Джуд Деверо
Съкровени желания (17)

23.

След като Трис я остави в къщата за гости, Джема си мислеше, че няма да може да заспи, но стана точно обратното. Строполи се напряко на леглото и заспа мигновено. На сутринта първата й мисъл беше колко много желаеше да е част от Едилин, когато пристигна в града. От сърцето й ли беше дошло онова желание? Дали мигащият медальон на Нел я беше „чул“? Знаел ли е, че й е писано да носи фамилията Фрейзиър? Според дядото на Колин желанията действали и при „госпожите“. Значи се включваха и съпругите. Може би трябваше да се обади на Ариел в Калифорния и да й каже да си направи тест за бременност.

Докато лежеше, прокара ръка по плоския си корем. Не можеше да си представи, че там расте дете. Според доктор Трис обаче точно това ставаше.

Пъхна ръце под главата си и се вгледа в тавана. И сега какво? Разбира се, първо трябваше да каже на Колин.

Ами ако той наистина постъпеше, както каза Трис, и поискаше да се ожени за нея от чувство за дълг? Що за брак щеше да е това, ако се чувстваше принуден или подмамен да я вземе за жена?

Джема стана и отиде да си вземе душ. Мисълта, че очаква дете, й се струваше нереална. Не се чувстваше никак зле, а нали се предполагаше да има сутрешно гадене? Тя сложи ръка на корема си.

— Нима толкова държиш да си различно, че ще ми причиняваш гадене вечер?

Излезе от банята, облече се, закуси обилно и здравословно и се залови за работа. Докато записваше онова, което беше открила за първия Шеймъс Фрейзиър, почти забрави за съдбовната новина. Насред тишината и спокойствието в библиотеката можеше да остави настрана тревогите си за бъдещето.

В един момент не се сдържа и погледна камъка, за който предполагаха, че изпълнява желания. Малкият предмет проблясваше на слънчевата светлина в малката си овална кутийка колкото нокътя на кутрето й. Възможно ли беше такова дребно нещо наистина да изпълнява желания?

Макар че не й се струваше правилно, Джема го стисна в дланта си и каза на глас:

— Пожелавам си детето ми да живее дълго и щастливо. — Разтвори ръка да види дали камъкът е променил цвета си, както когато го носеше мечето на Нел, но той си беше съвсем същият.

— Това е смешно — каза Джема.

Прибра медальона в кутийката му и го сложи в малкия несесер до мивката, където държеше козметиката си. Така беше на видно място и все пак беше скрит.

Същия следобед дойде Шеймъс, най-малкият брат на Колин. Джема не стана да му отвори, само му махна да влиза. Той отиде направо в кухнята, направи няколко сандвича за двамата и седна да рисува.

Двамата вече бяха свикнали да не си говорят кой знае колко. Джема знаеше, че той харесва тихата й компания. Може би и той като нея намираше атмосферата в дома на Фрейзиър за доста дейна и шумна.

— Детето ми ще бъде кротичко — каза тя и погледна към Шеймъс.

Не беше имала намерение да го изрече на глас, но той явно не я беше чул, защото продължаваше да скицира нещо.

Джема видя, че счупената част на дървената му кутия за моливи е грозно залепена със сиво тиксо.

— Защо не я оставиш да ти я оправя? — попити.

Шеймъс кимна, без да вдига глава; беше погълнат от рисуването.

Джема продължи с опитите да приведе многото си записки в разбираем текст. На два пъти се улови да гледа имената на онези от семейството, за които пишеше. Явно предпочитаха старите имена, но тя не можеше да обремени детето си с такова като Перигрийн. А ако беше момиче? Дали Алия щеше да настоява за Прудънс например? Мисълта, че госпожа Фрейзиър беше нарекла дъщеря си Ариел, я поуспокои.

Докато разсъждаваше върху това, Шеймъс й махна за довиждане и си тръгна. Беше й оставил кутията с моливите, под която се виждаше лист хартия. Той рядко даваше на другите да видят рисунките му, затова я обзе любопитство. Отиде до масичката за кафе и взе скицата. Видяното така я разтърси, че тя се отпусна тежко на дивана.

Шеймъс беше нарисувал Джема как чете, седнала под голямо дърво като онова във „фермата на Мерлин“. Изглеждаше изцяло погълната от книгата, забравила за всичко наоколо. Рисунката щеше да е точен портрет, ако не бяха трите малки момченца край нея, всичките — копия на Колин. Едното се беше хванало за ниския клон на дървото; второто носеше шерифска значка и каубойски ботуши и се канеше да арестува първото; третото, все още с памперс, караше четири малки колички по саморъчно направена писта от камъчета и клечки.

Известно време Джема гледа удивено рисунката, после се облегна назад и се разсмя — изглеждаше толкова истинска. Лесно можеше да си се представи така — погълната от книгата, докато децата си играят.

— Какво го е подтикнало да нарисува това? — прошепна тя.

После си спомни своя коментар за кроткото дете. Явно Шеймъс го беше свързал с нееднократно изразеното желание на госпожа Фрейзиър да има внуци и това на господин Фрейзиър някой да наследи потомствената страст към автомобилите. Като се прибави фактът, че Джема непрекъснато слагаше ръка на корема си и ходеше до банята през няколко минути, нищо чудно, че Шеймъс е разкрил тайната й. В една-единствена рисунка беше успял да обедини съкровените желания на родителите си със случайната забележка на Джема.

Тя прибра внимателно скицата в папка и продължи с работата си. На всеки половин час обаче я поглеждаше, усмихваше се и клатеше учудено глава.

Когато в шест часа получи съобщение от Колин, сърцето й подскочи. „Ето какво било да си влюбен“ — каза си тя, после се упрекна за глупостта си. Още беше рано за това. От друга страна, не беше ли по-добре да е влюбена в бащата на детето си?

Можеш ли да дойдеш веднага до „фермата на Мерлин“, при беседката? Майк и Сара ги няма, ще сме само двамата.

Сърцето й заби лудо, въображението й се развихри. Какво означаваше „само двамата“ — тайна любовна среща? „Фермата на Мерилин“ беше най-романтичното възможно място. Там щяха да са далеч от семейството му и от любопитните погледи.

Тя се гримира набързо и изтича до колата. Докато караше, си представяше как лежи в обятията му и му разказва как е намерила Камъка на желанията. А после под покрива на звездите щеше да му каже за бебето. И тогава какво? Надяваше се той да я грабне радостно на ръце, да я завърти, а след това да си говорят за бъдещия си съвместен живот. Щастие — ето това искаше, от това имаше нужда.

Мисълта я накара да се засмее. Все твърдеше, че иска кариера и независимост, а в крайна сметка жадуваше един едър, силен мъж да я спаси — като Пепеляшка.

Видя джипа близо до усамотената беседка и паркира до него. Още щом зърна Колин, разбра, че не става дума за романтична среща. Изглеждаше притеснен, сякаш имаше някаква ужасна новина.

— Здравей — каза той, щом тя излезе от колата.

Хвана я за раменете и я целуна леко.

— Какво е станало? — попита тя.

— Джийн.

Джема едва се сдържа да не направи физиономия. Да я покани на това красиво, романтично място, за да обсъждат бившата му!

— Какво за нея?

Стараеше се да се държи като възрастен и се поздрави, че не му изкрещя: „Какво иска драконката сега!?“ Седна на тревата и го погледна; той явно беше прекалено изнервен и остана прав.

