Със или без дрехи? — пошегува се Трис.
— Още не съм готова за шеги — каза Джема, но все пак се усмихна.
— Искаш ли още шоколад?
— Не, стига ми. По-добре да се върна и да поработя — ако Рейчъл е имала време да отведе Колин, де.
— Разбира се — отвърна Трис, но остана с наведена глава, без да помръдва.
— Да не би да искаш да ми кажеш нещо? Или да ме питаш?
— Съкровените желания. Откри ли още нещо за тях?
— Но, но продължавам да търся. Колин ли ти каза за тях?
— Да — отвърна той и я погледна. — Може ли да ти разкажа нещо?
— Каквото и да е, стига да ми помогне да не мисля за собствените си проблеми.
— Двамата с Колин закусихме заедно, преди да се наложи да ходи да гаси пожара, и той ми каза за Камъка на желанията. Смяхме се. Същата вечер разказах на сестра ми и племенницата ми. Исках само да се посмеем, но Нел прие всяка дума за истина и много се развълнува. Каза, че е отчасти Фрейзиър и нейното съкровено желание е баща й да се върне и да останат в Едилин. Накара мен и Ади да станем и да повторим желанието й три пъти. Искала да е сигурна, че камъкът ни е чул.
Джема го изчака да продължи; явно имаше и друго за казване.
— Снощи на Ади й се обадиха да й кажат, че мъжът й е прострелян в Ирак и…
— О!
— Не, той е добре, или най-малкото ще се оправи. Закарали са го в болница в Маями. Родителите ми живеят в Сарасота и веднага са отишли да го видят. Джейк ще оздравее, но все пак раната му е сериозна и ще го освободят от армията. След месец ще се върне вкъщи окончателно.
— Това е чудесно — каза Джема.
— Има и още. Преди да се запише в армията, Джейк беше страхотен автомонтьор. Шефът на сервиза, в който работеше, каза, че ще го вземе отново на работа. — Трис погледна Джема. — Сутринта, след като Нел си каза желанието, научихме, че сервизът гръмнал. Станало е през нощта и няма пострадали, но сега Джейк ще бъде без работа.
Тя се облегна назад и се вгледа в него.
— Какво друго?
— Същия ден, когато разбрахме за експлозията, главният механик в сервиза на Фрейзиър казал, че след четири месеца се мести в Калифорния, за да е по-близо до семейството на жена си. Господин Фрейзиър се обади, че може да наеме Джейк, ако иска. Това беше преди няколко дни, а ето че вчера се обадиха да ни кажат за раняването на Джейк. Изглежда, желанието на Нел се сбъдна за по-малко от седмица, и то след като тя назова желанието си.
— Нали си даваш сметка, че това е просто съвпадение?
— Да, сигурно е така, само че днес… — Той я изгледа многозначително.
— Мен ли имаш предвид?
— Да. Рейчъл ми каза…
— … че госпожа Фрейзиър е накарала мъжа си да си пожелае внучета — довърши Джема.
— Да.
Тя преглътна.
— Но не е ли редно те да са от Джийн? — попита.
— Колин не ми казва какво става с нея, но да речем, че двамата останат заедно. — В гласа му се долавяше гняв. — Мислиш ли, че Джийн ще пътува всеки ден до Ричмънд и обратно?
— В града видях адвокатска кантора. Тя може…
— Да започне работа в МОУ — адвокатската фирма на Макдауъл, Олдридж и Уелш? Братовчед ми е един от съдружниците и мога да те уверя, че никога няма да вземат външен човек.
— Но тя ще стане жена на Колин. Част от семейството — възрази Джема, макар думите да й засядаха в гърлото.
— Няма да стане — заяви твърдо Трис.
Джема обра с пръст останалия шоколад и го облиза.
— Откога не харесваш Джийн? — попита.
— Откакто плъзна ръка по бедрото ми на един купон.
— Каза ли на Колин?
— Опитах, но той не искаше и да чуе.
Джема се замисли.
— Виж, сигурна съм, че това с Камъка е просто семеен мит. Ако беше истина, желанията на Фрейзиърови щяха да се сбъдват от векове, а не изглежда така. Или греша?
— Не — ухили се Трис. — Ако зависеше от госпожа Фрейзиър, дъщеря й нямаше да учи медицина, сега щеше да е в Едилин и да има вече шест деца. А ако желанието на господин Фрейзиър се беше изпълнило, всичките му деца щяха да са луди по колите и да поемат семейния бизнес.
