Аманда Куик
Реката знае (50)

Четирийсет и девета глава

Два дни по-късно Луиза седеше на своето писалище и четеше статията в „Срочен репортер“. Както обикновено господин Спрегит беше измислил заглавие, отпечатано с едър шрифт на първата страница на вестника, което да грабва вниманието на широк кръг читатели. И по-точно няколко заглавия. Господин Спрегит не беше човек, който ще се задоволи само с едно сензационно заглавие, когато две или три също ще свършат работа.

Случай на убийство — във висша степен отвратително — в най-изисканите кръгове на обществото.

Кървави събития в публичен дом. Господа от висшето общество арестувани. Безследно изчезнала съпруга се завръща от речния си гроб.

От Дописник Фантом

Висшето общество с възмущение научи, че господин Елуин Хейстингс е арестуван за убийството миналата година на млада дама на име Фиона Ризби и за опита за убийство на своята първа съпруга Виктория Хейстингс, прието за самоубийство.

Полицаите открили господин Хейстингс в публичен дом. Ценно колие, собственост на убитата госпожица Ризби, е било намерено у него. Съпругата му Виктория Хейстингс, смятана погрешно за мъртва, била също в заведението.

Читателите ще останат още по-учудени, като научат, че първата госпожа Хейстингс е собственичка на прочутия публичен дом на Суантън Лейн „Феникс“.

Нейният съпруг е инвеститор и редовен клиент на заведението.

Когато била открита, госпожа Хейстингс била замаяна, с кървяща рана на главата. Очевидци твърдят, че страдала от остро нервно разстройство. Изправена лице в лице със съпруга си, започнала да буйства. Обвинила господин Хейстингс, че се опитал да я убие, като я хвърлил в Темза. Оцеляла по чиста случайност.

Съобщено е, че на местопрестъплението имало още един мъж, участвал в престъпни деяния заедно с господин и госпожа Хейстингс. Той изчезнал, преди да бъде разпитан…

Някой почука с чукчето на входната врата. Луиза остави вестника и се заслуша как госпожа Голд отива към антрето. Вратата се отвори. Чу гласа на Антъни:

— Не си правете труда, госпожо Голд. Сам ще отида в кабинета.

— Тъкмо приготвям чая — каза икономката.

Стъпките на Антъни се приближаваха към кабинета. Потръпна по познатия начин с копнеж и нетърпение. Той влезе в уютната стая с пакет под мишница.

— Добър ден, любов моя — поздрави я, отивайки до писалището й. — Надявам се, че не те прекъсвам.

— Не — отговори бързо. — Четях сутрешния вестник.

— Отличната статия за неотдавнашните съдбоносни събития във висшето общество предполагам.

— Да.

— Ужасни неща. — Остави пакета на писалището и я измъкна от стола. — Абсолютно ужасяващи, но приковават вниманието.

Целуна я. Тя го прегърна през врата и се притисна до него. Когато Антъни най-после се отдръпна и я погледна с възбуждаща страст в очите, тя се изчерви и бутна очилата си нагоре.

— Имаш ли още новини от господин Фоулър? — попита тя, като седна отново много бързо.

Антъни изпъшка дълбоко и седна също на един стол за четене.

— Това, струва ми се, е едно от големите затруднения, което възниква, когато човек има тайна любовна връзка с журналист.

Тя свъси вежди.

— За какво говориш?

Антъни разпери ръце.

— Научават първи последните новини, слухове и клюки.

— Ха! Знаеш много добре, че това не е истина. Целуна ме преди дори да имам възможност да те попитам за срещата ти с Фоулър.

Той вдигна пръст.

— Само защото се научих да действам бързо, когато ти си разсеяна.

Тя сплете ръце върху писалището.

— Е?

— Съмнявам се, че историята ще приключи така добре, както би се надявал човек, но независимо от всичко ще има някаква справедливост. — Антъни протегна крака и се отпусна удобно. — За Куинби нищо не се чува, но Фоулър не се тревожи прекалено. Каза ми под секрет, че има всички основания да вярва, че Клемънт Корвъс ще се погрижи за него.

Тя преглътна с усилие.

— Божичко!

Очите на Антъни добиха студен израз.

— Не си създавай главоболия с излишно съчувствие към Куинби. Отвлече те без всякакво угризение. Знаеше много добре, че Виктория Хейстингс възнамерява да те хвърли в реката. В действителност тя щеше да използва него за тази работа.

— Да, предполагам, че е така. И все пак човек не може да не изпитва известно съжаление към него. Колко ли ужасно е било да живее, лишен от привилегиите, на които щеше да се радва, ако баща му го бе признал.

— Прекалено добросърдечна си, скъпа моя. Колкото до Куинби, трябваше да прояви малко повече разум, а не да мами Клемънт Корвъс.

— Ами господин и госпожа Хейстингс?