Колин й разказа как, докато преглеждал стари файлове, открил, че преди години някакъв крадец оставил на местопрестъплението върбова клонка с розова копринена панделка.

— Значи се е върнал към кражбите? — попита Джема. — Имаш ли негови снимки?

— Да, но това не е всичко. После е извършил редица големи обири по света — банки, Румънското консулство, два мезонета в Хонконг. Катерил се е по сградите. Може да отвори какъвто и да е сейф.

— Сигурно лесно е отворил колоната на леглото.

— Определено.

Колин я гледаше така, сякаш трябваше да й съобщи нещо важно, но не искаше да го каже направо.

— Защо му е на един професионален крадец да идва в Едилин? — попита тя.

— Чичо е на Джийн.

Джема се сдържа да не изругае и се постара да изглежда спокойна. Този гаден чичо на Джийн беше изместил новината й за бебето, но тя нямаше да се поддаде на гнева.

— Доколкото разбирам, тя не ти е споменавала за чичото.

— Нито дума. Каза, че е единствено дете на родители, които също са единствени деца.

— Ясно е, че няма да каже на човек, падащ си по правораздаването, че чичо й е известен крадец. Или може да не е знаела за него.

— Да, бе! Докато е учила право, той е бил под наблюдение и често е ходел при нея. Съдейки по досието и снимките, двамата са били неразделни. Тя е пътувала с него. И преди знаех, че е пътувала по целия свят, само че не знаех, че е било с чичо й, който…

Колин не можа да намери думи, с които да опише прикритостта й.

Колкото и да се опитваше, Джема не можа да изпита съчувствие, че бившата му приятелка го е лъгала. Ако наистина я беше забравил, както твърдеше, щеше ли да е така ядосан, че е крила нещо от него? Джема обаче не изрече на глас тези свои мисли.

— Значи сега трябва да откриеш чичо й?

— Да.

— Какво казва Джийн за тази история?

— Казва, че не го била виждала от години, но според мен лъже. — Колин престана да крачи напред-назад и я погледна. — Затова исках да говоря с теб. Не мисля, че всичко това е съвпадение.

— Кое всичко?

— Ти, аз, Джийн, чичо й, обирите. Според мен не е случайно, че всичко стана точно сега.

— Какво ти се върти в главата? — заинтригува се Джема.

— Мисля, че Джийн е казала на чичо си за раздялата ни. Доколкото я познавам, сигурно е стоварила вината върху мен. Започвам да си мисля, че обирите в малкия ни град са опит за отмъщение.

— Щом той познава добре племенницата си, може да е отгатнал истинската причина за раздялата ви и да е дошъл тук за друго.

Тя му разказа как Тристан е открил предполагаемия Камък на желанията.

— Не разбирам как всички в града са разбрали за него. Ти казвал ли си на някого?

— Нямаше нужда. Много хора са чували легендата.

Не е трудно да направиш връзката между проучването на старите книжа и сбъднатите желания. Трис сигурно ти е разказал какво стана със зет му.

— Да, но не знаех, че го е споменал и на други хора — възрази Джема.

— Само за две седмици Джейк се прибра от война и си намери си работа в Едилин. Хората забелязват такива неща.

— И близнаците на Сара — напомни му Джема. — Един камък, който изпълнява желания, сигурно е в състояние да привлече международен крадец.

— Да, за съжаление. Трябва да ти кажа нещо, колкото и да ми е трудно в тази ситуация.

Джема настръхна от тона му.

— Какво ще ми казваш?

— Тревожа се за теб, ако наистина се окаже, че чичото на Джийн си отмъщава на мен или иска да докопа Камъка. Ако прилича поне малко на Джийн, ще гледа да постигне своето, без да го е грижа за последствията.

Срещата дотолкова се разминаваше с очакванията й, че Джема едва успя да прикрие разочарованието си.

— Може би иска да изложи теб, да те направи за посмешище в града, задето си наранил Джийн.

— Да ме унижи? Възможно е. Притеснява ме обаче вероятността да търси Камъка и да си мисли, че е у теб.

Джема разбра накъде бие той. Искаше двамата да се разделят за известно време. Нейното желание обаче не беше такова.

— Ами ако Джийн го е накарала да извърши обирите? — попита тя. — Може да е поискала да те злепостави по някакъв начин.

— Едва ли — отвърна Колин, като избягваше погледа й.

Джема реши, че той няма да й каже какво точно си мисли.

— И сега какво?

— Станало ли е нещо? — попита той, като я гледаше напрегнато. — Да не съм те ядосал?

— Не, нищо не е станало. Просто се притеснявам за твоята безопасност. Какво смяташ да правиш?

Джема знаеше, че двамата се залъгват един друг.

— Ще продължа да разпитвам Джийн. Ще използвам всичко, което знам за нея, за да се добера до истината. Трябва да разбера какво става и защо. Досегашните кражби бяха дребни, но това може да е само началото. Докато чичо й се е мъчел да се измъкне след един обир, са загинали четирима невинни.

Представата как разговарят за бебето беше изместена от представата за Колин с Джийн. Джема си наложи да се върне в настоящето.

— Искаш да не се виждаме, за да си мислят хората, че сме скъсали, нали? — попита.

— За момента така е най-добре. Мислех да си изпрося някоя кавга, за да ме разкараш, но реших да не рискувам — усмихна се криво той. — Какво ще правя, ако не ми простиш?

— Каквото и преди няколко седмици.

Джема погледна часовника си. Вече започваше да й се гади. Ако не си тръгнеше скоро, щеше да повърне тук, а не искаше той да научи за детето им по този начин.

— Трябва да се връщам, имам работа — заяви тя и тръгна към колата, но той хвана ръката й.

— Ядосана си ми — каза учудено той.

— Разбирам изискванията на работата ти. — Джема се замисли за момент. — Как щеше да си изпросиш кавга?

— Забрави, че изобщо съм го казал. Защо не отидем да вечеряме някъде и да поговорим?

Тя си представи как повръща на масата.

— Да го отложим за някой друг път. Сега трябва да тръгвам.

— Ето, мога да вдигна скандал за това, колко много работиш!

Сега пък тя се учуди.

— Мислех, че искаш да ти разказвам какво съм открила за семейството ти. Не е ли така?

— Така е, макар че ми беше трудно да преглътна онова с Трис.

— Трис? Той пък какво общо има с обирите?

— Доколкото знам, нищо.

— Тогава защо го спомена?

— Учудих се, че си му казала за моето разследване. Знаеше подробности, които не са известни дори на заместничката ми. Може би трябваше да те накарам да се закълнеш с ръка на сърцето, че няма да кажеш на никого. Пък и вие с вашия камък! Щеше да е лесно да ти вдигна скандал.

Макар той да се усмихваше, Джема прие думите му сериозно. Досега никой не я беше обвинявал, че е предала доверието му.

— Но аз мислех, че… — Усети как се изчервява. — Прав си. Не трябваше да казвам за разследването. Грешката е моя. Извинявам се.

Гаденето й се усилваше, затова тя пристъпи към колата.

— Джема, аз трябва да ти се извиня. Не е проблем, че си казала на Трис. Просто…

Тъй като Колин не довърши, Джема се обърна и го погледна.

— Просто какво?

— Нищо, забрави. — Той се приближи до нея. — Ще се видим след няколко дни.