— Хубаво е, че няма такъв камък, нали? — каза Джема. — Желанията на всички така си противоречат.
— Да не говорим за хората, които в гнева си биха пожелали зло на другите — отвърна Трис.
— Ами ти? Щом Нел е наполовина Фрейзиър, значи и ти си. Ти какво би си пожелал?
— Аз… — Той се облегна на стола си и явно не искаше да продължи.
— Щом аз можах да ти кажа за глупостта с Колин, значи и ти можеш да ми кажеш тайните си.
— Да, обаче аз съм лекар. Свикнал съм хората да споделят тайни с мен.
— А аз съм историк. Свикнала съм с двестагодишни тайни.
— Добре — усмихна се той. — Аз търся нея.
— Коя?
— Онази, за която се говори в песните и в романите. Сестра ми казва, че съм бил прекалено романтичен, но мисля, че когато я видя, ще я позная. — Той си пое дъх. — Искам да ме харесва не само заради професията или външността ми. — Сведе за момент очи, после отново погледна Джема. — Може би Камъкът действа при сестра ми, но не и при мен.
— Това, естествено, не е възможно, но се чудя какво може да е задействало Камъка след толкова години.
— Ти. Може би си попаднала на нещо в книжата. Може Камъкът да е там, но ти да не си го видяла.
— Невъзможно. Прегледах всички кашони. Вътре имаше само документи и някои вещи със сантиментална стойност.
— Какви например?
— Панделки, медальони с кичурчета коса, типичните викториански сладникави неща.
Трис я изгледа учудено.
— Наистина не вярвам във вълшебства — каза тя. — Ти си човек на науката, и ти не би трябвало да вярваш.
— По принцип не вярвам, но след като Нел разигра онази сцена и си изрече желанието, всичко се обърна наопаки. Тази нощ не си легнах, а сега ще водя Нел и Ади на летището. — Трис разтърка лице. — Тази сутрин дойдох рано в кабинета да напиша рецепти за някои пациенти, преди да тръгна. Мислех си само за завръщането на Джейк, после ти ми разказа за историята с Колин и… — Той вдигна вежди. — Мисля, че трябва да поспя.
— Наистина — съгласи се Джема. Видя един клиент и разбра, че магазинът е отворил. — Ако и ти си като Колин, по-добре изчезвай оттук, преди хората да вземат да те молят да им погледнеш брадавиците.
Двамата станаха, събраха си отпадъците от закуската и ги изхвърлиха.
— Джема, благодаря ти — каза той, като сложи ръка на рамото й. — Ти имаше нужда да поговориш, а накрая трябваше да изслушаш мен.
— Беше ми приятно. Липсват ми приятелите от училище. — Джема разтърка горната част на ръката си. — И най-вече тренировките с момчетата.
— А, да. Значи така си оформила тялото си, по което всички в интернет точат лиги.
— Не точно — засмя се тя.
— На барбекюто ще се запознаеш с Майк. Той е страшен атлет и двамата ще можете… да правите каквото там се прави на фитнес.
— Значи тези коремни мускули са ти по рождение и дори не знаеш как изглежда двайсеткилограмов диск — попита Джема, докато вървяха към дъното на магазина.
— Тренирам от време на време. Започвам да разбирам защо Колин е очарован от теб.
— Затова ли ме нарече Джийн?
Трис не се засмя.
— Какво ще правиш следващия път, когато го видиш? — попита.
— Ще се държа така, сякаш нищо особено не се е случило. А то така си и беше.
— Мисля, че ще е по-трудно, отколкото предполагаш — каза Трис. — Виж, ако забележиш някакви симптоми на — сещаш се — ще ми кажеш, нали?
— Ще дойда обляна в сълзи на прага ти. — Стигнаха до пикапа му. — Днес ще се захвана да проуча сериозно историята със съкровените желания.
— Дръж ме в течение и за това — отвърна той и влезе в колата.
— Ще ти докладвам. — Джема извади блекбърито от чантата си. — Дай ми имейла си и ще ти пиша за всичко, което науча.
Той изпълни с усмивка желанието й. И й написа рецепта за противозачатъчни таблетки.
