Джуд Деверо
Съкровени желания (14)

20.

В шест и половина на следващата сутрин Джема беше пред залата за фитнес на Майк. Тъкмо се чудеше дали Колин си спомня за срещата им, когато той й отвори вратата. Носеше черен потник, разкриващ мускулите му, и изглеждаше много добре. Джема усети как през тялото й минава искра и й се прииска да го поведе за ръка към колата.

Колин прочете мислите й.

— И аз така — прошепна, после отстъпи назад.

Зад него беше Майк, който погледна единия и другия.

— Ще тренирате ли или да ви оставим насаме?

— Ще тренираме, учителю! — извика Джема.

— Вече си й ясен — каза Колин на Майк.

Той не се усмихна. Ако имаше нещо, което приемаше напълно сериозно, това бяха тренировките.

В първия момент Джема не знаеше какво точно да прави. Още преди години беше разбрала, че да ходиш на фитнес с приятеля си е лоша идея. Първо той искаше да покаже, че знае повече от нея, и започваше да й обяснява какво да прави и как. Веднъж един състудент, с когото беше излязла предната вечер, й подаде две гирички от един килограм и й показа как да тренира за бицепс. „Ако са ти прекалено тежки, кажи и ще ти намеря по-леки.“

Джема взе два дъмбела от десет килограма и се залови да тренира. Той веднага си тръгна, а после в университета я избягваше.

Майк реши дилемата й.

— Свикнала си да работиш с треньор, нали? — попита.

— Да. Обикновено тренирахме в група. Момчетата ми липсват.

Колин явно разбра и се отдалечи. Това, че нямаше да се прави на мъжкар и да я командва, само го издигна в очите й.

Отначало тя и Майк се захванаха с кардио, после с тежести и накрая с бокс. От време на време поглеждаше към Колин, който тренираше сам.

Силата му беше смайваща! За повдигане на онази щанга щяха да са необходими трима мъже със среден ръст. Повечето щяха да си извадят рамото при неговите упражнения по мъртва тяга.

Майк я видя, че го гледа.

— Днес вдига малко — каза тихо. — Когато с братята му дойдат и започнат да се състезават… По-силни са от някои професионалисти.

— Ще ми се да го видя — отвърна Джема и стана от седалката за щангите.

Майк каза на Колин да дойде да се боксира с Джема на негово място.

— Майк, знаеш, че мога само да вдигам и пускам тежести — каза той.

— Да не те е страх от нея, Фрейзиър?

— Уплашен съм до смърт — отвърна Колин, загледан в младата жена.

Майк даде на Колин да сложи кожените лапи, после задържа ръкавиците на Джема, докато тя пъхне ръце в тях.

Колин и Джема се гледаха няколко секунди, след което той вдигна ръце в готовност.

— Покажи какво можеш — каза й.

Джема се поколеба. Колин не беше тренирал бокс и нямаше да знае как да отблъсква ударите й, а тя не искаше да го нарани. Колкото и да беше силен, кожата на всеки човек беше уязвима. Ударите й с юмрук бяха доста леки, но все пак достатъчно силни, за да произведат онова плющене, което боксьорите толкова обичаха.

Колин отстъпи назад и я изгледа презрително.

— Това ли е всичко? Ами ритането? Да не би да си забравила как се прави? — попита. — Така мило ли се отнасяш с мъж, който е преспал набързо с теб и те е забравил? — подметка и й намигна.

Джема знаеше, че той се опитва да я предизвика да го удари — и успя.

— Сложи страничната подложка — каза сериозно тя.

— Мързи ме. — Усмихна й се насмешливо. — Нима мъник като теб може да ме нарани.

Без да се замисля, Джема се завъртя и му нанесе заден ритник в корема. После, за да му отвлече вниманието, симулира преден ритник и с всичка сила го удари с юмрук в челюстта. Досега не беше изпробвала това движение върху човек, а само срещу чувал, но го беше наблюдавала на ринга и противникът винаги падаше.

Колин залитна назад, после се наведе напред и се облегна с ръце на коленете, опитвайки се да диша нормално.

Майк, който през цялото време ги наблюдаваше, взе да се смее.

