Джуд Деверо
Съкровени желания (12)

18

Колин си тръгна толкова погълнат от обира, че не можеше да мисли ясно. Искаше само да се прибере и да разкаже на Джема за озадачаващите обстоятелства на кражбата.

Естествено, това не беше първият обир в Едилин, но обикновено случаите бяха лесни за решаване. Крадецът счупваше стъклото на вратата, задигаше телевизора, уредбата, опразваше кутията за бижута и се измъкваше през някоя друга врата.

Този път обаче беше различно. Фактът, че на крадеца не му се беше наложило да разбива нищо, беше маловажен. Повечето хора в Едилин държаха вратите си отключени, особено през деня, когато си бяха вкъщи.

Озадачаващото беше, че крадецът е намерил скрития пръстен толкова лесно. Кутията за бижута беше отворена, но според жената всичко изглеждало недокоснато. Колин заключи, че крадецът е достатъчно опитен, за да прецени, че бижутата не са ценни.

И защо мебелите бяха преобърнати, зачуди се той. Все едно полицията би повярвала, че е търсел нещо под стола.

И все пак според него това беше работа на професионалист. Само че нямаше логика. Защо му е на професионалист пръстен, струващ само няколко хилядарки?

Пикапът беше в гаража му. Той се усмихна — значи Джема сигурно беше още там. Отвори страничната врата (напомни си да й каже да я заключва) и я повика. Отговор не дойде и усмивката му угасна. Тръгнала си беше. Пеша или някой я беше закарал?

Позвъни й по телефона, но се включи гласовата поща. Обиколи празната къща, видя, че е сложила чисти чаршафи на леглото, и се просна отгоре. Беше късно; знаеше, че е най-добре да си вземе душ и да си легне, но не искаше да измива от кожата си спомена за Джема.

Лежеше, загледан в тавана, и мислеше за нея, за чувствата, които тя събуждаше у него. Радваше се, че й разказа за Джийн, а тя не го осъди. Харесваше толкова неща у нея — спокойствието й и… красивото й тяло, помисли си с усмивка.

Отдаде се на спомени за моментите им в леглото. Харесваше му, че е толкова силна, толкова…

Телефонът прекъсна мислите му. Беше баща му.

— Разбрах, че си борил престъпността днес — каза Перигрийн Фрейзиър. — Какво стана? Хлапета ли са били?

Колин не възнамеряваше да обсъжда случая с баща си. Според Перигрийн решението на всяко престъпление в Едилин беше Колин да предаде случая на полицията в Уилямсбърг и да се захване отново с продажбата на коли.

— Татко, трябва да говоря с теб — каза сериозно.

— Така ли? Какво има?

— Майка там ли е? Може ли да те чуе?

— Не, сам съм — отговори баща му, при което погледна към жена си. Тя дойде да седне на табуретката до него и приближи глава до телефона.

— Според теб майка много ли ще се разстрои, че съм скъсал с Джийн?

— Ами… — провлачи глас баща му, докато махаше на жена си да спре да танцува из стаята. — Майка ти винаги е харесвала Джийн. Всъщност всички я обожаваме, но…

— Но какво?

— Нито аз, нито майка ти я виждаме да живее в Едилин.

„Джема! Джема!“ — викаше беззвучно Алия на съпруга си.

— Виж, сине, на твое място не бих унивал. Разделите са част от живота. Спомням си как в университета…

Алия го изгледа заплашително.

Грини прочисти гърло.

— Днес играх голф с Хенри Шоу и той каза, че вчера си бил у Майк и Сара.

— Че то не е тайна.

— Освен това ми каза, че хубавата малка Джема ти била толкова ядосана, че не ти говорела.

Алия погледна ужасено мъжа си — това тя не го знаеше. Посегна да му измъкне телефона, но съпругът й го задържа далеч от нея. После стана от стола и й обърна гръб.

— Казвам само, че не е хубаво да се държиш зле с един служител и да го ядосваш. По-добре да…

— Одобрихме се — прекъсна го Колин.

— Одобрихте се? Какво значи това?

— Хайде, татко, не си чак толкова стар. С Джема се сдобрихме.

Грини се обърна към жена си и стисна победоносно юмрук.

— Радвам се да го чуя. Хенри каза, че Джема е изнесла някакво боксово представление. Така ли е?