През следващата седмица на Джема не й беше лесно да се съсредоточи върху работата. Обикновено четеше около час, водеше си записки и се опитваше да свърже новото с онова, което вече знаеше. В края на този час обаче вперваше поглед в някоя точка и мислеше за Колин. Спомняше си всяка секунда от времето, прекарано с него, всяка разменена дума и най-вече кратките им мигове в леглото. Опитваше да си обясни защо я беше нарекъл Джийн. От Рейчъл научи, че с Джийн са заедно, откакто той завършил колежа. Естествено, че ще се обърка, след като са заедно от толкова време — каза си Джема, — а и онази сутрин беше много изморен.
Първия ден мислеше да постъпи благородно и да каже на Колин, че станалото е „нищо“ и няма да се повтори. Подготви речта си така грижливо, все едно ставаше дума за официално обръщение.
Само че Колин не се появи и нямаше как да му каже каквото и да било. Нито пък й се обади и не й прати съобщение. Да не би да се чувстваше виновен? Дали се питаше мъчително как да й каже, че съжалява? Дали подбираше думите си така внимателно, както тя подготвяше защитата си?
Всеки ден си представяше нов сценарий — как той признава на Джийн какво е направил, как й е изневерил. Дали щяха да останат заедно? Или да се разделят?
Освен това непрестанно се притесняваше да не я уволнят. Можеше да загуби идеалната работа, и за какво? За едно търкаляне в сеното с мъж, който си има приятелка? Не си струваше!
Ако Колин обаче скъсаше с Джийн…
Когато Трис дойде да я вземе за барбекюто, Джема вече беше минала през толкова емоции, че не знаеше как ще реагира, като види Колин. Надяваше се, че той няма да дойде, и така няма да й се налага да се изяснява с него.
Трис дойде да вземе Джема в единайсет сутринта. Първото, което тя го попита, беше ще идва ли Колин. Надяваше се, че няма да дойде, но ако все пак се появеше, беше готова с речта си защо се е озовала в леглото с него.
— Не мисля, но дори да дойде, може да е с Джийн — отвърна той и хвърли поглед към нея. — Мъжете можем ли да се надяваме на женски бой?
— Мечтай си! Как е зет ти?
— По-добре — усмихна й се. — Баща ми е пенсиониран лекар и каза, че раните му заздравяват и сигурно ще се възстанови напълно.
— А Нел?
— Много е щастлива. Ади каза, че снощи е трябвало насила да я откъснат от Джейк. А как вървят нещата с теб и желанието на госпожа Ф.? — погледна той плоския й корем.
— Обзалагам се, че още вярваш в Дядо Коледа, „фермата на Мерлин“ наистина ли е толкова интересна, колкото пише на уебсайта?
— Ще трябва да прецениш сама. Говори обаче със Сара — тя знае много за историята на фермата.
— С колко хора ще се запозная днес?
— Десетина плюс господин Ланг, евентуално. Той представлява отделна категория.
— Звучи интересно. Ще ми се да науча повече за престоя на агентите от ФБР.
— Беше пълно с тях. И с агенти на тайните служби. Питай Майк, той ще ти разкаже всичко. Макар че като се замисля, може и нищо да не ти каже. Той обича тайните. Питай Сара.
Трис зави по една алея и Джема видя къща, която очевидно беше много стара. Единствено годините можеха да причинят това особено хлътване на покрива и стените. Тя често беше посещавала подобни къщи-музеи.
— О-о-о! — промълви тя с разширени от интерес очи.
— Двете със Сара ще станете първи приятелки — каза Трис, докато паркираше пред къщата. После изсвири рязко с клаксона.
Предната врата се отвори и оттам се появи хубава млада жена.
— Трис, ако ми събудиш децата, смятай се за мъртъв! — каза тя.
— Налей им уиски в млякото и пак ще заспят.
Той заобиколи колата и отвори багажника.
— Ще предам думите ти на „Ла лече лига“ и да видим дали ще се смееш тогава. — Жената се обърна към Джема: — Аз съм Джос; мисля, че намерих Джулиан.
— Супер. Донесе ли някакви документи? — попита тя.
— Само няколко изречения са и ги помня.
Тръгнаха към къщата.
— Ей! — извика Трис. — Има много неща за носене и ми трябва помощ.
— След клаксона и шегата с уискито никоя жена няма да ти помогне. Може да пратя Люк — отвърна Джос на влизане в къщата.
Следващият час мина неусетно за Джема. Запозна се с хора, за които слушаше, откакто дойде в Едилин. Не беше лесно да запомни кой кой е.