— По-добре не я вбесявай!

— Да, виждам — каза Колин, изправи се и раздвижи челюст.

— Аз не… — опита се да обясни Джема.

— Ако вземеш да се извиняваш, ще ти прибера химикалките — каза й Колин.

Тя не се усмихна.

— Досега не съм причинявала такова нещо на човек и…

Колин тръгна към нея и тя направи крачка назад. Не би оживяла, ако той я удареше!

Извисявайки се над нея, Колин я изгледа уж заплашително, после внезапно я грабна и я вдигна все едно е щанга. Когато я завъртя, тя запищя.

Точно тогава на вратата се появиха Люк и Рамзи.

— Махам се оттук — каза Рамзи, като видя Джема високо във въздуха, и понечи да си тръгне.

Люк го спря.

— Нали щеше да се боксираш с Джема? — попита.

Колин я пусна на земята.

— Хайде, момчета, хващайте се на работа — каза на двамата.

Колин и Джема си тръгнаха чак след час. Тя се чувстваше много добре след тренировката.

— Добре ли си? — попита той, когато стигнаха до колата й.

— Въпросът е ти добре ли си? — Докосна челюстта му, която вече започваше да посинява. — Дали с целувка ще мине по-бързо? — промълви нежно, като го гледаше.

Ако не беше посред бял ден в центъра на града, щеше да го придърпа на задната седалка в колата и да му се насити. Като видя как го гледа, Колин се приближи към нея, но Джема опря ръка в гърдите му и го спря.

— По-добре да отидем вкъщи.

— Права си — отвърна той и се отдръпна. — Трябва да си вземем душ и да се преоблечем. Да се видим в църквата в десет, става ли?

— В църквата?

— Да, в църквата — усмихна се той. — Нали ще дойдеш с мен?

— Нали щяхме да крием, че имаме връзка?

— Няма нужда. Снощи казах на майка и татко, че скъсах с Джийн. И че с теб вече сме двойка.

Джема вдигна очи към небето.

— Ще ме намразят.

— Изключено. Даже като се замисля, май бяха доволни.

— Доволни, че си скъсал с жена, която обичат, и си тръгнал с момиче, което едва познаваш?

Колин не отговори, само продължи да я гледа.

— Какво има? — попита Джема.

— Майка ми.

— Какво за нея?

Колин се отърси от унеса си.

— Нищо, просто тя е като стихия. Иска ли нещо, държи да го получи.

— А това, което иска, е… — Джема направи крачка назад и вдигна ръце. — Рейчъл каза, че иска внуци. — Очите й се разшириха. — От мен! Та аз още не знам каква храна обичаш! Не съм готова за нещо повече. Имаме нужда да…

Колин я целуна.

— Знам — отвърна. — Да разговаряме, да се опознаем, такива неща. Нали знаеш къде е църквата? Не, чакай. Ще дойда да те взема и ще отидем заедно.

— Така става прекалено сложно. Аз мога просто…

— Права си, сложно е — прекъсна я той. — Ако живееше в моята къща, щеше да ни е много по-лесно.

Целуна я бързо и се обърна да върви.

— И дума не може да става за това! — извика, тя след него.

Колин се обърна и тръгна заднешком по средата на улицата, разперил ръце.

— Джема, какво повече искаш? Срещала ли си мъж, който върви заедно с цял град?

— Точно това е проблемът — извика тя. — Ще трябва да живея с цял Едилин.

— На мен ми звучи като идилия — отбеляза той, докато се качваше в джипа си.

— Може би и на мен — каза тихо Джема и се качи в колата си.

По целия път не спря да се усмихва.

 

 

— Защо не ми каза, че ще вечеряме у родителите ти? — попита Джема.

Двамата с Колин пътуваха с джипа към имението на Фрейзиър.

— И аз не знаех. Сестра ми и приятелят й са долетели от Калифорния снощи. Въобще не ги очаквахме. Искам да ги видя и да те запозная с тях. Ще харесаш Франк. Той е най-добрият приятел на Майк. И двамата са полицаи пред пенсия и като теб си падат по бокс, ритане и такива работи. Хареса ли ти на църквата?

