Аманда Куик
Реката знае (12)

Единайсета глава

— Зная, че едва ли ще те разубедя — каза Ема. — Все пак ще опитам. Твърде много опасности води след себе си този случай.

Луиза стана и отиде до прозореца, който гледаше към градината.

— И преди съм рискувала.

— Но не като сега. Никога не си разследвала убийство.

— Именно заради това не мога да пропусна тази възможност. История за потресаващите убийства на две жени от висшето общество, свързани евентуално с Елуин Хейстингс, е много важна, за да я пренебрегна. Хора като Хейстингс рядко плащат за престъпленията си. Представи си, че един от тях бъде предаден на правосъдието.

— Не забравяй, че не знаеш дали той е убивал изобщо. Разполагаш само с мнението на господин Столбридж за събитията, което не е достатъчно. Както ти казах, той може да има лични причини да стовари вината върху някого.

Луиза се бе загледала в градината.

— Ема, не вярвам, че той разследва само за да изчисти името си. Честно казано, не вярвам, че го е грижа за мнението на обществото. Интуицията ми подсказва, че е абсолютно убеден във вината на Хейстингс за убийството на Фиона. Решил е твърдо да получи правосъдие за нея.

— Навярно ти се иска да му припишеш такива благородни подбуди, защото ще ти бъде приятно да имате нещо общо — каза Ема нежно. — И двамата търсите справедливост, правосъдие и така нататък, и така нататък.

— Може и да имаш право. — Луиза се обърна към нея. — Така или иначе възнамерявам да стигна до дъното на тази работа.

— Не ме разбирай погрешно, скъпа, към твоята работа като кореспондентка изпитвам само възхищение, но се страхувам, че ставаш безразсъдна в търсенето на справедливост във висшето общество.

— Благодаря ти за загрижеността и обещавам да бъда внимателна.

Ема въздъхна.

— Твоят някогашен гняв към лорд Гавин и страхът ти от него те тласкат към това безразсъдство. Той е мъртъв, но още те преследва.

— Няма да споря с теб по този повод. Случилото се миналата година беше кошмар, който ще ме съпровожда до края на дните ми. Вероятно това ме подтикна да се захвана с опасна професия. Същевременно чувствам, че е мое призвание. Работата ми като кореспондента Дописник Фантом ми носи удовлетворение, както нищо друго.

— Твърдо ли си решила да спазиш споразумението с Антъни Столбридж?

— Друго не ми остава. — Луиза се вкопчи в подпрозоречната дъска. — Сигурно я е обичал много, Ема.