Тес беше невероятно красива млада жена в напреднала бременност, омъжена за красив мъж — адвоката Рамзи Макдауъл.
Хубостта на Сара Нюланд напомняше на Джема за мадоните на Рафаел. За разлика от останалите, които бяха с дънки, Сара носеше блуза от бяла дантела и бледосиня ленена пола. Тя също беше бременна.
Докато пренасяше торби с лед, Трис спря за малко в коридора. Джема се наведе към него и му прошепна:
— На тези хора май не им е трябвала магия, за да създадат деца.
— Те не се казват Фрейзиър.
Джема вдигна очи и видя, че Тес я гледа втренчено. У тази жена имаше нещо неприятно.
— Мислех, че преследваш Колин — предизвикателно рече Тес.
Джема изправи рамене.
— Колин е син на работодателя ми и ме разведе из Едилин. Това е.
— Тес! Бъди мила — укори я Сара. — Джема, искаш ли да разгледаш и останалата част от къщата?
— С удоволствие — каза облекчено тя и обърна гръб на Тес. — Моля те, кажи ми, че хората не говорят, че се мъча да пленя Колин — каза тя, когато другите вече не можеха да я чуят.
— Според мен се надяват точно така да стане — отвърна Сара. — Той е наш приятел и закрилник, но според мен живее доста самотно. Джийн рядко е тук и когато преди няколко години двамата скъсаха, всички бяхме доволни.
— Но сега отново са заедно?
— Може би. Не съм сигурна как точно стоят нещата между тях. Във всеки случай не са женени и той не й е предлагал пръстен. Това е кухнята. Изцяло я обновихме.
Джема не се интересуваше от кухни, нито нови, нито стари. Не искаше да е предмет на местните клюки.
— Никого не преследвам. Тук съм, за да работя. Нищо повече — заяви тя.
Домакинята я поведе нагоре по стълбите.
— Искам да те предупредя, че ти доста разбуни духовете в града. Видели са те с двама ергени, Колин и Трис. Това е спалнята ни с Майк.
Джема спря поглед на голямото легло с четири колони, после огледа и другите неща в стаята. Леглото беше застлано със същата покривка със сини и червени ориенталски мотиви, каквато беше видяла в Маунт Върнън.
— Стилът „Марта Вашингтон“ ли е? — попита тя.
— Такава поне беше идеята — отвърна с усмивка Сара. — През прозореца се вижда дворът отпред.
Джема погледна навън — градината беше около акър и представляваше нагъсто подредени правоъгълници и квадрати от чемшир. Вътрешността им беше засята с цветя, на места в средата имаше по едно декоративно дръвче. На всеки два правоъгълника с червени лалета се падаше по един с жълти. В далечината се виждаше цъфнала овощна градина.
— Великолепна е — каза Джема. — И… и много достоверна — добави тя, което беше най-големият комплимент, който можеше да направи. Градината беше оформена точно като такава от XVIII век.
— Благодаря — отвърна искрено Сара. — Цяла зима тук беше пълно с багери и петдесетина работници. Засадихме над сто плодни дръвчета и шестстотин храста. Вече загубих броя на луковиците и едногодишните.
— Ако я оставиш, ще ти каже латинското име на всяко растение — чу се дълбок, дрезгав глас зад тях.
Джема се обърна — мъжът срещу нея веднага й се стори познат. Движенията на тялото му й напомняха за спортистите, на които беше преподавала. Излъчваше увереността на човек, който знае, че ще се справи с всяко физическо предизвикателство.
— Здравейте. Вие сигурно сте Майк — каза Джема с широка усмивка и му подаде ръка.
Вместо да я поеме, Майк замахна с юмрук към главата й.
— Майк! — извика Сара.
Годините тренировка помогнаха на Джема да реагира мигновено — тя се наведе, за да избегне юмрука, изви се странично към него и вдигна ръце да предпази лицето си.
Майк замахна с левия си юмрук, при което Джема отново се наведе, а после на свой ред го атакува в ребрата с дясната си ръка. Както и очакваше, той парира удара, после й протегна ръка с усмивка.
— Радвам се да се запознаем, Джема.
— За мен беше истинско удоволствие — отвърна тя.
Сара простена зад тях.
— Отсега е ясно, че двамата ще станете големи приятели!
Майк извади от джоба си ключодържател с розово фламинго.