— О, да — отвърна многозначително Колин.

— Жалко, че съм го пропуснал — каза Грини.

Алия се намръщи и му посочи пръстена на лявата си ръка. Той я изгледа невярващо, после се обърна на другата страна.

— Значи сега с Джема сте в добри отношения? — попита.

— Приятели сме — отвърна Колин. — Друго от мен няма да измъкнеш. Случайно да си я виждал през последните един-два часа?

— Не. Не е ли с теб?

— В момента не. Мислех, че се е върнала в къщата за гости, но не си вдига телефона.

Грини си пое дълбоко дъх, както винаги когато се канеше да държи реч.

— Виж, сине, Джема е млада, хубава и е свежа тръпка за хората тук, ако разбираш какво имам предвид? Често я виждат с младия доктор Трис. Ако бях на твое място, щях по-скоро да й разкрия чувствата си. Не искам от много чудене да изпуснеш шанса си.

— Искаш да кажеш да побързам да я обявя за своя?

— Точно това искам да кажа.

— Мама е там при теб, нали? И ти натяква да й помогнеш да ожени едно от децата?

— Позна, момчето ми. Право в целта.

— Майка не я е грижа за кого ще се оженя, стига да се оженя, нали?

— Мисля, че грижата е най-вече за крайния резултат.

— Пак ли за внуците? — простена Колин. — Ще ми се Ариел да се върне и майка да се заеме с нея.

— Ти си най-големият, така че отговорността пада на твоите плещи — каза баща му, като гледаше жена си, която кимаше одобрително.

— Старая се, татко. Ще провериш ли дали Джема се е прибрала жива и здрава?

— Разбира се — отговори той, после се поколеба. — Мислиш ли, че Джийн… Тя дали…

— … ще дойде да ти сготви? Сигурно, но може да ти сипе антифриз.

— Много жалко. Много, много жалко. А Джема дали може…

— Не, не може да готви. Лека нощ, татко.

— Лека нощ, сине.

Колин стана от леглото и тръгна към кухнята, клатейки глава при мисълта за разговора и майка му, която подслушваше. Знаеше, че в хладилника няма нищо, но все пак погледна.

Вътре намери не само неотворената бутилка шампанско от Тес, но и храна. Джема беше заредила хладилника и беше оставила бележка. Вътре в хладилника, засмя се той. Вече го познаваше прекалено добре.

„Прекарах чудесно в магазина. Ще ти разкажа по-късно. Наспи се добре.

Джема“

Колин занесе храната на плота, седна и вечеря пилешко, броколи и голям печен картоф, придружени с бира направо от бутилката.

Когато чу сигнала на телефона си, го грабна с надеждата, че е Джема. Съобщението обаче беше от Сара.

„Чу ли какво е направила днес Джема с господин Ланг?“

Той веднага избра Сара, която вдигна още при първото позвъняване.

— Разкажи ми всичко — каза й.

— Искам, обаче Майк не позволява. Джема трябвало да ти каже. Дали така ще се съберете?

— Не ми се прави на глупава! Сигурно и Люк, и Рамзи са ти казали, че днес с Джема купихме мебели. Вече се събрахме. Ланг нали не е извъртял някой номер на Джема?

— Успокой се. Сега Ланг е толкова влюбен в нея, че само дето не се наложи Майк да му дава транквилант.

— Влюбен ли? Какво е станало?

— Ами аз не бях там, но… о-па! Спипаха ме. Не можеш да се бъркаш в чуждите работи, когато мъжът ти е детектив. Изчакай една минута.

Колин чу как Майк й казва нещо с ниския си глас.

— Мъжът ми казва, че утре сутринта те чака във фитнеса в шест и половина. Тогава Джема щяла да ти разкаже всичко. Сега затварям, за да не ми се изплъзне още някоя дума от устата. Утре си тръгваме, затова ми се обади да ми кажеш какво става с обира. Лека нощ.

Колин избра номера на Джема, но отново се включи гласовата поща. Остави й съобщение: научил, че го е зарязала заради Ланг. Половин час по-късно, след като се изкъпа, отново провери телефона си, но от Джема нямаше новини.

Накрая получи съобщение от баща си, че Джема е добре, спи и не иска да я будят. Колин си легна и заспа усмихнат.