— Искам да знам какво се канеше да кажеш.

— Нищо — извърна поглед. — Не обръщам внимание на клюки.

— Какви клюки?

Той прокара ръка по лицето си.

— Просто и преди ми се е случвало, това е. Прекарала си цял ден с Трис, разбирам. И Джийн все излизаше с други мъже. Чувствах се наранен, но се преструвах, че съм над тези неща.

— Какви други мъже? За какво говориш?

— За теб и Трис, за какво друго! — отговори той, все едно беше очевидно.

— Какво за Тристан?

— Джема, не искам да се караме. Поисках да дойдеш тук, за да ти кажа истината, не да се разправяме. За кратко време да не се виждаме, защото имам нужда от време да получа колкото се може повече информация от Джийн. Притеснявам се да не се опитат да ти отмъстят. А и това, че знаеш за онзи камък, също те прави потенциална мишена.

— Естествено. Много добре те разбирам. Казваш на приятелката си за този месец, че трябва да се виждаш с приятелката си от миналия. И между другото, докато си с нея, аз трябва да стоя настрана от други мъже. Единствено не ми е ясно дали следващия месец ще си пак с мен. Или вече си избрал друга?

— Джема, кълна се във всичко свято, несправедлива си! Имаш ли представа какво трябва да търпя за това, че прекарваш толкова време с Тристан? Къщата му е много изолирана и въпреки всичко няколко души ми казаха, че си била там с него късно вечерта. И после те е закарал до вкъщи. Да не си била твърде пияна?

Джема нямаше намерение да му казва защо не е могла да шофира.

— Ако си мислиш такова нещо за мен, тогава наистина е по-добре вече да не се виждаме. Сигурна съм, че семейството ти ще се зарадва, че си се събрал отново с красивата си приятелка адвокатка. И щом й прощаваш за всяка подлост, двамата ще сте много щастливи. Сега, ако нямаш нищо против, връщам се на работа.

— Нищо против нямам. Дано да сте много щастливи с Трис.

— Ами добре! Защото вие е Джийн явно сте един за друг.

— Може и така да е.

Джема не издържаше повече. Качи се в колата, затръшна вратата и потегли рязко.

Не по-малко ядосан, Колин потегли към офиса си, решен да продължи с работата. Колкото по-скоро разкриеше престъпленията и арестуваше виновника, толкова по-бързо щеше да се събере с Джема. Разбира се, ако тя го искаше.

Час по-късно още не беше свършил нищо; припомняше си спора им и се опитваше да разбере как се стигна дотам.

След скарванията с Джийн винаги се чувстваше по-добре. Обикновено двамата си наговаряха ужасни неща, обвиняваха се взаимно в изневери, мързел, глупост и какво ли не. Нападаха се за всичко възможно — навика й да зарязва кухнята с главата надолу, вечното мрачно настроение на Колин, неспособността й да мисли за друго, освен за собствените си желания и нужди.

След като бълваха отрова часове наред, и двамата се чувстваха изчерпани — психически и откъм лоши неща, за които да обвинят другия. Поемаха си въздух, споглеждаха се и единият споменаваше някоя баналност.

— Все окупираш банята — казваше Колин.

— А ти предпочиташ да гледаш спорт, вместо да дойдеш с мен на танци — не му оставаше длъжна Джийн.

— Ти предпочиташ… — понечваше да каже той, но в следващия момент двамата се хвърляха в обятията си. Сексът беше не по-малко разгорещен от спора преди това.

Джема обаче беше различна. Беше я помолил да се видят във „Фермата на Мерлин“, защото не искаше временната им раздяла да се случи в нейната или неговата къща, където бяха правили любов. През последните дни му беше липсвала толкова много, че искаше само да я заведе в леглото и да я прегръща. За срещата избра беседката, понеже беше неутрална територия.

И през ум не му мина, че може да се скарат. Не смяташе, че има за какво. От самото начало си бяха паснали идеално, чувстваха се добре заедно.

Вярно, че му се беше ядосала, че е забравил преживяването им в леглото, но нали после решиха проблема? Той й се реваншира.

Колин беше пренебрегнал факта, че през последните седмици хората с удоволствие му казваха, че пак са видели Джема с Трис. Никой от истинските му приятели, онези, с които беше израснал, не беше споменал нещо, но по-скорошните жители не си мълчаха. Където и да отидеше, някой му говореше за Джема и Трис.

— Пиеха горещ шоколад и си шепнеха — беше казал един. — Той определено знае как да спечели женското сърце.

Докато Колин беше в магазина, една медицинска сестра нарочно спомена как вечерта Трис бил вкъщи сам с Джема.

— Според мен това е началото на истинска любовна връзка — каза високо тя, за да я чуе Колин.

— Никой не го заслужава повече от доктор Трис — отвърна още по-високо събеседничката й. — Крайно време е да създаде семейство.

Колин едва се сдържа да не се намеси и да им каже, че Джема е негова, не на Трис. Навикът му да не коментира личния си живот обаче надделя.

За това, че Трис е закарал Джема вкъщи, му каза Ланг. Според него двамата имали среща.

— Не е било среща — тросна му се той. — А вие какво сте правили там?

Ланг само сви рамене и огледа офиса му. Умееше да не се издава по-добре от всеки Фрейзиър.

— Ако я харесвате, ще трябва да се потрудите да я задържите — каза.

— Да оставим настрана моя личен живот. Да сте чули или видели нещо, свързано с обирите?

— Не — отвърна старецът и Колин разбра, че няма да научи нищо повече от него.

Колин ненавиждаше мисълта да каже на Джема да не се виждат известно време, но се притесняваше за безопасността й. Не смяташе да споделя с нея за подозренията си към Джийн. Въобще не би се учудил, ако бившата му приятелка измислеше някакъв план за отмъщение. Когато някой колега се опиташе да й измъкне случай например, тя му го връщаше тъпкано. А онзи ден, когато той сложи край на връзката им, Джийн беше много гневна.

Въпреки това не му беше ясно защо Джема не вижда, че той мисли само за нея, а смята, че иска да е с Джийн, че се радва на станалото, защото ще може да се върне при нея.

После историята с приятеля му Трис. Ако някой го попиташе, Колин щеше да каже, че не ревнува ни най-малко; но дори сам не вярваше на онова, което наговори на Джема. Умът му сякаш крещеше всичко изговорено от хората за Джема и Трис.

Колин беше сигурен, че тези приказки не са верни. Или бяха? Той измъкна телефона си и се обади на Трис.

— Има ли нещо между теб и Джема? — изтърси, щом чу гласа на приятеля си. Тонът му звучеше войнствено и враждебно дори в собствените му уши.

— Какво става? — попита Трис.

— Отговори на въпроса ми.

Трис се поколеба.

— Това реторичен въпрос ли е, или искаш честен отговор?

Колин не каза нищо.

— Добре, ще ти кажа истината. С Джема сме само приятели, но това не значи, че не търся нещо повече.

Думите му никак не го успокоиха.

— Защо си я закарал вкъщи? Да не си я напил?

— Ако с теб не бяхме приятели, щеше да си платиш за тези думи. Трябва да затварям. Обади ми се, когато отново станеш нормален.

— А ти стой настрана от Джема!

— Колин, говоря сериозно — ако двамата скъсате, ще се опитам да я спечеля.

След тези думи Трис затвори.