— Идеята е на Сара — обясни той, — но ключът е за залата ми за фитнес. Можеш да идваш, когато поискаш.
— Благодаря — отвърна Джема. — Имам рана отстрани на гръдния кош, затова откакто съм тук, не съм тренирала.
— Как е раната?
— Още е зачервена, но зараства.
— В състояние ли си да се боксираш?
— Разбира се — рече тя. Знаеше, че истинските спортисти не се оплакват. Посмееше ли, неизбежно щяха да й се подиграват.
— Всички видяхме как се качи на раменете на Колин и свали онова хлапе — каза Майк с игриви пламъчета в очите. — На панаира миналата година двамата с него направихме същия номер, само дето той ме държеше за глезените и танцуваше около ринга.
— Като дресирана мечка — отбеляза тя.
— Точно така! Ела долу да ти налея нещо за пиене. Взимаш ли добавки?
— Рибено масло, Био-Е, комбинирани витамини. Обичайните неща.
— Майк, трябва ли да ревнувам? — попита Сара.
— Съжалявам, аз… — намеси се Джема, като се отдръпна от Майк.
— Определено — обърна се той към жена си. — Единственият начин да си ме върнеш, е да идваш с мен в залата за фитнес всяка сутрин.
Сара мина между тях на път към вратата.
— Тогава се надявам двамата да си прекарате много добре. Можеш да идваш да виждаш сина си през седмица — заяви и слезе долу.
— Нали не е наистина ядосана? — попита Джема.
— Въобще. — Майк сложи ръка на рамото й. Тя знаеше, че проверява делтоидния й мускул.
— Мек е — каза тя.
— Направо мекотелест. Може да отидем следобед…
— С удоволствие — усмихна се Джема и двамата слязоха по стълбите на долния етаж.
В кухнята Майк й подаде чаша сок.
— Натурален — каза той.
— И без никакъв вкус — вметна Тес.
— Запозна ли се вече с по-малката ми сестра? — попита Майк.
Джема погледна единия, после другия. Прилика наистина имаше.
— Трис те търси — каза й Тес. — Вие с него двойка ли сте? Заряза ли вече Колин?
— По-добре я остави на мира — обърна се Майк към сестра си. — Може да те свали на земята.
— Ще отида да потърся Трис. — Джема излезе с питието в ръка. Градината беше по-голяма, отколкото предполагаше, с по-голяма морава и повече дървета. Наблизо имаше няколко стари постройки, за които знаеше, че преди са били част от плантация. Под сянката на едно голямо дърво имаше огромно барбекю от неръждаема стомана. До него видя Трис, който говореше с висок хубав мъж с щипци в ръка.
— Здрасти! — извика Трис, щом я видя. — Ела да се запознаеш с Люк.
— Той е писателят, за когото никога не си чувала — чу тя глас отстрани.
Нямаше нужда да поглежда — знаеше, че е Колин, но все пак се обърна. Изпитваше отчаяна нужда да разбере какво мисли той за станалото между тях.
Един поглед й беше достатъчен да разбере, че той не си спомня нищо. Усмихна й се като на сестра, сърдечно и дори покровителствено, без капка интерес като към жена.
През изминалата седмица си бе представяла всичко друго, само не и това — да не си спомня за станалото между тях. Изпита нажежен до червено гняв, какъвто не беше я обземал досега. Твърдо решена да не го показва, тя си пое дълбоко дъх няколко пъти и погледна към Люк.
— Всъщност — каза, като застана така, че Колин да е извън полезрението й — прочетох първата ви книга. — Приближи се до Люк и му протегна ръка. — Много ми хареса. Проучванията ви са невероятни.
— Давам черновите за преглед на преподаватели от колежа. Големи перфекционисти са. И копче да объркам, ще ми кажат.
— Запозна ли се с Майк? — попита я Трис.
— Посрещна ме с юмрук, насочен в главата ми.
Люк се притесни, а лекарят се засмя.
— И ти какво направи? — попита.
— Наведох се, естествено, после му отвърнах с ляво кроше — отвърна тя и направи демонстрация.
Докато тримата разговаряха, Колин се оказа забравен, все едно въобще не беше там.
Джема, все така с гръб към него, погледна към барбекюто.
— Какво се пече? — попита.
Люк хвърли поглед на Колин, който очевидно беше объркан от отношението на Джема.
— Още нищо — отвърна Люк, — но Майк е поръчал от магазина на Ели най-органичното от органичното. Запозна ли се вече с нея?
