Джуд Деверо
Съкровени желания (7)

13.

— Джема, съкровеното ти желание още ли е да си намериш хубава работа? — попита Сара, като й подаде чиния с ягодов сладкиш.

Тя дотолкова беше потънала в мислите си, че не схвана за какво й говори Сара.

— Трябва да си взема душ и да се преоблека.

— Недей заради нас — предложи Рамзи.

— Остани по шорти — каза Люк.

Джема погледна към Майк, който само сви рамене.

— Може — каза в крайна сметка и седна на тревата под дървото с десерта. Колин стоеше на стол възможно най-далеч от нея. Джема не погледна към него.

— Говорехме за Камъка на желанията — подхвана Джос — и за какво бихме използвали магията му. Люк иска безсмъртие.

— Виж ти! — възкликна Джема. — Не си губиш времето с дребни неща.

— Жена ми пропусна подробностите — каза Люк. — Всички писатели искат да са безсмъртни. Затова сме толкова суетни да си мислим, че някой ще иска да прочете написаното от нас. Харесва ми мисълта, че внуците ми ще обичат да четат моите книги.

— Ще обичат, сигурна съм — усмихна му се Джос.

— Тук съпружеските мнения не важат — каза Рамзи.

— Сара, а ти? Ти какво би си пожелала?

— Аз си имам всичко. Къщата, за която мечтаех, мъжът, когото исках, и това — тя потърка големия си корем.

— Ха! — възкликна Майк.

Всички го погледнаха.

— Аз бях третият мъж в класацията й — каза, при което всички се разсмяха.

— Това някаква шега ли е? Пропускам ли нещо? — попита Джема.

— Ела някой следобед да ми помогнеш да нахраня децата и да им сменя памперсите, и ще ти разкажа всичко — каза й Джос. — Още отсега обаче трябва да кажа, че Майк не беше третият в класацията й.

— Ако се бяхме запознали при обичайни обстоятелства, тя нямаше да прояви интерес към мен — отбеляза Майк.

Тес изгледа строго брат си.

— Щях да ти уредя среща със Сара, ако от време на време се сещаше да дойдеш да ме видиш — каза му тя.

— Щях, ако…

— Пазете ред в съда! — провикна се Рамзи. — Двамата можете да се карате после. Да се върнем на темата. Сара, скъпа ми братовчедке, все трябва да имаш някакво желание.

— Да са живи и здрави хората, които обичам.

— Пфф! Офф! — възкликна Тес. — Ти обичаш всички в Едилин. Ако желанието ти се изпълни, в града нямаше да има нито болести, нито инциденти.

— На мен ми звучи страхотно — отвърна Сара.

— Има нещо, което искаш — обърна се Майк към жена си. — Завчера ми го спомена.

Сара се озадачи, после се усмихна.

— Това беше шега — отвърна тя. — Да не си посмял да им кажеш.

— Тогава наистина трябва да ни кажете — намеси се Люк.

— Няма да съм аз — вдигна ръце Майк. — Нали трябва да живея с нея. Тя решава дали да си признае.

Всички обърнаха очи към Сара.

— Добре де! — рече тя раздразнено. — Казах, че… — Въздъхна. — Не беше важно. Казах просто, че завиждам на Джос, че има близнаци. Тес, дай едно рамо. Не ти ли се иска да носиш две бебета — и момче, и момиче?

— В никакъв случай! — отвърна тя. — Не мога да се оправя с повече от едно. Баба ми играеше ролята на майка. По-зле от нея няма. Боя се, че… — Тя замлъкна и отпи от студения си чай.

Майк взе ръката й и я стисна. Очите му й казваха, че я подкрепя.

— Тес, много съжалявам — намеси се Сара. — Не исках да те разстроя.

— Преди да родя, се притеснявах дали ще обичам децата си — каза Джос.

— А сега не може да ги остави и за минута — обади се Люк.

— Този разговор стана прекалено сериозен за мен — заяви Колин. — Сара, има ли още от ягодовия сладкиш?

— Разбира се, ще ти донеса.

— В никакъв случай. — Той стана и отиде до малката масичка. — Майк, твоето желание какво е?

— Лесно. Искам да спипам някой много зъл човек.

— Можем да го направим заедно — каза Колин и отново седна на мястото си.

— Извинявам се, ако въпросът ми прозвучи глупаво, но миналата есен вече не спипа ли един? — попита Джос.