 

 

Следващата седмица Джема се съсредоточи в работата си. Два пъти отиде да пазарува в Уилямсбърг, защото не искаше Ели да я пита къде е Колин. Да не говорим, че можеше да я гледат със съжаление, задето е била зарязана от човек, обичан от целия град.

Прекара седмицата в четене и водене на подробни бележки за предците на Фрейзиър. По време на обичайните си посещения хората от семейството проявяваха любезност и загриженост. Шеймъс оставаше при нея с часове и когато му се говореше, говореше. Веднъж донесе куп рекламни брошури на различни университети и й поиска съвет кой да избере.

Джема имаше трима приятели, които преподаваха в някои от университетите, така че им се обади и проучи нещата. Благодарение на нея успяха да изключат четири от училищата.

На тръгване Шеймъс я целуна по бузата.

— Добре дошла в семейството — поздрави я.

Когато я наеха на работа, тя не очакваше да стане част от семейството. Не се беше замисляла много по въпроса. Очакваше да се сприятели с хора от града, може би дори да си намери приятел, и това да бъде социалният й живот. Не си беше представяла да се свърже със семейство Фрейзиър. Те обаче я привлякоха към себе си и сега не можеше да си представи живота без тях.

Понеже нямаше с кого да тренира, не беше ходила в залата за фитнес и мускулите й сигурно бяха на път да се превърнат в желе.

Джос още веднъж й благодари по имейла за това, че й е помогнала да прекара един спокоен ден. Джема й писа и я попита дали е казала на някого, че са прекарали деня заедно.

„Шегуваш ли се? Казах на целия град колко си мила и великодушна“, гласеше отговорът й.

Джема се намръщи, като го прочете. Значи Колин вече знаеше, че цял ден е била при Джос да сменя памперси и да чисти кухненската мивка, а не с Трис, както я беше обвинил той. И въпреки това не се извини.

В продължение на два дни се движеше навсякъде с телефона си и си представяше как казва на Колин, че ще му прости, ако обещае повече да не я ревнува. Той обаче не се обади.

Всяка вечер в седем часа повръщаше. По цял час се бореше с гаденето и накрая установи, че е по-добре да лежи кротко, докато отмине.

Седмица след обвиненията на Колин Джема се събуди една сутрин и си каза „Стига“. Не можеше да продължава да страда така. Знаеше, че трябва да поеме отговорност за живота си. Нямаше да губи повече време в чакане някакъв мъж да я спаси.

Седна на бюрото в библиотеката и се зае да направи списък с нещата за вършене. Сега най-важното беше, че е бременна. Все едно дали й харесваше или не, с бащата или без него, това си беше факт и тя трябваше да започне да прави планове.

Знаеше, че Трис е прав и семейство Фрейзиър ще й помага финансово. Никога не би й хрумнало да живее на техен гръб, но щеше да оцени подкрепата им.

От една страна, й се искаше да напусне Едилин и да забрави това място завинаги, но не беше толкова наивна да смята, че може да отгледа детето съвсем сама. Помисли дали да не отиде да живее при майка си, но тя щеше да се срамува, че неомъжената й дъщеря е бременна. Никое дете не заслужаваше такова нещо.

Не, по-добре беше да остане в Едилин, където детето й щеше да има баба и дядо, които го обожават, а Джема вече имаше приятели.

Сега й трябваше истинска работа, от която да печели над двайсет и пет хиляди долара годишно. За целта беше необходимо да напише дисертация и да получи докторска степен.

За по-малко от час съчини писмо до научния си ръководител. Предложи шест възможни теми за дисертацията и поиска той да одобри една, за да започне тя да пише.

Най-добрата тема бяха жените, които са се занимавали с медицина във вирджинската провинция през четирийсетте години на деветнайсети век. Трис й беше казал, че притежава огромен брой семейни документи, които са на нейно разположение. Олдридж бяха лекари поколения наред и Джема беше намерила интересна информация за тях в книжата на Фрейзиър. Първият лекар в семейството бил Матю Олдридж, който сам си зашил скалпа. Неговата история щеше да е драматично начало на дисертацията.

После писа до четирима свои преподаватели, питайки дали познават някого в колежа „Уилям и Мери“, с когото да поговори за възможността да преподава там.

Единственият проблем, който не можеше да реши, беше Колин. Боеше се, че следващия път, като го види, ще рухне. Зарече се, че няма да го допусне. Казваше си, че двамата са имали кратка връзка, която е приключила, и сега тя трябваше — мразеше този израз, но той беше подходящ — да продължи напред.

През почивните дни вече се чувстваше по-добре. Стана рано и отиде до Уилямсбърг да си намери спортна зала. Имаше ключ за залата на Майк, но нямаше да понесе да попадне там на Колин. Трийсет минути кара велоергометър, четирийсет и пет работи с леки тежести, после двайсет се боксира с чувал. Пропусна киковете, защото се притесняваше да не навреди на бебето, което растеше в нея. Накрая си взе душ, преоблече се в чисти дрехи и за пръв път от дни насам се почувства добре.

Следващата задача, която си беше поставила, беше да се изправи лице в лице с жителите на Едилин и тяхното съжаление. Още не беше готова да се види с Ели и да отговаря на разни въпроси, затова паркира в центъра и отиде до площада. Наблизо беше виждала един магазин, който тогава не й се стори интересен — за разлика от сега.

Елегантният малък бутик се казваше „Вчера“ и се намираше срещу офиса на Колин, от другата страна на площада. Когато Джема отвори вратата, издрънча камбанка. Всички уреди и приспособления, както и етажерките, и големият остъклен шкаф в дъното бяха взети от старинни сгради. Махагоновите мебели отиваха идеално на красивите дрешки в ретростил, ушити от най-финия памук, с бродерия, която приличаше на ръчна.

Зад щанда стоеше красива висока жена, около четирийсетгодишна. Тя се усмихна и се приближи.

— Вие сте приятелка на госпожа Нюланд, нали?

В първия момент Джема не можа да се сети за кого става дума.

— Сара — спомни си тя. — Да, нейна приятелка съм.

При мисълта за това изправи гръб. Нали това искаше — да бъде част от нещо; ето че беше на път да го получи.

— Милата Сара — възкликна жената. — Тя е една от най-добрите ми клиентки. Наскоро ми се обади и поръча по още един брой от всички комплекти, които беше купила. Аз съм Оливия Уингейт. С какво мога да ви помогна?

Джема едва не се изпусна, че очаква дете. Не можеше да си позволи това удоволствие, затова изрече първата лъжа, която й хрумна:

— Сестра ми очаква трето дете и реших да й подаря по-различни бебешки дрешки.

— Дошли сте на правилното място. Какво знаете за старинната бродерия?

— Абсолютно нищо.

— Желаете само да изберете дрешка, или предпочитате да научите как се прави?

— „Научавам“ е любимата ми дума на всички езици — отвърна Джема и сложи чантата си на стъкления плот. — Цялата съм слух.

Час по-късно си тръгна с три удивително красиви бебешки дрешки, всяка обвита във фина хартия и поставена в бледолилава торбичка със син надпис „ВЧЕРА“. В ума й се въртяха нови думи като антредьо, рязана бродерия, басти и везани розички. Но най-важното беше, че започва да свиква с мисълта, че ще има дете.