— Аз я запознах с Ели — намеси се Колин, пристъпвайки напред.
Джема не можа да се насили да го погледне.
— Двамата с Трис закусихме в магазина й. Аз ядох шоколадов сладкиш.
Отказът на Джема да включи Колин в разговора, беше толкова явен, че Люк остави настрана объркването си и показа, че му е забавно.
— И така, Джема, Трис ми разправяше за някакво магическо нещо. Какво е то?
— Камъкът на желанията — отвърна Колин и отново пристъпи напред, като този път застана между Трис и Джема. Заради едрия му ръст се наложи Люк да направи крачка назад, след което се подсмихна и каза, че в къщата имали нужда от него.
Последното нещо, което Джема искаше, беше да предизвиква още клюки.
— Идвам с теб — каза тя, но следващите думи на Трис я накараха да остане.
— Откри ли нещо друго за онзи прословут камък? — обърна се Трис към Колин.
Люк продължи към къщата, но Джема остана при барбекюто, любопитна да чуе отговора, все така с гръб към Колин.
— Трис, имаш ли нещо против аз и Джема… — започна Колин, но тогава телефонът на лекаря зазвъня.
— Извинете ме, професията ми изисква да вдигна — каза той, после прие повикването. — Идвам възможно най-бързо — добави след малко.
— Гибсън е получил инфаркт — обясни той на Колин и Джема. — Трябва да отида в болницата.
— Ще те закарам — предложи Колин.
— Не, благодаря! — побърза да каже Трис. — Вече са го поели, така че не е нужно да пътувам със свръхзвукова скорост. Съжалявам, но трябва да вървя — обърна се той към Джема.
— Разбирам. Не се тревожи за мен.
Той понечи да каже нещо, но тя сложи ръка на рамото му.
— Тръгвай! И благодаря за помощта.
— За мен беше удоволствие — отвърна той и се наведе да я целуне по бузата, но след като хвърли поглед към Колин, я целуна леко по устата. — Кълна се, че още усещам вкуса на шоколада — каза, а после се затича към предната част на къщата, където беше колата му.
Джема остана неподвижна няколко секунди. Макар да усещаше близостта на Колин, не го погледна. Сети се за няколко неща, които можеше да каже, но не успя да ги изрече. Накрая се завъртя и пое към къщата. Той й препречи пътя със стоте си килограма, но тя отказа да го погледне.
— Джема, не знам с какво съм те ядосал, но ти се извинявам.
— Не съм ядосана. Мисля, че е редно да помогна в кухнята.
Опита се да го заобиколи, но той не й позволи.
— Сърдиш се, защото заспах в леглото ти, нали? Рейчъл прати Лани да ме прибере. Бил съм така мъртвешки заспал, че се чудил дали няма да се наложи с топ да ме буди.
Джема слушаше с наведена глава.
— Добре. Разбирам. Бил си уморен.
— А ти ми направи такава страхотна закуска. С удоволствие хапнах домашно приготвена храна.
Джема не отговори, само го заобиколи.
— Наистина трябва да вървя — каза.
— Разбира се, не исках да те задържам.
Когато влезе в къщата, Джема видя Тес и Сара до прозореца.
Тес се усмихваше така, сякаш искаше да каже: „Нали ти казах?“ Сара обаче отиде при Джема и хвана ръката й над лакътя.
— Не знам какво правиш с Колин, но много ми харесва! Някой трябва хубавичко да го поразтърси.
Джема не искаше да обсъжда личните си проблеми с човек, когото едва познаваше. Въпреки успокоенията на Трис се притесняваше, че ако госпожа Фрейзиър разбере за станалото, ще я уволни.
— Съжалявам, но нямам намерение да правя каквото и да било с някой от момчетата Фрейзиър. Джос тук ли е някъде?
— Разбира се — отвърна Сара и я пусна. — Горе е с малките.
— Тогава по-добре да не я притеснявам.
— Сигурна съм, че ще се радва да й помогнеш.
Джема се качи на горния етаж и завари Джос в голямото легло, гушнала бебе на около осем месеца, което хранеше с шише. До нея шаваше второ бебе.
— Може ли? — попита Джема, загледана в детето на леглото.
— Много ще му хареса — отвърна Джос. — Казва се Дейвид, а това е Едилин.
