Аманда Куик
Реката знае (37)

Трийсет и шеста глава

Миранда Фосет се беше настанила на софата си. Луиза си помисли, че изглежда още по-драматично от обикновено с модна рокля от светлосиня коприна и тъмносиньо кадифе. На пръстите й блестяха перли, виеха се около шията й, просветваха в косата й.

— Ах, ето те и теб, скъпа Луиза — усмихна се топло и им помаха да се приближат с отрупана с пръстени ръка. — Моля, седнете. — Обърна се към Антъни: — Колко е възхитително да ви видя отново, господине. Радвам се, че сте свободен тази вечер. Съзнавам, че ви повиках много набързо.

Антъни взе ръката й и се поклони.

— За мен е удоволствие. Очаквам с нетърпение да се срещна с вашия много добър приятел.

— Господин Корвъс е вече тук. — Миранда намигна. — И без това е на ваше разположение. Той, скъпият, от толкова дълго време е около мен, че, боя се, научи стойността на ефектното появяване.

Луиза седна на един от тапицираните със сатен столове и нагласи очилата си.

— Много мило от твоя страна да уредиш тази среща.

Миранда се подсмихна.

— Уверявам те, господин Корвъс гори от нетърпение да се срещне с господин Столбридж, след като прочете онези документи, които ми оставихте.

Откъм вратата се чу мъжки глас:

— Наистина, господине, с нетърпение очаквах да се запозная с вас.

Луиза се извърна и видя изненадващо нисък, но добре сложен мъж. Въпреки че не беше по-висок от нея, от него явно се излъчваше заплаха по някакъв изтънчен начин. Не наричаха напразно Клемънт Корвъс „Гарвана“. Побиха я ледени тръпки.

Личеше си, че косата му някога е била черна. Сега сребрееше поразително. Беше гладко избръснат и носеше прекрасно ушит черен костюм.

Антъни кимна, признавайки Корвъс за равен.

— Добър вечер, господине.

Около очите на Корвъс се появиха едва забележими бръчици. На Луиза й се стори, че му стана приятно от почтителното отношение на Антъни.

— А това е Луиза Брайс, която познавате добре като Дописник Фантом — представи я Миранда. — Госпожа Брайс, господин Корвъс.

— Благодаря ви, господине. — Луиза се усмихна. — Удоволствието е изцяло мое тази вечер. Най-после имам възможност да ви кажа колко съм ви благодарна за задкулисните съвети при няколко случая, които подозирам, че получих от вас.

Той се усмихна подчертано снизходително.

— Миранда ще потвърди, че ми е изключително приятно да помогна на такава дръзка кореспондентка.

Миранда се засмя.

— Онова, което всъщност иска да каже Клемънт, е, че винаги с удоволствие помага на Дописник Фантом да го спаси от неговите търговски конкуренти, които по една случайност се движат във висшето общество.

Черните очи на Корвъс проблеснаха.

— Нямам предвид конкуренцията, скъпа. Преди всичко аз съм делови човек. Спортсмен съм. Но ще призная, че възразявам срещу някои джентълмени, които са намерили за уместно да се заемат с търговски спекулации, обслужващи най-извратени вкусове, или пък други, възползващи се от хора не от техните кръгове. На тези същите джентълмени и през ум не би им минало да се унижат дотам, че да поканят човек с моя произход в дома си на чаша бренди, но същевременно не се колебаят да си изцапат ръцете с работа, която аз не бих докоснал.

Антъни вдигна вежди.

— Съгласен съм, лицемерието в някои случаи е доста безсрамно.

— Точно такова беше в скандала с Бромли и Калифорнийските мини — каза той. — Да ви предложа ли чаша бренди, господине? Миранда купува само най-доброто.

— Защото го купувам за теб, Клемънт — промърмори тя.

Корвъс се усмихна.

— Благодаря, скъпа.

Не отместваше очи от Антъни.

— Чаша бренди е отлична идея — прие той.

Корвъс отиде до малката маса и наля в две чаши бренди от кристалната гарафа. Прекоси стаята, дебелият килим поглъщаше шума от стъпките му, и подаде едната на Антъни. Двамата мъже срещнаха погледите си. „Двама ловци, които си мерят силите“ — помисли си Луиза.

— За ваше здраве, господине — каза Корвъс.

Антъни вдигна своята с почтителен жест.

— И за ваше, господине.

Луиза наблюдаваше как двамата мъже отпиват от брендито. Когато Корвъс изпи питието си, имаше вид на доволен човек. Тя остана с впечатление, че Антъни е издържал още едно малко изпитание.

— Моля, седнете, господине — покани го Корвъс. Почака да седне, след което и сам се настани.

— Доколкото разбрах, причината да ни поканите тази вечер, е, защото сте установили, че онези документи са полезни — започна Антъни.

Корвъс наведе глава.

— Както очевидно знаете, да.

Антъни сви рамене.

— Натрупах доста опит от управлението на семейните инвестиции.