За пръв път мислеше за това не като за бреме, а като за радостно събитие. Много обичаше племенниците си и с удоволствие си поигра с децата на Джос, които се привързваха към нея. Пък и с нетърпение очакваше да види близнаците на Сара.

Изведнъж се сети, че трябва да купи подарък на Сара. Знаеше точно какво да й вземе — беше видяла два комплекта сини гащеризончета, идеални за малки момченца. Майк сигурно би искал и фланелки с боксьорски мотиви, но Джема не го взе предвид, защото в тялото й бушуваха твърде много женски хормони.

Обърна се да се върне и се озова лице в лице с Колин. В първия момент тя се усмихна. Той много й липсваше и Джема гореше от желание да му каже за бебето.

Секунда по-късно обаче обвиненията му прозвучаха в главата й и усмивката й се стопи.

— Джема… — каза той и протегна ръка към нея.

Тя отстъпи назад и се насили да се усмихне.

— Как си? — попита възможно най-весело. — Много хубав ден, нали?

— Джема, може ли да отидем някъде да поговорим?

Ако й беше казал тези думи преди няколко дни, щеше да се съгласи, но не и сега.

— Имам много неща за вършене, после трябва да се прибирам. Налага се да го отложим за друг път.

Запъти се към колата си.

— Чу ли какво стана с Майк? — попита той.

Джема не искаше да се обръща, но не можа да се сдържи. „Аз и моето любопитство“ — каза си.

— Какво за него?

Сериозното изражение на Колин изчезна и той се усмихна.

— Разказвам клюки само по време на ядене.

— Не съм гладна — отвърна тя и се отдалечи с още една крачка.

— Щом не знаеш за Майк, сигурно Джос не ти е казала и за Люк. Ама вярно, че само няколко от нас знаят. Твоят Камък на желанията явно действа.

— Дявол да го вземе! — извика тя и се обърна отново към него. Любопитството беше пристрастяващо като наркотик. На всяка цена трябваше да разбере за какво става дума. — Къде? — попита със стиснати зъби.

Той я поведе към една близка закусвалня. Мразеше тази негова хитра усмивчица.

— Какво ще желаете, шерифе? — попита хубавата млада жена зад щанда.

— Обичайното, Джилиан, а за Джема дай нещо с много малини.

— За мен сок от манго — поправи го тя. — Отказах малините. Завинаги.

Той я поведе към дъното на заведението. Като повечето в Едилин, и то беше дълго и тясно. Двамата седнаха в едно сепаре. Други клиенти нямаше.

— Как си? — попита Колин.

— Много добре. А ти?

— Липсваш ми — промълви той и понечи да хвана ръката й, но тя я дръпна. — Джема, има неща, които не мога да ти кажа, но аз…

— В такъв случай имам работа.

Стана и понечи да си тръгне, но пътят й беше препречен от жената, която им носеше питиетата.

— Проблем ли има? — попита тя.

Джема знаеше, че всяка нейна дума ще стигне до ушите на целия град.

— Не, всичко е наред — отвърна и седна на мястото си.

Момичето остави питиетата на масата и се отдалечи.

— Добре — въздъхна Колин. — Да оставим нещата така. Стана още един обир.

— Така ли? — Искаше й се да научи повече, но насочи цялото си внимание към сока.

— Гледаме да не се разчува, но почеркът е същият. В дома, където е станал обирът, живее десетгодишно момиче. И там намерихме върбова клонка, завързана с розова копринена панделка. — Колин замълча. — Джема, толкова съм ти благодарен, че го забеляза на снимките. Така знаех какво да търся при новия обир.

Тя продължаваше да гледа в сока си.

— Кажи ми за Люк и Майк.

— А, да. Сигурно си чула, че Сара очаква близнаци, точно както си пожела.

— Естествено. Първо ми го каза Джос, после Трис.

Когато произнесе името, гледаше Колин в очите и видя болката му. Явно наистина вярваше, че между нея и доктор Трис има нещо. „Да, витамини за бременни“ — помисли си тя.

— Преди малко бях в онзи малък магазин „Вчера“ да купя дрешки за децата на сестра ми и се сетих за Сара. Дали ще й хареса, ако й купя малки сини гащеризончета за бебетата?

— Разбира се. Много мило, че си се сетила за нея. Тя…

— Сетих се и за Джос. Малко е късно, но реших да купя нещо и за нейните деца. Всъщност… — Извади една от купените дрешки и я просна на масата върху опаковъчната хартия. Жената в магазина й беше казала, че става и за момченце, и за момиченце. Дрешката беше от швейцарска батиста — лек и много фин памучен плат, избродиран ръчно по краищата с малки пчелички.

— Нали е много красиво? — попита Джема.

— Хубаво е — каза Колин, като докосна края на дрешката. — Госпожа Уингейт има много такива неща. Живее извън града, близо до Трис и…

Щом спомена името на лекаря, Колин отново замълча. Джема си даде сметка, че колкото и да е нещастна тя, той е по-зле. Тази мисъл може би трябваше да я развесели, но не стана така.

Зави дрешката в хартията, прибра я в торбичката и отпи голяма глътка от сока си.

— Налага се да тръгвам. Опитвам се да си уредя интервюта в някои университети и трябва да събера информация за тях. Вечер ще работя по дисертацията, щом одобрят темата.

Колин я гледаше как събира торбичките.

— Чакай! Не съм ти казал за Люк и Майк.

— Няма нищо. Ще питам Джос или Сара. И без това ще ми трябва адресът на Сара във Флорида, за да й пратя подаръка.

— Те ще се местят тук.

— Колко хубаво! — Джема се изправи. — Радвам се, че си поговорихме — усмихна се тя, после излезе и отиде в бутика.

— Забравихте ли нещо? — попита госпожа Уингейт, щом я видя.

За свой ужас Джема се разплака.

— О, боже! — възкликна жената и й помогна да седне. Взе торбите от ръцете й и й подаде кърпичка от една кутия на щанда.

— По принцип не плача, но напоследък не мога да спра — обясни Джема.

— Това е от хормоните.

— Но аз нямам… — Джема погледна жената. — Как се досетихте?

— Отворих магазина, след като мъжът ми почина, видяла съм какво ли не. Много млади жени идват тук и казват, че търсят подарък за бебето на някой роднина, а всъщност са разбрали, че ще имат дете, и искат да поговорят с някого.

— И какво правите вие?

— Първо ги изслушвам, после ги пращам при някой Олдридж. Младият Тристан ли е…

— Бащата ли? Не.

— Ах! Казахте ли на шерифа?

— Дори адът да замръзне, няма… — Джема си пое дъх. — Не съм. Скарахме се и той… — Тя сви рамене.

— Разбирам. Можете да сте спокойна, няма да кажа на никого. Само че, скъпа, нали знаете, че не можете да криете дълго?

— Особено с това нашествие на близнаци в града.

— Нали? — усмихна се жената. — Тъкмо тази сутрин една от жените, които ми шият, каза, че е довършила дрешки за близначета момченца. Предчувствам, че добрият късмет на скъпата Сара ще прати няколко човека тук да й купят подаръци.

Джема подсмръкна и отвърна на усмивката й:

— Колко делово от ваша страна да се сетите.

— Трябва да мисля в перспектива. Боря се да оцелея в света на масовото производство. Елате да ви покажа някои други неща.

— Имате ли баня?

— Налага се, при положение че идват толкова дами в затруднено положение като вас. Насам.