Джема взе нежно момченцето и го гушна, а то започна да я дърпа за косата и да се опитва да лапне медальона й.
Джос й направи знак да се качи на леглото. Джема седна с бебето в скута.
— Много ли ти дойде компанията долу?
— О, да — отвърна тя, докато гъделичкаше малкия Дейвид, който се смееше. — Онази Тес…
— На човек му трябва време да свикне с нея, но щом Майк те хареса, и тя ще те хареса.
— Той ми даде ключ за залата за фитнес.
— Леле! Как успя да се сдобиеш с него?
— Занимавала съм се малко с бокс.
— Да, това обяснява нещата — усмихна се Джос. — Да ти кажа ли какво научих за Джулиан?
— Разбира се.
— Внук е на Шеймъс и Прудънс Фрейзиър, които…
— … са едни от основателите на града — довърши Джема.
— Явно си проучила темата. Да, двамата са били част от групата, която сложила началото на града. Най-големият им син Юън отишъл пак в Англия, върнал си титлата граф на Риптън и откупил къщата на Ланкастър.
— Не ставаше ли дума за някаква смяна на името?
— Точно затова ми беше толкова трудно да открия Джулиан. По някаква причина са се отказали от името Фрейзиър и отново станали Ланкастър. Не че е толкова странно — моите предци са се казвали Мактърн в Шотландия, но в Америка носят името Харкорт. Нямам представа защо.
— Хората си сменят имената по всякакви причини. Какво още научи?
— Юън Фрейзиър се оженил за някоя Джулия Макбрайд. Родило им се дете — Джулиан, но майката умряла при раждането и след година Юън се оженил за Роуз Джоунс. Съдейки по датите, по това време Роуз вече е била бременна. Родила е син на име Клайв.
— Тогава коя е била Уини? — попита Джема.
— Нямам представа, ще продължа да търся. — Малката Едилин допи млякото в шишето и Джос я облегна на рамо да се оригне. — Та какво става между теб и Колин? Люк каза, че не му говориш.
Джема не искаше да лъже, но и не искаше да каже истината.
— Тръгнаха прекалено много слухове и не желая хората да говорят, че развалям семейства.
— Чие семейство?
— Това, което Колин смята да създаде с Джийн.
— Старата къща на Люк значи — каза Джос. — Той въобще не искаше да я продава, но накрая Колин го убеди. Науми ли си нещо, не се отказва.
— Същото каза научният ми ръководител за госпожа Фрейзиър.
— Колин е по-зле в това отношение. Имаш ли нещо против да наглеждаш бебетата, докато аз отскоча до банята?
— Не, разбира се. Защо не отидеш долу да си вземеш нещо за пиене и да се видиш с приятелите си? Аз ще гледам бебетата. Мога да им целувам и гъделичкам коремчетата цял час.
Джос се засмя и стана от леглото.
— Къде се научи? — попита тя.
— Сестра ми има две дъщери и когато съм свободна да ги гледам, тя и мъжът й отиват на втори меден месец. Сега май са на седмия.
— Ти си новата ми най-добра приятелка — заяви Джос.
— Ти си третият човек, който ми предлага това днес.
— Така ли? И кои са другите двама?
— Сара заради историята, Майк заради спортуването и сега ти за гледането на деца.
— Пропусна Тес — отбеляза Джос без усмивка, после изражението й омекна. — Опознаеш ли я, ще я харесаш. Имала е тежък живот и се отнася с недоверие към новодошлите.
— Сигурно все ще ме смятат за такава, защото работата ми тук е временна.
— Шегуваш ли се? Люк каза, че заради теб Колин и Трис били готови да се бият на един от ужасните кикбокс мачове на Майк.
— Въобще не е така — отговори Джема, макар че беше поласкана. — С Трис сме само приятели. Той ме харесва, защото не изпитвам похот към него.
— Похот? Интересно. Нея за Колин ли я пазиш?
— Искам да запазя работата си. Не възнамерявам да се впускам в авантюра със сина на работодателя си.
— Радвам се, че знаеш какво искаш. Когато аз дойдох в Едилин, животът ми беше пълна каша. Най-важният човек в живота ми беше починал наскоро и ми беше завещал стара къща, за която не знаех нищо.
Джема погледна към двете бебета на леглото.
— Явно си се оправила — отбеляза.
— Да, но ми помогнаха. — Джос спря на вратата. — Джема, ако имаш някакви проблеми, с работата или лични, можеш да се обърнеш към мен или Сара. Може да не ти се вярва, но Тес също е много добър слушател.
