Джуд Деверо
Съкровени желания (15)

21.

В края на седмицата Джема имаше чувството, че е на път да стане като онези жени, които ненавиждаше. Години наред беше наблюдавала как нейни добри приятелки започват да правят всичко с мъжа до себе си. И всеки път се шокираше, най-вече от внезапността на промяната. И тя, и приятелките й ходеха по срещи и после обсъждаха добре или зле е минала срещата.

Само че един ден някоя приятелка започваше да говори в множествено число. Отначало всичко изглеждаше съвсем невинно. Джема я питаше дали иска да отидат някъде в събота, а приятелката й казваше: „Трябва да видя какво ще правим този уикенд.“

При първия такъв случай Джема не забеляза промяната и се оказа неподготвена за това, колко бързо се заговори за „нашето“ хоби, „нашите“ книги и „нашето“ прекарване. Докато тя се усети, приятелката вече беше напуснала компанията и Джема я виждаше само с партньора й. Вече не се събираха по женски. Приятелката вече беше част от двойка и ако искаха да я видят, това означаваше да дойде и приятелят й, който обикновено се отегчаваше и жадуваше да е някъде другаде.

Първият път, когато нейна приятелка се появи с годежен пръстен, Джема наивно й каза: „Обещай ми, че винаги ще сме приятелки.“

Когато трето момиче размаха диамантен пръстен, на Джема й се искаше да каже: „Дай да го ударим с чук, за да видим дали е истински!“

Сега обаче ги разбираше. През изминалата седмица с Колин бяха прекарали заедно всяка възможна минута.

Когато докараха мебелите, двамата казваха на работниците кое къде да сложат. Беше забавно да спорят дали синият килим ще стои по-добре в „тяхната“ спалня или в гостната. Колин каза, че нощното шкафче от „неговата“ страна на „тяхната“ спалня било твърде малко, и го смениха с едно от тези за втората спалня.

Когато един от работниците, които отговаряха за доставката, се затрудни да вдигне кожения фотьойл на Колин, Джема въздъхна и каза:

— Жалко, че Лани и Пери не са тук да помогнат.

Когато минаваше край нея, Колин я хвана за кръста, вдигна я и излезе навън. Сложи я във фотьойла и я внесе с него в къщата.

Като видя погледа на Джема, работникът се обърна към Колин:

— Тази вечер ще намажеш.

Оказа се прав, естествено.

Същата вечер двамата най-сетне отвориха шампанското от Тес и вдигнаха тост за „своята“ къща и „своите“ мебели.

Следващата сутрин Колин закара Джема до къщата за гости. Известно време просто седеше зад волана, без да помръдне.

— Тук много ти харесва, нали? — попита.

— Имението на вашите или къщата за гости?

— И двете.

— Много обичам библиотеката в къщата за гости. Тя е най-хубавото работно място.

Той нищо не каза, само я изпрати до вратата, целуна я и отиде на работа.

През деня Джема чете старите книжа на семейството и си води бележки. Вече имаше по-пълна представа за първия Фрейзиър, дошъл в Америка. Той й се струваше интересен и тя се зачуди как е спечелил сърцето на дъщерята на граф. Може би е бил толкова красив, че… Не. Нали беше Фрейзиър — сигурно силата му е привлякла дамата.

Джема даде полет на въображението си: красива графиня, затисната под преобърнала се жълта карета; на помощ й се притичва мъж с невероятна сила, който повдига каретата и я освобождава. И, разбира се, тя се влюбва в него.

— Не звучи научно — изрече високо. — И определено не става за дисертация.

В четири следобед вече си гледаше часовника и се чудеше кога ще си дойде Колин.

В пет той й прати съобщение на телефона:

Ели ми даде продукти да сготвим вечеря. Ще дойдеш ли да си играем? Какво ще кажеш да останеш да спиш у нас?

Джема сложи чисти дрехи в един сак, прибра лаптопа и записките си в чантата и след петнайсет минути вече беше в къщата на Колин, „тяхната“ къща.

Правиха любов така, сякаш не се бяха виждали седмици наред, тласкани от отчаяна нужда.

След като си взеха заедно душ, двамата успяха да приготвят вечеря от купената храна, като половината изядоха още докато я готвеха. Накрая седнаха на „своята“ маса, в „своята“ трапезария с изглед към „тяхната“ градина.

— Случвало ли ти се е да чувстваш, че си точно където трябва и правиш точно онова, което трябва? — попита Колин, след като доядоха боровинковия сладкиш на Рейчъл.

— Да — отговори тя и усети как сърцето й пулсира в гърлото. Не изпита нужда да казва, че трябва да е тук и сега.

След вечеря си говориха — имаше още да се опознават, да си кажат неща, които не бяха споделяли с друг.

Колин й разказа, че едва отскоро е истински шериф. Такъв се назначавал след специални избори, а той не искал да се занимава с това. „Не си се представях да лепя агитационни плакати из града“ — обясни й.

— Тогава кой проведе кампанията ти?