Джема се усмихна на завоалирания израз. Баба й смяташе, че думата „бременна“ е вулгарна и никой благовъзпитан човек не би я използвал.

Когато се върна, на плота вече бяха прострени най-красивите дрешки, които беше виждала. Този път госпожа Уингейт й обясни как се прави декоративен набор. Джема спомена, че Майк би искал върху дрешките на момченцата му да има нещо с бойни изкуства. Госпожа Уингейт включи лаптопа си и й показа някои подходящи картинки, от които Джема да си избере.

— Две от дрешките ще са готови до края на седмицата — каза жената. — Защо не дойдете тогава да поговорим за… всичко?

Когато си тръгна от магазина, Джема се чувстваше много по-добре. Даже беше взела още една дрешка за своето бебе. Госпожа Уингейт беше отличен търговец!

 

 

Щом се прибра, Джема изпрати имейл на Джос, за да разбере какво става с Майк и Люк. Ето какво й отговори тя:

Извинявай, че не ти казах, но стана голяма бъркотия. Предложиха на Люк да направят филм по негова книга. Брад Пит иска да играе Томас Кенън. Не мога да повярвам, че никой не ти е казал и за Майк. Докато бил в ресторант във форт Лодърдейл, разпознал някакъв тип, който бил издирван за убийството не четири жени. Майк го задържал и в къщата на изрода намерили завързана още една жена. Майк й спасил живота! За награда му разрешили да се пенсионира по-рано. В края на лятото той, Сара и децата се местят тук за постоянно.

Джема се облегна назад на стола. Явно желанията продължаваха да се сбъдват. Ако филмът на Люк станеше хит, той щеше да се сдобие с желаното безсмъртие. А Майк беше заловил „много зъл“ човек, точно както си беше пожелал. Джема писа на Трис за всичко — от гаденето в седем вечерта до сбъднатите желания.

Вечерта, докато се приготвяше да си ляга, погледна към компактното огледалце в козметичната й чантичка. Отвори го и се взря в красивия медальон.

— Не мисля, че си вълшебен — каза тя, — но ако си, моля те, нека Колин се върне при мен.

Медальонът не показа никаква реакция — не че беше очаквала друго, — затова тя затвори капачето и си легна.

 

 

— Кажи й.

Думите прозвучаха толкова силно, че Колин подскочи. Беше заспал на големия кожен фотьойл, който бяха купили с Джема. Когато думите отекнаха в стаята, той стъпи неволно на земята, столът се наведе напред и едва не го катапултира.

Беше заспал толкова дълбоко, че в първия момент не разбра къде се намира. Документите се бяха изплъзнали от скута му и се бяха посипали по пода. Огледа се, сякаш очакваше да види някого в стаята, макар да осъзнаваше, че е сънувал.

— Какво да кажа и на кого? — измърмори той, ставайки от стола.

Въпреки силния дъжд навън думите в главата му удавяха всички други звуци.

— Кажи й. Кажи й. Кажи й — упорстваше гласът.

Навън тресна гръм, незабавно последван от светкавица, при което Колин едва не се пресегна за пистолета на колана си. Предната нощ не си беше дал труда да се съблече. Вечеря сандвич и бира и се настани в стола, за да прегледа още веднъж информацията за Ейдриън Колдуел, известен още като Джон Колфийд, известен още като… Списъкът нямаше край, но каквото и име да използваше мъжът, все си беше престъпният чичо на Джийн.

През последните няколко дни Колин говори често с нея по случая. Не беше лесно, но той се погрижи да не засягат лични теми и да се придържат към фактите за чичо й. Веднъж отиде до апартамента й в Ричмънд, два пъти тя идва в офиса му в Едилин.

Тя му разказа за отношенията си със своя прословут чичо. Колин се изуми. Години беше живял с Джийн и смяташе, че знае всичко за нея. През последните дни се оказа, че не е знаел почти нищо.

Джийн му разказа как, когато е била малка, чичо й се е вмъквал в стаята й въпреки алармата и железните решетки на прозореца, сложени от майка й. „Питах го как е влязъл, а той се смееше и казваше, че щом ние можем да излезем, има начин той да влезе.“

Джийн му разказа и как два пъти е изпразнил банковите сметки на майка й. „Втория път мама не можа да го преодолее — каза горчиво тя. — Сега каквито и предпазни мерки да взима банката, мама се притеснява.“ Погледна към Колин. „Не си ли се замислял защо държа парите си в четири банки и се занимавам с трима брокери?“

Колин го досрамя да си признае, че изобщо не е знаел за това. Но пък нали все той плащаше сметките? Кавалерството не му позволяваше да я разпитва за парите й.

Джийн му разказа как с чичо й се сдобрили, докато тя следвала право.

— Мислех, че ако познава мама и мен, ако гледа на нас като на хора, няма да ни обере пак.

— Само че не е станало така — заключи той.

— Не, съвсем не. Сигурно е решил, че сме му задължени за това, че не ни вреди. — Разказа му как след втория път майка й е била на ръба на нервен срив. — Когато се запознах с теб, още издържах мама и плащах дълговете й. Опитвах се всячески да й вдъхна чувство на сигурност. Не знам как щяхме да се справим, ако ти не ми помагаше със сметките.

Колкото повече говореше Джийн, толкова по-смаян беше Колин, че е знаел толкова малко за нея. Беше пазила в тайна и миналото, и настоящето си.

От друга страна, тогава той беше обсебен от ненавистта към работата си в автокъщата. Не си беше дал сметка какво преживява Джийн. Нищо чудно, че винаги беше готова да се скара с него и така да намали напрежението си.

А Колин така и не беше забелязал ужасните неща, които криеше, стреса, под който живееше, страха й, че станалото може да се повтори.

Сега той се опитваше да компенсира пропуските. Слушаше я внимателно, наблюдаваше изражението й и движенията й и усети, че тя премълчава нещо. Вероятно не го лъжеше, но отговаряше уклончиво.

Колин предполагаше, че Джийн знае къде е чичо й и наскоро е имала контакт с него. Колкото повече говореше тя, толкова повече потайността й го караше да се бои за Джема. През последната седмица няколко пъти беше подхвърлила за новата му приятелка, дори беше казала, че я е зарязал заради „по-млада манекенка“. Думите и тонът й го накараха да настръхне. Прав беше да закриля Джема с всички средства.

Прав или не, това не му помогна, когато видя Джема в Едилин. Докато се усмихваше и му показваше бебешките дрешки, изглеждаше толкова хладна. Той усещаше така остро липсата й, а тя явно не се вълнуваше много от раздялата им.

Естествено, разбра, че не е била с Трис целия ден. Знаеше, че трябва да й се обади и да й се извини за несправедливите обвинения, но така щеше да обезсмисли идеята за раздялата. Точно сега беше по-добре да не са заедно — и Джийн да си мисли, че той няма да се събере с Джема.

Що се отнася до Джема, колкото по-малко знаеше, толкова по-добре.

Предната вечер обаче нещата се промениха. Колин преглеждаше отново документите по случая и препрочиташе стенограмите от показанията на Джийн. За пореден път се удиви, че е живял с нея, знаейки толкова малко за живота й. После върху него се стовари прозрението, че постъпва с Джема точно така, както Джийн с него.

Колин беше израснал с мисълта, че семейството им е различно, отделно от другите хора. Баща му никога не беше говорил за това, но дядо му не спираше да го повтаря.