— Хубаво беше — отвърна тя, докато мислеше върху думите му и сутрешното прекарване. — Хората сякаш…

— Сякаш какво?

— Сигурно греша, но сякаш изпитваха облекчение, че не съм Джийн.

Колин се засмя.

— Хората в Едилин не умеят да си прикриват чувствата.

— Значи и ти мислиш, че не искат да си с висока, страхотна жена адвокат?

Колин простена.

— Няма да се намесвам в това! За мен си красива такава, каквато си. Джийн има труден характер, а и не е от хората, които ще отидат на местния панаир например. Като стана дума за това, по-добре си поръчай рокля при Сара още сега. Какъв средновековен образ искаш да играеш?

— Някоя висока и страхотна. Сара ще може ли да направи роклята?

Колин паркира, изключи двигателя и я погледна.

— Какво всъщност те тревожи?

— Страх ме е да се изправя пред майка ти. Всички от семейството ли ще са там?

Колин хвърли поглед към паркираните наблизо пет-шест коли.

— Да. Всички искат да видят Ариел и Франк. Дори Пери е тук, ти още не си се запознала с него. — Той хвана ръката й. — Джема, ако искаш, можем да отидем другаде. В интерес на истината обаче започвам да си мисля, че всички се радват, че скъсах с Джийн.

— Приятелите ти може би, само че аз видях колко са близки Джийн и роднините ти и…

Той целуна ръцете й.

— Ако някой се държи хладно с теб, ще си тръгнем, съгласна ли си? Ще отидем у нас, ще ядем студено пилешко от голите си тела, а аз ще пия шампанско от пантофката ти. Добре ли звучи?

— Идеята ми харесва. Какво ще кажеш да минем на този вариант?

— И аз това си мисля — отвърна той и протегна ръце към нея.

Точно тогава някой рязко почука на стъклото. Колин се обърна.

До колата стоеше едър красив мъж, типичен Фрейзиър.

Колин свали стъклото.

— Всички сме тук и сме гладни, само че мама не ни дава да вечеряме, докато вие не дойдете. Това ли е прочутата Джема, за която не спират да ми говорят?

— Джема, запознай се с брат ми Перигрийн, или Пери.

Пери протегна ръка през Колин и стисна нейната.

— Видях те на клипа в Ютюб и разбрах, че те бива в бокса. Аз съм борец, така че ако искаш да се научиш на борба, с удоволствие ще ти давам уроци. Много уроци.

— Извади си ръката, преди да съм я счупил — каза му добродушно Колин.

Пери се ухили, послуша го, после отвори вратата.

— Хайде, че трябва да се връщам в Ричмънд, а Лани си има нова приятелка.

— Лани вечно е с нова приятелка — каза брат му, докато излизаше от колата. Помогна на Джема да излезе и тримата се запътиха към къщата.

На входната врата Пери спря и погледна Джема:

— Надявам се, че си готова за това, което предстои. Мама е като свързана с турбодвигател, но никой не знае защо.

Джема отстъпи назад, но Колин я придърпа обратно.

— Аз съм тук — успокои я. — Има ли проблем, само ми кажи.

— А каква е твоята майка, Джема? — попита ухилено Пери. — Какво си помисли тя за нашия Колин?

— Майка се прекланя пред паметта на баща ми и сравнява всички мъже с него. Ще реши, че Колин е прекалено едър, работата му е прекалено опасна и ще му дръпне лекция за контрола върху оръжието.

— Наистина ли? — попита разтревожено Колин.

— Абсолютна истина.

— Ще ми се да присъствам на запознанството ви — каза усмихнато Пери и отвори вратата.

Първото впечатление на Джема беше, че в къщата цари весела суматоха. Госпожа Фрейзиър раздаваше заповеди наляво и надясно и всички сякаш говореха, смееха се и спореха едновременно. Бяха доста шумни.

В един ъгъл стояха висока червенокоса красавица и мъж с нейния ръст и нос, който, изглежда, беше чупен няколко пъти. Това трябваше да е Франк. Дори под дрехите си личеше, че тялото му е стегнато като на Майк. Джема го поздрави с лека усмивка, както се полага между спортисти. Веднага след това госпожа Фрейзиър я хвана под ръка и тръгна да я представя на гостите.