— Известно ми е. — Корвъс се подсмихна. — Всъщност се говори, че без ничия помощ сте спасили фамилията Столбридж от банкрут.

— Понеже само аз от семейството нямам никакви творчески таланти — каза Антъни, — натрапиха ми финансите. Мога да позная веднага измамническа спогодба.

Другият мъж разклати питието в чашата си.

— По принцип не одобрявам измамата. В деловите отношения рядко води до добър край. Но за мен е крайно обидно, когато жертвата съм аз.

Антъни се усмихна накриво.

— Да, разбирам.

— Длъжник съм ви, господине, и ви вярвам, както ви е добре известно. Държа сметките да са чисти.

— Чух за това.

Корвъс кимна.

— Предположих, че случаят е такъв. Няма да поставям в неудобно положение и двама ни, като ви попитам как сте научили за моите странности. Да се захващаме за работа. Направихте ми неоценима услуга. Как да ви се отплатя?

— С госпожа Брайс имаме няколко въпроса за Елуин Хейстингс — мина веднага на темата Антъни. — Ще бъдете ли така любезен да ми отговорите?

— Разбира се, стига да мога. — Корвъс стисна устни с отвращение. — Като взема предвид намерението му да ме изиграе, вече не му дължа обичайната лоялност, с която по принцип се отнасям към деловите си партньори.

Луиза съсредоточено се приведе напред.

— Мога ли да ви попитам защо решихте да търгувате заедно с Хейстингс преди всичко?

Корвъс си пиеше брендито.

— Преди малко повече от година, бях поканен да участвам в една от неговите инвеститорски схеми. Възвърнах си доста значителна сума. Когато миналия месец той отново ми направи подобно предложение, аз естествено бях предразположен да погледна благосклонно.

Антъни изглеждаше заинтригуван.

— Не получихте ли предложението от Хейстингс някъде около смъртта на неговата съпруга?

— Да, макар че госпожа Хейстингс тогава беше още жива. — Корвъс отпи и остави чашата. — Аз, разбира се, не я познавам. Очевидно не се движим в едни и същи социални кръгове. Уреждах сделките с Хейстингс и с неговия търговски довереник Грентли, но най-вече с Грентли. Той беше посредникът. Останах с впечатлението, че Хейстингс се притеснява да не го видят с мен.

— Знаете, разбира се, че бе съобщено за самоубийството на Фиона Ризби няколко дни преди госпожа Хейстингс да свърши по същия начин — каза Антъни.

— Знам, че бившата ви годеница загина през същата седмица, господине. Моите съболезнования. Дни наред двете самоубийства бяха главна тема на клюкарските вестници. — Мъжът направи пауза. — Докато не беше изместена от заглавните страници от убийството на лорд Гавин естествено.

Луиза седеше вцепенена и едва дишаше. Но те дори не я погледнаха.

— Имам причини да не вярвам, че госпожица Ризби се е самоубила.

Корвъс повдигна вежда.

— Нима?

— Имам много основателни подозрения, че е била убита от Елуин Хейстингс. Ако съм прав, мога със сигурност да твърдя, че е убил и съпругата си. Две жени се хвърлят в реката само за една седмица и съвпадението е прекалено очебийно.

Очите на Корвъс светнаха с хладно любопитство.

— Много интересна теория. Имате ли някакви доказателства?

— Да — отговори Антъни. — Когато открих тези документи, попаднах и на недвусмислено доказателство, свързващо Елуин Хейстингс със смъртта на госпожица Ризби.

— Сега ми стана ясно. — Корвъс се обърна към Луиза: — Да разбирам ли, че проявявате интерес към това разследване, защото възнамерявате да напишете статия за мистериозната смърт на две дами от висшето общество?

— Да. — Бутна очилата си тя. — С господин Столбридж преследваме истината в този случай.

Очите на Миранда се разшириха.

— Разследване на убийство. Колко вълнуващо!

— В Скотланд Ярд има един детектив, който също живо се интересува какво се е случило през онази нощ — каза Антъни. — Неговите началници го принудиха да прекрати следствието, но той е готов да действа, ако излезе наяве неоспоримо доказателство за вината на Хейстингс.

— Страхувам се, че доказателство е нещо, което не мога да ви дам. — Корвъс се облегна. — Мога само да ви кажа каквото знам. Преди две седмици приблизително Хейстингс се свърза с мен и ме помоли да му намеря двама въоръжени пазачи. Бях длъжен да изпълня молбата.

— Срещу солиден хонорар, разбира се — обади се Миранда като глас извън сцената.

Корвъс присви очи.

— Сътрудничеството ми с Хейстингс е базирано на взаимен търговски интерес, не на приятелство. Във всички случаи той е достатъчно богат и няма нищо против да плати сумата, която поисках от него за моите хора. Както и да е, той изглеждаше много доволен, че ще му служат. Направи ми впечатление, че е доста изнервен.

— Попаднахме на единия от пазачите в дома на Хейстингс по време на бал преди няколко дни — обади се Луиза.