— Благодаря.
Щом остана сама в стаята, тя се зае да разсмива бебетата, което й се удаде доста добре.
— Мога ли да се присъединя към вас? — попита Колин от прага.
Джема си пое дъх, преди да вдигне глава. Щом го погледна, си спомни за тях двамата в леглото. Той обаче очевидно не си спомняше нищо. А Джос разправяше как от нея се интересували не един, а двама мъже! Джема беше легнала с единия и той съвсем беше забравил за това. Сведе отново очи към бебетата.
Колин седна на леглото. Малката Едилин веднага протегна ръчички към него и той я взе. Джема си спомни за думите на Ели, че привличал децата като свирача от Хамелин.
— Докога смяташ да ме пренебрегваш? — попита той.
— Хората ни виждаха прекалено често заедно и започнаха да клюкарстват. Не ми харесва и трябва да сложим край на това.
— В Едилин клюкарстват за всичко. Каквото и да са си мислили за нас, закуската ви с Трис и цялото това притискане и шепнене вече го изместиха.
— Да ме свързват с Трис не е проблем; проблем е, ако клюкарстват за мен и теб.
— Защо? О! Заради Джийн ли?
— Именно — каза тя, докато играеше на „пляс-пляс ръчички“ с Дейвид. — На практика, ти си женен мъж.
— Не съм.
Разговорът не вървеше в желаната от нея посока. Уютната обстановка и бебетата й действаха отпускащо, а тя не можеше да го позволи.
— И сега ще вземеш да ми разправяш — обърна се намръщено към него — как Джийн не те разбира и двамата с теб трябва да го обсъдим на вечеря?
Колин примигна няколко пъти.
— За такъв ли ме мислиш?
— Нищо не мисля за теб, но ще се радвам, ако спреш да идваш в къщата ми призори, а после да се спасяваш гол. Ако си търсиш разнообразие, намери си някоя друга.
Той изглеждаше смаян.
— Аз… — Стана от леглото с бебето на ръце. — Моля за извинение, госпожице Ранфорд. Проявих самонадеяност. Ще…
— Наред ли е всичко? — попита Люк от прага.
Колин му подаде дъщеря му.
— Наред е. Върхът. По-добре няма как да е — отвърна. — Има ли бира долу?
— С литри — каза Люк, поглеждайки ту към Джема, ту към Колин.
— За начало ще ми свърши работа — заяви Колин, мина край Люк и заслиза по стълбите.
— Какво става? — попита Люк.
Джема я болеше челюстта от гняв, но не искаше да го показва.
— Не ми е добре — каза. — Може ли някой да ме закара вкъщи? Тоест до имението на Фрейзиър?
— Джема — изрече кротко Люк, — не знам какво става между вас с Колин, но по-добре да не си тръгваш. Остани и изпий една-две маргарити, докато се успокоиш. За един мъж няма по-приятна мисъл от това, че жената стои сама вкъщи и плаче за него.
— Наистина ли? — попита с отвращение тя.
— Не го казвам от личен опит, но така се твърди в кънтри песните, значи трябва да е вярно.
Джема се изсмя.
— Така е по-добре — каза Люк. — Да ти помогна ли да свалим децата? Всички искат да ги видят, а те си умират да са център на вниманието.
— Да, ще се радвам. Майк…
— … иска да те пребие — довърши вместо нея той.
— Нека опита. Аз съм доста бърза, а той остарява. На колко е, към четирийсет?
— Моля те, нека да чуя как го казваш на Майк, много ти се моля — ухили се Люк. — Обещавам да ти посветя следващата си книга. А ако го удариш… — Явно не можеше да се сети за нещо, което да е достойна отплата за подобна гледка.
— Трябва само да си представя, че е Колин, а не Майк, и може да не се измъкне жив.
Събеседникът й разшири очи.
— Всички обичат Колин — каза тихо.
— Е, аз не го обичам — отвърна твърдо тя.
Люк остана загледан в нея за момент, после се съвзе.
— Вземи Дейви и да слизаме долу. — Спря за момент на прага. — Малко се притеснявах, че Тес ще те уплаши, но вече съм спокоен.
Джема взе бебето.
— Отиваме ли? — попита той.
— Вече съм въоръжена и готова.
Люк я последва усмихнат по стълбите.