Красивата млада жена беше сестрата на Колин, а мъжът се казваше Франк Тисен.

— Майк ми каза за теб — рече франк, като й стисна ръката. — Може да потренираме заедно някой път.

— С удоволствие — отвърна тя.

За нея беше чест да бъде канена от спортисти като Майк и Франк. Искаше й се да си поговори с Франк, но госпожа Фрейзиър я дръпна да вървят по-нататък.

Беше ред на партньорката на Лани Каръл, която изглеждаше още по-объркана от Джема. Високата приятелка на Пери се казваше Елоиза и й се стори смътно позната. Рейчъл й беше казала, че сърцето на Пери е „заето“, но Джема се зачуди с какво може да го е пленила тази отегчена млада жена.

— Тя е модел — съобщи й Рейчъл, която носеше поднос с ордьоври.

— Да имаш нужда от помощ? — прошепна й Джема. — Моля те, кажи „да“.

— Заповядай — отвърна икономката и тръгна към кухнята, следвана от Джема. — Добре дошла във Фрейзиърленд — каза, щом вратата се затвори. — Ще извадиш ли хляба от фурната?

Джема взе ръкохватките и извади тавата с горещите хлебчета. Спомни си за вечерта, когато Джийн готвеше.

— Сигурно съжаляват, че Джийн я няма да им сготви някое фантастично ястие. Не че онова, което ти…

— Знам какво искаш да кажеш. Ще разбъркаш ли яденето в червената тенджера? Джийн създава ли ти проблеми?

— Не, не съм чула нищо за нея. От семейството споменали ли са нещо?

— Не, и точно това е интересното. Мислех, че ще се изговори много за това. А Джийн щеше да вдигне голяма врява. Много си пада по драмите.

— Ами в града? — попита Джема. — Какво разправят хората за раздялата им?

— Не съм чула никаква клюка. Всички говорят как Колин е купил къщата на Люк и често го виждат с теб.

Джема простена.

— Всичко се развива прекалено бързо — възкликна. Не искаше да говорят за нея, затова смени темата: — Значи тази манекенка е пленила сърцето на Пери?

Рейчъл изпусна на пода купата, която шумно издрънча. Лицето й беше аленочервено и Джема я зяпна. Явно не друга, а Рейчъл искаше сърцето на Пери.

— Ти… — започна Джема.

— Само да си казала думичка, и ще ти сложа отрова във вечерята. Не трябваше да споменавам нищо.

— Знам, че не сме в първи клас, но Пери знае ли за… чувствата ти към него?

— Пери дори не знае, че съществувам. Нали виждаш какви жени харесва.

— Да, разбирам. Но пък когато се запознах с Джийн, реших, че Колин харесва такива като нея. А сега… — сви рамене тя.

Рейчъл спря за момент с похлупака на тенджерата в ръка.

— Фрейзиърови са потомствени богаташи от висшата класа на Америка. Такива като тях не се влюбват в прислугата.

— Пожелай си го на Камъка на желанията като другите в Едилин — пошегува се Джема, за да разведри обстановката.

— Да не мислиш, че не съм? Откакто чух историята, само за това си мисля.

— Целият град ли знае за Камъка? — попита ужасено Джема.

— Не. Само седемте семейства. Ако и други научат, ще обсадят къщата. Аз разбрах само защото госпожа Фрейзиър все хленчи, че няма внуци.

— Не ми напомняй. Много стриктно си пия противозачатъчните.

„Освен първия път“ — помисли си тя, но това не го спомена.

— Можеш ли да пасираш картофите с миксера? — попита Рейчъл.

— Разбира се. Само ми кажи къде е.

След минута Джема вече беше с престилка и бъркаше огромна купа с варени картофи.

Когато Рейчъл излезе, в кухнята дойде господин Фрейзиър. Той седна на стол от другата страна на барплота и опита от подноса с маслини и сирена, приготвен от Рейчъл.

— Исках да ви питам нещо — каза Джема, като изключи миксера.

— Какво? — попита предпазливо той, сякаш се опасяваше от въпроса.

