Аманда Куик
Реката знае (39)

Трийсет и осма глава

За нейно учудване Антъни не отхвърли идеята. Вместо това погледна Луиза сериозно заинтригуван.

— Какво те кара да мислиш, че има вероятност Виктория Хейстингс да има пръст в тази работа? — попита с безразличие.

— Разбира се, че това е само предположение — отговори бързо Луиза. — Смътно предчувствие, което постепенно се оформи у мен. Исках да ти кажа, когато се върнахме на Ардън Скуеър, след като бяхме у родителите ти днес следобед, но се разсеяхме, ако си спомняш.

Антъни се усмихна бавно и порочно.

— Уверявам те, Луиза, че си спомням и най-малката подробност от това възхитително разсейване.

Тя се изчерви, но продължи смело:

— Питам се дали да не разгледаме възможността Виктория Хейстингс да е жива.

— Добре. Да обмислим твоята теория. Първо, приемаме, че е жива, но в такъв случай защо й е да убива Грентли и Тарлоу?

— Не зная. — Луиза разпери ръце. — Но си съгласен, че тя е една от малкото хора, които вероятно са знаели, че двамата са работили за Хейстингс и са били важни за него.

Антъни мълчеше. После наведе глава.

— Продължавай. Слушам те.

Тя извади от маншона своето тефтерче. Отвори на страницата, отбелязана с В.Х., и прегледа нахвърляните бележки.

— Още в началото на тази история ми направи впечатление, че тялото на Виктория не е било открито.

— Случва се с удавниците.

— Да, зная, но ще признаеш, че този факт оставя открита възможността тя да е оцеляла.

— Необходим й е бил невероятен късмет, както и да знае да плува. Жените рядко се учат да плуват.

Тя срещна погледа му.

— Виктория Хейстингс е знаела да плува.

Антъни я загледа с растящо любопитство.

— Как, да му се не види, разбра?

— Ема ми каза. Доста я разпитвах за Виктория. Спомена между другото, че Виктория Хейстингс е единствената жена от висшето общество, освен Ема, която умеела да плува.

— Интересно. И все пак дори да е умеела да плува, тежестта на роклята и бельото биха я повлекли към дъното.

— Приемаш, че Хейстингс я е хвърлил в реката, ами ако сама е инсценирала самоубийството си?

Този довод го накара да се замисли.

— Откъде ти хрумна тази идея?

Трябваше да бъде много внимателна. Едва ли можеше да му каже, че се е досетила за тази възможност, защото беше инсценирала своето самоубийство, подбудена именно от описанието на случая с Виктория Хейстингс, и най-вече защото тялото не е било открито.

Махна с ръка, както се надяваше, много небрежно.

— О, сигурно е от романите и драмите, в които изчезнали съпруги и съпрузи се появяват най-накрая, претендирайки, че са се спасили по чудо от речния гроб или от някоя друга катастрофа.

— И по този начин отнемат възможността на тайно влюбените за щастлив край — отбеляза Антъни.

Тя се изчерви и се загледа в бележките си.

— Да, но да продължим. Преди да обединим усилията си, разпитах камериерката на Виктория. След изчезването на Виктория Елуин я бе уволнил.

— Издирила си камериерката! Смайваш ме. Това е много находчиво.

— Благодаря. — Провери бележките си. — Тогава ме интересуваше главно информация за господин Хейстингс, разбира се, но нахвърлих и някои бележки за бившата й господарка.

— Какво ти каза тя?

— Името на камериерката е Сали. След като била уволнена от Хейстингс, започнала работа при лейди Маунтхейвън, и тя ми разреши да говоря с нея. Сали ми каза, че преди да напусне, последното й задължение било да събере дрехите и вещите на Виктория и да ги даде за благотворителност. Спомена, че само една нощница липсвала от гардероба й.

— Това като че ли опровергава теорията ти за инсценирано самоубийство. Жена, която възнамерява да изчезне, едва ли ще излезе нощем само по нощница.

— Ами ако е планирала тъй нареченото „самоубийство“? Може да си е приготвила рокля, без камериерката да забележи. Скрила я е някъде, за да я облече, когато й потрябва. Когато изчезва, оставяйки целия си гардероб, съпругът й най-вероятно ще повярва, че наистина е страдала от душевно разстройство, заблудила се е към реката и се е хвърлила.

— Доста си мислила по въпроса, нали?

Пак се поколеба, подбирайки много внимателно всяка дума:

— Ти и Ема сте на едно мнение, че Виктория Хейстингс не е от хората, склонни към самоубийство.

— Така е.

— Ема казва, че Виктория винаги й е правила впечатление на решителна жена със силна воля. Беше доста изненадана, като прочете във вестниците, че била разстроена и обзета от меланхолия.

— Без съмнение Елуин Хейстингс е пуснал този слух — предположи Антъни. — Какво друго ти каза камериерката?