Колин сведе очи към бирата си.

— Майка нае някаква жена от… — Той махна с ръка.

— От Ню Йорк?

— Естествено.

Двамата се разсмяха.

В десет вече си бяха легнали, а в шест и половина сутринта бяха в залата за фитнес. Този път бяха сами. Майк и Сара се бяха върнали във форт Лодърдейл, а Люк беше пратил съобщение, че с Джос са будували цяла нощ заради бебетата. Никой друг не дойде. След тренировката Колин заключи входната врата и двамата правиха любов на две различни пейки за вдигане на тежести, после се изкъпаха заедно.

След седмица вече бяха свикнали с ежедневието си — през деня всеки си вършеше работата, а вечер Колин й пращаше съобщение от една дума — „вкъщи“ — и Джема тръгваше към тяхната къща.

Спокойствието им беше нарушено от втори обир, който много приличаше на първия. И той беше станал през деня, докато собственикът си е бил вкъщи. Крадецът отворил малък сейф в стената и задигнал старинна брошка.

Вечерта Колин изглеждаше различен — мълчалив, със смръщено чело. Джема разбра, че трябва да го накара да говори.

Не беше лесно.

— Значи в крайна сметка ще трябва да те моля — каза тя след няколко неуспешни опита да го заговори.

Той се подсмихна, отиде до колата си и се върна с дебела папка със снимки, които Рейчъл беше направила на местата на двата обира.

— И двата пъти — обясни Колин — крадецът е влязъл през входната врата, без да го видят нито хората в къщата, нито съседите. И в двата случая са откраднали скрит предмет.

Джема погледна снимките. И двете къщи бяха заобиколени от дървета, така че човек можеше да влезе без да го видят. Само че какво от това? Как е намерил нещо, скрито в колоната на легло? И кой знае как се пробива защитата на сейф?

Колин нареди всички документи на масичката за кафе, която беше избрала Джема. Тя седна на възглавница на пода, а той — на дивана. Двамата четоха показанията и разглеждаха снимките с часове.

Джема с изумление прочете, че в малкия сейф е имало двайсет и пет хиляди долара в брой, документи и брошката.

— И крадецът е оставил парите? — попита тя.

— Без да ги докосне. — Колин извади снимка от купчината. — Взехме я от застрахователя; това е брошката.

Украшението беше голямо и много грозно, с малки гранати и мръсни на вид аквамарини.

— Не мисля, че ще вземат много пари, ако се опитат да я продадат — каза Джема. — Въобще не е модерна. Освен ако не е принадлежала на някоя известна личност.

— Не е. Оценили са я само на две хиляди и двеста долара.

— Няма логика — каза Джема. — Защо му е на някого да рискува да влезе в затвора заради брошка, която струва по-малко от парите в брой, които е имало там?

— Ако намериш отговор, с удоволствие ще го чуя — отвърна Колин, изправи се и се прозя. — Не знам за теб, но аз съм скапан.

Джема го поведе към спалнята, където двамата правиха любов. После Колин заспа, но тя, както винаги измъчвана от любопитство, отиде в дневната да разгледа отново снимките от обирите.

Прочете отново въпросите, които беше задал Колин на жертвите, и техните отговори. Нямаше нищо, което да свързва двете семейства. Не се познаваха, нито посещаваха едни и същи места.

После обаче видя, че на гърба на един лист Колин е написал: И двете семейства имат десетгодишни дъщери. Училище? Църква? Курсове? Съперничим в училище? Може ли да са откраднали брошката заради облог?

Джема си взе чантата, извади малката лупа, която държеше в отделението с ципа, и се зае да разглежда снимките на стаите на момичетата. В три часа нарисува кръгчета около клонките върба, вързани с розови панделки.

Искаше й се веднага да събуди Колин и да му каже, но после реши, че той сигурно вече е видял букетчетата. Пъхна се в леглото, опря гръб в широките му плещи и мигновено заспа.

Събуди я нещо, което приличаше на рев на бик. Преди дори да успее да отвори очи, Колин я издърпа от леглото и я целуна силно по устата.

— Нито аз, нито Рой го забелязахме — каза той, докато се обличаше. — Джема, ти си невероятна, страхотна. Трябва да отида до офиса и да говоря с момичетата, преди да отидат на училище. Ако клончетата са оставени от крадеца, трябва да прегледам цялата база-данни за някого, който действа по такъв начин. Майк има връзки сред федералните, Франк също. Може да успея да се добера до техните файлове.

Джема беше доволна, че го е зарадвала.

Вече облечен, Колин я целуна отново.

— Не знам колко време ще ми отнеме това. Ако се наложи да ходя да търся нещо… — Той я гледаше така, все едно искаше да разбере дали тя няма нещо против.

— Отивай! Върши си работата — му каза Джема. — Ще намеря някой друг да ми покаже каретите.

— Накарай татко. Той вечно търси на кого да разправя за старите си вагони.

Целуна я отново и изчезна.