— Дали наистина са пратили техник за един счупен вал, или от „Ролс-ройс“ са си го измислили?

Господин Фрейзиър се засмя:

— И аз съм се чудил. Ти какво мислиш?

— Баща ми каза, че било вярно. Колко ролс-ройса имате?

— Един ролс и едно бентли.

Вратата на кухнята се отвори и влезе Пери.

— Знаех си, че ще те заваря тук — обърна се той към баща си, после погледна към Джема. — Значи все пак можеш да готвиш.

— Мога да натисна бутона на миксера и да го използвам за картофите, сварени от Рейчъл.

— Аз и толкова не мога — отвърна той. — А ти, татко?

— Аз съм още по-зле. Мислех, че картофеното пюре се продава в кутия.

— Всъщност се продава в скоростна кутия — заяви тържествено Джема.

— Не е скоростна кутия, а колянов вал — поясни Пери.

— Задвижван от бутала — добави господин Фрейзиър.

Вратата се отвори и влезе Шеймъс, най-малкият син, с комплекта си за рисуване в ръка.

— Много ти е шумно ли там? — попита го Джема.

— Ариел — отвърна той и седна до баща си и брат си.

Джема разбърка картофите с една голяма лъжица, която заприлича на гигантска близалка, и я подаде на Шеймъс.

— Ей! — извикаха в един глас Пери и господин Фрейзиър.

Младата жена започна да отваря чекмеджетата. Намери други лъжици, гребна с тях от картофеното пюре и даде по една на двамата. После видя залепената с тиксо кутия на Шеймъс.

— Какво стана? — попита тя.

— Счупи се — отвърна той, докато ближеше лъжицата.

— Какъв словоохотлив син имам — отбеляза господин Фрейзиър, който също беше зает да ближе лъжицата.

— Виж ти! — каза току-що влезлият Лани при вида на баща си и братята си, седнали около барплота с близалки от картофено пюре в ръце.

Джема взе още една лъжица, напълни я и му я подаде. Лани зае последния свободен стол на барплота.

— Та каква е темата на разговора? — попита той.

— Не знам — отвърна Пери.

— Питай Шеймъс — предложи господин Фрейзиър. — Той води разговора.

Вратата се отвори за пореден път, само че този път се блъсна в стената.

— О-о — каза господин Фрейзиър и бързо избърса лъжицата си. — Този звук ми е познат.

Госпожа Фрейзиър стоеше изправена в целия си ръст.

— Всички вън! Ти също, Джема. Повече никакво криене в кухнята — нареди тя.

Джема си свали престилката и изтича след оттеглящите се мъже. Госпожа Фрейзиър обаче хвана ръката й и я целуна по бузата.

— Добре дошла, Джема — каза мило. — И благодаря.

— Няма за какво. Само им дадох малко от картофеното пюре.

— Не, благодаря ти за Колин. Не съм го виждала да се усмихва толкова от… откакто завърши университета.

— Съжалявам за Джийн. Знам колко много я харесвате всички.

— Джийн е като шампанското. Колкото и да е изтънчено едно вино, не можеш да живееш на него. — Госпожа Фрейзиър се усмихна. — Ирландците обаче са доказали, че, общо взето, можеш да живееш на картофи. Върви сега!

— Да, госпожо. — Джема също се усмихна. Притеснението й почти изчезна, макар че не знаеше как точно да тълкува аналогията с виното и картофите.

Всичките единайсет души заеха местата си на масата, отрупана с огромни купи и подноси храна. Джема скоро установи, че е център на вниманието. С изключение на Шеймъс и Колин всички от семейството я обсипаха с въпроси за проучването й, къде е отрасла, какво иска да прави в бъдеще.

Едва успяваше да отговори на всички. Пък и не й се искаше да говори за себе си, защото се боеше да не питат за нея и Колин; прекалено рано беше за това.

След няколко минути разпит Джема взе да разказва за първия Шеймъс Фрейзиър, който дошъл в Америка от Шотландия през седемдесетте години на осемнайсети век.

— Жена му, графинята — каза тя, — написала писмо, в което говори за каретата, която той направил за красивата Едилин Харкорт. — Всички се хранеха мълчаливо и я слушаха. — Била жълта с черни седалки и госпожа Харкорт я наричала „пчела“.