— Най-интересното беше, че Хейстингс и Виктория обсъждали надълго и широко финансови въпроси. Каза още, че бившата й господарка много я бивало в тази област и господин Хейстингс винаги се съветвал с нея.

Антъни се умълча.

— Имаш право. Това е много любопитно. Нито един от слуховете, които чух в клубовете, не намекваше за участието й в планирането на неговите инвеститорски консорциуми.

— Е, едва ли се очаква джентълмен от висшето общество дори за миг да си помисли, че една дама има талант за финанси.

— Не е необходимо да ми напомняш, че човек може понякога да не съзнава талантите на една дама. — Той потъна в своя ъгъл дълбоко замислен. — По времето точно преди Хейстингс и Виктория да се оженят, се говореше, че Хейстингс е пред фалит, но само месеци след сватбата финансовото му положение се подобри значително. Сложи началото на изключително доходоносните инвеститорски консорциуми.

На Луиза й хрумна още нещо:

— И схемата за изнудване е задействана от Виктория.

— Но ако тя е измислила тези хитри финансови интриги — продължи да разсъждава търпеливо Антъни, — защо ще изчезва и ще изоставя всичко, включително парите? И пак твърдя: той я е убил.

— Може би си прав — съгласи се Луиза. — Но защо ще я убива, след като тя е източникът на неговото финансово замогване?

— Навярно е убедил сам себе си, че тя повече не му е необходима. Нещо друго научи ли от камериерката?

Тя прелисти страницата и провери какво си е отбелязала.

— Каза ми, че вечерта, когато госпожа Хейстингс е изчезнала, прислугата е била в почивка.

— Отсъствието им положително е било удобно за някого. Това ли е всичко?

Тя се покашля.

— Ами има още нещо.

— Какво?

Пое дълбоко дъх и се подготви за следващото разкритие:

— Сали отбеляза, че господин и госпожа Хейстингс са имали, както го нарече тя, прекалено енергичен интимен живот — продължи Луиза, като се стараеше тонът й да бъде делови и светски.

Антъни вдигна недоумяващо вежди.

— Енергичен ли?

Луиза затвори бързо бележника си.

— Трудно ми е да го формулирам, но очевидно става въпрос за бич.

— Аха!

Гласът му беше подозрително равен.

Тя вдигна глава и видя, че той я наблюдава развеселено. По страните й плъзна червенина.

— Според информацията, която получих от Роберта Удс, Елуин Хейстингс не е загубил вкуса си към бича. Именно тази услуга изисква при седмичните си посещения в публичния дом „При мадам Феникс“.

— Мисля — додаде Антъни, — че трябва да съберем повече сведения за мадам Феникс и нейния дом.

— Да.

Той отново се умълча, наблюдавайки я от своя тъмен ъгъл.

— Какво си мислиш? — попита тя след малко.

— Че наистина си най-изумителната жена.

— О! — Не знаеше как да реагира в случая. — Е, и ти, господине, не оставаш по-назад.

— Допадаме си отлично, не намираш ли?

Тя се оживи веднага.

— Нашето съдружие работи много добре.

Отново настъпи мълчание. Луиза се взря в него неспокойно.

— А сега за какво се замисли, господине? — попита, когато вече не можеше да понася напрежението.

— Мисля си, че купих няколко броя „Френско удобство“ днес следобед на път към къщи.

Лицето й стана тъмночервено.

— Ах, да. — Любопитството й надделя. — Хм, и откъде се купуват тези неща?

— От същото място, откъдето се купуват книги. От магазин.

— Разбирам. — Сви вежди слисана. — Значи има магазини, специализирани само за такива стоки.

— Да. Този магазин по-специално дава обявление за приспособление, което гарантира на господата, обвързани в таен любовен роман, да останат доволни, без да забравят благоразумието.

— Колко интересно.

— Изненадан съм, че не записа това сведение в твоето тефтерче.

— Чудесна идея, господине. Благодаря, че ми напомни.

Бръкна в маншона да извади бележничето си.

Той се засмя нежно и я притегли на коленете си.

— Преди да си запишеш, предлагам да изпробваме една от новите ми придобивки — прошепна срещу устните й. — Разбира се, само да проверим дали ефектът е задоволителен.

Прониза я внезапна възбуда. Опря ръката си в едната му страна.

— В каретата ли, господине? — прошепна.

— Защо не? От сигурен източник знам, че каретите са много популярни сред тайните любовници.

Дръпна транспарантите на прозорчетата. Обгърна ги топла, прелъстителка тъмнина. Устните му се впиха в нейните, съблазняващи, настоятелни, търсещи съучастие.

Тя махна ръкавиците си, после разкопча ризата му.

„Френското удобство“ се оказа на ниво за гаранциите, с които се ползваше.

— Само помисли колко време се спестява за пране и гладене на носни кърпи — каза Луиза малко по-късно.