Джуд Деверо
Съкровени желания (19)

28

— Добре ли си? — попита за стотен път Колин.

В деня след ареста на чичото на Джийн Джема седеше завита с одеяло на дивана в къщата за гости. Нямаше какво друго да направи, освен да усмихва на грижите и вниманието, с което я обсипваха господин и госпожа Фрейзиър, та дори и Шеймъс. Госпожа Фрейзиър искаше да я сложи в най-хубавата им гостна, но Колин настоя, че е по-добре да стои в тяхната къща — неговата и на Джема.

— Не съм болна, само съм бременна — беше казала Джема.

При тези думи госпожа Фрейзиър избухна в сълзи — за пореден път.

В крайна сметка постигнаха компромис. През следващите три дни Джема щеше да остане в дома на Фрейзиърови, където госпожа Фрейзиър щеше да се грижи за нея, после щеше да се пренесе за постоянно в къщата на Колин.

— Сигурна ли си, че си добре? — попита Колин, чийто поглед беше изпълнен със смесица от почуда и гордост.

— Да. Моля те, върви да се заемеш със случая. И виж как е Тристан. Искам да знам какво му се е случило и дали е добре.

В стаята влезе Рой с телефон в ръка.

— Аз ще ви кажа. Доктор Трис бил на път за летището, когато разбрал, че си е забравил телефона, затова се върнал. Заварил чичото на Джийн да претърсва къщата.

Джема погледна Колин, който взе ръката й и кимна — беше познала, Ейдриън наистина беше търсил Камъка на желанията.

— Трис каза, че мъжът избягал през прозореца, а той се втурнал след него.

— Трябвало е да остане в къщата и да ме извика — намеси се Колин.

— Трис го знае — продължи Рой, — но се боял, че мъжът ще отиде в къщата на госпожа Уингейт, затова тръгнал след него. Онзи нещастник изскочил иззад едно дърво и го ударил с нещо, вероятно със стик за голф. Според Трис мъжът се е целел в главата му, но той го чул навреме и се обърнал; така онзи улучил лявата му ръка.

— Много ли е зле? — попита Джема.

— Счупена е, но не е опасно. Няколко седмици ще бъде в гипс. Родителите му пристигнаха от Саратога, баща му ще поеме пациентите му за известно време.

— Ами Джийн? — попита госпожа Фрейзиър. — Тя как понася положението?

Джема затаи дъх. Дали бяха разбрали, че Джийн е извършила обирите? Вдигна поглед към Колин. Той беше разпитвал Джийн цяла нощ, но може би не беше намерил сгоден случай да й каже какво е научил.

— Чула е, че Трис ще е извън града, и се е сетила, че чичо й ще претърси къщата му. Явно онзи е следил Трис. Първия път, когато Джема повърнала, се криел в храстите.

Колин стисна ръката й, сякаш да повтори обещанието си — повече никога нямаше да й даде повод да крие нещо от него.

— Джийн отишла в къщата на Трис, но не го намерила там — обясни той. — Докато той е лежал в безсъзнание навън, крадецът се е върнал в къщата. Джийн не е знаела, че чичо й е писал на Джема от телефона на Трис и е поискал тя да дойде. Джийн е имала пистолет и го е сварила неподготвен. Завързала го е с тиксо.

След кратко мълчание Колин продължи:

— Джийн се опита да ми се обади, но интернет връзката на Трис е била прекъсната заради бурята. Ако Джема беше дошла, онзи сигурно щеше да я накара да му даде камъка, а после да я убие.

Наложи се да си поеме няколко пъти дъх, преди да продължи:

— Джема обаче е постъпила много умно, като не е спряла пред къщата, а е заобиколила. По това време Джийн вече е била там и е завързала чичо си за стола. За жалост той умее да се измъква от всякакви ситуации. Ако Джема не го беше нападнала — което, между другото, не е трябвало да прави, — той е щял да убие племенницата си.

— И всичко това заради някакъв камък, който изпълнява желания — каза отвратено госпожа Фрейзиър. Нейното най-съкровено желание се беше сбъднало и можеше да си позволи подобно пренебрежение.

— Къде е това нещо, между другото? — попита господин Фрейзиър. — Иска ми се да го видя.

Джема понечи да отговори, но Колин я прекъсна:

— Това го решават Джема и Тристан. Аз не съм го виждал и не възнамерявам да го търся. Знам, че години наред е бил скрит в къщата на Трис, така че принадлежи на него. Мисля, че ще се съгласи да го повери на Джема. Ако тя реши да остане в Едилин, разбира се.

Господин Фрейзиър сложи ръка на рамото на сина си и погледна другите в стаята.

— Какво ще кажете да оставим тези влюбени гълъбчета насаме?

Без да чака отговор, той подкани всички да излязат.

Когато накрая останаха сами, Джема отметна одеялото и стана.

— Не знам за теб, но аз умирам от глад.

Насочи се към кухнята, но Колин не я последва. Когато се обърна, го видя да стои на колене с кутийка в ръце — без съмнение с пръстен.

Бавно отиде до него.

— Ще се омъжиш ли за мен? — попита той, подавайки й синята кадифена кутийка.

Джема я отвори и видя пръстен, който сигурно беше семейна ценност — три диаманта в леко изтъркан обков.

— Реших, че повече ще ти хареса нещо старо — промълви той.

— Много е хубав — каза тя и му върна кутийката.

Той извади пръстена и го сложи на пръста й. Пасна й идеално.

— Майка ти ми каза кой размер носиш.

— Майка ми? — учуди се тя.

— Реших да й се представя, така че й се обадих и й поисках ръката ти.

Джема седна на дивана.

— Каза ли й за… — погледна към корема си.

— Когато й се обадих, самият аз не знаех.

Тя седеше на дивана, той още беше на колене.

— Кога й се обади?

— След като се видяхме в закусвалнята. Бях много нещастен, както си казала на брат ми. — Очите му светнаха. — Купила си дрешките за нашето дете, нали?

— Да. — Обгърна лицето му с ръце и го целуна. — Искам да чуя и останалото, но заради детето ти съм толкова гладна, че дори ушите ти ми изглеждат вкусни.

Тя се изправи.

— Джема? Не отговори на въпроса ми — каза нетърпеливо той.

— Кой въпрос?

Колин вдигна вежди и посочи с очи неловката си поза.

— О! — възкликна тя и се разсмя. — Горкото ми момче. Сигурно те болят коленете. Да, ще се омъжа за теб. Да, да и да!

— Страхотно. Сега ми помогни да стана.

Джема протегна ръце към него, при което той я притегли на дивана. Бавно, с преливащи от чувства сърца, двамата се прегърнаха. Сега целувката им имаше различен вкус, защото съмненията и страховете ги нямаше; виждаха единствено бъдещето.

Незабелязано от хорските очи, Камъкът примигна. Беше изпълнил още две желания. Джема беше намерила място и хора, на които да принадлежи, а Колин — истинската любов.