— Онова беше дело на жена ми. — Майк се усмихна на Сара. — Освен това много ни помогнаха. Искам да завърша кариерата си със заря.

— Той скоро ще се пенсионира от полицията — обясни Сара на Джема. — Сега е като звяр в клетка, защото го накарах да обещае, че ще си намери някаква административна работа.

— Звяр, значи — обърна се Майк към жена си.

— Двамата можете да се разправяте по-късно — каза Рамзи. — Та кой още не си е пожелал нещо? Колин?

— Моето се сбъдна, когато Тес ми каза „да“.

Колко хубаво — рече Джема.

— Това е просто опит за измъкване — отбеляза Люк.

— Какво има? Адвокатът в теб не ти дава да се разкриеш ли? Можеш да си пожелаеш да станеш смел и решителен.

— А ти можеш да си пожелаеш… — започна Рамзи.

— Не започвайте двамата! — скара им се Джос. — Аз също не съм си казала желанието.

Всички погледнаха към нея.

— Реших да си запазя желанието за момент, когато наистина ще имам нужда от него.

— И аз така мисля да направя — каза Рамзи.

— Някой от нас трябва да си пожелае да срещне истинската любов — вмъкна Сара.

Останалите погледнаха Джема, после Колин и накрая пак Джема, защото те бяха единствените несемейни.

— Колин носи името Фрейзиър — изрече Джема, — така че не знам доколко е разумно да си прави шеги с желанието.

— Значи наистина вярваш в желанията? — попита с разширени очи Джос.

Тя не можеше как да им каже онова, което й беше доверил Трис.

— Просто искам да събера повече информация, преди да… — опита се да обясни.

— Съгласен съм със Сара. — Изправи се на крака Колин. — Защо да не си пожелая да срещна истинската любов? Вече си имам къща, защо да не я напълня? — Вдигна чашата си с лимонада. Останалите сториха същото. — Пожелавам си догодина по това време отново да се съберем и аз да съм тук заедно с моята истинска любов.

— И тя да чака дете — добави Сара.

— Точно така — каза Колин. — И Сара да има две бебета — Майк, стегни се и поработи по въпроса. — Тес да е най-добрата майка на света, Майк да е заловил някой голям злодей… Пропускам ли някого?

— Люк! — обади се Джема. — Писателят.

— И мен, и Джос — добави Рамзи.

Колин още държеше чашата си вдигната.

— Книгите на Люк да бъдат запомнени завинаги — продължи, — а Рамзи и Джос да си измислят желания. — Той понечи да отпие.

— Ами Джема? — попита Майк.

— Джема е последният човек, когото бих забравил — отвърна той и погледна към нея. — Надявам се да получиш от живота всичко, което желаеш.

Всички насочиха поглед към младата жена и забелязаха как тя се изчерви.

— Наздраве за сбъднатите желания — каза Рамзи и всички отпиха.

 

 

В болницата в Маями Нел седеше до леглото на баща си.

— Нали ти казах, татко! — изрече момиченцето, прегърнало мечето.

— Какво, миличка?

— Че медальонът на Ланди свети.

— Сигурно.

Той взе мечето и погледна медальона — беше много хубав, с малък блестящ камък в златен обков. Изглеждаше доста ценен.

— Откъде го взе?

— Намерих го в кутията с евтини бижута, която купих от разпродажбата в църквата — поясни жена му Ади, майката на Нел, която седеше от другата страна на леглото.

— Как се е озовало там? — попита той.

— Нямам представа — отвърна Ади. — Защо питаш?

— Просто така. Не прилича на евтина играчка и някой може да си го търси.

Нел си взе обратно мечето. Думите на баща й не й харесаха. Почти беше забравила, че татковците поставят правила, които не трябва да се нарушават.

— Едва ли — каза Ади. — Медальонът беше затиснат между две плоски парчета олово, все едно са го използвали да ловят риба. За да го отворим, трябваше да използваме клещите ти и две отвертки.

— Каквато майката, такава и дъщерята — ухили се той.

Нел притисна към себе си мечето с медальона.

— Харесвам си го — каза.

— Добре, задръж го — съгласи се той, после погледна към жена си. — После обаче…

Ади знаеше какво има предвид. Щом се върнеха в Едилин, тя щеше да се опита да разбере как медальонът се е озовал на онова място.