Чу се ахване и всички, включително и Джема, погледнаха господин Фрейзиър, който обаче не даде никакво обяснение за реакцията си.

— Продължавай — каза той. — Какво друго пише в писмото?

— Прудънс — аристократичната съпруга на Шеймъс — казва, че каретата трябвало да разведри Едилин, когато и последното й дете се оженило и напуснало дома.

— Разбирам я! — възкликна госпожа Фрейзиър и изгледа петте си пораснали деца. — Продължавай, Джема.

— Госпожа Фрейзиър — първата, имам предвид, — казва, че Шеймъс сложил гравирана табелка под седалката, но се съмнявал някой някога да я види.

За ужас на Джема Лани и Шеймъс станаха от масата.

— Шеймъс! — предупреди господин Фрейзиър.

Младежът грабна няколко хлебчета и излезе.

Джема погледна въпросително Колин.

— Татко държи много стари вагони и карети в склад зад къщата. Една от най-хубавите е жълта с черни седалки. Шеймъс иска да види дали ще намери табелката.

— Не се ли сети да ми кажеш, че имаш скрити карети от осемнайсети век? Можеха да ми послужат за информация — укори го Джема, без да се замисли. После си спомни къде е и погледна към останалите. — Извинете ме. Не исках да…

Всички от семейството започнаха да се смеят, а Лани тупна Колин по гърба.

— Брат ни обича да си има тайни — каза той.

— Вместо да раздрънква всичко — отвърна Колин и всички отново се заприказваха.

До Джема седеше Франк, но досега тя не беше успяла да си размени и една дума с него. От другата му страна беше Ариел.

— Джема — попита тя, навеждайки се напред, — искаш ли да им отвлека вниманието от теб?

— Можеш ли?

Тя видя как Ариел извади от джоба на панталона си диамантен пръстен и го сложи на пръста си под масата.

— Това ще свърши работа — каза мило Джема и не се сдържа да не поздрави Франк с целувка по бузата.

Всички замлъкнаха.

— Колин, май имаш съперник — обади се Пери.

Сега беше ред на Колин да изгледа въпросително Джема.

Ариел протегна лявата си ръка към майка си, седнала в края на масата.

— Мамо, ще ми подадеш ли морковите?

Никой не й обърна внимание — с изключение на госпожа Фрейзиър. Тя изписка и дръпна ръката на дъщеря си толкова силно, че Ариел за малко да се просне върху купата със зелето.

— Какво става, Алия? — попита господин Фрейзиър.

Госпожа Фрейзиър вече беше издърпала Ариел от стола й и сега я прегръщаше, целуваше я и плачеше.

Останалите седяха и гледаха смаяно двете жени. Ариел изясни какво става, като размаха лявата си ръка, на която проблясваше пръстенът.

Господин Фрейзиър, очевидно зарадван, погледна Франк.

— Ще ти понесе ли да си част от нашето семейство? — попита.

— Надявам се да оцелея — отвърна Франк. — Знам, че сега не е моментът, но искам да купя онази твоя стара сграда в края на пътя „Мактърн“. С Майк мислим, че мястото е подходящо да си направим зала за фитнес.

— Твоя е — каза господин Фрейзиър. — И не искам да чувам нищо за плащане.

— Не мога да…

— Може — намеси се високо Ариел и се откъсна от майка си. — Някой иска ли да види пръстена?

Всички жени изявиха желание и дори приятелката манекенка на Пери се оживи.

— Татко, искам най-голямата и най-скъпата сватба, вдигана някога в този град. И Сара Шоу да ми бъде шаферка.

— Ако си казала първо на нея… — започна госпожа Фрейзиър.

Ариел прегърна майка си.

— Ти си първата, която научава — каза й.

— Не се налага да се жените, нали? — попита майка й е такава надежда в гласа, че всички отново се засмяха.

— Не, мамо, не съм бременна — отвърна Ариел. — Нали ти казах, че първо ще си довърша специализацията. С Франк ще мислим за деца, когато се върнем в Едилин и започна да работя като лекар.