— Според Фоулър все още си подхвърлят обвинения, привеждайки доказателства за вината на другия. Междувременно се говори, че втората госпожа Хейстингс се е върнала в дома на родителите си и съвсем скоро ще подаде молба за развод на основание двуженството на съпруга й. Дядо й е прекратил финансирането на Хейстингс. Според мълвата, за да се потуши скандалът, Лил веднага ще се омъжи съвсем тихо за млад мъж, когото сама си е избрала. Подозирам, че това е същият момък, когото прие в спалнята си онази вечер, когато отворих сейфа на Хейстингс.

— Радвам се за нея. Ами Хейстингс?

— Носи се клюка, че ще бъде изритан от всички клубове. Консорциумът се разпадна естествено. Дори да не бъде обесен, той ще бъде напълно разорен и изгонен завинаги от единствения свят, който има значение за него.

— Висшето общество.

— Да.

— Питам се какво ще стане с Виктория Хейстингс?

— Фоулър е убеден, че Виктория е съвсем луда, и ще бъде изпратена в лудница.

— Хм.

Антъни вдигна вежда.

— Съмняваш ли се, че е душевноболна?

— Никак не бих се учудила, ако играе роля, за да се спаси от въжето.

— Уверявам те, че ако е здрава, лудницата за нея ще бъде по-страшна от смъртта.

Луиза потрепери.

— Не се съмнявам.

— Има още нещо — каза той тихо.

— Да?

— Срещнах случайно днес следобед Джулиан Истън в моя клуб.

— О, боже! Как мина срещата?

— Беше направо сломен. Всъщност ми се извини. Ти беше права. Изглежда, че се е обвинявал за смъртта на Фиона. Излязла е в градината, за да се срещне с него в нощта, когато бе убита. На мястото на срещата попаднала на господин и госпожа Хейстингс, преди Истън да отиде при нея. Когато отишъл, не я намерил там.

Луиза въздъхна.

— Каква трагедия.

— Това е всичко, което имах да докладвам — заключи Антъни. — Предлагам да се спрем на друга, по-интересна тема.

Тя го погледна любопитно.

— Каква?

— Ти и аз естествено.

Тя примигна, замръзна и след това свали нервно очилата си.

— И аз имах намерение да обсъдя с теб същата тема. — Извади от джоба си носна кърпичка и започна трескаво да бърше някакво въображаемо петно на стъклата. — Страхувам се, че твоето семейство е останало с неуместно и напълно погрешно впечатление как стоят нещата между нас.

— Мислят, че ще се оженя за теб.

— Да, зная. — Нагласи очилата на носа си и го погледна. — Помъчих се да разсея недоразумението онази вечер, когато се връщахме от дома „Феникс“, но никой не пожела да ме чуе.

Той се усмихна.

— С времето ще разбереш, че щом моите близки веднъж си изградят мнение, са склонни да проявяват изключителен инат. Страхувам се, че това е семейна черта.

Тя се наведе смутено.

— Наистина положението е много неловко, Антъни. Не ми се струва почтено да ги оставя да вярват в една безочлива лъжа.

— В такъв случай не бива да лъжем.

— Какво говориш, по дяволите?

Антъни стана, заобиколи писалището и я изправи за втори път.

— Антъни, моля те, не можеш да разрешиш този проблем, като ме целуваш.

— Обичам те, Луиза.

Земята под краката й като че ли изчезна.

— Какво?

— Обичам те — повтори той още по-нежно. — Толкова трудно ли е да го повярваш?

Тя едва си поемаше дъх.

— Но ние се познаваме от толкова скоро и има неща, които не знаеш и които положително ще променят мнението ти за мен.

— Искрено се съмнявам. — Взе ръцете й и целуна пръстите й. — Ще ти дам време, колкото ти е необходимо, за да се влюбиш в мен. В замяна искам само да ми обещаеш, че ще обмислиш много внимателно моето предложение за женитба.

— Време не ми е необходимо — каза тя, без да се замисли за секунда. — Вече съм влюбена в теб. Но за брак е изключено да се говори.

Пусна ръцете й и взе пакета, който беше оставил върху писалището, и й го подаде. Понеже не знаеше какво друго да направи, тя започна да развързва с треперещи пръсти връвчиците.

— Знам, че си напълно обсебена от идеята за тайна любов — говореше той, наблюдавайки как развива амбалажната хартия. — Признавам, че не мога да осигуря в брака толкова бурни вълнения, колкото предлага една тайна връзка, но по мое мнение ще ни бъде много по-удобно, когато правим любов.

— Не, наистина е невъзможно — каза тя, едва сдържайки сълзите си. — В никакъв случай.

— Само си помисли, ще спим заедно в топло легло всяка нощ, вместо да сме принудени да го правим на градински тезгях и да разчитаме на откраднати мигове. Ще закусваме заедно всяка сутрин, докато се наслаждаваме на последната възхитителна статия в „Срочен репортер“.