— Ние не сме като тях, не сме същите — казваше възрастният човек за жителите на Едилин.

— Защо? — питаше Колин.

Дядо му нямаше логичен отговор.

— Така е било и винаги ще бъде. Не обсъждай с другите семейни работи.

Миналата вечер Колин се питаше дали нещата между него и Джийн нямаше да са различни, ако не беше следвал сляпо заръката на дядо си. Какво щеше да стане, ако беше споделил с нея колко мрази работата си? Колко му се иска да се върне в Едилин и да намери начин да стане шериф?

— Щяхме да скъсаме години по-рано — отговори си на глас. Със или без чичо, Джийн ненавиждаше малкия град.

— Всички там знаят какво правя — казваше навремето. — Онзи стряскащ дребосък Брустър Ланг само се навърта наоколо. Спомняш ли си как веднъж забравих да си заключа колата? Когато излязох от магазина, беше отворил вратата и надничаше вътре!

— Просто не е знаел коя си — каза тогава Колин в желанието си да защити човека, който му беше помогнал в много разследвания.

На Ланг му стигаше един час в града, за да научи повече от всички клюкарки, взети заедно. Освен това неговата информация се основаваше на факти. Той отдавна беше решил да не се задълбава в методите на Ланг за сдобиване с информация и предпочиташе да не разсъждава върху правотата на това си решение.

Миналата година старецът му помогна да научи истината за тогавашния годеник на Сара. Колин възнамеряваше да й представи фактите и да направи всичко възможно да попречи на брака. Преди обаче да намери цялата му необходима информация, се намеси Майк, настоящият съпруг на Сара.

Поредният гръм и последвалата го светкавица накараха лампите да просветнат, което върна Колин в настоящето. Погледна часовника на стената — минаваше два след полунощ. Думите „Кажи й“ още звучаха в съзнанието му.

Сега трябваше да си ляга, но сутринта щеше да отиде при Джема и да й каже истината за… за… „Ще й кажа какво изпитвам към нея“, реши той и се запъти към спалнята си. „Нашата спалня“ — си каза.

Преди обаче да стигне дотам, едновременно звъннаха стационарният и мобилният му телефон. Сърцето му едва не спря. В този час можеше да е само спешно обаждане от къщи.

Вдигна и двата телефона едновременно — единия опря на лявото ухо, другия — на дясното.

— Какво е станало?

На мобилния беше майка му, на стационарния — баща му.

— Шеймъс не се е прибирал от вчера — каза майка му, като явно едва се сдържаше да не се разплаче. — Рейчъл се обади да ми каже.

Госпожа Фрейзиър беше при дъщеря си в Калифорния.

— Вчера брат ти е излязъл, без да каже на никого къде отива — каза баща му. — Дано да е с момиче.

Господин Фрейзиър беше във фирмения апартамент в Ричмънд, където отсядаше винаги когато водеше преговори за голяма продажба.

— Баща ти ли чувам? — попита майка му.

— Да, той е на другия телефон.

— Перигрийн! — изкрещя госпожа Фрейзиър. — Заминал си и си оставил сина ни сам?!

Колин доближи двата телефона един до друг.

— Той няма нужда от детегледачка — обясни господин Фрейзиър. — Няма как да го грабнат и да го напъхат в багажника на колата. Едва се събира в малък камион.

— Ти с твоите шеги! Най-малкият ми син се е загубил, защото ти си го зарязал да се оправя сам. Сигурно умира от глад.

— Рейчъл ще…

— Не започвай пак! Рейчъл и Пери почти са влюбени. Всички го виждат, освен теб. Дойдох в Калифорния само за да ги оставя насаме.

— Ха! Отиде, за да натякваш на горкото момиче да забременее.

— Нищо подобно…

Колин постави мобилния си телефон на малката масичка, после нагласи слушалката на стационарния отгоре, за да могат двамата да си крещят. Взе си душ, облече си чисти дънки и тениска и когато се върна, родителите му още се караха.

— Ако я оставиш на мира, може да намери време да забременее — казваше баща му. — Франк иска деца, значи битката е наполовина спечелена.

— Откога желанията на мъжете имат нещо общо с бебетата? Аз ти износих децата. Забрави ли, че Колин тежеше четири килограма и половина, когато се роди?

Колин вдигна очи към небето — като малък слушаше тази история всяка седмица. Взе двата телефона.

— Отивам да търся малкото си безпомощно братче и мобилният ми трябва. Лягайте си и двамата!

Затвори двата телефона едновременно и сложи мобилния в кожения калъф на колана, до пистолета.

Отиде в гаража, качи се в джипа и вдигна ролетката врата. При вида на бурята навън се зарадва, че вече си има къща. През последните няколко години, докато живееше в апартамента, се налагаше да паркира на улицата. Що се отнася до фамилната къща, за баща му всеки гараж беше място, където да оставя колите си — и старите, и онези, които бяха толкова скъпи, че не даваше на никого да ги кара. Другите, които семейството използваше — ежегодно заменяни за нов модел, — стояха пред къщата под дъжда, снега и слънцето.

— Поне Джема си има заслон за колата — каза високо той.

Приятно му беше да си мисли, че в момента тя е в топлото си легло.

Той се досещаше къде е Шеймъс. Останалите от семейството едва ли знаеха колко време прекарва момчето у Джема. Шеймъс обикновено отиваше до къщата й пеша и казваше, че да отиде с кола ще е все едно да сложи неонова табела за местонахождението си.

Веднъж следобед видя как Шеймъс почука на вратата на Джема и направо влезе. Явно я посещаваше толкова често, че не чакаше тя да му отвори. Два часа по-късно Колин паркира наблизо с намерението да отиде да види Джема. Спря на няколко крачки от къщата и погледна вътре. Шеймъс лежеше по корем на дивана, приведен над скицника си; стъпалата му бяха върху масичката за кафе, където имаше празна чиния и чаша.

Джема се беше изтегнала върху няколко големи възглавници на пода; около нея имаше спретнати купчинки листове, а любимите й цветни химикали бяха строени до стъпалото й.

Именно тогава Колин разбра, че я обича, че може би я е обикнал от мига, в който я видя. Предполагаше, че в началото го е привлякла, защото се е вписвала в представата му за бъдещето. Каквато и да беше причината, още тогава му се прииска да са заедно. С Джема му беше хубаво като с никой друг. С нея нямаше усещането, че е на съревнование, както с Джийн. С Джема изпитваше чувство на свързаност, сякаш бе точно там, където трябваше, когато трябваше — усещаше го с цялото си същество.

Докато шофираше, си даде сметка, че е сбъркал, като не й се е доверил и е проявил ревност. Зачуди се дали дълбоко в себе си не е знаел, че Джийн крие същността си, и затова й е отвръщал по същия начин. Може би е усещал, че да покажеш уязвимост пред агресивен човек като Джийн, е все едно гладиатор да признае, че се страхува.

Джема обаче беше различна. Истинска.

Когато паркира и видя волвото й под заслона, въздъхна облекчено. Знаеше, че за втори път в живота си трябва да разголи душата си пред друго човешко същество. Първият път беше, когато сподели с Джема какво му е казала Джийн онзи ужасен ден в апартамента му. Беше оцелял след онова откровение. Сега знаеше, че ако иска да е с Джема — а той искаше, — трябва да й признае всичко, включително за чувствата си към нея. Какво беше споменал господин Ланг? „Ако я харесвате, ще трябва да се потрудите да я задържите.“ Прав беше старият човек.