Госпожа Фрейзиър погледна Франк, който вдигна ръце в знак, че се предава.

— Аз съм на ваша страна — каза й той. — Да не мислите, че исках Майк да ме изпревари с децата?

— Колин, помогни ми — обърна се Ариел към брат си.

Той погледна към Джема.

— Съжалявам, но и аз съм на страната на мама. И на мен ми харесва идеята за семейство.

Джема забоде поглед в чинията си, а другите две момичета я изгледаха любопитно.

Рейчъл отвори вратата е трясък и така я спаси от положението.

— В кухнята има шест сладкиша и който ми помогне да разчистя, получава парче — обяви тя и излезе.

Всички, освен Ариел и майка й се захванаха да разтребват масата.

Колин застана зад Джема с куп чинии в големите си ръце.

— Съжалявам, ако те поставих в неудобно положение — каза й.

— Можеш да се реваншираш, като ми покажеш каретите.

— С удоволствие. — Той се наведе към нея. — Какво ще кажеш да свием по едно парче сладкиш и да отидем да ги видим? — После добави още по-тихо: — Някога правила ли си любов в карета от осемнайсети век?

— Ами ти?

— Не, но съм си го представял в подробности.

— Обичам да осъществявам фантазии — прошепна тя, докато вървяха към кухнята.

— Любимият му сладкиш е във фурната — каза й тихо Рейчъл. — След новината на Ариел никой няма да забележи, че ви няма.

— Ти си ми новата най-добра приятелка — отвърна Джема.

Отвори фурната и се зачуди какъв сладкиш обича най-много Колин. После се сети, че е боровинковият.

— Готова ли си? — Наведе се той над нея.

Както беше предположила Рейчъл, всички се бяха скупчили около Ариел и Франк, така че Джема и Колин успяха да се измъкнат незабелязано през задната врата. Тя го последва до четирите пикапа, строени на поляната.

— Избери си един — предложи Колин.

Тя посочи един обикновен зелен.

— Страхливка — каза той, сочейки към другите, които бяха оптимизирани.

Не успяха да стигнат до склада с каретите. Спряха в къщата на Джема да си вземат вилици за сладкиша, спогледаха се и се втурнаха към спалнята, събличайки се по пътя.

Желаеха се още от сутринта. След часовете, когато си шепнеха и докосваха ръцете си, най-сетне бяха сами; копнежът беше станал непоносим.

Гола, Джема се отпусна по гръб на леглото с Колин. Той долепи устни към нейните и проникна в нея.

Тя се наслаждаваше на едрото му тяло, на усещането да го докосва с ръце. Обичаше да чувства силата му, бедрата му между своите.

Откъснаха се един от друг чак след час, изпотени и доволни.

— Да знаеш, че това е моят любим десерт — промълви тя.

— Още не си опитала боровинковия сладкиш на Рейчъл — каза той и тръгна към кухнята.

Джема се загледа в голото му тяло.

Той се върна със сладкиша и една голяма вилица и седна до нея. Опита го и преглътна.

— Фантастичен е — обяви.

Наведе се и целуна Джема по устата. Тя протегна ръце да го прегърне, но той се дръпна.

— Не, не, още не. Още сравнявам. — Лапна второ парче от сладкиша. — Да, много е хубав. И ти, и сладкишът имате своите достойнства. Не мога да реша.

— О, така ли? — Тя му взе вилицата с парчето сладкиш и го поднесе към устата си, но остави горещото, сочно и сладко парче да падне върху голата й гърда. — О! И сега как ще го махна?

Колин остави чинията на нощното шкафче и се обърна към нея.

— Ще е жалко да го похабим.

— Нали? — съгласи се Джема.

В следващия миг двамата отново преплетоха тела и се зацелуваха.

След трийсет минути Колин се претърколи по гръб.

— Ти печелиш — едва успя да изрече.

— Не чух добре.

— Ти си по-вкусна от всички сладкиши. — Притегли я към себе си и я гушна като плюшена играчка. — Мисля, че… — промълви, но не довърши.

Джема се подпря на лакът и видя, че той спи. На нея не й се спеше, затова стана тихо и отиде да си вземе душ. Никога не се беше чувствала толкова щастлива.