— Антъни, престани! Не знаеш какво говориш. — Пакетът вече беше разопакован. Тя се загледа смаяно в подвързания с кожа екземпляр на „Изгубения рай“ от Милтън. — О, Антъни!

— Не се притеснявай — каза той. — Не съм го откраднал от сейфа на Пепър. Съгласи се да го продаде. Беше въпрос само на спазаряване.

Тя попипа шарената кожена подвързия. Сълзи парнаха очите й.

— Не зная какво да кажа.

— Кажи, че ще се омъжиш за мен, любов моя. Предчувствам, че всички затруднения по отношение на моето семейство, които те измъчват, ще изчезнат.

Почувства огромна тежест в душата си, сърцето й се сви. Сълзите се отприщиха и се затъркаляха по страните й. Дръпна с рязък жест очилата си, извади носната кърпичка и започна да ги бърше яростно. „Знаех си, че този момент ще дойде“ — напомни си тя. Само дето се надяваше да има още мъничко време.

— Така стоят нещата с тайните любовни връзки. — Остави кърпичката и го погледна през сълзи. — Нямат щастлив край.

— Всяко правило има изключение.

— Не става въпрос за случай, когато правилото може да се наруши.

— Защо не?

— Имам тайна от миналото си, която е толкова страшна, че като я научиш, ще се ужасиш. Не мога да ти разреша да ме въведеш в твоето семейство. Няма да бъде почтено.

Той очевидно беше в добро настроение.

— А пък аз не мога да си представя, че имаш толкова страшна тайна.

„Не бива да казвам нищо“ — помисли си тя. Ако имаше малко здрав разум, малко чувство за самосъхранение, щеше да си държи устата затворена и щеше да го пропъди. Но тя го обичаше. Не можеше да го лъже.

— Антъни, аз съм жената, която уби лорд Гавин.

— Да, знам — заяви той съвсем небрежно. — А сега да поговорим как ще правим любов и…

Тя го зяпна.

— Знаел си! — едва промълви.

— Убедих се преди няколко дни. — Очите му проблясваха от радостно нетърпение. — А сега можем ли да се върнем на темата за моето предложение?

— Ти не разбираш. — Тя се отдръпна зад стола си и така стисна облегалката, че ноктите й оставиха следи в дървото. — Ударих го по главата с ръжен. Той беше джентълмен с много високо положение.

— Изглежда, на никого не липсва особено. Струва ми се, въпреки че не те познават, вдовицата на Гавин и другите от неговото семейство тайничко са ти благодарни. Да не говорим за жените-търговки, които си спасила по този начин. Гавин беше зъл човек.

— Това няма нищо общо с въпроса. Издирвана съм за убийство. Ако някой ден полицията ме открие, ще ме обесят за убийство. Помисли си за скандала.

— Никой не те издирва за убийство. Що се отнася до полицията, ти си се самоубила, забрави ли?

— Но…

— Случаят е приключен. Никой не те търси, любов моя.

— Ами ако един ден някой ме познае?

— Едва ли, но ако това се случи, моето семейство и аз на драго сърце ще лъжесвидетелстваме за твоята самоличност. Като се омъжиш за мен, ще станеш Столбридж. Ние защитаваме всеки от семейството. Уверявам те, че никой няма дори да си помисли да ни противоречи.

— Съвсем правилно — заяви Ема, застанала на вратата. — Луиза, скъпа, нали ти казах още в началото на тази любов, че семейство Столбридж може и да пренебрегват обществото в по-голямата му част, но обществото не може да ги пренебрегне. Семейството им притежава от онзи вид състояние и връзки, които правят хората неуязвими. Със Столбридж ще бъдеш в пълна безопасност.

Луиза я погледна. Осъзна изведнъж, че тлеещата дълбоко в душата й надежда не е напразна.

— О, Ема — промълви тя, — наистина ли вярваш, че е така?

Другата жена се подсмихна.

— Сигурна съм, че след като станеш омъжена, благородна дама, ще намериш време да ми помогнеш да завърша мемоарите си. Ако си спомняш, бяхме стигнали до едно много силно преживяване.

— Разбира се — отговори Луиза, усмихвайки се през сълзи.

Ема намигна весело и изчезна по коридора.

Луиза се обърна отново към Антъни:

— Сигурен ли си, че точно това искаш?

— Не става въпрос само на желание. — Притисна я силно в прегръдките си. — Необходима си ми, любов моя. Ние с теб сме двете половини на едно цяло. Вярвам, че сме създадени един за друг.

Щастлива, тя обви ръцете си около врата му.

— Да — каза тя и нищо повече.

— Добре дошла в семейството.

Устните му намериха нейните. Тя се остави на любовта, която знаеше, че ще ги поведе благополучно към бъдещето.