Когато почука на вратата и Джема не му отвори, усети как сърцето му се качва в гърлото. Ами ако планът му не беше подействал и чичото на Джийн я беше пленил? Или пък беше с Трис? Нима глупостта му я беше тласнала в обятията на друг мъж?

Наложи си да се успокои. Когато натисна дръжката на вратата и тя се отвори, го обзе страх. Надяваше се тя да си спи в леглото и да не е чула почукването му заради бурята. Ако беше така, щеше да й напомни, че изрично й е казал винаги да заключва.

Леглото й обаче беше празно, макар да личеше, че е било използвано. Огледа къщата, но не забеляза следи от борба. Пижамата й небрежно беше метната на леглото, сякаш се беше преоблякла и веднага беше излязла. Само че колата й беше пред къщата, а никога не я беше виждал да кара пикап, макар че Лани й беше осигурил. Къде беше тя тогава?

— С Шеймъс е — каза високо Колин, докато отиваше към колата си.

Пое по криволичещия чакълен път насред имението и за рекордно време стигна до големия склад. Дъждът беше толкова силен, че виждаше само на един-два метра пред себе си, но той познаваше добре пътя. Ниската, дълга сграда се намираше зад семейната къща, до обширния държавен резерват. В склада стояха някои от най-старите фамилни артефакти, включително жълтата карета, на която според Колин повече й прилягаше да е в някой музей. Но всеки път, когато някой от синовете му го кажеше, Перигрийн Фрейзиър заявяваше, че семейната собственост си остава в семейството.

Щом спря пред входната врата, видя, че отдолу се процежда светлина. Постройката нямаше прозорци и разполагаше с няколко системи за сигурност. Шеймъс знаеше всички кодове — не че те щяха да спрат чичото на Джийн.

Паркира до вратата. Беше отключено, алармата беше деактивирана. За всеки случай Колин извади оръжието си, вдигна го и влезе вътре, след което тихо затвори вратата.

— Шеймъс, това не може ли да почака до утре? — попита сънено Джема.

Той седеше в задната част на голям фургон от осемнайсети век и скицираше малката жълта карета на няколко метра от тях.

— Не можах да заспя — отвърна й, без да вдига поглед. — Ти обаче по-добре върви да си легнеш.

Джема седеше зад него във вагона, на легло, покрито с платнище.

— Не мога да те оставя тук сам. Вашите се притесняват за теб.

— Те са ядосани на Колин, не на мен.

— Знам. Аз също. Добрата новина е, че той е много нещастен.

Чу се шум, при което тя погледна вляво и видя Колин, който тъкмо прибираше пистолета си в кобура.

— За вълка говорим… Какво ви води насам в това прекрасно утро, шерифе?

— Малкият ми брат. Заради теб мама и татко луднаха, Шеймъс.

Шеймъс го изгледа гневно.

— Защо се виждаш с Джийн? — попита.

Колин хвърли поглед към Джема. Едва ли беше казала на някого за чичото на Джийн — не и след като й вдигна скандал, че споделя прекалено много с Трис.

Той се повдигна на ръце, качи се на вагона и застана до Шеймъс, на около метър от Джема. Шумът от дъжда се чуваше и в склада. Въпреки лампите силуетите на старите вагони и карети, дело на някогашните Фрейзиър, създаваха призрачна атмосфера в големия полупразен склад. На Шеймъс му харесваше, но не и на Колин.

Колин си пое дъх, после каза истината на брат си:

— През всичките години, откакто познавам Джийн, тя ме е лъгала. Каза ми, че няма нито лели, нито чичовци, нито братовчеди.

— Значи не е от Едилин — вмъкна Джема.

Шеймъс само изсумтя.

— Тя губи от това — каза Колин. — Починалият й баща има брат — международен крадец. Вмъква се в места като консулството на САЩ в Румъния и краде разни неща.

— Какво например? — попита Джема, която не можа да сдържи любопитството си.

— Каквото му плащат да открадне. Той няма съвест, няма морал. Накарах Джийн да ми каже истината и тя призна, че копелето два пъти е източвало сметките на майка й. В някои периоди е богаташ, в други мизерства.

— Джийн каза ли ти къде е той? — попита Джема.

— Казва, че не го е виждала от години.

— Не си ли разбрал, че вечно лъже? — попита Шеймъс, както си беше с гръб, без да спира да рисува.

— Да, сега вече го знам — отвърна Колин. — Не знаех за чичо й.

— За какво лъже тя? — обърна се Джема към Шеймъс.

— Изневерява на Колин. Винаги е било така — отвърна гневно момчето.

— Знам — каза му меко брат му. — Научих много повече, отколкото ми се искаше.

Очите му, насочени към Джема, бяха изпълнени с копнеж.

Шеймъс се обърна и я погледна въпросително. Тя поклати отрицателно глава. Не беше казала на Колин за бебето и не искаше да го прави сега.

— Значи Джийн има тайни от теб? — попита тя възможно най-невинно.

— Да, както аз от теб — отвърна Колин.

Шеймъс се изхили.

— Джема е по-умна от теб — заяви.

— Не е кой знае колко трудно — усмихна се широко Колин. Навън прогърмя. — Не искам да ви развалям купона, но мисля, че е най-добре да се приберем и да си легнем. А ти, братко мой, ще се обадиш на нашите да им кажеш, че си добре.

— Ти разплака Джема — отвърна той, без да помръдва от мястото си.

— Знам и съжалявам. Смятах, че е по-добре чичото на Джийн да си мисли, че сме скъсали. Страхувах се, че… Още ме е страх, че… — Колин я погледна в очите и разкри всичките си емоции и страхове. — Повече няма да го правя — обеща.

Шеймъс затвори скицника си и слезе от вагона. Брат му го последва и двамата застанаха долу, протегнали ръце към Джема, за да й помогнат да слезе. Тя избра Шеймъс, който я пое и я сложи да стъпи до него, встрани от Колин.

— Кога ще успееш да ми простиш? — попита я Колин.

— Нямам представа. Ще го обсъдя с Трис.

Той простена.

— Въобще не трябва да те оставя да се отървеш — ухили се Шеймъс.

— Ще се постарая да я убедя в обратното — каза Колин, загледан в Джема. — Сега, малкото ми братче, ще те заведа вкъщи, където ще се обадиш на мама и татко и ще се извиниш, че си ги притеснил. После ще закарам Джема у нас и ще започна да й се моля. Ще направя всичко, за да ми прости.

— Изслушай я — кимна Шеймъс. — Има много да ти казва.

— Искам да чуя всяка дума — отвърна Колин.

Джема не посмя да го погледне от страх, че ще се издаде. Колин говореше за едно, а брат му със сигурност намекваше за бебето. Докато гледаше Колин, си даде сметка, че няма да й е лесно да превъзмогне обидата. Още чуваше нападките му. Много неща трябваше да се променят между тях.

А на нея щеше да й се наложи да се откаже донякъде от независимостта си. Двамата трябваше да бъдат екип, не просто две личности, чиито пътища са се пресекли.

Колин и Шеймъс я гледаха в очакване.

Тя погледна Колин в очите.

— Трябва да поговорим за много неща.

— Съгласен съм — каза той, след което тримата си тръгнаха.