— Да, зная. — На Корвъс като че ли му беше смешно. — Куинби — пазачът, с когото сте се сблъскали, ми докладва за инцидента, както и за факта, че някои документи са изчезнали от патентования сейф „Аполо“. Не знае какво точно е било откраднато, защото Хейстингс отказал да съобщи. Когато Миранда ми даде онези документи, аз подразбрах. — Погледна Антъни. — Преди да продължим, и аз имам въпрос, ако не възразявате.

Антъни кимна.

— Разбира се.

— Какво друго изчезна от сейфа?

— Дневници и писма, чрез които Хейстингс е измъквал пари от богати възрастни дами — отговори Антъни.

— Изнудване. — Корвъс вдигна отново вежда. — Нямах представа, че има вземане-даване с този особен вид стока. — Позамълча, преди да продължи: — Мога ли да попитам какво се случи с иззетите документи?

— Бяха върнати анонимно на техните законни собственици.

Корвъс се усмихна бегло и веднага стана пак сериозен.

— Да, естествено.

Антъни въртеше чашата в ръката си.

— Знаете ли защо Хейстингс нае двамата пазачи? От онова, което видях, напоследък той не ходи никъде без тях. Явно е притеснен.

— Каза ми, че неговият управител Филип Грентли е умрял според Хейстингс при определено подозрителни обстоятелства — каза Корвъс. — Макар че според вестниците той се е самоубил.

Луиза го погледна.

— Хейстингс не е ли повярвал?

Корвъс се замисли.

— Стори ми се, че се надява преценката за самоубийство да е вярна, но по някаква причина беше скептичен. Интересно, когато наскоро научил за самоубийството на Тарлоу, направо обезумял според Куинби и Ройс.

— И Грентли, и Тарлоу работеха при него — отбеляза Антъни. — Отначало предположихме, че Хейстингс hr е убил. Но, изглежда, случаят не е такъв.

Другият мъж кимна.

— Съгласен съм. Уверявам ви, че Хейстингс беше паникьосан от двата смъртни случая. Определено се чувства застрашен. Затова нае телохранителите.

— Като се замисли човек сериозно — добави Луиза, — Хейстингс има причини да се страхува. Преди всичко той е изнудвач. Може би се е изплашил, че някоя от неговите жертви е проследила Грентли и Тарлоу и следващият ще бъде той.

Корвъс кимна.

— Много логичен довод, госпожо Брайс. Не бих се учудил, ако точно от това се опасява.

— Положително обяснява поведението му — потвърди Антъни. — Но не мисля, че която и да е от жертвите на изнудване е убиецът. Хейстингс ги е избирал много хитро. Всичките са старици, които искат да защитят млади, уязвими сродници.

Миранда го погледна лукаво.

— Никога не подценявайте една жена, господине.

— Повярвайте ми, не съм склонен да подценявам нежния пол — отговори Антъни с известно чувство. — Но някак не мога да видя тези възрастни дами с качествата, необходими да издебнат Грентли и Тарлоу. Също така е трудно да си представя как някоя от тях се снабдява с револвер, научава се да стреля, след това се промъква в жилището на мъжете и ги убива.

Луиза не отместваше поглед от него.

— Току-що ми хрумна нещо. Да не би една от възрастните жени да е наела убиец, който да застреля Грентли и Тарлоу.

На Корвъс сякаш му бе забавно.

— Да се намери наемен убиец, който да убие двама привидно уважавани мъже, е много по-сложно, отколкото си представяте, госпожо Брайс. Повярвайте ми, като казвам, че сведения от подобно естество щяха да бъдат предоставени на моето внимание.

По гърба й полазиха тръпки.

— Да, разбирам.

— Склонен съм да се съглася с господин Столбридж — изрече бавно Корвъс. — Съмнявам се, че някоя от изнудваните жертви е убила Грентли и Тарлоу или е наела убиец за целта. Работата стои така — интелигентните изнудвачи обикновено не се залавят да скубят жертви, които могат да се окажат опасни. Трябва другаде да търсите.

— Още един въпрос, ако нямате нищо против — помоли тихо Антъни.

Корвъс очакваше въпроса учтиво.

— Колко души, освен вас има вероятност да знаят, че и Грентли, и Тарлоу са работили за Хейстингс?

Корвъс доста се позамисли върху въпроса.

— Реших да проуча Хейстингс колкото се може повече, преди да вляза в делови отношения с него. Грентли ми беше ясен от самото начало, защото той се занимаваше с детайлите в инвеститорския консорциум. Но за Тарлоу не знаех нищо. Ако не бяхте попитали Миранда за възможността Хейстингс да има и други служители и не бяхте дали точно описание, нямаше никога да попадна на него. Трябваше, така да се каже, доста да се поровя, за да открия, че има някаква връзка между Тарлоу и Хейстингс.

— С други думи — доуточни Антъни, — връзката между Грентли, Тарлоу и Хейстингс не е общоизвестна.

— Не — отговори Корвъс с абсолютна увереност. — Никой не знае.